Решение № 29 от 19.2.2026 г. на Окръжен съд - Габрово по дело № 724/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Обжалвано е решение №882/13.06.2025г. по гр.д.№6337/2024г. на РС- •••••, с което на основание чл.441 ГПК, вр.чл.74, вр.чл.30, ал.2 ЗЧСИ, ЧСИ Ц. Н., рег.№••• на КЧСИ, гр.••••• и ЧСИ В. Л. П., рег.№ ••• на КЧСИ, гр.•••••, са осъдени да платят солидарно на Н. Р. Д., от гр.•••••, сумата от 663,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № 1267/2017г. по описа на ЧСИ Ц. Н., peг. № •••, ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба до окончателното й заплащане. Решението е постановено при участието на трето лице- помагач ЗК ••••• АД, ЕИК•••••, гр. София, на страната на ответниците ЧСИ Ц. Н. Н. и ЧСИ В. Л. П.. Присъдени са и разноски. В жалбата на ЧСИ Ц. Н. и ЧСИ В. Л. П., чрез адв. И. А., се излагат съображения за незаконосъобразност на постановеното решение. Преценката на съда, че процесуалните действия не могат да се извършват под условие, освен по вътрешнопроцесуално такова, а условието за събиране на дължими такси и разноски няма такъв характер, била грешна. Неправилен бил и изводът, че неизпълнението на задължението за определяне, начисляване и събиране на дължимите такси за отделните изпълнителни действия на ЧСИ, представлява несъответствие между правно дължимо и фактическо поведение. Неправилно било прието, че е налице дисциплинарна отговорност за ЧСИ. Сочи се, че взискателят е господар на изпълнителният процес, определя способи за изпълнение и делегира част от своите правомощия на съдебните изпълнители, поради което същият може да сложи край на изпълнителния процес в хипотезата на чл. 433 ал.2 ГПК. Претендира се обжалваното решение да се отмени изцяло и да се присъдят разноски. Ответникът по жалбата е подал писмен отговор /л.11 от делото на ОС- •••••/, с който оспорва същата, чрез процесуалния си представител. Счита постановеното решение за правилно, като излага аргументи за потвърждаването му. Няма доказателствени искания. Също претендира разноски. Третото лице ЗК „•••••“ АД не е подало отговор /с определение №1048/24.11.2025г. на ГОС му е дадена тази възможност/. Подало е само писмено становище- л.12. Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимна страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол и е допустима. ОС- Габрово, като взе предвид доказателствата по делото, възраженията във въззивната жалба и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира следното: Районният съд е разгледал предявен иск с правно осн. чл. 441 ГПК, с който се претендира ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата 663 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразни действия по изп.д.№1267/17г. по описа на ЧСИ Цв. Н.- по процесното изпълнително дело са осъществявали дейност ЧСИ Ц. Н. и ЧСИ В. П., който е действал по заместване на първия. Приел е, че: ответникът ЧСИ Ц. Н. е осъществил противоправно бездействие, тъй като не прекратил изпълнителното производство веднага след като бил уведомен с молба от 26.03.2018г., че вземането по изпълнителния титул и изпълнителното основание е погасено изцяло; ЧСИ В. П. противоправно извършил след тази молба изпълнителни действия за събиране от длъжника на начислени такси и разноски за изпълнителното производство. Според първата инстанция, възприела изцяло изводите в Р. №60273/10.12.2021г. по гр.д.№ 2413/2021г. ІV ГО, ВКС: взискателят по делото е депозирал искане по чл.433 ал.1 т.2 ГПК, а обстоятелството, че волеизявлението е направено под условие за събиране на дължимите такси и разноски е без значение- когато взискателят направи искане за прекратяване на производство, това искане обвързва съдебния изпълнител, не го обвързва условието, под което искането е направено; дейността на ЧСИ е процесуално законосъобразна дотогава, докато той не бъде десезиран от взискателя, след този момент не може да извършва каквито и да е изпълнителни действия, включително по събиране на претендирани такси и разноски- ако такива задължения са налице, той следва да уреди отношенията си с взискателя, който е възложил изпълнението, а след това го е десезирал; ЧСИ не може да продължи изпълнението под предлог, че има несъбрани такси, които са в тежест на длъжника, защото съдебният изпълнител не е кредитор на длъжника; в изпълнителното производство, по което е десезиран, той може да събере възложените в тежест на длъжника такси, само ако има събрани суми и преди десезирането му е издадено постановление за разноски или има изготвено разпределение; ако съдебният изпълнител счита, че взискателят или длъжникът имат някакви задължения към него, той може да заяви претенциите си към тях по реда, предвиден за всички правни субекти, но не й сам да ги упражни в производство, чието продължаване е лишено от основание поради погасяване на изпълняемото право. Фактите по делото са следните: Изп.д.№ № 1267/2015г. по описа на ЧСИ Цв. Н. е образувано на 23.11.2015г. по молба на „•••••“ ЕАД, с приложен към същата изпълнителен лист №5529/06.11.2015г., срещу длъжник А.Н.Д.. Копие от същото е приложено на л.37-132 от делото на РС- •••••. Видно от печатите на изпълнителният лист, в производството по изпълнителното дело са събрани 4 суми- последната на 05.04.2016г. С молба вх. № 2245/26.03.2018г. взискателят е уведомил съдебния изпълнител, че общият дълг по изпълнителното дело е погасен изцяло, чрез плащане на 15.01.2018г. В молбата е посочено още: „Моля, на осн. чл.433 ал.2 ГПК, да приключите изпълнителното производство и вдигнете наложените запори, както и евентуално наложените други принудителни или обезпечителни мерки, след събиране на дължимата Ви от длъжника пропорционална такса“. Следват съобщения от съдебният изпълнител до длъжника, че по изпълнителното дело има незаплатени такси в размер на 519 лева- последното от 08.06.2018г. и запорни съобщения от 01.08.2018г. до три банки за налагане на запори за задължение на А.Д. за сумата 579 лева, представляваща такси и разноски съгласно Тарифата към ЗЧСИ. Една от банките е отговорила, че в сметката липсва авоар. Към приложеното копие от изпълнителното дело няма документ, постановление, сметка или др., от което да се установи какви точно са начислените общо заявени „такси и разноски“, но в отговора на въззивната жалба се сочи, че става въпрос за пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, което не се спори от другата страна. Няма данни таксата да е събрана въз основа на наложените запори. До м. юли 2024г. по изпълнителното дело няма развитие. На 09.07.2024г. ЧСИ В. П., действащ по заместване на титуляра ЧСИ Н., констатира, че длъжникът А.Д. е починал и с постановление на основание чл. 429 ал. 2 ГПК конституира като длъжници неговите наследници Н. Д. и Д.Д.. На 08.08.2024г. са изпратени запорни съобщения до работодателя на Н. Д., както и до ТП на НОИ- •••••, за запор в размер на 663 лева върху получаваните от нея трудово възнаграждение и наследствена пенсия. След принудителното събиране на таксите към ЧСИ от 663 лева с постановление от 06.11.2024г. от Н. Д., производството по изп.д. № 1267/2015г. е прекратено. При така установеното по делото въззивната инстанция също споделя изводите на РС- •••••, съобразени със съдебната практика /Р. №60273/10.12.2021г. по гр.д.№ 2413/2021г. ІV ГО, ВКС/, че изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено от съдебният изпълнител, при получаване на подадената от взискателя молба вх. № 2245/26.03.2018г., с която го уведомява, че общият дълг по изпълнителното дело е погасен изцяло, чрез плащане на 15.01.2018г. Тази молба десезира съдебният изпълнител, дори волеизявлението да е направено под условие за събиране на дължимите такси и разноски. Молбата от 26.03.2018г. има качеството на молба за прекратяване по чл. 433 ал.1 т.2 ГПК, тъй като в същата изрично е посочено, че взискателят е удовлетворен напълно- че вземането му е погасено изцяло. Съдебният изпълнител е подчинен на исканията на взискателя при разпореждане с предмета на делото, обективирани в молбата му да се прекрати изпълнителното производство, дори когато в същата е употребен израза „приключи“ вместо „прекрати“. След тази молба съдебният изпълнител не може да извършва изпълнителни действия по събиране на претендираните такси и разноски. Дължимите такси съдебният изпълнител в този случай може да получи само ако има събрани суми и преди десезирането е издал постановление за разноски или има изготвено разпределение, защото сумите са налице, а не се извършват нови изпълнителни действия. По настоящото дело обаче не е имало такива събрани суми- не е имало осребрено имущество, подлежащо на разпределение. Няма спор, че такса по т.26 ТТРЗЧС се начислява, вкл. когато сумата е платена пряко на кредитора след образуване на изпълнителното дело и прекратяването на изпълнителното дело не погасява вземането за същата, няма и спор кой дължи таксата. Но се изключва разрешение, което да придаде правомерност на изпълнителни действия, които са осъществени в конкретният казус- предприемане служебно от съдебния изпълнител на нови способи /запори/ за принудително изпълнение, с цел събиране на дължимата такса по изпълнително дело подлежащо на прекратяване. Хипотезата на чл. 433 ал.2 ГПК, дори да е посочена в молбата на взискателя, не е приложима, тъй като касае съвсем различен случай- когато вече са събрани средства по изпълнителното дело чрез изпълнителен способ, от които по определеният ред след изготвено разпределение съдебният изпълнител удовлетвори кредитора /кредиторите/ и погаси таксите и разноските, поради което приключва делото. В случая е видно, че събрана сума по изпълнителното дело няма- длъжника е удовлетворил кредитора извън производството, с което и двете страни по същото са поставили съдебният изпълнител в невъзможност да получи преди прекратяване на производството възнаграждението си за положеният труд /таксите и разноските дължими по ЗЧСИ/. Поради това същият може да заяви претенциите си към тях по реда предвиден за всички правни субекти, но не и сам да ги упражни в производство, чието продължаване е лишено от основание поради погасяване на изпълняемото право. В тази връзка неоснователни са възраженията във въззивната жалба, вкл. възражението, че взискателят е господар на изпълнителният процес, определя способи за изпълнение и делегира част от своите правомощия на съдебните изпълнители, поради което същият може да сложи край на изпълнителния процес в хипотезата на чл. 433 ал.2 ГПК. От нормата на чл.433 ал.2 ГПК не следва, че са позволени изпълнителни действия с цел събиране на разноските, едва след което да се постанови исканото от взискателя прекратяване. Като не е прекратил делото с вдигане на обезпеченията, а е предприел налагане на запори за събиране на такса по ТТРЗЧСИ, ЧСИ е нарушил закона и е увредил ищцата- наследница на длъжника по изпълнението, която е конституирал като длъжник по изпълнителното дело с постановление от 09.07.2024г., поради това на основание чл.74 ЗЧСИ дължи обезщетение, както правилно е приел РС- •••••. Предвид изложеното, правилно първата инстанция е стигнала до извода, че са налице елементите от фактическият състав на отговорността по чл.441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ- противоправно действие или бездействие извършено от съдебния изпълнител при или по повод осъществяваните от него функции, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното действие или бездействие извършено от съдебния изпълнител и настъпилите вреди и вина, която се предполага- арг. от чл.45 ал.2 ЗЗД. Съдебният изпълнител отговаря по реда на чл.441 ГПК вр. чл.74 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД, тъй като е провел незаконосъобразно индивидуално принудително изпълнение по реда на ГПК, вследствие на което на длъжника са причинени вреди в размер на процесната сума 663 лева. Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателите не се дължат разноски. Същите следва да бъдат осъдени да заплатят на другата страна разноски за въззивната инстанция в размер на 200 евро- възнаграждение за процесуален представител. Водим от гореизложеното съдът