Решение № 80 от 16.4.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 77/2026 г.

дело № 20264300500077 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постановено е съдебно решение №605/27.12.25 г. по гр.д.№935/25 г. по описа на ЛРС, с което са отхвърлени заявените от Министерството на правосъдието, с адрес: гр. София, ул. “Славянска” № 1 против Г. Д. Й., с ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• искове за заплащане на сумата от 750,00 лв. заплатена финансова компенсация по Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпление на Т. Г. С., наследник на пострадалия Г. И. А., ведно със законната лихва от 31.05.2025 г. до изплащането й и обезщетение за забава в размер на 6,82 лв.за периода от 07.05.2025 г. до 30.05.2025 г; отхвърлено е искането на Министерството на правосъдието, с горните данни, за присъждане на сторените по делото разноски и е осъдено Министерството на правосъдието, с адрес: гр. София, ул. “Славянска” № 1 да заплати на адв. М. М. И., адвокат от АК Ловеч, с адрес: ••• възнаграждение за предоставена от него безплатна правна помощ в полза на Г. Д. Й., в размер на 300,00 лв.

Постъпила е въззивна жалба вх.№656/20.01.2026 г. от Министерството на правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието Г. Г., чрез пълномощника главен юрисконсулт П. Н. Адрес за призоваване: гр. София 1040, ул. „Славянска" № 1 срещу Решение № 605/27.12.2025 г., постановено по гр. дело № 20254310100935 по описа на ЛРС.

Изтъква, че не са доволни от решението, тъй като е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и в условията на допуснати от съда съществени

нарушения на съдопроизводствените правила, и на необоснованост, поради което моли да бъде отменено, като бъде постановено друго решение, с което да се уважи предявения иск.

Поддържа, че изводите на съда за неоснователност на претенцията не са съобразени с представените по делото доказателства в цялост.

Съображенията в подкрепа на заявеното становище за неправилност на първоинстанционния съдебен акт и искането за неговата отмяна са следните:

Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗПФКПП финансовата компенсация обхваща, заедно или поотделно, имуществените вреди, които са пряка последица от престъплението и се изразяват във:

1. разходи за лечение, с изключение на разходите, които се поемат от бюджета на НЗОК;

2. пропуснати доходи;

3. разходи по плащане на съдебни и деловодни разноски;

4. пропуснати средства за издръжка;

5. разходи по погребение;

6. други имуществени вреди.

Изтъква, че разходите по погребение са включени в приложното поле на закона, като по делото е представена фактура № 179/25.11.2020 г, където те са посочени. Сочи, че в Решение № 6/2025 г. на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления е обсъдено и съобразено обстоятелството, че средният размер на погребалните услуги през 2020 г. е в размер на 750 лв., като именно финансова компенсация в този размер за понесени разходи по погребение е разрешено да бъде предоставена на наследник на починалия вследствие на престъпление Г. И. А..

Твърди, че в императивната разпоредба на чл. 15 от ЗПФКПП са посочени изчерпателно случаите, в които не се предоставя финансова компенсация, като настоящият случай не е сред посочените. С отхвърлянето на иска на МП за осъждане на Г. Д. Й., осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3-то, т. 6, пр. 3-то, във вр. чл. 115 от НК, е нарушен материалния закон, цитиран по-горе, регламентиращ обществените отношения, свързани с условията и реда за подпомагане и финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления граждани и е в разрез с целта на закона. Счита, че безспорно пострадалите от престъпления граждани са претърпели имуществени и неимуществени вреди, а в случая пострадалите са претърпели загуба и на двамата си родители, в резултат на жестоко убийство, като в такава ситуация наред с неимуществените вреди пострадалите са претърпели и имуществени вреди, които подлежат на компенсация от страна на държавата и безспорно са допустими съгласно императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1, т. 5 от ЗПФКПП. Изтъква, че по делото е представено писмено доказателство, което съдът не е обсъдил, като с обжалваното решение ЛРС е постановил формално отхвърляне на предоставена от страна на държавата финансова компенсация, като в мотивите е посочено единствено, че искане за покриване на разходи за погребални услуги не били направени и поради това не били дължими на пострадалото лице. Счита, че настоящият случай не попада сред изброените хипотези в чл. 15 ЗПФКПП, в които законът забранява предоставяне на финансова компенсация и по аргумент от противното, в случаите извън тези по цитираната забранителна разпоредба, няма пречка за разрешаване предоставяне на финансова компенсация, при доказан извършен разход. Изтъква, че съдът не е обсъдил представената фактура от 25.11.2020 г., която представлява писмено доказателство за направени от пострадалите разходи по погребението на Г. И. А. и чиято компенсация е разрешена с Решение № 6/2025 г. на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления към МП. Счита, че е налице несъответствие между приетото от съда и установеното от доказателствата по делото, което представлява необоснованост.

Сочи, че ЛРС е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до ограничаване правото на защита на ответника и постановяване на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка. Поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

С оглед изложените аргументи, моли съда да отмени Решение № 605/27.12.2025 г. постановеното по гр. дело № 20254310100935/2025 г. по описа на Районен съд - Ловеч, II състав, като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост и да бъде постановено друго решение, с което да бъде осъден Г. Д. Й., ЕГН: •••••••••• да заплати на Министерството на правосъдието сумата в размер на 750,00 лева/ 383,47 евро , представляваща заплатената финансова компенсация по ЗПДКПП на Т. Г. С., наследник на пострадалия от престъплението Г. И. А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на изплащане на обезщетението (07.05.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата.

Моли да бъдат присъдени и разноските по водене на делото, включително юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, като същите възложите в тежест на въззиваемия.

В срок е подаден отговор на въззивната жалба от Г. Д. Й. чрез процесуален представител: адвокат М. И. – ЛАК, в който изразява становище, че изложеното във въззивната жалба е неоснователно и не почива на наличните по делото доказателства, включително и тези предоставени от ищеца.

Оспорва жалбата и счита, че обжалваното решение на PC Ловеч е правилно и законосъобразно.

Твърди, че ЛРС е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства, като е възприел правилно фактическата обстановка и е постановил в този смисъл обосновано и законосъобразно решение.

Счита за изцяло неоснователни посочените във въззивната жалба на ищеца възражения, че постановеното от ЛPC Решение е издадено, без да бъде съобразен

материалния закон, както и че съда е нарушил процесуалните разпоредби.

Счита за изцяло неоснователни посочените във въззивната жалба на ищеца претенции, че с обжалваното решение първоинстанционният съд е постановил формално отхвърляне на предоставена от страна на държавата финансова компенсация, като в мотивите е посочено единствено, че искане за покриване на разходи за погребални услуги не били направени и поради това не били дължими на пострадалото лице.

Напротив, твърди, че първоинстанционния съд е събрал всички относими за правния спор доказателства, анализирал е подробно същите и е извел съответните в тази връзка правни изводи.

Сочи, че в действителност, както е приел съда, в който смисъл били и възраженията по делото, в молбата за заплащане на обезщетение С. е заявила, че е сторила разноски за психологически консултации и за изработка на паметник. Твърди, че разходите за изработка на паметник, за които е претендирано обезщетение, не съставляват имуществена вреда, за обезщетяването на която правоимащите лица имат право на обезщетение, още повече, че същата не е доказала да е направила такива разходи - напротив представили по делото доказателства, че майката на ответника - Д. Г. Й. е направила разходи за погребението на родителите си, поради което претенцията на С. са неоснователни.

В тази връзка счита, че не следва да се взима под внимание възражението от ищеца, че съда не бил взел отношение по представената по делото фактура от 25.11.2020г., която е писмено доказателство, доказващо направени разходи за погребение. Това доказателство първо не е представено от тях - нито с ИМ, нито в хода на делото, а от ответника и касае именно цитираната фактура на името на Д. Й., а не на лицето, на което ищеца е изплатил обезщетението, по който се иска регрес от ответника.

Приема, че правилно съда е приел, че искания за покриване на разходи за погребални услуги не са правени, с оглед на което за обезщетяване на такива, включително по средни цени, не са били дължими на лицето, инициирало производството по компенсация. Изтъква, че с решението на МП, с което е разпоредено заплащането на обезщетение за имуществени вреди за погребение, не е отговорено на искането на правоимащото лице, с оглед на което с предложеното изпълнение от Министерството на правосъдието не е придобило регресни права срещу ответника.

Предвид на изложеното счита, че възраженията на ищеца, съдържащи се в неговата въззивна жалба са изцяло неоснователни, поради обжалваното Решение №605/27.12.2025г. по гр.д. №935/25г. на PC Ловеч като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивникът не се явява, но представя писмено становище, с което поддържа въззивната си жалба, като твърди, решението на ЛРС е неправилно и следва да бъде отменено, а искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Прави възражение относно евентуално претендирано адвокатско възнаграждение, като се позовава на решение на СЕС от 2501.2024 г. по дело С-438/22 г. и моли то да бъде съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

Въззиваемият се представлява от адв.И., който поддържа изложеното в отговора на въззивната жалба и моли решението на ЛРС да бъде потвърдено, като му се присъди и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

От представените по гр.д.№935/25 г.доказателства, от обясненията на страните, от всички тези доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Атакуваното решение е съобщено на въззивника на 8.01.2026 г., а въззивната жалба е подадена на 20.01.26 г., /п.кл./. т.е. в срок, срещу подлежащ на въззивен контрол първоинстанционен съдебен акт от страна с наличие на правен интерес, поради което производството е допустимо.

Съдът констатира, че е постановено валидно и допустимо съдебно решение от 27.12.2025 г. на Ловешки районен съд по гр.д.№935/25 г. и при това положение следва да се обсъди неговата правилност в какъвто смисъл са и оплакванията във въззивната жалба.

Видно от представената по делото присъда № 6/04.05.2022 г., постановена по НОХД № 85/2022 г. по описа на Окръжен съд Шумен, Г. Д. Й. е признат за виновен за това, че на 22.11.2020 г. в гр. Ш., местността „••••••••••••“ умишлено умъртвил Г. И. А. и Я. Г. А. престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3-то, т. 6, пр. 3-то, вр. чл. 115 НК, като го осъдил на 20 години лишаване от свобода.

С решение от 30.09.2022 г., постановено по ВНОХД № 201/2022 г. на Апелативен съд Варна присъдата е потвърдена.

Съгласно решение от 15.02.2023 г. по н. д. № 1004/202 г. на ВКС е оставено в сила решение от 30.09.2022 г., постановено по ВНОХД № 201/2022 г. на Апелативен съд Варна.

Видно от удостоверения за изх. №1870 и №1871 от 08.06.2023 г., издадени от Община Шумен, Г. И. А. и Я. Г. А. са оставили за свои наследници по закон дъщерите си Т. Г. С. и Д. Г. Й..

На 20.06.2023 г. Т. Г. С. е подала молба за финансова компенсация по Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления до Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления. В нея конкретизира, че е пострадала от извършено на 22.11.2022 г. престъпление от Г. Д. Й., който е умъртвил родителите й Г. и Я. А.. Претендира, че е претърпяла вреди в размер на 410,00 лв. психотерапевтични сесии и 1 400,00 лв. – разходи за изработка на паметник на гробното място на Г. И. А. или общо 1 810,00 лв, като е представила и писмени доказателства за това.

Тя е е декларирала, че не е получила обезщетение по друг начин за причинените й имуществени вреди в следствие на извършеното престъпление с декларация от 20.06.2023 г.

В отговор на отправено запитване от 30.11.2023 г. Община Шумен е предоставила отговор на Министерството на правосъдието относно това, дали са извършвани социални погребения на починалите лица Я. и А. А..

В отговора с изх.№ЕО-Ш-2677-001/11.12.2023 г. се посочва, че в общината не е сторила разходи за погребението на Я. и А. А., а средният размер на погребални услуги през 2020 г. в общината в частните погребални агенции е 750,00 лв. за едно погребение.

