Решение № 1069 от 23.2.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 816/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 14034/16.08.2023 г., постановено по гр.д. № 53054/2021 г. по описа на СРС, 150 състав, са отхвърлени евентуално съединени осъдителни искове с правно основание чл. 124, ал. 2, пр. 3 вр. чл. 129 ЗЗП и чл. 124, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 129 ЗЗП, предявени от ищеца Г. Г. Н., ЕГН ••••••••••, срещу ответника „Мото Пфое“ ЕООД, ЕИК 000646811, за разваляне на договор за лизинг от 29.10.2018 г. в частта му относно поръчка № 2SOU_110414/26.10.2018 г. и връщане на сумата от 1000 лв., представляваща част от заплатени лизингови вноски в общ размер 13 020, 11 лв., в условията на евентуалност за задължаване на ответника да предостави услуга, която да съответства на договора.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ищеца сумата от 100 лв.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от 25.09.2023 г. от ищеца в първоинстанционното производство – Г. Н.. Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Въззивникът счита, че вещото лице е направило допускане, че смяната на масло след ремонта на горивната система може да се дължи на начина на каране на автомобила – предимно в градски условия, което не е доказано от ответника по делото. Твърди да е карал автомобила и в градски, и в извънградски условия. Посочва, че правната квалификация е сменена с решението без да се разпределя нова доказателствена тежест. Излага съображения, че автомобилът не е технически изправен и има фабричен дефект, който го прави негоден за експлоатация съгласно сключения договор за лизинг, поради което моли съда да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове в условията на евентуалност, като претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Намира решението на районния съд за правилно. Поддържа, че автомобилът няма дефект, собствеността върху същия е прехвърлена на Г. Н. с договор от 23.10.2023 г., която ползва автомобила вече 5 години. Посочва, че автоматичната регенерация на филтъра за твърди частици се осъществява при определени условия – извънградско шофиране и добре загрят двигател. Счита, че доказателствената тежест е разпределена правилно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 14.07.2021 г., депозирана от ищеца Г. Г. Н., с която са предявени срещу ответника „Мото Пфое“ ЕООД евентуално съединени осъдителни искове, предявени от ищеца Г. Г. Н., ЕГН ••••••••••, за разваляне на договор за лизинг от 29.10.2018 г. в частта му относно поръчка № 2SOU_110414/26.10.2018 г. и връщане на сумата от 1000 лв., представляваща част от заплатени лизингови вноски в общ размер 13 020, 11 лв., в условията на евентуалност за задължаване на ответника да предостави услуга, която да съответства на договора.

Ищецът обосновава претенциите си с дефект на получения с Договор за лизинг на употребяван автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост от 29.10.2018 г. лек автомобил с рег. № СВ •••• МА, шаси № WF0JXXGAHJHK70478. Твърди, че същият има фабричен дефект, вследствие на който често му се налага да сменя маслото на двигателя. Подробно описва ремонтите, извършени по автомобила. Счита, че е налице правото да развали договора и да получи обратно заплатените лизингови вноски. Евентуално претендира ответникът да бъде задължен да приведе стоката в годен за ползване вид.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че не е налице дефект в автомобила, а честата смяна на маслото е вследствие на начина на експлоатация на автомобила, тъй като не може да се дължи на дефект. Подробно описва кои ремонтни дейности за чия сметка са извършени. Посочва, че филтърът за твърди частици се саморегенерира при извънградско шофиране и добре загрял двигател. Заявява, че автомобилът се ползва и към момента на подаване на отговора, което означавало, че автомобилът е годен за употреба. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

По делото са приети писмени доказателства, изслушано е заключение на съдебноавтотехническа експертиза и са разпитани свидетели.

По делото не се спори, а и се установява от доказателствата, че между страните е сключен Договор за отдаване на употребявани автомобили при условия на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 29.10.2018 г. По силата на този договор „Мото Пфое“ ЕООД – Лизингодател, е отдал под лизинг на Г. Н. – Лизингополучател лек автомобил, индивидуализиран в Поръчка № 2SOU_110414/26.10.2018 г. – Форд Фиеста с рег. № СВ •••• МА с шаси № WF0JXXGAHJHK70478. Предвидено е, че срокът на лизинга е 60 месеца, авансовата вноска е 1587, 79 евро без ДДС, платима в деня на подписване, месечните вноски са 59 по 110, 53 евро без ДДС, за което е представен и погасителен план, допълнителното заплащане във връзка с прехвърлянето на собствеността на автомобила е в размер на 3728, 17 евро без ДДС.

