Решение № 429 от 2.7.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 138/2024 г.

Производството е по чл. 623, ал. 6 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „Параходство Български Морски Флот“АД против разпореждане № 4415/18.08.2023г. по т.д.№ 479/2023г. на Окръжен съд-Варна, в частта в която е допуснато в полза на Пристанищна администрация Ираклион ДС (акционерно дружество), регистрирано в Общия търговски регистър под №077049127000, с адрес в Ираклион, Крит, п.к. 711110, изпълнение на съдебно решение №266/7002/664/2011 на Многочленен съдебен състав на първоинстанционен съд Ираклион, за сумата от 241983.75 евро, заедно с лихвите след връчване на иска и съдебните разходи в размер на 7500 евро, срещу „Параходство български морски флот“АД с ЕИК 103002674 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Приморски“1. Твърди се, че първоинстанционният съд на Ираклион не е бил компетентен да разглежда делото предвид разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 и факта, че седалището на „Параходство Български Морски Флот“ АД е в Република България. Независимо от липсата на каквато и да е договорна връзка между дружество и Пристанищна администрация Ираклион ДС и многобройните възражения, които са правени в хода на процеса, гръцкият съд се обявява за компетентен на основание на чл. 3 и чл. 5 от Регламент (ЕО) №44/2001. Това е извършено въпреки факта, че Пристанищна администрация Ираклион ДС е издавала фактурите за извършените от нея услуги на регистрираното в Гърция дружество: Г.Г А ДЛ МРИ & YIOI О.Е, а не на „Параходство Български Морски Флот“ АД. Жалбоподателят счита, че допускането на изпълнение на гръцкото решение в България ще доведе до погазване на основни принципи на правото: тези на правна сигурност, на стабилността в гражданския оборот и на равнопоставеността на гражданскоправните субекти и до придаване на чуждестранно решение на правни последици, които същото решение, постановено от български съд не би имало. По този начин публичната политика (обществения ред) в Република България ще бъде засегната по недопустим начин. Възразява срещу допускането на съдебно решение № 266/7002/664/2011 на Многочленен съдебен състав на първоинстанционен съд Ираклион до изпълнение в Република България, тъй като то е погасено по давност и в България следва да бъде отказано правото на принудително изпълнение на вземането на Пристанищна администрация Ираклион ДС, установено с него. Моли съда да отмени разпореждането в обжалваната част и да постанови решение, с което да не допусне гръцкото решение до изпълнение в България. С случай, че прецени, че е налице необходимост от тълкуване на правото на ЕС да бъде отправено преюдициално запитване до съда на ЕС. В срока за отговор ответникът по жалбата –Пристанищна администрация Ираклион ДС/акционерно дружество/ е подал отговор с подробни възражения против оплакванията в жалбата. Апелативен съд-София, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема следното: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Окръжен съд-Варна е образувано по молба от чуждестранен търговец с наименование Пристанищна администрация Ираклион ДС (акционерно дружество), регистрирано в Общия търговски регистър под №077049127000, с адрес в Ираклион, Крит, п.к. 711110, представлявано от А. Ф., за допускане изпълнението в Република България на съдебно решение №266/7002/664/2011 от 19.07.2011г. на Многочленен съдебен състав на първоинстанционен съд Ираклион, срещу „Параходство български морски флот“АД с ЕИК 103002674 със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Приморски“1, за сумата от 241983.75 евро, заедно с лихвите след връчване на иска, а именно сумата от 193322.86 евро за периода 01.01.2009г. – 17.12.2018г., заедно със съдебните разходи в размер на 7500 евро. В производството по чл. 623 ГПК първоинстанционния съд се произнася по искането за допускане на изпълнение на чуждестранното решение (което включва в себе си имплицитно и искане за признаването му) в закрито заседание само въз основа на изброените документи по арг. от чл. 623, ал. 2 пр.2 ГПК. Съдът извършва само проверка по "формалностите" (чл. 41 Регламент 44/2001 г.) - наличие на молба и на документи по чл. 53 от Регламент № 44/2001 г., съдебно решение, което да отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността му, и сертификат по чл. 54 от Регламента. Съдът проверява и материалноправните предпоставки - дали е налице чуждестранно решение по смисъла на чл. 32 от Регламента, съгласно който за целите на регламента "съдебно решение" означава всяко съдебно решение, постановено от съд или правораздавателен орган на държава- членка, както и да се нарича съдебното решение, включително декрет, разпореждане, решение или заповед за изпълнение, както и определянето на разноските от служител на съда, и дали то е изпълняемо по смисъла на местното законодателство (не е необходимо решението да е влязло в сила). Обхватът на Регламент № 44/2001 г. включва всички граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган, с изключение на някои ясно определени дела, които са изрично посочените в Регламента. Регламентът не обхваща данъчни, митнически или административни дела (чл. 1, ал. 1 от Регламента). Регламентът не се прилага по отношение на: а) гражданското състояние, правоспособността и дееспособността на физически лица, имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения, завещания и наследяване; б) производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства; в) социално осигуряване; г) арбитраж (чл. 1, ал. 2 на Регламента). Налице са предпоставките на чл. 623, ал. 1 и 2 ГПК, както и на чл. чл. 38 - 41 и 53 от Регламент /ЕС/ № 44/2001 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела за разглеждане на молбата за допускане изпълнението на съдебно решение. В настоящият случай, видно от материалите по делото към молбата са представени изискуемите съобразно чл.623 ал.2 от ГПК документи: оригинал на решение №266/7002/664/2011 от 19.07.2011г. на Многочленен съдебен състав на първоинстанционен съд Ираклион, удостоверение от 09.01.2019г. за влизането му в сила по образец – Анекс V на Регламент № 44/2001г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, както и легализиран превод на представените документи. Неоснователни са възражения от жалбоподателя, че съдебното решение не следвало да се признава, поради противоречие с публичната политика в държавата–членка, в която се иска признаване, тъй като юрисдикцията не била на гръцкия съд, а на българския. Тези възражения за допускане на изпълнението по чл. 34 и чл. 35, могат да се повдигат пред второинстанционния съд, пред който вече се развива същинско състезателно двустранно производство. Съгласно чл. 34, т.1 от Регламента при противоречие на публичната политика в държавата-членка е налице пречка за признаване. Съдържанието на понятието "обществен ред" се определя от правото на държавата на сезирания съд, т.е. има национален характер. Преценката на същото се базира на основните права и свободи, закрепени в конституциите. Чрез изискването за "явно противоречие" се цели ограничаване на приложението на института на обществения ред само до най-драстични случаи на накърняване на основни правни и морални принципи. Следва да се поясни, че е недопустимо да се разглежда възражението за приложение на българския закон, тъй като по съществото си същото касае правилността на решението, и така би се извършило преразглеждане на чуждестранното съдебно решение. Поради това възраженията, касаещи правилността на решението на гръцкия съд, чието признаване за изпълнение се иска, не следва да се обсъждат. По изложените мотиви при липса на пречки по чл. 34, т.1 от Регламент № 44/2001г следва да бъде допуснато изпълнението на чуждестранното решение или същото да бъде обявено за изпълняемо съгласно чл. 38 от приложимия регламент. При съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези в атакуваното разпореждане за основателност на молбата по чл. 623 ГПК обжалваният акт за допускане изпълнението на решението на гръцкия съд следва да бъде потвърден. С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция, а именно оставяне без уважение на въззивната жалба и на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК, на Пристанищна администрация Ираклион ДС следва да се присъдят направените разноски съгл. представен списък за адвокатско възнаграждение в размер на 9500 лева и 50 лева заплатена такса, или общо 9550 лева Водим от горното, Софийският апелативен съд