Решение № 7255 от 28.11.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 7968/2025 г.

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба, вх.№25005801/22.04.2025год. депозирана от ответника И. К. П. с ЕГН: ••••••••••, чрез адв.Г. М. срещу Решение № 20137925/18.03.2025год. постановено по гр.дело № 18921/2021год. по описа на СРС, 155 състав, с което е признато за установено, на основание чл.108 от ЗС по отношение на И. К. П. с ЕГН: ••••••••••, с адрес в гр.••••, че Л. Г. Ш., с ЕГН: •••••••••• с адрес в гр.София, ж.к.“Люлин-Център“, ул.“Арх.Г. Ш.“ и М. Б. Ш., с ЕГН: ••••••••••, с адрес в гр.•••• са собственици на следния недвижим имот: сграда за търговия с идентификатор 68134.4361.35.36, с адрес на сградата: гр.София, район „Люлин“, Базар „Искра 2000“, на един етаж, със застроена площ от 5 кв.м., сградата разположена в имот с идентификатор 68134.4361.35, на основание влязло в сила съдебно решение, и е осъден И. К. П., с ЕГН: •••••••••• да предаде на Л. Г. Ш., с ЕГН: •••••••••• и М. Б. Ш., ЕГН: ••••••••••, владението върху описания по-горе недвижим имот. С решението съдът се е произнесъл и по разноските като е осъдил ответника да заплати на ищците, на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски в размер на 716, 90лв. Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че бил собственик на процесния имот по силата на нотариален акт за покупко-продажба от 29.12.2011г., а въззиваемите не били собственици, тъй като нотариалния акт, издаден по реда на чл.587 и сл. от ГПК, на който се позовават не се ползва с материална доказателствена сила, относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост Оспорва правото на собственост на въззиваемите, като се позовава на изтекла придобивна давност, предвид че владял имота необезпокоявано. непрекъснато и явно повече от 10 години от момента на закупуването му от 29.12.2011г. Освен това се е позовавал на изтекла в негова полза и 5 годишна давност, като твърди добросъвестността да е налице при възникване на правното основание - чл. 70. ал.1. изр. 2-ро ЗС, т.е когато същият е закупил имота с цитирания по - горе нотариален акт. Намира, че изложените мотиви в решението относно фактическото владение върху имота, както и че не била изтекла предвидената в закона кратка придобивна давност били неправилни. Излага, че владението на правно основание върху процесния имот било въз основа на договора за продажба от 29.12.2011год. като кратката придобивна давност е изтекла още на 29.12.2016г. и той като физическо лице не е знаел, че някой оспорвал собствеността върху имота. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск, както и да осъди ищците да му заплатят разноските и пред двете инстанции. Въззиваемите Л. Г. Ш. и М. Б. Ш., чрез адв.Д. Г. са депозирали в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с която я оспорват. Излагат съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Считат, че в мотивите си първоинстанционния съд правилно изложил фактическата обстановка, основавайки се на събрания по делото доказателствен материал, твърденията на страните, като точно и ясно се обосновал защо уважил исковата претенция и счел същата за основателна и доказана. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата. Молят съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло първоинстанционния съдебен акт. Претендира разноски. Софийски градски съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на другата страна и като разгледа събраните по делото през първата инстанция доказателства, намира за установено следното: Пред СРС е предявен иск, с правно основание чл.108 от ЗС, за признаване на установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижим имот: сграда за търговия с идентификатор 68134.4361.35.36, с адрес на сградата: гр.София, район „Люлин“, Базар „Искра 2000“, на един етаж, със застроена площ от 5 кв.м., сградата разположена в имот с идентификатор 68134.4361.35, на основание влязло в сила съдебно решение, като същия бъде осъден да предаде владението върху имота /след изменение на иска, допуснато на основание чл.214 от ГПК с протоколно определение от 08.10.2024год./. В исковата молба и в молба с уточнения ищците твърдят, че са собственици в режим на СИО на недвижим имот, представляващ сграда за търговия с идентификатор 68134.4361.35.36 с адрес на сградата: гр. София, район „Люлин“, Базар „Искра 2000“, на един етаж, със застроена площ от 5 кв.м., сградата разположена в имот с идентификатор 68134.4361.35, който самостоятелен обект представлява павилион № 3, с квадратура 4, 75 кв.м., с граници, подробно описани в Нотариален акт № 131, том I-A, рег. № 21546, дело № 100 от 29.12.2011 г. на нотариус с рег. № 273, действащ в района на СРС. Правото им на собственост е признато с влязло в сила съдебно решение от 10.12.1999 г. по гр.д. № 2054/1999 г. по описа на СРС, с което е бил обявен за окончателен сключеният между ищците и РПК „Искра“ предварителен договор за продажба на павилион от 30.06.1997 г. Също така твърдят, че през лятото на 2019 г. установили, че в павилиона се извършва търговска дейност от „Игуана Джийнс 2012“ ЕООД, чийто управител бил в обекта. Сочат, че отправили нотариална покана към управителя на дружеството, по партида на което дружество имало вписан нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 2011 г., съгласно който И. К. П. закупил имота от „Искра-21“ АД – правоприемник на РПК „Искра“, както и че установили вписана възбрана върху 1/2 част от имота по изп.д. № 2017858040024 Ответникът И. К. П. оспорва изцяло предявения иск. Оспорва правото на собственост на ищците, тъй като оспорва издаденият в тяхна ищците нотариален акт по реда на чл. 587 от ГПК като счита, че той не се ползва с материална доказателствена сила. Прави възражение за липса на идентичност на претендирания от ищците недвижим имот и владеният от ответника физическо лице. Позовава на изтекла в негова полза придобивна давност в продължение на повече от 10 години от момента на закупуване на имота, както и на добросъвестност и придобиване на имота по давност за период от 5 години. Заявява, че като добросъвестен владелец отдава имота под наем. Въззивната инстанция намира за установена следната фактическа обстановка по делото: Съгласно Решение от 10.12.1999 г. по гр.д. № 2054/1999 г. по описа на СРС, 30 състав, на основание чл.19, ал.2 от ЗЗД съдът е обявил за окончателен сключения между РПК „Искра“ Люлин – София и М. Б. Ш. предварителен договор от 30.06.1997 г., по силата на който РПК „Искра“ Люлин продава на М. Б. Ш. следния недвижим имот: павилион № 3 с площ от 4, 75 кв.м., находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, Кооперативен пазар III микрорайон със следните граници: на север – павилион № 4, на изток – магазин хр.стоки на РПК „Искра“, на юг – павилион № 2, на запад – улица между кооп. пазар и блок 328. Решението е връчено на ищеца на 29.12.1999год., а на ответника на 12.01.2000год. , като няма доказателства да е било обжалвано, поради което следва, че е влязло в законна сила на 27.01.2000год. Установява се от приложеното гражданско дело № 2054/99год. по описа на СРС, 30 състав, че прехвърлителят по предварителния договор е придобил правото на собственост на 29.04.1998год. с Договор за прехвърляне право на собственост, по силата на който Столична община възмездно му е прехвърлила правото на собственост върху обект, представляващ Кооперативен пазар, находящ се в ж.к.“Люлин“, III микрорайон, кв.47, парцел II, район Люлин, по плана на гр.София, утвърден със заповед № РД 09 251/30.09.1990год. от Председателя на ИК на ОбНС-Люлин, със застроена площ от 255кв.м. и покрит пазар със застроена площ от 750кв.м., заедно със съответното право на строеж върху мястото. С договор за прехвърляне право на собственост от 22.05.1998год. Столична община е прехвърлила 2539кв.м. от същия имот, а с Договор за прехвърляне на право на собственост от 09.10.1998год. е прехвърлила недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ част от парцел II, Търговски център – Кооперативен пазар, кв.47, ж.к.“Люлин“, трети микрорайон, по плана на гр.София, целият с площ от 4532кв.м., като е посочено, че е без построените в мястото сгради, собственост на РПК „Искра“. От представената Справка № 501540/10.04.2024год. от Агенция по вписванията, по данни за физическо лице М. Б. Ш., за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода 01.01.1991год. до 10.04.2024год., се установява, че на 24.03.1999 г. е била вписана исковата молба на М. Б. Ш. срещу РПК „Искра“ относно процесния недвижим имот.На 14.02.2000год. е било отбелязано заличаването й, като на 05.03.2002год. е вписано решение за обявяване на предварителен договор за окончателен. С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 29, том I, рег. № 3199, дело № 29 от 11.03.2002 г. на нотариус с рег. № 270, действащ в района на СРС, Л. Г. Ш. и М. Б. Ш. са признати за собственици на недвижим имот, представляващ масивен павилион № 3 с площ от 4, 75 кв.м., находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, Кооперативен пазар, трети микрорайон, при граници, подробно описани в нотариалния акт. Съгласно Скица № 15-208899 от 29.02.2020 г., издадена от СГКК – гр. София, самостоятелен обект с идентификатор 68134.4361.35.36, със застроена площ 5 кв.м., разположен в поземлен имот с идентификатор 68134.4361.35 е собственост на И. К. П., като основание за собственост е посочен Нотариалния акт № 146, том CLIII, рег. № 60488, дело № 33013 от 29.12.2011 г. на Служба по вписванията. Установява се от заверен препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 131, том I-А, рег. № 21546, дело № 100 от 29.12.2011 г. на нотариус с рег. № 273, действащ в района на СРС, че на 29.11.2011год. И. К. П. е придобил от „Искра-21“ АД собствеността върху недвижим имот, представляващ сграда за търговия с идентификатор 68134.4361.35.36 с адрес: гр. София, район „Люлин“, Базар „Искра 2000“, със застроена площ от 5 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4361.35, с адрес на поземления имот гр.София, район Люлин, ж.к.Люлин, с площ от 11 784кв.м., с начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен план: кв.47, парцел II и представените писмени доказателства – МАСИВЕН ПАВИЛИОН №3 със застроена площ от 4, 75кв.м., част от Апликираните павилиони по западния фронт на „Базар Искра 2000“, с обща застроена площ на апликираните павилиони от 255кв.м., при съседи на павилиона: север – павилион № 4, юг – павилион № 2, изток – магазин за хранителни стоки, запад – улица.Посочено е че владението на недвижимия имот е предадено на купувача преди сключването на договора.От своя страна продавачът е декларирал, че дружеството е единствен легитимиран собственик на продавания имот и същия не е продаван на други лица, няма тежести, наематели и съдебни спорове. При съставянето на нотариалния акт са били представени документи, удостоверяващи правото на собственост, а именно: НА за собственост на недвижим имот № 137, том I, рег.№22734, дело №596/08.11.1999год. на нотариус № 258, Договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, сключен на 23.02.2005год между Столична община като продавач и „Искра -21“АД като купувач и др. От представения заверен препис от договор за наем на имот от 22.12.2015 г. се установява, че И. К. П. е отдал под наем процесния недвижим имот на трето лице. В тази насока са и показанията на св. К., която заявява, че ползва под наем магазин на ответника в ж.к. „Люлин“, Кооперативен пазар 3, като магазинът представлява два павилиона, които са съединени.Наемател от 2015год. е дружеството „Европа 2000-Н“ ЕООД, чийто едноличен собственик е съпругът на свидетелката.Излага и че преди това имало други хора, но тя наела магазина от И., който притежавал и съседен магазин. Видно от представения заверен препис от Постановление за налагане на възбрана по изп.д. № 20178580400242 по описана ЧСИ Уляна Димоларова, с рег. № 858, действаща в района на СГС, от 18.04.2017 г. е била наложена възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника по делото И. К. П., по молба на взискателя „Топлофикация София“ЕАД, между които е и 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ павилион № 3 с площ от 4, 75 кв.м., както и ½ идеална част от апартамент № 23 и ½ идеална част от Павилион № 4. Установява се, че с Нотариална покана, отправена до ответника в качеството му на управител на „Игуана джийнс 2012“ ЕООД, , връчена му на 02.06.2019год., че ищците са го уведомили, че са собственици на павилион № 3, с квадратура 4, 75кв.м., находящ се в гр.София, ж.к.“Люлин“, Кооперативен пазар, трети микрорайон, като правото им на собственост е признато със съдебно решение от 10.12.1999год. по гр.д. № 2054/1999 г., с което е бил обявен за окончателен сключеният между М. Ш. и РПК „Искра“ на 30.06.1997 г. предварителен договор за продажба на павилион № 3, като са поканили същия да освободи имота и да им предаде владението върху имота. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните по делото, се установява, че заснетият и нанесеният в КККР самостоятелен обект с площ от 4, 75 кв.м. с идентификатор 68134.4361.35.36, записан в КККР като собственост на ответника И. К. П. въз основа на Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 131, том I-А, рег. № 21546, дело № 100 от 29.12.2011 г., вписан в Служба по вписванията като Акт № 146, том CLIII, рег. № 60488, дело № 33013, е идентичен имота, описан в представените документи за собственост – съдебно решение от 10.12.1999 г. по гр.д. № 2054/1999 г. и нотариален акт с вх. рег. № 5360 в Служба по вписванията, акт № 9, том XVII, дело № 3737 от 2002 г. В съдебно заседание вещото лице установява, че процесният магазин от север е обединен, той е южният от двата, като вещото лице не е установило одобрени строителни книжа за това обединяване. При така установената фактическа обстановка, Софийски градски съд направи следните правни изводи: Следва да се приеме, че ищците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот, сграда за търговия с идентификатор 68134.4361.35.36, павилион № 3 с площ от 4, 75 кв.м., находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“ по силата на съдебното решение от 10.12.1999год., влязло в законна сила на 27.01.2000год., по вписана на 24.03.1999год. искова молба, с което на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор от 30.06.1997 г., сключен между РПК „Искра“ Люлин и М. Б. Ш.. Съгласно приобщеното гражданско дело № 2054/99год. по описа на СРС, 30 състав, сключеният на 30.06.1997год. договор между РПК „Искра“ Люлин и М. Б. Ш. е предварителен за покупко-продажба на недвижим имота. Проверката, която извършва съдът в производство по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е същата, която прави нотариуса при сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, което изисква извършването на преценка дали към момента на обявяване на предварителния договор за окончателен продавачът е собственик на имота. Тази проверка в случая е извършена от съответния районен съд, което означава, че праводателя на ищците е бил собственик. По силата на установената от закона фикция окончателният договор се счита сключен с влизане на решението в сила. От това следва, че правото на собственост на процесния недвижим имот се е прехвърлило с влизане на решението в сила на 27.01.2000год., което по този начин замества сключването на окончателен договор. Т.е. правото на собственост на ищците не произтича от нотариалния акт, издаден на 11.03.2002год. по реда на чл.587 и сл. от ГПК, а от влязлото в сила съдебно решение, съгласно чл.19, ал.3, пр. второ от ЗЗД.Ето защо възражението на въззивника в тази насока е неоснователно. Ответникът И. К. П. основава правото си собственост на договор за покупко – продажба на недвижим имот, отразен в Нотариален акт № 131, том I-А, рег. № 21546, дело № 100 от 29.12.2011 г. на нотариус с рег. № 273, действащ в района на СРС. Продажбата е деривативен придобивен способ, при който, за да настъпи вещно- прехвърлителният ефект по нея, е необходимо продавачът да е титуляр на прехвърляемото субективно право на собственост, предмет на сделката. Съдът намира, че праводателят на ответника „Искра - 21“АД не е бил собственик на процесния недвижим имот към датата на сключване на договора - 29.12.2011 г. Към тази дата решението по гр.дело № 2054/1999 г. по описа на СРС, с което е бил обявен за окончателен предварителния договор относно процесния имот е било влязло в законна сила.Същото е било вписано на 05.03.2002год. по партидата на собственика М. Б. Ш. като видно от справка от АВписвания, исковата молба е била вписана на 24.03.1999год. Разпоредбата на чл. 114, б. "б" ЗС създава задължение за вписване на искови молби за постановяване на решение за окончателен договор, с който се прехвърлят вещни права върху недвижим имот. Целта на вписването на исковата молба е охраняване интересите на вписващия я ищец, който с него обявява, че има претенции върху имота, предмет на спора. Вписването охранява интересите и на трети лица, известявайки ги, че съществуват спорни права върху имота. С оповестително-защитното действие на вписването се цели не само да се даде гласност на вписания акт, но и да се създаде т. нар. непротивопоставимост – по- късно вписаните актове не могат да се противопоставят на по-рано вписаните. В настоящия случай ответникът И. К. П. не извлича право на собственост от праводателя на ищците, тъй като по делото не са представени доказателства, подкрепящи твърдението им, заявено в исковата молба и поддържано и пред въззивната инстанция, че „Искра -21“АД е правоприемник на РПК“Искра“, поради което не е обвързан от влязлото в сила съдебно решение за обявяване на окончателен на предварителния договор.Но същевременно същия не е доказал и че неговия праводател е притежавал правото на собственост на процесния павилион № 3, което да е придобито преди вписване на решението на 05.03.2002год./чл.115, ал.4 от ЗС/. Ето защо към датата на сключване на договора за покупко-продажба на 29.12.2011год., вписването на решението за обявяване на предварителния договор за окончателен е противопоставимо на ответника. Продажбата на чужда вещ не е нищожна, но няма вещно прехвърлителен ефект, тъй като не могат да се прехвърлят права, каквито праводателят не притежава, поради което ответникът не може да се легитимира като собственик на процесния павилион, по силата на договора за покупко - продажба. Следва обаче да се приеме, че на ответника е предадено владението върху процесния имот най-късно на датата на сключване на договора на 29.12.2011год., съгласно уговореното в него като в тази връзка следва да се съобрази разпоредбата на чл.187 от ЗЗД, която задължава продавача да предаде на купувача продадената вещ в състоянието, в което се е намирала по време на продажбата, заедно с плодовете. Впрочем ответника се е позовал и пред първоинстанционния съд на придобивна давност, започнала да тече от датата на закупуването на имота, като ищците не са възразили срещу тези твърдения.Същевременно не са и твърдели да са придобили фактическа власт върху имота след решението по конститутивния иск. Или въззивната инстанция приема, че ответникът упражнява фактическа власт върху процесния недвижим имот от 29.12.2011 г. Спорен е въпроса по делото дали владението му е добросъвестно или недобросъвестно. Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗС владелецът е добросъвестен и може да придобие собствеността върху недвижим имот с кратката петгодишна давност, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала към момента на възникване на правното основание. Добросъвестността се предполага до доказване на противното /чл. 70, ал. 2 ЗС/. Правно основание за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС са всички прехвърлителни /транслативни/ двустранни или едностранни сделки, като продажба, замяна, дарение, завет, както и административни актове с вещноправни последици, като общото между тези основания е, че те са деривативни и чрез тях се прехвърля право на собственост на лице, което не е собственик. В настоящия случай ответникът е установил фактическа власт върху процесния имот на правно основание - действителна прехвърлителната сделка, съгласно чл. 200 от ЗЗД, обективирана в нотариален акт № 131, том I-А, рег. № 21546, дело № 100 от 29.12.2011 г. на нотариус с рег. № 273. Не се сочи, а и не са налице доказателства, които да установяват, че към датата на сделката – 29.12.2011 г., ответникът - купувач е знаел, че праводателят му не е бил собственик. Вписването на решението за обявяване на окончателен на договора на ищцата не влияе върху добросъвестността на купувача, тъй като за гражданите не съществува задължение да следят за съдържанието на книгите за вписване, а в самия закон не е установена презумпция, че те са запознати със съдържанието на всички вписани по реда на закона актове.Знанието на купувача следва да се докаже по несъмнен начин, което в настоящия процес не е сторено. Освен това данните относно вписванията на исковите молби се извличат от входящия регистър по чл.34, ал.1 от ПВ, които вписвания, отбелязвания и заличавания трябва да са пренесени в партидната книга на посоченото като собственик/ приобретател/ на определен имот лице, за което е открита партида, намирана по азбучния указател / чл. 38, ал. 1 ПВ/ и се отнасят само до него / чл. 36, ал. 1 ПВ/, като справката се извършва по реда на чл. 39, ал. 1 ПВ. Изводът е, че извършена по този ред справката не би могла да даде сигурно сведение дали към момента на извършването й посоченото като собственик на определен имот лице е действителен носител на правото, щом все още не е въведената реалната система на вписвания, т. е. не е създаден имотния регистър по чл. 3, чл. 59-75 ЗКИР. Въззивната инстанция приема, че при сключване на договора за продажба, ответникът И. К. П. е бил добросъвестен купувач. Промяна във владението от добросъвестно в недобросъвестно е възможна при настъпването на определени последващи обстоятелства - чл. 71 от ЗС. Релевантно към характера на владението, е предявяването на иск за собственост от действителния собственик за връщане на имота, от който момент владелецът престава да се счита за добросъвестен и се превръща в недобросъвестен. Последващото, след сделката, която представлява правно основание, годно да направи владелеца собственик, узнаване от приобретателя на факта, че неговият праводател не е бил собственик не е основание да бъде отречено правото на този приобретател да придобие владения имот по кратката придобивна давност като добросъвестен владелец. Знанието като основание за изключване на презумпцията на чл. 70, ал. 2 ЗС следва да съществува към момента на сключване на договора. Добросъвестността на приобретателя не отпада от последващото узнаване, че праводателят му не е бил собственик, защото чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗС изрично е посочено, че е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. В този смисъл е налице трайна съдебна практика на ВКС – Решение № 178 от 09.07.2014 г. по гр. д. № 7749/2013 г., І ГО и Решение № 52 от 23.07.2018 г. по гр. д. № 1455/2017 г., І ГО и др. Предвид изложените по – горе съображения, въззивната инстанция намира, че презумпцията на чл. 70, ал. 2 ЗС не е оборена от ищците, поради което ответникът като добросъвестен владетел на имота е придобил собствеността върху него след изтичане на кратката пет годишна давност, считано от 29.12.2011год. до 29.12.2017 г. За придобиване по давност е достатъчно упражняваното на владението като фактическо състояние върху недвижимите имоти да е явно, необезпокоявано и непрекъснато в предвидения в разпоредбата на чл. 79 от ЗС срок. В случая ответникът е осъществявал владение чрез отдаване под наем на процесния павиилон, а наемателят като държател е упражнявал фактическата власт върху него за наемодателя - ответник. По делото не се установи владението да е било смутено чрез някакви действия от страна на ищците като за спирането на давността е необходимо да има съдебен процес относно вземането чрез предявяване на иск по реда на ГПК, или на граждански иск в наказателния процес. Давността се прекъсва само в изрично посочените в закона основания, сред които: предявяване на иск за собственост в хипотеза на чл. 116, б. "б" от ЗЗД; признание от упражняващия фактическата власт върху вещта, че не е имал намерение за своене - в хипотезата на чл. 116, б. "а" от ЗЗД. От друга страна, в подадената исковата си молба ищците не са навели твърдения за прекъсване или спиране на давността. Въззивната инстанция намира за установено по категоричен начин по делото, че към 02.04.2021 г. - датата на предявяване на ревандикационния иск, в полза на ответника е изтекъл петгодишен давностен срок, съгласно чл. 79, ал. 2 ЗС и възражението му за придобиване на процесния недвижим имот по давност е основателно. Ответникът е станал собственик на спорния недвижим имот, който владее на правно основание, което обуславя неоснователност на предявения от ищците иск за собственост. Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение на СРС като неправилно, следва да бъде отменено. Въззивната жалба е основателна и като такава следва да се уважи като се отхвърли предявения ревандикационен иск. По разноските: С оглед на изхода по делото пред въззивната инстанция, съдът намира, че направените от въззивника разноски, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, възлизащи на: 50лв. д.т.за настоящата инстанция и 1000 лв., възнаграждение за един адвокат следва да се заплатят от въззиваемите. Водим от горните мотиви, съдът