Решение № 19 от 4.2.2010 г. на Административен съд - Русе по дело № 11/2010 г.

Производството е по реда на чл. 46, ал.1 от Закон за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Ж.Х., гражданин на Сирия, срещу Заповед № 397/21.12.2009 г. на Началника на Гранично полицейско управление Іст. – Русе /ГПУ – Русе/, с която е наложена принудителна административна мярка “Забрана за влизане в Република България на чужденец”. Релевира доводи за незаконосъобразност на административния акт поради противоречие с материалните разпоредби и съществено нарушение на административно-производствените правила. Иска отмяна на оспорената заповед. Ответната в производството страна – Началникът на ГПУ Іст. – Русе в писмено становище оспорва основателността на жалбата. Поддържа становище за законосъобразност на постановения административен акт и моли съда да го потвърди. Не претендира разноски. След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл.168 АПК, съдът приема следното: Жалбата изхожда от надлежно легитимирано лице – адресат на издадената заповед. Спазен е преклузивният 14-дневния срок за обжалване по чл.149, ал.1 от АПК вр. чл.46, ал.1 от ЗЧРБ - заповедта е връчена лично на адресата на 21.12.2009г., а жалбата срещу нея е подадена чрез административния орган на 28.12.2009г. по пощата /л.8 от преписката/. Оспорва се акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От представените в хода на съдебното производство доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: На 19.12.2009 година в 21.00 часа след получен сигнал в група "ОИД" на ГПУ — Русе за незаконно пребиваващи сирийски граждани в гр. Русе на адрес: ••• е извършена съвместна проверка от служители на ГПУ — Русе и Първо РУ на МВР — Русе, при която на адреса са установени четирима чужденци, нелегално пребиваващи в страната, без документи за самоличност и без адресна регистрация, единият от които е оспорващият Ж.Х.. При проведените мероприятия е установено, че задържаните не могат да удостоверят влизането си в страната по законоустановения ред, неизвестни за тях лица ги събират в гр. София, след което ги транспортират до гр. Русе на горепосочения адрес, като им е казано да чакат, докато им изготвят български документи, които да ползват в страната и чужбина. Целта на пътуването им била Германия. Към момента на задържането им лицата не притежават финансови средства. По случая е заведен ЗМ № 163/19.12.09 година, по описа на ГПУ — Русе /л.5 от преписката/ и материалите са изпратени на Р айонна прокуратура – Русе /РРП/. РРП постановява отказ за образуване на досъдебно производство, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер на територията съдебен окръг – Русе и изпраща материалите по преписката по компетентност на Районна прокуратура – гр. Свиленград с оглед произнасяне по данните за престъпление по чл. 281 НК /л.3-4 от преписката/. Районна прокуратура - Свиленград е постановила образуване на досъдебно производство /л.18-20 от делото/. Съгласно Предложение рег. № 26317/21.12.2009г. на ГОДГ ГПУ – Русе на Ж.Х. са наложени със заповеди на Началника на ГПУ І ст. – Русе следните принудителни административни мерки – “принудително отвеждане до границата на Р България”, “принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци” и “забрана за влизане в Република България”. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед № 39 7 /21.12.2009г. за забрана за влизане в Република България на чужденец, издадена от Началника на ГПУ І ст. – Русе на основание чл.39а, т.4, чл.42з, ал.1, ал.2 и ал.3, във вр. чл.10, ал.1, т.9, чл.11, т.4 и т.5 от ЗЧРБ. Съгласно чл. 44, ал.1 ЗЧРБ принудителните административни мерки се налагат със заповед на директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. Към преписката /л.7/ е приложена Заповед №1031/15.06.09г. на Директора на РДГП – Русе, по силата на която Началникът на ГПУ Іст. – Русе в условията на делегация е оправомощен да налага ПАМ по чл.44 ЗЧРБ. При издаване на оспорената заповед органът – Началникът на ГПУ Іст. – Русе се е позовал на Заповед №1031/15.06.09г. във връзка с дадените му правомощия. С оглед на горното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ административен орган – Началника на ГПУ Іст. – Русе. Обжалваната заповед е издадена в надлежната писмена форма и в нея се съдържат всички реквизити по чл.59, ал.2 АПК. Видно от самата заповед, при излагане на фактическите и правни основания за издаването й, административният орган се е позовал на Предложение рег. №26317/ 21.12.2009г. на Началника на ГОДГ- Русе /л.6 от преписката/. В тези случаи, когато мотивите на един административен акт се съдържат в друг, предшестващ и издаден във връзка с него документ на помощен орган, който административният орган е възприел, липсата на мотиви в самия административен акт не съставлява нарушение на чл. 59, ал. 1 и ал.2, т.4 АПК. В обжалваната заповед изрично са посочени като релевантни обстоятелства - че на 19.12.09г. жалбоподателят е бил задържан в частна квартира в гр. Русе без средства за препитание, без документи за самоличност, без да е адресно регистриран и без да може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. Посочените фактически обстоятелства се субсумират от нормата на чл.42з ЗЧРБ, санкционирана като приложимото за случая правно основание за издаване на акта. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена в надлежната писмена форма и в нея се съдържат всички реквизити по чл.59, ал.2 АПК. В съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 АПК заповедта е съобщена на жалбоподателя, което е удостоверил лично с подписа си. Процесният индивидуален административен акт е издаден, след изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая. Административният акт е съобразен и с материалния закон. Съгласно чл.42з, ал.1 ЗЧРБ забрана за влизане в Република България се налага, когато са налице основанията по чл. 10 от същия закон. В този случай административният орган действа в условия на обвързана компетентност – всякога когато установи наличието на някое от основанията по чл.10 от ЗЧРБ, той е длъжен за наложи посочената в чл.42з, ал.1 от ЗЧРБ принудителна административна мярка. В случая посоченото в обжалваната заповед основание за налагане на ПАМ е това по чл.10, ал.1, т.9 ЗЧРБ – лицето няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане. С оглед доказателствата по делото съдът намира за доказано наличието на това основание. Безспорно е установено, че жалбоподателят Ж.Х. е задържан в частна квартира в гр.Русе, без никакви средства за препитание, без да му е осигурена издръжка от друго лица и без никакви застраховки, като дори е нямал и документи за самоличност. В обжалваната заповед като основание за налагане на ПАМ е посочена и разпоредбата на чл.42з, ал.2 от ЗЧРБ. Съгласно нея, забрана за влизане в Република България може да се наложи, когато са налице основанията по чл. 11 от ЗЧРБ. В случая позоваването е на чл.11, т.4 и т.5 от ЗЧРБ - има данни, че целта на влизането в страната на чужденеца е да пребивава в страната като имигрант, без да има специално разрешение за това и има данни, че целта на влизането му е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава - Германия. Съдът намира за доказани и тези основания. С оглед обстоятелството, че жалбоподателят е задържан в частна квартира в гр.Русе, където е престоял 10 дни, там чакал за да му изготвят български документи, които да ползват в България, съдът счита, че тези обстоятелства са достатъчни за извод, че са налице данни, че целта на влизането в страната на жалбоподателя е била да пребивава в страната като имигрант. Също безспорно е установено, че жалбоподателя не е имал и разрешение да пребивава в България като имигрант. Следва да се отбележи, че за да се изпълни хипотезиса на правната норма на чл.11, т.4 вр. чл.42з, ал.2 от ЗЧРБ е достатъчно да са налице данни, а не да е категорично установено. Съдът намира за доказано наличието и на основанието по т.5 на чл.11 ЗЧРБ в обжалваната заповед. С оглед на обстоятелството, че жалбоподателят се е придвижил от гр.София към гр.Русе, който е разположен на границата и обстоятелството, че там е чакал да му бъдат изготвени български документи, които е смятал да използва и в чужбина, съдът счита, че тези обстоятелства обосновават извод, че са налице данни, че целта на влизането на жалбоподателя в България и била и да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава - Германия. Затова при наличие на материалноправните предпоставки по чл.42з, ал.1 и ал.2 вр. с чл.10, ал.1, т.9 и чл.11, т.4 и т.5 от ЗЧРБ съдът счита, че обжалваната Заповед рег. № 397/21.12.2009г. на Началника на ГПУ І ст.- Русе е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗЧРБ. При издаване на обжалваната заповед са спазени и разпоредбите на процесуалния закон. Срокът, за който е наложена мярката е съобразен с установената продължителност по чл.42з, ал.3 ЗЧРБ. Изводът е, че са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка. Предвид изложеното съдът счита, че подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона, като са спазени материалноправните разпоредби и без да е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.5-то АПК съдът