Решение № 207 от 27.5.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 552/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР. Образувано е по жалба на *, с ЕГН: ••••••••••, чрез адв. Д. Ч., от АК – Пазарджик, против заповед за задържане на лице № 1959зз-66/18.02.2026 г. издадена от * - полицейски служител при 01 РУ при ОД на МВР – Стара Загора. В жалбата се излагат съображения за допуснати нарушения на Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, по конкретно на чл. 20 от същата. Посочват се несъответствия в часовете на съставяне на АУАН за нарушение по ЗДвП и в заповедта за задържане. Твърди се издаване на обжалваната заповед при неустановена фактическа обстановка, липса на материалноправни предпоставки за издаването й, осъществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли се за отмяна на обжалваната заповед за задържане, като незаконосъобразна. В съдебното заседание, в което е даден ход по същество, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ч., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваната заповед. Излага пространствени мотиви за нейната незаконосъобразност, поради допуснато съществено процесуално нарушение – непълнота и неяснота, и се иска нейната отмяна. Претендира присъждане на разноски. Ответникът * - полицейски служител при 01 РУ при ОД на МВР – Стара Загора, редовно призован, не се явява. В писмено становище от процесуалния му представител - юрк. А., моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: На 18.02.2026 г. в 14:30 часа жалбоподателят бил задържан за срок до 24 часа със заповед за задържане № 1959зз-66/18.02.2026 г. издадена от * - полицейски служител при 01 РУ при ОД на МВР – Стара Загора, след което било извършено претърсване и изземване в ползвания от него лек автомобил, в обитаваното от неговата приятелка жилище и жалбоподателят бил отведен в районното управление, където му е извършен обиск и е съставен протокол от същата дата за това. Като правно основание за издаване на процесната заповед за задържане е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. … от ЗМВР, а като фактическо основание - „за престъпление по чл. 354а от НК. На 18.02.2026 г. в гр. Стара Загора на обществен паркинг на адрес * в л.а. *с рег.№ *във връзка с ДП № 117/2026 по описа 01 РУСЗ“. Заповедта била връчена на*на 18.02.2026 г., в 18:45 ч., като същият бил освободен на 19.02.2026 г. в 14:25 ч. Заповедта съдържа указание за правото на жалба и е предявена и подписана от жалбоподателя и жалбоподателят получил копие от нея. Съставена е декларация за запознаване на задържаното лице с правата му по време на задържане. Декларацията е подписана от жалбоподателя и с нея е удостоверено връчването на екземпляр от документа на жалбоподателя. В декларацията жалбоподателят отговорил на въпросите в документа и вписал и това, че желае правна помощ от упълномощен от него адвокат и желае информиране на близък за задържането му. Заповедта за задържането е била вписана в регистъра по чл. 74, ал. 6 от ЗМВР - книга за задържаните лица. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля *и приетите по делото писмени доказателства: заповед за задържане на лице № 1959зз-66/18.02.2026 г. издадена от * - полицейски служител при 01 РУ при ОД на МВР – Стара Загора, протокол за полицейски обиск на лице, декларация за правата на задържано лице, разписка за върнати пари и вещи на задържано лице, копие от книгата за задържани лица, удостоверение за компетентност на *; справка относно воденото ДП № 117/2026 по описа 01 РУ – Стара Загора, пр.пр. 579/2026 г. по описа на ОП – Стара Загора, заверени копия на уведомление за образуване на ДП, протокол за извършено претърсване и изземване в неотложни случаи на 18.02.2026 г. за времето от 14:45 ч. до 15:30 ч., определение от 19.02.2026 г. на ОС – Стара Загора, постановление за привличане на обвиняем от 26.03.2026 г., както и останалите събрани по делото писмени доказателства. Приобщените в производството доказателства и доказателствени средства са единни и непротиворечиви, като в пълнота изграждат възприетата от съда фактическа обстановка. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес от оспорването, засегнато неблагоприятно от административния акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните: По правната си същност задържането за срок до 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1, вр. чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 23, вр. чл. 22 от ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, което има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът в настоящото производство не е обвързан само от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна. При извършената служебна проверка съдът констатира, че оспорената заповед за задържане е издадена от компетентен орган, в писмена форма и препис от същата е връчен на лицето срещу подпис. Независимо от това съдът намира, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до опорочаване на същото и ограничаващо правото на защита на задържаното лице, което налага отмяна на оспорената заповед за задържане. В конкретния случай формално е посочено правно основание за задържането – „чл. 72, ал. 1, т. ….от ЗМВР“, но същото е непълно. Основанията, при които полицейските органи могат да упражнят това си правомощие, са изрично разписани в 8 точки в цитираната разпоредба, като непосочването на конкретната точка създава неяснота относно правното основания на задържането и препятства възможността на лицето да разбере на какво основание е задържано, а на съда - да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт, в частност съответствието на описаното фактическото основание с посоченото правно основание. Наред с това в оспорената заповед, въз основа на която е осъществено задържането на жалбоподателя*, не се съдържат каквито и да е конкретни фактически основания за издаването й, като въобще липсва изложение на обстоятелствата, провокирали задържането, респективно наложили ограничаване на правото на свободно придвижване на лицето. В издадената заповед се сочи единствено номер на досъдебно производство, за престъпление по чл. 354а от НК и мястото, на което е задържано лицето. С това по никакъв начин, не може да се приеме, че са изпълнени изискванията за изложение на конкретни обстоятелства за задържането, чрез посочване наймалко на време, място, вида престъпление и в какво се е изразило поведението на лицето, конкретно какви действия или бездействия се твърди да е извършило задържаното лице, които биха могли да бъдат подведени под посочената материалноправна разпоредба. В настоящия случай фактическите основания за задържането, отразени в заповедта, се свеждат до посочване на факта на образувано досъдебно производство и на наказателноправна разпоредба, което съдържание само по себе си не носи каквато и да е информация за това какво е наложило задържането на лицето. Освен изложеното, от съдържанието на протокола за претърсване и изземване, с който по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК е образувано посоченото досъдебно производство, се установява, че описаното процесуално действие е извършено за времето от 14:45 ч. до 15:30 ч. на 18.02.2026 г. Следователно и по аргумент от цитираната разпоредба на чл. 212, ал. 2 от НПК досъдебно производство № 117/2026 г. по описа на 01 РУ Стара Загора е образувано след часа на разпореденото с обжалваната заповед задържане на лицето*ези констатации налагат извод, че вписаното в обстоятелствената част на заповедта ДП № 117/2026 г. по описа на 01 РУ Стара Загора не може да бъде фактическо обстоятелство, обосноваващо прилагането на ПАМ по чл. 171, ал. 1 от ЗМВР, тъй като към момента на разпореденото задържане това досъдебно производство все още не е било образувано. В случая в заповедта липсват обективирани каквито и да е било факти и обстоятелства, релевиращи наличието на конкретни и обективни данни за съществуването на обосновано подозрение за извършване на конкретно престъпление от страна на* към момента на задържането му. Не се установява информация за това в какво се изразява поведението на жалбоподателя – кога, къде и какви действия или бездействия е извършил и въз основа на какви факти може да се предположи, че той може да е съпричастен към извършено престъпление, да е била съобщена на жалбоподателя нито към момента на задържането нито въобще в рамките на същото. Чрез този пропуск е нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за задържането си, залегнало изрично както в чл. 5, § 2 от ЕКЗПЧ, така и в практиката на ЕСПЧ по въпросите относно законността на задържането. Предвид изложеното, съдът намира, че при задържането на жалбоподателя *са допуснати нарушения на процедурата, които в съществена степен са ограничили възможността на задържаното лице да разбере причините за задържането си и своевременно да се защити срещу същото, което се явява достатъчно основание за отмяна на издадената заповед. Всичко това дава основание на съда да приеме, че жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски, за което е направено съответно искане. Съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 23.02.2026 г., от страна на жалбоподателя е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро, а съгласно приложена вносна бележка за разглеждане на жалбата е заплатена и държавна такса в размер на 5,11 евро. Съдът намира, че не следва да се уважи възражението на юрисконсулта и да се редуцира размерът на така заплатеното адвокатското възнаграждение до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимален размер от 750 лева /383,47 €/, тъй като независимо, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, бяха проведени две открити съдебни заседания, в които адв. Ч. е взел активно участие, представил е доказателства и е правил доказателствени искания. Ето защо пълният размер на заплатената от жалбоподателя сума, както и внесената държавна такса за разглеждане на жалбата - общо 505,11 евро, следва да бъдат присъдени в негова полза и възложени в тежест на административната структура, към която се числи органът, издал заповедта, а именно ОД на МВР – Стара Загора. Така мотивиран, съдът