Решение № 48 от 8.3.2023 г. на Окръжен съд - Силистра по дело № 376/2022 г.

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК. С решение №79 от 22.01.2020 год. постановено по гр. дело № 7462/2018 год. на Тутраканския районен съд, с което съдът е ДОПУСНАЛ извършването на съдебна делба на правото на собственост върху Нива с площ 20 007 кв., трета категория, с идентификатор № 78238.16.146 (седемдесет и осем хиляди, двеста тридесет и осем, точка, шестнадесет, точка, сто четиридесет и шест) по кадастралната карта и регистри на землището на с. Цар Самуил, общ. Тутракан, находяща се местността „АЛАН ГЬОЛ“, при съседни имоти с идентификатори: № 78238.16.65, № 78238.16.77, № 78238.16.147, № 78238.16.81, № 78238.16.80 и № 78238.16.114 (съгласно Скица № 15-772539/23.10.2018 г., изд. от СГКК – гр. Силистра), между изброените лица, при следните квоти (в ид. ч.):

1. С. С. И. (С. С. С.), с ЕГН ••••••••••, с посочен по делото адрес: общ. Тутракан, с. Цар Самуил, ул. „Витоша” № 8 - 1/12 (една дванадесета), придобита по наследство от Фатме И. Сюлейманова (Байрактарова), родена на 05.11.1897 г.;

2. С. С. С. (СЕБАХАТТИН УЧАРОГЛУ), турски гражданин с личен номер: 15943777216 - 1/12 (една дванадесета), придобита по наследство от Фатме И. Сюлейманова (Байрактарова), родена на 05.11.1897 г.;

3. Л. С. А. (ЛЮТФИЙЕ ЪШЬК), турски гражданин с личен номер:

13480859334 - 1/12 (една дванадесета), придобита по наследство от Фатме И.

Сюлейманова (Байрактарова), родена на 05.11.1897 г.;

4. „ЕЛВИРА НН” ООД, с ЕИК 202768278, със седалище и адрес на управление: гр. София 1408, р - н „Триадица”, ж. к. „Иван Вазов”, ул. „Михаил Буботинов” № 26, бл. 4, вх. „А”, ет. 4, ап. 10 - 9/12 (девет дванадесети), придобити в резултат на сключен договор за покупко - продажба.

ОПРЕДЕЛИЛ Е на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.

Решението е постановено при участието на трети лица помагачи: С. Ю. И., ЕГН •••••••••• и конституираните като правоприемници на починалия в хода на процеса Ф. Мохарямов И.ов, ЕГН •••••••••• - Н. Ф.ОВA К., с ЕГН •••••••••• и Б. Ф. М., с ЕГН ••••••••••.

Недоволно от постановеното решение, е останало „ЕЛВИРА НН” – ООД гр. София, с ЕИК 202768278, което чрез процесуалния си представител, го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено без да предлага свое становище за разрешение на спора. Претендира присъждане на разноски.

Ответниците по жалбата, ищци в първоинстанцинното производство - С. С. И. (С. С. С.), Л. С. А. (Л. Ъшък) и Себайдин С. С. (Себахатин Учароглу, чрез процесуален представител, адв. Велинова от АК, гр. Русе, са депозирали писмен отговор на въззивната жалба по реда на чл.263 ГПК, както и становище по делото, с които молят да бъде потвърдено обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор от участващите в производството трети лица помагачи С. Ю. И., Н. Ф. К. и Б. Ф. М.. Не е депозирано от тях и становище по делото.

СОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното:

Жалбата е предявена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Пред районния съд съделителите С. С. И. (С. С. С.), Л. С. А. (Л.

Ъшък) и Себайдин С. С. (Себахатин Учароглу, чрез процесуален представител, са предявили иск против настоящия въззивник „ЕЛВИРА НН” ООД, за допускането до делба на процесния недвижим имот, придобити в резултат на наследяване по чл. 5 - 10 от ЗН от Фатме И. Байрактарова, починала на 02.06.1955 г. Като трети лица - помагачи на страната на ответниците с Определение № 106/21.12.2019, постановено по първоинстанционното дело, са привлечени Ф. Мохарямов И.ов и С. Ю. И., а впоследствие техните наследници.

Видно от представеното по делото решение от 20.05.1994 г. по гр. д. № 114/1994 г. на Тутракански районен съд /стр.32/, е признато правото на възстановяване на 48 дка земеделските земи на наследодателката Фатме И. Сюлейманова (Байрактарова), поч. на 02.06.1955 г. и оставила за свои наследници по закон дъщерите си Еминя И. Юмерова, Хайрие И. А. /поч. на 14.01.2000 г./ и Назенде И. Реджеб /поч. на 27.03.2008 г./, както и Мухрям И. Сюлейман - син /поч. на 13.03.1997 г./.

Впоследствие, с решение № ПР.25/19.07.2000 г. издадено от ОСЗ - гр.

Тутракан, е признато правото на възстановяване на земеделска земя - нива от 31, 500 дка на наследниците на Фатме И. Сюлейманова /Байрактарова/, образуваща имот 016055, трета категория, по плана за земеразделяне, в землището на с. Цар Самуил, Община Тутракан, в местността „АЛАН ГЬОЛ”. Правата на всеки един от наследниците на Фатме И. Сюлейманова върху този имот са по 1/4 ид. част и първите трима ищци, като наследници на Хайрие И. А., имат права по 1/12 ид. ч. от имота. Останалите наследници на общата наследодателка Фатме И. Байрактарова, респ. на нейните преки низходящи, не са конституирани като страни по делото. Това е мотивирало СОС, при предходното разглеждане на делото, да приеме, че ТРС е следвало служебно да конституира като страни по делото всичките наследници по закон на общата наследодателка, на които е възстановена собствеността върху процесния имот, като задължителни необходими другари в делбеното производство и че извършването на делбата без участието на някой от тях я прави изцяло нищожна съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН.

В случая обаче следва да се има предвид, че с констативен нотариален акт № 142/2012 г. един от наследниците на общата наследодателка Фатме И. Байрактарова е признат за собственик на целия реституиран на всичките й наследници имот по давност и наследство и с обективиран в нот. акт № 115/2016 г. договор за покупко-продажба той и съпругата му са продали образувания от него процесен имот на ответното дружество, като ищците в първоинстанционното производство са само част от останалите нейни наследници и с исковата молба последните са предявили собствените си права върху 1/4 ид.част от имота и са насочили иска за делба само срещу дружеството-купувач, а останалите наследници са зачели доказателствената сила на констативен НА № 142/2012г. и не са предявили претенция за делба на този имот. В тази хипотеза не следва да се приема, че неучастващите в процеса наследници на общата наследодателка имат качеството на задължителни другари и следва да участват в производството по делото като такива. В този см. е постановеното от касационната инстанция решение № 50100/30.11.22г. на ВКС, II г.о.

Ответникът прави възражение, че процесният имот от 20 дка е придобит по давност от праводателя му Ф. Мохарямов И.ов въз основа на осъществено от последния от 1994 г. до 12.04.2012 г. давностно владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС (уточнено в открито съдебно заседание – протокола на стр. 107), както и възражение за придобиване на имота въз основа на осъществено от него в периода 09.03.2016 г. - 18.09.2018 г. (датата на завеждане на исковата молба) давностно владение по чл. 79, ал. 2 от ЗС.

Видно от Решение № ПР.25/19.07.2000 г. на ОСЗ - гр. Тутракан, придружено със скици на имота (стр. 153 - 155), които на основание чл. 17, ал. 1, изр. 5 от ЗСПЗЗ имат силата на констативен нотариален акт за собственост върху имотите и легитимират посочените в тях лица (респ. техните наследници) като собственици, на наследниците на Фатме Байрактарова е възстановена собствеността върху имот № 016055. Това решение, както и скицата, която го съпровожда, са със заверка „вярно с оригинала“, направена от ОСЗ-Тутракан, и правилно са ценени като годно доказателство по делото. В този смисъл възражението в жалбата, че по делото са били представени от ОСЗ два варианта на Решение ЦС 709/01.11.1999г., подписани от различни служители, както и че всички решения са копия и са в различни варианти, са несъстоятелни.

С оглед направеното възражение от ответника, че собствеността върху имота е следвало да бъде възстановена на друго лице, правилно ТРС е отбелязал, че за да има „Елвира НН” ООД интерес от такова оспорване, то праводателят му Ф. Мохарямов И.ов или неговия пряк наследодател Мухарям И. Сюлейман следва да са провели административна процедура по възстановяване на собствеността или да разполагат с възможността да проведат такава, които хипотези в случая не са налице (в този см. ТР № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 50 от 10.02.2012 г. по гр. д. № 908/2011 г. на ВКС, II г. о., както и цитираните в него Решения на ВКС № 426/21.07.2009 г. по гр. д. № 2713/2008 г. на II г. о. и N9 475/27.07.2010 г. по гр. д. № 122/2009 г. на I г. о.).

Имуществените права на ФАТМЕ И. СЮЛЕЙМАНОВА (БАЙРАКТАРОВА), поч. на 02, 06.1955 г., са преминали съгласно родствените връзки, установени с Мотивирано решение от 02.11.2016 г. на Магистратски съд, Бурса, Република Турция, за наследниците на Хайрие И. А. (Сюлейманова) - (Хайрийе Учароглу), Удостоверение за наследници изх. № АО-08-111/24.04.2017 г., изд. от Кметство с. Цар Самуил, общ. Тутракан (стр. 6-13 от делото на ТРС), върху:

22.1.

ЕМИНЯ И. ЮМЕРОВА (дъщеря) — 1/4 ид. ч., придобити по наследство на оси. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

22.2.

ХАЙРИЕ И. А. (УЧАРОГЛУ) (дъщеря) - починала на 14.01.2000 г„ като дялът й - 1/4 ид. ч., получен на осн. чл. 5, ал. I от ЗН, е наследен от:

22.2.1.

С. С. И. (С. С. С.) (внучка) - 1/12 ид.ч., придобити по наследство на осн, чл. 5, ал. 1 от ЗН;

22.2.2.

Л. С. А. (Л. Ъшък) (внучка) - 1/12 ид. ч. придобити по наследство на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

22.2.3.

Себайдин С. С. (Себахатин Учароглу) (внук) — 1/12 ид.ч., придобити по наследство на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

22.3.

НАЗЕНДЕ И. РЕДЖЕБ (дъщеря) - починала на 27.03.2008 г., като дялът й - 1/4 ид. ч., получен на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН, е наследен от:

22.3.1.

Юсеин Мехмедали Яхя (внук) — 1/12 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

22.3.2.

Реджеб Мехмедали Ахмед (внук) - 1/12 ид. ч., на осн. чл, 5, ал. 1 от ЗН;

22.3.3.

Хава Мехмедали Ахмед (внучка) - 1/12 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

22.4.

МУХАРЯМ И. СЮЛЕЙМАН (син) - починал на 13.03.1997 г., като дялът му - 1/4 ид. ч., получен на осн, чл. 5, ал. 1 от ЗН, е наследен от:

22.4.1.

Зейра Яхя Сюлейман (снаха) починала на 08.09.2016 г., като дялът й, получен на осн. чл. 9, ал. 1 от ЗН, е наследен от децата й, които са деца и на съпруга й;

22.4.2.

Ф. Мохарямов И.ов (внук) - 1/12 ид. ч., придобити на осн. чл.5, ал. 1 от ЗН;

22.4.3.

И. Мохарям И. (внук) — починал на 20.04.2013 г., като дялът -1/12 ид. ч., получен на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН, е наследен от:

22.4.3.1.

Нуртен Абтула И. (съпруга на внук) - 1/36 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

22.4.3.2.

Нуршен И. Халил (правнучка) — 1/36 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

22.4.3.3.

Ерсин И. Мохарям (правнучка) - 1/36 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1от ЗН;

23.

Ешреф М.ов Сюлеймаиов (внук) - 1/12 ид. ч., придобити на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН.

Във връзка с възражението на ищците за осъщественото от Ф. и С. И. давностно владение следва да се посочи, че НА № 142/12.04.2012 г. се ползва от оборима доказателствена сила (която не е материална такава и подлежи на оборване с всички допустими доказателствени средства), обвързваща съда да приеме до установяване на друго от доказателствения материал или разпоредбите на закона, направените в акта изводи относно принадлежността на правото на собственост (ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС).

В този смисъл с оборима доказателствена сила се ползват констатациите на нотариуса относно упражняваната от лицата, посочени в акта, фактическа власт върху имотите и намерението им да ги държат като свои.

Доколкото в процесния нотариален акт като придобивно основание е посочено „по давностно владение и наследство”, първоинстанционният съд правилно е изследвал реализирането на двете придобивни основания в контекста на направените от ищците възражения и съобразявайки наследствените права на страните и последващата разпоредителна сделка с имота, е приел че НА удостоверява придобиването на 1/12 ид. ч. от Ф. И.ов по наследство от Фатме Сюлейменова и на 11/12 ид. ч., по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗС, от Ф. и С. И.ови чрез завладяването на дяловете на останалите съсобственици.

Разпоредбата на чл. 79 от ЗС изисква непрекъснатото упражняване на владение, което съгласно чл. 68 ЗС включва и упражняването на фактическата власт върху вещта. Това владение следва да е осъществено, несъмнено, явно и фактическата власт да е придобита спокойно (без насилие), съгласно принципите, установени в отменения Закон за давността.

Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение, породено от наследяване, както е в случая, то съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, т.е. той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията по чл. 69 се счита за оборена. В тази хипотеза, за да бъдат придобити от съсобственик идеалните части на останалите съсобственици, този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си, като завладяването частите на останалите и промяната в намерението трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. (В този смисъл ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС).

Ето защо ответниците Ф. и С. И.ови имат тежестта да ангажират както доказателства за осъщественото владение, така и за манифестирането на намерението им за завладяване спрямо останалите наследници, както и осъществяване на действия, отблъскващи владението на последните.

В случая ответниците са посочили периода на владение повече от десет години – от 1994 г. до 12.04.2012 г. Видно от показанията на св. Лазаров, в периода 1997 - 2013г. имот № 016055 с площ 31, 500 дка се е обработвал от ищеца С. Салимова и други две лица - Реджеб и Бюлент. Настоящият състав се солидаризира с довода на първоинстанционния съд, че показанията на този свидетел следва да бъдат отчетени с най - голяма тежест, доколкото същият не е заинтересован от спора, описва точно имота и го е обработвал непосредствено.

Освен това, не е установено по делото намерение на Ф. И.ов да владее имота само за себе си, демонстридайки това владение явно пред останалите съсобственици. От доказателствата по делото по-скоро се налага изводът, че целта му е била да „узакони” имота на негово име, като прехвърли след това припадащите се ид. ч. на останалите наследници. Св. Фадул заявява, че намерението на страните е било земите да се „узаконят” на името на Ф. И.ов, който след това да ги „раздаде” на останалите наследници съгласно дяловете им. В този смисъл са и изявленията на свидетелите в нотариалното производство, вкл. на ищцата С. Салимова, като изявленията им са в същия смисъл - имотът „да се узакони” на името на Ф. И.ов, а и видно от представената в нотариалното производство декларация от самия Ф. И.ов, съгласно нея той се задължава, след издаването на нотариалния акт, да прехвърли на останалите наследници полагащите им се дялове от наследството.

Предвид обстоятелството, че правата на Ф. и С. И.ови са оспорени от ищците, притежаващи само до размера от притежаваните от тях по 1/12 ид. ч. от правото на собственост, или общо 1/4 ид. ч., то правилно ТРС е приел, че Ф. И.ов Ф. и С. И.ови не са завладели притежаваните от ищците 1/4 ид. ч. като за разликата до 11/12 ид. ч. е налице неоспорената от ищците доказателствена сила на НА № 42/12.04.2012 г., тъй като те не са правно легетимирани да бранят правата на останалите наследници. Това налага изводът, че ищците са останали собственици на наследените общо 1/4 ид. ч. от собствеността върху имот № 016055, а собствеността върху останалите 3/4 ид. ч. е придобита от Ф. И.ов - до размера на наследените 1/12 ид. ч. и от Ф. И.ов Ф. и С. И.ови, в режим на съпружеска имуществена общност съгл. чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 20 от СК - до размера на завладените по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗС 2/3 ид. ч., като това съотношение на правата се е запазило и при няколкократното разделяне на имота до образуването на имот № 016146 (с идентификатор № 78238.16.146 по КККР на землището на с. Цар Самуил, общ. Тутракан).

Изложеното до тук налага извода, че Ф. и С. И.ови с договора за покупко - продажба, обективиран в НА № 115/09.03.2016 г., са прехвърлили притежаваните от тях общо 3/4 ид. ч. от правото на собственост, като по отношение на останалите 1/4 ид.ч. сделката не е породила вещнопрехвърлителен ефект.

Що се касае до осъщественото от „Елвира НН” ООД давностно валдение, то следва да се посочи, че дружеството е придобило владението върху процесния имот през 2016 г., което обуславя невъзможността петгодишния срок по чл. 79, ал. 2 от ЗС да е изтекъл към момента на завеждане на исковата молба- 19.09.2019 г. С оглед на всичко гореизложено, следва да се приеме, че правото на собственост върху процесния имот принадлежи на тримата ищци - до размера на наследените права по 1/12 ид. ч. на всеки от тях и на ответника „Елвира НН” ООД - до размера на придобитите чрез продажбата 9/12 ид. ч.

Ето защо делбата на процесния имот следва да бъде допусната между съделителите С. С. И. (С. С. Селомова), С. С. С. (Себахаттин Учароглу) и Л. С. А. (Лютфийех Ъшък) и „ЕЛВИРА НН“ ООД, при квоти по 1/12 ид. части за първите трима и 9/12 ид.части за четвъртия съделител. Като е достигнал до същия краен извод, ТРС е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Що се касае до възражението в жалбата, че не е доказана идентичност на процесния имот с описаните имоти по представените писмени доказателства и липсва индивидуализация на същия, то същото е несъстоятелно. ТРС е коментирал изрично представената на стр. 95 от делото пълна история на имота, от която е видно, че имот № 016055, с площ 31, 500 дка е бил отделен от имот № 016045, с площ 131, 741 дка. (съществувал преди 19.07.2000 г., като след издаването на НА № 142 от 12.04.2012 г. имот № 016055 е разделен на имот № 016142, с площ 25, 400 дка и имот № 016043, с площ 6, 100 дка, а съгласно пълна история на имот № 016142, с площ 25, 400 дка /стр.145/ същият е разделен на имот № 016146 с площ 20 дка, който е процесният, и имот № 016147 с площ 5, 400 дка. По отношение на имот № 016055, целият с площ от 31, 500 дка, е издадено именно решение № ПР 25/19.07.2000г. със съпровождаща го скица, които по делото фигурират с надлежна заверка „вярно с оригинала“, направена от компетентния държавен орган - ОСЗ-Тутракан.

Оспорването на представителната власт на С. С. И., която същата притежава от името на С. С. С. и Л. С. А., също е несъстоятелно. Обстоятелството, че същата не е адвокат и няма правото да води дела не е спорно, но тя е преупълномощила адвокат, който да представлява тези страни в процеса.

Предвид изхода на процеса пред настоящата инстанция, на ответната страна С. С. И. следва да се присъдят направите от нея разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 500 лв. съобразно представения списък на разноските и договора за правна помощ.

Мотивиран от гореизложеното, съдът