Събрани са писмени доказателства за извършените ремонтни дейности на 28.03.2019 г., 18.11.2019 г., 28.11.2019 г., 13.01.2020 г. и 27.05.2020 г. Представена е покана за доброволно изпълнение с вх. № 048/26.05.2020 г. при ответника, с която е отправено искане до последния да замени автомобила с друг със същите характеристики, а ако това е невъзможно – да бъде прекратен договорът и да бъде върната авансово платената сума в размер на 1579, 79 евро без ДДС.

По делото е прието като писмено доказателство Сертификат за гаранция за автомобила за периода от 30.11.2019 г. до 29.11.2022 г., както и Приемно- предавателен протокол от 31.10.2018 г. относно процесния автомобил и Извадки от Сервизната книжка на автомобила. От последните се установява, че филтърът за твърди частици на превозното средство изисква периодично регенериране, за да се поддържа правилната му работа, който процес се извършва автоматично от системата за контрол на емисиите. Посочено е, че използването на превозното средство на къси разстояния и продължителната работа на празен ход биха могли да затруднят автоматичната регенерация. С течение на времето се налага филтърът да се извади за почистване (195 000 км), тъй като с се натрупват неотстраними при регенерацията твърди частици, а на 400 000 км е възможно филтърът да трябва да се смени. Всички стойности са примерни, зависещи от начина на експлоатация на автомобила.

По делото е изслушано заключение по служебно назначена съдебнотехническа експертиза. Вещото лице е описало подробно девет посещения на процесния автомобил в сервиз на ответника за периода от 30.11.2018 г. до 22.06.2021 г.:

1. на 30.11.2018 г. при пробег 18 746 км е извършена смяна на маслото на двигателя;

2. на 02.01.2019 г. при пробег 19 356 км е извършено почистване на филтъра за твърди частици;

3. на 28.03.2019 г. при пробег 21 122 км е извършена смяна на маслото на двигателя, на масления и въздушния филтри;

4. на 01.07.2019 г. при пробег 23 650 км е извършена смяна на маслото на двигателя;

5. на 18.11.2019 г. при пробег 25 866 км е извършена подмяна на горивната система на автомобила, обичайно за пробег от над 80 000 км; посочено е, че подмяната е възможно да е вследствие на фабричен дефект;

6. на 13.01.2020 г. при пробег 26 165 км е извадено дървесно листо между корпуса и перката на вентилатора на парното;

7. на 27.05.2020 г. при пробег 28 707 км е извършена смяна на маслото на двигателя;

8. на 03.12.2020 г. при пробег 36 060 км е извършена смяна на маслото на двигателя;

9. на 22.06.2021 г. при пробег 41 032 км е извършена смяна на маслото на двигателя.

По отношение на ремонтните дейности по т. 1, 2 и 3 вещото лице е посочило, че преждевременната смяна на маслото може да се дължи на използването на автомобила в предимно градски условия, което не му позволява да регенерира пълноценно филтъра за твърди частици.

По т. 4 е посочено, че не са ясни причините, довели до смяната на масло.

В т. 5 е описана смяната на горивна система, която може да се дължи на фабричен дефект.

По т. 6 падналото дървесно листо е вследствие на обичайно боравене с автомобила.

По т. 7, 8 и 9 като причина вещото лице посочва нормалната експлоатация на автомобила при използване предимно в градски условия.

В хода на въззивното производство е приет Договор за прехвърляне на собствеността върху МПС в изпълнение на лизингов договор от 23.10.2023 г., с който собствеността върху процесния автомобил е прехвърлена на лизингополучателя.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е правилно в обжалваната част.

Предявен е главен осъдителен иск с правно основание чл. 124, ал. 2, пр.

3 вр. чл. 129 ЗЗП, като основателността му е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) наличието на валиден договор за финансов лизинг; 2) точно изпълнение по договора – платени лизингови вноски; 3) наличие на скрит недостатък – твърдения фабричен дефект; 4) отправяне на изявление за разваляне на договора за лизинг.

Предявен е и евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 124, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 129 ЗЗП, като основателността му е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) наличието на валиден договор за финансов лизинг; 2) точно изпълнение по договора – платени лизингови вноски; 3) наличие на скрит недостатък – твърдения фабричен дефект.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че предоставеният автомобил е годен за употреба.

Безспорно е по делото, че между страните е налице валиден договор за финансов лизинг от 29.10.2018 г., по силата на който и на Поръчка № 2SOU_110414/26.10.2018 г. на ищеца е предоставен за ползване процесния автомобил Форд Фиеста с рег. № СВ •••• МА с шаси № WF0JXXGAHJHK70478.

Спорно по делото е обстоятелството дали автомобилът е годен за употреба.

Договорът за финансов лизинг е вид търговска сделка, при която лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да я предостави нему за ползване срещу възнаграждение. Лизингодателят може да придобие вещта както по време на договора, така и след изтичане на срока му, което става с допълнителна сделка и не променя характера на договора за лизинг в сделка с транслативен ефект. Рисковете и изгодите преминават от собствеността преминават върху лизингополучателя с предаване на вещта за ползване. В този смисъл Решение № 65 от 23.05.2017 г. по т. д. № 904 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2- ро тър. отделение.

Съгласно чл. 124, ал. 2 ЗЗП в редакцията, актуална към момента на сключване на договора за лизинг, при предявяване на рекламацията за услугата потребителят може да претендира за извършване на услугата в съответствие с договора, за отбив от цената или за възстановяване на заплатената сума.

Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЗП в редакцията му към 2018 г. потребителят има право да предяви рекламация на стоката или услугата, независимо от това дали производителят или търговецът е предоставил търговска гаранция на стоката или услугата.

Чл. 129 ЗЗП предвижда, че предявяването на рекламация пред търговеца не е пречка за предявяване на иск.

Първоинстанционният съд е изменил правната квалификация с решението си по делото, което, макар да представлява процесуално нарушение, както самият той е отбелязал в решението си, не е довело до нарушаване на процесуалните права на страните. Разпределената с определението по чл. 140 ГПК доказателствена тежест е правилна, тъй като фактите, подлежащи на доказване, са останали същите.

Анализирайки заключението на вещото лице и представените по делото писмени доказателства, въззивният съд стига до извода, че представения на лизингополучателя лек автомобил е годен за употреба.

От деветте посещения на сервиза шест пъти е сменено маслото на двигателя, като при едно от посещенията – на 28.03.2019 г., са сменени и масленият и въздушният филтри. При посещението за отстраняване на дървесно листо от вентилатора на парното не може да става дума за дефект. Вещото лице е посочило, че подмяната на горивната система на 18.11.2019 г. може да се дължи на фабричен дефект, който е възможно да е наложил по- честата смяна на маслото – за пробег от 18 746 км до 23 650 км или около 4900 км са направени три смени на маслото на двигателя.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че след отстраняване на повредата в горивната система подмяната на маслото на двигателя е ставало на около и над 5000 км, което, съобразено със заключението на вещото лице и посоченото в писмените доказателства – извлечение от Сервизната книжка на автомобила, се дължи на обикновеното ползване на същия. Доколкото маслото на двигателя представлява консуматив, който се сменя на определено време или след изминаването на определено количество километри (което от двете настъпи по-рано), подмяната му е обичаен разход, свързан с нормалната експлоатация на автомобила. Евентуалният фабричен дефект в горивната система е бил отстранен, след което не се установява по делото друго обстоятелство, което да обуславя негодност на предоставения автомобил.

По делото не се установява процесният автомобил да е управляван в извънградски условия, както твърди въззивникът. Следва да се приеме, както е посочено и в заключението на вещото лице, че автомобилът е бил експлоатиран предимно в градски условия, поради което филтърът за твърди частици не е успявал да се саморегенерира в достатъчна степен, което от своя страна е довело до по-честата нужда от смяна на маслото на автомобила след отстраняване на повредата в горивната система.

Въззивният съд намира, че процесният автомобил е годен за употреба и за въззивника ищец не са възникнали правата по чл. 124, ал. 2 ЗЗП (в ред. към 2018 г.) и поради обстоятелството, че същият е продължил да използва автомобила по предназначение и в хода на производството пред първата инстанция. Този факт не е оспорен, а изводът на въззивния съд се подкрепя и от установеното в хода на въззивното производство обстоятелство, че собствеността върху автомобила е била прехвърлена с Договор от 23.10.2023 г. ПридобИ.ето на собствеността върху автомобил, за който се твърди, че е негоден за употреба, не е житейски и логически оправдано, поради което може да се заключи, че същият може да бъде и е използван по обичайното му предназначение.

Следва да бъде посочено, че развалянето на процесния договор е възможно само доколкото към момента на направеното волеизявление за разваляне е бил налице дефект в автомобила. По делото не се установи наличие на дефект след смяната на горивната система на процесния автомобил към момента на депозиране на исковата молба. Доколкото не са били налице предпоставки договорът да бъде развален към момента на направеното волеизявление за разваляне на същия, то искът за връщане на лизинговите вноски е неоснователен.

Изводимо е от горното, че за лизингополучателя не е възникнало нито правото да развали договора и да получи обратно платените лизингови вноски, нито това да иска от лизингополучателя извършване на услугата в съответствие с договора. Предявеният в условията на евентуалност иск също е неоснователен, доколкото той също черпи основанието си в наличието на дефект в процесния автомобил, какъвто не се установи по делото.

Поради съвпадение на изводите на въззивния съд с тези на районния, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Правният спор не се отличава с фактическа и правна сложност, по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не са събирани допълнителни доказателства. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултското възнаграждение. В настоящия случай справедливото такова е в размер на 100 лв., които следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемия в пълен размер.

С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд