Решение № 16 от 18.1.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 829/2022 г.

С присъда от 09.12.2021 г. по НОХД № 1367/2020 г. на Специализирания наказателен съд, 15-ти състав, подсъдимите А. Р. М., А. А. Б., И. А. Ш. и А. М. Ш. са признати за виновни в това, че в периода от неустановена дата през месец юни 2016 г. до 29.09.2017 г. на територията на Република България, гр. София, участвали в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления по чл. 234 от НК, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години, като групата е създадена с користна цел, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК и чл. 54 от НК са осъдени, както следва: подс. А. Р. М. - на „лишаване от свобода“ за срок от четири години, подс. А. А. Б. - на „лишаване от свобода“ за срок от три години, подс. И. А. Ш. - на „лишаване от свобода“ за срок от три години и подс. А. М. Ш. - на „лишаване от свобода“ за срок от три години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

Със същата присъда подс. А. Р. М. е признат за виновен за това, че на 29.09.2017 г. в гр. •••, в условията на продължавана престъпна дейност, сам и в съучастие с други лица /И. А. Ш. и А. А. Б./, като съизвършител държал акцизни стоки - обработен тютюн за водна лула /наргиле/, на обща стойност 800532, 00 лева, без бандерол, когато такъв се изисква по закон /чл. 28 ЗТТСИ и чл. 2, т. 2 ЗАДС/, като случаите не са маловажни и предмета на престъплението е в големи размери, поради което и на основание чл. 234, ал. 3, т. 3 /предишна ал. 2, т. 3/, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца, като е оправдан по обвинението на 29.09.2017г. в гр. •••, кв. “•••“, между бул. “Вардар“ и бул. “Александър Стамболийски“, в помещение на нефункциониращия ресторант „••• ресторант“, намиращо се в близост до бл. 56 да е държал и акцизни стоки - 176, 84 кг. тютюн, без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажен случай, както и за сумата от 49515, 20 лева от стойността на всички инкриминирани вещи, представляваща разлика между поддържаната с обвинителния акт обща стойност от 850047, 20 лв. и действително установената такава от 800532, 00 лева, а така също по обвинението да е извършил деянието в гр. •••, ж.к. “•••“, бул. “•••“, № 29 и в съучастие, като съизвършител с А. М. Ш., както и по обвинението с горните деяния да е извършил в съвкупност с четири отделни и самостоятелни престъпления по чл. 234 НК.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. А. Р. М. е наложено едно общо, най-тежко наказание в размер на четири години „лишаване от свобода“, като е постановено то да бъде изтърпяно при първоначален „общ режим“, съгл. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

С присъдата СНС е отказал да ангажира наказателната отговорност на подс. А. Р. М. по обвинението за извършено престъпление по чл. 108а, ал. 6, вр. ал. 1 от НК, състоящо се в това, че на 21.10.2015 г. през ГКПП „Аерогара София“ излязъл през границата на страната с цел да участва в престъпление по чл. 108а, ал. 1 от НК - с цел да създаде смут и страх в населението, да извършва престъпления по чл. 115 НК и по чл. 128 НК против друга държава - Сирия.

С постановения съдебен акт на основание чл. 68, ал. 1 НК са активирани наказанията наложени на подс. А. М. Ш. по НОХД № 170/17г. по описа на СРС в размер на една година „лишаване от свобода“ и по НОХД № 9975/17г. по описа на СРС в размер на една година и десет месеца „лишаване от свобода“.

На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на подс. А. М. Ш. е определено едно общо, най-тежко наказание, измежду наложените му и приведени в изпълнение наказания по НОХД № 170/2017 г. по описа на СРС и по НОХД № 9975/2017 г. по описа на СРС, а именно: „лишаване от свобода“ за срок от една година и десет месеца, като е постановено то да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, отделно от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години, наложено му с присъдата.

С атакуваната присъда подс. А. М. Ш. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 234, ал. 3, т. 3 /предишна ал. 2, т. 3/, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, състоящо се в това, че на 29.09.2017 г. в гр. •••, ж.к. “•••“, бул. “•••“, № 29, в склад, в съучастие с А. Р. М., като съизвършител, държал акцизни стоки - 965 бр. разфасовки обработен тютюн за водна лула /наргиле/, с единично тегло 0, 980 кг., с общо тегло 945, 7 кг., марка „All Fakher“, 4498 бр. разфасовки обработен тютюн за водна лула /наргиле/, с единично тегло 0, 050 кг., с общо тегло 224, 9 кг., марка „Bahrain“, 30 бр.разфасовки обработен тютюн за водна лула/наргиле/, с единично тегло 0, 230 кг., с общо тегло 6, 9 кг., марка „Bahrain“ и 347 бр. разфасовки обработен тютюн за водна лула/наргиле/, с единично тегло 0, 250 кг., с общо тегло 86, 75кг., марка „Nakhala Tobacco“, всичко на обща стойност 429646, 00 лева, без бандерол, когато такъв се изисква по закон /чл. 28 ЗТТСИ и чл. 2, т. 2 от ЗАДС/, като случая не е маловажен и предмета на престъплението е в големи размери.

Със същата присъда подс. И. А. Ш. е призната за виновна и в това, че на 29.09.2017 г. в гр. •••, в условията на продължавана престъпна дейност, сама и в съучастие с друго лице /А. Р. М./, като съизвършител държала акцизни стоки - обработен тютюн за водна лула /наргиле/, на обща стойност 215177, 56 лева, без бандерол, когато такъв се изисква по закон /чл. 28 ЗТТСИ и чл. 2, т. 2 ЗАДС/, като случаите не са маловажни и предмета на престъплението е в големи размери, поради което и на основание чл. 234, ал. 3, т. 3 /предишна ал. 2, т. 3/, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК е осъдена на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, като е оправдана по обвинението горните деяния да е извършила в съвкупност с четири отделни и самостоятелни престъпления по чл. 234 от НК.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. И. А. Ш. е наложено едно общо, най-тежко наказание, а именно: „лишаване от свобода“ за срок от три години, което при условията на чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от пет години.

