Решение № 890 от 30.1.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1186/2025 г.

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.211 от ЗМВР. Образувано е по жалба на Д. С. А. – младши автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” на сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Бургас, срещу Заповед № 769з-15/23.05.2025г. на Началника на сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Бургас, с която му е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от един месец и жалбоподателят е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по – тежко дисциплинарно наказание. Заповедта се оспорва като незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени процесуални нарушения – жалбоподателят не бил уведомен за започване на проверка срещу него, а единствено с резултатите от нея; формално прилагане на разпоредбата на чл.206 от ЗМВР, довело до неправилно приложение на материалния закон; наложеното наказание не съответствало на целта на закона; както и на вида и тежестта на нарушението. Искането е за отмяна на заповедта. Заедно с преписката е изпратено становище от ответника Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас, имащо характер на отговор по чл.163, ал.2 от АПК. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява по пълномощие от адвокат С. И. от АК Бургас, който поддържа жалбата на посочените в същата основания. Заявена е претенция за присъждане на разноските по делото, съобразно списък по чл.80 от ГПК. Подробни правни съображения са развити в писмени бележки. Ответникът не се явява и не изпраща представител. Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна : Жалбоподателят заема длъжността младши автоконтрольор II степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” на сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при Областна дирекция на МВР Бургас, на която длъжност е преназначен със Заповед № 251з-3792/15.09.2020г., считано от 16.09.2020г., съгласно представената по делото Кадрова справка № 251р-16015/27.03.2025г., изготвена от ВПД Началник на сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР Бургас (лист 79). На 05.11.2024г. в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Бургас постъпила жалба от К. В. К. срещу младши инспектор А., в която са изложени следните оплаквания : на 03.11.2024 г., около 00:50 часа в град Бургас, по [улица], след кръстовището с [улица], в посока на движение към [улица], К. управлявала автомобил „Ауди“ с № [рег. номер], и била спряна за проверка от наряд в състав: младши инспектор Д. М. Г. и младши инспектор Д. С. А. - младши автоконтрольори в сектор ПП при ОДМВР – Бургас. Проверката била извършена по повод навлизане на управлявания от подателката на жалбата автомобил в бус лентата, което движение тя била принудена да предприеме, за да избегне ПТП със служебния автомобил на полицейските служители, като им дала път да я изпреварят, т.е. твърдението е за нарушаване от страна на полицейските служители на правилата за движение по пътищата. По време на проверката настоящият жалбоподател обяснил на К. К., че е извършила нарушение, като навлязла в бус лентата и тя изпаднала в нервна криза заради проявената спрямо нея несправедливост. В жалбата се твърди, че не жалбоподателят, а неговият колега е управлявал служебния автомобил. Съставен й бил фиш, срещу който тя имала възражения и първоначално отказала да подпише. След като К. К. влязла в автомобила си и след като жалбоподателят и колегата му потеглили със служебния си автомобил, спрели успоредно до автомобила на жалбоподателката и и през страничния прозорец жалбоподателят й казал, че едва ли не й бил направил услуга и не я бил глобил за неработещ заден ляв стоп. К. К. слязла от автомобила и видяла, че светлината работела и се почувствала изключително омерзена от поведението на полицаите, затова в жалбата се иска извинение от жалбоподателя (листове 36-38). Б. събрани сведения от К. К., която потвърдила всички изложени в жалбата й твърдения (лист 39). Спътникът й към момента на проверката – Т. Т., също потвърждава оплакванията в жалбата и изразява възмущение от държанието на полицаите към жена шофьор през нощта (лист 40). Всеки от полицейските служители също изготвил докладна записка за случая (л.43 и л.45). Във връзка с посоченото в жалбата, чрез автоматизираната система за преглед на аудио- и видеозаписите от персонални полицейски камери била извършена проверка за налични записи от персоналната полицейски камера (ППК) на служителите, които били назначени в наряд за обслужван участък на територията на Пето РУ Бургас, за резултатите от която била съставена докладна записка № 769р-17700/15.11.2024г. (лист 41). Съгласно отразеното в нея, в хода на проверката за времето от 00:00 ч. до 03:00 ч. на 03.11.2024 г., били установени видео- и аудиоматериали от ППК (боди-камера) ,,STP BURGAS 06“, зачислени за ползване при контрол на пътното движение на младши инспектор Д. А. и младши инспектор Д. Г. - младши автоконтрольори в сектор ПП при ОД на МВР Бургас. От видеоматериалите било видно, че видеозаснемането е в обхвата пред служебното моторно превозно средство, както и действията на полицейските органи по време на изпълнение на функционалните им задължения, като ППК била поставена върху униформеното облекло и/или оборудването на полицейския служител младши инспектор Д. А.. При прегледа на видеозаписите било установено, че на 03.11.2024 г. около 00:51 ч. при извършване на контрол на пътното движение служителите Д. А. и Д. Г. спрели за проверка лек автомобил [Марка] с peг. номер [рег. номер] в гр. Бургас по [улица]в посока от [улица], в близост до автобусна спирка за обществен превоз, в лента, сигнализирана за движение само на превозни средства от редовните линии за обществен превоз. След като младши инспектор Д. А. се насочил към автомобила, водачът свалил предното ляво стъкло и заявил, че не ги е видял. Служителят се представил, взел от водача подадените му документи (свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС), като го уведомил за причината за проверката и констатираното нарушение. На видеозаписа се наблюдавало, че водачът е видимо афектиран, като започнал да жестикулира и обяснява, че в един часа няма автобуси и няма как да не навлезе в лентата, тъй като се е престроявал и допълнил, че това е заяждане. Междувременно служителят уведомил водача, че проверката се извършва с видео- и аудиозаснемане и за нарушението ще бъде съставен фиш, след което водачът бил поканен до служебния автомобил. В продължението на записа проверяваното лице продължавало да повишава тон и афектирано да обяснява на служителите права и задължения. След съставяне на необходимите документи, водачът бил изпробван с техническо средство за наличие на алкохол в издишания въздух, като след осъществяване на полицейско правомощие и извършване на контрола по ЗДП, служителят Д. А. преустановил записа на ППК. Със Заповед № 769з-8/24.02.2025 г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Бургас (лист 27) било наредено извършване на проверка във връзка с постъпила жалба рег. № 769000-26785/05.11.2024 г. за изясняване на следните обстоятелства – дали за времето от 00:50ч. до 01:10ч. на 03.11.2024г. при изпълнение на служебни задължения за осъществяване на контрол на пътното движение, а именно проверка на водач на лек автомобил „Ауди“ с рег. № [рег. номер] по повод нарушение на ЗДП в град Бургас, [улица]в посока УМБАЛ Бургас, е преустановил записа на получената ППК, преди да приключи прилагането на полицейски правомощия (лист 36). Определена била комисия, която да извърши проверката. Въпреки указанията заповедта да се връчи на младши инспектор Д. А. и да му бъдат разяснени правата по чл.205, ал.3 и ал.5 и чл.207, ал.8 от ЗМВР, в преписката липсват данни за връчване. С покана рег. № 769р-4125/13.03.2025г. (лист 71) жалбоподателят бил поканен да даде в срок до 12:00ч. на 18.03.2025г. писмени обяснения във връзка с образуваното дисциплинарно производство, като отговори и на конкретно поставени въпроси, вкл. и дали преди проверката включил получената на инструктажа персонална полицейска камера (ПКК); дали уведомил проверяваното лице, че по време на проверката се извършва запис с ПКК; в кой момент преустановил записа и дали ПКК била изключена, преди приключване на проверката; провеждан ли е разговор с проверяваното лице, който не е записан. Поканата била връчена на в 14:20ч. на 18.03.2025 г., т.е. след изтичане на срока за даване на обяснения. Същия ден жалбоподателят упълномощил адвокат С. И. да го представлява по дисциплинарното производство (лист 75). Жалбоподателят представил обяснения, наименувани „възражение”, рег. № 251р-14344/18.03.2025г., в които посочил, че на 03.11.2024г. е бил на работа за времето от 19:00ч. до 07:00ч. и съвместно с младши автоконтрольор Д. Г. изпълнявали задължения по осъществяване на контрол на пътното движение. По време на смяната двамата съставили няколко акта за установяване на административно нарушение и няколко фиша. По време на всяка от проверките ПКК била включена и записвала. Заявява, че не може да даде обяснение защо камерата не е работела за времето от 00:50 ч. на 03.11.20024г. до 01:10ч. на 04.11.2024г., като посочва за възможна причина техническа неизправност. Направени са искания за събиране на доказателства. Комисията, назначена със Заповед № 769з-8/24.02.2025 г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Бургас, изготвила справка № 769р-5179/25.03.2025г. (лист 21), според която на 02/03.11.2024 г., за времето от 19:00 часа до 07:00ч., младши инспектор Д. С. А. - младши автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР Бургас, е бил на работа в наряд съвместно с младши инспектор Д. М. Г. - младши автоконтрольор в същия сектор. На 03.11.2024 г., около 00:50 часа при обход на района в град Бургас, по [улица], след кръстовището с [улица], в посока на движение към [улица], забелязали водач на товарен автомобил „Ауди“ с № [рег. номер] да навлиза и да се движи в пътна лента, предназначена за движение само за превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Полицейските служители спрели автомобила за проверка, при която младши инспектор Д. А. съставил на водача К. В. К. фиш за установеното нарушение на чл.15, ал.6 от ЗДП. Проверяващата комисия приела, че фишът е съставен правомерно от служителя, като от прегледаните видеозаписи се установявало, че К. К. е афектирана от проверката и се държи грубо и провокативно с полицейските служителите. След извършената проверка К. К. и спътникът й Т. Т. заявили, че са силно възмутени от поведението на младши инспектор Д. А., тъй като непосредствено след края на проверката, същият заявил на К. К. през страничния прозорец да е благодарна, че не я глобил за неизправни задни стоп светлини и потеглил. К. слязла веднага и с помощта на Т. прегледала всички задни светлини, като установила, че са в пълна изправност. Същото обстоятелство било установено и от предоставения видеозапис от камерите на ОП „Транспорт“ при Община Бургас. При преглед на видеозаписа от ПКК на служителя, проверяващата комисия установила, че записът е приключен към момента на разговора относно неизправните стоп светлини на провереното МПС, което, според комисията, означава, че проверката все още не е била приключила, а ППК е изключена от служителя. Прието е, че това е в разрез с раздел III, т. 11 от Указанията за използването на АИС - ВОДПК на МВР, утвърдени със Заповед № 8121з-730/15.07.2020 г. на Министъра на вътрешните работи : „след осъществяване на полицейско правомощие и извършване на контрол по ЗДП полицейският орган преустановява записа на ППК чрез натискане на бутона за видеозапис, разположен на страничния панел на устройството". Съгласно протокол № 769р-16504/23.10.2024 г. Д. А. е запознат с Указанията за работа на полицейските органи с технически средства за явно наблюдение - персонална полицейска камера, видеорегистратор, цифрова система за управление на доказателства /докинг станция/, утвърдени с горната министерска заповед на 31.10.2024 г., за което е положил подпис. При така установената фактическа обстановка и анализирайки събраните доказателства, комисията достигнала до извод, че като е преустановил видеозаснемането чрез зачислената му ПКК за времето от 00:50 до 01:10ч. на 03.11.2024 г., преди да е приключил осъществяваната проверка спрямо водача на автомобил Ауди „Ауди“ с рег. № [рег. номер], младши инспектор А. е допуснал лошо изпълнение на Заповед №8121з-730/15.07.2020 г. за утвърждаване на Указания за работа на полицейските служители с персонална полицейска камера и цифрова система за управление на доказателства, а именно „след осъществяване на полицейско правомощие и извършване на контрол по ЗДП, полицейският орган преустановява записа на ППК, чрез натискане на бутона за видеозапис, разположен на страничния панел на устройството”. Комисията предложила за така допуснатото нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗМВР на младши инспектор А. да бъде наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от един месец. С покана за даване на писмени обяснения рег. № 6861/24.04.2025г. членовете на комисията поканил младши инспектор А. да се яви в сградата на сектор „Пътна полиция“ в 09:30ч. на 25.04.2024г., за да се запознае с изготвената справка, както и да даде допълнителни писмени обяснения в срок до 30.04.2025г. Поканата била връчена на служителя на 25.04.2025г. в 09:35ч., т.е. след изтичане на срока, в който е трябвало да се яви за запознаване с писмените доказателства (листове 18-19). На 02.05.2025г. членовете на комисията изготвили Протокол № 769р-7374, в който удостоверили, че младши инспектор А. е отказал да даде писмени обяснения пред дисциплинарноразследващата комисия (лист 16). Според отбелязването върху справката, жалбоподателят се запознал със съдържанието й на 05.05.2025г. (лист 26). С покана за даване на писмени обяснения с рег. № 769р-7584/08.05.2025г. Началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Бургас информирал на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР жалбоподателя, че в 24-часов срок от връчване на поканата има право да представи писмени обяснения по установените фактически и правни основания по отношение на дисциплинарното нарушение, посочено в справка рег. № УРИ 769р-5179/25.03.2025 г. Поканата била връчена на жалбоподателя на 08.05.2025г. в 14:23ч., видно от направеното върху същата отбелязване (лист 14). На 19.05.2025г. Началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Бургас изготвил Протокол № 769р-8288 (л.13), в който удостоверил, че на 15.05.2025 г. извършил проверка в деловодството на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Бургас и установил, че младши инспектор А. не се е възползвал от предоставената му възможност за даване на допълнителни писмени обяснения, срокът за даване на които бил изтекъл в 14:23ч. на 09.05.2025г. Въз основа на констатациите на комисията, Началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Бургас издал оспорената заповед № 769з-15/23.05.2025г. (лист 8). Фактите и обстоятелствата, възпроизвеждат тези от справката от 25.03.2025г. Посочено е, че за времето от 00:50 ч. до 01:10 ч. на 03.11.2024 г. в град Бургас, [улица], е осъществявано полицейско правомощие, свързано с проверка за установяване на лице, което нарушава правилата за движение по пътищата, и прилагане на съответното наказание, предвидено в ЗДП, като проверката на водача на автомобила била извършвана от младши инспектор А., който първоначално включил за видеозапис зачислената ПКК. След съставяне на фиш и извършване на проверка спрямо водача с техническо средство за употреба на алкохол служителят А. прекъснал видеозаснемането, което се установявало от докладна записка рег. №769р-17700 15.11.2024 г. по описа на сектор „Пътна полиция" при ОДМВР Бургас. След приключване на проверката за алкохол спрямо водача на автомобила служителят А. започнал разговор относно неизправност, свързана със стоп светлините на автомобила, като в този момент видеозаснемането било прекъснато от младши инспектор А.. Дисциплинарнонаказващият орган (ДНО) приел, че проверката към този момент не е приключила, тъй като по смисъла на чл.39, ал.4, т.3 от Инструкция №81213-749/20.10.2014 г. тези действия представляват форма за осъществяване на пътен контрол, респ. и водачът на автомобила се е намирал извън него, за да покаже на служителя, че светлините в действителност са в изправност, което обстоятелство се установявало от приложения към проверката видеозапис от камерите на Общинско предприятие „Транспорт”. В заповедта е обсъдена тежестта на нарушението, като ДНО приел, че в случая е налице незначително отклонение от изискванията, от което не са настъпили вредни последици. Обсъдено е цялостното поведение на младши инспектор Д. А. през време на службата му, отразено в представената кадрова справка, като е посочено, че служителят е награждаван пет пъти с „Индивидуална парична награда“ и веднъж с „Писмена похвала“, както и че към момента на издаване на заповедта служителят няма наложени дисциплинарни наказания. Във връзка с установените факти и на основание чл.204, т.4, чл. 197, ал. 1, т.1, чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители “, съставомерно по чл. 198, ал. 1 „Дисциплинарно наказание "мъмрене" се налага за маловажни дисциплинарни нарушения”, предвид това, че отклонението от изискванията е незначително и не са настъпили вредни последици, Началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Бургас наложил на младши инспектор Д. С. А. – младши автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” на сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Бургас, дисциплинарно наказание мъмрене за срок от един месец и е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по – тежко дисциплинарно наказание. Прието е, че служителят е допуснал лошо изпълнение на Заповед № 8121з-730/15.07.2020 г. за утвърждаване на Указания за работа на полицейските служители с персонална полицейска камера и цифрова система за управление на доказателства, с което е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“. Заповедта съдържа указание, че може да се обжалва пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 24.05.2025г. и е обжалвана пред Административен съд Бургас чрез Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Бургас с жалба вх. № 769000-15499/06.06.2025г. (лист 3). По делото като свидетел е разпитан Д. Г. - младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР, който сочи, че с жалбоподателя А. били в патрулния автомобил в района на Окръжна болница, където на спирката спрели за проверка автомобил, в който пътували мъж и жена. Според свидетеля, мъжът, стоящ на пътническата седалка, бил възмутен и арогантен, явно несъгласен с нарушението – шофиране в бус лентата. Било късно през нощта, когато спрели автомобила за проверка. Свидетелят твърди, че съгласно задълженията им, ПКК, която е зачислена към наряда, трябва да бъде включена, да направят запис при извършване на проверка, респ. да санкционират водача и да приключат проверката. Свидетелят и жалбоподателят извършили проверката съвместно, като жалбоподателят взел отношение спрямо водача на автомобила. ПКК била включена. Сочи, че при получаване на камерата служителите преминават инструктаж, като всеки наряд трябва да вземе камерата с батерията и да провери по дисплей дали работи. Според свидетеля, е невъзможно полицейските служители обективно да установят дали камерата реално записва. Посочва, че след като се натисне бутон, който изписва „rec“, т.е „рекординг“, оттам започва да снима, след което като се натисне, за да спреш камерата, спира записа, но не може да каже колко време преди това и колко време след това се извършва запис. Посочва, че достъп до записите имат единствено началниците. За процесната проверка посочва, че са проверили гражданката и я санкционирали, след което потеглили със служебния автомобил. Нямало пререкания. Отрича жалбоподателят да е нагрубил водача на автомобила и пасажера. При потегляне жалбоподателят забелязал, че задният стоп/габарит на автомобила не работи, поради което се изравнили с него и казали на водача, ако желае, да си го оправи. Проверката по повод на това, че гражданката е шофирала в бус лентата, била приключила към този момент. Свидетелят не може да каже дали камерата е била изключена. Свидетелят изяснява, че в ежедневна ведомост се записват вещите, които се зачисляват на наряда. В графа „забележка“ се записват зачислените вещи, които се ползват по време на смяна, т.е. технически средства, автомобил и т.н. (има станция за отдалечен достъп т.е. таблет, дрегер, принтери, автомобили). Записът „2728“ бил регистрационният номер на служебния автомобил, а записът „9942“ бил номерът на таблета – и двете зачислени на жалбоподателя. На следващия ред, срещу името на свидетеля Г. са описани, респ. зачислени, дрегер с № 0010, за алкохол и ПКК – STR-08, като 08 е поредният номер на камерата. Свидетелят посочва, че на всеки наряд се зачислява една камера. Уточнява, че е възможно всеки от двамата служители в наряда да носи ПКК, в зависимост от конкретните обстоятелства. Според свидетеля, служителят, който проверява документите, трябва да бъде с ПКК по време на проверката, за да се записват действията, които извършва. За конкретния случай посочва, че не помни на кого от двамата е била сложена камерата, но допуска, че е била по-скоро на колегата му. В оспорената заповед е посочено, че е нарушена Заповед № 3121з-730/15.07.2020г. на Министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени Указания за работа на полицейските служители с ПКК/бодикамера, които са неразделна част от заповедта. По делото е представена Заповед № 8121з-П739/24.10.2023г. на Министъра на вътрешните работа, с която се утвърждават Указания за работа на полицейските органи с техническите средства за явно наблюдение – ПКК, видеорегистратор, цифрова система за управление на доказателства/докинг станция, както и приложенията към тях и е отменена описаната в предходния пункт Заповед № 3121з-730/15.07.2020г. На ръководителите на определени структурни звена в системата на МВР е указано да създадат организация за запознаване на служителите с Указанията. В Протокол рег. № 769р-16504/23.10.2024г., изготвен от Младши инспектор при ОД на МВР Бургас, е удостоверено, че е провел обучение и запознал служителите на сектор „Пътна полиция“ с Указанията за работа на полицейските органи с техническите средства за явно наблюдение – ПКК, видеорегистратор, цифрова система за управление на доказателства/докинг станция. В протокола е инкорпориран списък на служителите, между които и жалбоподателя, които са били обучени. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Жалбата е подадена от легитимирано за това лице, чиито интереси са пряко засегнати от оспорения по делото акт. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, към който препраща разпоредбата на чл.211 от ЗМВР. Тъй като жалбата е редовна и допустима, подлежи на разглеждане по същество. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е валиден административен акт, тъй като е постановена от оправомощен за това орган по чл.204, т.4 от ЗМВР, според която наказанията по чл.197, т.1-3 се налагат със заповеди от служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Оспорената заповед е постановена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас, която длъжност е определена като ръководна с Класификатора на длъжностните в МВР за служители по чл.142, ал.1, т.1 и т.3 и ал.3 от ЗМВР, утвърден със Заповед № 8121з-140/24.01.2017г. на Министъра на вътрешните работи. В Приложение № 1 – част ІХ, т.8, длъжността „Началник сектор“ е определена като ръководна, поради което Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас е компетентен да наложи дисциплинарно наказание мъмрене. Съдът намира, че при провеждане на дисциплинарното производство са били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но те не са съществени, че да доведат до отмяна на заповедта на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Заповедта за образуване на дисциплинарно производство не е връчена на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, но в ЗВМР липсва такъв нормативен регламент. Процесуалните правила са тези на чл.205 и чл.206 от ЗМВР, които не вменяват задължение за връчване на описаната заповед, както и на справката, за разлика от дисциплинарното производство по налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Служителят и неговият адвокат има право на достъп до материалите по дисциплинарната преписка, но само ако поискат този достъп по реда на чл.205, ал.4 от ЗМВР. Комисията, натоварена със задача за извърши проверка по случая, е поканила жалбоподателя да даде обяснения в срок, който вече е бил изтекъл към момента на връчване на поканата. Нарушението не е съществено, тъй като такова процесуално действие не е уредено в ЗМВР и какви са последиците от неизпълнението му. Задължението, което има ДНО, и неизпълнението на което се приема за съществено, е това по чл.206, ал.1 от ЗМВР, според който органът е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. ДНО е изпълнил стриктно това си задължение, като отправил покана до жалбоподателя, връчена на 08.05.2025г. в 14:23ч., да даде в срок до 24 часа обяснения по конкретно посочени въпроси и след като вече се е запознал със справката на комисията. Спазени са и изискванията на чл.205, ал.2 от ЗМВР, доколкото със заповед № 769з-8/24.02.2025 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ е било заповядано изясняването на всички факти и обстоятелства чрез извършване на проверка. Със заповедта е била назначена и комисия, която да извърши тази проверка. В хода на проверката комисията е разгледала всички постъпили данни, събрала е множество доказателства и е съставила справка с рег. № УРИ 769р-5179/25.03.2025 г. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаване. Описани са фактите, на които се е позовал ДНО, като е приел, че е налице нарушение, изразяващо се в лошо изпълнение на Заповед № 8121з-730/15.07.2020г. Посочена е и правната квалификация на нарушението. Процесната заповед съдържа всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, а именно : извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Дисциплинарното наказание е наложено в рамките на срока, регламентиран в разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Нормата на чл.196, ал.1 от ЗМВР сочи, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а според ал.2 на текста, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай нарушението е открито на 14.04.2025 г., когато ДНО е поставил резолюция върху справка с рег. № УРИ 769р-5179/25.03.2025г., а заповедта за дисциплинарно наказание е издадена на 23.05.2025г., т.е. в двумесечния срок и преди изтичане на една година от извършване на нарушението – на 03.11.2024г. Обжалваната заповед е издадена при нарушаване на материалните разпоредби на закона, поради което е налице основанието по чл.146, т.4 от АПК за отмяна. Съгласно чл.194, ал.4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична. Всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност и правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което осъщественото деяние обективно не съответства на правнодължимото поведение на служителя. Съгласно чл.194, ал.2 от ЗМВР дисциплинарните нарушения са: 1)неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; 2)неизпълнение на служебните задължения; 3)неспазване на служебните правомощия и 4)неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В оспорената заповед ДНО е приел, че жалбоподателят извършил нарушение на чл.199, ал.1, т.3, предл.2 от ЗМВР, като проявил небрежност в служебната дейност, забавено и лошо изпълнение на Заповед № 8121з-730/15.07.2020г. за утвърждаване на Указания за работа на полицейските служители с ППК и цифрова система за управление на доказателства, с които е запознат срещу подпис, видно от протокол рег. № 769р-16504/23.10.2024г. Както обаче стана ясно по – горе, описаната заповед на Министъра на вътрешните работи е била отменена с последваща Заповед № 8121з-П739/24.10.2023г., следователно към релевантния момент – 03.11.2024г., не е била задължителна за спазване и няма как бъде нарушена, щом е била отменена преди повече от една година спрямо релевантния момент. В обстоятелствената част на заповедта са посочени за нарушени конкретни разпоредби от Указанията за работа на полицейските служители с ПКК и цифрова система за управление на доказателства, утвърдени с отменената заповед (абзац втори и абзац последен от страница втора на оспорената заповед). Издавайки заповедта от 15.07.2020г. Министърът на вътрешните работи е осъществил функциите си по чл.33, ал.1, т.1 от ЗМВР да провежда държавната политика по превенция, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, защитата на националната сигурност, защитата на правата и свободите на гражданите чрез разработване на политики, планиране на дейности и контролиране на изпълнението им. Правомощието да издава заповеди е уредено в чл.33, ал.1, т.9 от ЗМВР и чл.25, ал.4 от Закона за администрацията. Неизпълнението на заповедите е въздигнато в дисциплинарно нарушение по чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР. За да бъде обаче задължителна за изпълнение определена заповед, тя трябва да е действаща и да указва на задължените лица спазване на определено поведение. С отмяната й с последващата заповед от 24.10.2023г. е отпаднало действието й, съответно полицейските служители, работещи с ПКК, вече не са били задължени да спазват утвърдените с нея Указания. Вярно е, че със заповедта от 24.10.2023г. са утвърдени нови Указания, които също разписват правилата за ползване на ПКК, които обаче са без значение за настоящия спор и съдът е в невъзможност да ги коментира, щом не са посочени като нарушени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Тази невъзможност пряко произтича от правомощието на съда в производството по оспорване на индивидуални административни актове, в рамките на което се проверява законосъобразостта на акта такъв какъвто е постановен от административния орган, без съдът да може да замества органа в неговата дейност, вкл. и тогава, когато органът поради опущение не е изложил в акта всички правнозначими факти. Съдът е ограничен само до проверката дали определени разпоредби от Указанията, утвърдени със заповедта на министъра са нарушени, а те не било възможно да бъдат нарушени на 03.11.2024г., щом вече са били отменени. Без значение е какви изводи могат да се направят относно ползването на ПКК, щом правила от действащите Указания не са конкретизирани в проверявания акт. В обобщение, оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 810.00 лева, от които 10.00 лева платени за държавна такса и 800.00 лева адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна помощ е отбелязано, че е платено в брой. Сумата следва да се превалутира по официалния курс на лева към еврото по реда на чл.5, чл.12, ал.1 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, и в полза на жалбоподателя да се присъдят 414.15 евро. С оглед разпоредбата на чл.211, изр.2 от ЗМВР решението е окончателно. Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд град Бургас, ХХІІІ-ти състав,