Решение № 2256 от 22.5.2025 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 17/2025 г.

Производство е по реда на чл. 285 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от К. Д. И., понастоящем в Затвора-Враца и присъединената към нея жалба от адвокат С. М., като негов служебен защитник против Решение № 4440/20.11.2024 г., постановено по адм. д. № 1208/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отхвърлен искът на касатора за имуществени вреди, причинени от твърдяно незаконосъобразно уволнение, както и за неимуществени вреди за посочен период. Изложени са съображения в този смисъл. Иска се отмяна на решението, като се постанови друго по съществото на спора, с което да бъде осъден ответникът да изплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 (десет хиляди ) лева вследствие на уволнението му със Заповед № 9/ 23.01.2018 г., изразяващи се в болки и страдания, уронване на престижа и имиджа му в Затвора - Враца поради уволнението, както и обезщетение за трудоустрояване на основание чл. 217 от Кодекс на труда за шестмесечен период от датата на уволнението - 23.01.2018 г. до 23.07.2018 г. Ответната страна-Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Р., излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е обосновано, законосъобразно и като такова моли да бъде оставено в сила. Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Административен съд-Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима. Подадената от адв.М. жалба като служебен защитник на ищеца съдът приема за допълнение към първата. Разгледана по същество съгласно чл.218 от АПК жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд-Пазарджик се е развило по искова молба на лишения от свобода К. Д. И., понастоящем в Затвор-Враца, с която е предявил искови претенции против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за имуществени и неимуществени вреди. В молбата е посочено, че исковата претенция за имуществени вреди се отнася за периода от 23.01.2018 г. до 23.07.2018 г., тоест шест месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото му правоотношение със Заповед № 9/23.01.2018 г. на началника на Затвор-Бобов дол. Претенцията е в размер на 282, 54 лв. (6 брутни възнаграждения от по 47, 09 лв.). Исковата претенция за неимуществени вреди е в размер на 10 000 лв. и се отнася за периода от 23.01.2018 г. до 08.03.2021 г., ведно със законната лихва, като причинените на касатора вреди се изразявали в породени негативни чувства, а именно, безсилие, безпомощност, отхвърленост от обществото, несправедливо отношение, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на служители от администрацията на Затвор-Бобов дол, които не са му изплатили шестте брутни трудови възнаграждения, дължими му предвид трудоустрояването му с ЕР № 0545 от 029/18.02.2020 г. на ТЕЛК. С решението си Административен съд-Пазарджик, V-ти състав е отхвърлил като неоснователни исковите претенции на К. Д. И. за претърпени имуществени и неимуществени вреди против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. За да отхвърли исковите претенции инстанцията по същество, от фактическа страна е приела, че на 09.10.2015 г. ищецът бил приведен в Затвор-Бобов дол от Затвора-София. Изтърпявал наложеното му наказание „доживотен затвор“ при специален режим в Затвора-Бобов дол до 26.06.2019 г., след което бил приведен в Затвора – Пазарджик. Съгласно Заповед № 49/01.08.2016 г. на началника на Затвор-Бобов дол лишеният от свобода бил назначен в „Пейпър багс“ ЕООД към Държавно предприятие „Фонд затворническо дело“ (ДП „ФЗД“) като общ работник за лепене на подаръчни торбички, считано от 02.08.2016 г., на основание чл. 77 във вр. с чл. 172 от ЗИНЗС и със срок на изпитване от 6 месеца. За процесния /исков/ период действал Договор от 04.12.2017 г., сключен между „Пейпър багс“ ЕООД и ТП на ДП „ФЗД“-Бобов дол, със срок на действие от две години до 04.12.2019 г. Със Заповед № 09/23.01.2018 г. на ръководителя на ТП на ДП „ФЗД“ към Затвор-Бобов дол (и началник на Затвора-Бобов дол) касаторът бил уволнен от изпълняваната от него длъжност в „Пейпър багс“ ЕООД, с оглед установена некачествена работа съобразно Докладна записка № 3-382-1/22.01.2018 г. Като причина за уволнението била посочена некачествена изработка на възложената работа - брак на 800 броя хартиени торбички при възложена изработка и предоставени заготовки на 1 000 броя. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че липсват данни или твърдения Заповед № 09/23.01.2018 г. да е била оспорвана или отменяна. Приел е съобразно събраните доказателства, че с Експертно Решение № 5165/19.12.2019 г. на ТЕЛК на ищеца е призната 50 % трайно намалена трудоспособност за срок от три години. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Следователно фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в незаконосъобразен административен акт, фактическо действие или бездействие; настъпили вреди за ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Касационният съд изцяло се солидаризира с изводите на инстанцията по същество, че уволнението на ищеца от извършваната от него работа като общ работник за лепене на подаръчни торбички, извършено със Заповед № 09/23.01.2018 г. на ръководителя на ТП ДП „ФЗД“ не е незаконосъобразно. Уволнителната заповед е издадена при наличието на оперативна самостоятелност, като е надлежно мотивирана с некачествената изработка на подаръчните торбички. Съответно, издаденото впоследствие Експертно Решение № 5165/19.12.2019 г. на ТЕЛК, с което на касатора е призната 50 % трайно намалена трудоспособност за срок от три години по никакъв начин не оказва влияние на законносъобразността на извършеното със Заповед № 09/23.01.2018 г. уволнение. Намалената трудоспособност на касатора е призната по надлежния ред почти две години по-късно след уволнението, което означава че същата не би могла да се приеме за оправдание за некачествената продукция от същия, която е причината за уволнението му. С оглед изложеното следва, че липсва основание да се приеме, че е налице незаконосъобразно действие на ответника по повод уволнението на лишения от свобода, от което същият да търпи неблагоприятни последици. Изплащането на обезщетение не е предвидено нито в закона, нито в случая е справедливо, тъй като ищецът законосъобразно е уволнен по суверенна преценка на ръководителя на ТП ДП „ФЗД“, предвид некачествената му работа - „системното неизпълнение на трудовите норми“според терминологията на чл. 170, ал. 2 от ЗИНЗС. Настоящият касационен състав изцяло споделя и изложените в първоинстанционното решение съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 217 от КТ, предвиждаща право на обезщетение при трудоустрояване. Съгласно чл. 217 от КТ законодателят е приел, че работодателят дължи на подлежащия на трудоустрояване работник или служител обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня, в който получи предписанието за трудоустрояване, до неговото изпълнение. Тази разпоредба обаче е приложима само в рамките на правоотношения, възникнали и развили се по реда на КТ и при наличие на трудоустрояване. В ЗИНЗС и ППЗИНЗС липсва препращата норма към тази разпоредба. В процесния случай, ищецът не е сключил трудов договор и не е работил по трудово правоотношение, за да бъдат приложими предвидените в КТ разпоредби, предвиждащи обезщетения. За пълнота следва да се посочи, че евентуалното обезщетение при трудоустрояване по смисъла на чл. 217 от КТ ще се дължи в случай, че работодателят по съществуващо трудово правоотношение получи предписание за трудоустрояване. В случая се установи, че изобщо не е издавано предписание за трудоустрояване, а експертното решение е издадено почти две години след прекратяването на участието на касатора в трудовата дейност. Следва да се посочи, че целта на полагането на труд от лишените от свобода по ЗИНЗС, който се явява специален закон спрямо КТ, не е престация на труд срещу съответно трудово възнаграждение, каквато е същността на трудовото правоотношение по КТ. По специалния закон ЗИНЗС, както и ППЗИНЗС, водеща е ролята на превъзпитателната цел по отношение на изтърпяващите наказание „лишаване от свобода“. Именно поради това и механизмите на възникване на правоотношенията по полагане на труд и по прекратяването му са различни от тези, визирани в КТ. Различни са и последствията при прекратяване на престацията на труд, като съобразно ЗИНЗС и ППЗИНЗС не са предвидени механизми на обезщетения по повод на незаконосъобразно прекратяване на трудово правоотношение или при трудоустрояване. Следва да бъдат споделени и доводите на първоинстанционния съд за неоснователност на иска за неимуществени вреди, причинени от твърдените за незаконосъобразни действия и бездействия на служители от администрацията на Затвор-Бобов дол, които не са му изплатили дължимите шест брутни трудови възнаграждения. Това е така, тъй като както се установи по-горе участието на касатора в трудовата дейност по изработка на подаръчни торбички е прекратено законосъобразно, без да му е дължимо каквото и да е обезщетение. Затова неизплащането на такова не представлява незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора. Липсата на незаконосъобразно бездействие или действие като първи елемент от фактическия състав на отговорността по чл.284 ЗИНЗС обосновава неоснователността на иска за обезщетение за причинени неимуществени вреди. Поради горното и при извършената проверка на обжалваното решение настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му, както и е постановил обосновано решение, прилагайки правилно материалния закон. С оглед изхода на спора в полза на която и да е от страните разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът