Решение № 123 от 9.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 9373/2025 г.

Ищцата Д. Н. Й. / с решение на СРС №18781/18.10.2024г. по дело № 2024111014852 съдът е допуснал, на основание чл.19,ал.1 ЗГП промяна на собственото име на ищцата от Димитричка на Д., и на фамилното й име от Й. - Х., на Й., като СГС в о.с.з констатира по искане на ищцата това обстоятелство/ твърди в исковата молба, че е единствен наследник на Я.Х. като негова съпруга, поради отказ от наследство на двамата им сина. Я.Х. бил застрахован по групова полица № BG409995834 по застраховка „Помощ при пътуване" като притежател на банкова карта Visa Gold Debit, издадена от „УниКредит Булбанк" АД - застраховащ. Застраховател по полицата се твърди да е ответникъ т „АВП П&С С.А.“ Франция, чрез „АВП П&С С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ". Застрахователните покрития по полицата били в размер на 30 000 евро в случай на смърт от злополука и 15 000 евро за медицинско транспортиране на застрахованите лица. Твърди, че на 14.05.2023 г., застрахованият Я.Х. направил резервация за хотелско настаняване в хотел в Турция, с период на настаняване от 18.05.2023 г. до 26.05.2023 г. На 18.05.2023 г. при пътуването си към Турция, Х. закупил дребни стоки от бензиностанция в гр. София, като ги заплатил чрез застрахованата банкова карта. Преди преминаване на границата с Турция, Х. отново използвал застрахованата банкова карта за разплащания в друга бензиностанция в с. Рогозиново. На 19.05.2023 г., при разходка със съпругата си - настоящ ищец, по време на екскурзията в Турция, застрахованият Х. внезапно се спънал и падайки на земята от собствен ръст удрил главата си и изпаднал в безсъзнание. Незабавно бил откаран по спешност в Държавна болница на Силиври, където била констатирана тежка черепномозъчна травма, застрашаваща живота на пострадалия. Наложило се да бъде преместен в интензивно отделение на Болница за обучение и изследвания „Кануни Султан Сюлейман“, където същия ден била извършена спешна операция за овладяване на състоянието на пострадалия от получен мозъчен хематом. След операцията състоянието на Я.Х. продължило да е тежко и той престоял в болницата в състояние на кома от 19.05.2023 г. до 06.07.2023 г. На 06.07.2023 г. пострадалият бил транспортиран до България с наета срещу сумата от 5 680 лева от ищцата линейка на „Трансбул" ООД, специално оборудвана за целта и с екип от двама медици и шофьор. Малко преди границата с Р. България, медицинският екип установил, че въпреки проведените реанимационни процедури, Я.Х. загубил жизнени показатели и лекарят от линейката обяснил на пътуващите заедно с ищцата К.К. и Л.П., че пациентьт е починал, след което продължили към Р. България. Трупът на Я.Х. бил приет за съхранение във ВМА , където на 18.07.2023 г. била извършена аутопсия, потвърдила причината за смъртта му - тежката черепно-мозъчна травма. Ищцата заявява, че още на 20.05.2023г. (1 ден след злополуката), е уведомила застрахователя за настьпилото застрахователно събитие чрез телефонен разговор на тел: +••••••••. На 11.10.2023г., пред застрахователя била предявена претенция за доброволно плащане на застрахователно обезщетение във връзка с настьпилата вследствие на злополука смърт на застрахования Х., но с писмо от 16.11.2023г. застрахователят отказал изплащане на обезщетение с мотива, че не са изпълнени условията за активиране на застрахователното покритие за конкретното пътуване в чужбина - закупуване на туристически услуги, свързани с пътуването, заплатени чрез застрахованата банкова карта на територията на Р. България и транзакция на АТМ или ПОС със застрахованата банкова карта в чужбина, преди настъпване на застрахователното събитие на 19.05.2023 г. Ищцата застъпва тезата, че посоченото в отказа на застрахователя условие за активиране на застрахователното покритие не е договорено между страните по застраховката, доколкото застрахованият не е приемал такава клауза при включването му в груповата застрахователна полица. Освен това, на застрахования не са били представени за подпис общи или специални условия на застраховката. Счита, че подобна клауза в условията на застрахователя следва да се приеме за нищожна, поради противоречие със закона (КЗ и ЗЗП) и че така въведено от застрахователя условие за активиране на застрахователното покритие не влияе по никакъв начин на застрахователния риск, поради което не може да служи като основание на отказ за плащане на застрахователно обезщетение. Освен това излага, че с плащане чрез застрахованата банкова карта в две отделни бензиностанции на 18.05.2023 г., застрахованият Х. е изпълнил условието за активация на застрахователното покритие. Ето защо, претендира ответникът да бъде осъден да й заплати: сума в размер на 30 000,00 евро - застрахователно обезщетение за покрит риск смърт от злополука, настъпила за Я.Х. - застрахован по групова полица № BG409995834, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане; сума в размер на 5 680,00 лева - застрахователно обезщетение за покрит риск „медицинско транспортиране“ от гр. Истанбул до гр. София на Я.Х. - застрахован по групова полица № BG409995834, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане; съдебни разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът АВП П&С С.А.“ Франция, чрез „АВП П&С С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ" е подал писмен отговор, с който не оспорва допустимостта на предявените искове, но ги оспорва изцяло като по размер и основание. Не оспорва наличието на валидно сключена групова полица № BG409995834/01.09.2022 г. между застраховащия „УниКредит Булбанк“ АД и застрахователя „АВП П&С С.А.-клон България КЧТ“ с предмет „Застраховка помощ при пътуване за оправомощени държатели на банкови карти, издадени от Застраховащия”, както и не оспорва, че застраховано лице по горепосочената полица е бил Я.Х.. Счита, че злополуката с Я.Х. не представлява покрит застрахователен риск по процесната полица, доколко към датата на събитието застрахователното покритие не е било активирано, тъй като не е изпълнено едно от основанията за активиране на застрахователното покритие - застрахованият да е закупил туристически услуги, свързани с пътуването, заплатени чрез застрахованата банкова карта на територията на Република България, съгласно особените основания за активиране на застрахователната полица, сключена на осн. чл. 398 от КЗ между застраховащия (предоставящ услугата за ползване на банковата карта) и застрахователя. Отделно, заявява, че претендиращите обезщетение лица не са изпълнили задълженията по полицата за уведомяване на застрахователя, съответно – на неговия медицински екип, за предстоящото транспортиране на пострадалия, нито са получили потвърждение от застрахователя, че пострадалия може да бъде транспортиран. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото на 19.05.2024 г. събитие и смъртта на Я.Х., настъпила на 06.07.2024 г., както и причината и механизма на настъпване на твърдените травми, проведеното лечение и конкретната причина за настъпване на смъртта на пострадалия. Навежда възражения за принос на пострадалия за настъпване на злополуката, чрез движение по необезопасен и пресечен терен, евентуално под алкохолно влияние. На самостоятелно основание оспорва иска за присъждане на обезщетение на имуществени вреди в размер на 5 680,00 лв., представляващи разходи за медицинско транспортиране, поради липса на потвърждение от страна на застрахователя, че пострадалият е в състояние да бъде транспортиран, какато и поради липса на съгласуване със застрахователя на разходите за транспортирането. Ето защо, моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Предявените искове са с правно основание чл. 426 от КЗ – иск за заплащане на обезщетение по договор за застраховка "Помощ при пътуване". Съгласно разпоредбата на чл. 426 от КЗ застрахователят се задължава срещу заплащане на застрахователна премия да осигури в пари или в натура непосредствена помощ на лице, което вследствие на случайно събитие е попаднало в затруднение по време на пътуване, като събитията и условията за предоставяне на помощта се определят със застрахователния договор. С разпоредбата на чл.398,ал.4 КЗ е предвидено правото на трето ползващо се лице, да получи сумата по застрахователния договор при настъпило застрахователно събитие. Видно от представения по делото сертификат, за периода от 01.9.2022 г. до 31.8.2023 г. страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор за застраховка "Помощ при пътуване в чужбина" по застрахователна полица по № 2209/1.9.2022г., което обстоятелство не се оспорва от ответното дружество. По силата на представения сертификат, притежателите на банкови карти, издадени от „Уникредит Булбанк” АД са застраховани при ответника със застраховка „помощ при пътуване” при пътувания в цял свят в съответната застрахователна полица, сключена с посредничество, при валидно покритие за неограничен брой пътувания в рамките на 365 дни, с максимален срок на отделно пътуване до 90 дни, ако картата е била издадена / подновена / активна в сочения по- горе период. В рамките на сертификата са посочени застрахователни покрития, като за смърт от злополука се предвижда покритие от 30000евро, както и 15000евро за медицинско транспортиране. На сертификата е посочен телефон +••••••••, обозначен от застрахователя като 24-часова линия за съдействие, на който е указано застрахования да се свърже при застрахователно събитие в чужбина. Посочено е, че при всеки тип щета, следва застрахованият да се свърже с асистанс центъра на застрахователя и да съобщи за него, като предприеме необходимите мерки да сведе щетите до минимум. Посочено е, че застрахователното покритие се активира чрез закупуване на туристически услуги, свързани с пътуването, заплатени чрез застрахованата банкова карта на територията на България или чрез осъществяване на транзакция на АТМ или ПОС със застрахованата карта в чужбина, покритието следва да бъде активирано за конкретното пътуване в чужбина преди настъпване на застрахователното събитие, посредством транзакции с банковата карта. Ответното дружество е представило общи условия, без подпис на застраховано лице. В раздел F „покритие при нужда от спешно транспортиране” е предвиден подраздел „Медицинско репатриране” , пояснен като „прибирането Ви у дома след получаване на грижи”, в който раздел е предвидено предварително потвърждение от осигурен от застрахователя медицински екип, ведно с лекуващия лекар, че пациентът е медицински стабилен, като самото решение за репатриране е посочено, че се взема от лекуващите лекари на застрахования, който същевременно е длъжен, под страх от освобождаване на ответника от отговорност за имуществените вреди, да се съобрази с решенията, взети от асистанс и медицинските екипи на застрахователя. В рамките на дефинициите е посочено, че „пътуване” по смисъла на полицата и спора пред съда е всяко пътуване в чужбина, с продължителност не повече от 90 дни, както и не може да включва пътуване с намерение за получаване на здравни грижи или медицинско лечение, или преместване, или пътуване до и от работа. По време на действието на този договор, видно от представените писмени документи в превод, и ангажираните гласни доказателства, чрез разпит на свидетели, Я.Х. направил резервация за хотелско настаняване в хотел в Турция, с период на настаняване от 18.05.2023 г. до 26.05.2023 г., което било служебно пътуване, според показанията на свидетеля К.К., за което пътуване заминал със съпругата си. В първото о.с.з. се отдели за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото между страните, че на 18.05.2023 г. при пътуването си към Турция, Х. закупил дребни стоки от бензиностанция в гр. София, като ги заплатил чрез застрахованата банкова карта и извършил още една транзакция, преминаване на границата с Турция, за разплащания в друга бензиностанция в с. Рогозиново. От получената от „Уникредит Булбанк” АД информация е видно, че банковата карта е с титуляр – ищцата, като на нея е написано „Я.Х.Х.”.Установи се, че на 19.05.2023 г., по време на престоя в Турция, застрахованият Х. внезапно се спънал и падайки на земята от собствен ръст удрил главата си и изпаднал в безсъзнание, бил откаран в Държавна болница на Силиври, където била констатирана тежка черепномозъчна травма, застрашаваща живота на пострадалия, бил преместен в интензивно отделение на Болница за обучение и изследвания „Кануни Султан Сюлейман“, където същия ден била извършена спешна операция за овладяване на състоянието на пострадалия от получен мозъчен хематом. След операцията състоянието на Я.Х. продължило да е тежко и той престоял в болницата от 19.05.2023 г. до 11.6.2023 г. – това е последната попълнена дата на медицинския документ. Последните факти се установиха от съда – първите, за инцидента- от показанията на двамата свидетели, а случилото се след него и положените медицински грижи – от преведената епикриза, представена с исковата молба. Видно от представеното извлечение от телефонни разговори, на 20.5.2023г. е проведен телефонен разговор с посочения по - горе телефон +••••••••. Представено е преводно нареждане за заплащане на сумата 5680 лева за медицински транспорт Истанбул София на 4.7.2023г. и посочено името на починалия. Ищцата организирала линейка за превоз на Х. до България, като по данни на свидетеля Костов, организацията била по почин на ищцата и придружаващите пострадалия лица, които отправили искането до лекуващия екип на Х. и на деня преди траспортирането 5.7.2023г. получили потвърждение, че той може да бъде транспортиран / така - показанията на свидетеля Г./. От представената обменна карта от ВМА е видно, че на 6.7.2023г. Янко Х. е докаран в болницата в София с частна линейка /ЕНА/ от държавна болница „Султан Сюлейман” в състояние след мозъчна операция, с последващо коматозно състояние в реанимация, както и че е реанимиран в линейката по време на транспорта от доктор Ц.. На 18.7.2023г. във ВМА е извършена съдебно – медицинска аутопсия на труп, от заключението на която е видно, че преди нея Х. е престоял в хладилна камера, както и че непосредствена и основна причина за смъртта му е от тежката черепно – мозъчна травма, както и че смъртта му е настъпила 10-12 дни преди аутопсията. От представеното удостоверение за наследници е видно, че Х. е починал на 6.7.2023г., а от представените удостоверения – че другите двама негови наследници по закон – децата му, са се отказали от наследство и наследник по закон е единствено преживялата му съпруга. По делото е представена извънсъдебна претенция, подадена от ищцата, постъпила на 11.10.2023г. при ответното дружество, както и изричен отказ от 16.11.2023г. , поради което и хипотезата, предвидена в чл.380 КЗ е изпълнена. Първият спорен въпрос между страните е дали застрахователното покритие е било активирано, който спор се разреши в открито съдебно заседание, в което се прие за безспорно, че двете транзакции, които ищцата твърди, че са извършени с банковата карта, са били извършени на територията на Република България преди пътуването. Поради тази причина съдът не следва да обсъжда доводите на ищцата в исковата молба относно неравноправността на тази клауза, както и относно неприложимост на ОУ относно този факт, който е безспорен между страните. Относно довода, изложен в хода на устните състезания от ответната страна, че банковата карта е била издадена на лице, различно от починалия, което води до липса на застрахователно покритие, следва да се посочи, че такова твърдение не е било направено в срока за отговор. В срока за отговор изрично е посочено от ответното дружество, че н е се оспорва, че застраховано лице по горепосочената полица е бил Я.Х., поради което този довод в хода на устните състезания, тъй като не е направен и по реда на чл.143 ГПК, е закъснял. Това твърдение е сред твърденията, които се изсрочват в срока за отговор, защото същото е правопогасяващо. Съдът приема, че ползващото се от застраховката лице – ищцата, като наследник по закон на застрахования, е изпълнила задълженията си по застрахователния договор, поради следното. Видно от извлечението от телефонни разговори, на деня, следващ инцидента, е направено телефонно обаждане до телефон +••••••••, посочен в застрахователния сертификат като 24-часова линия за съдействие, на който е указано застрахования да се свърже при застрахователно събитие в чужбина, следователно ответното дружество е уведомено за настъпилото в чужбина застрахователно събитие - злополука. Едновременно с това, не се твърди и не се установява ответникът да е дал към този момент конкретни указания на застрахования за лечението, за лекар или лечебно заведение, които застрахованият да не е изпълнил. Установява се от събраните медицински документи и разпити на свидетели, че вследствие на получената черепно - мозъчна травма, е проведено лечение, след което, при самото транспортиране към Република България, Х. е починал. Ето защо, доводите на ответната страна за недоказаност, че смъртта е настъпила вследствие на инцидента, са неоснователни. Получената травма от падането съставлява „злополука” по дефинициите на полицата и ОУ, които са: неочаквано и непредвидимо събитие, което причинява нараняване, материална щета или и двете. В този смисъл, ответното дружество дължи покритие по силата на самото нараняване, което е вследствие на злополуката, а не за настъпилата смърт вследствие от него /което обстоятелство е относимо към размера на покритието, застрахователния лимит и някои от изключенията/, поради което и доводите за недоказаност, че смъртта е настъпила вследствие на инцидента, са и неотносими на този етап на обсъждане на основателността на претенцията. Тук е моментът да се посочи, че недоказано остана твърдението на ответника за съпричиняване – не са ангажирани никакви доказателства за принос на пострадалия при настъпване на злополуката- че същата е настъпила при движение по необезопасен и пресечен терен, евентуално под алкохолно влияние, като такива обстоятелства не се установяват нито от медицинските документи /относно алкохолното влияние/, нито от събраните гласни доказателства / за останалите твърдения/. Ето защо, при доказаност, че застрахователното покритие е активирано, по време на действието на покритието е настъпило застрахователно събитие – покрит риск по договора, претенцията е основателна. По претенцията на ищцата за заплащане на застрахователния лимит, предвиден по представения сертификат, при смърт вследствие на злополука – 30000евро. „Застрахователен лимит”, съгласно разпоредбата на чл.346 КЗ, е договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице. В сертификата сумата 30000евро съставлява именно застрахователен лимит, предвид изричното посочване в таблицата на това обстоятелство. Застрахователният лимит се различава от застрахователното обезщетение по всеки конкретен вид застраховка, като последното е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност / чл.386,ал.2 КЗ/. Застраховката „Помощ при пътуване” е вид застраховка срещу вреди, поради което и цитираното определение е приложимо. Предметът на застрахователно покритие е очертан с разпредбата на чл.426 КЗ, като „ непосредствена помощ на лице, което вследствие на случайно събитие е попаднало в затруднение по време на пътуване, като събитията и условията за предоставяне на помощта се определят със застрахователния договор”, което означава, че предметът на застрахователно покритие се предвижда в договора. Събитията, които се считат за покрит застрахователен риск са очертани общо в застрахователния сертификат, който, от своя страна, препраща към ОУ. Разпоредбата на чл.398,ал.3 КЗ предвижда, че застрахователят предоставя застрахователната полица и застрахователния сертификат само на застраховащия / в случая – кредитната институция/, освен ако друго е предвидено в застрахователния договор или в закона. Страни по договора за застраховка са застраховател и застрахован, а ползвателят на банковата карта, именуван „притежател” в сертификата, е трето ползващо се лице от застраховката. Същото се отнася до наследниците му по закон, когато ползващото се лице е починало, както е настоящият случай, като това трето лице получава, съгласно чл.398,ал.3, изр.1 КЗ правата по застрахователния договор, включително, съгласно ал.4 и правото да получи обезщетението, както и всички права по договора. В ОУ са изброени покритията на полицата: покритие при отделно връщане, при закъснение, за багаж, при закъсняла доставка на багаж, при спешна медицинска помощ в чужбина, при нужда от спешно транспортиране, за лична гражданска отговорност, при злополука по време на пътуване, и други. Покритието при настъпило застрахователно събитие „злополука по време на пътуване” предвижда, че ако третото лице претърпи злополука и настъпи трайно увреждане на здравето му след изтичане на една година, ще бъде изплатено обезщетение, при поне 6 месеца непрекъснато лечение за намаляване на последиците от нея, като обезщетението се изчислява според посочената в този раздел степен на увреждане и договорената застрахователна сума за покритие при злополука, което е и лимитът на общото застрахователно покритие. В отделна част е посочен в процентно съотношение, заплащане при увреждания на органи. С т.4 от този раздел е посочено, че при смърт на застраховано лице вследствие на злополука, застрахователната сума се изплаща на кредитната институция до размера на непогасената част от задълженията на застрахованото лице по банковата му карта, към датата на застрахователното събитие, при условие, че смъртта на застрахования е настъпила в срока на индивидуалното за картодържателя покритие. В случай, че застраховатената сума надхвърля размера на задължението на застрахования по банковата му карта, формираната разлика се изплаща на законните му наследници. В случай, че застрахованият няма непогасени по банковата си карта задължения, цялата дължима застрахователна сума се изплаща на наследниците му. Изложеното сочи на извод, че при смърт на застрахованото лице вследствие на злополука, като и двете – злополуката и смъртта, са се случили по време на покритието на застраховката, е предвидено задължение на застрахователя да заплати : на кредитната институция, издател на картата – непогасеното задължение по нея, дължимо от страна на починалия към момента на смъртта, при съобразяване на лимита по застраховката, и разликата до пълния му размер – на наследниците. Следващият логично обоснован извод е, че при настъпило застрахователно събитие злополука, максималният лимит е 30000евро – сумата, уговорена в договора като парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице, съгласно даденото в разпоредбата на чл.346 КЗ определение. Застрахователното обезщетение, предвидено с договора при смърт от злополука, е смесено – за имуществени вреди на застраховащия, и за неимуществени вреди на наследниците на застрахованото лице, при настъпила негова смърт. По делото липсват каквито и да е твърдения от ответното дружество, че починалият е имал непогасени задължения към кредитната институция, поради което и цялата сума следва да се изплати от ответното дружество на единствения наследник по закон –ищцата и искът следва да се уважи изцяло, като сумата се следва както е поискана – ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от предявяване на иска в СРС. По претенцията за заплащане на сумата от 5680 лева- разходи за медицински транспорт. Както се посочи по – горе, лимитът на застрахователно покритие при покрит риск злополука, е в размер 30000евро – това е максималната сума, която застрахователят е приел да заплати за едно събитие. В застрахователния сертификат е предвиден застрахователен лимит за медицинско транспортиране, от 15000евро. Прие се, че застрахователният лимит за покритие на настъпило застрахователно събитие „злополука по време на пътуване, включително при настъпила смърт, възлиза на 30000евро, за която искът се уважава, защо, искът за сумата 5680 лева следва да се отхвърли. По размерите в диспозитива. Към момента на постановяване на решението по делото, считано от 1.1.2026г., официалната парична единица в Република България е евро. Въпреки че към датата на приключване на устните състезания пред съда, официалната парична единица е била лева, това обстоятелство е настъпило към датата на постановяване на решението. Тези разсъждения касаят претенцията в лева, както и претенцията за разноски. За тези претенции, съдът намира следното. С чл.11, ал.1 от закона за въвеждане на еврото в Република България е предвидено, че въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти, с позовавания и препратки към лева. По смисъла на чл.1 от Регламент /ЕО/ 974/1998г., решението е „правен инструмент”, ето защо, в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Това означава, че посочването на претенциите на страните в лева, следва да остане в решението в лева, като в скоби се посочи и стойността в евро, което , към произнасянето на съда, е официалната парична единица в Република България. Следва да се приложи разпоредбата на чл.12 от ЗВЕ, която гласи: Чл. 12.