Решение № 119 от 25.3.2024 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 258/2023 г.

Производството е по реда на чл.294 ГПК. В.гр.дело № 258/2023 г. по описа на ОС-Хасково е образувано след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда в изпълнение на решение № 6/20.04.2023 г. на ВКС- София, ТК, Първо отделение по т.дело № 2355 по описа за 2022 г. Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№ 261001/01.04.2022 г. подадена от адв. И. И. АК-Хасково, като пълномощник на Х. П. П. от •••• против решение № 260036/04.03.2022г. по гр.дело № 676/2021 г. на Районен съд - Хасково. С решение №6/20.04.2023 г. по касационно търговско дело № 2355 по описа за 2022 г. на ВКС – първо търговско отделение е отменено решение № 212/29.06.2022 г. по в.гр.дело № 259/2022 г. на Окръжен съд- Хасково и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на възвивния съд за извършване на нови съдопроизводствени действия – допускане на съдебна медицинска експертиза, която да даде заключение за естеството на заболяването на Х. П. П., неговата давност, дали поради това заболяване към 27.02.2013 г. и 02.08.2014 г. е била нарушена възможността й да разбира правните последици на споразуменията от 27.02.2013 г. и от 02.08.2014 г., с конкретното им съдържание, както и да ръководи действията си. С решение № 260036/04.03.2022г. по гр.дело № 676/2021 г. Районен съд – Хасково е признал за установено, че Х. П. П. с ЕГН •••••••••• дължи на „Делта Кредит" АДСИЦ, с ЕИК 175145295, с адрес на управление: ••••, представлявано от Г. А. Г. - изпълнителен директор, следните суми: 5885, 91 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № •••• от 11.07.2005г., сключен между В. С. С. и „Българска пощенска банка" АД /"Юробанк и Еф Джи България" АД/ и по договор за спогодба и встъпване в дълг от 02.08.2014г., сключен с Х. П. П.: 915, 59 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 12.03.2020г. вкл., 318.82 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.07.2020г. до 25.01.2021г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението - 26.01.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 260079 от 27.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 157 по описа за 2021 г. на Районен съд - Хасково. Х. П. П., с ЕГН •••••••••• е осъдена да заплати на „Делта Кредит" АДСИЦ, с ЕИК 175145295, с адрес на управление: •••, представлявано от Г. А. Г. - Изпълнителен директор, сумата в размер на 785, 44 лв. от която 593, 03 лв., представляваща направени разноски по настоящото дело и 192, 41 лв., представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 157/2021 г. по описа на Районен съд Хасково. Недоволна от решението е останала Х. П. П., която чрез процесуалния си представител адв. И. И., АК - Хасково го обжалва в законоустановения срок. Във въззивната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд при тълкуване на събраните доказателства, които нарушения правят решението неправилно и незаконосъобразно. Твърди се в жалбата, че главният длъжник по дължимия банков кредит подписан на 11.07.2005г. В. С. С. не е бил надлежно уведомен за прехвърляне на вземането на цедента. Представеното удостоверение за прехвърляне на вземания няма достоверна дата, подпис на длъжника В. С. и дата на получаване. Нарушавайки разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД банката кредитор и цедентът нямат право да ангажират отговорността на длъжника по прехвърленото вземане. Неправилно съдът приел, че ответницата по предявения иск е уведомена законосъобразно за прехвърляне на вземането от банката към ищеца с подаване на исковата молба по делото, която не е страна по договора за кредит, като считат, че и длъжникът В. С. С. е следвало да бъде конституиран от първоинстанционния съд като необходим другар в исковия процес. Последният е титуляр по договора за кредит и солидарен длъжник в заповедното производство, поради което разделянето в производството по чл.422 ГПК е недопустимо и производството следва да се води срещу всички лица против които заповедното производство е започнало. Във въззивната жалба се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест по оспорване изцяло на твърдените за подписани от ответницата Х. П. две споразумения от 27.02.2013 г. и от 02.08.2014г., като е възложил тежестта на доказване на ответницата. Споразуменията не са породили правни последици, тъй като подписалият ги за кредитодател не е разполагал с представителна власт и не е бил изрично упълномощен за подобни правни действия, като считат, че тежестта за това доказване с оглед същността на оспорените документи е на ищеца. При разглеждане на делото и постановяване на решението съдът не съобразил обстоятелството, че при ответницата се появили симптоми на загуба на паметта вследствие развитие на болестта на ••••, видно от представената по делото медицинска епикриза, установяваща лошото ментално състояние на ответницата довело до ТЕЛК категоризация й диагностицирането й със заболяването, за което била подложена на лечение. Поддържа се становището, че дори да се приеме, че ответницата е подписала споразуменията, тя не е разбирала значението им и последствията които ще доведат за нея и правните последици на споразуменията, като се позовават и на изтека погасителна давност и считат за основателно направеното възражение за изтекла погасителна давност. Отделно от това и двете споразумения били изготвени по начин и съдържали текстове, които подвеждат съконтрахента и не изясняват дали подписалият ги е встъпил в дълга на длъжника или става само солидарен длъжник, което е основание за унищожаемост на клаузите за задлъжнялост. Моли съда да постанови решение с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноските направени и пред двете съдебни инстанции. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ /с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ“АДСИЦ, с ЕИК 175145295/, с който се оспорва въззивната жалба. В отговора на жалбата се твърди, че за извършената цесия длъжникът е уведомен надлежно с връчването на исковата молба и приложенията към нея, включително и на уведомлението за прехвърляне на вземането. Предявяването на иска срещу солидарния длъжник е право на избор на кредитора, което не налага конституирането на главния длъжник като страна в исковия процес. Съгласно чл.193, ал.3, изр.първо ГПК доказателствената тежест е на страната, която оспорва представените споразумения, които са частни свидетелстващи документи, поради което правилно първоинстанционният съд е възложил доказателствената тежест на ответницата. По делото не са били ангажирани доказателства за това ответницата като солидарен длъжник да не е разбирала значението на действията си свързани с подписване на споразуменията, поради което за ответницата са настъпили правните им последици. Съдът е приел, че задълженията за главница и лихва не са погасени по давност, доколкото не е изтекъл предвидения в закона срок. Молят въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендират присъждане на разноски за въззивната инстанция. В производството пред въззивната инстанция и в изпълнение на задължителните указания дадени в решение № 6/20.04.2023г. по касационно търговско дело № 2355/2022 г. на ВКС, първо търговско отделение, пети състав по делото е назначена съдебно - психиатрична експертиза, със задача да даде заключение за естеството на заболяването на Х. П. П., неговата давност и дали поради това заболяване към 27.02.2023 г. и 02.08.2014 г. е била нарушена възможността й да разбира правните последици на споразуменията от 27.02.2013 г. и 02.08.2014 г. с конкретното им съдържание, както и да ръководи действията си. По искане на процесуалния представител на ответницата по делото са приети писмени доказателства: епикриза от 22.09.2016 г., етапна епикриза амбулаторен лист № 25/19.01.2018 г., етапна епикриза амб.№ 1/06.01.2023 г., експертно решение № 1611/099 от 25.06.2018 г., скринингов тест правен от въззиваемата, ротокол за предписани лекарства заплащани от НЗОК/РЗОК № 1/79 от 06.01.2023 г. Видно от заключението на назначената по делото съдебно - психиатрична експертиза прието по делото в с.з. на 31.01.2024 г. няма данни за наличие на психично заболяване или деменция към 27.02.2013г. и 02.08.2014 г., които да обуславят нарушена възможност Х. П. да разбира правните последици от споразуменията от 27.02.2013 г. и от 02.08.2014 г., с конкретното им съдържание, както и да ръководи действията си. Компютърната томография на мозъка през 2016 г. не е установила наличието на дегенеративни промени в мозъчната материя. Убедителни данни за наличен дементен процес уточнен като вероятна •••• са представени през 2018 г. Въззивницата Х. П. П. страда от вероятна ••••, установена в началото на 2017 г. Според експертизата представените психологични тестове са достатъчно убедителни и съответстват на изложените в етапните епикризи и в ЕР на ТЕЛК клинични данни, поради което може да се приеме, че понастоящем Х. П. страда от вероятна ••••. В с.