Решение № 721 от 13.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 54091/2023 г.

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Д. Г. с ЕГН ••••••••••, срещу С. А. Г. с ЕГН ••••••••••.

Ищцата твърди, че по повод на уреждане на отношенията им след прекратяване на брака, на 26.07.2023г., пред нотариус, сключили договор за доброволна делба на имотите, придобити през време на брака им, като съобразно т.6 от същото споразумение, ответникът се задължавал веднага след подписването му да изплати на ищцата сумата от 5000 лв., за уравнение на получения дял. Ищцата твърди, че към датата на подаване на исковата молба, ответникът не е изпълнил задължението си, поради което се отправя искане договорът за доброволна делба да бъде изцяло развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че не е налице виновно неизпълнение на задълженията на ответника по договора за доброволна делба, което да обуслови развалянето му. Поддържа, че с платежно нареждане от 13.11.2024г., ответникът е превел по банков път на ищцата сумата от 5000 лв., с която е погасил изцяло задължението си. Счита, че предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Преди да се изложат съображенията по съществото на настоящия правен спор, съдът намира, че следва да бъдат направени следните уточнения: с първоначалната искова молба /след няколкократно даване на указания/ съдът е приел, че твърденията на ищцата и искането й, представляват иск с правно основание чл.87, ал.3 ГПК, за разваляне на извънсъдебното споразумение сключено между страните на 26.07.2023г. Едва след размяната на книжата с ответника по производството и представянето на отговор от страна на същия, със становище с вх.№117324/02.04.2025г., както и с вх. №164361/12.05.2025г., ищцата е изложила конкретни фактически твърдения, различни от първоначално въведените такива, както и е формулирала отделни искания /петитум/. По същество след осъществената размяна на книжата между страните по делото, ищцата е предявила изцяло нови обективно съединени искови претенции, различни от първоначалната такава, поради което с определението си от 24.06.2025г., съдът е приел, че производството между страните следва да продължи по първоначално предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 ГПК, за разваляне на извънсъдебно споразумение сключено между страните на 26.07.2023г., поради виновно неизпълнение от страна на ответника по делото, като не следва да допусне за съвместно разглеждане предявените със становище с вх.№117324/02.04.2025г., както и с вх. №164361/12.05.2025г., обективно съединени искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, за разваляне на сключеният договор за доброволна делба от 26.07.2023г., поради виновно неизпълнение от страна на ответника по делото, а като евентуални - искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, да бъде прогласена нищожността, както на извънсъдебното споразумение сключено между страните на 26.07.2023г., така и на сключеният договор за доброволна делба от 26.07.2023г., поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговорените между страните престации били нееквивалентни, както и по чл.27, ал.1 ЗЗД, - за тяхната унищожаемост поради това, че същите били сключени при крайна нужда и явно неизгодни условия.

1. От фактическа страна.

От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че с влязло в сила на 02.06.2023г., съдебно решение, бракът между страните по делото бил прекратен. С посоченото съдебно решение, съдът се е произнесъл единствено по прекратяването на сключения брак, без да е разгледал въпроса с разпределяне на имуществото между бившите съпрузи. Последните, на дата 26.07.2023г., сключили в писмена форма, т.нар. "извънсъдебно споразумение", от съдържанието на което е видно, че касае разпределянето на имущество - недвижими и движими вещи, след прекратяване на брака между страните. Процесното споразумение било подписано лично от всяка от страните, като подписите им били удостоверени с нотариална заверка с рег.№5172/2023г., на нотариус В В, с район на действие СРС. В клаузата на т.6 от подписаното споразумение, било уговорено, че за уравнение на дела си, ответникът ще заплати на ищцата сума в размер на 5000 лв., по нейна банкова сметка /посочен е номер на сметката, както и банкова институция, при която е открита същата/, след подписване на договора за доброволна делба.

Видно от представения и приет като доказателство, договор за доброволна делба от същата дата - 26.07.2023г., сключен между същите страни, с нотариална заверка на подписите им с рег.№5177/2023г., на нотариус В В, с район на действие СРС и вписан в службата по вписванията - гр. Т, като акт №•••••г., е видно, че страните са уредили имуществените си отношения след прекратяване на брака. От съдържанието на процесния договор за делба е видно, че страните са уговорили, че за уравнението на сумите по извършената делба, ответникът заплаща на ищцата сума в размер на 5000 лв., по посочена банкова сметка. Видно от приетото като писмено доказателство, платежно нареждане от 13.11.2024г., ответникът е превел на ищцата по нейна банкова сметка, сумата в размер на 5000 лв., като основание за превода е посочено уравняването на дял по договор за доброволна делба от 26.07.2023г.

От събраните по делото гласни доказателствени средства, показанията на св. И Е, се установява, че същият познава ищцата от относително продължителен период от време, през част от който двамата били и колеги. Св. Е, посещавал жилището на ищцата, както и бил запознат с разходите, които същата имала за имота, находящ се в гр. С••••", в т.ч. с разходите за ремонт и стопанисване, консумативи и пр. Сочи, че ищцата покривала самостоятелно всички разходи, свързани с процесния имот, както и отглеждала сина си, докато живеел при нея. Същата се грижила и за своята болна майка, което допълнително увеличило разходите й. Ищцата често искала от св. Е предоставянето на суми в заем, които след това му връщала, поради това, че изпитвала имуществени затруднения. Ищцата претърпяла и сериозна медицинска интервенция, в резултат на която не е можела да полага труд продължителен период от време, въпреки че и след пенсионирането си работила, като поради увеличените си разходи, в т.ч. за здравето й, имущественото й положение към 2023г. било се влошило значително, поради което не могла обективно да покрива всичките си разходи. Показанията на този свидетел, касаят изцяло свидетелства относно имущественото състояние на ищцата, а не и релевантни към предмета на доказване по делото, факти и обстоятелства, поради което не следва да бъдат подробно обсъждани.

От показанията на св. Г. /син на страните/, се установява, че същият е бил наясно, че след развода си, родителите му уредили отношенията си със спогодба, подписана пред нотариус, като същият свидетел бил посредник помежду им, тъй като към онзи момент страните не си говорили и комуникацията им била затруднена. Св. Г. сочи, че отишъл и присъствал заедно със страните по настоящото производство, пред нотариуса, където подписали и заверили процесното извънсъдебно споразумение и доброволната делба на имуществото си. Сочи, още и че му е известно, че страните са се договорили ответникът да заплати на ищцата сумата от 5000 лв., чийто размер бил определен от ищцата, като сумата била платима по банков път. От показанията на св. Г. се установява и че при подписване на споразумението и доброволната делба пред нотариуса, между страните липсвали несъгласия и/или конфликти, като ответникът дори покрил дължимите нотариални такси и за двете страни по сделката. В останалата си част, показанията на св. Г. са свързани с имущественото състояние на ищцата, поради което не следва да бъдат обсъждани в конкретика. Съдът, преценявайки показанията на св. Г., по реда на чл.172 от ГПК, анализирайки ги, съобразно с останалите събрани по делото доказателства, намира че същите са пълни, последователни и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Същите се явяват и допустими, тъй като установяват какъв е бил действителния смисъл на уговорките между страните по делото, по повод сключването на процесното споразумение и договор за доброволна делба от 26.07.2023г., поради което настоящият съдебен състав счита, че не са налице ограниченията на чл.164, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, в посочената по-горе, тяхна част и същите следва да бъдат кредитирани, в този см. и съдебната практика /'...Според чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. второ ГПК, свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лева и не са сключени от съпрузи или роднини в определена степен на родство и сватовство. При уеднаквяване на съдебната практика по реда на чл. 291 ГПК в решение № 546 по гр.д. № 856 за 2009 г. на ІV ГО касационният съд приема, че ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева, не е приложимо когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености; ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните; при изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му. " - Решение 524/28.12.2011г., по гр.д. №167/2011г. IV ГО/.

2. От правна страна.

Основният спорен между страните въпрос е налице ли е изпълнение от страна на ответника, на задължението му да преведе на ищцата по посочена банкова сметка, сумата в размер на 5000 лв., служеща за уравнение на дела и при постигнатото споразумение за разпределяне на имуществото след прекратяване на сключения между страните брак, както и дали изпълнението е пълно и точно, навременно и в пълен обем.

На първо място, следва да се има предвид, че между страните е налице сключено на дата 26.07.2023г., в писмена форма, т.нар. "извънсъдебно споразумение" /предмет на настоящото дело/, с нотариална заверка на подписите с рег.№5172/2023г., на нотариус В В, с район на действие СРС, като в клаузата на т.6 от подписаното споразумение, било уговорено, че за уравнение на дела си, ответникът ще заплати на ищцата сума в размер на 5000 лв., по нейна банкова сметка /посочен е номер на сметката, както и банкова институция, при която е открита същата/, след подписване на договора за доброволна делба. На същата дата, пред същия нотариус, същите страни, сключили и договор за доброволна делба, с нотариална заверка на подписите им с рег.№5177/2023г., на нотариус В В, с район на действие СРС и вписан в службата по вписванията - гр. Т, като акт №•••••г., в който страните са уговорили, че за уравнението на сумите по извършената делба, ответникът заплаща на ищцата сума в размер на 5000 лв., по посочена банкова сметка. Макар и да не е предмет на настоящото производство, договорът за доброволна делба от същата дата с нотариална заверка на подписите им с рег.№5177/2023г., на нотариус В В, с район на действие СРС и вписан в службата по вписванията - гр. Т, като акт №•••••г., следва да се разглежда във взаимовръзка с подписаното преди него в писмена форма, т.нар. "извънсъдебно споразумение" /предмет на настоящото дело/, с нотариална заверка на подписите с рег.№5172/2023г. По същество, и с двата акта целените от страните правни последици са напълно идентични, но единствената разлика, имаща значение за настоящото дело, е че в съдържанието на извънсъдебното споразумение е посочено, че ответникът ще заплати на ищцата сума в размер на 5000 лв., по нейна банкова сметка /посочен е номер на сметката, както и банкова институция, при която е открита същата/, след подписване на договора за доброволна делба, а в самия договор за доброволна делба такова уточнение липсва. В тази връзка следва да се има предвид, че двата документа - извънсъдебното споразумение и договора за доброволна делба, макар и идентични по своето съдържание, имат известни разлики. Въпреки това, действително актът, по силата на който страните са уредили имуществените си отношения след брака, е подписаният и нотариално заверен договор за доброволна делба, като именно същият е вписан и в службата по вписванията - гр. Т, с оглед противопоставимост на правните му последици спрямо третите лица. Подписаното и именувано от страните "извънсъдебно споразумение", в т.ч. с нотариална заверка на подписите би следвало да се приема като предварително съглашение, предхождащо сключването и подписването на самия договор за доброволна делба, за което впрочем свидетелства и поредността на осъществените нотариални удостоверявания е регистъра на нотариуса, поради което съдът приема, че действителните и окончателни уговорки между страните са обективирани в договора за доброволна делба от същата дата. От съдържанието на последния, се установява, че на практика липсва конкретно определен срок за изпълнение на задължението на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 5000 лв. /падеж на това задължение/, поради което съдът намира възраженията на ищцата в тази насока за изцяло неоснователни. При задължения с източник договорно основание, без конкретно определен падеж, изпълнение се дължи след отправяне на изрична покана до длъжника. По делото липсват доказателства, ищцата да е отправила покана до ответника за заплащане на процесната сума преди датата на подаване на исковата молба на основание, на която е образувано настоящото производство. Приемайки, че исковата молба служи и като покана до ответника, да изпълни задължението си, видно от отрязъците от връчените съобщения, последният е получил книжата по делото /препис от искова молба, ведно с приложения/ на дата 24.10.2024г., като в срока за отговор по чл.131 от ГПК, същият видно от приетото по делото платежно нареждане, е изпълнил в цялост задължението си към ищцата.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че не е налице забава в изпълнението на задължението на ответника, установено с процесното споразумение от 26.07.2023г., поради което искът за развалянето му по реда на чл.87, ал.3 от ГПК, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По разноските.

С оглед изхода на настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят сторените разноски по производството, за които са представени доказателства. Въпреки че, ищцата по делото е освободена от заплащане на държавната такса по реда на чл.83, ал.2 от ГПК, то същата не е освободена и от заплащане на разноските по делото, поради което следва да се присъди на ответника разходите за един адвокат, сторени по производството, в размер на 511.33 евро/1000 лв., за които са налице доказателства по делото. Съдът намира, че възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение. Съдът намира присъдения размер за справедлив, с оглед материалния интерес по производството, броя на проведените съдебни заседания и действителния обем на процесуална защита.

Водим от горното, съдът