Решение № 30 от 14.4.2025 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 237/2024 г.

С присъда №49 от 10.10.2023 г. по НОХД №1412/2022 г. Бургаският окръжен съд признал подс. М. Л. H.. – Х. за виновна в това, че на 05.07.2019 г., в к. к. Слънчев бряг, обл. Бургас, в района на водноспасителен пост № 5 на морски плаж „Слънчев бряг - Централен“, при независимо съпричиняване с П. К. П., като музикален ръководител в детска музикална школа към Народно читалище „Борба 1896“ гр. Кнежа, обл. Плевен и ръководител на пътуване с културно-познавателна и развлекателна цел, нарушила задължението си като ръководител по Заповед № 39/27.06.2019 г. на Секретаря на НЧ „Борба 1896“ гр. Кнежа: „Ръководителите отговарят за опазване живота и здравето на участниците по време на пътуването и участието в конкурса“, в резултат на което причинила по непредпазливост смъртта на А. Я.в П., поради което и на основание чл.122, ал.1, вр. чл.54 от НК й наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, като я оправдал да е нарушила чл.128, ал.1, т.6 от Правилник за прилагане на Закона за народната просвета.

Отложил на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание една година лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда признал подс. П. К. П. за виновен в това, че на 05.07.2019 г. в к. к. Слънчев бряг, обл. Бургас, като работник - спасител на плаж, със сключен трудов договор от 01.06.2019 г. с фирма „Кей Ен Джи Водноспасителна служба“ ЕООД, в района на водноспасителен пост № 5 на морски плаж „Слънчев бряг - Централен“, при независимо съпричиняване с М. Л. H.. - Х., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – водноспасителна дейност, нарушил чл.21, т.1 и т.2 от Наредба за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи, приета с ПМС № 182 от 1996 г., обн., ДВ, бр. 65 от 31.07.1996 г. – „чл. 21. Водният спасител има следните задължения: т.1. наблюдава непрекъснато по време на дежурство къпещите се в поверения му за охрана район, като има постоянна готовност за предприемане на спасителна акция; т.2. извършва спасителна акция при инцидент във водата и оказва първа помощ до пристигане на медицински специалист“, като не е наблюдавал непрекъснато по време на дежурство къпещите се в поверения му за охрана район на водноспасителен пост № 5 и не е извършил спасителна акция, след като му е било съобщено за инцидент във водата, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на А. Я.в П., поради което и на основание чл.123, ал.1, вр. чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години.

Отложил на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание две години лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

Наложил на основание чл.160, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на подс. П. К. П. наказание лишаване от право да упражнява водоспасителна дейност за срок от две години.

Осъдил на основание чл.189, ал.3 от НПК подс. М. Л. H.. - Х. да заплати на адв. Т. П. от САК, повереник на частните обвинители А. Б. М. и Я. А. П., сумата от 3000 (три хиляди) лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Осъдил на основание чл.189, ал.3 от НПК подс. П. К. П. да заплати на адв. Т. П. от САК, повереник на частните обвинители А. Б. М. и Я. А. П., сумата от 4000 (четири хиляди) лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Осъдил подсъдимите М. Л. H.. – Х. и П. К. П., на основание чл.189, ал.3 от НПК, да заплатят в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР – Бургас, общо 654, 82 лева, по 327, 41 лева всеки един от тях, представляващи направени по делото разноски в досъдебната фаза, както и по сметка на Окръжен съд – гр. Бургас общо сумата 155, 04 лева, по 77, 52 лева всеки един от тях, представляващи направени по делото разноски в съдебното производство.

Постановената присъда е обжалвана от упълномощения защитник на подс. М. Л. H.. – Х. с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Защитникът твърди, че на две от приложените по делото три броя заповеди №39/27.06.2019 г. за командироване на подс. H.. и на свид. И.а са положени подписи на командированите лица едва към момента на отчитане на командировката, а именно след завръщането им в гр. Кнежа, тоест тези заповеди не са им били връчени срещу подпис към момента на издаването им. Твърди още, че в третата заповед със същия номер е посочено основание чл.121, ал.1 от КТ, а именно командироване на двете преподавателки, като без да е посочено самостоятелно правно основание на двете преподавателки са им били вменени и други задължения, в това число да отговорят за опазване на живота и здравето на участниците по време на пътуването и участието в конкурса. Подчертава, че тази заповед, макар и да е посочено, че следва да се сведе до знанието на лицата и счетоводителя срещу подпис за сведение и изпълнение, не съдържа подписи и на двете командировани лица, удостоверяващи връчването на заповедта. Изтъква още, че в извадката от заповедната книга, приложена по делото, е посочена само една заповед /неизвестно коя от цитираните три/, като и тук липсват подписи на посочените командировани лица. Смята, че не се удостоверява по категоричен начин връчването за сведение и изпълнение на инкриминираната заповед, която и да е тя, на подсъдимата. Отбелязва, че секретарят на читалището, издател на заповедта, е излязъл извън рамките на правомощията си по повод вменените задължения на ръководителите извън командироването им. Приема, че липсва правно основание, въз основа на което секретарят на читалището да вменява на музикалните ръководители допълнително вписаните задължения, които не се съдържат и в длъжностната характеристика за длъжността „преподавател в детска музикална школа“. По тези съображения заключава, че въпросната заповед в посочената й част е незаконосъобразна и като такава не поражда права и задължения за командированите лица. На следващо място акцентира на формулирането на вменените на ръководителите отговорности, които се състоят в опазване на живота и здравето на участниците по време на пътуването и участието им в музикалния конкурс, а не в постоянен надзор, както е посочено във внесения обвинителен акт. Доколкото инкриминираният инцидент е настъпил извън посочените моменти, а именно по време на отдих за участниците в конкурса, смята, че подсъдимата е изпълнила задълженията си, посочени в заповедта за командироване относно пътуването и участието в конкурса. Независимо от изложеното до тук, приема, че подсъдимата е осъществявала непрестанно наблюдение и грижа за поверените й деца, които са били под нейния надзор, тъй като отправянето на подсъдимата към обект за закупуване на кафе представлява краткотрайно непридружаване на пострадалото момче, като тя е взела всички мерки за недопускане на инцидента. В подкрепа на това си становище изтъква, че всички деца са били многократно инструктирани да не влизат в морето сами, до чадъра се намирала дъщерята на подсъдимата, разположението им било в непосредствена близост до спасителен пост, при зелен флаг и спокойно море. Прави заключителен извод, че подсъдимата не е осъществила както от обективна, така и от субективна страна състава на 122, ал.1 от НК. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда в осъдителната й част и да постанови нова присъда, с която да признае подс. H.. за невиновна по повдигнатото й обвинение, както и да потвърди присъдата в оправдателната й част.

Въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда е подал и упълномощеният защитник на подс. П. К. П. с доводи за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, както и за явна несправедливост на наложените наказания. Излага фактическа обстановка по спора, която обосновава със свой анализ на доказателствените материали. Акцентира на факта, че не е имало индиция за опасност във водата или сигнал за давещ се човек, напротив било съобщено, че пострадалото дете се е изгубило, но без да е уточнено, че то е влязло в морето и има опасност да се удави. Според защитника в случая са налице следните отрицателни предпоставки, които не позволяват да се ангажира наказателната отговорност на подс. П.: липса на опасност във водата, като морето било тихо и флаговата сигнализация била зелен флаг; липса на сигнал за опасност или сигнал за давещ се човек; на спасителя П. било съобщено за изчезнало дете, а не за дете, влязло във водата, като не било уточнено конкретното място, където детето е могло да се нарани. Като приема за доказано, че подс. П. е изпълнявал служебните си задължения по охрана на поверения му спасителен пост, прави извод, че подсъдимият е действал напълно правилно, водоспасителната му дейност е било съобразена с Наредбата за водоспасителната дейност и с получения от неговия работодател ежедневен инструктаж. Оспорва и субективната съставомерност на деянието, като твърди, че подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и е направил всичко възможно да спаси живота на пострадалото момче, но когато се намесил, е било твърде късно за спасяването на жертвата. Заявява, че поради недостатъчност на доказателствените материали, установяващи виновно поведение на подс. П., материалният закон за осъждането му за престъпление по чл.123, ал.1 от НК е приложен неправилно. Намира наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от две години за явно несправедливо като завишено и несъобразено с вредните последици от деянието. Моли въззивният съд да отмени осъдителната присъда и да признае подс. П. за невиновен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно претендира да се измени присъдата, като се намали наложеното наказание.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изрази становище за неоснователност и на двете въззивни жалби. Приема, че както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното такова не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Отбелязва, че в жалбите на подсъдимите също не са посочени нарушения на процесуалните правила. Намира изложената в мотивите към присъдата фактическа обстановка за безспорно доказана от събраните по делото доказателствени материали, а материалният закон намира за правилно приложен. Оспорва основателността на довода на защитата за ненадлежно командироване на подс. H.. – Х.. Счита, че макар и инкорпорирана в три акта, Заповед №39/27.06.2019 г. на секретаря на Читалище „Борба 1896“ в гр. Кнежа, е ясна и еднопосочна по съдържание, като от същата става ясно, че подс. H.. – Х. и свид. И.а се командироват за участие в музикалния фестивал и им се вменяват съответните задължения като командировани, които задължения те са приели да изпълняват. Приема за неоснователно и възражението на защитата за това, че ръководителите са имали задължения спрямо децата само по време на пътуването и по време на участието им в конкурса, но не и през останалото време на пребиваване в к. к. „Слънчев бряг“. Обръща внимание, че родителите на малолетните и непълнолетните участници в конкурса са делегирали своите права и задължения спрямо децата им на ръководителите на групата, които са приели да ги изпълняват. Подчертава, че подс. H.. – Х., с оглед високата степен на педагогическото й образование, многогодишния й стаж като педагог и житейската й опитност при отглеждането на деца като майка и баба, е разбрала, че поема отговорност за живота и здравето на децата за целия период на командироването й по повод участието на групата в конкурса, а не за определени часови периоди, което противоречи на житейската и правната логика. Намира за безспорно доказана информираността на подс. H.. – Х. досежно обстоятелството, че пострадалото дете А. не е могло да плува, за което подсъдимата е била изрично уведомена от родителите на детето, а и самата тя е признала това обстоятелство в обясненията си. При това положение приема, че с отдалечаването си за период от 15 – 20 минути на значително разстояние от малолетните деца Я. П. и В. Ф.а и непълнолетния А. и с неупражняването на непрекъснато наблюдение и контрол спрямо поверените й деца, подс. H.. – Х. по непредпазливост е причинила смъртта на пострадалото дете А.. Намира наложеното на подсъдимата наказание една година лишаване от свобода с отложено изтърпяване за тригодишен изпитателен срок за справедливо, тъй като същото е съобразено със смекчаващите отговорността обстоятелства, както и с високата степен на обществена опасност на престъплението, предвид тежкия съставомерен резултат – настъпила смърт на непълнолетно дете.

Обосновава наказателната отговорност за престъпление по чл.123, ал.1 от НК на подс. П. с факта на изпълняваната от него на инкриминираната дата длъжност „воден спасител“ на Централния плаж в к. к. „Слънчев бряг по силата на трудов договор. В тази връзка сочи, че подсъдимият е адресат на разпоредбите от Наредбата за водоснабдителната дейност и обезопасяване на водни площи, в частност на чл.21, т.1 и т.2 от наредбата. Позовава се и на професионалната опитност на пос. П. като воден спасител, за която длъжност добре е знаел, че представлява източник на повишена опасност, тъй като е пряко свързана с живота и здравето на плуващите и къпещите си във водата. Смята за безспорно доказано от събраните по делото гласни доказателства, че подс. П. не е бил постоянно на поверения му на плажа пост, не е наблюдавал непрекъснато къпещите се в поверената му морска зона и не е извършил необходимата спасителна акция във водата, въпреки уведомяването му за изчезнало в морето дете. Съобразявайки еднопосочните и неоспорени заключения на съдебномедицинските експертизи относно причината за леталния изход на пострадалото дете и възможността за спасяването му, аргументира причинно-следствена връзка между бездействието на спасителя П. и настъпилата смърт на пострадалия. Приема, че подс. П. е извършил престъплението по чл.123, ал.1 от НК по небрежност. Мотивира наличието на независимо съпричиняване от страна на двамата подсъдими на общественоопасния резултат – смъртта на непълнолетния пострадал. Оценява наложеното на подс. П. наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за четиригодишен изпитателен срок, за справедливо, тъй като то е определено към долната граница на предвидения в закона размер на санкцията, съобразено е с установените смекчаващи вината обстоятелства и с високата степен на обществена опасност на деянието предвид тежкия съставомерен резултат – настъпила смърт на дете. Предлага въззивният съд да потвърди първоинстанционната осъдителна присъда като обоснована, законосъобразна и справедлива.

Повереникът на частните обвинители А. Б. М. и Я. А. П. оспори основателността на въззивните жалби на защитниците. Намира атакуваната осъдителна присъда на първата инстанция за обоснована, законосъобразна и справедлива. Споделя напълно изложената в първоинстанционните мотиви фактическа обстановка, направения анализ на доказателствената съвкупност и изведените правни заключения. Смята, че съдебните мотиви са в унисон с изискуемия от чл.305, ал.3 от НПК стандарт. В тях е отговорено на всички направени от подсъдимите и техните защитници доводи, обективно са оценени всички доказателствени материали, аргументирани са всички обективни и субективни признаци на разгледаните престъпления, правилно са индивидуализирани наложените наказания. Като заключава, че обжалваната присъда е обоснована, законосъобразна и справедлива, настоява въззивният съд да я потвърди изцяло. Претендира на основание чл.38, ал.1, т.2 вр. чл.38, ал.3 от Закона за адвокатурата да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на двамата частни обвинители, като се съобрази Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Частните обвинители А. Б. М. и Я. А. П. поискаха въззивната инстанция да потвърди осъдителната присъда.

Упълномощеният защитник на подс. П. К. П. поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения и моли за нейното уважаване. Смята, че са налице достатъчно доказателства, които установяват, че на процесната дата подс. П. е изпълнявал своите служебни задължения като воден спасител и не е допуснал отклонения от нормите на Наредбата за водоспасителната дейност, които предписват наблюдение на къпещите се и реагиране при наличие на опасност във водата. Твърди, че в хода на съдебното дирене не са събрани доказателства, които да изяснят по категоричен начин, че в инкриминирания период е възприета опасност във водата, като такава опасност не е била възприета нито подс. П., нито от неговите колеги спасители. Акцентира на факта, че на подсъдимия е съобщено за изчезнало дете, а не за дете, влязло във водата, което да трябва да се спасява. Изтъква, че подсъдимият е бил на работното си място по време на инцидента, наблюдавал е поверената му зона и е реагирал адекватно, след като е получен сигнал за давещо се дете – предприел е действия по реанимиране на детето, което било извадено от морето от непознати лица. Изразява несъгласие с търсенето на наказателна отговорност за инцидента единствено от подс. П., при положение, че на поста са били двама спасители. Приема, че подсъдимият не е допуснал умишлено нарушаване на правилата, регламентирани в Наредбата за водоспасителната дейност. Като отрича наличието на изискуемия от закона субективен признак на престъплението по чл.123, ал.1 от НК, прави извод за несъставомерност на деянието и претендира подс. П. да бъде оправдан. Поддържа и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание от две години лишаване от свобода. Алтернативно претендира за намаляване размера на посоченото наказание.

Защитникът на подс. М. H.. поддържа подадената въззивна жалба с изложените в нея подробни аргументи. Приема, че присъдата е незаконосъобразна в частта, с която подсъдимата е призната за виновна. Обръща внимание, че подсъдимата е оправдана частично – за това деянието да е извършено в нарушение на разпоредбата на чл.128, ал.1, т.6 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. Подчертава, че първата инстанция черпи аргументи за да признае подс. H.. за виновна от онази заповед, в която на практика се инкорпорират като задължения на подсъдимата именно тези, които са посочени в нормата на чл.128, ал.1, т.6 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. Оспорва извода на съда, че подсъдимата е била наясно с вменените й задължения като ръководител на конкретното пътуване. Мотивира становището си с обстоятелството, че процесната заповед не е била връчена на подсъдимата срещу подпис, каквото изискване е било вписано в самата заповед. Изтъква като втори съществен аргумент в същата насока липсата на компетентност у секретаря на читалището да издаде заповедта за командироване. Позовава се на Закона за народните читалища, съгласно който председателят на читалището има правомощията да издава заповеди за командироване, докато секретарят на читалището не разполага с такова правомощие. Независимо от това, изрази позиция, че нито председателят, нито секретарят на читалището, могат да възлагат на работниците, намиращи се в трудови правоотношения с читалището, задължения, неприсъщи на длъжността им по трудова характеристика. Счита, че е недопустимо като техника за издаване на заповеди и други документи по Закона за читалищата да се прилагат по аналогия нормите от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, каквото изявление направила свид. И. Ц. – издател на процесната заповед за командироване. Отново акцентира на факта, че на практика във въпросната заповед, от която се черпят аргументи за наказателната отговорност на подс. H.., е цитирана нормата от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, за която подсъдимата е оправдана. По тези съображения моли въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда в осъдителната й част и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимата за невиновна и да я оправдае по повдигнатото й обвинение.

Подс. П. К. П. заяви, че не е съгласен с повдигнатото срещу него обвинение за „немарливо изпълнение“ на професията му воден спасител. Отрича да има вина за настъпилата смърт на пострадалото дете. Категоричен е в твърдението си, че не е получил сигнал за възникнала опасност в морето и поради това не е реагирал. Моли да бъде оправдан.

Подс. М. H.. – Х. изрази съжаление за загубата на пострадалото дете А., което било много музикално и талантливо. Оправдава поведението си с неизпълнение на даденото от нея устно нареждане на пострадалото дете да не влиза във водата и с обстоятелството, че самата тя не може да плува, поради което не е влязла в морето, когато е видяла тяло встрани до шамандурата. Моли да се отмени осъдителната присъда.

Въззивните жалби като подадени в петнадесетдневния преклузивен срок по чл.319, ал.1 от НПК от упълномощените защитници на подсъдимите, които като самостоятелни страни в процеса имат право да оспорват постановената присъда, съгласно чл.318, ал.6 от НПК, са допустими.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие в първата и въззивната инстанция и провери атакуваната присъда по доводите на въззивниците и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, направи извода, че и двете въззивни жалби на защитниците са неоснователни.

Въззивният съд, съобразявайки направените от жалбоподателите оплаквания срещу присъдата и изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, счете за необходимо на първо място да осъществи контрол за спазването на процесуалните правила, за да установи дали в хода на проведеното досъдебно производство, както и в съдебната фаза пред първата инстанция са били допуснати нарушения на процесуалния закон и ако е така - дали те са съществени по своя характер и дали са отстраними във въззивното производство или в предходен процесуален стадий. В случай на липса на такива нарушения или на възможно тяхно отстраняване във въззивното производство, въззивната инстанция следва да разгледа спора по същество, докато в противен случай следва да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първостепенния съд, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК, който правен резултат не изисква разглеждане на спора по същество и не налага произнасяне по оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, нито проверка за явна несправедливост на наложените наказания.

Във въззивните жалби на упълномощените защитници на подсъдимите не е заявен изрично довод за нарушения на процесуалния закон, нито са посочени такива конкретни нарушения, нито са изложени аргументи в тяхна подкрепа. В хода на съдебните прения при въззивното разглеждане на делото подсъдимите и техните защитници също не изтъкнаха определени съществени нарушения на процесуалните правила. Техните възражения касаят доказателствената дейност на първостепенния съд, поставена в основата на изграждане на вътрешното съдийско убеждение по фактите, като се твърди, че приетата от съда фактическа обстановка не кореспондира със събрания по делото доказателствен материал; постановената осъдителна присъда не се основава на безпротиворечиви и убедителни доказателства, които да са били събрани и проверени по предписания процесуален ред и въз основа на които да може да се направи категоричен извод за виновно поведение на всеки от подсъдимите и за съставомерност на деянията им по вменените им наказателноправни норми.

Важно е да се отбележи, че при реализиране на проверка за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №2/2002г. по н. д. №2/2002г. на ОСНК на ВКС и потвърдени с Тълкувателно решение №6 от 19.02.2018 г. по т. д. №6/2017 г. на ОСНК на ВКС, както и според константната съдебна практика, процесуалните последици от недостатъчно и/или ненадлежно събрани доказателства, от липсата на анализ на същите или от тяхната неправилна оценка, не представляват съществени нарушения на процесуалните правила и поради това не обуславят отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. С оглед на това, дори и в хипотеза на допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на разследващите органи, както и в тази на първостепенния съд по допускане, събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали, те не се считат за такива от категорията на съществените, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия/подсъдимия или на неговия защитник, нито за такива от категорията неотстраними от въззивната инстанция процесуални нарушения. Когато процесуалното нарушение, допуснато на досъдебното производство е отстранено в съдебната фаза на процеса, то не съставлява основание за връщане на делото на прокурора. Ако съдебното производство е протекло съобразно правилата на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК, евентуално нарушение на изискванията за обективност, пълнота и всестранност на разследването, е без значение за изхода на делото.

Предвид горното и след осъществена цялостна служебна проверка, въззивният състав заключи, че в хода на настоящото наказателно производство и при постановяване на атакуваната присъда не са допуснати такива нарушения на процесуалните правила, които да се квалифицират като съществени и да представляват основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК. Всички направени от защитата оплаквания по същината си са такива за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата и ще се обсъдят по-долу в настоящото решение, с което въззивната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора.

Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и разглеждайки оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, съдържащи се в жалбите и устно заявени в публичното заседание от защитниците на подсъдимите, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по- долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първостепенния съд, детайлизира я при съблюдаване на чл.316 от НПК, като същата не обосновава различни правни изводи относно разгледаните деяния, тяхната съставомерност и правна характеристика, както и участието на всеки от подсъдимите в съответното деяние. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подс. П. К. П. е роден на ••.••.•••• г. в гр. Стара Загора и живее в същия град. Той е българин, български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан.

Подс. П. притежавал свидетелство за воден спасител № Е-603 от 14.07.1978 г. и личен талон за воден спасител № 170068 /т.1, л. 46 от ДП/.

С трудов договор № 307/01.06.2019 г., сключен между „Кей Ен Джи Водноспасителна служба“ ЕООД и подс. П., последният бил назначен на длъжност „спасител плаж“ с място на работа морски плаж „Слънчев бряг - Централен“ в к. к. Слънчев бряг /т.1, л. 56 – 57 от ДП/.

В предходни летни сезони подс. П. също работил като спасител на плажа в к. к. Слънчев бряг. Задълженията му като воден спасител били дефинирани в длъжностна характеристика, утвърдена от работодателя и връчена на подсъдимия /т.1, л. 58 – 59 от ДП/. Съгласно т.4.1. и т.4.2. от тази характеристика, на заеманата от подс. П. длъжност „спасител плаж“ са били възложени задължения да наблюдава непрекъснато по време на дежурство плуващите и къпещите се в поверения му за охрана район, като има постоянна готовност за предприемане на спасителни акции /т. 4.1./, и да извършва при нужда спасителни акции и оказва първа долекарска помощ до пристигането на медицински специалист /т. 4.2./.

Подс. М. Л. H.. – Х. e родена на ••.••.•••• г. в гр. Кнежа и живее в същия град. Тя е българка, българска гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана.

С трудов договор от 01.04.1988 г. подс. М. H.. била назначена на длъжността „Преподавател в Детска музикална школа“ с място на работа Читалище „Борба“ гр. Кнежа / т.3, л. 285 – 286 от ДП/. На 25.03.2005 г. на подс. H.. била връчена срещу подпис длъжностна характеристика за посочената длъжност /т. 3, л. 287 – 289 от ДП/. С допълнително споразумение към трудов договор от 14.01.2019 г., на основание чл. 119 от КТ и Решение на Читалищното настоятелство по протокол № 43/11.01.2019 г., считано от 01.01.2019 г. подс. М. H.. била назначена на длъжност „Музикален ръководител“ с шифър по НКПД 2652 7013, с място на работа Народно читалище „Борба 1896“ гр. Кнежа /т.3, л. 284 от ДП/.

По повод получена покана за участие в XI Европейски шампионат по фолклор „Евро фолк 2019“ в к. к. Слънчев бряг, със заповед №39/27.06.2019 г. на секретаря на Народно читалище „Борба 1896“ - гр. Кнежа, на основание чл.121, ал.1 от Кодекса на труда Г. И.а и М. H.. - музикални ръководители в НЧ „Борба 1896“ гр. Кнежа били командировани като ръководители на пътуване с културно – познавателна и развлекателна цел на децата от ВГ „Черно и бяло“ и ВГ „Мелодия“ към НЧ „Борба 1896“ гр. Кнежа, по маршрут: гр. Кнежа – к. к. Слънчев бряг - гр. Кнежа в периода 1 - 7 юли 2019г., с превозно средство – автобус на Община Кнежа. В цитираната заповед за командироване било посочено, че групата се състои от 23 участника, на които предварително срещу подпис следва да се направи инструктаж, съгласно изискванията за безопасност при транспортни дейности, както и, че ръководителите отговарят за опазване живота и здравето на участниците по време на пътуването и участието в конкурса /т.3, л. 283 от ДП и т. 5, л. 176 от ДП/.

В групата от 23-ма участници, освен ръководителите на пътуването – свид. Г. И.а и подс. М. H.., били включени 19 деца на различна възраст /между 7 г. и 16 г./ от вокални формации към НЧ „Борба 1896“ гр. Кнежа, сред които и пострадалото дете А. Я.в П., роден на ••.••.•••• г., а също и свид. М. А.а Д. придружаваща детето си А.а К., и дъщерята на подс. М. H.. - свид. А. И. Х., която била с двегодишното си дете Р. / т.3, л. 297 и л. 308 от ДП/.

На всички участници бил проведен медицински преглед от д-р К. Л., която удостоверила, че всички са клинично здрави /т.3, л. 310 от ДП/. Проведен бил инструктаж за безопасност и културно поведение на ръководители и участници в културни мероприятия и транспортни дейности / т.3, л. 311 - 312 от ДП/, като в приложения списък на инструктираните /т. 3, л. 313 от ДП/ е записано, че пътуващите са инструктирани колективно от М. H.. и Г. И.а.

На 25.06.2019 г., свид. А. Б. М. като родител на А. Я.в П. дала разрешение за пътуване и участие на детето й в XI Европейски шампионат по фолклор „Евро Фолк 2019“ в к. к. Слънчев бряг в периода 01-07.07.2019г., като упълномощила подс. М. H.. да бъде ръководител на детето й по време на посоченото пътуване /т. 3, л. 299 от ДП/. Преди пътуването за к. к. Слънчев бряг, родителите на А. П. – свидетелите А. М. и Я. П. на няколко пъти предупредили подс. H.. за това, че А. не може да плува.

На 01.07.2019 г. групата деца и техните ръководители, организирани от НЧ „Борба 1896“, тръгнали с автобус от гр. Кнежа и пристигнали в к. к. Слънчев бряг в ранния следобед на същия ден, като се настанили в почивната база на Министерски съвет в курортния комплекс. Веднага след настаняването децата, за които отговаряла подс. H.., сред които бил и А. П., заедно с нея отишли на плажа. Там подс. H.. казала на децата, че тя не може да плува, и че те не трябва да влизат във водата без нейно знание и в нейно отсъствие.

Освен посочената група деца с ръководители подс. H.. и свид. И.а, свидетелките Ц. Л. и К. Л. със собствен превоз също пристигнали от гр. Кнежа в к. к. Слънчев бряг. Двете свидетелки заедно с подс. H.. и свид. И.а били част от фолклорен танцов състав „Гергана“ към НЧ „Борба 1896“ и също следвало да участват в XI Европейски шампионат по фолклор „Евро Фолк 2019“/.

В к. к. Слънчев бряг пристигнали още свид. Х. Р., полицейски служител в РУ – Кнежа, чието дете било в групата на свид. И.а, както и свид. В. К., адвокат от Адвокатска колегия – гр. Плевен, който бил приятел с част от участниците във фолклорния фестивал.

На 05.07.2019 г. сутринта подс. H.. заедно с дъщеря си – свид. А. Х. и нейното дете, двете седемгодишни деца – свидетелите Я. П. и В. Ф.а, и пострадалият А. П. отишли на закуска в ресторанта на почивната база. След като станало ясно, че преди обед детската група на М. H.. няма да има репетиция, защото по-големите момичета и момчета останали да спят до по- късно, подсъдимата и дъщеря й решили, че ще има време да отидат на плаж. Тъй като В. и А. не били с бански, те се качили до стаите, за да си ги облекат, а подс. H.. заедно с дъщеря си, внучка си и Я. отишли на плажа, където се настанили под чадър, в близост до спасителен пост №5. Малко след това подс. H.. тръгнала да се връща към почивната база, като вървейки говорила по телефона със свид. И.а, за да се разберат дали ще имат репетиция с танцовия състав, част от който били и те двете.

По пътя подс. H.. срещнала пострадалия А. П. и свид. В. Ф.а, които я изчакали да приключи разговора си по телефона. След като се оказало, че няма да има репетиция и с танцовия състав, подсъдимата заедно с А. и В. тръгнали по дървената скара в посока към плажа. Като наближили зоната с чадърите, подс. H.. упътила децата А. и В. към чадъра, където била дъщеря й, като им казала да отиват при кака Ани, а тя ще се върне за кафе. Децата А. и В. отишли до чадъра, където били свид. А. Х. с нейното дете и свид. Я. П., а подс. H.. се насочила към намиращо се на плажната ивица заведение за кафе, където се забавила около 10 - 15 минути.

Пострадалият А. П. и свидетелите В. Ф.а и Я. П. започнали да си игР.т, като Я. и А. си заравяли краката в пясъка. Междувременно свид. А. Х. станала да разхожда двегодишното си дете по плажа. За определен период от време децата А., Я. и В. останали сами. Тогава А. казал на другите две деца, че ще отиде да се измие и влязъл в морето. За кратко време Я. и В. наблюдавали как А. влиза в морето и отива към шамандурата, а после продължили да игР.т помежду си.

След като си купила кафе, подс. H.. се върнала до чадъра и установила, че А. го няма. Попитала Я. и В. къде е А., а те й отговорили, че той е влязъл в морето да се измие. Подсъдимата погледнала към водата, но не го видяла. В това време до чадъра дошла и свид. Х. с детето си. Подс. H.. попитала и нея къде е А., на което свидетелката отговорила, че преди малко той е бил на хавлията. Тогава подсъдимата влязла в морето, изминала известно разстояние навътре, като водата й стигала до кръста, и започнала да се оглежда за А.. В този момент забелязала, че до шамандурата има човек, като възприела мятане на ръце и обръщане на тялото ту по гръб, ту по корем. Първоначално си помислила, че този човек плува, но след като видяла, че изведнъж тялото застанало по очи с разперени ръце, много се изплашила. Веднага излязла от водата и се затичала към спасителен пост № 5, който бил най-близкият до мястото, където се намирал техният чадър. В този момент обаче спасителят не бил на поста си. На шезлонг до пост №5 седяло едно момче, неустановено в хода на разследването, когото подс. H.. попитала къде е спасителят, на което получила отговор „дьо тоалет“. Подсъдимата го попитала дали може да плува, но момчето само вдигнало рамене.

След това подс. H.. отново влязла в морето и се насочила в посока към шамандурата, в близост до която преди минути видяла тяло на човек. Тъй като сега не го виждала, помолила един мъж, който бил във водата в близост до нея, ако може да плува да отиде до шамандурата и да провери. Този мъж се придвижил към шамандурата, но също не видял никой в района.

Тогава подсъдимата излязла от морето и отново отишла до пост №5, където вече имало спасител. Това бил подсъдимият П. К. П., който седял отгоре на спасителната вишка. Подс. H.. му казала, че едно от децата го няма и е влязло във водата без нейно разрешение. Подсъдимата помолила спасителя да отиде до шамандурата и да провери за детето. Подс. П. обаче не предприел никакви действия по повод съобщеното му от подс. H.., а й отвърнал с въпроса защо не си гледа децата. Подс. H.. му обяснила, че момчето е на 16 години и тя не е била тук, когато то е влязло в морето. Подсъдимата отново помолила спасителя да отиде до шамандурата, където преди малко била видяла човешка глава. Подс. П. заявил, че детето сигурно се разхожда по плажа и посъветвал учителката да му се обади. Подс. H.. продължила да настоява спасителят да влезе в морето, но подс. П. й казал, че морето е спокойно, флагът е зелен и никой не се дави. Подсъдимата позвънила от телефона си на номера на А., но телефонът му звънял от неговата чантичка, която била под чадъра на плажа.

Виждайки, че спасителят П. не реагира на молбите й да влезе в морето, подс. H.. тръгнала да търси помощ от съседния спасителен пост № 4, в близост до който по това време на плажа били нейни познати от групата от гр. Кнежа. Подсъдимата видяла във водата свид. М. Д. която била заедно с детето си и с внучката на свид. И.а, и я попитала дали е виждала А., но свид. Д. отговорила отрицателно. Подс. H.. й обяснила, че А. го няма, че е видяла в морето тяло и е помолила спасителя да влезе и да провери, но той е отказал, заявявайки, че морето е спокойно и няма проблем.

Подс. H.. и свид. Д. заедно отишли до пост №5, където подс. П. продължавал да седи на спасителната вишка. Двете жени го попитали дали има бинокъл, с който да огледат повърхността на морето, но подс. П. им отговорил, че няма и ги посъветвал да не изпадат в паника. Подс. H.. му задала въпрос дали трябва да минат 24 часа, за да започнат да търсят детето, на което той отговорил с „Да“.

Паниката и уплахата все повече обземали подс. H.. и свид. Д.. Двете тръгнали към пост №4, където имало двама спасители - свид. П. П., който бил секторен ръководител за плаж „Слънчев бряг - Централен“ и негов по-млад колега. Двете жени помолили спасителите да им дадат бинокъл, за да потърсят изчезнало дете. Тъй като в момента на пост №4 нямало бинокъл, по-младият спасител притичал до съседния пост №3 и от там донесъл бинокъл. Подс. H.. обяснила на свид. П., че дете от нейната група е било във водата и го нямало от известно време, че е разговаряла със спасителя от пост №5, но той не искал да влезе във водата да търси детето. След като бил осигурен бинокъл, подсъдимата гледала с него в морето, но не видяла детето.

Подс. H.. се обадила по телефона на ЕЕН 112, като съобщила, че се намира на плажа в к. к. Слънчев бряг и едно от момченцата от групата й е изчезнало, че е помолила спасителя да влезе в морето, но той обяснил, че няма да влезе. Този й сигнал е бил предаден на полицията от дежурния оператор в Център 112, като обаждането е било регистрирано в 11, 30 часа / т. 2, л. 134 – 135 и л. 165 от ДП/.

Подс. H.. се обадила по телефона и на една от участничките в танцовия състав от гр. Кнежа – А. Г., която била полицейски служител и заедно със свидетелите Ц. Л., К. Л. и В. К. /всички от групата от гр. Кнежа/, към този момент били на плажа в близост до спасителен пост №4. А. Г. включила телефона си на високоговорител и посочените свидетели чули подсъдимата да казва, че дете от нейната група – А. П. го нямало, че се е обърнала за помощ към спасителя, но същият не е направил нищо, тъй като нямало подаден сигнал от водата, както и че се е обадила на телефон 112 и е съобщила за изчезналото на плажа момче.

Свидетелите Ц. Л., К. Л. и В. К. познавали детето А. и с останалите възрастни от гр. Кнежа, които били на плажа, се организирали да го търсят. Разделили се на групи, като във всяка група имало човек, който познавал детето. Свидетелите К. Л. и В. К. влезли в морето и започнали да търсят А. във водата, а останалите от групата го търсели по плажа.

В един момент в морето, в зоната на спасителен пост №5, настанала суматоха, тъй като двама мъже изнасяли А. от водата, държейки го под мишниците. Едва тогава подс. П. сигнализирал по радиостанцията на свои колеги за инцидент на пети пост. В това време вторият спасител от пост №5 – свид. С. Я. обхождал района между четвърти и пети пост. Тогава към него, тичайки се приближил свид. П. П., който му казал, че има инцидент на пети пост. Двамата се затичали натам, за да окажат помощ на колегата си. След като А. П. бил изваден на брега, свид. П. и подс. П. започнали да му оказват първа долекарска помощ. Първоначално подс. П. направил опит за сърдечен масаж на пострадалия, но тъй като се разтреперил, колегата му – свид. П. продължил с извършването на сърдечния масаж, а подс. П. застанал отстрани. В този момент на мястото пристигнала и свид. К. Л., която казала на спасителите, че е лекар и тя поела реанимационните действия.

Отчаяна от случилото се, подс. H.. се обадила повторно на ЕЕН 112, като съобщила, че са извадили детето и поискала да изпратят линейка, изразявайки предположение, че то сигурно е умряло. Това й обаждане било регистрирано в 11, 53 часа / том 2, л. 135 и л. 165 от ДП/.

Подс. H.. се обадила по телефона на майката на А. – свид. А. М. и плачейки й съобщила, че детето го нямало. В следващия момент бащата на А. – свид. Я. П. взел телефона и на него подсъдимата казала, че е станало най- лошото и трябвало да отидат в к. к. Слънчев бряг.

През това време на плажа пристигнал и свид. Х. Р., полицейски служител в РУ – Кнежа, който възприел д-р К. Л. да оказва първа помощ на пострадалия А. П.. Свид. Р. разговарял с подс. H.., която му разказала какво се е случило. Свид. Р. отишъл при подс. П., който в момента стоял отстрани, уведомил го, че е полицай и видимо ядосан му поискал обяснения защо не е влязъл във водата да огледа, след като са му казали, че имало изчезнало дете. Подсъдимият не отговорил. Свид. Р. го попитал как се казва, поискал му трите имена и ЕГН. Подс. П. му съобщил имената си и конкретно ЕГН, които данни свид. Р. си записал, но като ги проверил в системата на МВР чрез обаждане до дежурната на РУ – Кнежа, се оказало, че посоченото от подсъдимия ЕГН е грешно. Свид. Р. се върнал при подс. П. и му заявил, че го лъже за данните си, при което подсъдимият вече посочил коректно единния си граждански номер. При извършената повторна проверка в системата на МВР от свид. Р. самоличността на подс. П. се потвърдила.

Идването на линейката се забавило, поради което подс. H.. за трети път се обадила на ЕЕН 112, настоявайки да изпратят бърза помощ. Това обаждане е било регистрирано в 11, 55 часа / том 2, л. 136 и л. 165 от ДП/.

Междувременно на мястото пристигнал медицински екип, обслужващ плажа, като лекарят от този екип заедно със свид. д-р К. Л. интубирали А. и продължили реанимационните действия до идването на екипа на Спешна помощ.

След известно забавяне поради комуникационни проблеми, свързани с намирането на точното местоположение на инцидента, на плажа пристигнал и екипът на ЦСМП – Бургас, филиал Несебър, в състав свид. М. А. - мед. фелдшер и шофьора на линейката. С общи усилия на присъстващите на мястото, пострадалото дете било поставено на носилка, а свид. А. започнала обдишване с амбу, въпреки че при пристигането им детето нямало никакви жизнени показатели. Обдишването продължило и докато пренасяли детето с носилката по плажа. А. П. бил занесен до линейката, която била към плажа и откаран пред реанимационния пункт, намиращ се пред Медицински център „Арил“. В линейката пострадалото дете било поставено на апарат за проследяване на сърдечна дейност, като на монитора се появила права линия. Въпреки това бил използван на няколко пъти дефибрилатор, но без резултат. След като установила настъпилата смърт на детето А. П., свид. А. се обадила на Районния координационен център и съобщила за това.

На мястото пристигнала дежурна следствено-оперативна група от РУ – гр. Несебър, като за времето от 13.30 ч. до 13.45 ч. бил извършен оглед на местопроизшествие /протокол за оглед - том 2, л. 115 - л. 117от ДП/, по време на който били направени фотоснимки /фотоалбум - том 2, л. 118 - л. 119, от ДП/. С извършеното от разследващ полицай при РУ - гр. Несебър действие по разследването - оглед на местопроизшествие, на основание чл.212, ал. 2 от НПК било образувано досъдебното производство.

На 06.07.2019 г. в секционната зала на отделение „Съдебна медицина“ при „УМБАЛ - Бургас“ АД, бил извършен оглед и аутопсия на трупа на пострадалия А. П. / том 2, л. 122 – 125 от ДП/. При огледа на трупа е установена липсата на изразени мацерационни промени по дланите и стъпалата, което указва, че трупът не е престоял продължително време във водата.

Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз основа на задълбочен анализ и собствена оценка на всички гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и експертни заключения, събрани на досъдебното производство и в хода на първоинстанционното съдебно следствие, като стриктно спази изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Описаната по-горе фактическа обстановка по спора не се различава съществено от приетата в мотивите на първоинстанционната присъда. Направената от тази инстанция своя оценка на наличните доказателствени източници съвпада с тази на първия съд. Възприетите и изложени по-горе фактически положения се установяват по несъмнен начин от поотделния и съвкупен анализ на доказателствата, събрани на досъдебното производство и в съдебното следствие на първата инстанция и са въведени в настоящия процес от:

• гласните доказателствени средства: обясненията на подс. М. H.. в съдебното следствие и част от обясненията на подс. П. П., дадени в първоинстанционното съдебно следствие; показанията на свидетелите А. М., Ц. Л. и Х. Р., дадени в хода на съдебното следствие в първата инстанция и показанията им, дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2, предл.2 от НПК; показанията на свидетелите Я. П., Я. П., В. Ф.а, М. А., С. Я., В. К., М. Д. П. П. и И. Г., дадени в съдебно заседание в първата инстанция и тези, дадени пред орган на досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК; показанията на свидетелите А. Х., Г. И.а, К. Л. и И. Ц., дадени в хода на съдебното следствие в първата инстанция;

• писмените доказателства, приети и прочетени на основание чл.283 от НПК: – справка за съдимост на подс. М. H.. /т.5, л.41 от ДП/, справка за съдимост на подс. П. П. /т.5, л.43 от ДП/, трудов договор на подс. П. /т.1, л.56- 57 от ДП/, длъжностна характеристика на длъжността „спасител плаж“, подписана от подс. П./т.1, л.58 -59 от ДП/, договор за възлагане от 15.05.2019 г. /т.1, л.61-64 от ДП/, писмо рег. № 10584р-1456 от 16.07.2019 г. на началник Районен център 112 – Бургас /т.2, л.165-166 от ДП/, протокол за доброволно предаване на фискален бон от 05.07.2019 г. / т.2, л. 167 от ДП/, фискален бон от 05.07.2019 г., 09: 48 ч. /т.2, л.168 от ДП/, удостоверение за актуално състояние на „Кей Ен Джи Водноспасителна служба“ ЕООД Т.2 л. 171 от ДП/, акт за смърт на А. П. /т.2, л. 174 от ДП/, удостоверение за наследници на А. П. /т.2, л. 177 от ДП/, свидетелство и личен талон за воден спасител на подс. П. /т.1, л.46 от ДП/, писмо изх. № 13/08.04.2020 г. на секретар на НЧ „Борба 1896“ гр. Кнежа с приложени към него документи /т.3, л.281 – 313 от ДП/, трудов договор от 01.04.1988 г. на подс. H.. /т.3, л.285 - 286 от ДП/, длъжностна характеристика за длъжността преподавател в детска музикална школа в читалище „Борба“ – Кнежа на подс. H.. /т.3, л.287-289 от ДП/, допълнително споразумение към трудов договор от 14.021.2019 г. на подс. H.. /т.3, л.292 от ДП/, уверение за съгласие на майката А. М. /т.3, л.299 от ДП/, писмо изх. № 05-32-1 от 10.11.2020 г. на ЦСМП – Бургас за получен сигнал на 05.07.2019 г. в 11: 58 часа и екип на ФСМП – Несебър /т.5, л. 34- 35 от ДП/, писмо изх. № 710/06.04.2022 г. на председателя на БЧК / т.5, л. 68 – 69 от ДП/, писмо изх. № 30/19.07.2022 г. на секретар на НЧ „Борба 1896“ гр. Кнежа /т.5, л.175 от ДП/, заповед №39 от 27.06.2019 г. за командироване на Г. И.а и М. H.. /т.5, л.176 от ДП/, заповед /бланка/ №39 от 27.06.2019 г. за командироване на М. H.. – музикален ръководител за участие в XI европейски шампионат по фолклор „Еврофолк“ /т.5, л.178 от ДП/, авансов отчет /бланка/ на М. H.. за сумата 140 лева от 09.07.2019 г. /т.5, л.180 от ДП/;

• писмените доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие от 05.07.2019 г. / том 2, л. 115 – 117, от ДП/ и протокол за оглед на труп /аутопсия/ от 06.07.2019 г. / том 2, л. 122 – 125 от ДП/;

• веществени доказателствени средства: фотоснимки, изготвени при извършените оглед на местопроизшествие / том 2, л. 118 – 121 от ДП/ и оглед на труп / том 2, л. 128 - 129, от ДП/;

• веществени доказателства – 1 бр. оптичен носител CD-R марка „Kodak“ 700 MB /намиращ се на гърба на л. 131, том 2 от ДП/, съдържащ 7 бр. записи на разговори, предоставен на органите на досъдебното производство от Районен център 112 – Бургас с писмо рег. № 10584р-1456 от 16.07.2019 г. /л. 165 - 166, том 2 от ДП/;

• експертните заключения - съдебномедицинска експертиза №125/2019 г. / том 2, л. 146 – 148 от ДП/, съдебномедицинска експертиза по писмени данни / том 2, л. 155 – 161 от ДП/, химическа експертиза по Протокол № 201/11.07.2019 г. / том 2, л. 143, от ДП/ и фоноскопна експертиза по Протокол № 198/11.12.2019 г. / том 2, л. 132-140 от ДП/.

Въззивният съд се присъедини към заключението на първия, според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници установяват по безспорен начин гореизложената и възприета от двете съдебни инстанции фактическа обстановка по спора, която съвпада в по-голямата й част и с изложената в обвинителния акт. Релевантните за решаване на делото обстоятелства – времето, мястото, начина на осъществяване на деянията - чрез бездействие, заеманата от подс. П. длъжност в процесното дружество - работодател, заеманата от подс. H.. длъжност в НЧ „Борба 1896“ гр. Кнежа, личността на пострадалото дете, механизма на настъпване на смъртта и причините за нея, причинноследствената връзка между бездействието на всеки един от подсъдимите H.. и П. и настъпилата смърт на пострадалия – са категорично установени от събраните и проверени чрез способите и по реда на НПК доказателства в хода на разследването и на съдебното следствие в първата инстанция. Съображенията, които първостепенният съд е изложил относно доказаността на посочените обстоятелства и средствата за установяването им са достатъчни, последователни и юридически издържани, те позволяват на страните и на горните инстанции да проследят формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от НПК. При спазване на предвидения процесуален ред за събиране и проверка на доказателствата и след извършване на тяхната правилна оценка, първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна, а въззивният съд споделя дадената оценка за достатъчност, годност и достоверност на доказателствените материали.

По повод оплакването на защитата за необоснованост на обжалваната присъда, аргументирано с недостатъци и пропуски в доказателствената дейност на първостепенния съд, въззивната инстанция проконтролира процеса на събиране, проверка, анализ и оценка на наличния доказателствен материал и намери, че възражението за липса на достатъчни и годни доказателства, установяващи съставомерност на разгледаните деяния по наказателноправните норми съответно на чл.122, ал.1 от НК за подс. H.. и по чл.123, ал.1 от НК за подс. П. и за съпричастност на подсъдимите към деянията, както и за постановяване на осъдителната присъда въз основа на предположения и догадки, на недостатъчни, негодни и противоречиви доказателства, на необективен анализ на събраните доказателства и превратното им тълкуване, е неоснователно.

Както по време на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства в полза на обвинителната теза, така и в хода на задълбочено проведеното съдебно следствие първоинстанционният съд е положил нужните усилия за пълното и всестранно изясняване на фактическите обстоятелства по делото, гарантирал е равно участие на страните в представянето на относими и необходими доказателства, събрал е достатъчен по обем доказателствен материал, който е допринесъл за разкриване на обективната истина, в това число досежно авторството на деянията в лицето на подсъдимите, както и причините за реализиране на злополуката. По време на първоинстанционното съдебно следствие по искане на прокурора са разпитани непосредствено всички свидетели, посочени по-горе. На страните, включително на подсъдимите и техните защитници, е предоставена възможност да задават много въпроси на свидетелите и вещите лица, които подробно са отговаряли. При стриктно спазване изискванията на процесуалния закон, предписани с нормите на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и/или т.2, предл.2 от НПК са били прочетени в хода на първоинстанционното съдебно следствие досъдебните показания на свидетелите А. М., Ц. Л., Х. Р. Я. П., Я. П., В. Ф.а, М. А., С. Я., В. К., М. Д. П. П. и И. Г., които са потвърдили първите си показания, дадени пред разследващ орган.

В хода на съдебното следствие са били изслушани непосредствено две вещи лица – д-р Вилиям Д., изготвил заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни и П. М., изготвил заключението на фоноскопната експертиза.

Предоставена е възможност на подсъдимите H.. и П. да дадат обяснения и същите са депозирали такива в кР. на съдебното следствие, както са пожелали.

В мотивите към атакуваната присъда, при спазване изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, съдът е изложил аргументи за това кои обстоятелства от обхвата по чл.102 от НПК и имащи съществено значение за правилното решаване на спора, приема за безспорно установени. Анализирал е доказателствените източници – обясненията на подсъдимите, свидетелските показания, писмените и веществените доказателства и доказателствени средства, заключенията на съдебните експертизи. Подложил ги е на прецизна съпоставка, а при констатирани противоречия в доказателствените материали, изрично е посочил на кои дава вяра и кои от тях не кредитира. Упражнявайки суверенното си право да преценя необходимостта, годността и надежността на доказателствените източници, правилно е решил в случая кои да допусне и кои да отхвърли, кои да възприеме като достоверни и кои да игнорира като неистинни, излагайки съображенията си в тази насока. Некредитирането на определени доказателствени средства, включително и такива, посочени от подсъдимия и неговия защитник и подкрепящи защитната теза, както и недопускането на поискани, но ненужни и неотносими доказателства, нямат за последица необоснованост на присъдата, след като съдът е изтъкнал мотивите, поради които е отказал допускането на поисканите доказателства или не се е доверил на посочените от защитата. При приложения от първата инстанция законосъобразен подход в допускането, събирането, проверката, анализа и оценката на доказателствените материали, фактическите констатации, съдържащи се в мотивите на обжалваната присъда, се явяват напълно обосновани, а отправеният към съдебния акт упрек за необоснованост е несъстоятелен.

В изпълнение на задължението за всестранен анализ и съпоставка на всички доказателствени източници, първостепенният съд е обсъдил обясненията на подсъдимите H.. и П., отчитайки тяхната двойствена роля – на гласни доказателствени средства, но и на средство за защита, което обвиняемият/ подсъдимият упражнява по свое усмотрение и няма задължение да казва истината. Правилно е кредитирал изцяло обясненията на подс. H.., а тези на подс. П. - отчасти. Вярна е оценката на съда, че обясненията на подс. H.. са много подробни, логически последователни, убедителни и намиращи подкрепа в другите доказателствени източници – гласни, писмени, веществени и в заключението на фоноскопната експертиза, поради което следва да се приеме, че тези обяснения възпроизвеждат обективно случилите се събития и представляват достоверен източник на фактически данни за обстоятелствата от предмета на доказване. С оглед на това посоченото устно доказателствено средство допринася за установяване на обективната истина по спора и заслужено е включено в доказателствената основа досежно приетата фактическа обстановка.

Обясненията на подс. М. H.. в детайли и в хронологична последователност пресъздават релевантните фактически положения, случили се на инкриминираната дата. Твърденията й, че след като е упътила децата В. и А. да отидат на чадъра при дъщеря й Ани, а тя се е върнала до намиращото се на плажа заведение, за да си купи кафе, където се забавила около 10 – 15 минути, се подкрепят както от показанията на свидетелите В. Ф.а, Я. П. и А. Х., така и от заключението на фоноскопната експертиза. На разпита си подсъдимата е заявила, че именно по времето, когато тя не е била при децата, А. е изчезнал, като тези нейни изявления са в унисон с показанията на свидетелите Я. П. и В. Ф.а, които съобщили, че тогава А. им е казал, че ще отиде да се измие и е влязъл в морето. Обясненията на подс. H.. съдържат подробна информация за действията, които тя е предприела след като се върнала до чадъра и установила, че А. го няма, а децата В. и Я. й казали, че той е влязъл във водата. Тези обяснения съответстват на показанията на свидетелите Я. П., В. Ф.а, А. Х., К. Л., Ц. Л., М. Д. Х. Р. и В. К., които са възприели и пресъздават отделни епизоди от случилото се в инкриминирания ден.

За установяване на особено важните факти, имащи съществено значение за решаването на спора, а именно: напускал ли е подс. П. поста си, през времето, когато подс. H.. първоначално е отишла до спасителен пост №5, за да потърси помощ във връзка с детето А., както и съобщила ли е подс. H.. на подс. П., че детето А. е влязло във водата и настоявала ли е той да влезе в морето, за да търси детето, съдът с основание се е доверил на обясненията на подс. H.., която излага фактически данни, съдържащи се и в други доказателствени материали по делото. Подсъдимата твърди, че след като забелязала до шамандурата глава на човек, веднага излязла от водата и се затичала към спасителен пост №5, но в този момент спасителят не бил на поста си, а на шезлонг до него седяло едно момче, което тя попитала къде е спасителят, на което получила отговор „дьо тоалет“. Твърди също, че след повторното й отиване до пост №5, там на вишката вече имало спасител /това бил подс. П./, на когото тя казала, че едно от децата го няма, че е влязло във водата без нейно разрешение и отправила към спасителя молба да отиде до шамандурата, но същият не предприел никакви действия. Тези твърдения съответстват на съдържанието на записите на обажданията на подс. H.. до ЕЕН 112, транскрибирани в писмен вид в заключението на изготвената по делото фоноскопна експертиза по протокол №198/ 11.12.2019 г., както и на показанията на свид. А. Х.. Видно от посоченото заключение, при първото си обаждане до ЕЕН 112 подс. H.. е съобщила на дежурния оператор информация, че в момента, в който й се видяло една глава в района на шамандурата, спасителят го нямало и бил до тоалетна, а също и, че помолила спасителя да влезе в морето, но той обяснил, че няма да влезе. Съдържанието на записания телефонен разговор с оператора на тел.112 установява емоционалното състояние на подс. М. H.., разкриващо паника и тревога и едновременно с това изключва възможността съобщената в това състояние информация да е в резултат на предварително обмислена защитна версия на подсъдимата. Предвид на това съдът правилно е ценил фактическите данни, изказани от подс. H.. при това обаждане до тел.112, за обективни и надеждни, поради което пълноценно ги е ползвал при преценката за достоверност на обясненията на двамата подсъдими, както и на останалите гласни доказателствени средства по делото.

Заявеното от подс. H.. обстоятелство, че при първоначалното й отиване до спасителен пост №5, за да потърси помощ от спасител, подс. П. не е бил на поста си, се установява и от показанията на свид. А. Х., дадени в първоинстанционното съдебно следствие. / л. 133 гърба от НОХД №1412/2022 г. на БОС /. Фактът на родствена връзка майка и дъщеря между подс. H.. и свид. Х. не може априори да мотивира извод за недостоверност на показанията на тази свидетелка. Проявявайки необходимата критичност и прецизност, съдът внимателно е обсъдил въпросните свидетелски показания и ги е съпоставил с други доказателствени източници. Едва след като се е уверил, че тези показания са ясни, последователни и логични и срещат подкрепа в кредитираните доказателствени материали, ги е приел за достоверни, включително в частта им за отсъствието на подс. П. от поверения му пост №5 при първоначалното отиване на подс. H.. да търси помощ от спасител на този пост.

Анализирайки детайлно обясненията на подс. П. П., първата инстанция обосновано заключила, че тази част от твърденията му, които са в пряка връзка с деянието му, не отговарят на обективната действителност и са израз на защитна позиция, поради което не могат да послужат като източник на достоверни факти. Правилно съдът е дал вяра само на тези части от обясненията на подсъдимия, които кореспондират с други проверени и достоверни доказателствени източници. Отдал е кредит на доверие на твърденията на подс. П., че той е воден спасител от 1978 г. и през летните сезони в последните години преди инцидента е бил спасител на различни плажове в к. к. „Слънчев бряг“; че на смяна са по двама спасители на пост, като единият стои на вишката, а другият е долу и наблюдават хората в морето, за да може когато има сигнал за инцидент, да се отзоват на този сигнал и да предотвратят най-лошото; че трябва да следят района, за който отговарят – 50 м. вляво и 50 м. вдясно от вишката; че когато единият спасител е на вишката, другият може да тръгне на обход до съседния пост; че при разговора с подс. H.. същата е била в паника, а той й казал да се успокои, защото времето е идеално, морето е тихо, няма вълнение и няма повод за притеснение; че в един момент на 30 м. от вишката вляво е видял двама мъже да вадят от морето едно момче, държейки го под мишниците; че той и колегата му П. изтичали, положили А. на брега и започнали реанимация; че той опитал да прави сърдечен масаж, но тъй като бил шокиран и се разтреперил, колегата му П. го избутал и продължил със сърдечния масаж, като тогава се намесила и докторката на групата от Кнежа, и продължили с реанимацията. Така заявените от подс. П. по време на разпита му обстоятелства съответстват на данните, съдържащи се в писмените доказателства по делото - свидетелство за воден спасител № Е-603 от 14.07.1978 г., личен талон за воден спасител № 170068, трудов договор №307/01.06.2019 г., длъжностна характеристика, както и на данните, изводими от показанията на свидетелите Иван Г., П. П., С. Я., М. Д. А. Х., Я. П. и Ц. Л., а също и от обясненията на подс. H... Предвид на това двете съдебни инстанции гласуваха вяра на изложената част от обясненията на подс. П. и ползваха същите при установяване на фактическите положения по делото.

Обясненията на подс. П., касаещи думите на дошлата при него на поста подс. H.., а именно: „Търсете го, няма го! Търсете го, няма го!“, но без да конкретизира къде и кого да търсят, а след това е казала „15-годишно момче, 20 минути вече го няма!“, като отново не е съобщила, че детето е влязло в морето, са категорично неверни и правилно са игнорирани при изграждане на фактологията по спора. Посочените обяснения на подсъдимия обективират негова защитна версия, която успешно се опровергава от съдържанието на записите на обажданията на подс. H.. на тел. 112, отразени в заключението на фоноскопната експертиза по протокол № 198/11.12.2019 г., както и от показанията на свидетелите А. Х., М. Д. К. Л. и Х. Р., а също и от проверените и приети за истинни обяснения на подс. H...

След внимателен прочит и задълбочен анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, пресъздаващи обстоятелства от предмета на доказване в настоящото производство, първата инстанция обосновано е приела, че показанията на разпитаните свидетели М. Д. К. Л., Ц. Л., В. К. и Х. Р. са последователни, еднопосочни и убедителни, като взаимно се допълват и кореспондират помежду си, поради което заслужават доверие. Тези свидетели пресъздават в детайли възприятията си за действията, които подс. H.. е предприела във връзка с търсенето на детето А., както и извършеното от самите тях в помощ на подсъдимата, а също и поведението на подс. П. по време на случилите се събития.

Показанията на свид. М. Д. съдържат производни данни за съобщеното й от подс. H.. за това, че когато тя е установила, че А. го няма и е видяла тяло във водата, помолила спасителя да влезе в морето и да провери за детето, но той е отказал, заявявайки, че морето е спокойно и няма проблем. Идентични производни данни се съдържат и в показанията на свидетелите К. Л. и Х. Р.. Макар и в тези им части показанията на свидетелите М. Д. К. Л. и Х. Р. да са производни доказателствени източници, доколкото пресъздават съобщени им от подс. H.. факти, използването им в случая е допустимо, тъй като те възпроизвеждат достоверни твърдения на подсъдимата, които същата изказала в състояние на искрена тревога за съдбата на изчезналото дете и под въздействието на неподправено отчаяние, изключващи неистинност на думите й.

В показанията на свидетелите М. Д. Ц. Л. и Х. Р. се съдържат и първични доказателствени факти за поведението на подс. П. при търсеното от подс. H.. съдействие от негова страна за издирването на детето А., доколкото тези свидетели описват личните си възприятия за поведението на подс. П.. От показанията на свид. Х. Р. се установява и това, че след като тялото на пострадалия А. П. било изкарано на брега и му била оказвана първа помощ, той разговарял с подс. П., на когото се представил, че е полицай, попитал го за имената му и единния му граждански номер, при което първоначално подсъдимият му съобщил грешно ЕГН и едва след като свид. Р. направил проверка в системата на МВР и заявил на подс. П., че го лъже за данните си, тогава подсъдимият вече посочил коректно единния си граждански номер.

Съдът правилно е дал вяра на показанията на свидетелите П. П. и С. Я., които са незаинтересовани от изхода на делото и безспорно установяват възникналия инцидент с пострадалия. Свид. П. П. е искрен и категоричен в това, че една жена / подс. H.. / е дошла при него на спасителен пост №4 и е поискала бинокъл, за да потърси изчезнало дете, като му обяснила, че детето е влязло във водата и го нямало от известно време, че тя е разговаряла със спасителя от пост №5, но той не пожелал да влезе във водата и да търси детето. Свид. П. съобщил още, че по радиостанцията е чул за инцидент на пост №5 и отивайки към мястото е видял туристи да изваждат дете от водата. В същата насока са и досъдебните показания на свид. С. Я., приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, предл. второ от НПК, според които този свидетел е обхождал района между пост №4 и пост №5, когато към него тичайки се приближил свид. П. П. и му казал, че има инцидент на пост №5 и двамата се затичали натам, за да окажат помощ на колегата си П.. Свид. П. заявил, че той започнал да реанимира детето на брега, а подс. П. му правил сърдечен масаж.

Показанията на свидетелите Г. И.а, В. К., И. Ц., А. М. и Я. П. нямат пряко отношение към възникването и протичането на инцидента, но носят полезна информация относно повода за пътуването на групата, организирана от НЧ „Борба 1896“ гр. Кнежа, по маршрута: гр. Кнежа - Слънчев бряг - гр. Кнежа в периода 1 - 7 юли 2019 г., а именно покана за участие в XI Европейски шампионат по фолклор „Евро фолк 2019“ в Слънчев бряг, както и относно организацията на самото пътуване и участието на групата в конкурса, издадените документи в тази връзка и проведения инструктаж на участниците, а също и за мястото, в което са били настанени участниците при пристигането им в к. к. Слънчев бряг - почивната база на Министерски съвет. Показанията на посочените свидетели и приложените по делото писмени доказателства – заповед № 39/27.06.2019 г. на секретаря на Народно читалище „Борба 1896“ - гр. Кнежа, трудов договор от 01.04.1988 г., длъжностна характеристика, допълнително споразумение към трудов договор от 14.01.2019 г., списъци на участниците и на инструктираните установяват, че подс. H.. е заемала длъжността „Музикален ръководител“ в НЧ „Борба 1896“ гр. Кнежа и заедно със свид. Г. И.а са били определени като ръководители на посоченото пътуване. Посочените гласни и писмени доказателства установяват още, че сред участниците в групата е било и пострадалото дете А. Я.в П.. В писмено уверение от 25.06.2019 г., майката на детето – свид. А. Б. М. е дала разрешение за пътуване и участие на детето й в XI Европейски шампионат по фолклор „Евро Фолк 2019“ в Слънчев бряг в периода 01.07. - 07.07.2019 г., като упълномощила подс. М. H.. да бъде ръководител на детето й по време на посоченото пътуване.

Категорични и еднозначни са показанията на свидетелите А. М. и Я. П. - родители на пострадалия А. П., че преди пътуването за к. к. Слънчев бряг те на няколко пъти са предупредили подс. H.. за това, че детето им А. не може да плува, поради което тези гласни доказателствени средства с основание са били скрепени с доверие.

Вярна е оценката на съда за достоверност на показанията на свид. И. Ц. - секретар на НЧ „Борба 1896“ - гр. Кнежа, които кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства, изпратени от НЧ „Борба 1896“ - гр. Кнежа и касаят вида и съдържанието на издадените документи, свързани с пътуването и участието на групата в указания конкурс. Свид. И. Ц. устно потвърдила, че с изготвената от нея заповед за командироване на подс. H.. и свид. И.а същите са били определени за ръководители на пътуващата група и като такива са отговаряли за децата, чиито родители са дали съгласие за пътуването. Категорично заявила, че съдържанието на въпросната заповед, която й била предявена в съдебно заседание на 25.04.2023 г., е била сведена до знанието на подс. H... Пояснила изрично, че така подс. H.. предварително е била информирана за задълженията й като ръководител на групата и за отговорностите й спрямо децата, пътуващи и участващи във фестивала. Свид.

Ц. съобщила още за проведен задължителен предварителен инструктаж на всички участници от групата, изпратена от тяхното читалище. Депозираните от тази свидетелка показания, както и валидността на изготвените от нея документи по повод организираното мероприятие, не се оборват от други надежни доказателствени материали, установяващи противоположни факти.

Съдът не е пропуснал да анализира и показанията на свид. М. А., макар и същите да са с по-малка важност за спора, доколкото не изясняват пряко деянията на подсъдимите. Показанията на свид. А. и заключението на фоноскопната експертиза, в което са обективирани в писмен вид обажданията до ЕЕН 112, установяват, че идването на линейката от ЦСМП – Бургас, филиал Несебър се е забавило поради комуникационни проблеми, свързани с намирането на точното местоположение на инцидента. Свид. А. заявила, че при пристигането й на място детето нямало никакви жизнени показатели, но въпреки това тя е започнала обдишване с амбу, като продължила обдишването и докато пренасяли детето с носилката до линейката, която била към плажа. Съобщила още, че в линейката детето било закачено на апарат за проследяване на сърдечна дейност, като на монитора се появила права линия, но въпреки това на няколко пъти бил използван дефибрилатор, с който не се постигнал резултат и тогава била констатирана настъпилата смърт на детето А. П.. Показанията на всички разпитани по делото свидетели правилно са оценени като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си по отношение на фактите, включени в главния предмет на доказване, поради което решаващият съд не е намерил основание за тяхното изключване от доказателствената съвкупност.

Основно място в доказателствения анализ на двете съдебни инстанции заема коментарът на двете заключения на назначените в досъдебното производство съдебномедицински експертизи – за оглед и аутопсия на труп и по писмени данни, изготвени съответно от д-р К. Я.в и доц. д-р В. Д.. Въззивният съд, както и първостепенният, прецени тези заключения като достатъчно пълни, ясни и обосновани и не намери основание да се съмнява в тяхната правилност. Те са изготвени от добросъвестни и високо квалифицирани експерти – д-р К. Я.в – ординатор в отделение по съдебна медицина при „УМБАЛ - Бургас“ АД и доц. д-р В. Д. – ръководител на УС по Съдебна медицина и деонтология при МУ Варна, като в тяхната професионална компетентност и безпристрастност няма съмнение. Вещите лица са отговорили изчерпателно, пълно, категорично и убедително на всички поставени им въпроси. По тези съображения двете съдебни инстанции кредитираха въпросните заключения.

Основавайки се на огледа на трупа на А. Я.в П. и аутопсионните находки, съдебният лекар д-р Я.в направил извод, непосредствената причина за смъртта на пострадалия е асфикция от удавяне, за което се съди по положителния признак на Свещников, раздутите бели дробове, картината на бързо настъпила смърт. Изложил експертно становище, че трупът не е престоял продължително време във водата, което аргументирал с липсата на изразени мацерационни промени по дланите и стъпалата. Приел още, че трупната находка е на смърт от първо денонощие.

В писменото заключение на съдебномедицинската експертиза по писмени данни доц. д-р В. Д. е описал обичайния механизъм на удавяне, като е посочил, че за смъртоносно се приема навлизането на 5-22 мл вода на килограм тегло в белите дробове, при което следва спиране на дишането, сърдечната дейност и настъпването на необратими промени на мозъка /мозъчна смърт/. Отбелязал, че обичайно мозъчната смърт настъпва 5-7 минути от началото на удавянето. Изразил експертна позиция, че възможността за спасяване на човек, който е вдишал вода, е обратим процес, ако се окаже помощ в рамките на три до пет минути от началото на процеса на удавяне, тъй като през това време все още не са настъпили необратими увреждания на мозъка и провеждането на активна реанимация може да доведе /но не винаги/ до възстановяване на функцията му. Вещото лице е описало най-общо в какво се състоят незабавните мерки за спасяване на давещ се и е дало заключение, че в случая възможност за спасяване на А. П. е имало, ако той е бил своевременно изваден от водата в рамките на 3 – 5 минути от започване на давенето. Експертът пояснил, че при изваждане на детето от водата в състояние на клинична смърт и неоказване на реанимационна помощ също би настъпила смърт. Пояснил още, че при неизваждане на детето от водата в този период на клинична смърт смъртта му е била неизбежна. Изслушан в хода на първоинстанционното съдебно следствие доц. д-р Д., позовавайки се на данните от протокола за оглед и аутопсия на труп, посочил, че установения оток на мозъка и белия дроб дава основание да се приеме, че пострадалият е преживял в рамките на не по-малко от 3 до 5 минути.

Въззивната инстанция, както и първата такава, се довери на писменото заключение на назначената в досъдебното производство фоноскопна експертиза по протокол № 198/11.12.2019 г., изготвено от вещото лице П. М.. Експертизата е имала за предмет на изследване 1 бр. CD, предоставен от Районен център 112 – Бургас и съдържащ 7 бр. записи на разговори с оператора на ЕЕН 112 на 05.07.2019 г. за времето от 10.30 ч. до 12.30 ч. относно удавено лице на Централния плаж в к. к. „Слънчев бряг“. След проведено изследване на звуковите сигнали експертът е транскрибирал записаните телефонни разговори в писмен вид в заключението си. Същото установява хронологията на обажданията от подс. H.. и от други лица на тел. 112, както и съдържанието на самите разговори.

Съдилищата кредитираха заключението на химическата експертиза по Протокол №201/11.07.2019 г. /т.2, л.143 от ДП/, изготвено в досъдебната фаза на процеса от вещото лице Златина Лекцовска-Бешева, което установява, че при извършения химически анализ на иззетата от трупа на пострадалия А. П. кръвна проба не е установено наличие на етилов алкохол.

Въззивният съд обсъди приложените по делото като писмени доказателствени средства протоколи, съставени при проведените действия по разследване: протокол за оглед на местопроизшествие от 05.07.2019 г., и протокол за оглед на труп /аутопсия/ от 06.07.2019 г., като ги намери за валидно изготвени в хода на досъдебното производство. Те са годни писмени доказателствени средства за установяване на правнорелевантни факти, а самите следствени действия, инкорпорирани в протоколите, са били извършени в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Подробно цитираните в мотивите на присъдата, както и по-горе, протоколи за проведените действия по разследване са били подписани от всички присъстващи лица на съответното следствено действие без възражения и забележки относно начина на осъществяването му, както и относно направените при него констатации, описаните и фотографирани обекти. Предвид съставянето на въпросните протоколи в съответствие с императивите на НПК и липсата на възражения срещу тях, съдебните инстанции прецениха коментираните действия по разследване за законосъобразно извършени, а отразените в протоколите обстоятелства – като обективни и достоверни.

Въззивната инстанция, както и първата такава, цени документите, приложени като писмени доказателства по делото, които по-горе бяха подробно цитирани.

Справките за съдимост установяват, че към деня на извършване на разгледаните деяния подсъдимите М. H.. и П. П. не са били осъждани за никакви престъпления.

Заверените копия на трудов договор от 01.04.1988 г., допълнително споразумение към трудов договор от 14.01.2019 г. и длъжностна характеристика за длъжността „Преподавател в детска музикална школа“ в Читалище „Борба“ – Кнежа установяват, че от 01.04.1988 г. и към 05.07.2019 г. подс. H.. е била в трудови правоотношения с Народно читалище „Борба 1896“ – гр. Кнежа, като заемала първоначално длъжността „Преподавател в детска музикална школа“, а от 14.01.2019 г. - длъжността „Музикален ръководител“. Посочената длъжностна характеристика установява, че на 25.03.2005 г. срещу подпис на подс. H.. е била връчена длъжностна характеристика за длъжността „Преподавател в детска музикална школа“ в Читалище „Борба“ – Кнежа, в който документ раздел II, т.1, е вписано, че преподавателят носи отговорност за участието на учениците в организираните от страна на читалището културно-просветни мероприятия, в раздел III, т.1 е отразено, че преподавателят е подчинен на секретаря и ръководството на читалището.

Заверено копие на заповед № 39/27.06.2019 г. на секретаря на Народно читалище „Борба 1896“ - гр. Кнежа /т.3, л.283 и т.5, л.176 от ДП/ установява, че подс. H.. и свид. Г. И.а са били определени като ръководители на пътуването за участие на ВГ „Черно и бяло“ и ВГ „Мелодия“ в XI Европейски шампионат по фолклор „Евро Фолк 2019“ в Слънчев бряг в периода 01.07. - 07.07.2019 г. Установява още, че посочените ръководители е следвало да отговарят за опазване живота и здравето на участниците по време на пътуването и участието в конкурса.

Заверено копие на „списък на децата, при НЧ „Борба 1896“ – гр. Кнежа, пътуващи по маршрут гр. Кнежа – Слънчев бряг – гр. Кнежа с цел участие в шампионат по фолклор „Евро Фолк 2019“ в периода 01.07. - 07.07.2019 г.“ /т.3, л.297, л.308 от ДП/, установява, че в този списък под №23 е вписано пострадалото дете А. Я.в П., а под №18 е вписана подс. М. Л. H.. с изрично отбелязване като „ръководител“.

Заверено копие на „уверение на долуподписан родител“ /т.3, л.299 от ДП/, удостоверява, че А. Б. М. като родител на пострадалия А. Я.в П. е разрешила пътуването и участието на детето й в XI Европейски шампионат по фолклор „Евро Фолк 2019“ в Слънчев бряг в периода 01.07. - 07.07.2019г. и е упълномощила М. H.. да бъде ръководител на посоченото пътуване.

Заверено копие на „списък на децата, при НЧ „Борба 1896“ – гр. Кнежа, пътуващи по маршрут гр. Кнежа – Слънчев бряг – гр. Кнежа с цел участие в шампионат по фолклор „Евро Фолк 2019“ в периода 01.07. - 07.07.2019 г. с проведен медицински преглед“ /т.3, л.310 от ДП/ удостоверява, че след проведен медицински преглед на 28.06.2019 г. от д-р К. Л. пострадалият А. Я.в П. е бил клинично здрав.

Заверено копие на „Списък на инструктираните“ / т.3, л.313 от ДП/ удостоверява, че пътуващите, сред които и пострадалият А. Я.в П., са били инструктирани колективно от М. H.. и Г. И.а, които ги запознали с „Инструктаж за безопасност и културно поведение на ръководители и участници в културни мероприятия и транспортни дейности“ /т.3, л.311-312 от ДП/, като в този инструктаж се съдържат единствено правила за безопасност при пътуване с превозни средства и при движение като пешеходци, но не и други правила за поведение, включително такива при пребиваване на плажа и при къпане в морето.

Заверени копия на свидетелство №Е-603 и личен талон за воден спасител №170068 на П. К. П. /т.1, л.46 от ДП/ удостоверяват, че от 14.07.1978 г. подс. П. притежава званието „Воден спасител“.

Заверени копия на трудов договор № 307/01.06.2019 г., на длъжностна характеристика на длъжността „спасител плаж“ и справка от НАП /т.1, л.56 – 60 от ДП/ установяват, че считано от 01.06.2019 г. подс. П. П. е бил назначен на длъжност „спасител плаж“ към „Кей Ен Джи Водноспасителна служба“ ЕООД с място на работа морски плаж „Слънчев бряг - Централен“ в к. к. „Слънчев бряг“.

Длъжностната характеристика, подписана от подс. П. за длъжността „спасител плаж“, удостоверява неговите трудови задължения на тази длъжност, сред които и да наблюдава непрекъснато по време на дежурство плуващите и къпещите се в поверения му за охрана район, като има постоянна готовност за предприемане на спасителни акции /т. 4.1./, и да извършва при нужда спасителни акции и оказва първа долекарска помощ до пристигането на медицински специалист /т. 4.2./ Удостоверението за наследници на пострадалото дете А. Я.в П., че частните обвинители А. Б. М. и Я. А. П. са съответно майка и баща на детето и като такива са негови наследници.

Писмо изх. № 05-32-1 от 10.11.2020 г. на ЦСМП – Бургас удостоверява, че сигналът за инцидента е постъпил в Районна координационна централа на ЦСМП Бургас на 05.07.2019 г. около 11: 58 часа и екипът на ФСМП – Несебър, отзовал се на сигнала, е бил в състав фелдшер М. Д. А.. Приемайки, че съдържащите се в делото документи са събрани и приобщени по предвидения в НПК ред, между тях не са налице противоречия, относими са към предмета на спора и доизясняват обстоятелствата от значение за разкриване на обективната истина, съдебните инстанции им се довериха, тълкуваха ги с оглед тяхното действително съдържание и ги ползваха при извеждане на фактическите и правни изводи по висящия спор.

Въззивната инстанция цени като годни веществени доказателствени средства приложените по делото фотоснимки, подредени в два фотоалбума – към протокол за оглед на местопроизшествие и към протокола за оглед на труп, тъй като снимките са били направени в хода на образувания наказателен процес от специалист-технически помощник, участвал като такъв по време на посочените действия по разследване, а НПК не предписва други специални изисквания за изготвянето на фотоснимките.

