Решение № 345 от 13.3.2026 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 2148/2025 г.

№ 20254110102148 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид: Предявени са установителни и осъдителни обективно и субективно съединени искове - с правна квалификация, изведена от нормите на чл. 22, вр. с чл.11, ал.1 , т.10 от ЗПК, чл. 26, ал.1, пр.2-ро и пр.3-то , ал.2 , пр.4-то от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД. Пълномощникът на И. В. П. , с ЕГН: •••••••••• от гр.•••, ул.“•••“ № •• – адвокат А. А. от АК •••, твърди, че доверителят му е сключил от разстояние шест договора за потребителски кредит с „КРЕДИСИМО“ ЕАД , с ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление : •••• в периода от ••.••.•••• г. до ••.••.•••• г. и шест договора за предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД , с ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление : ••••• в същия период, като сключването на договорите за предоставяне на поръчителство се явявало задължително условие за отпускането на кредитите. На ••.••.•••• г. е сключил с първото дружество договор за потребителски кредит № ••••••• за отпускане на паричен заем в размер на 3000 лева и се е задължил да му изплати по кредита общо 3326.30 лева на 8 месечни погасителни вноски, при годишен лихвен процент - 16.00 % и ГПР- 17.23%. Към общия размер на кредита е добавена застрахователна премия в размер на 131.76 лева, но тези средства са преведени директно на застрахователя и не са били предоставени на разположение на ищеца. На ••.••.•••• г. сключва с второто дружество договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се задължава да му заплати на осем месечни вноски възнаграждение в размер на 2152.98 лева , срещу задължението на дружеството да сключи с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство , по силата на който да отговоря пред него солидарно с ищеца за изпълнението на всички задължения по договор за потребителски кредит № •••••••. На ••.••.•••• г. сключва с първото дружество договор за потребителски кредит № ••••••• за отпускане на паричен заем в размер на 3000 лева и се задължил да му изплати по кредита общо 3608.92 лева на 12 месечни погасителни вноски, при годишен лихвен процент -24.00% и ГПР 26.82%. Към общия размер на кредита е добавена застрахователна премия в размер на 174.58 лева, но тези средства са преведени директно на застрахователя и не са били предоставени на разположение на ищеца. На ••.••.•••• г. сключва с второто дружество договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се задължава да му заплати на дванадесет месечни вноски възнаграждение в размер на 2453.41 лева , срещу задължението на дружеството да сключи с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство , по силата на който да отговоря пред него солидарно с ищеца за изпълнението на всички задължения по договор за потребителски кредит № •••••••. На ••.••.•••• г. сключва с първото дружество договор за потребителски кредит № ••••••• за отпускане на паричен заем в размер на 2000 лева и се е задължил да му изплати по кредита общо 2325.61 лева, на 18 месечни погасителни вноски, при годишен лихвен процент - 19.16% и ГПР- 20.94%. На ••.••.•••• г. сключва с второто дружество договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се задължава да му заплати на осемнадесет месечни вноски възнаграждение от 1989.91 лева , срещу задължението на дружеството да сключи с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство , по силата на който да отговоря пред него солидарно с ищеца за изпълнението на всички задължения по договор за потребителски кредит № •••••••. На ••.••.•••• г. ищецът сключва с първото дружество договор за потребителски кредит № ••••••• за отпускане на паричен заем в размер на 2000 лева и се е задължил да му изплати общо по кредита сумата от 2610.09 лева, на 12 месечни погасителни вноски, при годишен лихвен процент - 40.00% и ГПР- 48.21%. Към общия размер на кредита е добавена застрахователна премия в размер на 116.62 лева, но тези средства са преведени директно на застрахователя и не са били предоставени на разположение на ищеца. На ••.••.•••• г. сключва с второто дружество договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се задължава да му заплати на дванадесет месечни вноски възнаграждение в размер на 1517.13 лева , срещу задължението на дружеството да сключи с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство , по силата на който да отговоря пред него солидарно с ищеца за изпълнението на всички задължения по договор за потребителски кредит № •••••••. На ••.