Решение № 503 от 30.9.2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 597/2023 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 49 от 12.04.2023 година по гр. д. № 278/2022 год. РС – Свищов е отхвърлил исковете с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1 вр. чл. 131 от СК и чл. 132, ал.1, т. 2 от СК за лишаване от родителски права на М. Ф. Р., гражданин на Бразилия, родена на 13.10.1981г., по отношение на малолетните деца Изабелла Ф. Н., родена на 30.03.2012г. и Катерина Ф. Н., родена на 06.02.2014 г., като неоснователни и недоказани. Със същото решение съдът на основание чл. 150 от СК е изменил дължимата от М. Ф. Н. месечна издръжка за малолетните деца Изабелла и Катерина като същата е увеличена от 152, 00 лв. на 195 лв. за всяко едно от децата, считано от 29.04.2022 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, като е присъдена и законна лихва върху всяка просрочена месечна издръжка от датата на забавата до окончателното плащане. Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта му относно увеличението на издръжката. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото. Против решението, с което са отхвърлени исковете по чл. 132, ал.1, т. 1 вр. чл. 131 СК и чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК е постъпила въззвина жалба от ищеца Г. Ф. Н., като счита същото за неправилно, поради противоречащо на закона и необосновано, тъй като изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. Съдът бил приел, че ответницата като майка има противоправно и виновно поведение по смисъла на чл. 131, ал. 1 от СК, но неправилно е стигнал до извод, че поведението й не съставлява особено тежък случай по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК. Във въззивната жалба е извършен подробен анализ на доказателствата и установените от тях относими и значими факти и се предлага извод за основателност на иска. Неправилно съдът бил приел за неоснователен и иска по чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК. Намира за неправилни изводите на съда, че липсвало пасивно поведение на майката, което да се счита за виновно бездействие относно дължимата от всеки родител грижа за децата във връзка с тяхното отглеждане и възпитание. Неправилно съдът приел, че ответницата по обективни причини не е могла да плаща определената от съда издръжка за двете малолетни деца. Извършва отново подробен анализ на доказателствата и установените от тях факти и предлага изводи за основателност на предявения иск и на това основание. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд в обжалваната му част и да постанови ново, с което да уважи предявените искове. В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор от ответницата М. Ф. Р. чрез назначения й особен представител адв. Б. Г.. Оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Излага становище, че съдът правилно е достигнал до изводи за липсата на наведените от ищеца основания за лишаване на ответницата от родителски права спрямо децата Изабелла и Катерина. В срока по чл. 263 ГПК е подадено писмено становище и Калинка Тодорова – заместник районен прокурор при Районна прокуратура Велико Търново. Оспорва въззивната жалба като неоснователна. Приема, че решението на РС Свищов в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и обосновано с оглед доказателствата по делото. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението – потвърдено. Страните не са направили искания за събиране на доказателства, не сочат нови доказателства. В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят се явява лично и с пълномощник адв. Кирил Андреев. Заявяват, че поддържат жалбата и изложените в нея оплаквания и доводите относно основателността на жалбата и предявения иск. Ответницата се представлява в съдебно заседание пред въззивната инстанция от назначения по реда на чл. 46, ал. 7 ГПК особен представител адв. Б. Г.. Оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи за неоснователност на предявения иск и правилност на решението в обжалваната част. Прокурор Чавдар Мънев от Окръжна прокуратура – Велико Търново взема становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явяват редовна и процесуално допустими и следва да бъде разгледани по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Атакуваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Не са налице нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Съдът се е произнесъл по допустим иск в рамките на въведения с исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва въззивната жалбата и делото да бъдат разгледан по същество. Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Свищов е бил предявен от ищеца Г. Ф. Н. против ответницата М. Ф. Р., гражданин на Бразилия, иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1 вр. чл. 131, ал. 1 от СК, чл. 132, ал. 1, т. 2 СК и чл. 150 СК. Районният съд се е произнесъл и разгледал всички искове, като е отхвърлил тези по чл. 132, ал. 1, т. 1 вр. чл. 131, ал. 1 от СК, чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, а е уважил исковете по чл. 150 от СК. Предмет на въззивната проверка е решението на РС Свищов по гр.