з. на 31.01.2024 г. вещото лице д-р Р. Ц. потвърди, че към 27.02.2013 г. и 02.08.2014 г. няма данни за наличието на психично заболяване или деменция, които да обуславят нарушена възможност на Х. П. да разбира правните последици от споразуменията от посочените дати с конкретно съдържание, както и да ръководи действията си. По делото са приети като писмени доказателства и изпратените с писмо вх.№ 5414/21.06.2023 г. писмени документи от НАП, ТД Пловдив справка за актуално състояние на действащи трудови договори за период от 01.01.2013 г. до 31.05.2023 г. на Х. П. П.. Като писмени доказателства са приети и представените от ищеца от „Делта Кредит“ АДСИЦ, гр.София с писмена молба вх.№ 7498/08.09.2023 г. банкови извлечения. С писмо вх.№ 9076/30.10.2023 г. от „Банка ДСК“ АД е предоставена информация относно внесени суми по сметка с IBAN•••• и IBAN BG •••, с титуляр „Делта Кредит“ АДСИЦ, с ЕИК 175145295 от името на Х. П. П., с основание „ вн. по дог.••• В. С. С., с ЕГН ••••••••••“. Видно от заключението на допълнителната съдебно - икономическа експертиза, назначена във въззивното производство, поради липсата на операционните бележки, които представляват първичен счетоводен документ въз основа на които в счетоводството на „Банка ДСК“ АД е отразено касово внасяне на суми по сметките на „Делта Кредит“ АДСИЦ, гр.София, експертизата не може да даде категоричен отговор на въпроса кой е наредител/вносител на описаните в констатациите на заключението 16 бр. касови вноски по разплащателни сметки: сметка с IBAN •••• и IBAN BG ••••, с титуляр „Делта Кредит“ АДСИЦ, с ЕИК 175145295, и двете разкрити в „Банка ДСК“ ЕАД, по които са постъпвали изброените по-горе суми с дати основания, номер и дата на банковото извлечение. На назначената по делото съдебно икономическа експертиза е поставена допълнителна задача, която да отговори на въпроса: След извършването на справка в счетоводството на „Делта Кредит“ АДСИЦ, гр.София и „Банка ДСК“ АД може ли да посочи кой е наредител на банковите преводи – 16 бр. преводи отразени в първоначалното заключение, с които по сметката на дружеството са преведени сумите за погасяване на вноските дължими от Х. П. П.. По делото са приети като писмени доказателства писмените документи приложени към представената по делото молба на „Делта Кредит“ АДСИЦ, гр.София както следва: банково удостоверение с рег.№ •••/12.12.2023 г. от „Банка ДСК“ АД и приложените към него 16 бр. извлечения за периода от 12.04.2013 г. до 16.06.2016 г.. Банковото удостоверение е издадено в уверение на това, че вносител на описаните в него 16 вноски на каса е Х. П. П., с ЕГН •••. С банковото удостоверение се потвърждава, че дневните извлечения 16 бр. приложени към удостоверението са структурирани така, че на първия ред под дата / вальор/ на всяка операция, включена в документа, информационната система на Банка ДСК“ АД показва информация за лицето вносител/ когато операцията е вноска на каса в Банката/ или наредител/ когато операцията е безкасова/. В банковото удостоверение са посочени IBAN, с титуляр „Делта Кредит“ АДСИЦ, дата № на дневно извлечение, сума в лв., вносител, три имена с ЕГН - Х. П. П. с ЕГН ••••. Хасковският окръжен съд като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е в пределите на правораздавателната власт на съда и при наличието на положителни и липса на отрицателни процесуални предпоставки. По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи, съдът намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правно основание по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 т.1 ГПК вр. чл.365 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. чл.86 ал.1 вр. чл.99 и сл. ЗЗД, предявен от „Делта Кредит“ АДСИЦ- гр. София срещу Х. П. П.. Видно от приетото като писмено доказателство ч.гр.д. №157/2021г. по описа на РС- Хасково на 25.01.2021г. в РС- Хасково е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на "Делта Кредит" АДСИЦ срещу Х. П. П.. Издадена е заповед №260079/27.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, като в срока по чл.414, ал.2 ГПК и двамата солидарни длъжници са подали възражения срещу издадената заповед по чл.410 ГПК. С разпореждане на PC-Хасково по ч.гр.д. №157/2021г., връчено на "Делта Кредит" АДСИЦ на 22.03.2021г., в съответствие с разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК дружеството е уведомено за възможността в едномесечен срок да предяви иск срещу длъжника за установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Предмет на установителния иск предявен от ищеца "Делта Кредит" АДСИЦ е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по издадената заповед на посоченото основание. Ищецът претендира от солидарния длъжник Х. П. П. вземания в общ размер от 5885, 91 лв., представляващи сборът от 32 броя неплатени ежемесечни вноски, с настъпили падежи в периода от 31.01.2016г.- 31.08.2018г., дължими от ответника, на основание споразумение от 02.08.2014г., представляващо договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, за признаване и разсрочване на задълженията, произтичащи от сключен между В. С. С. и „Българска пощенска банка" АД /"Юробанк И Еф Джи България" АД/, договор за потребителски кредит №•••• от 11.07.2005г., вземанията за които са прехвърлени с договор за прехвърляне на вземания №002/05.09.2008г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД, гр.София, с ЕИК 000694749 и „Бългериън Ритейл Сървисис“АД, гр.София, с ЕИК 130950970, от една страна и "Алфа Кредит“АДСИЦ, гр.София, с ЕИК 175145295 /с ново наименование „Делта Кредит“ АДСИЦ/, от друга страна и Приложение № 1 към него. Претендират се също така и 318, 82 лв. мораторна лихва върху главницата, считано от 15.07.2020г. до 25.01.2021г. /вкл./, законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата. Видно от приетото по делото писмено доказателство - договор за потребителски кредит № •••• от 11.07.2005г., сключен между В. С.С. и „Българска пощенска банка" АД, чийто правоприемник е "Юробанк и Еф Джи България" АД, между банката от една страна и кредитополучателя В. С. С. е възникнало валидно облигационно отношение по силата на сключения договор, съгласно който на кредитополучателя е бил предоставен потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК в размер на 6100, 00 лв. за срок от 62 месеца, със задължение да го върне ведно с начислените договорни лихви разсрочено, на равни ежемесечни анюитетни вноски всяка в размер на 151, 44 лв. и последна изравнителна в размер на 151, 19 лв., при падеж – 11 то число на съответния месец, съгласно чл.7 и чл.8 от договора и погасителния план към договора за потребителски кредит. В погасителния план са отразени размерът, броят, периодичността, датите на плащане на погасителните вноски. Видно от представеното по делото писмено доказателство бордеро № •••/11.07.2005 г. за усвояване на кредит, банката е предоставила на В. С. С. договорената сума в размер на 6100, 00 лв. От представеното извлечение от сметка издадено от „Юробанк И Еф Джи България“ АД- гр.София, с ЕИК 000694749 и от заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза се установява, че към 05.09.2008 г. непогасеното задължение на В. С. С. по договор за потребителски кредит № ••• от 11.07.2005г. е в размер на 8431, 13 лв. в т.ч. 6100, 00 лв. – главница и 2331, 13 лв. – договорна възнаградителна лихва. Видно от представените към исковата молба договор за прехвърляне на вземания №002/05.09.2008г. извлечение от Приложение № 1 към него и 3 бр. извлечения от сметка удостоверяващи заплащането на цената по договора е извършена цесия между „Юробанк И Еф Джи България“ АД- гр.София, с ЕИК 000694749 и „Бългериън Ритейл Сървисис“АД- гр.София ЕИК 130950970, от една страна, в качеството на цеденти, които прехвърлят възмездно на "Алфа Кредит“ АДСИЦ- гр.София ЕИК 175145295 /с ново наименование „Делта Кредит“ АДСИЦ/, в качеството на цесионер, вземания към свои длъжници, произтичащи от сключени договори за потребителски кредити, изброени и специфицирани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора за цесия. Сред цедираните вземания е и вземането на „Юробанк И Еф Джи България“ АД срещу В. С. С., произтичащо от сключения между него и банката договор за потребителски кредит № •••/11.07.2005г., съгласно който банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 6100, 00 лв., при краен срок за погасяване на кредита до 11.09.2010г., а длъжникът се е задължил да го върне заедно с начислените договорни лихви разсрочено, на 60 ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 151, 44 лв., при падеж 11-то число на месеца, като първата погасителна вноска е била дължима на 11.10.2005г.. Към 05.09.2008г. задълженията на кредитополучателя по договора за кредит възлизат на 8431.13 лева, от които главница в размер на 6100 лева и лихви в размер на 2331.13 лева. В срока на действие на договора, ответникът не изпълнил задължението си за заплащане на дължимите вноски, поради което на 27.02.2013г. цесионерът „Делта Кредит“ АДСИЦ сключил чрез упълномощен представител „Кронос Рикавъри Менидмънт“ООД, гр.