••.•••• г. сключва с първото дружество договор за потребителски кредит № ••••••• за отпускане на паричен заем в размер на 3500 лева и се е задължил да му изплати по кредита общо 4173.98 лева, на 8 месечни погасителни вноски, при годишен лихвен процент - 48.36% и ГПР- 60.66%. На ••.••.•••• г. сключва с второто дружество договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се задължава да му заплати на осем месечни вноски възнаграждение в размер на 2047.30 лева , срещу задължението на дружеството да сключи с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство , по силата на който да отговоря пред него солидарно с ищеца за изпълнението на всички задължения по договор за потребителски кредит № •••••••. На ••.••.•••• г. сключва с първото дружество договор за потребителски кредит № ••••••• за отпускане на паричен заем в размер на 2668.70 лева ,от който е получил реално 2500 лева , а другата част от 168.70 лева, представлява застрахователна премия и се е задължил да изплати по кредита общо 3174.45 лева, на 8 месечни погасителни вноски, при годишен лихвен процент - 47.62% и ГПР- 63.21%. На ••.••.•••• г. сключва с второто дружество договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се задължава да му заплати на осем месечни вноски възнаграждение в размер на 1525.55 лева, срещу задължението на дружеството да сключи с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство , по силата на който да отговоря пред него солидарно с ищеца за изпълнението на всички задължения по договор за потребителски кредит № •••••••. Отрича действителността на всички договори с възражения , основани на следните обстоятелства : В ГПР като изразител на общите разходи по кредита не е включен разхода за възнаграждението по договорите за предоставяне на поръчителство, чието сключване е задължително условие за отпускане на кредита – извод, следващ от прочита на текстовете им , съдържащи се в чл.4, ал.1, ал.2 и ал.3, както и в т.12 на раздел III. „КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА КРЕДИТ. ОБЕЗПЕЧЕНИЕ.” на Общите условия : потребителят трябва да направи избор между предоставяне на обезпечение във вид на банкова гаранция в непосилен срок от 10 дни от подаване на заявлението , което е житейски нелогично, или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора трето лице в срок от 48 часа и ако този срок за предоставяне на обезпечение не се спази , заявлението ще се счита , че не е одобрено и договорът няма да породи действие . Кредиторът е създал предпоставка да се избира „гарантирано до минути“, за да предпостави потребителя да избере тази опция пред другите, в които може да не одобри заявката за кредит или ще го направи след дълъг срок. Целта на бързите кредити е да се отпусне в кратък срок финансов ресурс със съответния висок процент, който да покрие рискът. Според решение от 13.03.2025 г. на СЕС по дело C-337/23 (т. 93 от мотивите) разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „ГПР“. Според решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С-714/22 (т.45 и т.46 от мотивите), когато в договора за потребителски кредит са предвидени разходи, които са задължително условие за отпускане на кредита или са конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, се счита, че има налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като това представлява общ разход по кредита за потребителя. По договор № ••••••• застрахователната премия е включена в общия размер на кредита, но сумата за премията не е реално предоставена. Според решение на СЕС по дело С377/2014 г. (т.91 от мотивите) в общия размер на кредита се включват само реално предоставени на разположение на потребителя суми, но не и такива, които не са му били изплатени от кредитора, а последният ги е ползвал/удържал/приспаднал за плащане на разходи, свързани с кредита. Съгласно т. 87 от това решение незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя задължително би довело до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общия размер на кредита. Договорите за предоставяне на поръчителство от ••.••.•••• г., ••.••.•••• г., ••.••.•••• г., ••.••.•••• г., от ••.••.•••• г. и от ••.••.