д. № 278/2022г. само в частта му, с която исковете по чл. чл. 132, ал. 1, т. 1 вр. чл. 131, ал. 1 от СК, чл. 132, ал. 1, т. 2 СК са отхвърлени като неоснователни. В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи и родители на малолетните Изабелла Ф. Н., родена на 30.03.2012г. и Катерина Ф. Н., родена на 06.02.2014г. Бракът бил прекратен с развод съгласно решение № 260042 от 06.04.2021г. по гр.д. № 299/2020г. на РС Свищов, като родителските права били предоставени на ищеца като баща, а за ответницата като майка бил определен режим на лични контакти и същата е била осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на децата в размер на по 152, 00 лв. за всяко едно от тях. Ответницата след прекратяване на брака напуснала България и била с неизвестен адрес в Бразилия и отказвала да го съобщи. Твърди се, че ответницата още преди прекратяването на брака демонстрирала вредно за децата поведение, което продължило и след това и достигнало до степен на особено тежък случай на създадена опасност за личността, здравето и възпитанието на децата. Освен това след влизане в сила на решението за развод ответницата без основателни причини не полагала грижи за децата и не им давала присъдената издръжка. Опасното поведението на ищцата се изразявало пълна дезинтересираност от децата, а доколкото общувала с тях го правела в неподходящо време с оглед часовата разлика и чрез способи без обратна връзка; притеснявала и плашела децата при разговорите по телефона, като твърдяла, че баща им не е жив от две години, че човекът при когото живеят е друг с маска, говорела, че хората в България се правели на добри, а през нощта били вампири, убивали деца и режели телата им; натяквала, че децата гладували, били без храна и вода; че спрямо тях било упражнявано сексуално насилие, че били превърнати в роботи и други подобни изрази. Наричала боклук новата съпруга на ищеца. Създавала пречки и не изпълнявала обещанията си да даде съгласие децата да пътуват извън страната, както и да им изпрати подаръци. Ищецът твърди, че децата се страхували и били тревожни. Потърсил медицинска помощ и им били издадени медицински свидетелства. Сочи, че по отношение на ответницата била издадена заповед за защита по реда на ЗЗДН заради упражнено домашно насилие спрямо децата. Поради тези обстоятелства ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответницата да бъде лишена от родителски права, тъй като поведението й съставлява особено тежък случай на чл. 131, ал. 1 от СК и поради това, че трайно не полага грижи и не дава издръжка без основателни причини. Ответницата М. Ф. Р., представлявана от назначеният от съда особен представител адв. Б. Г., оспорва предявените искове като неоснователни. Особеният представител излага аргументи, че поведението на ответницата, така като е описано в исковата молба, не представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на децата, освен това недаването на издръжка и неполагането на грижи по отношение на децата би било основание за лишаване от родителски права, само ако е без основателни причини. Причините, поради които ответницата не полага непосредствени грижи се коренели в обстоятелството, че тя живее в страната си на произход Бразилия и значителното разстояние не й позволява често пътуване до България. От друга страна не е прекъснала контакт с децата от разстояние. Еднократният акт, признат от съда за домашно насилие, също не било основание да бъде лишена от родителски права. С оглед тези аргументи моли съда да отхвърли исковете. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно фактите, които се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло изяснената фактическа обстановка по делото от първоинстанционния съд и не намира за нужно да я възпроизвежда отново в подробности. Извършения от първоинстанционния съд анализ на доказателствата е обстоен и фактическите изводи са обосновани, противно на твърденията на жалбоподателя. Съдът е обсъдил доказателствата както по отделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и е изчистил противоречията. Въззивният съд не намира допуснати пропуски в тази насока. При извършения собствен анали на събраните доказателства въззивният съд не достига до различни изводи относно установените факти, които основно се изразяват в следното: Страните по делото са били съпрузи, сключили граждански брак на 17.08.2007г. в гр. Манаус, Бразилия, който брак е прекратен с решение № 260042 от 06.04.2021г. по гр.д. № 299/2020 година по описа на РС Свищов. Упражняването на родителските права на родените от брака деца Изабелла Ф. Н., родена на 30.03.2012г. и Катерина Ф. Н., родена на 06.02.2014 година, е предоставено на ищеца – бащата Г. Ф. Н., а за майката М. Ф. Р. е определен режим на лични отношения всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 17 часа в неделя и 20 дни през лятото, като определя и възможност за комуникация с децата по телефон или интернет всяка сряда от 17часа до 18часа, а в случай че е извън страната и всяка събота от 11часа до 12 часа. Ответницата е осъдена да заплаща на всяко едно от децата ежемесечна издръжка в размер на по 152 лв., считано от 17.03.2020г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното плащане. След прекратяване на брака ответницата е напуснала Република България и се е завърнала в Бразилия – страната си по произход. С решение № 49 от 09.06.2020г. по гр.д. № 298/2020г. е издадена заповед за защита от домашно насилие по ЗЗДН с налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН на М. Фоис Н./Р./ да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо децата Изабела Ф. Н. и Катерина Ф. Н., като съдът е приел, че на 10.03.2020 год. извършила спрямо децата Изабелла и Катерина изразяващ се във физическо посегателство, като ответницата е признала факта, но не и интензитета, според описаното в молбата и се позовала на обстоятелството, че според разбиранията в нейната страна било позволено при възпитанието на децата да се потупват. По делото е изготвен социален доклад, чието съдържание е подробно описано в мотивите на първоинстанционното решение. Същият възпроизвежда факти, резултат на лични наблюдения и проведени социални анкети с ищеца, децата, близки и роднини, както и посещение на място в дома и училището, посещавано от децата. Крайното заключение е, че бащата е осигурил необходимите условия и успява по адекватен начин да задоволи основните жизнени потребности на децата, да осигури безопасна и сигурна среда, атмосфера на емоционална топлина и чувство, че са ценени и обичани в семейството. В същия е изразено и становище относно лишаването от родителски права на майката, което въззивния съд не следва да съобразява, тъй като това становище има правен характер и е извън задачите на социалния доклад. В този смисъл позоваването от страна на жалбоподателя на заключение на социалния доклад, че лишаването от права на майката – ответницата по делото би дало възможност на бащата да взема бързи и адекватния решения, е неоснователно. От показанията на свидетелите Лефтер Лефтеров – близък приятел на жалбоподателя и негов съдружник и Елена Стефанова – психолог, работила с децата през 2020 година и в последствие станала близка на семейството, се установява, че ответницата трудно се е адаптирала в България, не говори много добре български език, въпреки че й е бил осигурен учител. По отношение на децата е имала по строго отношение, според разбиранията й и възпитанието, което е получила в своята страна и не е изключвала физическа силови действия спрямо децата. Свидетелят Лефтеров сочи, че децата се чуват с майка си по телефона. Бил чувал от ищеца/бащата на децата/, че при тези разговори, че М. Р. им говорела страшни неща, говорела им за убити хора, че баща им е умрял, че спрямо децата било упражнявано сексуално насилие. Свидетелката Стефанова сочи, че през лятото на 2022 година срещнала децата в парка и разговаряла с тях, интересува се дали общуват с майка си, при което децата отговорили, че майка им се обажда по телефона, понякога по 200 пъти и в най-различно време, понякога неподходящо, през нощта или когато са на училище и че понякога говорела несвързани, страшни неща. Свидетелката Стефанова споделя, че Кати й споделила, че при последния разговор с майката тя говорила мръсни думи. При един от водените разговори с децата ответницата била дала обещание, че ще даде съгласие да пътуват извън страната, но в последствие това не било изпълнено. По делото е изслушано детето Изабелла Форис Н.. Разказва, че живеят със сестра си Катерина и баща си в с. Царевец и учи в СУ „Никола Катранов“. С тях живее и новата жена на баща им и доведената им сестра, на 15 години. Споделя, че разговарят с майка си по едно интернет приложение от телефона на Кати, почти всеки ден, но не всеки път им е възможно да отговорят на обажданията. Детето сочи, че майка им знае български, но често греши. Споделя, че познава своята баба от Бразилия и говори с нея на португалски, но й е трудно, защото са били много малки когато са дошли в България. Детето казва, че иска да общува с майка си, но понякога се страхува заради работите, които говори. При тези факти и въззивния съд достига до извод за неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 132, ал.1, т. 1 вр. чл. 131, ал. 1 от СК и чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността на исковете. Жалбата на ищеца и изложените в нея оплаквания относно неправилност на решението в тази му част са неоснователни по следните съображения: Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че ответницата като родител с поведението си осъществява състава на чл. 132, ал.1, т. 1 във връзка с чл. 131 ал. 1 от СК. Установените по делото факти не могат да обосноват извод, че ответницата като родител има поведение, което представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на децата и то да е в такава степен, че да бъде квалифицирано като особено тежък случай. Лишаването от родителски права на това основание като крайна мярка предпоставя поведение на родителя по отношение на детето, което да е довело до съществено засягане личността и здравето, да се е отразило отрицателно при възпитанието или да се застрашава имуществото му от разпиляване. В производството не се установява нито едно от тези обстоятелства. Наличните противоречия и влошени отношения между родителите несъмнено се отразяван при общуването на майката с децата. Не може да бъде прието за вярно твърдението на ищеца за проявена дезинтересираност на майката от двете им деца. Нещо повече установи се, че майката желае да общува с тях, макар и от разстояние. Огорчена от раздялата, невъзможността й да се адаптира в чуждата държава и нрави, особеностите на нейната народопсихология, както и недоброто владеене на български език водят до ситуации, в които се водят разговори с децата, при които употребява думи на български език, чийто смисъл не знае и не разбира добре, а интерпретирани през детската психика и препредадени на бащата също водят до неясноти във вложения смисъл и съдържание. Освен това съдът не приема за доказано, че именно посоченото в исковата молба съдържание на разговорите между децата и ответницата е действително такова. От една страна поради това, че свидетелите препредават това, което са чули от бащата на децата или от самите деца, и от друга страна поради това, че ответницата не владее български език в пълна степен, обстоятелство което е било отчетено в другите съдебни производство – брачния процес и производството по ЗЗДН. Обстоятелството, че по отношение на ищцата е била наложена мярка по реда на ЗЗДН също не може да обоснове особено тежък случай на предпоставките по чл. 131, ал. 1 от СК, а и въобще наличието на тези предпоставки. Видно е, че това не е било системно поведение на майката. Несъобразяването на часовата разлика и учебната заетост на децата също не може да бъде квалифицирано като поведение застрашаващо личността, здравето и възпитанието на децата. Даването на обещания от страна на ответницата за изпращане на подаръци и даване на съгласие за пътуване на децата извън пределите на България заедно с бащата също не може да бъде прието като поведение поставящо в опасност личността, здравето и възпитанието на децата. Първото по-скоро създава очакване у децата последвано от разочарование, а при втория случай законът е предвидил правна възможност за заместващо съгласие по реда на чл. 127а СК. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсват и предпоставките по чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК за лишаване от родителски права на ответницата. Посочената правна норма предвижда, че родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателни причини трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Правилно районният съд е отчел, че законът е предвидил четири кумулативно изискуеми условия – родителят да не полага грижи, да не дава издръжка, това поведение да е с траен характер и да е без основателни причини. Позовавайки се на това подробно е изложил в мотивите си защо приема, че тези предпоставки в случая не са налице, което въззивния съд изцяло споделя. Неполагането на грижи спрямо детето се изразява в това родителят да е изоставил детето, да не се интересува от него, от отглеждането, възпитанието и образованието, изобщо от цялостното му развитие. Обстоятелството, че ответницата е напуснала България и се е завърнала в Бразилия не дава основание да се приеме, че тя се е дезинтересирала от децата. Напротив доказателствата по делото сочат, че тя общува с тях, интересува се от развитието им. Поради голямото разстояние тя е в невъзможност да полага непосредствени грижи и това е обективно състояние. По делото ответницата не представя доказателства да е плащала определената й с решението по гр.д. № 299/2020г. по описа на РС Свищов ежемесечна издръжка за децата си, но от друга страна липсват данни и доказателства жалбоподателят – ищецът като баща и законен представител на малолетните децата да е упражнил правната възможност да потърси принудително изпълнение на задължението, включително и по реда на международното правно сътрудничество. След прекратяването на брака ответницата, оставайки сама в чужда държава, без жилище, без работа, без близки в чужда за нея среда, невладееща добре български във враждебна среда с оглед изострените междуличностни отношения с жалбоподателя, тя напуска България и се завръща в Бразилия, където се намира и до настоящия момент. Нейното поведение по отношение на децата, приемано от жалбоподателя като поставящо в опасност здравето и личността им, не може да бъде прието като такова, което да осъществява основанията нито на чл. 132, ал. 1, т. 1 вр. чл. 131, ал. 1 от СК, нито тези по чл. 132, ал.1, т. 2 от СК, за да бъде лишена от родителски права. Както се отбеляза по-горе лишаването от родителски права е крайна мярка и простото субективно възприятие на жалбоподателя относно поведението на ответницата, без то действително да е създало посочените в закона опасности за децата не може да бъде основание за уважаване на предявените искове. Освен това дори и да бъде лишен един родител от родителски права то съгласно чл. 134 от СК се определя издръжката на детето, ако не е присъдена и мерки относно личните отношения между родителя и детето. Имайки предвид всичко изложено въззивният съд приема, че предявените искове по чл. 132, ал. 1, т. 1 вр. чл. 131, ал. 1 от СК и по чл. 132, ал.1, т. 2 от СК са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Този извод е идентичен с решението на районния съд. Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд в обжалваната му част потвърдено като правилно. При този изход на делото в полза на жалбоподателят не се присъждат разноски. Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд