Решение № 1296 от 18.11.2025 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2676/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК. С Решение № 3536/14.07.2025 г. постановено по гр.д.№ 10867/2023 г. на ПРС, XVIII гр.с. се: ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Т. К., ЕГН ••••••••••, против В. Д. К., ЕГН ••••••••••, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с който се иска да се постанови решение, с което да се развали, поради пълно неизпълнение, до размера на 5/16 идеални части за Р. Т. К., Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка, сключен на 27.05.2010 г., инкорпориран в Нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот № 160, том І, рег. № 2353, дело № 153 от 27.05.2010 г. на Нотариус при ПРС, вписан с рег. № 475, с вх. № 11216/27.05.2010 г., акт № 236, том 5 на Службата по вписванията – Пловдив. ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. К., ЕГН •••••••••• против Р. Т. К., ЕГН ••••••••••, иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, за допускане на трансформация на задължението на В. Д. К. за гледане и издръжка по Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка, сключен на 27.05.2010 г., инкорпориран в Нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот № 160, том І, рег. № 2353, дело № 153 от 27.05.2010 г. на Нотариус при ПРС, вписан с рег. № 475, с вх. № 11216/27.05.2010 г., акт № 236, том 5 на Службата по вписванията – Пловдив, в паричен еквивалент, според правата й. Недоволна от първоинстанционното решение е останала Р. Т. К., ЕГН ••••••••••, която чрез пълномощника си адвокат И. Н., е подала въззивна жалба срещу решението в частта му, с която се отхвърля предявения от нея против В. Д. К. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Във въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обсъжда се възприетата от районния съд фактическа обстановка и се оспорва извода, че кредиторския интерес е удовлетворен, дори и потвърдено от ищцата – в насока на нейното изявление за получено точно изпълнение, както и че изпълнението от изправния длъжник освобождава изцяло останалите длъжници. Така възприетият от съда извод се сочи като неправилен поради необоснован анализ на твърденията, фактите и обстоятелствата по делото. Поддържат се доводи, че решението е вътрешно противоречиво. От една страна се излагало схващането, че се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи, както и за договорката между страните за издръжка на ищцата до края на живота й, като й осигуряват всичко необходимо за мирни и спокойни старини, а друга страна – за изпълнение на договорения обем от грижи и издръжка въз основа на очевидно не всеобхватни действия от другия солидарен длъжник и от страна на ответника след доказано дълго отстъствие от страната. Или от една страна се определял обхвата на престацията, а се ценяли отделни действия, които трудно можели да се определят като изпълняващи престацията. Възразява се, че районния съд необосновано и неправилно е подходил в изложението на заявените от ищцата обстоятелства досежно задоволяването й по отношение на грижа и издръжка. Поддържа се, че ищцата не е заявявала, че счита грижите и издръжка и гледане за осъществени в пълния договорен обем от А.К., а било въведено твърдение за неизпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане. Излагат се съображения относно интереса на ищцата да получи дължимото, както и че частичното изпълнение (ако такова се установи) не препятства развалянето на договора. Посочва се, че в доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е предоставил пълно изпълнение, покриващо изцяло задължението му по договора за издръжка и гледане. Подробно се обсъждат правните характеристики на процесния алеаторен договор. Посочва се за задължението за предоставяне на цялата необходима издръжка и всички необходими грижи, че паричната престация не може да замести уговорената натурална и за задължението на длъжника да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарство и други ежедневни грижи. Излагат се доводи, че неизпълнението от приобретателя е основание за разваляне на договора. Заявява се, че при противоречиви показания на свидетелите или някой от свидетелите е заинтересован, съдът следва да положи усилия да разкрие истината. Навеждат се доводи, че от значение за спора е и изясняването на въпросите свързани с делимостта на задължението по алеаторния договор. Твърди се, че според практиката на ВКС, алеаторното задължение не винаги следва да се определя като неделимо и съдът следва да анализира обстоятелствата по делото, засягащи изпълнението на задълженията от двете страни. В случай, че се приеме задължението за неделимо, съдът следвало да се произнесе след оценка на изпълнението от ответника. Настоява се, че по настоящото дело ответникът не твърди и не сочи доказателства, че другият длъжник е изпълнил вместо него. Излагат се съображения, че волята на страните по процесния договор не е била за възникване на неделимо задължение спрямо прехвърлителя. Заявява се, че житейски оправдано би било всеки от длъжниците да престира определена грижа – напр. и предвид възрастта и пола на ищцата, ответницата да поеме грижи за личната хигиена и здравословно състояние на ищцата, внукът би могъл да положи необходимите грижи за пазаруване, социални контакти и пр. ( по аргументи от Решение № 631/13.07.2009 г. по тд№ 2365/2008 г., ВКС IV ГО). Излагат се доводи относно правото на кредитора да очаква и изисква изпълнение от страна на всеки от съдлъжниците съгласно чл.129 от ЗЗД, както и последните да си разпределят извършването на престацията, като е важно всички те да дадат като резултат и кредиторът да получи издръжка и гледане в пълен обем, според уговореното, отговарящо на потребностите му, ежедневно. Поддържа се за недоказано в процеса, при условията на пълно и главно доказване, че ответницата и другият приобретател са изпълнили алеаторното си задължение. Твърди се, че по делото не се установява, че ответницата е била в пълно и ежедневно изпълнение с позоваване на обстоятелството, че същата е живяла в чужбина, както и че три години е във влошени отношения със свекърва си и то заради такива влошени отношения със сина си – другият длъжник по договора. Оспорват се изводите на районния съд, че задължението за издръжка и гледане е осъществено в пълен обем, ежедневно и непрекъснато от А.К. с позоваване на показанията св. Б.. Обсъждат се показания по делото на свидетелката Б. и свидетелят Ж., които се твърди, че не са анализирани от районния съд. Поддържа се, че решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в същото липсвали мотиви касателно преценката на свидетелските показания, както и по отношение на това, които от тях съдът кредитира и кои - не, както и защо едните се приемат за достоверни, а другите – не. Излагат се доводите, че е останала недоказана изпълнението на задълженията от ответницата, а още по – малко от другия съдлъжник. Посочва се, че задължението за издръжка и гледане не търпи забава, а следва да се изпълнява ежедневно, системно и непрекъснато с позоваването на практика на ВКС. Навеждат се доводи относно обемът и съдържанието на поетите задължения с договора за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка с посочването на практика на ВКС. В насока на изложеното се сочи, че по делото не е установено, че ищцата е приела предложено изпълнение от длъжника и че се счита за удовлетворена, при което ответницата следвала да докаже дали ищцата е останала удовлетворена от престираното й. Посочват се съображения, че по делото не е изследван въпросът относно местоизпълнението на задължението за издръжка и гледане. Позовава се на факта, че ответницата е заживяла извън България и от нейна страна практически е било невъзможно да изпълнява задължението си за издръжка и гледане. От друга страна не се установявало, че другият съдлъжник живее в едно домакинство или заедно с ищцата. Заключава се, че по делото не се доказва ответницата и/или другият приобретател да са престирали поетото задължение по процесния договор, неговото изпълнение в пълен обем според нуждите и договореното, предоставянето на грижите и издръжката ежедневно, системно и непрекъснато, както и че не се доказва задоволяването на кредиторския интерес. Искането към въззивния съд е да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да уважи предявения иск. Претендират се разноските за двете инстанции. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. Д. К., ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника по делото адвокат В. В., с която оспорва същата като неоснователна с искане да се отхвърли и да се потвърди атакувания съдебен акт като правилен, обоснован и законосъобразен. Поддържа се възражение за погасяване по давност на правото да се иска разваляне на процесния договор между страните. Посочва се, че договорът е сключен на 27.05.2010 г., а В. К. е живяла и работила в чужбина през периода от 10.12.2010 г. до м.август 2018 г. Твърди се, че задължението за издръжка и гледане е станало изискуемо от датата на подписване на договора на 27.05.2010 г., поради което давностният срок за предявяване на иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД е изтекъл още през 2015 г. Излагат се съображения за неоснователност на предявения иск. Обсъждат се показанията на св. Б. за полаганите грижи за ищцата от дъщеря й К.К., както и че св.Б. е признала за невъзможността си да се грижи за майка си ежедневно. Оспорват се показанията на св.Б. като противоречащи на останалите доказателства по делото, както и като заинтересована от изхода на делото. Коментират се показанията на св.Ж. относно предоставяните грижи от ответницата. Поддържа се, че през целия период от сключване на договора до настоящия момент ищцата е получавала изпълнение на уговорената издръжка и гледане, както от внука си А., така и от дъщерите си, дори и от самата В., поради което не е налице интерес от разваляне на договора. Позовава се на ТР № 6/2011 г. от 15.05.2013 г. по тълк.д.№ 6/2011 г. на ОСГК на ВКС относно неделимия характер на задължението за издръжка и гледане, както и на Решение № 20/13.03.2019 г. по гр.д.№ 2298/2018 г. на ВКС, IV гр.отд. относно освобождаване от длъжника от задължението при предоставено изпълнение от трето лице. На следващо място се посочва, че ищцата съзнателно и целенасочено не е допускала ответницата в жилището си, не е желала нейната близост и грижи, неоснователно не е приемала и не е оказала необходимото съдействие за изпълнението на уговорената между страните престация, поради което ответницата е започнала да изпълнява задължението си в пари с позоваване на показанията на св.Б. и св.Ж., както и на представените пощенски записи по дело. Посочва се, че парите са били връщани от ищцата, поради което така същата е изпаднала в неизпълнение. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства се сочи, че липсва основание за развалянето на процесния договор. Излагат се съображения за правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част като постановено след подробен анализ на всички събрани доказателства по делото, обстоен анализ на съдебната практика на ВКС, в т.ч.и задължителна такава, при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Взема се становище по оплакванията в жалбата, които се намират за неоснователни въз основа на подробно изложени съображения. Моли се за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски. Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалвания съдебен акт съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. С предявения от Р.Т. К. против В. Д. К., иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД се претендира да се развали поради пълно неизпълнение, до размера на 5/16 идеални части, договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка сключен на 27.05.2010 г., инкорпориран в Нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот акт № 160, том І, рег. № 2353, дело № 153 от 27.05.2010 г. на Нотариус при ПРС, вписан с рег. № 475, с вх. № 11216/27.05.2010 г., акт № 236, том 5 на Службата по вписванията – Пловдив относно 1 / 2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 56784.534.479 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, с адрес: гр. •••, с площ 678 кв.м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.534.479.6.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, с адрес: гр. •••, •, с площ 162 кв.м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.534.479.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, с адрес: гр. •••, •, със ЗП – 18 кв.м. Ищцата Р. К. твърди, че на 27.05.2010 г. е сключен договор за доброволна делба, в който е инкорпориран договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка със страни Р. Т. К. като прехвърлител и В. Д. К. и А. Р.К. като приобретатели, по силата на който ищцата е прехвърлила на приобретателите, при равни права (всеки от по 5/16 идеални части) 5/8 идеални части от гореописания недвижим имот, срещу задължението да я издържат и гледат до края на живота й, като й осигурят всичко необходимо за мирни и спокойни старини. Твърди, че след извършване на сделката фактически грижи, в т.ч. и издръжка е престирал единствено А.К., но не и ответницата. Последната живяла за продължителен период от време извън България – от 2009 г. до 2019 г., като се е връщала рядко и не поддържала практически никакви връзки с ищцата, още по-малко се е грижила за нея или пък й е предоставяла издръжка.Предвид напредналата възраст на ищцата, същата имала нужда от постоянни грижи и присъствие на близки хора, от парични средства за лекарства и за живот, нещо което не се осъществявало от ответницата. С уточняваща молба по делото ищцата твърди, че с процесния договор е поето делимо задължение като престацията да бъде издължена по различен начин от всеки от приобретател по сделката –от ответницата В. К. за гледане и от А.К. за издръжка. Твърди, че въпреки фактическите грижи и издръжка от А.К., това не удовлетворявало насрещната престация да бъде гледана и издържана до края на живота й, с осигурено от приобретателите всичко необходимо за мирни и спокойни старини. Поддържа твърдението, че поетото задължение за издръжка и гледане не е изпълнено и не се изпълнява в очаквания от ищцата обем. Ответницата В. Д. К. оспорва иска като неоснователен и възразява за погасяването му по давност. Оспорва предпоставките за разваляне на договора. Намира, че предвид твърдяното изпълнение от страна на другия длъжник А.К. и изпълнение от трети лица, както и от самата В. К. не е налице основание за разваляне на договора. Твърди, че е налице неоправдано неприемане и несъдействие от страна на ищцата, поради което като кредитор е изпаднала в забава. За установяване на твърденията на страните, същите са ангажирали писмени и гласни доказателства. По делото е постъпила справка от системата на НЗОК, според която личен лекар на ищцата е д-р Н.И.. Съгласно писмо от НОИ – ТД Пловдив, ищцата получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 444.58 лева и добавка по чл. 84 КСО в размер на 171.40 лева, или месечния размер на получаваната от нея сума е 615.98 лева. В първоинстанционното производтво е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, според което размерът на месечната издръжка, от която ищцата има нужда, за да покрива своите нужди, без допълнителни грижи за домакинството и/или болногледач, за периода от м.юли 2023 г. – до м. октомври 2024 г. вкл., е както следва: за трето тримесечие на 2023 г. – 788.17 лева; за четвърто тримесечие на 2023 г. – 768.88 лева; за първо тримесечие на 2024 г. – 723.86 лева; за второ тримесечие на 2024 г. – 808.76 лева и за трето тримесечие на 2024 г. – 913.26 лева. В производството са приети представените от ответницата - системни бонове и разписки, издадени от „Български пощи“ ЕАД, за приемане на парични преводи с подадел В. Д. К. и получател Р. Т. К., които не са приети получателя, както следва: 60 лева на 07.09.2023 г., 70 лева на 06.10.2023г., 80 лева на 16.11.2023г., 90 лева на 14.12.2023г., 90 лева на 03.01.2024г., 100 лева на 05.02.2024 г., 100 лева на 07.03.2024 г., 110 лева на 02.04.2024 г., 110 лева на 02.05.2024 г., 110 лева на 03.06.2024 г.; по 110 лева на 04.10.2024 г., 01.11.2024 г.05.12.2024 г., 03.01.2025г. Разпитвани са и свидетелите - И.А. Б. (по почин на ищцата) и В.И. Ж. (по почин на ответница). Свидетелката Б., която е дъщеря на ищцата, удостоверява, че отношенията между майка й и снаха й са били много хубави, отношенията им с е влошили преди три години и половина след като снаха й е имала неприятности със сина си А.К.. Посочва, че след сключването на договора за гледане и издръжка В. е заживяла в..., 2010 година или 2009 година, прибрала се в България през 2018 г.- 2019 г. Отношенията им се влошили през 2021 год. В. не се грижила за майка й. Майка й живеела в •••, в къща където е живяла и В., последната не била там от три години и половина. През времето, когато е била в..., идвала си за няколко дена през годината. Свидетелката посочва, че в момента живее при майка си, която е на •• години и не може да живее сама. От една година е с нея, преди това ходила да се грижи за нея от около три години и половина, четири. Не била постоянно при нея, от една година живяла при майка си. В. не се грижила за нея, не била влизала през това време, преди това живяла в.... После се прибрала и живяла горе, където живее синът й, на горния етаж от къщата и после се изнесла и не била стъпила в къщата. Те си плащали сметките, никой не помагал на майка й. От както започнало делото В. всеки месец да пращала пощенски чек – преводи, преди това не е. Сестра й К.А.