Решение № 396 от 15.10.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 1339/2026 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 875309-F849841/17.02.2026 година на Изпълнителен директор на НАП, с което на „•••” ЕООД - гр. София с ЕИК •••, представлявано от М.Л.К. за нарушение на чл.10, ал.1, т.5 от Закона за хазарта (ЗХ) и на основание чл.105, ал.2 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 5112,92 евро (пет хиляди сто и дванадесет евро и деветдесет и два цента).

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си – адв. Г. Д. от АК-Сливен, която изразява становище за незаконосъобразност на обжалваното НП, както поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, така и поради неправилно приложение на материалния закон. Навежда следвнните основни възражения: 1.) вмененото на жалбоподателя нарушение не е индивидуализарано в достатъчна степен; 2.) липса на конкретно описание на съдържанието на рекламата; 3.) неустановено качество на жалбоподателя като доставчик на рекламни услуги; 4.) нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН; 5.) изтичане на установените в чл. 34 от ЗАНН срокове; 6.) недопустимо раздробяване на едно договорно правоотношение на множество административни нарушения и 7.) несъразмерност на наложеното наказание и наличие на предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно постановление № 875309-F849841/17.02.2026 година на Изпълнителен директор на НАП. Претендира направените по делото разноски.

Ответната страна – Изпълнителен директор на НАП се представлява в съдебно заседание от юрк. М. Ж., която взема становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че извършеното нарушение е доказано по безспорен начин и моли съда да постанови решение, с което да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното наказателно постановление, като подробни доводи излага в писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с образуваната административнонаказателна преписка, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок.

С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.08.2025 г. служители на НАП – актосъставителят С. В. Ф. и свидетелката Т. С. Н. извършили проверка в информационната система на ТД на НАП София - гр. София, ул. "•••" № ••• и на представените документи и писмени обяснения от "•••" ЕООД (предишно наименование „•••" ООД) с ЕИК ••• във връзка с проверка, възложена с Резолюция за възлагане на проверка № П-22002325097220- 0РП-001/21.05.2025 г., при която установили следните факти и обстоятелства:

През периода от 28.04.2025 г. до 11.05.2025 г. "•••" ЕООД с ЕИК •••, в качеството си доставчик, отдава под наем 264 кв.м. от общо 264 кв.м. разполагаема рекламна площ върху собствени и наети външни рекламни съоръжения, съгласно представени договори за отдаване под наем на рекламна площ и анекси към тях, както следва:

Съгласно Договор № 13740/28.11.2024 г. и Анекс № 1/28.11.2024 г., „•••" ООД с ЕИК ••• (наемодател) отдава под наем 64 кв.м. рекламна площ върху две собствени външни съоръжения тип „•••" (8 м. х 4 м.) на „•••" ЕАД с ЕИК ••• (наемател) за рекламна кампания на заведения „•••" през периода от 28.04.2025 г. до 11.05.2025 година.

Съгласно Договор № 13555/11.12.2024 г. и Анекс № 1/11.12.2024 г., „••• ООД с ЕИК ••• (наемодател) отдава под наем 64 кв.м. рекламна площ върху две собствени външни съоръжения тип „•••" (8 м. х 4 м.) на „••• ЕООД с ЕИК ••• (наемател) за рекламна кампания на „•••" през периода от 28.04.2025 г. до 11.05.2025 година.

Съгласно Договор •••435/25.02.2025 г. и Анекс Ns 1/25.02.2025 г., „••• ООД с ЕИК ••• (наемодател) отдава под наем 12 кв.м. собствена рекламна площ върху едно външно съоръжение тип „•••" (4 м. х 3 м.) на ••• с ЕИК ••• (наемател) за рекламна кампания на мебелен магазин „•••" през периода от 28.04.2025 г. до 11.05.2025 година.

Съгласно Договор № 13521/10.04.2025 г. и Анекс № 1/10.04.2025 г., „•••" ООД с ЕИК ••• (наемодател) отдава под наем 24 кв.м. собствена рекламна площ върху две външни съоръжения тип „•••" (4 м. х 3 м.) на ••• с ЕИК ••• /наемател/ за рекламна кампания на „•••" през периода от 28.04.2025 г. до 11.05.2025 г.

Съгласно Договор •••256/03.02.2025 г„ Анекс № 1/03.02.2025 г„ „•••" ООД с ЕИК ••• (наемодател) отдава под наем 64 кв.м. рекламна площ върху две наети външни съоръжения тип „•••" (8 м. х 4 м.) на ••• с ЕИК ••• /наемател/ за рекламна кампания на „село" през периода от 28.04.2025 г. до 11.05.2025 г. Рекламната площ е наета от ••• с ЕИК •••, съгласно Договор за отдаване под наем на билборд от 03.02.2025 година.

На 01.07.2024 г. между „•••" ООД с ЕИК ••• (наемодател) и ••• с ЕИК ••• (наемател) е сключен Договор № 2475/01.07.2024 г. за отдаване под наем на рекламна площ за рекламна кампания на игрални зали •••. Договорът влиза в сила от датата на подписването му и е валиден до изтичането на 26-ти рекламен период на 2025 година.

Съгласно чл. 3, ал. 4 и чл. 4, ал. 7 от Договора, наемателят е длъжен да предоставя на наемодателя рекламните материали по кампаниите не по-късно от 5 (пет) работни дни преди началото на всеки наемен период, като наемодателят поема задължението да монтира рекламните материали в срок, ако са заплатени дължимите суми по Договора и рекламните материали са доставени в описания срок.

Адресите на локациите, срока на рекламните кампании, единичните и общи наемни цени и други параметри се съгласуват и описват в двустранно подписани Анекси към Договора и са неразделна част от него.

Съгласно Анекс № 1/01.07.2024 г. към Рамков договор № 2475 от 01.07.2024 г., през периода от 28.04.2025 г. до 11.05.2025 г. (четиринадесет дни) „•••" ООД с ЕИК ••• отдава под наем на "•••" ЕООД с ЕИК ••• следните рекламни площи върху статични

рекламни съоръжения тип „•••" (4 м. х 3 м.):

• РЕ тип „•••" № PL-8, с площ 12 кв.м., находящ се в гр. Плевен, бул. "•••", пред ••• в посока център.

• РЕ тип „•••" № 8а, с площ 12 кв.м., находящ се в гр. Плевен, бул. "•••" и ул. "•••", в посока център.

• РЕ тип „•••" № 5а, с площ 12 кв.м., находящ се в гр. Плевен, бул. "•••" - до •••, преди Бензиностанция ••• и •••, в посока Център.

Във връзка с извършените доставки „•••" ООД е издало на “•••“ ЕООД данъчни документи - фактури, декларирани в отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС и подадените СД по ЗДДС за съответния данъчен период. Стопанските операции са отразени в счетоводните регистри на дружеството.

От своя страна, „•••" ООД с ЕИК ••• е наело гореописаните рекламни площи, преотдадени на "•••" ЕООД с ЕИК ••• от "••• с ЕИК ••• (РЕ тип „•••" № PL-8), съгласно Договор от 05.07.2024 г. и Анекс № 1 от 05.07.2024 г. към него, от •••" ООД с ЕИК ••• (РЕ тип „•••" № 8а), съгласно Договор за наем на рекламни площи върху статични рекламни съоръжения от 01.07.2024 г. и Анекс № 1 от 01.07.2024 г. към него и от ••• с ЕИК ••• (РЕ тип „•••" № 5а), съгласно Договор от 05.08.2024 г. Анекс № 1 към него.

През периода от 28.04.2025 г. до 11.05.2025 г. „•••" ООД отдава на "•••" ЕООД под наем 36 кв.м. рекламна площ върху статични рекламни съоръжения тип „•••" за организиране на рекламна кампания на игрални зали •••, която рекламна площ съставлява 13,64 % от общата рекламна площ (собствена и наета) в размер на 264 кв.м., с която доставчикът на рекламни услуги разполага през посочения период.

"•••" ЕООД с ЕИК ••• е организатор на хазартни игри, за което притежава валидни лицензи за организиране на игри с игрални автомати, съгласно издадени Решения на Държавната комисия по хазарта и на ИД на Националната агенция за приходите.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 5 от Закона за хазарта, се забранява рекламата на хазартни игри върху външни рекламни съоръжения в повече от 5 на сто от общата рекламна площ на всеки доставчик на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения.

С оглед изложената фактическа обстановка, проверяващите приели, че „•••" ООД с ЕИК •••, в качеството си на доставчик, е извършило реклама на хазартни игри по Договор № 2475/01.07.2024 г. и Анекс N2 1/01.07.2024 г. към него през периода от 28.04.2025 г. до 11.05.2025 г. върху 36 кв.м. или 13,64 процента от общата си рекламна площ върху външни рекламни съоръжения, с което деяние е нарушило разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 5 от Закона за хазарта и на 23.09.2025г., актосъставителят С. В. Ф. в присъствието на свидетелите Т. С. Н. – Ц. и П. Б. М., съставила АУАН №F49841 против „•••” ЕООД - гр. София в присъствие на неговия представител М.Л.К..

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 875309-F849841/17.02.2026 година на Изпълнителен директор на НАП, с което на „•••” ЕООД - гр. София с ЕИК •••, представлявано от М.Л.К. за нарушение на чл.10, ал.1, т.5 от Закона за хазарта (ЗХ) и на основание чл.105, ал.2 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 5112,92 евро (пет хиляди сто и дванадесет евро и деветдесет и два цента).

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена след анализ на ангажираните в хода на проведенот осъдебно следствие писмени доказателства: Наказателно постановление №875309-F849841/17.02.2026г., Писмени възражения от „•••“ ЕООД до Изпълнителния директор на НАП, Акт за установяване на административно нарушение № F849841/23.09.2025г., Резолюция за извършване на проверка № П-22002325097220-0РП- 001/21.05.2025г., Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“, Молба от М.Л.К., управител на „•••“ ООД, Решение №П- 22002325097220-106-001/03.06.2025г., за продължаване срок, определен от орган по приходите във връзка с извършена ревизия/проверка, Покана до „•••“ ЕООД, Удостоверение за извършено връчване по електронен път, Протокол №П-22002325097220-073-001/30.10.23025г., Решение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламно съоръжение №РСПП- 125/19.04.2023г., Решение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламно съоръжение №РСПП-126/19.04.2023г., решение за поставяне №33/10.03.2016г., Решение за поставяне №18/01.08.2024г., справка в табличен вид относно общата рекламна площ, с която дружеството разполага през съответния рекламен период, Договор за наем на външна реклама, Договор от 05.07.2024г., копие на анекси към договори, Договор за наем на рекламни площи върху статични рекламни съоръжения, Договор №2475/01.07.2024г., Анекс №1 към рамков договор №2475/01.07.2024г., Договор №19256/03.02.2025г., Анекс №1 към рамков договор №19256/03.02.2025г., Договор за отдаване под наем на билборд, Договор №13521/10.04.2025г., Анекс №1 към рамков договор №13521/10.04.2025г., Договор

№19435/25.02.2025г., Анекс №1 към рамков договор №19435/25.02.2025г., Договор №13555/11.12.2024г., Анекс №1 към рамков договор

№13555/11.12.2024г., Договор №13740/28.11.2024г., Анекс №1 към рамков договор №13740/28.11.2024г. отговор относно запитване с изх.№54-30- 4022#2/27.08.2025г., на Централно управление на НАП и извадка от търговския регистър на „•••“ ЕООД, както и гласни такива чрез разпит на свидетелите С. В. Ф. и Т. С. Н.-Ц., чиито показания съдът приема с доверие в частта, в която описват начина на извършване на проверката, изследваните документи и констатациите, извлечени от тях, тъй като същите кореспондират изцяло с писмените доказателства по преписката. Що се касае до обстоятелството, че свидетелите не са възприели лично процесните рекламни визии в момента на тяхното поставяне, не обезсилва доказателствената стойност на останалите доказателства. Предмет на проверката е бил минал рекламен период и проверката по необходимост е извършена последващо, въз основа на съхранената търговска, договорна и счетоводна документация.

От правна страна съдът намира на първо място, че не се установяват нарушения на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, които да са ограничили правото на защита на санкционираното дружество. Както в АУАН, така и в наказателното постановление са посочени периодът на нарушението - от 28.04.2025 г. до 11.05.2025 г.; качеството, в което дружеството е осъществявало дейността си; общата рекламна площ, с която е разполагало през този период - 264 кв.м.; конкретно предоставената площ за процесната рекламна кампания - 36 кв.м.; контрагентът, на когото площта е предоставена; договорът и анексът, въз основа на които е извършено предоставянето; видът на рекламната кампания - за игрални зали „•••“; както и съотношението на тази площ спрямо общата рекламна площ - 13,64%. По този начин са посочени всички фактически белези, релевантни за състава на нарушението по чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗХ. Жалбоподателят е могъл да разбере както кое конкретно негово поведение е квалифицирано като нарушение, така и въз основа на кои факти и доказателства административнонаказващият орган е достигнал до този извод. Съдът намира занеоснователно възражението от страна на жалбоподателя, според което наказателното постановление следвало да съдържат подробно възпроизвеждане на конкретния текст, изображения, графики, цветове, символи или други визуални компоненти на рекламния материал. Както бе посочено по-горе предмет на проверката е бил минал рекламен период и проверката по необходимост е извършена на по-късен етап, въз основа на съхранената търговска, договорна и счетоводна документация. В този смисъл следва да се посочи, че съставът, за който е ангажирана отговорността на жалбоподателя, не се основава на наличието на конкретен забранен израз, изображение или обещание в рекламното послание, а на количественото ограничение, въведено с чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗХ, и по-конкретно забраната реклама на хазартни игри да заема повече от 5 на сто от общата рекламна площ на всеки доставчик на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения. Следователно предмет на доказване са характерът на процесната кампания като реклама на хазартни игри, общата рекламна площ на доставчика, площта, използвана за тази реклама, и нейното процентно съотношение спрямо общата площ. В настоящия случай тези обстоятелства са прецизно индивидуализирани.

По отношение на характера на рекламата съдът не основава извода си единствено на предположението, че щом контрагентът „•••“ ЕООД е организатор на хазартни игри, всяко негово търговско послание непременно представлява реклама на хазартни игри. Тук решаващо значение имат конкретните договорни документи, представени от самия жалбоподател, а от тях се установява, че площите са предоставени именно за рекламна кампания на игрални зали „•••“, а не за неутрално търговско съобщение, несвързано с дейността на организатора.

Съгласно легалното определение в § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за хазарта понятието „реклама на хазартни игри“ обхваща не само директна покана за участие или обещание за печалба, но и търговски послания, съобщения, препоръки или действия, използващи наименованието на хазартни игри или търговската марка или фирмата на организатора на хазартни игри. Поради това липсата на доказателство за наличие в рекламата на обещание за печалба, конкретен коефициент, сума или пряка покана за залагане не изключва сама по себе си приложимостта на законовото понятие за реклама на хазартни игри. В случая документите не сочат абстрактно „наемане на рекламна площ“, а рекламна кампания на игрални зали на лицензиран организатор на хазартни игри, провеждана върху конкретно определени рекламни съоръжения и в конкретно определени рекламни периоди.

Ето защо обстоятелството, че актосъставителят и свидетелят не са възприели лично рекламата към момента на нейното експониране, не обосновава извод за недоказаност на нарушението. Законът не въвежда изискване реклама на хазартни игри да бъде доказвана единствено чрез снимков материал или чрез непосредственото □ възприемане от контролния орган, като този факт може да бъде установен и чрез писмени доказателства, когато от тях по несъмнен начин се установяват рекламодателят, предметът на рекламната кампания, съоръженията, площите и времето на нейното провеждане. И именно такава доказателствена съвкупност е налице по настоящото дело.

Неоснователно е и възражението, че „•••“ ЕООД не притежава качеството „доставчик на рекламни услуги“.

От събраните доказателства се установява, че дружеството разполага със собствени и наети външни рекламни съоръжения, предоставя срещу възнаграждение рекламна площ върху тях на свои клиенти, сключва договори и анекси за конкретни рекламни кампании, определя рекламни периоди и позиции и фактурира предоставената услуга. Следователно дружеството фактически осъществява именно дейност по предоставяне на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения и за приложението на чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗХ е без значение обстоятелството, че страните са озаглавили договора „договор за отдаване под наем на рекламна площ“. Правната квалификация на извършваната дейност се определя от нейното действително съдържание, а не от наименованието, използвано от страните по договора.

На следващо място неоснователно е и възражението за нарушение на чл. 40 ЗАНН. АУАН, послужил за издаване на обжалваното наказателно постановление е съставен в присъствието на посочени в него свидетели. От показанията им се установява, че нарушението е било установено чрез документална проверка, а не чрез непосредствено наблюдение на поставянето на рекламата. Сам по себе си фактът, че свидетелите не са очевидци на физическото поставяне на рекламния материал, не представлява съществено процесуално нарушение, което да обуслови отмяна на наказателното постановление. Дори да се приеме, че лицата, подписали акта като свидетели, не са възприели непосредствено извършването на нарушението, в случая това не е довело до неяснота относно фактическото обвинение или до ограничаване на правото на защита. Нарушението е установено въз основа на писмени документи, приобщени към преписката и проверими от съда в настоящото производство.

Неоснователно е и възражението за неспазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Доколкото се касае за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартна дейност, приложима е специалната разпоредба на чл. 34, ал.2 от ЗАНН, съгласно която актът следва да бъде съставен в шестмесечен срок от откриване на нарушителя. В случая нарушението е установено след извършената проверка и анализ на представената от дружеството документация на 28.08.2025 г., а АУАН е съставен на 23.09.2025 г., поради което срокът е спазен.

На следващо място не може да бъде споделено становището, че административният орган е следвало да третира всички рекламни периоди по основния договор като едно административно нарушение, тъй като основният договор урежда рамката на отношенията между страните, но конкретните рекламни кампании са индивидуализирани в последващите анекси чрез начална и крайна дата, рекламни позиции, площи и възнаграждение.

В процесния случай предмет на санкциониране е конкретно състояние, съществувало от 28.04.2025 г. до 11.05.2025 г., през което площта за реклама на хазартни игри е била 36 кв.м. при обща рекламна площ 264 кв.м., а задължението по чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗХ следва да бъде спазвано при фактическото осъществяване на всяка рекламна кампания и при всяко конкретно съотношение между рекламата на хазартни игри и общата рекламна площ, с която доставчикът разполага през съответния период. И при приключването на този период и започването на нов рекламен период с различен времеви обхват и евентуално различни съоръжения и обща рекламна площ възниква необходимост от самостоятелна преценка дали нормативно допустимото съотношение е спазено. Ето защо единството на рамковия договор не води до единство на всички последващи фактически прояви на нарушението.

По същата причина не е приложим и институтът на продължаваното престъпление по НК, на който се позовава защитата. Административнонаказателната отговорност се реализира съобразно правилата на ЗАНН, включително принципа, че за всяко административно нарушение се налага отделно административно наказание.

Представените в хода на производството Указания №60-30- 1617/12.11.2025 г. на изпълнителния директор на НАП не водят до различен правен извод. Същите са издадени след процесния период и имат разяснителен характер относно приложението на действащите законови разпоредби. Самата забрана за надвишаване на 5% рекламна площ, произтича непосредствено от Закона за хазарта и е действала през процесния период. Поради това липсата на посочените указания към момента на извършване на нарушението не освобождава адресатите на закона от задължението да спазват законово установения максимум.

От обективна страна съдът приема, че нарушението по чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗХ, съобразно относимата редакция на закона, е доказано. Общата рекламна площ на жалбоподателя през процесния период е 264 кв.м., а предоставената за процесната рекламна кампания площ е 36 кв.м., като процентното съотношение е 13,64%. При нормативно допустими не повече от 5 на сто жалбоподателят е предоставил за реклама на хазартни игри 13,64на сто от общата си рекламна площ, с което е осъществил състава на нарушението.

По отношение на юридическото лице не се изследва субективна страна в смисъла, приложим към административно-наказателната отговорност на физическите лица. Имуществената санкция се налага за неизпълнение на задължението при осъществяване на дейността му.

Съдът не намира основания и за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Действително по делото няма данни за предходно влязло в сила наказание за същото нарушение, а административно-наказващият орган е отчел, че нарушението е извършено за първи път. Това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да обуслови по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от същия вид. Законодателно допустимият размер е 5 на сто, докато в конкретния случай рекламата е заемала 13,85 на сто от общата рекламна площ, т.е. допустимият предел е превишен почти три пъти. Не са налице нито незначителност на отклонението, нито други изключителни обстоятелства, които да отличават случая с явно по-ниска обществена опасност.

Поради описаното и предвид предмета на обществените отношения, регулирани от Закона за хазарта, и целта на въведените ограничения за публично разпространение на реклама на хазартни игри, съдът намира, че приложението на чл. 28 ЗАНН би било необосновано.

Законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция. Административнонаказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 105, ал. 2 ЗХ и е наложил имуществена санкция в минималния предвиден от закона размер, съобразно относимата редакция на закона, възлизащ на 5112,92 евро. При определяне на санкцията е отчетено, че нарушението е първо за дружеството, поради което наказанието не е определено над законовия минимум.

Съдът намира, че така наложената санкция съответства на тежестта на нарушението и на целите на административното наказание и не е налице несъразмерност, която да обосновава изменение на наказателното постановление, а и съдът не разполага с възможност да определи санкция под предвидения от закона минимален размер.

Предвид изложеното съдът приема, че Наказателно постановление № 875309-F849841/17.02.2026г. на Изпълнителен директор на НАП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските, с оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответната страна, на ТД на НАП-София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като съобрази фактическата и правната сложност на делото, извършените процесуални действия и направеното възражение на жалбоподателя за прекомерност, намира за справедливо да присъди претендирания размер от 100, 00 евро.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Съдът