Решение № 1091 от 10.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1361/2026 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ във вр. чл. 274 и сл. ГПК. Образувано е по жалба, подадена от С. Д. Д., чрез адв. П. П., срещу отказ № 20260610143824/16.06.2026 г. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, с който е отказано да се извърши първоначална регистрация на дружество с променлив капитал „ЗОРЕЛ БГ ДПК“. В жалбата се сочи, че отказът на длъжностното лице по регистрация е незаконосъобразен, първо, защото изискването за представяне на декларация по чл. 260ц, ал. 4 ТЗ се отнася само за случаите, в които дружеството има управителен съвет и задължението се отнася до членовете на същия, второ и само за пълнота е представена такава декларация от управителя Д. от 10.06.2026 г. Счита за незаконосъобразно недаването на указания от страна на длъжностното лице по регистрация съгласно изискването на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Ето защо моли за отмяна на обжалвания отказ. Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: Частната жалба вх. № 20260618115752 е подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки за извършване на заявеното вписване на обстоятелства или за обявяване на актове. За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър или регистъра на ЮЛНЦ съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона /т. 4/, както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /т. 5/. Съответствието със закона се преценява въз основа на материалите, представени в регистърното производство. Според препращащата норма на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, производството по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрацията се развива по реда на глава ХХІ на ГПК- „Обжалване на определенията“ и по отношение на него се прилага нормата на чл. 278, ал. 2 ГПК, според която, ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата. Съгласно Тълкувателно решение на ОСГТК № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, регламентиращ т. нар. „ограничен въззив“, не се прилагат в производството по частна жалба, т. е. частното производство е регламентирано като пълен въззив, при който съдът не е ограничен от оплакванията в жалбата. Следователно в производство по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ следва, че съдът служебно извършва преценка за наличието на предпоставките за вписването на заявените обстоятелствата, без да е ограничен от основанията за постановения отказ. В този смисъл са и разясненията, дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. Следователно предмет на съдебната проверка е налице ли са всички законови предпоставки за извършване на заявеното вписване. Съгласно чл. 33ч от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел предвижда, че подлежащите на вписване обстоятелства относно дружество с променлив капитал се посочват в заявление по образец съгласно приложение № А19. Съгласно ал. 2 към заявлението се прилагат: 1. дружественият договор, съответно учредителният акт; 2. препис от дружествения договор, съответно учредителния акт по т. 1, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени; 3. документът, установяващ съществуването на юридическо лице – съдружник, и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон (само за юридическо лице – съдружник, което не е учредено по българското право, или юридическо лице – съдружник, което не е вписано в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел); 4. решението на съответния орган на юридическо лице – съдружник, за участие в дружеството с променлив капитал; 5. декларациите за липса на обстоятелствата по чл. 260а, ал. 2 ТЗ от учредителите; 6. решението на общото събрание, съответно на едноличния собственик на капитала за назначаване на управител/управители или управителен съвет; 7. протоколът от заседание на управителния съвет за избор на лица, които да представляват дружеството; 8. нотариално завереното съгласие и образецът от подписа на управителя/управителите, съответно на представляващия/представляващите член/членове на управителния съвет; 9. нотариално завереното съгласие и декларацията по чл. 260ц, ал. 4 ТЗ от управителя/ите или членовете на управителния съвет; 10. съответният лиценз или разрешение, когато за извършването на определени дейности закон предвижда изискване за разрешение на държавен орган; 11. (нова – ДВ, бр. 101 от 2024 г., в сила от осигуряването на техническа възможност от Агенцията по вписванията за прилагането на Закона за изменение и допълнение на ТЗ (ДВ, бр. 66 от 2023 г.), но не по-късно от 31 март 2025 г.) писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му съгласно чл. 73, ал. 1 ТЗ, когато с дружествения договор, съответно с учредителния акт, се извършва непарична вноска на право, за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма; 12. (предишна т. 11 – ДВ, бр. 101 от 2024 г., в сила от осигуряването на техническа възможност от Агенцията по вписванията за прилагането на Закона за изменение и допълнение на ТЗ (ДВ, бр. 66 от 2023 г.), но не по-късно от 31 март 2025 г.) другите документи, предвидени със закон. Уредбата на дружеството с променлив капитал е уредена в Глава петнадесета "а" от Търговския закон. Съгласно чл. 260а, ал. 1 ТЗ дружеството с променлив капитал се учредява от едно или повече физически или юридически лица. Дружеството отговаря към кредиторите с имуществото си. Съгласно ал. 2 не може да бъде учредител на дружество с променлив капитал обявено в несъстоятелност юридическо лице. Съгласно ал. 3 дружество с променлив капитал може да е само предприятие, което има средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души, и годишен оборот, който не превишава 4 000 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 4 000 000 лв. В чл. 260б ТЗ е посочено, че фирмата на дружеството трябва да съдържа означението "дружество с променлив капитал" или съкращението "ДПК". Когато дружеството се учредява от едно лице, фирмата съдържа означението "еднолично дружество с променлив капитал" или съкращението "ЕДПК". В чл. 260в ТЗ е уредено съдържанието на дружествения договор на този тип дружества, а в ал. 2 е записано, че когато дружеството се създава от едно лице, се съставя учредителен акт. На 10.06.2026 г. жалбоподателят е подал в ТРРЮЛНЦ към Агенцията но вписванията Заявление А19 за първоначално вписване на дружество с променлив капитал „ЗОРЕЛ БГ ДПК“. Приложените към заявлението документи са следните: 1) учредителен протокол на „ЗОРЕЛ БГ ДПК“ ДРУЖЕСТВО С ПРОМЕНЛИВ КАПИТАЛ, подписан от единствения учредител – С. Д.; 2) декларация по чл. 260ц, ал. 4 ТЗ от избрания управител С. Д. (която декларация не е нотариално заверено, което е послужило като основание за отказ от страна на длъжностното лице по регистрация); 3) декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ; 4) пълномощно; 5) декларация по чл. 260а ТЗ от управителя С. Д.; 6) нотариално заверено съгласие и образец от подписа на управителя С. Д.; 7) учредителен акт на „ЗОРЕЛ БГ ДПК“ ДРУЖЕСТВО С ПРОМЕНЛИВ КАПИТАЛ, подписан от единствения учредител на дружеството – С. Д.. Платена е и нужната такса по сметка на Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ. В настоящия случай заявителят е допуснал смесване на изискванията, посочени погоре при изготвяне на нужните документи, и заявяване за вписване на дружеството, което не позволява регистрация на „ЗОРЕЛ БГ ДПК“ в ТРРЮЛНЦ. Така, от една страна законът изрично повелява, че когато учредител е едно лице, то фирмата съдържа означението „еднолично дружество с променлив капитал“ или „ЕДПК“ (чл. 260б ТЗ), а в настоящия случай заявеното за регистрация дружество е посочено като такова с фирма „ДПК“, а не „ЕДПК“. Наред с това, представеният учредителен акт на практика по съдържанието си е дружествен договор, с предвидените в него органи – Общо събрание и управител, но на практика Общо събрание няма, има само един учредител (който е едноличен собственик на капитала), поради което и при тези данни дружеството би следвало да е такова, което да извършва дейността си като ЕДПК, а не ДПК. Налице е несъответствие – от една страна учредител е едно лице и фирмата на дружеството би следвало да е ЕДПК, а от друга – е представен документ, наименуван „учредителен акт“, който по съдържанието си е дружествен договор с посочена навсякъде фирма „ДПК“ и предвиждане на органи на ДПК – ОС и управител, но учредител на дружеството не са 2 или повече лица, а само едно лице. Посоченото объркване в съставените и представени към заявлението А19 документи е до такава степен съществено, че не позволява регистриране на исканото дружество и не може по реда на даване на указания на заявителя да се отстранят констатираните несъответствия – на практика това би означавало да се съставят изцяло нови документи, което е недопустимо, поради което и даване на указания на заявителя съгласно чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е безпредметно. По тези съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение, с оглед на което съдът