Решение № 1971 от 25.4.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5874/2025 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „Армеец“ против Агенция „Пътна инфраструктура”, с която са предявени обективно кумулативно съединени регресни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1033,38 лева/528,36 евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за репариране на причинени вреди на застрахованото имущество лек автомобил „•••••“ с рег. № •••••, както и за заплащане на законна мораторна лихва в размер на сумата от 360,95 лева/184,55 евро за периода от 23.07.2021 г. до 23.07.2024 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.07.2024 г., до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба се твърди, че на 06.09.2020 г. - сутрин, на автомагистрала „Тракия“, на 146 км. в посока гр. София, на територията на Община Раковски, лек автомобил „•••••“ с рег. № ••••• е претърпял ПТП, при изпреварване на камион в лявата пътна лента, като при маневрата внезапно на пътното платно излязло бездомно животно – куче, като в резултат на удара били увредени предната броня, фар за мъгла, тръба за резервоар, преден ляв калник и др. върху автомобила. За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП № ••••• г. Поддържа, че увреденият лек автомобил, със собственик Д. А. И., бил застрахован със застрахователна полица № •••••г. при ищцовото дружество за имуществена застраховка „Каско и злополуки“. За осъществения застрахователен риск била образувана преписка по щета № ••••••••••. Сочи, че причинените на автомобила вреди били описани от експерти, като общата стойност на извършения ремонт е за сумата от 1 023,38 лв., която включва: подмяна на части и ремонт на автомобила, както и заплатена сума за извършени ликвидационни разноски, в размер на 10,00 лв. Твърди, че е заплатил обезщетение за възстановяване на автомобила с платежно нареждане от 17.11.2020 г. Поддържа, че със заплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Твърди, че изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища е задължение на ответника на основание чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата. Твърди, че ответникът не изпълнил задължението си за поддържане на републиканските пътища, като е цитирана разпоредбата на §1, т. 14 от ДР на ЗП, съгласно което пъддържане е система от задължения, осигуряващи безопасно движение по пътищата, тяхната охрана и защита, наличието на животни на пътното платно представлявало неизпълнение на посочените задължения, което бездействие на ответника се намирало в пряка причинно-следствена връзка с причинените имуществени вреди на моторното превозно средство. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва вида на настъпилите вреди и техния размер, причинната връзка с описаното ПТП, както и доводите за отговорността на АПИ за описаните вреди. Твърди, че липсва основание за ангажиране на имуществена отговорност на ответника – не се сочили конкретни доказателства за наличие на неизправност на ограничителните системи, нито за подаване на сигнал за такива и бездействие от страна на пътната администрация. Твърди се, че произшествието следва да се квалифицира като случайно такова, поради което липсвало основание за ангажиране на регресна отговорност на администрацията, от което следвало, че негативните последици от реализиране на застрахователното събитие трябва да се понесат единствено от застрахователя. Оспорва се наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на процесния автомобил. Моли за отхвърляне на предявения иск, претендира разноски. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното: Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; в изпълнение на договорното задължение, застрахователят да е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение. В тежест на ищеца е да установи и конкретния механизъм на настъпване на ПТП, вследствие на което са нанесени увреди по застрахованото имущество /в случая лек автомобил „•••••“ с рег. № •••••, както и размерът на дължимото обезщетение . От приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение между ЗАД „Армеец“ АД и собственика на лек автомобил „•••••“ с рег. № ••••• за застраховка „Каско“ и „Злополука“, обективирана в полица № •••••, с период на застрахователно покритие от 16.10.2019 г. до 15.10.2020 г. Видно от представено извлечение от информационната система на застрахователното дружество, застрахователната премия по сключения договор е заплатена. Предвид изложеното може да се направи извод за наличие на осигурено покритие по силата на посоченото застрахователно правоотношение към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие /06.09.2020 г./. В хода на съдебното дирене е изготвена съдебна-автотехническа експертиза, като съобразно заключението на вещото лице след анализ на материалите по делото механизмът за настъпване на процесното ППТ е следният: на 06.09.2020 г. около 05:45 часа водачът Д. А. И. е управлявал лек автомобил „••••• •••“, с рег. № ••••• по южната пътна лента (лявата) на северното платно за движение на автомагистрала „Тракия“, в посока от изток на запад (от гр. Стара Загора към гр. София), като в зоната на км 146 пред автомобила на платното за движение е навлязло животно /куче/, при което в резултат на скорости и пресичане на траектории е последвал удар с настъпване на материални щети по предната част на автомобила. Според вещото лице при осъществяване на механизма на ПТП са технически възможни увредата и необходимостта от подмяна и ремонт на всички авточасти в степента, посочена от ищеца. С оглед посоченото, вещото лице е достигнало до заключение за наличие на причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредата по автомобила. Общата среднопазарна стойност за оригинални части от представителство на марката, материали, консумативи и труд, необходима за възстановяване на автомобила от увреди в причинно-следствена връзка с изследваното ПТП, към датата на настъпването му възлиза на 598,39 евро /1170,35 лева/ с ДДС. Общата среднопазарна стойност за оригинални части от алтернативни източници, материали, консумативи и труд, необходима за възстановяване на автомобила от увреди в причинно-следствена връзка с изследваното ПТП, към датата на настъпването му възлиза на 568,54 евро /1111,96 лева/ с ДДС.Общата среднопазарна стойност за оригинални части втора употреба, материали, консумативи и труд, необходима за възстановяване на автомобила от увреди в причинно-следствена връзка с изследваното ПТП, към датата на настъпването му възлиза на 498,88 евро /975,72 лева/ с ДДС. Според направено от вещото лице проучване в застрахователни компании е установено, че стойността на ликвидационните разходи през втората половина на 2020 г. варира от 10 до 30 лева на щета. Съдът кредитира заключението на допуснатата САТЕ, като компетентно изготвено, с нужните професионални знания и опит, както и обосновано. За изясняване на делото от фактическа страна в качеството на свидетел е разпитан Д. А. И., който е управлява лек автомобил „•••••“, с рег. № ••••• при настъпване на процесното ПТП. Разказва, че в тъмната част на деня, между събота и неделя, в края на лятото, се прибирал от морето към гр. София, като се движел по АМ „Тракия“. В участъка около км 150 настигнал тежкотоварен автомобил, движещ се в дясната лента на платното, при което свидетелят предприел изпреварване и навлязъл в лявата лента. Пред него се движил друг автомобил, който също изпреварвал, като впоследствие рязко свил в дясно. В този момент пред управлявания от свидетеля автомобил в лявата лента за движение застанало куче. Свидетелят се движел със скорост от 100 – 120 км/ч, като все още извършвал предприетата маневра по изпреварване, поради което ударил животното. След изминаване на около половин км свидетелят спрял и сигнализирал за настъпилото ПТП органите на реда. Бил инструктиран да потърси животното, което намерил изхвърлено в аварийната лента отдясно. Констатирал, че имало нанесени щети в предната част на автомобила. Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото същите са преки, непосредствени и съответстват на събрания по делото доказателствен материал. Показанията на свидетеля се подкрепят и от приобщения по делото Протокол за ПТП № ••••• г., в който като причина за настъпване на процесното ПТП е описано, че при движение по АМ Тракия процесният автомобил удря безстопанствено куче, изляло на платното за движение на АМ „Тракия“. Отразеното в графата „причини за ПТП“ е вписано от служител на ОД на МВР Пловдив, в изпълнение на служебните му задължения, като пряко е възприето от същия, поради което и в тази част протоколът съставлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила. От ответната страна по делото са представени доказателства, че мястото на настъпване на процесното ПТП - км 146 на АМ „Тракия“ попада в участък, стопанисван от Областно пътно управление – Пловдив към АПИ. От представените по делото писмени доказателства се установява, че въз основа на издадена от „•••“ ЕООД фактура от 02.11.2020 г. застрахователното дружество е определило в доклад № ••••••••••/10.11.2020 г. по щета № ••••••••••/10.09.2020 г. обезщетение в размер на 1023,38 лева и 10 лева ликвидационни разходи. Заплащането на застрахователното обезщетение се доказва о т приетото по делото платежно нареждане от 17.11.2020 г., видно от което по сметката на „•••“ ЕООД е преведена обща сума, включително и горепосочената, доколкото е отбелязан като основание номера на щетата. На основание чл. 410, ал. 1 КЗ, след извършването на плащането, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл т. V от ППВС № 7/4.10.1978г . Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта. Между страните липсва спор, а и от Решение № 959/31.12.2018 г. на Министерски съвет за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, се установява, че процесният участък при км 146 на автомагистрала „Тракия“ попада в републиканската пътна мрежа. Предвид изложеното, на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП, както и чл. 48, т. 1, б. „а“ ППЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, като съобразно чл. 50 ППЗП видът, обхватът и периодичността на работите по поддържането и текущия ремонт на пътищата, както и изискванията към организацията и технологията за тяхното изпълнение са определение в Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата. В разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от наредбата са определени основни видове дейности, включени в текущото поддържане на пътищата, сред които постоянен контрол върху експлоатационното