С оспорената присъда подс. А. А. Б. е признат за виновен и в това, че на 29.09.2017 г. в гр. •••, кв. “•••“, между бул. “Вардар“ и бул. “Александър Стамболийски“, в помещение на нефункциониращия ресторант „••• ресторанта“, намиращо се в близост до бл. 56, в съучастие с А. Р. М., като съизвършител, държал акцизни стоки - 1162, 30 кг. обработен тютюн за водна лула /наргиле/, с цена за един килограм - 280, 00 лв., на обща стойност 325444, 00 лева, без бандерол, когато такъв се изисква по закон /чл. 28 ЗТТСИ и чл. 2, т. 2 от ЗАДС/, като случаят не е маловажен и предмета на престъплението е в големи размери, поради което и на основание чл. 234, ал. 3, т. 3 /предишна ал. 2, т. 3/, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, като е оправдан по обвинението на същото място и по същото време да е държал и акцизни стоки - 176, 84 кг. тютюн, без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажен случай, както и за сумата от 49515, 20 лева от стойността на инкриминираните вещи, представляваща разлика между поддържаната с обвинителния акт обща стойност от 374959, 20 лв. и действително установената такава от 325444, 00 лева.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. А. А. Б. е наложено едно общо, най-тежко наказание, а именно: „лишаване от свобода“ за срок от три години, изпълнението на което при условията на чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от пет години.

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК първостепенният съд е приспаднал времето, през което подсъдимите А. Р. М., А. А. Б., И. А. Ш. и А. М. Ш. са били задържани, както и времето, през което по отношение на подс. И. А. Ш. е била изпълнявана мярка за неотклонение „Домашен арест“.

Първоинстанционният съд е разрешил въпроса с веществените доказателства по следния начин:

• на основание чл. 53, ал. 1, б. А и чл. 234, ал. 5 НК е отнел в полза на държавата приобщените като веществени доказателства средства и предмет на престъпленията по чл. 234 НК - обработен тютюн за водна лула /наргиле/, поставен в кофи, кашони и единични опаковки и тютюн /тревиста маса със жълтеникав цвят/, поставен в кашони, без бандерол, както и иззетите метални кутии и казани, картонени кутии, пластмасови кофички и бурканчета, полиетиленови пликчета, с различни обозначения, съдържащи различни по цвят и аромат субстанции и тревиста маса, пластмасови туби, съдържащи течности с аромат, уред за ламиниране, вакуумни и затварящи машини, електронни везни, кашони, съдържащи опаковки и етикети с надписи на чужди езици, като е постановил същите следва да бъдат унищожени.

• постановил е пистолет „BLOW MINI “, с пълнител и 1 патрон и пистолет „BLOW MINI BLANK PISTOL“, с пълнител и 8 патрона да бъдат предадени на органите на Министерство на вътрешните работи - 09 РУ-СДВР, отдел „КОС“ с оглед разпоредбите на чл. 178, вр. чл. 54, чл. 179, вр. чл. 55 и чл. 215 ЗОБВВПИ.

• разпоредил е останалите веществени доказателства да бъдат върнати на правоимащите лица, от които са били иззети.

При условията на чл. 189, ал. 3 от НК в тежест на подсъдимите са възложени разноските по делото, разпределени по следния начин: подс. А. Р. М. - 6078, 52 лева, от които 150, 00лева по сметка на СНС и 5928, 52лева по сметка на Специализирана прокуратура, както и държавна такса в размер на 10 лева за служебно издаване на два броя изпълнителни листа; подс. А. М. Ш. - 3838, 57 лева, от които 150, 00 лева по сметка на СНС и 3688, 57 лева по сметка на Специализирана прокуратура, както и държавна такса в размер на 10 лева за служебно издаване на два броя изпълнителни листа; подс. А. А. Б. - 4685, 57 лева, от които 150, 00 лева по сметка на СНС и 4535, 57 лева по сметка на Специализирана прокуратура, както и държавна такса в размер на 10 лева за служебно издаване на два броя изпълнителни листа; подс. И. А. Ш. - 7258, 95 лева, от които 250, 00 лева по сметка на СНС и 7008, 95 лева по сметка на Специализирана прокуратура, както и държавна такса в размер на 10 лева за служебно издаване на два броя изпълнителни листа.

СНС е постановил на основание чл. 189, ал. 2 от НПК разноските, направени за преводач по делото в общ размер на 9852, 00 лева да останат за сметка на Специализираната прокуратура /в размер на 9480, 00 лева/ и на СНС /в размер на 3720, 00 лева/.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК първостепенният съд е постановил останалите разноски в размер на 5675, 56 лева да останат за сметка на държавата.

Недоволни от присъдата са останали подсъдимите и техните защитници и са я атакували с въззивни жалби, подадени в законоустановения срок.

Във въззивна жалба на защитника на подс. А. Р. М. - адв. К. Н., се твърди, че въз основа на събраните по делото доказателства може да се направи извод, че подс. М. не е извършил престъпленията, за които е признат за виновен. Счита се, че по делото не са събрани доказателства за наличието на организирана престъпна група. Лансира се тезата, че контактите на подс. М. с останалите подсъдими и участието му в производство на тютюн за водна лула е продиктувано от други цели, които не са престъпни, а са такива в защита на национални интереси, поради което липсва субективната страна на деянието по чл. 321 НК. Смята се, че не е доказано и изпълнителното деяние на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК, доколкото това изпълнително деяние предполага упражняване на фактическа власт върху акцизната стока, която лицето не държи като своя и то по начин да може да въздейства върху нея и да може да извършва действия спрямо нея. Твърди се, че от четирите деяния по чл. 234, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, в извършването на които подс. М. е признат за виновен, само за две от тях - офис в гр. София, бул. „Сливница“ №200 и подземен гараж на ул. „Д. Петков“ №111 подс. М. може да бъде свързан единствено с помещенията, защото ги е наел, но не и с намерения в тях тютюн за водна лула. Прави се и оплакване за несправедливост на наложените наказания, което се обосновава с положителните данни за личността на подс. М., неговите действителни подбуди за участие в инкриминирата деятелност, заслугите към страната ни, дадените от него обяснения на досъдебното и съдебно производство, с което е съдействал за изясняване на обективната истина по делото, неговата искреност, изрядното му процесуално поведение, чистото съдебно минало и семейното му положение. Иска се отмяна на присъдата в осъдителната част и постановяване на нова с оправдателни диспозитиви или в условията на алтернативност - отмерване на наказание в по-нисък размер и отлагане на изпълнението му по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.

С въззивна жалба - допълнение, депозирана от защитниците на подс. М. - адв. Г. Н. и адв. К. Н., се поддържат доводите и исканията, изтъкнати в първоначалната жалба. Добавя се, че неправилно съдът е възприел ръководна роля на подс. М. в задружната престъпна дейност и е счел това обстоятелство за отегчаващо отговорността му. Поставя се фокус на показанията на св. М. К.. Изтъква се, че същата активно е участвала в организацията по производството на инкриминирания тютюн за водна лула, но неясно защо не е привлечена към наказателна отговорност, а е останала с процесуално качество на свидетел. Смята се, че в конкретния случай би следвало да се търси реципрочност и справедливост при постановяване на осъдителни актове, като следва да се изтъкнат мотиви защо спрямо едно лице се повдига конкретно обвинение, а спрямо друго лице със същата деятелност не се повдига такова.

С второ допълнително изложение към въззивна жалба, изготвено от адв. Г. Н., в качеството му на защитник на подс. М., са развити пространни съображения за неправилността на присъдата поради постановяването й в нарушение на процесуалния и материалния закон, необоснованост и явна несправедливост на наложените наказания. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон се аргументира с липсата на мотиви. Счита се, че липсват мотиви по отношение на началната дата на функциониране на престъпното сдружение, мястото му на създаване и функциониране и възможността инкриминираните вещи да бъдат годен предмет на престъпление по чл. 234 от НК. Според защитата анализът на доказателствената съвкупност, изложен в първоинстанционния съдебен акт относно предмета на престъплението по чл. 234 от НК е повърхностен и незадълбочен, извършен в разрез със задълженията на съда, произтичащи от принципа за разкриване на обективната истина, формулиран в чл. 13, ал. 1 НПК. Навежда се, че при вземане на крайното си решение относно предмета на посегателство, съдът е стъпил на недопустими предположения. Поддържа се, че допуснатите съществени процесуални нарушения рефлектират върху възможността на подсъдимите лица и техните защитници да разберат каква е била действителната воля на първостепенния съд. Оплакването за нарушение на материалния закон е мотивирано с липсата на доказателства за извършване на деянията, вменени на подс. М.. По отношение на обвинението за осъществен състав на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК се твърди, че видно от показанията на служителите от ДА „НС“ и обясненията на подс. М., на последния, във връзка с дейността му в полза на службите за сигурност в страната, му било указано да се внедри на т. нар. „Арабска улица“, като за целта той използвал контактите си с подс. А. и И. Ш. и се внедрил сред общността, под предлог, че ще й помага при осъществяване на дейността. Поддържа се, че това обстоятелство изключва умисъла на подс. М. за сговоряване с останалите подсъдими за участие в организирана престъпна група. По отношение на обвинението за осъществен състав на престъпление по чл. 234, ал. 3, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК се изтъква, че инкриминираните вещи не са годен предмет на визираното престъпление. В тази връзка се настоява въззивният съд да направи преценка дали изделията, които първоинстанционния съд е приел за държани от всяко от подсъдимите лица, представляват суровини за производство, някои от тях предназначени ли са за износ за чужбина и дали като такива подлежат на облагане с акциз. Относно явната несправедливост на присъдата се изтъква, че наложените наказания са несправедливо завишени. Поддържа се, че съдът неправилно и необосновано е приел, че подс. М. е имал по - голям обем от функции по отношение на престъпното сдружение. Отделно от това, СНС е пропуснал да отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства дадените от подс. М. подробни обяснения, с които е улеснил разкриването на обективната истина, неучастието на този подсъдим в разпределение на печалбата от вторичната престъпна дейност, трудовата му заетост и полагането на грижи за малолетното му дете. Моли въззивния съд да приеме, че е налице едно изключително по своя характер и значение смекчаващо обстоятелство, а именно: оказаното съдействие от подс. М. за опазване на националната сигурност, включително и на цената на преживени от него болки и лишения, усърдната му работа като сътрудник на българските служби за сигурност и постигнатите ненадминати резултати в опазване на националната сигурност. Настоява се присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съответния първоинстанционен съд. В случай, че не бъдат споделени оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, се иска присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова изцяло оправдателна за подсъдимия А. Р. М. или при условията на алтернативност да бъде изменена, чрез преквалификация на престъплението от чл. 321, ал. 3 от НК в по-леко наказуемия основен състав на чл. 321, ал. 2 от НК, както и чрез намаляване размера на наложените наказания, в частност да бъдат определени наказания под законоустановения минимум, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, както и да бъде приложен института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК.

Подсъдимите И. А. Ш. и А. М. Ш. чрез своя защитник - адв. Е. П., са депозирали въззивна жалба и допълнение към нея. В първоначалната въззивна жалба се твърди, че в хода на съдебното дирене е установено, че между подсъдимите лица съществуват приятелски и роднински взаимоотношения и връзки. Независимо от съществуването на тези връзки в дейността на лицата привлечени към отговорност по чл. 321 от НК, не може се формира общ умисъл и сговор за сформиране на група за извършване на престъпления по чл. 234 от НК. Събраните по делото доказателства установявали, че подсъдимият Б. е служител на фирма на И. Ш. и свид. М. К. въз основа на сключен трудов договор, в което качество осъществявал трудови задължения. Подсъдимият М. не е извличал материална облага от осъществяваната дейност „държане и търговия с акцизни стоки“ и не е бил в субординационни връзки с другите привлечени към отговорност лица, а целта му е била инкорпориране в общностна среда във връзка с изпълнение на други задачи поставени и контролирани от държавни органи. Изтъква се, че по делото не са били събрани каквито и да е доказателства подс. А. Ш. да е извършвал фактически действия по държане, съхранение или разпространение акцизните стоки, предмет на обвинението по чл. 234 НК, за което правилно е оправдан. Осъждането му за участие в сформираната според прокуратурата организирана престъпна група не било доказателствено обезпечено. Счита се, че по отношение на подс. И. Ш., с оглед неучастието на всички подсъдими лица в общия умисъл и цел, обвинението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК е несъставомерно, а за престъплението по чл. 234 НК, за което същата в досъдебното производство е признала вината си, постановената осъдителна присъда е частично справедлива. Настоява се да бъде преценено доколко действията на обвинението могат да бъдат характеризирани като безпристрастни и справедливи, с оглед прикриването и не повдигане обвинение на свид. М. К.. Оспорва се достоверността на показанията на тази свидетелка, предвид събраните по делото безспорни данни за активното й участие в деянието по обвинението по чл. 234 НК.

Счита се, че свидетелката М. К. е дала показания под заплахата от търсене на евентуална наказателна отговорност от нейна страна. Иска се ревизиране на първоинстанционния съдебен акт в осъдителната част, като подс. И. А. Ш. и подс. А. М. Ш. бъдат признати за невиновни по повдигнатите им обвинения за участие в организирана престъпна група, а наказанието на подс. И. Ш., наложено за деянието по чл. 234, ал. 3, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК бъде намалено в по - малък размер, с приложение на чл. 66, ал. 1 НК. Декларативно е заявено оплакване за допуснато съществено нарушение на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, за което не са посочени каквито и да е доводи. Такива са развити в допълнително изложение, съставено след запознаване с мотивите на съдения акт. В него се поддържа, че присъдата е незаконосъбразна, необоснована, несправедлива и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място се твърди, че съдът е осъдил подс. И. А. Ш. по непредявено обвинение. Поддържа се, че неправилно първоспървостепенният съд е преквалифицирал цялата престъпна дейност, очертана в обвинителния акт като четири отделни престъпления - три по чл. 234, ал. 1 от НК и едно по чл. 234, ал. 3 от НК, в една единна продължавана престъпна дейност по-тежкия наказуемия състав по чл. 234, ал. 3 НК. В тази насока се посочва, че по три от пунктовете, включени в продължаваната престъпна дейност, подсъдимата се е бранила по обвинение за осъществен основен състав по чл. 234, ал. 1 от НК, с оглед на което квалифициращото обстоятелство по едно от деянията, свързано с предмета на престъплението - същият да е в големи размери, не се отразява значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност и е следвало да се приложи чл. 26, ал. 4 НК. На второ място се твърди, че липсват мотиви по отношение на началния момент на сформиране на престъпното сдружение, което нарушение от една страна, е довело до невъзможност подсъдимите лица да разберат обвинението и да организират защитата си, а от друга страна, въззивният съд не е в състояние да провери каква е била действителната воля на първоинстанционния съд относно този съставомерен признак. Изтъква се, че присъдата е неясна и до известна степен противоречива в частта относно мястото на осъществяването на деянието по чл. 321 от НК, както и относно начина на сговаряне и съдържанието на уговорките. Отправени са упреци към първостепенния съд за това, че въпреки наличните данни, същият не се е произнесъл по въпроса дали свидетелката К. е съпричастна към дейността на престъпното сдружение, което според защитата е от значение за преценка на достоверността на показанията й и за преценка на съставомерността на деянието на подс. И. Ш., извършено в гр. •••, ж.к. „•••“, ул. „•••“ № 24, наето от св. К.. По - натам се развива позицията, че първоинстанционният съд е постановил присъдата въз основа на неизяснена фактическа обстановка и въз основа на недопустими предположения. Счита се, че за да прецени дали подс. И. Ш. е действала в нарушение на специалното административно законодателство и кои от иззетите вещи са годни предмети на посегателство, първостепенният съд е следвало да изследва въпроса, кои от посочените от обвинението вещи са били в потребителски опаковки по смисъла на чл. 64 от ЗАДС, кои се явяват суровини за влагане в производство, кои изделия са били преназначени за разпространение в страната и кои - в чужбина, респ. да оправдае подсъдимите по отношение на изделията, предназначени за чужбина. Обобщава се, че при постановяване на атакувания съдебен акт са допуснати множество съществени и неотстраними от въззивната инстанция процесуални нарушения, съставляващи основание за цялостна отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, на основание чл. 335, ал. 2 НПК. Изложени са съображения и за нарушение на материалния закон. Твърди се, че приетата фактическа обстановка не се подкрепя от доказателствата по делото. Счита се, че извършената преквалификация по отношение на подс. И. Ш. освен съществено процесуално нарушение, представлява и нарушение на материалния закон, тъй като неправилно е приложена хипотезата на чл. 26, ал. 3 от НК. Твърди се, че първостепенният съд при индивидуализацията на наказанието на подс. И. Ш., не е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства дадените обяснения, направените самопризнания и влошеното й здравословно състояние. По изложените съображения се иска въззивният съд да отмени атакуваната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд или алтернативно да измени присъдата на първоинстанционния съд, като преквалифицира деянията, вменени във вина на подс. И. Ш. в престъпление по основния състав на чл. 234, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 НК, а подсъдимият А. Ш. да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения, както и да бъде намален размера на наложеното на подсъдимата Ш. наказание до минималния, предвиден в закона размер.

Подсъдимият А. А. Б. чрез своя защитник - адв. К. Н. е атакувал присъдата в частта, с която е ангажирана наказателната му отговорност. В жалбата се твърди, че от фактическа страна е установено, че подс. Б. е имал към производството на инкриминирания тютюн за водна лула същото отношение, каквото са имали и останалите работници, разпитани като свидетели по делото, т.е. той е бил работник като тях. Единствената отлика спрямо останалите работници е, че е роднина /племенник/ на подс. Ш.. Счита се, че по отношение на подс. Басам фактическата обстановка следва да се изгражда върху показанията на свид. С. С., Б. Н., Ц. Д., Г. И., Д. С. и обясненията на подсъдимите. Настоява се да не бъдат ценени по отношение на дейността на подс. Б. показанията на разпитаните като свидетели служители на ГД „БОП“, тъй като същите са тенденциозни и се опровергават в значителна част от показанията на останалите свидетели и обясненията на подсъдимите. Твърди се също, че от събраните в хода на делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка може да се направи извод, че подс. Б. не е извършил престъпленията, за които е признат за виновен. По отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК се поддържа, че подс. Б. не е участвал в организирана престъпна група, защото в случая не са събрани доказателства за наличие на такава, според определението на закона. В тази насока се изтъква, че отсъстват две предпоставки по чл. 93, т. 20 от НК - количествения критерии за поне трима субекти на престъплението и трайно структурно сдружение с предварително дефинирана цел - извършване на други престъпления. Твърди се, че при подс. Б. липсва не само предварително дефинирана цел да участва в други престъпления, но и субективната страна на деянието по чл. 321 от НК. Счита се, че в случая не е доказано и изпълнителното деяние на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК, доколкото това изпълнително деяние предполага упражняване на фактическа власт върху акцизната стока, която лицето държи като своя и то по начин да може да въздейства върху нея и да може да извършва действия спрямо нея. На тази плоскост се поддържа, че не е установено подс. Б. да е държал акцизни стоки без бандерол, тъй като не е имал фактическа власт върху вещта, нито е можел да се разпорежда с нея. Единствено е установено, че подс. Б. е участвал в изработването й, заедно с другите работници. На следващо място се изтъкват аргументи за несправедливост на определеното наказание. Поддържа се, че то е силно завишено поради младата възраст на подс. Б., чистото му съдебно минало, затрудненото му финансово състояние и изразеното съжаление за извършеното. Иска се присъдата да бъде отменена в осъдителната част и подсъдимият Б. да бъде оправдан.

В съдебно заседание прокурорът пледира за потвърждаване на оспорената присъда като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подсъдимия А. Р. М. - адв. Н. поддържа доводите и исканията, изложени във въззивната жалба и допълненията към нея. Счита, че съдебният акт страда от липса на мотиви по отношение на началната дата на функциониране на престъпното сдружение, което е самостоятелно основание по чл. 335, ал. 2, вр. чр. 348, ал. 3 от НПК. Изтъква, че съдът не е изложил никакви съображения в насока кога е трябвало да вземе участие в престъпното сдружение неговия подзащитен, кога и как е съгласувал волята си с останалите членове на групата за осъществяване на вменената му вторична престъпна дейност. В съдебния акт било посочено единствено, че това е станало след месец март 2016г., но от друга страна това твърдение не кореспондирало с приетото в диспозитива на присъдата, че сдружението е било създадено именно на неустановена дата през месец юни 2016г. Твърди, че подсъдимите и техните защитници са лишени от възможността да разберат въз основа на какви фактически твърдения, изводими в кои доказателства, съдът е установил началната дата на функциониране на сдружението, а въззивната инстанция е ограничена във възможността си да упражни контрол върху първоинстнационния съдебен акт в тази посока. Счита, че липсват мотиви и по отношение мястото на създаване на престъпното сдружение, което също се явява самостоятелно отменително основание по чл. 335, ал. 2, вр. чр. 348, ал. 3, пр. 1 от НПК. Поддържа, че е наличе противоречие в атакуваната присъда по отношение мястото на осъществяване на престъплението по чл. 321 от НК, тъй като според диспозитива това е територията на РБ, гр. София, а според повдигнато обвинение: територията на гр. София и Република България, т.е. не става ясно дали съдът е приел, че дейността на подс. по участие в ОПГ е осъществено само в гр. София, при което подс. е следвало да бъдат оправдани за други места в страната. Не ставало ясно също, дали още при съгласуване на волите си за създаване на престъпно сдружение, подсъдимите са имали намерение да осъществяват вторична престъпна дейност в страната или чужбина. Съдът не е изложил каквито и да било твърдения относно съдържанието на уговорката на подсъдимите лица към момента на сформиране на приетото за съществуващо престъпно сдружение. Счита, че това лишава подсъдимите да разберат въз основа на какви факти съдът е приел посоката на престъпните цели на ОПГ. Аргументира отсъствие на умисъл, с тезата, че съдействието оказано от подс. М. на осталите подсъдими лица е било единствено за прикритие на осъществена от него обществено полезна дейност - внедряване на т. нар. „Арабска улица“ и събиране на информация за българските служби за сигурност. Счита, че съдебният акт страда от липса на мотиви и относно годността на инкриминираните вещи да бъдат предмет на престъпление по чл. 234, ал. 3 от НК. В тази посока се позовава на разпоредбите на чл. 19 от ЗАДС и чл. 64, ал. 1 от ЗАДС и прави извод, че само тютюна, оформен в потребетелски опаковки попада в обхвата на чл. 2 от ЗАДС, т.е. би могъл да бъде предмет на престъпление по чл. 234 от НК, поради което първостепенният съд е трябвало да изследва кои от инкиминираните вещи са били в потребетелски опаковки, което не е сторено. Изтъква още, че разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗАДС, тълкувана във връзка с чл. 28, ал. 1 от ЗАДС не изисква поставянето на бандерол върху акцизни стоки, предназначени за износ или за друга държава членка на ЕС, а в мотивите на присъдата е прието, че значителна част от произвеждаите от участниците тютюневи изделия са били предназначени за изпращане на крайни потребители в чужбина. Настоява наказанието да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, с приложенето на чл. 66 от НК, предвид чистото съдебно минало, добрите характериствични данни, цялостното поведение на подс. М. и дадените от него подробни обяснения, с които е улеснил разкриването на обективната истина.

Подсъдимият А. Р. М., при предоставената му възможност за лична защита в хода на съдебните прения и в последаната си дума заявява, че е съгласен с казаното от защитника и няма какво да добави.

Защитникът на подсъдимия А. М. Ш. - адв. Ч. поддържа заявените във въззивната жалба оплаквания за липса на мотиви относно началната дата и мястото на извършване на престъплението по чл. 321, ал. 3 от НК. Намира също, че остава неясно дали още при съгласуване на волите за създаване на престъпно сдружение, подсъдимите са имали намерение да осъществяват вторичната си престъпна дейност в страната или в чужбина, тъй като съдът не е изложил каквито и да е твърдения относно съдържанието на уговорките на подсъдимите лица към момента на сформиране на приетото за същуствуващо престъпно сдружение. Изтъква, че по този начин съдът е лишил окончателно подсъдимите от възможността да разберат въз основа на кои факти е възприел и е направил правни изводи в насока сформиране на престъпно сдружение. Навежда още, че в контекста на престъпната деятелност по чл. 321 от НК съдебният състав е игнорирал задължението си да изложи всички факти и обстоятелства, очертаващи противоправно поведение на подс. А. М. Ш. и да посочи доказателствените източници, залегнали в основата на факическите му констатации. С оглед посоченото счита, че липсва яснота за начина, по който съдът е формирал фактическите констатации за реализирано от подс. А. Ш. противоправно поведение, квалифицирано като участие в ОПГ. По - натам, споделя доводите на адв. Н. по отношение несъставомерността на деянието, с оглед посочените разпоредби на ЗАДС. Счита, че в конкретния случай не става ясно изведена ли е и евентуално как и от какъв доказателствен източник констатация за наличието на предварително планиране на престъпленията по чл. 234 от НК между подсъдимия Ш. и останалите участници в престъпната група, съществувало ли е разпределение на задачите, на периметъра на действие и извършено ли е организиране на дейността чрез набавяне на необходимите средства за изпълнение на конкретни деяния. Твърди, че първостепенният съд, при посочване на доказателствата, от които е приел за доказана престъпната дейност на подзащитния й, лаконично, до степен, сочеща на липса на аргументация е изброил показанията на свидетелите, писмени доказателства и ВДС. Счита, че такова позоваване не представлява очертаване на проявите на А. М. Ш., които могат да се третират като участие в ОПГ. Поддържа, че не е конкретизиран нито един доказателствен факт, възпроизведен от показанията на свидетелите, съотв. кои конкретно са установените от тези свидетели факти, позволяващи подзащитният й да се третира като част от структората на ОПГ. Поради това счита, че остава неизяснена доказателствената основа, въз основа на която първоинстанционният съд е посочил в мотивите си фактически обстоятелства свързани с ОПГ и с участие на А. Ш. в нея от м. юни 2016г. до м. септември 2017г. Прави заключение, че предвид сериозния дефицит на съдържанието на обжалвания съдебен акт и неяснотата за начина, по който първоинстанционният съд е достигнал до извод за участие на подс. А. Ш. в ОПГ, са допуснати неотстраними от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, които сериозно рефлектират върху възможността на подсъдимите и техните защитници да приемат действителната воля на решаващия съд по фактите и тяхната правна квалификация. Пледира да бъде постановен съдебен акт в тази насока или алтернативно - облекчаване наказателно - правното положение на подс. Ш., тъй като същият е баща на 2 малолетни деца.

Подсъдимият А. М. Ш., при предоставената му възможност за лична защита в хода на съдебните прения изразява съгласие с казаното от защитника. В последната си дума заявява, че не е направил нищо незаконно и моли да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимата И. Ш. - адв. Г. заема становище за прекомерност на наложеното наказание за престъплението по чл. 234, ал. 3 от НК и моли същото да бъде намалено по размер и отложено по реда на осн. чл. 66, ал. 1 от НК. На следващо място развива доводи, че част от иззетите инкриминирани вещи не са годен предмет на престъпление, тъй като не са били поставени в потребителски опаковки, поради което съдът е следвало да оправдае подсъдимите за това количество открита суровина. Изтъква, че съдът не е събрал доказателства кои от изделията, държани от подс. И. Ш. и отстаналите подсъдими са били предназначени за разпространение в страната и кои в чужбина, поради което с оглед нормата на чл. 28, ал. 2 от ЗТТСИ, изводите на СНС, че всички инкриминирани вещи представляват акцизна стока, почиват на предположение. По отношение на престъплението по чл. 321, ал. 3 от НК отправя упреци за нарушение на матер. закон, които обосновава с отсъствие на субективните признаци на този престъпен състав. Аргументира и оплаквания за съществени процесуални нарушения, неотстраними от въззивната инстанция и състоящи се в липса на мотиви. Пледира делото да бъде върнато за ново разглеждане на първата инстанция. Пледира за отмяна на присъдата в осъдителната част и постановяване на нова с оправдателни диспозитиви или алтернативно: намаляване размера на наказанията при условията на чл. 55, ал. 1 от НК.