София ЕИК 200706032 споразумение с Х. П. П., имащо характер на договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, съгласно който страните, с цел да избегнат един правен спор и след направени взаимни отстъпки, преуреждат отношенията си, като Х. П. П. става солидарен длъжник заедно с В. С. С. по договора за потребителски кредит, като неизплатеното задължение по договора е в размер на 8431.13 лева. Съгласно подписаното споразумение, страните се съгласяват солидарният длъжник да изплати задължението разсрочено за периода от 20.03.2013г. до 20.08.2013г., на 18 бр. ежемесечни анюитетни вноски, всяка вноска в размер на 276.74 лв. На 02.08.2014г. цесионерът „Делта Кредит“ АДСИЦ е сключил чрез упълномощен представител „Екс Дебт“АД, гр.София, с ЕИК 201598086 второ споразумение с Х. П. П., представляващо договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, по силата на който страните за да избегнат един правен спор и след направени взаимни отстъпки, отново преуреждат отношенията си, като ответницата Х. П. П. става солидарен длъжник заедно с В. С. С. по договора за потребителски кредит, чийто остатък е в размер на 9169, 35 лв. Съгласно подписаното споразумение, страните се съгласяват солидарният длъжник да изплати задължението разсрочено за периода 27.08.2014г.-2018г. на 49 бр. ежемесечни анюитетни вноски всяка в размер на 183, 34 лв. Вземането на ищеца спрямо ответницата се основава на споразуменията от 27.02.2013 г. и от 02.08.2014 г., с които Х. П. П. встъпва в дълга на В. С. С. като солидарен длъжник и поема задължението да погаси задължението на кредитополучателя В. С. С. по договор за потребителски кредит№ ••• от 11.07.2005г., сключен между В. С. С. и „Българска пощенска банка" АД, чийто правоприемник е "Юробанк и Еф Джи България" АД. Неоснователно е възражението на ответницата за липса на доказателства за валидна представителна власт на лицето, подписало от името на кредитора „Делта кредит“ АДСИЦ споразуменията. В случая намира приложение установената законова презумпция по чл.301ТЗ, съгласно която действията от името на търговец без представителна власт, се смятат потвърдени от търговеца, ако той не се противопостави веднага след узнаването. От съдържанието на споразумението от 02.08.2014г., се установява, че ответникът е уведомен за извършената цесия на задължението и за новия кредитор с подписването на споразумението, като е спазена е разпоредбата на чл.99 ал.3 ЗЗД. С депозирането на исковата молба от цесионера, придружена с документи, свързани с цесията, следва да се счита за съдебна форма на предявяване на цесията спрямо длъжника, като в този смисъл е и съдебната практика./ Решение №3/16.04.2014г. по т.д. №1711/2013г. на ВКС, I т.о., Решение №78/09.07.2014г. но т.д. № 2352/2013г. на ВКС, I т.о. и Решение №114/07.09.2016г. по т.д. №362/2015г. на ВКС, II т.о. Ето защо и на основание чл.99 ал.4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие за ответницата. По своята правна същност споразумението, с което Х. П. П. встъпва в дълга на кредитополучателя В. С. С. представлява договор и като всеки договор има силата на закон за страните, които са го сключили. С договора, който има характер на спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД, страните по него прекратяват един вече съществуващ спор и целят да избегнат възможен спор, като целта на споразумението е чрез взаимни отстъпки да се внесе определеност и яснота в отношенията между страните, като спогодбата включва в себе си и воля за частичен отказ от съществуващо право, респ. за частично поемане на несъществуващо задължение уредени в чл.365, ал. 2 ЗЗД. От тълкуването на текста на споразумението следва, че страните приемат и се съгласяват не само със съществуващия размер на задължението, но и с посоченото основание на задължението, което е негов източник. Със спогодбата двете страни се съгласяват, че правното положение между тях е такова каквото е записано в споразумението, като ответницата в качеството й на солидарен длъжник и поемайки дълга на кредитополучателя по договор за банков кредит се задължава пред кредитора - ищец по делото да погасява остатъка от задължението според установените в споразумението условия, като страните приемат изменения от действителното правно положение, с оглед и задължението на всяка от страните да се въздържа от оспорване на спогодбата занапред и всяка от страните може да иска изпълнението на признатите или поети от другата страна задължения. В този смисъл основателността на предявения иск зависи от това дали ответницата е изпълнила уговореното в споразумението задължение и от валидността на споразумението. С оглед изложеното относно правния характер на споразумението между страните по делото и въз основа на приетите по делото писмени доказателства и заключенията на назначените по делото експертизи, следва да се приеме, че със сключените споразумения имащи характер на спогодба между страните е постигнато валидно споразумение. Тежестта на доказване по направеното от ответната страна възражение правилно е била възложена на страната, която оспорва валидността на споразумението, поради което необосновано във въззивната жалба се твърди, че е допуснато нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд. Споразумението не противоречи на закона, като с него ответницата встъпва като съдлъжник в чуждо задължение със съгласието на кредитора и поема да заплаща съществуващи задължения, с уговорен падеж, което не е в противоречие със закона, поради което сключената спогодба е породила уговорените между страните в исковия процес правни последици. Неоснователно е възражението на ответницата, че не е разбирала свойството и значението на своите действия при подписване на споразумение от 02.08.2014г. Видно от приетите по делото епикризи и медицински документи и от заключението на назначената по делото съдебно - психиатрична експертиза, което съдът приема като обективно и компетентно дадено към 27.02.2013г. и 02.08.2014 г., не се установяват данни за наличие на психично заболяване или деменция, които да обуславят нарушена възможност Х. П. да разбира правните последици и от двете споразумения, с конкретното им съдържание, както и да ръководи действията си. Видно от заключението на назначената по делото съдебно - психиатрична експертиза което съдът приема като обективно и компетентно дадено към 27.02.2013г. и 02.08.2014 г., няма данни за наличие на психично заболяване или деменция, които да обуславят нарушена възможност Х. П. П. да разбира правните последици и от двете споразумения, с конкретното им съдържание, както и да ръководи действията си. Видно от представения договор за прехвърляне на вземания и приложение № 1 към него вземанията по процесния договор срещу ответника са цедирани от „Юробанк и Еф Джи България АСД на „Делта Кредит“ АДСИЦ, като в приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, размер, задължено лице, като в този смисъл със споразуменията които е подписала на 27.02.2013 г и на 02.08.2014 г.ответницата се е съгласила, че съществува именно прехвърленото вземане, както и че негов кредитор е ищеца, от което следва и извода, че ответницата е уведомена за цесията още към датата на подписване на първото споразумение на 27.02.2013 г. По делото няма данни и доказателства ответницата да е платила задълженията поети с първото споразумение, което е наложило подписване на второто споразумение от 02.08.2014 г. изискуемостта по което е настъпила, като в случая е неприложима т.18 от ТР№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изложеното възраженията на ответницата относно съществуването на вземанията са неоснователни. С подписаното споразумение, имащо характер на договор за спогодба, с който страните преуреждат отношенията си по общо съгласие и занапред се установяват по основание и размер заявените по чл.410 ГПК като остатък и след приспадане на извършените от ответницата плащания вземания за главница в размер на 5885, 91 лв. и мораторна лихва в размер на 318, 82 лв. за периода от 15.07.2020г. до 25.01.2021г. вкл., видно и от заключението на вещото лице по приетата от първата инстанция съдебно- икономическа експертиза. В подкрепа на този извод на съда са и приетите във въззивното производство писмени доказателства- 16 бр. дневни извлечения приложени към банковото удостоверение, което е издадено в уверение на това, че вносител на описаните в него 16 вноски на каса е Х. П. П., с ЕГН •••. С банковото удостоверение се потвърждава, че дневните извлечения 16 бр. приложени към удостоверението са структурирани така, че на първия ред под дата / вальор/ на всяка операция, включена в документа, информационната система на Банка ДСК“ АД показва информация за лицето вносител/ когато операцията е вноска на каса в Банката/ или наредител/ когато операцията е безкасова/. В банковото удостоверение са посочени IBAN, с титуляр „Делта Кредит“ АДСИЦ, дата № на дневно извлечение, сума в лв., вносител, три имена с ЕГН - Х. П. П. с ЕГН ••••. Неоснователно е и възражението за погасяване на вземанията по давност. С подписване на споразумението и уговорените в него падежи на задължението е започнала да тече нова погасителна давност, доколкото всяко споразумение между кредитора и длъжника, с което се разсрочва или отсрочва изискуемостта на вземането, има за последица прекъсване на изтеклата до този момент погасителна давност, след което започва да тече нова давност с начален момент денят, в който според споразумението вземането става изискуемо. В конкретния случай правопораждащият факт е споразумението от 02.08.2014г., като със сключването му страните са се съгласили помежду си, че действителното правно положение е вписаното в споразумението като са изключили възможността да се оспорва предхождащото я правно положение. Съгласно чл.365, ал.2 ЗЗД спогодбата може да включва в себе си воля за частичен отказ от съществуващо право, респективно за частично поемане на несъществуващо задължение. Действието на договора за спогодба освен декларативно, изразяващо се във взаимното съгласие на двете страни, че правното положение между тях е такова, каквото го прогласява спогодбата, има и преобразуващо действие по отношение на съществуващите до подписването му правоотношения между страните, които се изменят съобразно уговореното в договора за спогодба, в каквото насока е и съдебната практика обективирана в решение №985/27.12.2004г. по т.д. №97/2004г., ВКС ТК, II т.о.. С подписване на споразумението от 02.08.2014г. е започнала да тече погасителната давност за вземането, считано от 27.08.2018г. - датата на последната дължима анюитетна вноска и доколкото ищецът не се позовава на предсрочна изискуемост, то именно от този момент до подаване на заявлението на 26.01.2021г., не е изтекъл 5-годишния срок на общата погасителна давност, съгласно чл.110 ЗЗД, поради което и вземането за главница в размер на 5885, 91 лв. не е погасено по давност. Не е погасено и вземането за лихва, тъй като съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава от деня на забавата, като съобразно чл.84 ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня следващ датата на падежа, т.е от деня следващ падежа на съответната месечна вноска. По отношение на вземането за лихви предявени със заявлението по чл.410 ГПК, лихвата се погасява с изтичането на предвидения в закона тригодишен давностен срок, който срок не е изтекъл, поради което и вземането на ищеца за мораторни лихви не е погасено по давност. Този извод е в съгласие настъпилия факт- подписано между страните споразумение на 02.08.2014г., в което с едностранно волеизявление длъжникът заявява, че има задължение към кредитора или че кредиторът има право на вземане срещу него. Налице е и изрично признание на длъжника за основанието, размера и кредитора на задължението. Всяко споразумение между кредитора и длъжника, с което се разсрочва или отсрочва изискуемостта на вземането, има за последица прекъсване на изтеклата дотогава погасителна давност и изместване на началния момент на погасителната давност към деня, в който според споразумението вземането става изискуемо В тази насока е налице съдебна практика обективирана в Решение №174/16.12.2009г. по т.д. №292/2009г. на ВКС, 2-ро т.о.. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че при разглеждане на делото в първата инстанция като необходим другар в исковия процес съдът е следвало да конституира длъжникът В. С. С., солидарен длъжник в заповедното производство, както и че разделянето на солидарните длъжници в производството по чл.422 ГПК е недопустимо и исковото производство следва да се води срещу всички лица против които заповедното производство е започнало, тъй като отговорността е солидарна, съгласно разпоредбата на чл.121, ал.1 ЗЗД и постигнатото съгласие в споразумението между страните. Наред с предвидената възможност в разпоредбата на чл.215 ГПК, искът да бъде предявен от няколко ищци или срещу няколко ответници, ако предмет на спора са общи техни права или задължения, или права или задължения, почиващи на едно и също основание е предвидена и правна възможност в чл.122, ал.1 ЗЗД, ищецът да иска изпълнение от всеки от длъжниците и да насочи иска си срещу един от длъжниците. В настоящия случай ищецът се е възползвал от правото си да предяви иск срещу един от длъжниците поради което съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е конституирал кредитополучателя като необходим другар на страната на ответницата. По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноските направени във въззивоното производство, съгласно списък на разноските по чл.80 ГПК. Въззивницата Х. П. П., с ЕГН •••••••••• от ••• следва да бъде осъдена да заплати на „Делта Кредит“ АДСИЦ, с ЕИК 175145295, със седалище и адрес на управление: ••••, разноски общо в размер на 400, 00 лв., от които 300, 00 лв. - юрисконстултско възнаграждение и 100, 00 лв. - за вещо лице. Мотивиран така, съдът