К. също се грижила за майка й. Посочва, че когато е станало прехвърлянето на недвижимия имот, В. била в България, после решила да замине за чужбина. Не била пращала суми, имало някаква сума от 200 лева. Чували се по телефона В. и Р., когато В. е била в.... Посочва за влошаване на отношенията между В. и сина й А., че децата били прунудени да излязат на квартира, жена му била бременна в осмия месец, имали едно дете и чакали второ. Свидетелката посочва, че работи, както и че е при майка си и тя не е на легло, не е на инвалидна колична, но е на •• години, взимала лекарства, карала я да излиза, сама се обгрижвала. Посочва, че се изпуска, имало грижи за жена, не можело внука й да й пере или да й намаже гърба. С едното око не виждала, нямало оросяване на мозъка, пиела лекарства за кръвно, за остеопораза, била в много напреднал стадий, но се движила. Не била с бастун, бавничко се движила. Свидетелката сочи, че работи на пълен работен ден, един ден работи, един ден почива. Сестра й живеели точно до нея, била неотлъчно до нея. Майка й нямало проблем да стои сама. Някои неща тя си ги правила сама, но имали проблеми, забравяла някой път да изключи котлона. Дрехите й ги перяла сестра й, финансово помагали, купували храна, но и майка й си купувала, ходила сама до магазина, пазарувала си. Посочва, че А. живее на горния етаж със семейството си. Грижил се ако се развали чешмата, градината да се обърне, лампа, от този род, за мъжката работа. Той присъствал, децата също много радвали майка. Ако майка й имала поръчки се обръщала към него, с А. нямала проблем. Посочва, че докато В. е била в..., свидетелката поддържала връзка и контакт с нея. Пари по нея В. не била изпращала. Когато В. идвала в България, тя отсядала горе, имала адресна регистрация, живеела със сина си горе заедно. Знае, че когато си идвала в България з а около 200 лева В. е купила печка на дърва, майка й я ползвала. Не й е известно В. да е оставяла пари на Р.. Свидетелят Ж., който е съжител на ответницата, посочва, че познава В. от осем години от..., както и познава Р. К. като свекърва на В.. Познава я от В., защото са й ходили на гости, когато са се прибирали от..., всяко лято и всяка зима. Окончателно свидетелят се прибрал 2017 г., а В. се прибрала 2018 г. Удостоверява, че докато В. живеела в чужбина, пращала пари по бусове, Уестърн Юнион, на сина си, на свекърва си, по етърва си, другата дъщеря на Р. - И.. И. също работила в.... Поддържа, че ответницата пращала пари чрез бусове, фирми, които карат багаж. Обяснява, че има много българи в..., много жени, които гледат възрастен човек, по 24 часа стоят вкъщи. В петък идвал буса и в събота давали пари на бусаджията пари, да ги занесе или прати по Уестърн Юнион. Посочва, че В. е помагала на Р. – като си идвали от чужбина, напазарували домати, краставици, правили зимнина, печка купували, покрива направили на къщата, терасата покривали, с всякакви действия е помагала ответницата, не и е навредила, не я е обидила. Твърди, че е пряк свидетел на всичко това, защото с неговия автомобил ходили на борсата, качили готварска печка на дърва и въглища и за това е бил глобен. Посочва, че В. по всякакъв начин е искала да говори с Р., да се чуят. Свекърва й от една година, откакто си дошла В. от... започнала да я избягва, не искала да живее при нея на етажа. В. живяла на втория етаж на къщата. Свидетелят живеел в.... Р. още била в •••, В. от три години не живяла там поради психически тормоз, синът й искал да освободи стаята, защото щял да има второ дете. Р. не я искала и В. отишла при него в.... Свидетелят посочва, че В. оставяла пари на Р. преди да си тръгне за..., за да се подпомага - 50 евро, 60 евро, 70 евро. Като си идвали, не си идвали с празни ръце, колата винаги била пълна с прах, кафе, рибни дарове, щуротии. Освен В., И. - дъщеря й също помагала на Р.. Последно видял Р. миналия август месец. В. искала да се види със сина си, но снаха й застана ла на вратата като полицай, снахата е Т.К.. Излезнала баба Р., така й викали и казала „ти, тука работа нямаш, излизай навън“, изгонила В., в буквалния смисъл на думата. Р. си имала домашен телефон, В. на домашния телефон й звъняла, като й чуела гласа и затваряла. Посочва, че Р., за годините си е в перфектно физическо състояние, ходи и сама се обслужва. Многократно заявявала преди това и сега, че тя сама се обслужва, сама си готви, сама иска да си стои. Послединте три години видял Р. когато станал скандала, като й казали да си отива, Р. казала на В. „излез“, това е било август миналата година. Почти всеки ден са се виждали с В. след като се прибрала от... през 2018 г., свидетелят питал В. дали ще ходят в..., но тя казвала „Не, аз оставам, ще правя зимнина, ще пера килими“. В. се махнала от къщата преди 3 години, до тогава живеела в къщата на втория етаж, когато напуснала, снаха й не била родила. Започнал психически тормоз, синът й искал да ремонт на стаята, свекървата не давала да слезе на първия етаж, искала да е самостоятелна. Преди да напусне къщата В. живяла при сина и снаха си. След като В. е излязла от къщата, многократно се опитвала да се свърже с Р., да я пита как е, има ли нужда от нещо, но тя отказваше да говори с нея по телефона. Въз основа на посочената доказателствена съвкупност районният съд е приел за безпорно, че на 27.05.2010 г. с Нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот № 160, том І, рег. № 2353, дело № 153 от 27.05.2010 г. на Нотариус при ПРС, вписан с рег. № 475, с вх. № 11216/27.05.2010 г., акт № 236, том 5 на СВ – Пловдив, Р. К. (собственик на 5/8 ид. ч.), а ответницата В. К. и А.К. (собственици на общо 1/8 ид.), след извършена доброволна делба, с която е прекратена съсобствеността на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор № 56784.534.479, СОС с идентификатор № 56784.534.479.6.3 и СОС с идентификатор № 56784.534.479.4 по КККР на гр. Пловдив и същите са били поставени в дял при равни права на собственост на В. К. и А.К., последните двама за уравнение на дела на Р. К. са поели задължението да я издържат и гледат до края на живота й, като й осигурят всичко необходимо за мирни и спокойни старини. За да отхвърли предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД районният съд е достигнал до извода, че ответницата, заедно със сина си са полагали грижи за ищцата, както докато ответницата е била извън Република България, така и след завръщането си, доколкото са живеели заедно в една къща и докато не са били развалени отношенията между ответницата и сина й. Приел е, че солидарният длъжник – А.К. с ъ щ о е престирал поетите задължения към баба си в уговорения обем /издръжка и грижи /гледане/. Въз основа на доказателствената съвкупност районният съд е заключил, че кредиторовият интерес е задоволен. За неоснователен е приет доводът на ищцата, че уговорената престация е делима и е следвало да бъде издължена по различен начин от всеки от приобретателите с мотива, че в алеаторния договор страните не са уговорили различен обем на задълженията, поети от двамата приобретатели. При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери, че същото е валидно и допустимо в обжалваната част, като при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Поради горното на основание чл.269, изр.второ от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението в обжалваната част, съобразно оплакванията във въззивната жалба като въззивният съд се произнесе по правния спор между страните. От фактическа страна по делото безспорно се установява сключването на алеаторен договор от 27.05.2010 г., инкорпориран в нотариален акт за за доброволна делба на недвижим имот № 160, том І, рег. № 2353, дело № 153 от 27.05.2010 г. на Нотариус при ПРС, с който за уравняване на дяла на Р. К. от 5/8 ид.ч. от недвижимите имоти, които са предоставени в общ дял на В. К. и А.К. с договора за доброволна делба, последните двама са се задължили да я издържат и гледат до края на живота й, като й осигурят всичко необходимо за мирни и спокойни старини. Представеният нотариален акт доказва изпълнение на задължението от страна на прехвърлителката, поради което и доколкото искът е насочен срещу единия от приобретателите - ответницата В. К., последната следва да проведе пълно и главно доказване на изпълнение на задълженията за издръжка и гледане. Според възприетото в съдебната практика, обективирано в Решение № 82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о., ГК, съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона (договорът е ненаименован). Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Поемането на други задължения, напр. да се живее общо домакинство, не може да се предполага. Ако такова задължение не е уговорено изрично в договора, то може да бъде изведено от обстоятелствата, при които е сключен той. Не може да се предполага и поемането на задължение за осигуряването на емоционална близост, топлина и уют. Ако такова задължение е поето изрично, съдът следва да вземе предвид, че изпълнението му е невъзможно без съдействието на кредитора, а когато преценява последиците от неизпълнението му, съдът следва да отчете значението и относителната тежест на това задължение в сравнение с останалите задължения по договора. Ако в нотариалния акт задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава. Това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се погасява поради невъзможност, за която длъжникът не отговаря, т.е. ако кредиторът „неоправдано“ (по своя вина) не приема изпълнение или не оказва необходимото съдействие. В разглеждания случай В. К. и А.К. са поели спрямо Р. К. задължението да я издържат и гледат до края на живота й, като й осигурят всичко необходимо за мирни и спокойни старини. От анализа на доказателствената съвкупност безспорно се нагала извод, че ответницата е изпълнявала поетото задължение съобразно конкретните нужди на прехвърлителката – от сключването на процесния договор през 2010 г. до 2021 г., когато е настъпило влошаване на отношенията между ответницата и другия приобретател - сина й А.К., довело до напускането на съвместно обитаваната сграда от ответницата. По делото се установява, че след сключването на процесния договор през 2010 г. до 2018 г. ответницата е пребивавала по работа в..., за което сочат в показанията си и двамата свидетели. Свидетелят Ж., с който ответницата се е запознала в..., е категоричен в показанията си, че през това време В. многократно е изпращала пари по бусове, Уестърн Юнион, фирми, които превозват багаж на свекърва си – ищцата. Свидетелят заявява, че при прибирането си от... ответницата винаги е носела хранителни продукти, консумативи и др., след като се е прибирала е пазарувала и е правила зимнина, закупила е печка на ищцата, помагала е за извършването на ремонтни дейности на къщата, както и е оставял парични суми на ищцата от 50 евро до 70 евро когато е заминавала за.... Съдът намира, че показанията на св.Ж. следва да се кредитират като преки и непосредствени, последователни и обосновани за предоставяната издръжка и грижи от ответницата, които не се опровергават от показанията на св.Б.. Дори на св.Б. да не й е било известно В. да е оставяла пари на Р., доколкото свидетелката е живяла на друг адрес, а не съвместно със страните по делото, това не опровергава показанията на св.Ж. за предоставяните парични средства, които обстоятелства са били пряко възприети от него. Същевременно от показанията на св. Б. се установява, че ответницата е поддържала връзка с ищцата по телефона докато е пребивавала в..., когато си е идвала е отсядала на горния етаж при сина си в общо обитаваната сграда с ищцата, на която е била адресната й регистрация. Свидетелката също така удостоверява конкретни действия по закупуването от ответницата на печка за ищцата и предоставяне на сума от 200 лева. През това време не се установява ищцата да е имала влошено здравословно състояние и специални потребности, които е следвало да се задоволяват. По делото не е ангажирана медицинска документация, от което да се заключи за трайно влошаване на здравословното състояние на ищцата, препятстващо я да се обслужва в ежедневието и изискващо специални грижи. Напротив според показанията на св. Ж., ищцата е била в добро здравословно състояние и сама се е обслужвала. За последното се заключава и от показанията на св.Б., доколкото от същите става ясно, че едва през последната година се е наложило да живее при майка си, за да й помага. От изложеното се налага извод, че въпреки пребиваването си в... ответницата е изпълнявала задълженията си по алеаторния договор съобразно нуждите на прехвърлителката, която е била в добро общо здравословно състояние и не е имало нужда от помощ в ежедневието, доколкото и извод за обратното не се обосновава от доказателствата по делото. По делото се доказва, че през 2018 г. ответницата се е завърнала за постоянно в България и е продължила да живее при сина си с общо обитаваната сграда с ищцата. Ответницата е продължила да полага грижи според св.Ж., от чийто показания се заключава, че ответницата е оставала в къщата, за да прави зимнина и пере килими вместо да отиде с него в.... Всъщност по делото се установява, че до 2021 г. ищцата и ответницата са били в добри отношения, за които сочи в показанията си св. Б. като категорично заявява, че отношенията между майка й и снаха й са били много хубави до 2021 г. Доказва се, че през 2021 г. са се влошили отношенията между ответницата и сина й А.К., за което безспорно сочат в показанията си двамата свидетеля. Така обострените отношения между ответницата и сина й са рефлектирали върху отношенията между ищцата и ответницата, както и са довели до напускането на жилището от ответницата. Според показанията на св.Ж. влошаването на отношенията между ответницата и сина й А. е било породено от желанието на последния да извърши ремонт на стаята, която е била обитавана от майка му на втория етаж, тъй като е предстояло раждането на второто му дете. Св.Ж. сочи, че ищцата не е приела да живее с ответницата на първия етаж, т.к. „свекървата не давала да слезе на първия етаж, искала да е самостоятелна“. Според показанията на св.Ж., В. е искала да се види със сина си, за което била препяствана от снаха си Т.. Тогава излезнала ищцата – баба Р., която изгонила В. с думите „ти, тука работа нямаш, излизай навън“, което било август месец 2021 г. Въпреки опитите на ответницата да се свържи с ищцата на домашния й телофон, последната затваряла след като чуела гласа й. В този смисъл са категорични показанията на св.Ж., че след като В. е излязла от къщата, многократно се опитвала да се свърже с Р., да я пита как е, има ли нужда от нещо, но тя отказвала да говори с нея по телефона. Настоящият съдебен състав намира от горните обстоятелства, че е налице отказ от съдействие от ищцата като кредитор за получаване на грижи от ответницата, доколкото ищцата е изгонила ответницата и не е отговаряла на опитите й да се свърже с нея. Както се посочи, задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се погасява поради невъзможност, за която длъжникът не отговаря, т.е. ако кредиторът „неоправдано“ (по своя вина) не приема изпълнение или не оказва необходимото съдействие. Последното приложено към фактите по делото налага извод, че ищцата е препятствала изпълнението на дължимите грижи от ответницата, поради което това задължение е погасено поради невъзможност за изпълнение. Следователно не може да се приеме, че ответницата е в неизпълнение на престацията за предоставяне на грижи, въпреки изложените данни от св.Б. за напредналата възраст на ищцата и необходимостта да й се помага в ежедневието, тъй като ответницата е била препятствана в изпълнението си. Същевременно, налице е солидарно задължение за изпълнение на алеаторния договор от В. К. и А.К., тъй като заедно са поели насрещната престация да издържат и гледат ищцата. Т.е. с договора е поето общо неделимо задължение от двамата приобретатели, при което изпълнението на задължението от единия освобождава другия. Неоснователен е доводът, че се касае за делимо задължение. Извод за последното не може да се направи от съдържанието на алеаторното съглашение, тъй като в него не е налице разпределение на задълженията за издръжка и гледане между приобретателите, а още по – малко на дължимите отделни грижи към ищцата. Следователно неоснователно се настоява за житейската обоснованост ответницата да поеме грижата за личната хигиена и здравословно състояние на ищцата, а внукът грижите за пазаруване, социални контакти и пр., доколкото подобна уговорка не е обективирана в договора. По делото се установява, че А.К. е изпълнявал задълженията по алеаторния договор. Изрични са изявленията на ищцата, че А.К. е престирал издръжката по договора и е осъществявал фактически грижи, които кореспондират с показанията на св.Б., че А.К. е изпълнявал поръчки на ищцата и фактически действия по поддръжка на имота. Предвид това следват да намерят приложение правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане на основание чл. 129, ал.2 ЗЗД ( според задължителните разяснения в ТР № 6/ 15.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2011 г., ОСГК). В аспекта на изложеното се заключава, че от сключването на процесния договор през 2010 г. до август месец 2021 г. ответницата е изпълнявала задълженията си по алеаторния договор. След напускането на съвместно обитаваното жилище от ответницата през август месец 2021 г., задължението й за предоставяне на грижи е погасено поради невъзможност за изпълнение, а задължението за издръжка е престирано от другия солидарен длъжник А.К., който е осъществявал и фактически грижи, при което изпълнението му е освободило ответницата по аргумент от чл.123, ал.1, изр.1 ЗЗД. Ето защо, въззивният съд намира, че не са налице предпоставките за разваляне на договора на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД. За пълнота следва да се каже по отношение на релевираното възражение за погасяване на иска по давност на осн.чл.87, ал.5 от ЗЗД, че същото е неоснователно. Съгласно Решение № 239 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2014 г., IV г. о., ГК, давността по чл. 87, ал. 5 ЗЗД започва да тече за всяко отделно неизпълнение от страна на длъжника. В разглеждания случай от установените по делото факти и обстоятелства не може да се заключи за погасяване на иска по давност. Изложеното налага извод, че предявеният иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД е допустим, но неоснователен и следва да бъде отвърлен. Първоинстанционният съд е достигнал до същия извод, поради което решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователна. По разноските във въззивната инстанция: С оглед изхода на делото основателно е искането на въззиваемата за присъждане на разноски, направата на които се удостоверява в размер на 1950 лева по Договор за правна защита и съдействие от 18.09.2025 г., по отношение на които не е направено възражение за прекомерност. По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд