Решение № 1170 от 27.3.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1087/2024 г.

Производството е по реда на чл.185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.45, ал.3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. Образувано е по жалба на П. Т. З. със от [населено място], подадена чрез пълномощник – адв. Б. Б. от Адвокатска колегия Хасково, против разпоредбата на т.III от приложение №3 към чл.53 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Стара Загора, приета с Решение № 107 от 29.03.2012 год., в сила от 01.04.2012 год., изменена и допълнена в действащата й редакция с Решение №2219 от 20.12.2022 год. на Общински съвет Стара Загора. Всъщност с последното изменение, е приета нова т. III, която е предмет на оспорване. С определение №141 от 13.01.2025 год. е допуснато присъединяване на Т. И. Д. от [населено място], представлявана от адв. Б. Б. от Адвокатска колегия Хасково, към оспорването, инициирано от П. З.. Жалбоподателят П. З. твърди, че оспорената разпоредба е приета от некомпетентен орган, като се позовава на чл. 187, ал. 2 от Закона за културното наследство (ЗКН), според която норма цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган. Поддържа още, че при приемането й не са спазени административнопроизводствените правила на чл.26 и чл.28 от Закона за нормативните актове (ЗНА), както и че Наредбата, не е обнародвана в Държавен вестник съгласно действащите към приемането й редакции на чл. 37 и чл. 38 от ЗНА, нито е била разгласена по реда на чл.22, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) във връзка с чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България (КРБ). Същите доводи са наведени и в молбата на Т. Д. за присъединяване към оспорването, като се обосновава и противоречие на обжалваната разпоредба с нормите на чл.5, ал.5 от КРБ. По тези съображения жалбоподателите молят оспорваната от тях разпоредба да бъде обявена за нищожна, алтернативно – отменена като незаконосъобразна, и претендират за направените разноски по делото. Ответникът – Общински съвет (ОбС) Стара Загора, редовно призован, чрез процесуалния си представител юриск. Н., изразява становище, че жалбата е частично недопустима, в частта, в която се определят комбинирани цени за ученици и студенти и възрастни хора над 65 год.. В останалата си част, намира жалбата за неоснователна, като излага аргументи в тази насока и претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на договорените адвокатски хонорари. Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора изразява становище, че оспорената разпоредба е правилна и законосъобразна. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: С решение №2176 по Протокол №47 от 20.12.2022 год. на ОбС Стара Загора (л. 62 – 68) на основание чл. 21, ал.2 от ЗМСМА и чл.6, ал.2 от ЗМДТ с 41 гласа „за“, шестима „против“ и 1 глас „въздържал се“ от общо 51 общински съветници е приета изменение на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Стара Загора – НОАМТЦУТОСЗ (л. 109 – 130), е създаден нов раздел III към приложение №3 към чл.53 от Наредбата, в който раздел са определени цените на комбинираните билети за посещения на културните обекти на територията на Община Стара Загора. Именно този раздел е предмет на съдебно оспорване, като същият е приет на 20.12.2022 год. Измененията на НОАМТЦУТОСЗ са приети по предложение на Кмета на община Стара Загора с рег.№10-61-732/22.11.2022 год., в което е обосновал приемането им. Така предложеният проект на Наредбата е качен на сайта на Община Стара Загора на 10.10.2022 год. /лист 27-36 от делото/, като в указания тридесетдневен срок не са постъпили предложения или възражения от гражданите. Междувременно в деловодството на Общински съвет Стара Загора, са постъпили две становища по внесеното предложение. Първото от общински съветници от „БСП за България“ е с рег.№10-61-737/05.12.2022 год., а второто от инж. И. Т. – Директор на ОП“Гробищни паркове“ – Стара Загора, които обаче не се отнасят до оспорената разпоредба. Така внесеното предложение е било обсъдено от ПК по законност и обществен ред /прието единодушно/, от ПК по общинска собственост и стопанска политика /прието с мнозинство/, ПК по финанси и бюджет /прието с мнозинство, като само предложението на общинските съветници от „БСП за България“ не е прието/, ПК по оперативни програми и международно сътрудничество /всички са гласували въздържали се/ и от ПК по образование, наука и защита на правата на децата /лист 60 от делото/. С Решение №2176 от 20.12.2022 год. по протокол №47 е прието предложението на Кмета на Община Стара Загора за изменение на Наредбата, като е създаден нов раздел „Комбинирани билети“ – т.III към приложение №3 към чл.53 от Наредбата. За решението са гласували общо 48 от общо 51 общински съветника – 41 „за“, 6 – „против“ и един въздържал се /лист 69 от делото/. С него са приети комбинирани цени на билети за посещения на културни обекти, като цените са различни в зависимост от лицата, които ги закупуват – в първата група влизат възрастните хора, във втората група – учениците и студентите и в трета група са възрастните хора над 65 години. С решение №2219 от 20.12.2022 год. по протокол №47 /лист 70 от делото/, предложението за изменение на наредбата е прието на второ четене, като са гласували общо 48 от общо 51 общински съветника, като „за“ са гласували 43, а „против“ – петима /лист 86 и 87 от делото/. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Видно е от данните по представената преписка, че при гласуване изменението на наредбата през 2022 год., когато е гласувано процесното изменение, същите са приети при наличие на задължителния кворум от общинските съветници и с гласовете на минимум половината от тях. Поради което и на тази плоскост не е налице основание за обявяване на оспорените норми като нищожни. Не е налице и допуснато нарушение на чл.48, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Стара Загора, относно изменението на Наредбата в оспорената част, което е гласувано и прието на първо и второ четене в рамките на едно заседание. Съгласно чл.48, ал.1 от този правилник, проектите за нормативни актове се приемат на две гласувания, които се правят в различни заседания, но е разписано и изключение от това правило, а именно: общинският съвет може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание, ако по време на обсъжданията не са направени предложения за изменения и допълнения на проекта. Това изключение е било налице в конкретния случай, видно от представеното извлечение от протокола, отразяващ състоялото се заседание на общинския съвет на 20.12.2022 год., като е взето нарочно решение за гласуване на процесното изменение на чл.10, ал.1 от наредбата на второ четене на същото заседание. Нямаме нарушение и на чл.28, ал.2 от ЗНА. В приложената административна преписка се съдържат мотиви, изготвени от вносителя на проекта и публикувани по реда на чл.26, ал.3 от ЗНА, при последващото й изменение през 2022 год. Видно от мотивите на проекта за изменение на оспорената разпоредба от Наредбата е, че същите съдържат всички реквизити, посочени като съдържание съгласно чл.28, ал.2 от ЗНА, а именно: причините, които налагат изменението на нормата; целите, които се поставят; очакваните резултати от прилагането й; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Съгласно чл.186, ал.1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения, като ал.2 на същата разпоредба, с оглед вменените му правомощия да осъществява надзор за законосъобразност, предоставя и право на прокурора да протестира съответния акт. Съгласно чл.187, ал.1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. В случая предмет на оспорване е отделна разпоредба от НОАМТЦУТОСЗ, която е подзаконов нормативен акт, съдържащ правни норми, които създават общозадължителни правила за регулиране на обществени отношения на територията на община Стара Загора, като засяга неограничен брой адресати – чл.7, ал.2 от ЗНА и чл.75 от АПК. За да се оспори обаче даден подзаконов нормативен акт, следва да се установи, че същият по някакъв начин засяга правната сфера на оспорващите. В случая този правен интерес е обусловен от интереса на оспорващите към културното наследство на България, в частност на това на Стара Загора. Това тяхно твърдение са доказва от приложените билети. В случая обаче, съдът намира за основателно възражението на ответника, че жалбата е недопустима, в частта й, с която се оспорват комбинираните билети за ученици и студенти и за възрастни над 65 години. Не се твърди, а и не се подкрепя от събраните доказателства по делото, че П. Т. З. и Т. И. Д. са ученици, студенти или възрастни над 65 год. Следователно жалбата против т.III към приложение №3 към чл.53 от Наредбата, в частта в която са определени цените на комбинираните билети за ученици, студенти и възрастни над 65 години, е недопустима. Не е налице правен интерес от така направеното оспорване, в предвид липсата на съответните качества на оспорващите, а от друга страна същите не могат да претендират защита на чужди права, без да е налице надлежното оправомощаване за това. Ето защо в тази й част, жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Разгледани по същество, жалбите са частично основателни. Общинските съвети са компетентни да издават наредби, когато това е предвидено от Конституцията или от закон – чл. 2 от ЗНА и чл. 76, ал. 1 от АПК, като уреждат с тях съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение – чл. 8 от ЗНА. За приемането на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на съответната община ОбС е овластен с нормите на чл.141, ал.4 от КРБ, чл.21, ал.2 във връзка с ал.1, т.7 и т.23 от ЗМСМА и чл.9 от ЗМДТ. Предмет на регулация с наредба, издавана на основание чл.9 от ЗМДТ, каквато е НОАМТЦУТОСЗ, са събираните от общината местни такси, изброени изчерпателно в чл.6, ал.1 от ЗМДТ, и цените за всички услуги и права, предоставяни от общината (с изключение на тези по чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ), включително за ползването на общинските тротоари, площади и улични платна или на части от тях като зони за платено и безплатно паркиране по Закона за движението по пътищата – чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ЗМДТ. Цените за посещение на общински културни обекти обаче, какъвто е предметът на регулация на оспорената разпоредба от НОАМТЦУТОСЗ, не могат да бъдат определяни от ОбС и в частност с наредба по чл. 9 от ЗМДТ, приета на основание чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА, тъй обществени отношения, регулирани с оспорената разпоредба, са уредени в специален закон – ЗКН, предвиждащ в чл.187, ал.2, че цените на входните билети в държавните и общински музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган. Следователно, доколкото нормата на чл.187, ал.2 от ЗКН е специална по отношение на чл.6, ал.2 във връзка с чл.9 от ЗМДТ, ОбС не разполага с материална компетентност да определя цени на входни билети за общински музеи, съответно оспорената разпоредба „Комбинирани билети“ – т.III към приложение №3 към чл.53 от НОАМТЦУТОСЗ, в частта й, в която са определени комбинирани билети за един възрастен, като приета от некомпетентен орган – ОбС Стара Загора, е нищожна и на основание чл.193, ал. 1, предложение първо от АПК следва да бъде обявена за такава. За пълнота на изложението, съдът намира, че следва да отговори на всички оплаквания в жалбите. На първо място не са основателни оплакванията за допуснати процесуални нарушения при приемането на Наредбата в оспорената част. Налице е обнародване на проекта на наредбата на сайта на Община Стара Загора, като е спазен и тридесет дневния срок за това. Направена е и финансова обосновка на предложените изменения в предложението на Кмета на Община Стара Загора, налице е доклад, че липсват постъпили предложения или възражения от граждани. Липсата на такива, прави безпредметно съставянето на доклад на приетите и отхвърлени възражения или предложения на гражданите. Оспорващите претендират за нищожност на атакуваните разпоредби, с основен довод, че същите не са валидни, защото не са публикувани в „Държавен вестник“, а съгласно цитирана практика на ВАС, такива нормативни актове били правно нищо и не можели да пораждат валидни правни последици. Съдът не намира за основателни тези доводи и съображения. Макар Конституцията на Република България да има пряко действие и съгласно чл.5, ал.5 от нея всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни от публикуването им, освен ако няма друг определен срок. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗНА нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията или от закон. В същия смисъл е и чл.76 от АПК. По отношение на местния орган на управление, какъвто се явява ОбС, такъв закон е ЗМСМА. В неговият чл.21, ал.1 се установяват правомощията на този орган, за чието изпълнение, той може да приема правилници, наредби, инструкции, решения и пр., т.е. и актове с нормативен характер. В процесния случай се оспорват разпоредби от акт, приет от местния орган на управление на Община Стара Загора, като съгласно цитирания текст от ЗМСМА, този орган притежава правомощието да приема и актовете с нормативен характер, в изпълнение на възложените му в този закон правомощия. Тези актове обаче не подлежат на обнародване в ДВ /както актовете, издавани от МС от други органи на изпълнителната власт или в изрично предвидените случаи/, т.е., ако закон не предвижда обнародване в ДВ /вж. чл.22, ал.2, изр. последно/. Установено бе по делото, че така изменените разпоредби са обнародвани в сайта на Община Стара Загора на 23.12.2022 год., 3 дни след приемането им. Съгласно чл.37, ал.3 от ЗНА, нормативните актове на общинските съвети се обнародват в печата или се разгласяват по друг начин на територията на общината. В сходен смисъл е и нормата на чл.78, ал. 3 АПК. Обнародването на изменените разпоредби е елемент от фактическия състав по приемане на наредбата като подзаконов нормативен акт и при отсъствие на обнародване фактическият състав по приема на нормативния акт остава незавършен и същият не поражда действие. В този смисъл неразгласяването по надлежния ред, води до извода, че така изменените разпоредби не са породили правното си действие до датата на обнародване. Обнародването не е част от процедурата по приемането на нормативния подзаконов акт, а е условие за неговото влизане в сила. Ето защо, оспорваните текстове от конкретната наредба, като приети от орган, изрично овластен с такова правомощие /вж. чл.62, ал.10 от ЗУТ, вр. с чл.21 от ЗМСМА/, не се явяват нищожни и на тази плоскост оспорването е неоснователно. Изричното законово оправомощаване на ответника да издава административни актове с нормативен характер в изпълнение на възложените му законови правомощия, вкл. и по въпроса за определянето на цените на услугите на територията на общината, е налице, поради което и наредбата, както и нейното изменение в частта на процесната разпоредба, е валидно извършено. При този изход на спора, с оглед частичната основателност на жалбите и при направени възражения от страна на ответника за прекомерност на заплатените от жалбоподателите и претендирани от тях адвокатски възнаграждения, имайки предвид разпоредбата на пар. 1, т. 6 от АПК, Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите направените разноски по делото, както следва: на жалбоподателя П. З. – в размер на сумата от 340.00 лв., от които 10.00 лв. заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата му, 30.00 лв. заплатена такса за обнародване на съобщението за оспорването в ДВ, 300.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат за процесуално представителство пред настоящата инстанция, а на жалбоподателката Т. Д. – в размер на сумата от 310.00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат за процесуално представителство пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл.193, ал.1 и чл.143, ал.3 от АПК, съдът