•••• г. са нищожни поради заобикаляне на закона, тъй като основната цел на тези договори е скрито да оскъпи договорите за потребителски кредит. Двете дружества са свързани лица: първото / „Кредисимо“ ЕАД/ притежава изцяло капитала на второто и използва дъщерното си дружество да увеличи многократно своята печалба като грубо погазва Закона за потребителския кредит. На ищеца са предоставени по договорите за потребителски кредит общо 13 000 лева, като е изплатил на дружеството заемодател общо 13 608.60 лева, но поради тяхната недействителност, разликата между главницата и платеното- в размер на 608,60 лева, се явява получена при начална липса на основание, сума . Предвид гореизложеното , моли съда да постанови решение , с което да приеме за установено , че договорите за потребителски кредит са недействителни поради неточно посочен в тях ГПР или поради противоречие с добрите нрави , а договорите за предоставяне на поръчителство за нищожни поради липса на основание и противоречие с добрите нрави, както и да осъди „Кредисимо“ ЕАД да му върне сумата от 608.60 лева, получена при начална липса на основание , както и направените по производството разноски . В с.з. поддържа писмено предявените искове. Ответникът „Кредисимо“ ЕАД чрез пълномощника си юрисконсулт В. Т. оспорва исковете с възражения , основани на обстоятелствата , че ищецът е усвоил по договорите/ съответстващи на всички изисквания и ограничения на съответните приложими повелителни норми на ЗПК/ главници в общ размер на 16 591,66 лева , включващи и средствата, целево предоставени му за погасяване на задължението му да заплати застрахователните премии по договорите за застраховка, сключени с третото лице застраховател , преведени му директно от самото дружество, без да е необходимо той да го прави, като е заплатил на дружеството общо 16 842,80 лева / без да е правил погасявания по договора за потребителски кредит от 06.06.2025 г./; възнаграждението по договорите за предоставяне на поръчителство , чийто размер предварително не се знае от дружеството заемодател, не е включено в разходите по кредитите при изчисляването на ГПР, тъйкато не отговаря на определението за „общ разход по кредита“ съгласно параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК, а сключването им не е задължително условие за получаване на кредита , нито ищецът е бил длъжен да ги сключва /аргументи, извлечени от раздел III, т.12, т.13 на Общите условия за предоставяне на кредити, чл.4, ал.3 на договорите /, въпреки че е в негов интерес. Моли да бъдат отхвърлени с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД чрез пълномощника си юрисконсулт С. С. оспорва исковете за нищожност на договорите за предоставяне на поръчителство и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни с възражения , основани на обстоятелствата , че по тях ищецът не е заплатил уговореното възнаграждение, тъй-като по 5 от договорите за потребителски кредит е погасил предсрочно задълженията си ; самото възнаграждение не следва да се включва в ГПР , понеже не отговаря на определението за „общ разход по кредита“ съгласно параграф 1 , т.1 от ДР на ЗПК и чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО и сключването им е въпрос на доброволен избор на потребителя , а не задължително условие за отпускане на кредита; наличието на свързаност между двете дружества, сама по себе си не обстоятелство , доказващо съзнателно целене да се „оскъпи“ кредита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът след като прецени събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи: Юридическите факти на сключени между страните договори за потребителски кредит във вид на паричен заем по смисъла на чл. 9, чл.10 ЗПК, вр. с чл.240, ал.1, ал.2 ЗЗД с оспорената част от съдържанието им , както и договори за предоставяне на поръчителство, са признати и документирани . Договорите за потребителски кредит не страдат от приписания им информационен недостиг, т.е. напълно съответстват на повелителната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, въвеждаща изискване каква част от информацията за потребителя трябва да съдържа, като в нея не попада какви точно разходи се включват в обхвата на годишния процент на разходите, как, т.