Решение № 1586 от 11.4.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 55/2024 г.

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково срещу Решение № 288/23.11.2023 г. по АНД № 847/2023 г. по описа на РС – Хасково.

Изложени са съображения за отмяна на решението, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Наказаното лице можело да бъде индивидуализирано, вкл. и чрез изписване на неговите „фирма/наименование“ в Търговския регистър. Същото било реализирало правото си на защита. Не се споделя мотивът за издаване на НП при неспазване на чл. 57 ЗАНН, конкретно на ал. 1, т. 4, тъй като тази разпоредба била относима само за физическите лица. Прилагането й по аналогия било в противоречие с чл. 46, ал. 3 ЗНА. Моли за отмяна на оспорения съдебен акт и потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна, като се позовава на решение на СЕС по дело С-438/2022 г. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в писмена защита.

Ответникът „СИСА – 71“ ЕООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена. Акцентира върху факта, че юридическото лице се индивидуализира чрез ЕИК съгласно разпоредбите на ЗАНН и Закона за търговския регистър. Претендира разноски. Възразява срещу прилагането на решението на СЕС.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: при проверка за спазване на трудовото законодателство, извършена на 08.08.2023 г., 11.08.2023 г. и 22.08.2023 г. инспектори към Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково установили, че „СИСА – 71“ ЕООД, [ЕИК], не е изпълнило задължението си по чл. 415, ал. 1 КТ /дадено предписание по т. 4 от протокол от извършена на 27.06.2023 г. проверка/ – да заплати на Н. А. А. за положения от нея труд на национален празник /03.03.2023 г./ трудово възнаграждение на основание чл. 264 във връзка с чл. 128, т. 2 КТ. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 26-2300207/31.08.2023 г. за нарушение, извършено от „СИСА – 71“ ЕООД, [ЕИК]. Издадено е от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково НП № 26-2300207/25.09.2023 г., с което на „СИСА – 71“ ЕООД, [ЕИК], е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от РС – Хасково доказателствен материал.

РС-Хасково е отменил НП, като е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Не бил индивидуализиран субектът на нарушението. Сред задължителните реквизити били наименование, седалище и адрес на управление и ЕИК. В случая безспорно било установено, че е повдигнато обвинение срещу „СИСА – 71“ ЕООД, [ЕИК], но е ангажирана отговорността на „СИСА – 71“ ЕООД, [ЕИК]. С [ЕИК] съществувало друго дружество, с различни наименование, седалище и адрес на управление, правно-организационна форма.

Тези изводи изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция.

1. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗАНН НП съдържа индивидуализиращите данни на нарушителя - собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа.

В действителност нормата не сочи какви точно индивидуализиращи данни следва да се съдържат в НП, когато нарушител, на който се ангажира административнонаказателна отговорност, е юридическо лице /чл. 83, ал. 1 ЗАНН/.

1. Всяко юридическо лице - търговец се индивидуализира с наименование /фирма/, седалище и адрес на управление и ЕИК /чл. 7 – чл. 14 от ТЗ/. Съгласно чл. 23, ал. 1 и ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписванията определя ЕИК, задължителен за търговците и техните клонове, клоновете на чуждестранните търговци, юридическите лица с нестопанска цел и техните клонове, клоновете на чуждестранните юридически лица с нестопанска цел, вписани в регистъра, при първоначалното им вписване в регистъра и който ЕИК остава непроменен до заличаването.

В този смисъл ЕИК е уникален и има за предназначение еднозначно да индивидуализира всяко юридическо лице като субект на правото.

1. По аргумент от чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗАНН и на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА когато субект на нарушението е юридическо лице, то същото следва да бъде индивидуализирано в НП с неговото наименование/фирма, седалище и адрес на управление, ЕИК.

Не се споделя възражението на касатора, че нормата на чл. 46, ал. 3 ЗНА изключва приложението на чл. 46, ал. 2 ЗНА. Нормата на чл. 46, ал. 3 ЗНА забранява ангажиране административнонаказателна отговорност по аналогия, но случаят не е такъв. От една страна, чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗАНН не въвежда правило за поведение, с което субектите са длъжни да съобразят поведението си, нито с нея се ангажира отговорността им, налагайки административно наказание. От друга, да се сподели тезата на касатора, това би означавало в противоречие с чл. 83, ал. 1 ЗАНН и целта на закона да се приеме, че понеже чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗАНН не предвижда НП да съдържа задължителни реквизити, индивидуализиращи ЮЛ - търговци, то не е задължително в същото да се съдържат изобщо такива данни. Това би означавало и в НП да се съдържа единствено наименование/фирма на ЮЛ – търговец, която може да бъде променена по искане на търговеца, който я е регистрирал /чл. 10, ал. 1 ТЗ/, и която евентуална промяна би могла да възпрепятства индивидуализиране на действителния извършител на нарушението.

1. В случая от съдържанието на АУАН се установява, че е повдигнато обвинение срещу „СИСА – 71“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление - гр. Хасково, [улица], представлявано от С. С. В.. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, като е наложено административно наказание на „СИСА – 71“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление - гр. Хасково, [улица], представлявано от С. С. В.. При справка по [ЕИК] във водения от Агенцията по вписванията Търговски регистър се констатира, че с този ЕИК съществува друго юридическо лице „ЕРГОДОМ“ ООД, с различни фирма/наименование, правна форма /ООД/, седалище и адрес на управление - гр. София, р-н „Триадица“, [жк], [улица], ет. 1, ап. 1, представлявано от поотделно от Г. Е. Г., К. Х. П. и Л. И. К.. От обстоятелството, че в НП се съдържа единствено [ЕИК] и то касае друго действащо търговско дружество, различно от ответника по касация, то правилно РС е достигнал до извода, че е налице неяснота относно субекта на нарушението – обуславящо отмяна на НП като издадено при допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените. По този начин се препятства както защитата на дружеството, така и осъществяването на съдебен контрол върху издаденото спрямо това дружество НП. Отделно, процесното НП би било неизпълнимо със средствата за държавна принуда.

Доколкото направените от РС – Хасково изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът намира, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, уговорено и платено в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Съдът намира за неоснователно възражението за неговата прекомерност, което е обективирано от касатора на основание чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, предвид осъществяването на защита в пълен обем от страна на пълномощника на ответника, който се яви в съдебно заседание. Разноските следва да бъдат заплатени от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково