Решение № 259 от 20.1.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 14793/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по подадена жалба от ЗК „•••••••“ АД, ЕИК: ••••••••••, със седалище и адрес на управление гр.С. район С., бул.“С. ш.“ №67а, представлявано заедно от двама изпълнителни директори: П. В. Д., В. В.И. и В. В. М., против наказателно постановление №•••••••••4 г., издадено от заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на основание чл.647, ал.2, чл.644, ал.2, пр.2, във вр. с ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с §1, т.52 от ДР на КЗ и чл.648, ал.1 от КЗ, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ. Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено при неправилно приложение на закона, поради което иска неговата отмяна. Навежда доводи, че описаното в АУАН и НП деяние не съставлява нарушение, доколкото твърди, че се е произнесъл по предявената претенция по надлежния ред и при спазване срока по чл.108, ал.1 от КЗ, като е определил и изплатил обещетение по банков път. Оспорва изложеното в процесното НП, че с извършеното плащане на посочената дата се е произнесъл „частично“, като едва със свое писмо изх.№2445 до застрахованото лице се е произнесъл в пълнота, което частично изпълнение е довело до нарушение на вменената разпоредба. В тази връзка твърди, че КЗ не съдържа легални дефиниции на понятията „частично произнасяне“ и „произнасяне в цялост“ по претенция и от тълкуването на правната норма на чл.108, ал.1, т.1 от КЗ не може да се изведе извод, че наред с фактическите и правни действия по определяне и изплащане на размера на обещетението, застрахователят дължи допълнително изрично произнасяне за обосноваване размера на определеното и изплатено обезщетение. Навежда доводи, че именно предвиденото от законодателя в чл.108, ал.6 от КЗ задължение на застрахователя да предостави при поискване фактическа и правна обосновка на определеното и изплатено обезщетение по чл.108, ал.1 от КЗ, представлява законовия ред за предоставяне на допълнителна информация в случай, че изплатеното обезщетение не покрива всички увредени детайли. В тази смисъл твърди, че АНО неправомерно е заместил законовата разпоредба на чл.108, ал.6 от КЗ, с казуистични тълкувания какво представлява „частично произнасяне“ и „произнасяне в цялост“ по чл.108, ал.1 от КЗ. Още повече, че вменената като нарушена разпоредба дава възможност на застрахователя да изпълни задължението си за произнасяне, като определи и изплати размера или алтернативно като откаже мотивирано, а не както АНО е посочил, че застрахователят следва да се произнесе по претенцията, било чрез определяне на застрахователното обезщетение, било чрез мотивиран отказ, или посредством двете възможности заедно. Отделно от горното и при условията на алтернативност, моли съда да приложи разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН, доколкото твърдяното „частично произнасяне“ представлява маловажен случай по смисъла на дефиницията в параграф 1, т.4 от ЗАНН. В тази насока сочи, че в конкретния случай е налице произнасяне по претенцията в срок, което обуславя по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на неизпълнение по чл.108, ал.1 от КТ. Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.Лина Патърчанова, след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени процесното НП на посочените основания в жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по жалбата в лицето на АНО - заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.Силвия Любенова, след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно. Счита за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.108, ал.1 от КЗ - да определи и изплати обезщетение в определения срок, след представяне на всички относими доказателства по основание и размера на обезщетението, с което оспорва направеното възражение в жалбата за осъществяване на хипотезата по чл.108, ал.6 от КЗ. В този смисъл навежда доводи, че жалбоподателят не се произнесъл по всички заявени за обезщетяване части и детайли на увредения автомобил – счупено челно стъкло, стъкло на предна лява и дясна врата, счупено стъкло на задна дясна врата, удари по колонките на предна и задна дясна врата, доколкото претенцията е за обезщетяване на увредени части. Сочи още, че повторното заявяване на незаплатено обезщетение за повредено челно стъкло, което е включено в първоначално подаденото заявление, не би наложило изпращането на второ писмо от жалбоподателя с отказ за заплащане на обезщетение на част от причинените вреди в случай, че се е произнесъл по всички искания за обезвреда. Отделно от горното, навежда доводи, че при отказ за изплащане на обезщетение е следвало да изложи в подробни мотиви защо и за кои части не е изплатил обезщетение, което го задължава втората хипотеза на