Решение № 279 от 10.7.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 106/2023 г.

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по постъпила въззивна жалба от У.С.Г. ЕАД, ЕИК ••••••••, представлявано от изпълнителния директор К. Д., чрез пълномощниците си адвокат Р. В. и Адвокатско дружество Ш. и партньори, представлявано от адвокат М. Ш., срещу постановеното решение №321 от 18.10.2022 г. по търг.дело №430/2021 г. на Окръжен съд П. в осъдителната му част за присъденото обезщетение за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД, съответно разноски, в полза на С.Т. АД.

С посоченото решение У.С.Г. ЕАД, ЕИК ••••••••, е осъдена да заплати на С.Т. АД, ЕИК ••••••••, следните суми:

• 657 158, 40 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 11.06.2021 г. до окончателното изплащане, представляваща неплатена цена за доставени на 10.01.2020 г. и на 15.01.2020 г. четири флакона от лекарствения продукт С. фл.2, 4 мг/мл 5 мл, за което са издадени следните фактури: фактура №••••••••••/09.01.2020 г. на стойност 164 289, 60 лв., фактура №••••••••••/09.01.2020 г., на стойност 164 289, 60 лв., фактура №•••••••••••/14.01.2020 г. на стойност 164 289, 60 лв., фактура №•••••••••/14.01.2020 г. на стойност 164 289, 60 лв., - 61 426, 04 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение в размер на законната лихва за периода от деня, следващ падежа на всяка фактура – 08.07.2020 г. по фактура №••••••••••/09.01.2020 г. и фактура №••••••••••/09.01.2020 г., и 13.07.2020 г. по фактура №•••••••••••/14.01.2020 г. и фактура №•••••••••/14.01.2020 г., - 48 223, 38 лв. – държавна такса и деловодни разноски.

Жалбоподателят първоначално обжалва така постановеното решение изцяло, но в изпълнение на дадените указания за внасяне на държавна такса заявява, че не поддържа въззивната жалба за сумата 657 158, 40 лв., а само относно сумата 61 426, 04 лв., съответно в частта за разноските. В тази връзка е постановено разпореждане на съда за връщане на въззивната жалба срещу решението досежно сумата по първия диспозитив от посоченото решение, което е влязло в сила. Основното оплакване е, че падежът на вземанията не е настъпил, съответно сумата е недължима, като са изложени подробни съображения. Моли решението в обжалваната му част за сумата 61 426, 04 лв. да бъде отменено, като се отхвърли исковата претенция, съответно – за разноските.

Ответникът С.Т. АД, чрез пълномощника си адвокат Л. Д., е представил отговор срещу въззивната жалба, в който я счита за неоснователна. Моли да се остави без уважение, като се потвърди така обжалваното решение. Претендира разноски.

Третото лице помагач Н. /Н.З.К./, БУЛСТАТ •••••••••, на страната на У.С.Г. ЕАД, чрез гл.юрисконсулт С. Д. е представил отговор, в който счита, че не следва да участва в повдигнатия спор между две търговски дружества, тъй като е заплатил за лечението в изпълнение на влязло в сила съдебно решение на ВАС.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 07.11.2022 г., а въззивната жалба срещу него е подадена на 21.11.2022 г., което е в двуседмичния срок, предвиден в чл.259 от ГПК. Жалбоподателят е надлежна страна. Жалбата е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към разглеждането и в съответствие с чл.269 от ГПК и обсъдят наведените оплаквания в нея.

Установява се, че са предявени обективно съединени искове по чл.327, ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, които са уважени, като предмет на въззивно обжалване е вторият иск по чл.86 от ЗЗД, който е с акцесорен характер спрямо първия иск и зависи от неговата основателност.

Ищецът С.Т. АД, като търговец на едро с лекарствени продукти и медицински консумативи, се позовава на трайни търговски отношения с У.С.Г. ЕАД. Посочва, че е ексклузивен и единствен дистрибутор за територията на страната за лекарствения продукт С. 12 мг.