Подсъдимата И. Ш. в защитната си реч изразява съгласие с казаното от защитника. В последната си дума моли да бъде оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК и да бъде намалено наказанието й, наложено за престъплението по чл. 234 от НК.

Защитникът на подсъдимия А. А. Б. - адв. Г. навежда доводи за недоказаност на инкриминираните престъпления. Пледира за отмяна на присъдата в осъдителната част и постановяване на нова с оправдателни диспозитиви или алтернативно: намаляване размера на наказанията при условията на чл. 55, ал. 1 от НК.

В своя защита подсъдимият А. А. Б. изразява съгласие с казаното от защитника. В последвана си дума прави изявление, че няма вина. Бил работник и единствената му връзка със случая е, че са му роднини.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, през призмата на чл. 335, ал. 4 от НПК, вр. чл. чл. 335, ал. 2 от НПК намира за установено следното:

Обжалваната първоинстанционна присъда е постановена при допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, накърнили правото на защита на подсъдимите - въззивни жалбоподатели в настоящото производство - А. Р. М., А. А. Б., И. А. Ш. и А. М. Ш.. Те са неотстраними във въззивното производство и налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за тяхното елиминиране.

Нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК регламентира императивно съдържанието на мотивите към присъдата. Според споменатата разпоредба в тази част на съдебния акт трябва да са изложени обстоятелствата, които се считат за установени, доказателствените източници, въз основа на което е възприета конкретната фактическа обстановка, а при противоречия на доказателствените материали е задължително да са развити съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

Мотивите, следващи огласения пред страните диспозитив на присъдата не отговарят на изискванията, поставени от цитираната разпоредба относно началния момент на инкриминираното участие в организирана престъпна група. Основателно е оплакването на защитата, че присъдата страда от липса на мотиви по отношение на началната дата на приетото за осъществено престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК. От една страна, не са изложени фактически положения за момента, в който подс. А. М. се е включил в развиваната от по - рано дейност от останалите трима подсъдими по обработка и продажба на тютюн за водна лула, без съответни разрешителни и без закупуване и поставяне на необходимия бандерол, с която дейност е обосновано функционирането на процесната престъпна група. От друга страна, отсъства анализ на инкорпорираните към доказателствената съвкупност доказателства относно времето, в което е стартирало участието на подс.А. М. в организираната престъпна група. Установяването на началния момент, в който подс. М. е станал част от престъпното сдружение и е приел да извършва действия, насочени към постигане целите на групата е съществен съставомерен белег, защото предопределя съществуването на организирана престъпна група с очертания с обв. акт персонален състав. Проблемът се задълбочава от обстоятелство, че в случая става въпрос за незаконна дейност, започната и упражнявана от подс. А. Ш. и неговата съпруга И. Ш., а по - късно и подс. Б., далеч преди инкриминирания период месец юни 2016г. - 29.09.2017г., за което подс. А. Ш. е осъден със споразумения, одобрени по НОХД №170/2017г. и НОХД №9917/2017г. и двете на СРС. На стр. 5 от мотивите при описание на фактическата обстановка, първостепенният съд е маркирал, че „след месец март 2016г.“ подс. А. М. се присъединил към осъществяваната от подс. А. Ш. и И. Ш., подпомагани от подс. Б. и свид. К. дейност по обработка и продажба на тютюн за водна лула. Резонен е довода на адв. П., изтъкнат във въззивната жалба, че „след месец март 2016г.“ не означава, че това е станало на неустановена дата през месец юни 2016г., който начален момент е фиксиран при излагане на правната аргументация по предявените обвинения по чл. 321, ал. 3 от НК и в диспозитива на присъдата. По - същественото е, че споменатият начален момент не е обвързан с нито един факт от обективната действителност, настъпил по това време. Напротив, първото обстоятелство, с което е мотивирано участието на подс. М. в организиранат престъпна група е намирането на помещения в гр. София, в които тютюна за водна лула да бъде приготвян и пакетиран. От показанията на свид. А. А. и И. С., които първостепенният съд е кредитирал с доверие и приобщените към материалите по делото договори за наем се установява несъмнено, че подс. А. М. е осигурил две помещения за нуждите на групата - едното, на ул. „•••“ №111 - 113 и другото, на бул. „•••“ №29. Облигационната връзка за първото помещение е учредена на 01.01.2017г., видно от договора за наем, а за второто помещение е породила обвързващо действие от 01.12.2016г., съобразно договора за наем, подписан от подс. М., като наемател и свид. И. С., като наемодетел. Следователно наемните правоотношения, създадени от подсъдимия М. не могат да бъдат отнесени към датата, от която е започнало изпълнителното деяние по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК, за осъществяването на което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите. Коментирания темпорален елемент не е очертан еднозначно в гласните доказателствени източници. Според показанията на свид. М. К., дадени при първия й разпит на ДП, проведен на 30.09.2017г. /т.4, л. 42 от ДП/, прочетени на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.1 и т. 2 от НПК, подс. А. М. е започнал да ги подпомага в незаконната дейност „преди година“, т.е. през месец септ. 2016г. В разпита, проведен на 01.06.2018г. /т.4, л. 93 от ДП/, приобщен по реда на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.1 и т. 2 от НПК свид. М. К. сочи колебливо „първите месеци на 2016г.“ Информацията изнесена от лицата, анагажирани с пакетирането на тютюн за водна лула срещу заплащане варира от „над две години“, според показанията на свид. Н., депозирани на 30.09.2017г. пред съдия и прочетени на осн. чл.281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, „малко повече от година“, според показанията на свид. Г. И., депозирани на 30.09.2017г. пред съдия и прочетени на осн. 281, ал. 1, т. 4 от НПК и „от 7 - 8 месеца“, съобразно показанията на свид. Ц. Д., депозирани на 30.09.2017г., пред съдия и прочетени на осн. 281, ал. 1, т. 4 от НПК. Подсъдимият А. М. също навежда различни времеви периоди. В хода на съдебното следствие е твърдял „края на 2016г., началото на 2017г.“, докато на ДП, в разпит от 16.11.2017г., приобщен по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 и т. 4 от НПК е споменал „преди година и половина“. В нарушение на изискванията за обективност, всестранност и пълнота на изследването посочените разминавания в гласните доказателствени източници са оставени без коментар. Информацията, обективирана във веществените доказателствени средства, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства не е обсъдена отделно в съдържателен план, нито съвкупно с останалия доказателствен материал, а просто е маркирана в мотивите на първостепенния съд, като удостоверяваща комуникация между подсъдимите и свид. М. К., Г. И., Д. С., Б. Н., Ц. Д. и С. С.. В мотивите, първостепенния съд е упоменал, че цени приобщените по делото компютърно - технически експертизи. С това е приключен анализа на компютърно - технически експертизи, изпълнени на ДП. Те са общо 30 бр. и имат за предмет мобилни телефони, компютъртни конфигурации, таблет и флаш - памети, ползвани от различни участници в процеса. Не е ясно след като първостепенният съд е ценил 30-те заключения на компютърно - техническите експертизи, какви конкретни факти и обстоятелства е приел за установени чрез този доказателствен способ.

В резултат на очертаните дефицити, мотивите не съдържат обосновка на възприетия начален момент на изп. деяние по чл. 321, ал.3, вр. ал. 2 от НК и не убеждават за начина на формиране на вътрешното убеждение на първостепенния съд по това обстоятелство, обхванато от предмета на доказване.

Вън от горното, основателни са възраженията на защитата за неяснота във волята на съда по отношение на мястото на извършване на престъплението по чл. 321, ал. 3 от НК. Това е така, защото присъдата, както в мотивната част, така и в диспозитива не носи недвусмислена информация за мястото, на което е осъществено престъплението по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК. На стр. 31 от мотивите, първостепенният съд е приел, че подсъдимите А. Р. М., А. А. Б., И. А. Ш. и А. М. Ш. са участвали в организирана престъпна група на територията на Република България, гр. София. В противовес на тази констатация, на стр. 36 от мотивите е посочено, че подсъдимите са осъществили престъпната си дейност „на територията на Република България, в гр. София, където основно извършвали своята дейност по приготвяне, пакетиране, съхранение и продажба на тютюн за наргиле без бандерол и получаване на парични средства от тези продажби, но така също и в други населени места в страната, а и в чужбина, където реализирали /продавали/ по - голяма част от държаните от тях акцизни стоки без бандерол, като ги доставяли. Видно от диспозитива на присъдата подсъдимите А. Р. М., А. А. Б., И. А. Ш. и А. М. Ш. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК на територията на Република България, гр. София. Принципно мотивите и диспозитивът на присъдата са различни, но взаимно свързани етапи от формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд. Те трябва да са непротиворечиви за да се установи еднозначно волята на съда. В настоящата хипотеза не е ясна позицията на първостепенния съд относно мястото на извършване на престъплението по чл. 321, ал.3, вр. ал. 2 от НК - дали то е останало в рамките на град София или се е разпростряло на територията на цялата страна. Видно от заключителната част на обвинителния акт, инкриминираните деяния по чл. 321, ал.3, вр. ал. 2 от НК са извършени на „територията на гр. София и Република България“. Ако решаващият съд е приел, че мястото на обсъжданото престъпление не надхвърля границите на гр. София, той е трябвало да постанови оправдателен диспозитив в този смисъл. Подобен диспозитив не е огласен, поради което остава неясно конкретното становището на съда относно териториалните параметри на деятелността по чл. 321 от НК. Мястото на осъществяване на престъпленията е важен признак от обективна страна. То е елемент от фактическия състав и задължително следва е индивидуализиран недвусмислено при ангажиране наказателната отговорност на предадените на съд лица. Различните позиции на първостепенния съд в мотивната част, съчетани с отсъствието на произнасяне относно широките териториални параметри на престъплението по чл. 321, ал.3 от НК, поставени с обв. акт води до невъзможност да се изясни еднозначно волята на съда и накърнява правото на защита на подсъдимите.

Нарушението е съществено, понеже се отразява на наказателно правното положение на подсъдимите. Последните имат право да знаят какво съдът приема по въпросите по чл. 301 от НПК.

Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, но само в онази част, в която е възможно да продължи, т.е. за първичното престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, вторичната престъпна дейност по чл. 234, ал. 1 от НК и чл. 234, ал. 3, т. 3 /предишна ал. 2, т. 3/ от НК и останалите въпроси по чл. 301, ал. 1, т. 3, 4, 5, 6, 8, 9, 11 и 12 от НПК, последица от произнасянето по посочените престъпления. За престъплението по чл. 108а, ал. 6 от НК присъдата не е атакувана. Подсъдимият М. е признат за невиновен и е оправдан изцяло за това престъпление. Прокуратурата не е подала протест, поради което е приложима забраната за реформацио ин пеюс, последователно прокарана в нормите на чл. 335, ал. 4 от НПК и чл. 336, ал. 2 от НПК. Според цитираните разпоредби не се допуска отмяна на оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане или осъждане на оправдан подсъдим, без наличието на съответен протест. В настоящата ситуация такъв няма, с което е преклудирана възможността за търсене на наказателна отговорност на подс. М. за престъпната дейност по чл. 108а, ал. 6 от НК, очертана в обв. акт. Фактите, обосноваващи инкриминираната дейност по чл. 108а, ал. 6 от НК не са свързани с фактите и обстоятелствата, значими за другите престъпления, за които е повдигнато обвинение, поради което няма причина да се запази висящността на процеса и в тази част.

Наличието на констатираните пороци, обуславящи отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от СГС прави безпредметно обсъждане на останалите доводите на страните.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3 и чл. 335, ал. 4 от НПК, съдът