чл.108, ал.1 от КЗ, и тъй като в срока не е изплатил всички претендирани от застрахованото лице суми, без да се произнесе с отказ, е извършил нарушение на вменената разпоредба. Навежда доводи, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение е засегнало правата на по-слабата страна в застрахователното правоотношение - евентуално да потърси защита на правата си по съдебен ред. Отделно от горното сочи, че нарушението е извършено при условията на повторност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН. Съдът, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното НП е връчено на 10.09.2024 г., а жалбата против него е подадена на 24.09.2024 г., поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка: На основание постъпила в управление „Застрахователен надзор“ при КФН жалба с вх.№•••••••••• г. от Х. Й. К., в която се съдържа оплакване срещу произнасянето с частичен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по предявената от него претенция №5000-1501-24-250211 на основание договор за имуществена застраховка „Каско“, надзорния орган изискал от жалбоподателя подробни писмени обяснения по случая и заверени преписи от всички документи по заявената претенция с писма изх. №••••••••••г., от 30.04.2024 г. и от 17.05.2024 г., отговорът по които постъпил в КФН с писма вх.№••••••••••• от 29.04.2024 г., от 15.05.2024 г. и от 29.05.2024 г. В хода на извършената проверка на представените документи от длъжностни лица при надзорния орган е установено, че на 28.01.2024 г. пред жалбоподателя е предявена претенция по повод настъпило застрахователно събитие – злоумишлени действия, вследствие на което са причинени увреждания на лек автомобил „О. А. С. В.“, с рег. №••••••••, като завеждането на претенцията е удостоверено с №5000-1501-24-250211 на основание договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в полица №•••••••••••. Длъжностните лица при надзорния орган установили още, че на датата на завеждане на претенцията – 28.01.2024 г, са представени писмените доказателства, необходими за установяване основанието и размера й, включително и данни за банкова сметка, по която да бъде изплатено застрахователното обезщетение, като на същата дата, жалбоподателят изискал от ползвателя на застрахователни услуги да представи служебна бележка, издадена от МВР, и доказателства, удостоверяващи, че всички вноски от застрахователната премия по застрахователния договор са платени. В хода на проверката от представените документи, длъжностните лица при КФН установили, че на 28.01.2024 г. е извършен оглед на автомобила, въз основа на който е изготвен опис на констатираните увреждания. На 06.02.2024 г. Христо Кабаков представил пред застрахователя служебна бележка, издадена от МВР, фактура и декларация, а на 09.02.2024 г. представил и доказателства, удостоверяващи, че всички вноски от застрахователната премия по договора са платени. След 09.02.2024 г., жалбоподателят не е изисквал от ползвателя на застрахователни услуги допълнителни доказателства, необходими за установяване основанието и размера на претенцията, съгласно чл.106, ал.4 от КЗ. В хода на проверката е установено, че с платежно нареждане от 01.03.2024 г., жалбоподателят се е произнесъл частично по предявената претенция, като е изплатил на Х. Й. К. застрахователно обезщетение в размер на 334, 98 лева, а с писмо изх.№2373 от 18.03.2024 г. се произнесъл в цялост по претенцията с частичен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение за нанесените увреждания по челното стъкло на застрахования лек автомобил. Въз основа на така направените констатации при извършената документална проверка, компетентно длъжностно лице: В. Р. Ш., заемащ длъжността: главен експерт в отдел „Правоприлагане“, дирекция „Застрахователен надзор“, управление „Застрахователен надзор“ при КФН, в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта /също длъжностни лица при КФН/, съставил АУАН №•••••••• на 16.07.2024 г., против ЗК „Л. И.“ АД, за това, че за застрахователя е възникнало задължение в срок до 15 работни дни от представянето на всички документи по чл.106 от КЗ – 09.02.2024 г., но не по-късно от 01.03.2024 г. включително, да се произнесе по претенцията, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането, като се е произнесъл с частичен отказ за изплащане на застрахователното обезщетение по претенция №•••••••••• на 18.03.2024 г., извън рамките на законоустановения срок, с което е нарушил разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ. Актосъставителят посочил, че нарушението е извършено на 02.03.2024 г. в гр.София и е установено на 29.05.2024 г. /при извършената проверка на преписката по подадената жалба/. АУАН е надлежно предявен и връчен на упълномощен от жалбоподателя представител, на датата на неговото съставяне – 16.07.2024 г., срещу подпис и без възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и представил пред АНО писмени възражения в законоустановения 7-дневен срок, считано от връчване на акта, в които навел аргументи, аналогични на изложените в жалбата. Въз основа на направените констатации в съставения АУАН, компетентно длъжностно лице, в качеството си на член на КФН, изпълняващ правомощия на заместник- председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, издал процесното НП, против ЗК „Лев Инс“ АД, с което на основание чл.647, ал.2, чл.644, ал.2, пр.2, във вр. с ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с §1, т.52 от ДР на КЗ и чл.648, ал.1 от КЗ, наложил на жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ, извършено при условията на „повторност“, изразяващо се в това, че застрахователят не е изпълнил задължението си по чл.108, ал.1 от КЗ, в срок до 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл.106 от КЗ – 09.02.2024 г., но не по-късно от 01.03.2024 г. включително, да се произнесе по предявената пред него претенция №5000- 1501-24-250211, съгласно един от алтернативно посочените в т.1 и т.2 от същата разпоредба начини, а именно: да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането, като се е произнесло в пълнота по заведената претенция, извън законоустановения срок. Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Ш., които кореспондират на всички събрани по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира с доверие, при съобразяване на обстоятелството, че същите изхождат от лице, даващо показания за непосредствено възприетото от него по време на изпълнение на служебните задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП, пълномощно; писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН; разписки за връчване; писма за изискване и получаване на документи, включително и приложените документи към преписката по подадената жалба, касаещи предявената претенция; Решение №572/19.08.2024 г. на председатяля на КФН; Заповед №3-139/07.06.2024 г., издадена от заместник-председател на КФН; НП №•••••••••••г., решение по АНД №5310/2021 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 09.02.2024 г.; които съдът също кредитира с доверие, доколкото са пряко относими към предмета на доказване по делото и не се оборват от други доказателствени източници. При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът прави следните правни изводи: Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, съгласно представените Решение №572/19.08.2024 г. и Заповед №•••••••••• г., в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма. Съдът не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на дружеството-жалбоподател да научи за какви точно административно нарушение е санкциониран. Фактическите обстоятелства правилно са отразени в обстоятелствената част на АУАН и НП, като съдът не констатира съществени проворечия, както между направеното словесно описание в двата акта на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, така и между действително установената фактическа обстановка от събраните по делото доказателства. Правилно е приложен материалния закон. От всички събрани писмени доказателства по делото се установява по безспорен и несъмнен начин описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, а именно, че на 28.01.2024 г. пред дружеството-жалбоподател е предявена процесната претенция от Христо Йорданов Кабаков за изплащане на застрахователно обезщетение на основание договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в полица №93002410001926, сключен между ЗК „Лев Инс“ АД и Христо Йорданов Кабаков. Видно от Уведомление за настъпило застрахователно събитие е, че Христо Йорданов Кабаков е заявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпило застрахователно събитие – злоумишлени действия, вследствие на което са причинени следните увреждания на собствен лек автомобил „Опел Астра Стейшън Вагон“, с рег.№СВ 6451 НС: счупено челно стъкло, счупено стъкло на предна лява и дясна врата, счупено стъкло на задна дясна врата, удари по колонките на предна и задна дясна врата. Видно от приложените документи към преписката е, че още на датата на завеждане на претенцията, ползвателят на застрахователни услуги е представил писмени доказателства, необходими за установяване основанието и размера й, включително и данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено застрахователното обезщетение, както и че застрахователят е изискал на същата дата от ползвателя на застрахователни услуги представяне на издадена от МВР служебна бележка и доказателства, че всички вноски от застрахователната премия по застрахователния договор са платени, като на 06.02.2024 г. Кабаков представил служебна бележка, издадена от МВР, фактура и декларация, а на 09.02.2024 г. представил и доказателствата, удостоверяващи заплащането на всички вноски от застрахователната премия по застрахователния договор. От приложените документи в преписката по процесната претенция се установява, че на 28.01.2024 г. е извършен оглед на автомобила, въз основа на който е изготвен опис на констатираните увреждания, в който е включено и увреденото предно /челно/ стъкло на автомобила, наред с останалите увреждания, посочени в уведомлението по заявената пратенция от Христо Кабаков. Съгласно данните от всички приложени в преписката и изготвени от жалбоподателя документи - опис заключение по щета, калкулация ремонт на резервни части и калкулация ремонт и механична работа се установява, че застрахователят е приел претенцията със всички заявени в нея увреждания по автомобила. Видно от приложените документи в преписката по предявената претенция е, че след 09.02.20224 г., жалбоподателят не е изисквал от Христо Кабаков допълнителни доказателства, необходими за установяване основанието и размера на претенцията по смисъла на чл.106 от КЗ. Съгласно данните от приложеното платежно нареждане, жалбоподателят е изплатил на Х. Й. К. застрахователно обезщетение на 01.03.2024 г. в размер на 334, 98 лева. Видно от приложената в преписката молба-възражение от Х. Й. К. с вх.№••••••••• г. е, че на 06.03.2024 г. ползвателят на застрахователни услуги е поискал застрахователят да преразгледа щетата, поради констатирана липса на заплатено застрахователно обезщетение и за увреденото челно стъкло на автомобила. С писмо изх. №2445/18.03.2024 г., жалбоподателят уведомил ползвателя на застрахователни услуги, че не са налице основания за изплащане на претендираното застрахователно обезщетение, тъй като уврежданията на челното стъкло са констатирани на предварителния оглед, извършен по повод сключване на застрахователния договор. Разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ вменява в задължение на застрахователя в срок от 15 работни дни от представянето на всички доказателствата по чл.106 от КЗ, да се произнесе по претенцията по застраховки по Раздел I от приложение №1, или по т.1-3, 8-10 и 13-18, Раздел II, буква „а“ от приложение №1, които не са застраховки на големи рискове, като определи и изплати обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже да изплати такова. В конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателят се е произнесъл в пълнота по предявената претенция, след изтичане на срока от 15 работни дни, предвиден в закона за произнасяне по същата. Нарушението е формално и се е изразило в противоправно бездействие на застрахователя. Извършено е в деня, следващ датата на изтичане на 15-дневния срок за произнасяне /изтичащ на 01.03.2024 г. включително, считано от 09.02.2024 г./, а именно: на 02.03.2024 г., поради което съдът приема, че както в АУАН, така и в НП, правилно е определена датата на извършване на нарушението. Действително, застрахователното обезщетение по претенцията е изплатено в рамките на законоустановения срок - на 01.03.2024 г., но от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че извършеното плащане не обхваща в цялост всички претендирани вреди от ползвателя на застрахователни услуги, възникнали в резултат на едно и също застрахователно събитие по застрахования автомобил, а само част от тях. Поради това правилно АНО е приел, че с писмото си от 18.03.2024 г., с което жалбоподателят е постановил отказ да изплати на ползвателя на застрахователни услуги обезщетение само за един от увредените детайли - счупеното челно стъкло, по същество представлява произнасяне по предявената претенция в пълнота по един от посочените в т.1 и т.2 на чл.108, ал.1 от КЗ начини, а именно: с мотивиран отказ за плащане. Тъй като е направил това, извън законоустановения срок, дружеството-жалбоподател е осъществило състава на административно нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ от обективна страна. Релевираните в жалбата възражения в смисъл, че вмененото нарушение е несъставомерно, доколкото законът не съдържа дефиниция на понятията „частично произнасяне“ или „произнасяне в цялост“, не се споделят от съда. Доколкото ползвателят на застрахователни услуги е претендирал обезщетение в цялост за всички увредени детайли по лекия автомобил, настъпили в резултат на едно и също застрахователно събитие, но застрахователят не е одобрил изплащане на такова за конкретен детайл, съдържащ се и в описа от извършения оглед, какъвто е настоящия случай, то застрахователят е бил длъжен да представи на лицето мотивиран отказ за детайлите, за които приема, че не дължи обезщетение, като трябва да направи това в срока по чл.108, ал.1 от КЗ. Неоснователно се явява и релевираното възражение в жалбата, че вмененото деяние осъществява състава на нарушението по чл.108, ал.6 от КЗ. В случая не се касае за жалба от ползвателя на застрахователни услуги относно размера на определеното обезщетение, а за забавено произнасяне на застрахователя в цялост по предявената претенция, т.е. за всеки един претендиран детайл, по един от посочените начини в т.1 и т.2 на чл.108, ал.1 от КЗ, като определи и изплати застрахователно обезщетение, в което е включен сбора на необходимата сума за възстановяване на уврежданията по отделните детайли, или чрез мотивиран отказ да плати обезщетение за някой от увредените детайли, или посредством двете възможности заедно. Безспорно установеното нарушение е ясно и подробно описано в АУАН и НП, като съдът намира, че между словесното описание на нарушението и дадената му правна квалификация е налице пълно съответствие. Нарушението е извършено на 02.03.2024 г. и е установено в хода на извършената проверка от контролните органи, при преглед на представените документи от жалбоподателя, последните представени на 29.05.2024 г. Предвид гореизложеното, съдът приема, че както в АУАН, така и в НП, правилно е определена датата на извършване на нарушението и датата на неговото установяване, а с оглед датата на съставяне на АУАН – на 16.07.2024 г., и датата на издаване на НП – на 03.09.2024 г., съдът намира, че и двата акта са издадени в рамките на давностните срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. ЗК „•••••••с“ АД има качеството засраховател, поради което се явява адресат на регламентираното правило за поведение в посочената разпоредбата. Освен това, дружеството-жалбоподател е юридическо лице и като такова носи обективна, безвиновна отговорност, поради което е безпредметно да се обсъжда субективната страна на извършеното нарушение. АНО правилно е определил санкцията за извършено нарушение, съобразно разпоредбата на чл.644, ал.2, пр.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗК, която предвижда при „повторност“ налагане на имуществена санкция в размери от 2000 до 40 000 лева. В случая е налице „повторност“ по смисъла на параграф 1, т.52 от ДР на КЗ, доколкото процесното нарушение е извършено на 02.03.2024 г., т.е. в едногодишен срок от наказването на ЗК „Лев Инс“ АД за същото нарушение – по чл.108, ал.1 от КЗ, с НП №Р-10-200/09.10.2024 г., потвърдено с решение по АНД №5310/2023 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 09.02.2024 г. Установеното нарушение е „повторно“, което навежда на извода, че не е била постигната една от целите на наказанието, визирана в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, а именно – да се превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред. На жалбоподателя е наложена имуществена санкция към минималния размер от 2000 лева, предвиден в разпоредбата на чл.644, ал.2 от КЗ, поради което не подлежи на обсъждане въпросът за нейното намаляване. Съдът не намира основание и за квалифициране на случая като „маловажен“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение е формално и за съставомерността му не се изисква настъпването на вредоносен резултат, поради което липсата на настъпили настъпили вредни последици са нерелевантни в настоящия случай. Процесното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо други административни нарушения от същия вид. Изпълнителното деяние се изразява в бездействие и с извършването му са поставени под заплаха интересите на ползвателя на застрахователни услуги, доколкото непроизнасянето или прекомерното забавяне на произнасянето по предявени застрахователни претенции, винаги води до създаване на несигурност за последния, тъй като го възпрепятства своевременно да организира защитата на правата си по съдебен ред. Защитата и интересите на увредените лица е поставена над интересите на застрахователя /чл.2, ал.1 от КЗ/ и предвиждането на срок до 15 работни дни за произнасяне по предявената претенция от застраховани лица, цели да бъдат защитени техните права и интереси. Ето защо, непроизнасянето в този срок или произнасянето след неговото изтичане със забава от няколко дни – в случая седемнадесет дни, извършено и при условията на повторнот, няма как да бъде подведено под нормата на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както правилно е преценил и АНО. Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно издадено. По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, следва на ответната страна по жалбата – КФН, да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращата разпоредба на чл.63д, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. В случая за защита по дело по реда на ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото е приключило в едно съдебно заседание с разпит на един свидетел, не представлява фактическа и правна сложност, поради което следва да се присъди в полза на КФН, юрисконсултско възнаграждение към минимума от 80 лева. Водим от горните мотиви, съдът