До 01.01.2020 г. посоченият лекарствен продукт не е включен в Приложение №2 на ПЛС по чл.262, ал.6, т.2 от ЗЛПХМ, не се заплаща от Н., за него няма утвърдена цена по чл.261а, ал.1 от ЗЛПХМ, не е разрешен за употреба в страната, но същевременно е включен в списъка по чл.266а, ал.2 от ЗЛПХМ, съгласно заповед № РД-01-200/09.07.2019 г. на Министъра на здравеопазването и се заплаща по реда на Наредба №2 от 27.03.2019 г. за медицинските услуги по чл.82, ал.1а и 3 от Закон за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане на лечение за лица до 18 г., страдащи от 5 q спинална мускулна атрофия.

Въз основа на решение №НСР – 19896 от 27.09.2019 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, считано от 01.01.2020 г. е утвърдена цена по чл.261а, ал.1 от ЗЛПХМ на лекарствен продукт, отпускан по лекарско предписание. Със същото решение е включен в Приложения №1 и 2 към ПЛС, заплащани от бюджета на лечебните заведения по чл.5, чл.9 и чл.10 от ЗЛЗ.

Посочва, че ответната болница е заявила през м.01.2020 г. четири флакона от лекарството във връзка с необходимостта от продължаване на лечението на деца, нейни пациенти. В изпълнение на заявката и нормативно вменените задължения е доставил в болничната аптека в рамките на 24 часа заявените флакони, като се позовава на двустранно подписани приемо- предавателни протоколи, 4 бр.данъчни фактури с посочено в тях отложено плащане – 6 месеца, считано от датата на доставката.

Твърди, че на падежите, съгласно фактурите, не е постъпило плащане, че ответникът е изпаднал в забава и дължи сумите по фактури и законна лихва за периода на забавата от деня, следващ падежа на съответното задължение до 11.06.2021 г., както и законната лихва след тази дата.

Ответникът оспорва исковата молба, като възразява, че не е настъпил падежът на задължението му.

Позовава се на споразумение от 10.07.2019 г. между страните, в което е договорено заплащането да бъде в размера, предоставен от Н., и да се извърши в срок от 3 календарни дни, следващи датата на получаване на средствата от Н.. Твърди и, че във фактурите не са посочени падежи. Описва как са изразходвани доставките, че същите касаят продължаващо лечение на деца без алтернатива с изключително тежко заболяване, че за всяка една от направените апликации на лекарствения продукт, лечебното заведение е представяло изискуемите документи за плащане, че този продукт е отпуснат в резултат на подадени четири заявления за заплащане на медицински и др.услуги от законните представители на четири деца през 2019 г. и издадени четири бр. заповеди на Началника на Н., с които е одобрил заплащането на услугите с процесния лекарствен продукт за четири апликации на всяко едно дете, като ще превежда сумите на лечебните заведения, където са лекувани пациентите. Процесните суми се отнасят до последната апликация за всяко едно дете, които са извършени през м.01.2022 г. В допълнителната искова молба ищецът поддържа и допълва първоначалните си твърдения, възразява срещу споразумението от 10.07.2019 г. и валидността на чл.4 от същото. Счита, че посочената норма е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, както и излага съображения за действителната воля на страните при уговорката и.

В допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията си.

По делото са приложени писмени доказателства, в т.ч. процесните фактури, ведно с приемо-предавателни протоколи, както и споразумението от 10.07.2019 г. От фактура №••••••••••/09.01.2020 г. и фактура №••••••••••/09.01.2020 г. е видно, че в тях е посочен срок на плащане – до 07.07.2020 г. без удръжки, а от фактура №•••••••••••/14.01.2020 г. и фактура №•••••••••/14.01.2020 г. - до 12.07.2020 г. без удръжки.

От споразумението, сключено на 10.07.2019 г. се установява предметът му. То се отнася се за доставката на лекарствен продукт С., включен в списъка на лекарствените продукти по чл.266а, ал.2 от ЗЛПХМ със заповед № РД-01-227/01.08.2018 г., допълнена със заповед № РД-01- 146/29.05.2019 г., от страна на доставчика С.Т. АД в болничната аптека на У.С.Г. ЕАД в количества, необходими за лечението на всички клинични случаи, одобрени от Н.. В него страните са уговорили условията и начин на плащане на доставките. Приели са, че болницага ще получи плащане от страна на Н. за организационно и финансово подпомагане, а съгласно чл.4, заплащането от страна на болницата към С.Т. АД ще бъде в размера, предоставен от Н. и ще се извърши в срок от 3 календарни дни, следващи датата на получаването на средствата от Н.. От назначената съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че процесните фактури са отразени надлежно в счетоводствата на страните, като са включени в дневника за продажби на ищеца за данъчен период м.01.2020 г. и в дневника за покупки на ответника за същия данъчен период. Тези констатации на вещото лице следва да бъдат кредитирани, тъй като са извършени въз основа на проверка в НАП и счетоводствата на страните от компетентно лице. Вещото лице е проследило и всички издадени фактури за одобрения лекарствен продукт, необходим за лечението на децата, и извършените плащания до процесните, от една страна между страните по делото, и от друга страна между У.С.Г. ЕАД и Н.. Установява се, че ответникът е заплащал фактурите на следващия ден след получаване на плащане от Н., а плащанията на Н. по фактурите, издадени от У.С.Г. ЕАД, са през месеца, следващ месеца на издаване на фактурите.

Установява се, че У.С.Г. ЕАД е подал жалба срещу бездействието на Управителя на Н. да заплати процесната сума, като е образувано адм.дело №2448/2021 г. на Административен съд П., приключило с влязло в сила на 30.11.2022 г. съдебно решение, с което жалбата е уважена и е осъден Управителя на Н. да извърши фактическите действия, изразяващи се в заплащане на процесната сума. В резултат на решението, процесната сума, представляваща главницата, е преведена от Н. на ответника на 16.12.2022 г, а той от своя страна е наредил в полза на ищеца и негов доставчик - главницата на 09.12.2022 г. и законната лихва на 06.02.2023 г., която обхваща периода, считано от завеждане на исковата молба 11.06.2021 г. до датата на плащането. Плащането от Н., а след това плащането от болницата на ищеца е в хода на производството по делото след постановяване на първоинстанционното решение.

Основният спорен въпрос между страните е моментът на настъпването на падежа на задължението на У.С.Г. ЕАД към С.Т. АД и дължимостта на законна лихва върху главницата до завеждане на исковата молба 11.06.2021 г. Несъмнено между страните по делото са налице трайни търговски отношения за доставка на лекарствени продукти, по които ищецът има качеството на доставчик продавач, а ответникът – на купувач.

Доколкото предметът на отношенията се отнася до лекарствен продукт, който се урежда от ЗЛПХМ /Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина/, следва в отношенията между страните да намерят приложение и правилата на посочения закон за производство и внос на лекарствени продукти, регулиране на цените им чрез създаването на национално бюро за реимбурсиране на цени и съответните наредби. В тази връзка и от представените писмени доказателства по делото се установява, че процесният лекарствен продукт е одобрен за лечение и заплащане със заповед на Управителя на Н. по четири заявления, подадени от законните представители на лица до 18 г. Към момента на отпускането му и одобреното заплащане, процесният лекарствен продукт С. е бил включен в списъка по чл.266а, ал.2 от ЗЛПХМ до 01.01.2020 г. Този списък се отнася до лекарствените продукти, които са разрешени за употреба в ЕС, както и по реда на настоящия закон, но не се разпостраняват на българския пазар и, когато лечението е без алтернатива в страната. Отпускането, ползването и заплащането на включените лекарствени продукти в този списък става при условия и по ред, определени в наредба по чл.9, ал.1 от закона, а именно Наредба №2 за медицинските и др.услуги по чл.82, ал.1а и ал.3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане.

Установява се, че след посочената дата 01.01.2020 г. лекарственият продукт е включен в позитивния списък по чл.262, ал.2, т.6 от ЗЛПХМ, който се отнася до лекарствените продукти, които са отпускани по лекарско предписание и които са заплащани с публични средства от бюджета на лечебните заведения по чл.5 от Закон за лечебните заведения и от бюджета на лечебните заведения с държавно и/или общинско имущество по чл.9 и чл.10 по същия закон. Условията, редът, механизмът и критериите, по които Н. заплаща тези лекарствени продукти е уреден в Наредба №10. Следователно са променени режимът и условията за финансиране за процесния продукт.

Установява се, че одобрението на средствата за С. е станало през 2019 г., като започналото лечение през същата година е завършило през м.януари 2020 г., когато са доставени процесните лекарствени продукти. Споразумението от 10.07.2019 г. между страните е сключено към момента, когато С. е бил включен в списъка по чл.266а, ал.2 от ЗЛПХМ и за използването му, вкл.ред за отпускане и плащане, са предвидени специални правила на посочената по-горе наредба. Видно от посочения негов предмет, то се отнася изрично до лекарствени продукти, включени в списъка по чл.266а, ал.2 от ЗЛПХМ. Фактурите са издадени в последващ момент, когато лекарственият препарат е вече включен в позитивния списък и следователно за него са приложими вече други условия за финансирането му – от бюджета на лечебните заведения по Наредба №10. При така установената обстановка и при одобрени за плащане лекарствени продукти, същите следва да бъдат заплатени от Н., да бъдат реимбурсирани, т.е. възстановени, в съответствие с правилата на приложимата наредба №10.

Отношенията между страните по делото са търговски на основание чл.287 от ТЗ. Съставляват търговска продажба. Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да заплати цената при предаване на стоката или документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. От фактурите, ведно с приемо-предавателните протоколи към тях, се установява доставянето на лекарствения продукт. Това означава, че ответникът, като купувач, дължи заплащането на цената им. Във фактурите е посочен срок на плащане – до 07.07.2020 г., съответно до 12.07.2020 г., т.е. предвиден е шестмесечен срок за плащане от издаването им, което означава отложено плащане. Този срок следва да бъде зачетен в отношенията между страните, тъй като фактурите са отразени в счетоводствата им по надлежния ред и следователно са приети от ответника купувач. Несъмнено е съобразен с обстоятелството, че плащането зависи от трето лице Н. във връзка с правомощието му да реимбурсира, възстановява стойността на лекарствените средства от позитивния списък, в който е включен процесният лекарствен препарат от 01.01.2020 г. При преценяване на падежа на задължението на ответника не следва да се взема предвид споразумението от 10.07.2019 г. досежно плащането, зависещо от трето лице, тъй като негов предмет за уреждане са лекарствени продукти, включени в друг списък, в който вече процесният лекарствен продукт не фигурира, и които се уреждат по реда на друга наредба. С включването на процесния лекарствен продукт в позитивния списък нормативно е предвиден друг ред и механизъм, съгласно посочената наредба №10. Ето защо ответникът, като не е изпълнил в срока, посочен във фактурите, същият е изпаднал в забава следващият ден след изтичането на срока – 08.07.2020 г. и съответно - 13.07.2020 г. В случая е без значение дали клаузата на чл.4 от споразумението е нищожна или не, поради неприложимостта и за настоящия спор.

С оглед гореизложеното, предявеният акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД, който е обусловен от иска за заплащане на главница, се явява основателен. За размера на обезщетението за забава е поставена задача на вещото лице от назначената съдебно-счетоводна експертиза, от констатациите на която се установява законната лихва по всяка една фактура от падежа до датата на предявяване на исковата молба, както и общата сума 61 430, 96 лв. В тази сума се включва претендираната сума по втория акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД, а именно 61 426, 04 лв., поради което този иск следва да бъде уважен. Ето защо и като е достигнал до същия извод, окръжният съд е постановил съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

По разноските – на ответника следва да се присъдят направените разаноски с оглед резултата на делото 10 800 лв. заплатен адвокатски хонорар с вкл.ДДС, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК, ведно с договор за правна помощ и платежен документ, като се има предвид, че договореното адвокатско възнаграждение не е прекомерно спрямо минималния размер в чл.7 от действащата наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното, съдът