Решение № 223 от 29.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 275/2026 г.

С присъда № 39 от 27.10.2025 г. по НОХД № 951 по описа за 2024 г. Благоевградският окръжен съд е признал подсъдимите Б. М. У. и А. Б. У. за виновни в това, че на 11.05.2018 г. в гр. Якоруда, в съучастие (съответно като извършител и помагач), при кандидатстване за субсидии за кампания 2018 г. (УИН 01/200618/98384) представили неверни сведения за правното основание за ползване на 190,100 дка, декларирайки несъществуващи договори за наем, в нарушение на чл. 32, ал. 1 и ал. 5 ЗПЗП и Наредба № 5/2009 г., с цел получаване на средства от фондове на ЕС, като неправомерно били получени 20 191,78 лв. – престъпление по чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Съдът е наложил на всеки от подсъдимите наказание 1 (една) година „лишаване от свобода“, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил с изпитателен срок от 3 (три) години от влизане на присъдата в сила. Съдът е оправдал подсъдимите в останалата част на обвинението. Окръжният съд е осъдил подсъдимите да заплатят солидарно направените разноски: 634,20 лв. по сметка на ОД на МВР – Благоевград и 2 571,75 лв. по сметка на Окръжен съд – Благоевград, както и по 5 лв. всеки държавна такса за издаване на изпълнителни листове и се е разпоредил с веществените доказателства по делото. Така постановената присъда не е влязла в сила. На 06.11.2025 г. - преди да изтече срокът за обжалване на присъдата, срещу нея в Благоевградския окръжен съд е постъпила въззивна жалба от адв. П. Н. – защитник на двамата подсъдими по делото. Жалбата има следното основно съдържание: Присъдата е незаконосъобразна, необоснована и с явно несправедливи наказания. По отношение на подсъдимия Б. У. се установило, че изпълнил изцяло програмата на ДФЗ – земята и животните били налице, обработвали се, а проверките на фонда не констатирали отклонения или неизпълнения. Като съсобственик на ползваните площи Б. У. имал право да ползва общата вещ по силата на Закона за собствеността, без да е необходимо представяне на договори за наем или аренда с останалите съсобственици. Затова деянието му не съставлявало престъпление. Предвид изпълнението на програмата, липсата на нередности и личността на дееца, следвало да се приложи чл. 9, ал. 2 НК. По отношение на подсъдимия А. У. липсвали каквито и да било доказателства, че именно той като помагач е извършил престъплението. Не се установило кой и в какво качество е представил документите пред експерта в Общинска служба „Земеделие“ – гр. Якоруда. Нямало писмено пълномощно, легитимиращо А. У. като пълномощник на баща му, нито друго отбелязване кой реално е подал документите. Ето защо и двамата подсъдими следвало да бъдат оправдани. По отношение на наказанията се сочи, че делото се разглежда за втори път от Окръжен съд – Благоевград. При първоначалното разглеждане (НОХД № 786/2021 г.) с присъда № 2/30.01.2023 г. на подсъдимия Б. У. е било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода (по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК), а на подс. А. У. – 10 месеца, и за двамата изпълнението на наказанията е отложено съгласно чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години. Тази присъда била отменена с Решение № 312/04.08.2023 г. по ВНОХД № 432/2023 г. на САС единствено по жалба на подсъдимите, без да е бил подаден протест от прокурора. При новото разглеждане съдът е наложил наказания от по 1 година лишаване от свобода – в по-висок размер от първоначално определените, което е явно несправедливо, тъй като присъдата била отменена само по жалба на подсъдимите. Въз основа на изложеното е направено искане да бъде отменена Присъда № 39/27.10.2025 г. по НОХД № 951/2024 г. на Окръжен съд – Благоевград и да бъде постановена нова, с която двамата подсъдими да бъдат признати за невиновни. На съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи със следното кратко съдържание: Адв. Н. /защитник на двамата подсъдими по делото/ моли да бъде отменена присъдата на Окръжен съд – Благоевград като незаконосъобразна, необоснована и постановена в нарушение на процесуалните правила. Според него наложените наказания от по 1 година лишаване от свобода са в нарушение на наказателното право – при първото разглеждане наказанията са били 6 месеца и 10 месеца, а присъдата е отменена по жалба на подсъдимите, не по протест на прокурора. Това обаче е наймалкият проблем. Твърди също, че са налице основания за оправдаване и на двамата подсъдими, тъй като Б. У. е изпълнил всички изисквания по програмата на ДФЗ – земята и животните са налице, обработват се, проверките не са установили отклонения. За част от имотите са искани договори за аренда, но се установило, че в тях Б. У. е съсобственик, а по Закона за собствеността всеки съсобственик може да ползва общата вещ без съгласие на останалите, като дължи само обезщетение при поискване. Затова не счита, че има вина. Твърди, че за подсъдимия А. У. липсват доказателства, че е помагал – няма данни кой, в какво качество и на коя дата е представил документите пред М. С.. Няма пълномощно, нито отбелязване в книгата, от което да се направи извод, че това е бил подсъдимият А. У.. Защитникът заявява, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което двамата подсъдими следва да бъдат оправдани. В своя защита подс. Б. У. се придържа към казаното от защитника. Земята е налице, обработва се, животните ги има. Моли да бъде оправдан. В своя защита подсъдимият А. У. също поддържа защитника си, няма какво да добави. Моли да бъде оправдан. Прокурорът счита, че не са налице основания за отмяна или изменение на присъдата. Не са допуснати съществени процесуални нарушения. При повторното разглеждане са отстранени констатираните от САС нарушения при провеждане на съдебното следствие от първия състав на Благоевградския окръжен съд. Счита за безспорно осъществяването на състава по чл. 248а, ал. 5 НК. Твърди, че материалният закон е приложен правилно. Моли присъдата да бъде потвърдена. В последната си дума и двамата подсъдими отправят молба към въззивната инстанция да бъдат оправдани. Софийският апелативен съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе, взе предвид следното: Фактическата обстановка в мотивите на Окръжен съд - Благоевград е установена правилно и обосновано с оглед съдържанието на събраните по делото доказателства, а именно: Подсъдимите Б. А. У. и А. Б. У. са баща и син. Двамата живеят постоянно в ••••••••••ска. Преди и по време на инкриминирания в обвинителния акт период от време подсъдимите се занимавали активно със земеделие, обработвайки различни земеделски имоти и отглеждали животни в района на селището, където живеели. И двамата подсъдими са кандидатствали и съответно получавали ежегодно след 2008 г. средства за подпомагане на земеделски производители и животновъди, предоставени от Европейския съюз на България. След изменения в чл. 41, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ било предвидено, че кандидатите за подпомагане по схемите по чл. 38, ал. 1 от същия закон задължително следва да бъдат регистрирани съгласно чл. 7 от него като земеделски стопани. С отделна Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани /"ДВ" бр. 31 от 28.04.2015 г./, издадена на основание чл. 7 от ЗПЗП, се определили условията и редът за регистриране на земеделски стопани. Самата регистрация се извършвала в Областната дирекция „Земеделие“ по постоянния адрес на физическото лице, когато ставало дума за такова. В изпълнение на посочените законови изисквания подсъдимият Б. У. се регистрирал като земеделски стопанин на 29.04.2015 г., а за всяка следваща година до 2018 г. включително извършвал необходимата заверка, за да бъде регистрацията му актуална. Посоченото се явявало императивно и неотменно изискване, за да може съответното лице да кандидатства и получава финансово подпомагане по съответните схеми и мерки от Европейските земеделски фондове чрез ДФ „Земеделие“. Синът му А. У. не се регистрирал по посочения ред като земеделски стопанин и в този смисъл финансово подпомагане за осъществявана земеделска дейност можел да получава само Б. У.. Редът за кандидатстване за финансиране по изброените схеми и мерки подробно се разписал в Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /ред. - "ДВ", бр. 16 от 2015 г./. Задължително изискване по цитираната наредба е посочените от земеделските стопани земеделски земи да се ползват от тях на правно основание и да се обработват. Освен това всеки кандидатстващ за финансово подпомагане за съответната година земеделски стопанин следвало до 15 февруари на текущата година да регистрира правното основание за ползването на земеделските земи в общинската служба по земеделие по местонахождение на имота. Самата регистрация на правните основания се извършвала въз основа на представени от кандидатите документи, сред които можели да бъдат договори за аренда, договори за наем и др., съгласно посоченото в чл. 37б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. След това в периода от първи март до петнадесети май на текущата година надлежно регистрираните земеделски стопани, регистрирали преди това и правните основания за ползваните от тях земеделски имоти, кандидатствали по схемите и мерките за директно плащане, финансирани със средства, предоставени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския земеделски фонд за гарантиране на земеделието (ЕЗФГЗ) на българската държава за управление. Самото кандидатстване ставало чрез попълване на заявление пред общинските служби по земеделие, което кандидатът попълвал лично или чрез пълномощник с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа /чл. 32, ал. 6 от ЗПЗП/. Самоличността си кандидатът удостоверявал с представяне на лична карта /и пълномощно/, както и на активна банкова сметка, в която на по-късен етап и след надлежно одобрение се превеждали съответните средства. Съобразно поставената времева рамка в обвинителния акт, в периода 2015 - 2018 г. действията на подсъдимите, свързани с кандидатстването за финансово подпомагане по програмите за директни плащания, следвали един и същ основен механизъм, като различията между отделните кампании се свеждат до конкретните договори, датата на заявлението, заявената площ, включените допълнителни схеми и размера на изплатените суми. Общото за всяка от тези години е, че преди подаване на заявлението за подпомагане подсъдимият А. У., действайки от името на баща си Б. У., внасял в Общинската служба по земеделие в гр. Якоруда договори за наем на земеделски земи. С тях се удостоверявало правно основание за ползване на имоти, за които Б. У. не разполагал с документи за собственост или с други надлежно представени основания за ползване. Посочените в договорите лица като наемодатели не били подписвали съответните договори, а в част от случаите изобщо не били давали съгласие за ползване на имотите. Някои от тях, поради родствената си връзка с подсъдимите, не възразявали имотите да бъдат обработвани, но общото между всички изброени лица е, че не са подписвали договорите за наем, представени пред ОС „Земеделие“. След регистрирането на тези правни основания ежегодно се подавало заявление за подпомагане от името на регистрирания земеделски стопанин Б. У.. За кампаниите 2015, 2016 и 2017 г. заявленията били представяни от А. У. от името на баща му, без той да разполага с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа по смисъла на чл. 32, ал. 6 ЗПЗП. Въпреки това свидетелката М. С. приемала заявленията, макар същите да не били подписвани пред нея от сочения като заявител Б. У.. През 2018 г., след възникналия спор с М. К., Б. У. лично подписал заявлението и придружаващите го документи, като бил подпомаган и съветван от сина си А. У.. Общи за всички кампании от 2015 до 2018 г. били следните схеми и мерки за подпомагане: Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ - 100% от ЕЗФГЗ; Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания /ЗДП/ - 100% от ЕЗФГЗ; Схема за преразпределително плащане /СПП/ - 100% от ЕЗФГЗ; Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки в планински райони /10 - 49 животни/ /ДПЖ - пл/ - 100% от ЕЗФГЗ; Мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ - подмярка 13.1 „Компенсационни плащания в планински райони“ /НР1/ - 75% от ЕЗФРСР и 25% от националния бюджет. Допълнително за кампаниите 2016, 2017 и 2018 г. се заявявала Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /СЗ/, а само за кампания 2018 г. - и Схема „Обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници“ /СМКЮ/. За кампания 2015 г., в периода от началото на годината до 15 февруари, А. У. съставил и представил в ОС „Земеделие“ - гр. Якоруда следните неистински договори за наем, които не били подписани от посочените в тях лица нито като наемодатели, нито като наемател: Договор за наем № 150023/14.01.2015 г. - копие, с посочен „наемодател“ Р. Д. Ф., за имот в землището на с. Смолево с пл. № 036-002 и за имоти в землището на с. Бел камен с пл. №№ 010-011; 012-002; 011-002; 027-044; 021-001; 011-001. Договор за наем № 150024/16.01.2015 г. - копие, с посочен „наемодател“ А. Р. У., за имоти в землището на с. Бел камен с №№ 029-019; 020-016; 020-017; 020-013; 020-022; 035-011; 023-014; 020-073; 035-017; 035-018; 020-028; 020-037; 020-052. Договор за наем № 150025/11.02.2015 г. - копие, с посочен „наемодател“ И. А. У., за имоти в землището на с. Бел камен с пл. №№ 020-019; 020-020; 020-038; 020-075; 020-079; 021-018; 021-021; 022-001; 023-020; 029-008; 029-010; 029-014; 031-014; 035- 007; 020-098. Договор за наем № 150026/17.01.2015 г. - копие, с посочен „наемодател“ Д. М. Д., за имоти в землището на с. Бел камен с №№ 029-009; 020-073. Договор за наем № 150063/15.02.2015 г. - оригинал, с посочен „наемодател“ М. А. К., за имоти в землището на с. Бел камен с №№ 023-015; 020-033; 029-016. Договор за наем № 08-00-367/12.05.2015 г. - неоткрит на хартиен носител в архива на ОСЗ Якоруда, с посочен „наемодател“ З. Р. У., за имоти в землището на с. Бел камен с №№ 012-007; 027-019; 027-018. На 28.05.2015 г. А. У. се явил пред длъжностното лице М. С. и представил заявление за подпомагане от името на Б. У., без да представи изискуемото пълномощно. В заявлението били описани земеделски имоти с обща площ 198,800 дка /19,88 ха/. След извършените проверки Разплащателната агенция към ДФ „Земеделие“ - Благоевград превела по сметка на Б. У. общо 15 760,85 лв., от които 3 747,07 лв. по Мярка 13 /НР1/ и 12 013,78 лв. по схеми, финансирани от ЕФГЗ, включително 3 330,22 лв. по ДПЖ, 6 183,98 лв. по СЕПП и СПП и 2 499,58 лв. по ЗДП. За кампания 2016 г. А. У. процедирал по същия начин, като до 15 февруари представил следните договори за наем, неподписани от посочените в тях лица: Договор за наем № 160033/01.02.2016 г. - копие, с посочен „наемодател“ Д. А. У., за имоти в землището на с. Бел камен с №№ 029-014; 020-019; 020-020; 020-038; 020-075; 020-074; 020-079; 023-020; 029-008; 029-010. Договор за наем № 160035/14.01.2016 г. - копие, с посочен „наемодател“ М. А. К., за имоти в землището на с. Бел камен с №№ 023-015; 020-033; 029-016. Договор за наем № 160036/08.01.2016 г. - копие, с посочен „наемодател“ А. Р. У., за имоти в землището на с. Бел камен с №№ 020-016; 020-017; 020-013; 020-022; 035-011; 023-014; 020-073; 035-017; 035-018; 020-028; 020-037; 020-052. Договор за наем № 160038/07.01.2016 г. - копие, с посочен „наемодател“ З. Р. У., за имоти в землището на с. Бел камен с №№ 012-007; 027-019; 027-018. Договор за наем № 160071/07.01.2016 г. - копие, с посочен „наемодател“ Р. Д. Ф., за имоти в землището на с. Смолево с №№ 036-002; 035-036; 036-015; 037-080; 037- 081; 038-057 и за имоти в землището на с. Бел камен с №№ 010-011; 012-002; 011-002; 027-044; 021-001; 011-001; 012-024. Договор за наем № 160037/15.01.2016 г. - копие, с посочен „наемодател“ Д. М. Д., за имоти в землището на с. Бел камен с №№ 029-009; 012-006; 028-019; 020-073. На 25.04.2016 г. А. У. представил пред св. С. заявление за подпомагане от името на Б. У.. За тази кампания допълнително била заявена Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /СЗ/. Общата заявена площ възлизала на 213,200 дка /21,32 ха/. Пълномощно с нотариална заверка на подписа отново не било представено, а заявлението било прието, макар да не било подписано пред длъжностното лице от Б. У.. След проверките ДФ „Земеделие“ превел по сметка на Б. У. 20 020,14 лв., от които 3 938,23 лв. по Мярка 13 /НР1/ и 16 081,91 лв. по схеми, финансирани от ЕФГЗ, включително 2 030,12 лв. по ДПЖ, 7 020,79 лв. по СЕПП и СПП, 4 423,07 лв. по СЗ и 2 607,93 лв. по ЗДП. За кампания 2017 г. в началото на годината А. У. отново представил в ОС „Земеделие“ - гр. Якоруда съставени договори за наем, които не били подписани от лицата, посочени в тях като наемодатели и наемател, а именно: Договор за наем № 095/08.01.2017 г. - копие, с посочен „наемодател“ Р. Д. Ф., за имоти в землището на с. Бел камен с №№ 010-011; 012-002; 011-002; 027-044; 021- 001; 011-001; 012-024. Договор за наем № 038/08.01.2017 г. - копие, с посочен „наемодател“ Р. Д. Ф., за имоти в землището на с. Смолево с №№ 036-002; 035-036; 036-015; 037-080; 037- 081; 038-057. Договор за наем № 039/16.01.2017 г. - копие, с посочен „наемодател“ Д. М. Д., за имоти в землището на с. Бел камен с №№ 029-009; 012-006; 028-019; 020-073. Договор за наем № 042/02.01.2017 г. - копие, с посочен „наемодател“ Д. А. У., за имоти в землището на с. Бел камен с №№ 031-014; 020-098; 023-011; 035-007; 029- 014; 020-019; 020-020; 020-038; 020-075; 020-074; 020-079; 023-020; 029-008; 029-010. Договор за наем № 043/14.01.2017 г. - оригинал, с посочен „наемодател“ М. А. К., за имоти в землището на с. Бел камен с №№ 023-015; 020-033; 029-016. Договор за наем № 044/17.01.2017 г. - копие, с посочен „наемодател“ З. Р. У., за имот в землището на с. Бел камен с № 012-007. На 11.05.2017 г. А. У. представил пред св. М. С. заявление от името на Б. У.. За тази кампания допълнително била заявена Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /СЗ/. И за тази кампания той не разполагал с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа. Заявените имоти, обработвани въз основа на недействителните договори за наем, били с обща площ 183,500 дка /18,35 ха/. След двустепенната проверка Разплащателната агенция към ДФ „Земеделие“ превела по сметка на Б. У. общо 17 458,33 лв., от които 3 506,79 лв. по Мярка 13 /НР1/ и 13 951,54 лв. по схеми, финансирани от ЕФГЗ, включително 5 986,28 лв. по СЕПП и СПП, 2 018,80 лв. по ДПЖ пл, 3 753,83 лв. по СЗ и 2 192,63 лв. по ЗДП. През 2018 г. обичайната до този момент последователност се усложнила, след като М. К. се поинтересувала в ОС „Земеделие“ - Якоруда за имотите на нейното семейство. Причината била, че майка А. М. У. възнамерявала да поиска подпомагане за притежавани имоти в землището на с. Бел камен. При справката К. и майка установили, че тези имоти вече са заявени въз основа на договор за наем между М. К. и Б. У.. Св. М. С. им съобщила, че договорите за наем били представяни в службата от А. Б. У., който действал от името на баща си. Въпреки това на 24.01.2018 г. А. У. отново действал от името на Б. У. при регистриране на правните основания за ползване на земеделските имоти и представил пред ОС „Земеделие“ - Якоруда следните договори за наем, които не били подписани от лицата, сочени в тях като наемодател и наемател, като подписал и входираното заявление: Договор за наем № 91-01/16.01.2018 г. - оригинал, с посочен „наемодател“ Д. М. Д., за имоти в землището на с. Бел камен с №№ 029-009; 012-006; 028-019; 020-073. Договор за наем № 91-02/02.01.2018 г. - оригинал, с посочен „наемодател“ Д. А. У., за имоти в землището на с. Бел камен с №№ 031-014; 020-098; 023-011; 035-007; 029-014; 020-019; 020-020; 020-038; 020-075; 020-074; 020-079; 023-020; 029-008; 029- 010. Договор за наем № 91-03/14.01.2018 г. - оригинал, прекратен на 12.02.2018 г., с посочен „наемодател“ М. А. К., за имоти в землището на с. Бел камен с №№ 023-015; 020-033; 029-016. Договор за наем № 91-04/17.01.2018 г. - оригинал, с посочен „наемодател“ З. Р. У., за имот в землището на с. Бел камен с № 012-007. Договор за наем № 91-05/08.01.2018 г. - оригинал, с посочен „наемодател“ Р. Д. Ф., за имоти в землището на с. Бел камен с №№ 010-011; 012-002; 011-002; 027-044; 021-001; 011-001; 012-024. Договор за наем № 91-05/08.01.2018 г. - оригинал, с посочен „наемодател“ Р. Д. Ф., за имоти в землището на с. Смолево с №№ 036-002; 035-036; 036-015; 037-080; 037- 081; 038-057. След като установила, че от нейно име са представени недействителни договори за наем, М. К. потърсила А. У., за да изясни причините за това. При срещата им той отказал да се договорят относно ползването на нейните имоти и заявил, че трето лице ги обработвало и получавало субсидии за тях. Това мотивирало К. да подаде жалба в полицията, което довело до образуване на наказателното производство. Обезпокоени от развитието на случая, на 11.05.2018 г. двамата подсъдими отишли заедно в ОС „Земеделие“ - гр. Якоруда. В службата Б. У. лично подписал заявлението и придружаващите го документи, а А. У. го подпомагал и съветвал, като бил наясно с изискванията към кандидатстващия поради опита си от предходните три кампании. Заявлението било прието от св. М. С.. За тази кампания допълнително били заявени Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /СЗ/ и Схема „Обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници“ /СМКЮ/. Описаните в заявлението за 2018 г. земеделски имоти, обработвани въз основа на недействителните договори за наем, били с обща площ 190,100 дка /19,01 ха/, подробно описани в таблиците за използваните парцели към заявлението. След извършената проверка Разплащателната агенция към ОД на ДФ „Земеделие“ - Благоевград превела по сметка на Б. У. 20 191,78 лв., от които 3 672,70 лв. по Мярка 13 /НР1/ и 16 519,08 лв. по схеми, финансирани от ЕФГЗ, включително 113,77 лв. по ФД 2017, 2 475,00 лв. по ДПЖ пл 2018, 762,75 лв. по СМКЮ, 6 168,56 лв. по СЕПП и СПП, 4 723,43 лв. по СЗ и 2 275,57 лв. по ЗДП. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Описаната фактическа обстановка се установява от събраните от първата инстанция писмени и гласни доказателства. Приетата обстановка е отразена адекватно в мотивите към присъдата и съответства на всички налични доказателства. От показанията на свидетелите М. К., Д. А. У., Р. Д. Ф., З. Р. У. и Д. М. Д. е видно, че никой от тях не е подписвал представените от А. У. през 2015, 2016, 2017 и 2018 г. договори за наем пред Общинската служба по земеделие в Якоруда, когато този подсъдим е регистрирал нормативно изискуемите се правни основания за ползване на земеделски имоти преди депозиране на самите заявления за подпомагане. М. К. заявява, че преди случилото се не е познавала подсъдимите, а срещите с А. У. са били продиктувани от стремежа да разбере как точно се е сдобил с личните данни, както и да се уточнят относно ползването на декларираните от името на баща му техни земеделски имоти. К. е посочила, че нито през 2018 г., нито през предходните три години, е подписвала договори за наем на техни имоти с Б. У. или неговия син, който освен това я заблудил при последната им среща на пазара в гр. Якоруда, че трето лице ползвало имотите и съответно субсидиите за тях. Свидетелят Р. Ф. заявява, че в нито един момент не се е срещал с двамата подсъдими и съответно не е подписвал договори за наем на техни земеделски имоти. В показанията си свидетелят З. Р. У. е посочил, че една част от притежаваните от семейството му земеделски имоти е продадена на подсъдимите, за което имало подписан и от него договор. Но в нито един момент У. не е подписвал с тях договори за наем на останалите притежавани имоти, въпреки че според думите му един път са говорили за това, но без резултат. В същата посока са и показанията на свидетеля Д. А. У., който отрича да е подписвал договори за наем на наследствени имоти в землището на с. Бел камен в полза на двамата подсъдими, въпреки че поради родствената си връзка с тях е заявил, че не е имал нищо против те да ги ползват. В надлежно приобщените към доказателствения материал показания св. Д. М. Д. е посочила, че в един по-ранен период, вероятно през 1994 г., нейната майка и брат продали техни имоти в с. Бел камен на Б. У.. След това свидетелката не е имала никакви отношения с подсъдимите, а майка починала преди девет години, като в нито един момент не е посочила, че подписвала договори за наем на техни земеделски имоти с някой от двамата подсъдими, още повече, че не се интересувала от такива въпроси. От показанията на свидетеля А. Р. У. е видно, че е бил съгласен подсъдимите да ползват общите им наследствени имоти през стопанските 2015 г. и 2016 г., но не е подписвал с Б. У. договори за наем на обработваеми земеделски площи. Показанията на разпитаните свидетели са сравнително еднопосочни и непротиворечиви. Такива са показанията на свидетелите А. И. и Г. К. - служители на Разплащателната агенция към ДФ „Земеделие" Благоевград. Тези свидетели са описали реда за кандидатстване по програмите за директни плащания, за които заявления се приемали от съответните общински служби по земеделие, по местонахождение на земеделските имоти. И двамата свидетели са категорични, че съответните кандидати задължително следвало да бъдат регистрирани съгласно чл. 7 от ЗПЗП като земеделски стопани и да фигурират в посочения в Наредба № 3/29.01.1999 г. регистър на същите като неотменно условие за получаване на финансови помощи. Подробният ред за кандидатстване се разписал в посочената погоре Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /ред. - "ДВ", бр. 16 от 2015 г./. Според свидетелите, а и посочените нормативни актове, кандидатите подписвали заявлението за подпомагане лично, удостоверявайки самоличността си с лична карта, а когато действали чрез пълномощник, следвало да представят пълномощно с нотариална заверка на подписа само за това действие, което се прилагало, най-често в оригинал, към преписката. В същата посока са и показанията на свидетелката М. С., която лично е приемала заявленията за подпомагане от името на Б. У., признавайки, че в посочения период от четири години от негово име е действал и синът му А. У.. Липсата на по-категоричен спомен от кого точно е приела заявленията за подпомагане през 2015 г., 2016 г. и 2017 г. може да бъде обяснена с допуснатите от нея нарушения на законовите изисквания, още повече, че познавала лично и двамата подсъдими. Затова свидетелката не успя да обясни как е приела трите заявления от А. У., без да изиска и приложи към образуваните преписки изискуемите се пълномощни от името на баща му, въпреки че по думите „ако се яви лице, което не е регистрирано като земеделски стопанин, не може да подпише заявлението". Относно предварителното регистриране на правните основания за ползване на имотите св. С. е по-категорична, че това е извършвано от А. У., защото, както е уточнила, липсва законова забрана това да бъде направено и от трето лице, което не е регистрирано като земеделски стопанин. Заявеното от изброените по-горе свидетели М. К., Д. А. У., Р. Д. Ф., З. Р. У. и Д. М. Д. се потвърждава от заключението по съдебно-графологическата експертиза, с която категорично е установено, че тези лица не са подписвали изследваните договори за наем. Съдебно-счетоводната експертиза потвърждава, че от името на посочените петима свидетели през 2018 г. са декларирани установените като неистински договори за наем по отношение на описаните в табличен вид земеделски имоти. В подкрепа на възприетото от фактическа страна са и приобщените по надлежния процесуален ред писмени доказателства. Те установяват декларираните от А. У. през разглеждания период регистрации на правните основания за ползване на имотите, за които след това от името на баща му е кандидатствано за финансово подпомагане със средства на европейския фонд и на българската държава. Приобщените и изследвани от графологическата експертиза договори за наем потвърждават възприетото по-горе, а свидетелствата за съдимост на двамата подсъдими удостоверяват чистото им съдебно минало. По време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е назначена повторна съдебно-счетоводна експертиза. Това се е наложило заради изключването на предишен експерт от регистъра на вещите лица. В заключението е проследено кандидатстването на двамата подсъдими за подпомагане със средства от ДФ „Земеделие". За инкриминирания период от време - 2015 г. до 2018 г. експертът С. Т. е посочила, че по данни от МЗГХ, ОД „Земеделие" Благоевград, Общинска служба по земеделие Якоруда, като правни основания за ползване на посочените от името на Б. У. земеделски имоти са визирани само едногодишни договори за наем. Имотите, с които е кандидатствано от подсъдимия Б. У. за финансиране по програмите за директни плащания за 2018 г., са именно посочените по-горе, а получената субсидия за същата година възлиза на общо 20 191,78 лв. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи за правната оценка на поведението на подсъдимите. С изменението на разпоредбата на чл. 248а, ал. 2 от НК /"ДВ", бр. 101 от 2017 г./ законодателят е предвидил възможност наказателна отговорност да се носи за даване на неверни сведения или затаяване на сведения, когато субектът цели получаването на средства от европейските фондове не само за себе си, но и за друго физическо или юридическо лице. Във втората от посочените хипотези деецът следва да разполага с правна възможност да обвързва със своите действия кандидата за получаване на финансови средства, т.е. - да е упълномощен да действа от негово име точно за това. Съгласно чл. 32, ал. 6 от ЗПЗП „Подаването на заявление за подпомагане, на заявление за регистрация и на заявка за подпомагане и подписването на заявленията и приложенията към тях се извършват лично от кандидата или от упълномощено от него лице с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа." От смисловото и логическо тълкуване на разпоредбата на чл. 248а, ал. 2 от НК се извежда, че за осъществяване на обективната страна на престъплението не е достатъчно да е дадена невярна информация или да е затаена действителна такава, но също така и извършителят има задължение да представи верни сведения. Такива права и задължения на основание Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани е имал само подсъдимият Б. У., регистриран като такъв, както и всяко надлежно упълномощено от него физическо лице с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа. ПО ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО: Въззивният съд намира жалбата на адв. Н. за частично основателна. Неоснователен в жалбата е доводът, че тъй като подс. Б. У. бил съсобственик на имотите и по силата на Закона за собствеността можел да ги ползва без договори за наем. От писмените доказателства и заключението на повторната съдебно-счетоводна експертиза е установено, че като правни основания за ползване на земеделските имоти са декларирани единствено едногодишни договори за наем. Свидетелите М. К., Д. А. У., Р. Д. Ф., З. Р. У. и Д. М. Д. категорично отричат да са подписвали такива договори. Това се потвърждава и от съдебно-графологическата експертиза, която еднозначно твърди, че посочените лица не са полагали подписи върху изследваните договори. Следователно към датата на подаване на заявлението за 2018 г. подсъдимият е представил неверни сведения относно правното основание за ползване на земеделските имоти – обстоятелство, което е от съществено значение за получаване на субсидиите. Дали е съществувало друго правно основание за ползване, е без значение, щом към момента на кандидатстване са декларирани несъществуващи договори. Обстоятелството, че земята и животните са били налице и програмата е изпълнена, не изключва съставомерността на деянието, тъй като престъплението по чл. 248а НК се довършва със самото представяне на неверни сведения. Твърдението на защитата, че подс. Б. У. не е осъществил обективната страна на престъплението, тъй като земята е била налице, обработвала се е и е изпълнил програмата на ДФЗ, е изцяло несъстоятелно от правна гледна точка. Съставът на престъплението по чл. 248а, ал. 2 от НК (във вр. с ал. 5, вр. ал. 2) е формален – той се смята за довършен от момента на подаване на заявлението с неверни сведения, независимо от последващото развитие на отношенията или реалното изпълнение на програмата. В случая съществено правно значение има единствено обстоятелството, че за да получи субсидия, подсъдимият е декларирал правно основание (договори за наем), което обективно не съществува. Това е актът на заблуда на компетентните органи, който сам по себе си представлява обществена опасност, тъй като засяга доверието в системата за управление на европейските средства и може да доведе до неправомерно разходване на публичен ресурс. Ето защо обстоятелството дали реално земята е била обработвана, е ирелевантно за съставомерността на деянието. Твърдението, че подс. Б. У., като съсобственик, е имал право да ползва имотите без договор, е правно неотносимо към предмета на обвинението. Нормативната уредба на ДФ „Земеделие“ изисква кандидатите да удостоверят правното основание за ползване, а не просто да го имат. Самият факт на съсобственост не освобождава лицето от задължението да посочи това обстоятелство по надлежния ред и да представи съответните документи (нотариален акт, скица и др.). Като вместо това е избрал да декларира несъществуващи договори за наем, подсъдимият е въвел в заблуждение административния орган, което е именно забраненото от закона поведение. Правото на ползване по ЗЗС е материалноправно отношение между съсобствениците, но не може да замести формалното изискване за деклариране на точен и правдоподобен документ пред фонда. Защитата твърди, че подсъдимият Б. У. е действал без вина, тъй като е изпълнил програмата. Този довод също е неоснователен. От събраните доказателства е видно, че подс. Б. У., като опитен земеделски производител, е бил запознат с изискванията за кандидатстване. Той е съзнавал, че представя документи (договори за наем), които не са подписани от посочените в тях лица и че тези документи са единственото основание за получаване на субсидията. Съзнателното представяне на неверни сведения с цел получаване на средства формира пряк умисъл, който е безспорно доказан. Обстоятелството, че впоследствие е изпълнил програмата, касае евентуално смекчаващи отговорността обстоятелства, но не и липсата на вина. Действието е било целенасочено – да се получи финансиране въз основа на неистина, което напълно покрива субективния елемент на престъплението. По доводите за липса на доказателства за помагачеството на подс. А. У., съдът намира този довод за неубедителен. Въпреки че липсва писмено пълномощно, помагачеството е обективно осъществяване на действия по улесняване на изпълнителя. В случая е налице съвкупност от косвени доказателства, които в своята съвкупност сочат несъмнено на активната роля на сина. Освен показанията на св. М. С., че именно А. е бил лицето, което редовно подава документите, от особено значение е показанието на св. М. К.. Тя възпроизвежда разговора си с А. У., в който той заявява, че неговите хора обработват земята и получават субсидиите. Това твърдение свидетелства за дълбоката му ангажираност и контрол върху цялостния процес по кандидатстване. Нещо повече, през 2018 г. двамата подсъдими действат съвместно, като в службата отиват заедно. По делото е установено, че подсъдимият А. У. е бил инициаторът и организаторът на действията, а баща му само е подписвал, разчитайки на опита на сина. Събраните доказателства са достатъчни, за да се направи категоричният извод, че А. У., макар и формално ненадлежно упълномощен, е бил фактическият водач на процеса, съставляващ съзнателно съдействие на извършителя, което напълно покрива признаците на помагачество по чл. 20, ал. 4 от НК. Доводът за прилагане на чл. 9, ал. 2 НК (малозначителност) е несъстоятелен както по съображенията за размера на неправомерно получените средства, така и по съображения за обществената значимост на защитения обект. Европейските фондове са ресурс, разходван в името на обществения интерес. Деянията, свързани с измамното им усвояване, накърняват доверието в институциите и могат да доведат до репутационни рискове за страната. Степента на обществена опасност на деянието е висока, тъй като то е организирано и системно (извършвано в продължение на четири последователни години) и с голям материален обем. В този смисъл не са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК, която е изключение за най-леките случаи на престъпления. С оглед на изложените съображения, въззивният съд намира, че оплакванията на защитата за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на първоинстанционната присъда по същество са напълно неоснователни. Правилно окръжният съд е приел за доказано авторството, извършителството и помагачеството в инкриминирания период, а така също и наличието на пряк умисъл у двамата подсъдими. Относно наложеното на подсъдимите наказание жалбата на защитата е основателна. Наложените с обжалваната присъда наказания от по една година лишаване от свобода за всеки от подсъдимите се явяват незаконосъобразни, тъй като са в по-висок размер от първоначално определените с отменената от предишен въззивен състав на САС присъда № 2/30.01.2023 г. по НОХД № 786/2021 г. на Благоевградския окръжен съд, с която са определени наказания съответно от 6 месеца лишаване от свобода за Б. У. и 10 месеца лишаване от свобода за А. У., чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 3 НПК „Когато отмени присъдата, въззивният съд може да увеличи наказанието само ако е постъпил протест от прокурора с такова искане." В случая първоинстанционната присъда е била отменена единствено по жалба на защитника на подсъдимите, без да е бил подаден протест от прокурора. При това положение не е била налице процесуална възможност за увеличаване на наказанията при новото разглеждане на делото в Благоевградския окръжен съд, който в обжалваната присъда е определил наказания лишаване от свобода на подсъдимите по-тежки от наложените в присъдата при първото разглеждане на делото. Поради тази причина въззивният състав по настоящото дело следва да редуцира наложените наказания лишаване от свобода на двамата подсъдими до размера, определен с присъдата на Благоевградския окръжен съд при първоначалното разглеждане на делото, като отложи изпълнението на наказанията „лишаване от свобода" до минималния предвиден в чл. 66, ал. 1 от НК срок. При служебната проверка на обстоятелствата, които подлежат на въззивен контрол и не са посочени в писмената жалба на защитата и на съдебните прения пред въззивния съд от страните по делото, не бяха установени нарушения на процесуалните правила, които да дават основание за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда. Водим от изложеното и на основание чл. 337, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, Софийският апелативен съд