Постановено е решение 6 от 2025 г. на НСПКПП, с което е определена сумата 750 лв. за изплащане на компенсация за понесени разходи за погребение, тъй като според административния орган съгласно чл.14 ал.1 т.5 от ЗПФКПП само те подлежат на компенсиране, не и последващи обредни дейности. Отказано е и присъждане на сумата за оказани психотерапевтични сесии, тъй като съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗПФКПП, тези консултации са безплатни и се предоставят от неправителствени организации.

На 07.05.2025 г. Министерството на правосъдието е наредило да се плати на Т. Г. С. сумата от 750,00 лв. – компенсация решение № 6/25 на НСПКПП и сумата е получена от С..

В съдебно заседание на 23.10.25 г. адв.И., в качеството му на пълномощник на ответника е представил писмени доказателства:фактура №3/30.05.22 г., фактура №179/25.11.2020 г. и протокол за уведомяване на пострадал от престъпление на името на Д. Г. Й., от които доказателства се установява, че именно Д. Г. Й., майка на ответника, сестра на Т. Г. С. и дъщеря на покойните Г. И. А. и Я. Г. А. е заплатила сумата 946,50 лв. на „Обреди – Памет“ООД за 2 бр.ковчег, 2 бр.кръст, транспорт катафалка, траурни стоки, траурни услуги, изкопаване на гроб и погребване 2 бр. на 25.11.2020 г. Установява се, че на 30.05.2022 г. Д. Й. е заплатила сумата 1400 лв. за изработка на паметник и оформяне на гробно място на Я. Г. А..

При тези данни настоящата инстанция приема, че е сезирана с регресен иск,

предявен от Министерство на правосъдието против извършителя на престъплението Г. Д. Й., за заплатена финансова компенсация на лице, пострадало от престъплението-Т. Г. С., което той е извършил с правно основание чл.16 ЗПФКПП и за заплащане на обезщетение за забава, с правно основание чл.86 от ЗЗД в размер на сумата 750 лв. и обезщетение за лихва за забава в размер на 6,82 лв. за периода от 7.05.25 г. до 30.05.2025 г.

За да бъде уважен този иск с правно основание чл.16 от ЗПФКПП, следва да са

налице следните предпоставки, а именно: да е налице влязла в сила присъда, с която ответникът е признат за виновен, в случая за умишлено умъртвяване на повече от едно лице с особена жестокост, за което му наложено наказание лишаване от свобода; престъплението, за което е осъден Й., да попада в предметния обхват на разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 1 ЗПФКПП; молбата за заплащане на обезщетение да е подадена в рамките на последните пет години след признаване на ответника за виновен за извършено престъпление по чл. 3, ал. 3 ЗПФКПП; тя да изхожда от низходящ на починали в следствие на умишлено умъртвяване лица (низходяща на лицата, пострадали от престъплението) правоимащо лице по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗПФКПП, което е декларирало, че не е получило обезщетение по друг начин, както и писмени доказателства, че Министерство на правосъдието е изплатило на молителя претендираната от него финансова компенсация по ЗПФКПП, в размер на сумата 750 лв.

В случая обаче ответникът чрез своя пълномощник е оспорил законосъобразността на издадения административен акт, като е представил писмени доказателства, че неговата майка-сестра на пострадалата Т. С., претендирала обезщетението, е заплатила разноските по погребението на своите родители в размер на 946,50 лв. съгласно фактура №179/25.11.2020 лв.

Съгласно практиката на ВКС отразена в решение №264/26.04.24 г. на ВКС по гр.д. №1004/23 г, в производството по ЗПФКПП НС ПФКПП действа като административен орган, който издава или отказва издаването на благоприятстващ административен акт по искане на пострадалия от престъпление, който има характеристиката на индивидуален административен акт. Той обаче не засяга правната сфера на дееца, тъй като не поражда, нито установява задължението му да поправи причинените вреди на пострадалия, като не го благоприятства, тъй като не го освобождава от задължението да обезщети пострадалия. Приема се от висшата инстанция, че инцидентният контрол върху валидността и законосъобразността на адм.актове се осъществява, когато техните правни последици променят правната сфера на лицата, които не са участвали в административното производство по издаването и обжалването им, като преценка в тази насока се прави от съда във всеки конкретен случай. Съгласно чл.17 ал.2 от ГПК съдът следва да се произнесе инцидентно по валидността на акта, без оглед на обжалваемостта му и за законосъобразността му, когато той се противопоставя на страна, която не е била участник в административното производство по издаването и/или обжалването му. Следователно настоящата инстанция следва да осъществи косвен съдебен контрол не само за нищожност на акта, но и за материална незаконосъобразност, когато акта се противопоставя на трето, лице, което не е участвало в административното производство по издаването/обжалването му. ВКС постановява, че при издаден благоприятстващ административен акт отговорността на причинителя на вредата остава същата, като се променя само титулярът на съответната част от дължимото обезщетение по същия начин, както той би се променил при изплащане на част от задължението от трето лице, което е имало интерес от изпълнението или цедиране от кредитора на част от вземането, преди предявяването на иска. Това показва редът, по който деецът може да защити правото си по предявения срещу него регресен иск от платилия част от неговото задължение. Срещу този иск ответникът може да се защитава с възражение, че не отговаря пред пострадалия, че е платил задължението към пострадалия или, че дължимото от него задължение е в по-малък размер.

Настоящата инстанция с оглед събраните по делото доказателства приема, че процесния административен акт е валиден, тъй като е издаден от компетентен орган, в кръга на неговата компетентност, спазена е предписаната от закона форма, издаден е при спазване на законовите правила на процедурата за издаване на същият, той съответства на материално-правните разпоредби, касаещи както правомощията, така и обхвата на дейността на органа и не на последно място същият е съобразен с целта на закона за предоставяне на финансова компенсация и подпомагане на пострадали от престъпления. Предвид направените възражения от страна на пълномощника на ответника, който не е бил участник в административното производство съдът следва да извърши косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт по реда на чл.17 ал.2 от ГПК. В този смисъл и съобразно представените писмени доказателства съставът на съда приема, че административният орган е предоставил финансовата помощ, без правоимащото лице да е предоставило надлежни писмени доказателства, в случая за извършени разходи по погребението на починалите от престъплението нейни родители на основание чл.14 ал.1 т.5 от ЗПФКПП. Установява се, че сумата от 750 лв. е предоставена след процедура по чл.23 от ППЗПФКПП, т.е. след писмено запитване и отговор от страна на Община Шумен за средния размер на погребалните услуги към момента на извършване на престъплението. От друга страна по делото се събраха доказателства-фактура №179/22.11.2020 г. за сумата 946,50 лв, издадена в полза на трето лице Д. А.-майка на ответника, която е заплатила тези погребални услуги на починалите си родители.

Следователно ответникът успешно е оборил матералната законосъобразност на издадения индивидуален административен акт решение №6 от 2025 г. на НСПКПП, като е доказал, че разходите по погребението на покойните Г. и Я. А. са заплатени от неговата майка Д. Г. Й.. Нещо повече, видно от молбата на Т. С., тя не е претендирала заплащане на разходи за погребение, следователно административният орган се е произнесъл незаконосъобразно.

При това положение е настоящата инстанция счита, че предявеният от Министерство на правосъдието искове с правно основание чл.16 ЗПФКПП и чл.86 от ЗЗД против Г. Д. Й., с ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• за заплащане на сумата от 750,00 лв. заплатена финансова компенсация по Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпление на Т. Г. С., наследник на пострадалия Г. И. А., ведно със законната лихва от 31.05.2025 г. до изплащането й и обезщетение за забава в размер на 6,82 лв.за периода от 07.05.2025 г. до 30.05.2025 г , като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

Предвид съвпадане на правните изводи на ЛОС с тези на първата инстанция

жалбата против решение №605/27.12.2025 г. на РС-Ловеч постановено по гр.д.№935/25 г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а атакуваното решение като правилно и обосновано следва да бъде потвърдено.

При този изход от процеса въззивника следва да заплати на адв.И. адвокатско

възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА, тъй като е осъществена безплатна правна помощ на въззиваемия в размер на сумата от 150 евро, което е съобразено с фактическата и правна сложност на производството и извършената от адвоката работа по подаване на отговор и участие в едно съдебно заседание.

Водим от горното съдът