Решение № 113 от 29.1.2025 г. на Административен съд - Смолян по дело № 435/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ по жалба /наименована възражение/ от С. М. Ю., като пълномощник на М. С. Ю. и Р. Г. Ю. Ю. и двамата от [населено място], против Заповед № 525 от 29.10.2024 г., издадена от Кмета на [община].

В жалбата се сочи, че жалбоподателите не са уведомявани за отчуждаването, като им е връчена само заповедта.

Сочи се, че с отчуждаването на имота им и реализирането на строителство, ще се ограничи достъпа до имота им, тъй като всякакви строителни дейности пречат за неговото използване.

Съдът с Определение №1631 02.12.2024г. е указал на жалбоподателите, че е в тяхна доказателствената тежест за установяване на фактите, на които основават своите искания и от които биха черпили благоприятни за себе си последици, като за целта наведените твърдения могат да бъдат установени с назначаване на СТЕ, при която вещото лице да изследва дали с реализирането на улица с оглед местоположението на имота на жалбоподателите ще се затрудни достъпа до същия и каква е пазарната цена на имота, като по този повод ги е задължил да представят в тридневен срок вносна бележка за внесен депозит от 250 лв., но сумата не е внесена в указания срок, вкл. до датата на съдебното заседание, при което и служебно експертиза не е назначена.

В съдебно заседание се явява пълномощникът, който според НБД „Население“ е син на жалбоподателите, който поддържа жалбата, наименована възражение. Сочи че целият имот е собственост на жалбоподателите, които са придобили допълнително идеална част с нотариален акт /НА/ № 110, т.І, рег.№ 661 от 26.04.2024 г. Ответника по делото се представлява, от адв. С., която оспорва жалбата.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: С Решение № 105 с Протокол №13 от редовно заседание на Общински съвет - [община], проведено на 30.05.2024 година на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА чл. 129, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 64, ал. 2 от ЗУТ, чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 8 от ЗУТ, чл. 156а от ЗУТ във връзка с чл. 205, ал. 1 от ЗУТ, както и Решение №6, взето с Протокол №2 на заседание на ОЕСУТ - [община], проведено на 15.03.2024 г., се одобрява проект за изменение на Подробен устройствен план - План за улична регулация на част от [улица], представляваща поземлен имот с идентификатор 80371.242.9050 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-57/28.08.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК [населено място], заедно с Устройствена план-схема на техническата инфраструктура, с възложител [община], в обхват от о.т. 378 през о.т. 379, о.т. 380, о.т. 382, о.т. 383, о.т. 384, о.т. 491, о.т. 492, о.т. 493, о.т. 494, о.т. 495, о.т. 496, о.т. 497, о.т. 690, о.т. 498, о.т. 560, о.т. 558, о.т. 557, о.т. 556, о.т. 555, о.т. 554, о.т. 553, о.т. 552, о.т. 551, о.т. 545, о.т. 544, о.т. 543 до о.т. 536 по действащия план на [населено място], [община], [област].

Посоченото решение е обнародвано и съответно посочено, че подлежи на обжалване по реда на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ в 14-дневен срок от обнародването му в „Държавен вестник“, чрез Общински съвет – Ч. пред Административен съд – [област], но няма данни да е оспорено.

С Решение № 134, взето с Протокол № 16 от заседание на Общински съвет - [община], проведено на 29.08.2024 година на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 11 и ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за общинската собственост и чл. 205, т. 1 от ЗУТ, Общински съвет - [община], дава съгласие във връзка с влязъл в сила проект за изменение на Подробен устройствен план - План за улична регулация на част от [улица], заедно с Устройствена план-схема на техническата инфраструктура, предвиждащ изграждане на част от [улица]в [населено място], да се проведе процедура по принудително отчуждаване на имоти, подробно описани по вид, размер, местонахождение, собственици и площ за отчуждаване в приложение № 1, приема изготвените експертни оценки, за частите от поземлените имоти подлежащи на отчуждаване, за изграждане на [улица]и възлага на Кмета на О. Ч. да издаде заповеди за отчуждаване на имотите подробно описани по вид, размер, местонахождение, собственици, площ за отчуждаване и размер на паричното обезщетение в приложение № 2 съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗОС, като няма данни това решение да е сведено до знанието на собствениците, вкл. жалбоподателите, но в случая това нарушение не е съществено, тъй като на оспорване подлежи само крайния акт, а именно процесната заповед.

На основание чл. 22, ал. 3 от ЗОС е изготвена пазарна оценка от лицензиран оценител на частите от имотите, предвидени за отчуждаване, като пазарната оценка за процесния имот възлиза на 30 лв./кв.м. В изпълнение на приетото решение на основание чл. 44, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, чл. 25 от ЗОС е издадена процесната Заповед на Кмета на [община], с която се отчуждава процесния имот и се нарежда изплащане на обезщетение за отчуждаването в размер на 1615 лв., на двамата жалбоподатели, платимо след изтичане срока на обжалване на заповедта.

Посочени са съответните идеални части на всеки собственик:

• Н-ци на С. А. К. - 1/8 идеални части;

• Н-ци на А. С. К. - Ю. - 1/8 идеални части;

• М. С. Ю. - 9/16 идеални части;

• Р. Г. Ю. - 3/16 идеални части.

Сумата на парично обезщетение е в размер общо на - 2 160, 00 лева /две хиляди сто и шестдесет лева/.

Разпределена на собствениците както следва:

• Н-ци на С. А. К. - 1/8 идеални части - 270, 00 лева;

• Н-ци на А. С. К. - Ю. -1/8 идеални части - 270, 00 лева;

• М. С. Ю. - 9/16 идеални части - 1215, 00 лева;

• Р. Г. Ю. - 3/16 идеални части - 405, 00 лева.

Частите от имоти се считат за отчуждени от дата на която паричното обезщетение бъде преведено по сметка на правоимащите лица.

Заповедта е връчена на заинтересованите лица по реда на чл. 61, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс и съответно в предвидения срок - 14-дневен срок от съобщаването й.

Не се спори по делото, че жалбоподателите са собственици на имот с идентификатор № 80371.242.609, от който се отчуждават 72 кв.м. за изграждане на [улица]и е определен размера на паричното обезщетение.

Спорно е обстоятелството, правилно ли е определено обезщетението и законосъобразна ли е заповедта, както и при реализиране на мероприятието, ще се затрудни ли ползването на имота на жалбоподателите, както и правилно ли е определен кръга на наследниците, като по този случай се твърди, че същите притежават целия имот.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – [област], стигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена срещу Заповед, която представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК - волеизявление, с което непосредствено се засягат права и законни интереси на оспорващите и подлежи на оспорване.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗОС, Заповедта за отчуждаване на кмета на общината по чл. 25, ал. 2 от ЗОС, може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на имота в 14-дневен срок от връчването й. Заповедта е връчена на М. Ю. и Р. Ю. на 11.11.2024 г., а жалбата е входирана пред [община], като възражение на 13.11.2024 г., поради което оспорването е в срок. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът извършва проверка на законосъобразността на акта с оглед всички основания посочени в чл. 146 от АПК по реда на чл. 168 от АПК.

Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗОС, в 14-дневен срок от приемане на решението на ОбС за откриване на процедура по отчуждаване, кметът на общината издава заповед за отчуждаване. Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и без да са допуснати съществени процесуални нарушения, като същия отговаря и на изискванията за форма. Преди издаване на заповедта са извършени съответните обявявания и публикации в два ежедневника в. „[община]“ и в. „Отзвук“.

Заповедта съдържа наименование на органа, който я издава, наименование на акта, индивидуализация на адресата на акта, означение на вида обекта, фактическите и правни основания за постановяването и разпоредителна част - нарежда отчуждаване на имота и заплащане на обезщетение, указва пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвана, носи подпис и печат с посочване имената и длъжността на издателя.

В административното производство по издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до незаконосъобразност на акта и да го опорочават съществено до цялостната му отмяна. Производството по издаване на акта е проведено съгласно изискванията предвидени в АПК за издаване на индивидуални административни актове и в специалните разпоредби по чл. 21-25 от ЗОС за принудително отчуждаване на имоти или части от имоти частна собственост за общински нужди.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗОбС имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. В ал. 2 на чл. 21 е предвидено, че за изграждането и експлоатацията на обектите могат да се отчуждават имоти или части от тях, които се засягат непосредствено от предвиденото строителство, като части от имоти могат да се отчуждават, само когато остатъкът от имота отговаря на изискванията, определени в закон, съобразно неговия вид, местонахождение и предназначение /чл. 21, ал.3 от ЗОбС/, което в случая не се твърди.

При така изложеното, за принудителното отчуждаване на части от имоти - собственост на физически лица, законът изисква съществуването на четири материалноправни предпоставки, които трябва да са кумулативно дадени, а именно: 1) Наличие на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин; 2) Влязъл в сила ПУП, съгласно предвижданията на който част от имота да е отреден за изграждането на обект - публична общинска собственост; 3) Имотът, отреден за съответното мероприятие, да е собственост на физическо или юридическо лице и част от него да е непосредствено засегната от предвиденото строителство и 4) От остатъка от имота да може да се образува УПИ в съответствие с изискванията, определени в съответен закон /в случая ЗСПЗЗ и ЗН/ съобразно вида, местонахождението и предназначението на имота/.

От представените и приети доказателства по делото, безспорно се установява, че в случая са налице и четирите елемента от правопораждащия фактически състав, обуславящ правомощието на Кмета на общината да издаде заповед за отчуждаване –одобрен проект за изменение на Подробен устройствен план - План за улична регулация на част от [улица], влязло в сила Решение на Общински съвет – [община], с което се дава съгласие във връзка с влязъл в сила проект за изменение на ПУП - План за улична регулация на част от ул. „Христо Ботев да се проведе процедура по принудително отчуждаване на имоти, подробно описани по вид, размер, местонахождение, собственици и площ за отчуждаване в приложение № 1 и се приемат изготвените експертни оценки, като за целта е използуван лицензиран оценител. Възложено е на Кмета на О. Ч. да издаде заповеди за отчуждаване на имотите подробно описани по вид, размер, местонахождение, собственици, площ за отчуждаване и размер на паричното обезщетение в приложение № 2 съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗОС. Безспорно установено е, че част от имота - собственост на жалбоподателите се засяга непосредствено от предвиденото мероприятие.

Отчуждението на част от имот с идентификатор № 80371.242.609, с площ 72 кв.м., се извършва за изграждане на [улица]която е съществуваща и предстои разширяване и реконструкция и за същата има влязло в сила решение, което е публикувано в два местни вестника и в ДВ, като при определянето на обезщетението е използван лицензиран оценител, който е определил следващото обезщетение, според пазарни цени в размер на 30 лв./кв.м. Недоказани са твърденията, че ще бъде затруднено ползването на имот с извършващите се строителни дейности, тъй като в случая за такива обстоятелства, жалбоподателите не са представили доказателства, като не се изпълнили и указанието за внасяне на депозит за вещо лице с оглед изготвяне на експертиза, която да бъде назначена служебно от съда.

Основателни са доводите на жалбоподателите, че при издаване на заповедта е допуснато съществено процесуално нарушение с неуточняване на кръга от носителите на правата на собственост, като видно от представения в съдебно заседание нотариален акт № 110, т.І, рег.№ 661 от 26.04.2024г. жалбоподателите са получили като дарение 1/4 ид.част от имота от С. С. У., при което след като жалбоподателите са признати от ответника за собственици на 12/16 /т.е. / идеални части, общо за двамата /9/16 на М. Ю. и 3/16 на Р. Ю./, то към датата на издаване на заповедта не е взет предвид цитирания нотариален акт, което се признава и с изявлението на ответника. След като с приложения НА се придобива и останалата от имот с идентификатор № 80371.242.609, са установява че в оспорената заповед неправилно са определени собствениците, на засегнатия имот, което прави заповедта в тази част незаконосъобразна. При условия, че в същата са уточнени правата на собствениците и съответно правото на обезщетение на всеки, се явяват неоснователни доводите на процесуалния представител на ответника, че след като сумата се внася на обща сметка, всеки има право на следващото обезщетение, независимо как е изчислено.

Сумата на парично обезщетение е в размер общо на - 2 160, 00 лева /две хиляди сто и шестдесет лева/, която следва да се изплати на двамата жалбоподатели, съответно 675 лв. на Р. Г. Ю. и 1485 лв. на М. С. Ю.. При този изход на спора, следва да бъдат присъдени на ответника разноски съобразно отхвърлителната част от жалбата, именно 75 % от претендирания адвокатски хонорар -1000 лв.

С оглед гореизложеното, съдът