Решение № 268 от 27.2.2026 г. на Административен съд - Габрово по дело № 443/2025 г.
Административен съд - Габрово27.02.2026 г.докладчик Емилия Кирова-Тодорова
Диспозитив
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение № 124/27.01.26 г., постановено по к.н.адм.д. № 443/2025 г. по описа на същия съд, като в диспозитива на същото вместо: „ОСЪЖДА Г. Г. М.-П., от [населено място], [ЕГН] да заплати на И. А. по горите …“, да се чете: „ОСЪЖДА Г. Г. М.-П., от [населено място], [ЕГН] да заплати на Регионална дирекция по горите – Велико Търново…“. Решението е окончателно, като след влизането му в сила да се отбележи върху поправеното решение и преписите. Същото да се съобщи на страните. Председател: Членове: �
Мотиви
Производството е по реда на чл. 175 и сл. от АПК вр. чл. 63в ЗАНН. Образувано е по Молба вх. № СДА-01-357/13.02.2026г. на зам.-директор РДГ – Велико Търново, подадена чрез юрисконсулт А. Ц., в качеството му на процесуален представител, с която моли да бъде поправена явна фактическа грешка допусната в Решение № 124/27.01.26 г. по к.н.адм.д. № 443/25 г., като осъденото да заплати деловодни разноски лице – Г. Г. М.-П. следва да ги заплати не на И. А. по горите, а на Регионалсна дирекция по горите – Велико Търново. Насрещната страна – Г. Г. М.-П., не възразява срещу извършване на поправка в решението в частта на разноските. Съдът за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата, с която се иска поправка на явна фактическа грешка в постановеното по делото решение, е депозирана от процесуално легитимирана страна, поради което е допустима. С Решение № 124/27.01.26 г., постановено по к. адм. д. № 443/25 г., Административен съд Габрово е оставил в сила Решение № 87/30.10.2025 г. по НАХД № 193/2025 г. на Районен съд Севлиево и е осъдил Г. Г. М.-П. да заплати на И. А. по горите юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 175, ал. 1 АПК по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснатите в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Страна по делото не е нито ИАГ, нито РДГ, а на основание чл. 61, ал. 1 от ЗАНН това е административно-наказващият орган, в случая – зам.-директора на РДГ – Велико Търново, конституиран в това си качество като ответник по делото. С горепосочения съдебен акт касационната жалба е оставена без уважение, поради което и съдът е осъдил касатора да заплати деловодни разноски за съдебната инстанция в полза на юридическото лице – ИАГ. На основание чл. 2, ал. 1 от УПРДГ обаче статут на юридически лица е признат и на РДГ: „Регионалната дирекция по горите (РДГ) е юридическо лице на бюджетна издръжка, структура на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ).“, поради което съдът намира, че следва да уважи така депозираната молба. Воден от горното и на основание чл. 175 АПК, Административен съд - Габрово