е. по каква методика е образуван, а какъв е той и общата сума, дължима от потребителя, с посочване на взетите предвид допускания , използвани при изчисляването му по определения в приложение № 1 на закона начин – и двата елемента безспорно ги има в договорите. Даден договор или част от него е логично и оправдано да се приеме, че нарушава закона с най- тежката последица нищожност, когато законът съдържа изрично и ясно предписано/ а не предполагаемо заложено / задължително изискване , което не е спазено и горната последица или е нарочно упомената или няма друго правило , което да я преодолява. Вярно е , че тълкувателният прочит на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК , във връзка с определението на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържащо се в разпоредбата на параграф 1 , т.1 от ДР на ЗПК, позволява да се направи заключението , че елементи, включени в годишния процент на разходите биха могли да бъдат не само тези на потребителя , дължими към самия кредитор, но и такива, дължими към трети лица по допълнителни услуги/ за това законът дава неизчерпателни примери с възнаграждението за кредитни посредници и застрахователните премии / , щом са свързани с договора за потребителски кредит , стига обаче да са били известни на кредитора при сключването му и сключването на договора за услуга да е задължително условие за получаване на кредита/ вж. и чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО/. Затова възнаграждение, каквото е предвидено да се плаща по договор за предоставяне на поръчителство като гаранция за изпълнение на задълженията по договора за потребителски кредит, по начало би могло при някой положения да бъде част от общите разходи по кредита и следователно да е изискуем елемент в обхвата на годишния процент на разходите. В конкретните случаи обаче е очевидно, че не е , защото няма клауза в договорите за потребителски кредит , предвиждаща , че сключването на договор за предоставяне на поръчителство като предварително поето задължение за осигуряване на този вид лично обезпечение е неотменно / неподлежащо на преодоляване / условие за получаване на кредита. Напротив, аргумент, че сключването на този вид обезпечителен , както за кредитополучателя, така и за кредитодателя , договор , е последица от упражнено право на избор на първия, а не на изпълнение на поето задължение, се извлича от клаузите на чл.3/ там изрично е казано: „ сключването на договор за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за сключване на договор за кредит“/ , чл.4, ал.1 , ал.3 на договорите , раздел III, т.12, т.13 на Общите условия за предоставяне на кредити. Кандидатът за получаване на кредит може да предпочете да заяви , че ще осигури този вид обезпечение, или да заяви, че няма да го осигури , или дори да е заявил , че ще го стори , после да се откаже от заявеното . Дали ще бъде одобрено или не заявление без обезпечение е право на кредитора , но одобряването не може да бъде логически аргумент/ друг е въпросът какво би се получило на практика /, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство е неотменно , т.е. задължително условие за получаване на кредита. Не може само по предположение да се приеме , че щом между двете дружества е налице някаква свързаност, то към момента на сключване на договорите за потребителски кредит, на дружеството кредитодател е бил вече известен разхода за възнаграждението на дружеството поръчител, доколкото договорите за предоставяне на поръчителство са сключени след, а не преди първите. Вярно е също така , че идеята , заложена в нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК относно информацията за годишния процент на разходите е не просто да бъде посочено само цифровото му изражение като процентно съотношение , а и то да съответства на действителното, , т.е. да е онзи резултат – предмет на точно изчисление по формулата , показана в приложение № 1 на основата на предвидените в договора общи разходи по кредита , попадащи в обхвата му съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК. Целта на тази идея е да се осигури яснота, за да не се допусне по явен или „скрит“ начин в разрез с правата на потребителите годишният процент на разходите да нарушава или да заобикаля забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК да не надвишава пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения в евро и във валута, определена с ПМС на РБ. Това означава , че не трябва да съществуват разходи по кредита, невключени в обхвата на годишния процент на разходите, чието включване е дължимо. Тези разходи обаче , за да се приеме , че е налице неспазване на идеята на закона за посочване на действителната стойност на ГПР трябва а/ да произтичат от валидни клаузи на договора и б/ съвкупно с останалите, включени в него разходи да не водят до надвишаване на предела му , очертан с повелението на чл.19, ал.4 от ЗПК. Ако предвиждащите ги клаузи като части от съдържанието на договора , без които той би бил сключен , са нищожни на някое от основанията на чл.26, ал.1, ал.2 от ЗЗД или са неравноправни на някое от основанията на чл.143, ал.2, вр. с ал.1 , правещи ги също нищожни / чл.146, ал.1 от ЗПП/, тогава подобни разходи е нелогично да участват в изчислението на ГПР , тъйкато ще са в положението на изначална правна недължимост, без оглед на това, че фактически може да се платят/ съберат изцяло или отчасти. Ако преценени сами по себе си/ по възражение на страната и/или служебно от съда/ относно попадат ли в някоя от хипотезите на чл. 26, ал.1, ал.2 от ЗЗД или в хипотезите на чл.143, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЗП, клаузите са действителни, но разходите , произтичащи от тях , самостоятелно или съвкупно с останалите разходи водят да надвишаване на предела на ГПР , въведен с нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тогава ще са нищожни съгласно повелението на специалната норма на чл.19, ал.5 от ЗПК . Тълкувателният прочит на тази разпоредба в системна връзка с разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК , която казва , че при плащания по договори , съдържащи клаузи , които са обявени за нищожни по ал.5 , надвзетите средства над прага по ал.4 се удържат при последващи плащания по кредита , води до извода , че в тези случаи юридическата съдба на самия договор за потребителски кредит не е тази по чл. 22 от ЗПК, т.е. не е недействителен. А не е , защото ако идеята на закона бе да е , тогава не би имало логично обяснение как при недействителен договор надвзетите средства над прага по ал.4 ще се предвижда „да се удържат при последващи плащания по кредита“? За да се правят такива трябва да съществува правно основание , а то не може да бъде друго, освен „запазен“ след последицата по чл. 19, ал.5 от ЗПК , т.е. действителен, договор за потребителски кредит. Не е случайно, че сред всички изчерпателно изредени нарушения на норми в текста на чл.22 от ЗПК не попада тази на чл.19, ал. 4 от ЗПК. Съдът изложи горните разсъждения , за да обясни защо, ако и да би се приело хипотетично , че този вид вземане за възнаграждение на третото лице поръчител като друг разход за потребителя, трябва да се включи в обхвата на ГПК при изчисляването му , невключването му няма да води до недействителност на целия договор за потребителски кредит , а до нищожност на клаузата му ,предвиждаща този вид обезпечение като задължително условие , ако би се приело по хипотеза , че я съдържа. По изложените съображения да се отрича валидността на целия договор , би било чужда на истинското правно мислене/ което трябва да е съвместимо с точния смисъл на закона – чл.5 от ГПК/ проява. Без всякаква стойност за действителността на договора за потребителски кредит № •••••••/••.••.•••• г. с оглед заявеното основание за недействителност / чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК/, от което съдът не може да се отклонява / чл.6, ал.2 от ГПК/, са обстоятелствата , че застрахователната премия от 168,70 лева е посочена като част от общия размер на кредита, но сумата й не е реално предоставена на ищеца. Ответното дружество като застраховащ кредитор по смисъла на чл.382 от КЗ по групова застраховка „Живот“, за да се избегне двойното плащане , има право да превежда на застрахователя вместо ищеца потребител и застраховано лице дължимата за негова сметка застрахователна премия по силата на клаузата на чл.5, ал.2 на всеки от договорите за потребителски кредит / чл. 20а, ал.1 от ЗЗД/ и не само че няма в обективното право / законодателството / норма , която да изключва тази възможност, но тя се подкрепя по аргумент от правилата на чл.11, ал.1, т.19 от ЗПК, чл.316, ал.8 от КЗ. Възмездният договор за предоставяне на поръчителство като особен вид договор за поръчка/ чл.280 от ЗЗД/ е допустим според свободата на договаряне, установена с правилото на чл. 9 от ЗЗД Както вече бе отбелязано по-горе, той във всеки един от случаите не е юридически факт с функция на задължително условие за получаване на кредита, т.е. условие , без чието настъпване не би могло да се сключи договора за потребителски кредит. Такъв вид обезпечително договаряне не само не е забранено от ЗПК, а е допустимо / вж. чл.29, ал.1 чл.11, ал.1, т.18 от ЗПК/, защото като правна идея е в полза и на двете страни по договора за потребителски кредит. Щом видимо става въпрос за две правоотношения на ищеца , създадени с два различни търговскоправни субекта, макар и те да са /вероятно/ икономически свързани, недопустимо и правно нелогично е клаузата за заплащане на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство да се поставя в единство с клаузата за заплащане на лихва по договора за потребителски кредит, т.е. първата да се схваща като привидна с цел да прикрие действителното по размер задължение към дружеството – кредитодател, като се „оскъпи“ кредита , а второто ответното дружество – гарант да изпълнява едва ли не ролята на особен вид „подставено лице“ на първото в тази конструкция от два договора . По този начин би се стигнало до опасни прецеденти на обезсмисляне на външното, облечено в изискуемата писмена форма изявление на волята, заради субективни схващания по съмнения, догадки и предположения/ т.е. без никакви доказателства/ за несъответствие с „истинското й“/ вътрешно/ съдържание и би се стигнало до подкопаване на всякаква правна сигурност. Така или иначе от правна гледна точка договорът за предоставяне на поръчителство няма обвързващо действие за кредитора по договора за потребителски кредит / чл.21, ал.1 от ЗЗД/ , нито ищецът е била длъжен и едва ли не „принуден“ да го сключва. Следователно не може да се приеме , че с него е нарушено чрез „заобикаляне“ ограничението , въведено с нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК за максимално допустим размер на ГПР. Без да сочи „защо, какво има предвид “ в обстоятелствената част на исковата молба , ищецът е поискал всеки един от тези 6 договора за предоставяне на поръчителство да бъде обявен за нищожен като лишен от основание и противоречие с добрите нрави. Основанието на договора е смислената причина, поради която се сключва и тя се предполага , че съществува до доказване на противното , освен ако очевидно няма как да е налице /чл. 26, ал.2, изр.2-ро от ЗЗД/ , за да е средство за задоволяване на социално и/или стопански оправдан и правно защитен интерес на страните в резултат на изпълнение/ постигане на типичната му непосредствена правна цел. Вероятно пълномощникът на ищеца под „липса на основание“ има предвид недействителността на договорите за потребителски кредит, каквато настоява съдът да сподели в съгласие с представите му за нея , т.е. без тяхната валидност не би съществувала причина да се сключва за всеки отделен случай този вид обезпечителен договор. Тя обаче съществува. Накърняване на добрите нрави ще има, когато сделката/ уговорката дотолкова влиза в непримирим конфликт с трайно установените, възприети в обществото неписани морални норми на поведение, призвани да бъдат осъзнато средство и потребност за запазване на обективно достигнатото ценностно ниво на цивилизация на определен етап от развитието му, без които било немислимо запазването му, защото то почива на добродетелна, почтена и порядъчна нравственост, на която би трябвало да се гради правото като регулатор на отношенията, че буди от етична, просветна и вътрешно естествена у всеки нормален, цивилизован човек, гледна точка, възмущение, накърняване на чувството за справедливост, непоносимост и в крайна сметка - духовно/ морално/ осъждане с пълно отрицание, понеже е „непочтена“, „непорядъчна“ изява на „лоша“ нравственост. Разбира се обяснението на явлението „накърняване на добрите нрави“ е трудно, понеже, освен че е неделимо от субективизма, самият закон не посочва какво е „правното“ съдържание на това абстрактно понятие. Очевидно е , че сключването на разглеждания вид обезпечителен договор като възмезден не може да се постави в категорията на проява на „лоша“ , „непочтена“ нравственост, защото възмездността му е по начало допустима от закона/ аргумент от чл.286 от ЗЗД/. Възнаграждението не се заплаща срещу нищо , а срещу поето задължение от довереника да поръчителства пред кредитодателя като изпълни вместо потребителя забавени задължения по договора за потребителски кредит, ако възникне такава неблагоприятна за втория ситуация , т.е. това е „цената“ на риска от такава ситуация и на готовността на първия да поеме тежестта й върху себе си. Законът , щом изрично не забранява , значи позволява, заплащане отнапред на готовност/ задължение / за изпълнение на услуга/ в случая вид правно действие / , чието осъществяване евентуално би възникнало, т.е. извън случаите , когато заплащането обичайно се прави след изпълнението й . По всички изложени съображения, изводът е, че платеното над главниците по договорите за потребителски кредит не е при начална липса на основание и както исковете за недействителност/ нищожност на договорите, така и осъдителните искове, подлежат на отхвърляне като неоснователни . При този изход на спора , тъй-като всеки от спечелилите делото ответници е бил защитаван от юрисконсулт, в тяхна полза трябва да бъде присъдено поисканото адвокатско възнаграждение , което съдът по реда на чл.37 от ЗПП определя в размер на по 100 евро- чл.78, ал.8 от ГПК. Предвид горното , съдът