състояние на елементите на пътя, пътните съоръжения и принадлежности. Съобразно Приложение № 2 към чл. 10, ал. 4 основните работи за текущо поддържане и текущ ремонт на елементите в обхвата на пътя и на пътните съоръжения и принадлежности, в частност по отношение на пътните принадлежности и по конкретно – предпазните мрежи са почистване и измиване, ремонт и/или подмяна на повредени елементи, възстановяване на антикорозионното покритие и други /т. 1.4.6. от Приложение № 2/. Ответната Агенция „Пътна инфраструктура“ като юридическо лице осъществява посочените дейности чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. От събраните по делото доказателства се установява навлизането на безстопанствено животно на пътното платно на АМ „Тракия“, което означава, че не е изпълнено задължението за поддържане на огражденията в изправно състояние с оглед възпрепятстване навлизането на животни на пътното платно, така че да се обезпечи безопасното движение с висока скорост. В случая именно бездействието на изпълнителя, на когото е възложено изпълнението на дейностите по текущо поддържане на магистралата е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Неоснователно е възражението на ответника относно наличие на случайно събитие. В съдебната практика се приема, че „случайното събитие“ съставлява непреодолимо, непредотвратимо, непредвидимо обстоятелство, което длъжникът нито е предизвикал, нито е могъл, а и не е бил длъжен да предвиди (т.е. обстоятелство, което настъпва независимо и въпреки волята му); необходимо е не само да е настъпило събитие и неговото настъпване да не може да се вмени във вина на длъжника, но и то да създава, да причинява невъзможността за изпълнение - да е толкова непредотвратимо, че изцяло го осуетява - макар длъжникът да е положил грижата, която е трябвало да положи, за да осъществи дължимия резултат / в този смисъл Решение № 47 от 24.06.2020 г. по гр. д. № 3349/2019 г. на ВКС/. В настоящия случай се касае за неизпълнение на задължението на ответника за поддържане на републиканската пътна мрежа, в частност автомагистрала „Тракия“, което включва поддържане и ремонт на пътните съоръжения и принадлежности, в частност отстраняване на повреди по предпазните мрежи, с оглед осигуряване на неговата безопасна и безпрепятствена експлоатация. Навлизането на безстопанствено животно на пътното платно води до извод за настъпване на събитие, изключването на което, е възложено на ответника АПИ по закон, т.е не съставлява случайно събитие, което да изключва вината. Не се доказа от ответника, че се касае за толкова непредотвратимо събитие, което е настъпило въпреки полагането на предвидената по закон грижа от длъжника. Въз основа на изложеното съдът достига до извода, че е налице основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ, вследствие на настъпилото ПТП, по автомобила са причинени увреди, чиято възстановителна стойност с нови оригинални части възлиза на 598,39 евро /1170,35 лева/ с ДДС. Тази стойност следва да се приеме за релевантна, доколкото настъпилите повреди следва да се възстановят с оригинални части, за да се постигне пълно възстановяване на автомобила в оригинално състояние. Заплатеното от застрахователя обезщетение е в размер на 1023,38 лева/523,25 евро с ДДС, поради което в този размер следва да се уважи предявената регресна претенция. Що се отнася до ликвидационните разходи, съобразно вещото лице по САТЕ през втората половина на 2020 г. стойността им варира от 10 до 30 лева на щета, поради което съдът намира, че следва да се уважи претенцията за заплащане на ликвидационни разходи в размер на 10 лева/5,11 евро, като общата сума възлиза в размер на 1033,38 лева/528,36 евро. По отношение на претендираното обезщетение за забава: Съобразно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая застрахователното дружество е отправило до ОПУ – Пловдив регресна покана за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1033,38 лева/528,36 евро, получена на 07.12.2020 г. Претенцията за заплащане на обезщетение за забава е в размер на 360,95 лева/184,55 евро за периода от 23.07.2021 г. до 23.07.2024 г. Доколкото исковата молба е подадена в съда на 23.07.2024 г. и с оглед разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД относно погасителната давност на вземанията за лихва, то обезщетение за забава се дължи за периода от три години до датата на подаване на исковата молба, а именно 23.07.2021 г. – 23.07.2024 г. При определяне размера на обезщетението за забава съобразно разпоредбата на чл. 162 ГПК съдът използва калкулатор за лихви, при което дължимата сума възлиза в размер на претендираната такава от 360,95 лева/184,55 евро. Предвид изложеното предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен. По разноските: При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лева до 360 лева. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 150 лева/76,69 евро. В полза на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер на 100 лева/51,13 евро – държавна такса, 30 лева/15,34 евро – депозит за свидетел, 200 лева/102,26 евро – депозит за вещо лице по САТЕ. Предвид изложеното в тежест наответника следва да се възможат направените от ищеца деловодни разноски в общ размер от 480 лева/245,42 евро. По изложените съображения, съдът