Направеният и изложен по-горе анализ на наличната по делото доказателствена съвкупност мотивира въззивната инстанция да сподели становището на първата за безспорно и убедително доказано авторство на разгледаните престъпления в лицето съответно на подс. H.. и на подс. П., а обжалвания съдебен акт намери за обоснован.

По повод престъплението по чл.122, ал.1 от НК на подс. H..:

Въз основа на приетата за установена и напълно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен извод, към който се присъединява и въззивният - подс. H.. с деянието си, изразило се в бездействие, е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.122, ал.1 от НК, защото като музикален ръководител в детска музикална школа към Народно читалище „Борба 1896“ гр. Кнежа, обл. Плевен и ръководител на пътуване с културно-познавателна и развлекателна цел, нарушила задължението си като ръководител по Заповед № 39/27.06.2019 г. на Секретаря на НЧ „Борба 1896“ гр. Кнежа: „Ръководителите отговарят за опазване живота и здравето на участниците по време на пътуването и участието в конкурса“, в резултат на което при независимо съпричиняване с подс. П. К. П. причинила по непредпазливост смъртта на А. Я.в П. – роден на ••.••.•••• г. В последователната практика на ВС и ВКС на Република България е утвърдено принципното положение, че съотношението между съставите по чл.122 и чл.123 от НК е като общ към специален, доколкото изискванията за възникване на специалната отговорност обхващат и изискванията на общата. За разграничителен критерий между посочените престъпни състави е приет характерът, естеството на занятието или дейността, при чието неизпълнение или неправилно изпълнение са настъпили общественоопасните последици. При престъпленията по чл.123 от НК занятието или дейността са правно регламентирани и представляват източник на повишена опасност, докато при престъпленията по чл.122 от НК - те нямат такъв характер, в какъвто смисъл са разясненията, дадени с т.4 на Постановление № 2 от 27.09.1979 г. на Пленума на ВС, изм. с Постановление № 7 от 06.07.1987 г. на Пленума на ВС.

В съответствие с посочените задължителни и трайно установени в съдебната практика насоки първата инстанция приела, че поведението на подс. М. H.. следва да се квалифицира като престъпление по чл.122, ал. 1 от НК, тъй като извършваната от нея дейност към момента на настъпване на инцидента не представлява източник на повишена опасност по своето естество.

Съобразявайки решение №29 от 05.03.2021 г. по нак. дело №1202/2021 г. на Трето н. о. на ВКС, в което е прието, че изпълнителното деяние на престъплението по чл.122, ал.1 от НК може да бъде действие или бездействие, изразяващо се в неизпълнение /пропускане/ на определено правно дължимо действие, като конкретно при резултатните престъпления бездействието се изразява в непопречване настъпването на общественоопасния резултат, съдът заключил, че в настоящия случай подс. H.. е осъществила престъплението по чл. 122, ал. 1 от НК чрез бездействие. Този правен извод е верен, защото подсъдимата не е изпълнила предписаното й задължение за опазване живота и здравето на пострадалото дете по време на дейност, организирана от НЧ „Борба 1896“ - гр. Кнежа, където тя работела като музикален ръководител. Със заповед №39/27.06.2019 г. на секретаря на Народно читалище „Борба 1896“ - гр. Кнежа на подс. М. H.., в качеството й на музикален ръководител в посоченото читалище и на ръководител на пътуване с културно-познавателна и развлекателна цел на деца от вокални групи към читалището за участието им в XI Европейски шампионат по фолклор „Евро фолк 2019“ в Слънчев бряг, е било вменено изрично задължението да отговаря за опазване живота и здравето на участниците по време на пътуването и участието в конкурса. Освен от цитираната заповед, посоченото задължение за подсъдимата произхожда и от правилата, почиващи на общия принцип за полагане на дължимата грижа, каквато в случая й е била възложена спрямо непълнолетното дете А.. Наред с това, преди заминаването за участие във въпросния шампионат по фолклор, родителите на пострадалото дете А. П. на няколко пъти са предупредили подс. H.. за това, че А. не може да плува. Независимо от това, в деня на инцидента, след като упътила децата В., на 7 години, и А., на 15 години, да отидат до конкретен чадър на плажа, подс. H.. се върнала до намиращото се на плажа заведение, за да си купи кафе, където се забавила около 10 – 15 минути. Оставянето на детето А. на плажа, без подс. H.. да е там и да упражнява надзор спрямо детето за период от около 10 – 15 минути, знаейки че то не може да плува, е поставило началото на причинно – следствения процес, при който пострадалото дете е влязло само в морето, където е настъпило удавянето му.

Описаното поведение на подс. H.. е улеснило възникването и реализирането на риска за живота на детето А., като в съчетание с неизпълнението на професионалните задължения на водния спасител - подс. П. е довело до настъпване на общественоопасния резултат - смъртта на пострадалия А. П.. Доколкото е безспорно, че смъртта на пострадалото дете е настъпила вследствие на асфикция от удавяне, то противоправното бездействие на подс. H.. се намира в пряка причинна връзка с указания вредоносен резултат.

Освен коментираните обективни признаци на разгледаното деяние, първостепенният съд правилно е приел, че в случая е налице и субективният елемент на престъплението по чл.122, ал.1 от НК – непредпазливост. Поведението на подс. H.. е било виновно. Тя е извършила деянието по непредпазливост, изразила се в небрежност, тъй като не е целяла пряко настъпването на престъпния резултат и не е предвиждала общественоопасните последици, но е била длъжна и обективно е могла да ги предвиди, както и да ги предотврати. Подс. H.. има завършено висше образование и достатъчен интелектуален капацитет, продължителен стаж на музикален ръководител в детска музикална школа и дългогодишен професионален опит при работа с деца. Същата е била информирана, че с конкретната заповед за командироване №39/27.06.2019 г. й е било вменено изрично задължението да отговаря за съхраняване живота и здравето на участниците по време на пътуването и участието в конкурса, като е съзнавала, че при неизпълнение на това задължение могат да настъпят неблагоприятни последици. Освен това подс. H.. със сигурност е знаела, че 15-годишното дете А. П. не можело да плува, поради което тя е могла да предвиди в съзнанието си, че оставяйки пострадалото дете на плажа без нейн надзор, е налице опасност то да влезе само в морето и да се удави, т. е. да настъпят общественоопасните последици. Несъмнено е, че подсъдимата е могла да предотврати смъртта на непълнолетното дете, ако не беше го лишила на морския бряг от своя постоянен контрол и непосредствено наблюдение.

Неоснователно е възражението на защитата, че деянието на подс. H.. се явява несъставомерно поради липсата на компетентност у секретаря на НЧ „Борба 1896“ – гр. Кнежа да издаде процесната заповед за командироване и поради невръчване на тази заповед срещу подпис на подсъдимата, респ. незапознаването на същата със съдържанието на заповедта.

Съгласно чл.17а, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от Закона за народните читалища секретарят на читалището организира изпълнението на решенията на настоятелството, организира текущата основна и допълнителна дейност, отговаря за работата на щатния и хонорувания персонал; представлява читалището заедно и поотделно с председателя.

Доколкото в случая участието на две вокални групи от НЧ „Борба 1896“ – гр. Кнежа в XI Европейски шампионат по фолклор „Евро фолк 2019“ в Слънчев бряг представлява допълнителна дейност за читалището, то неговият секретар – свид. И. Ц. е имала правомощието да организира тази дейност чрез осигуряване на необходимите документи за участниците, провеждането на медицински преглед и инструктаж на участниците, тяхното пътуване, битово настаняване и хранене. В компетентността на секретаря на читалището – свид. Ц. по организирането участието на вокалните групи в посоченото културно мероприятие се включвало и правомощието да издаде процесната заповед за командироване на двете музикални ръководителки в читалището - подс. H.. и свид. И.а, като ръководители на предприетото пътуване, както и да възложи на същите да отговарят за опазване живота и здравето на участниците по време на пътуването и участието в конкурса.

Безспорно установено е от събраните по делото гласни доказателства, включително от обясненията на подс. H.., че обсъжданата заповед за командироване №39 от 27.06.2019 г. й е била съобщена и тя е била информирана с цялото съдържание на заповедта, в това число с възложената й отговорност за опазване живота и здравето на участниците по време на пътуването и участието в конкурса. Предвид на това липсата на връчен препис от заповедта на подс. H.., както и липсата на положен подпис от същата в уверение на надлежното й уведомяване със съдържанието на заповедта няма за последица отпадане на задължението й за охраняване живота и здравето на участниците по време на пътуването и участието в конкурса, нито води до отпадане на отговорността й за виновно неизпълнение на това задължение.

Наред с горното, следва да се отбележи, че задълженията на конкретен субект, освен по силата на закон и на подзаконов нормативен акт, могат да бъдат възложени и с ненормативни правила, формулирани във вътрешно- ведомствен акт на работодателя - инструкция, указание, заповед, длъжностна характеристика, както е в случая. С обсъжданата заповед за командироване на двете музикални ръководителки - подс. H.. и свид. И.а, работещи по трудов договор в читалището, е вменен ангажимента да се грижат за охраняване живота и здравето на участниците в конкурса, които били лица ненавършили 18 години.

Като допълнителен аргумент за неоснователност на коментирания довод, свързан с процесната заповед за командироване и валидно породено задължение на подс. H.. за опазване живота и здравето на участниците по време на пътуването и участието в конкурса, следва да се изтъкне съществуването на връчена срещу подпис на подс. H.. длъжностна характеристика за длъжността „Преподавател в детска музикална школа“ в Читалище „Борба“ – Кнежа, в който документ раздел II, т.1, е вписано, че преподавателят носи отговорност за участието на учениците в организираните от страна на читалището културно-просветни мероприятия, а в раздел III, т.1 е отразено, че преподавателят е подчинен на секретаря на читалището. Следователно, дори да се приеме нищожност на въпросната заповед за командироване и/или ненадлежно уведомяване на подс. H.. със съдържанието на заповедта, то нейното задължение за охраняване живота и здравето на учениците в организираното от процесното читалище културно-просветно мероприятие произтича и от длъжностната й характеристика на „Преподавател в детска музикална школа“ в Читалище „Борба“ – Кнежа. Освен това издаването на заповед за командироване на работник или служител с възложен ангажимент от работодателя и подписването на длъжностна характеристика за дадена позиция са свързани преди всичко с отговорностите по Кодекса на труда и са без значение за наказателната отговорност на лицето.

Най-после задължението на подс. H.. да опази живота и здравето на непълнолетното дете А. произхожда и от общия принцип за полагане на дължимата грижа, още повече, че в случая тази грижа й е била изрично възложена от родителите на детето.

Срещу оправдателната част на присъдата, с която подс. H.. е оправдана по обвинението за допуснато нарушение по чл.128, ал.1, т.6 от Правилник за прилагане на Закона за народната просвета, не е подаден въззивен протест от прокурора при първоинстанционната прокуратура, нито е постъпила въззивна жалба от частните обвинители. При служебната проверка въззивната инстанция намери, че в посочената му част съдебният акт е законосъобразен и споделя напълно аргументите, изложени по този въпрос в първоинстанционните мотиви. Съгласно допълнителното споразумение от 14.01.2019 г. към трудовия договор, сключен между Народно читалище „Борба 1896“ гр. Кнежа и подс. М. H.., към датата на деянието същата е била назначена на длъжност „Музикален ръководител“ с шифър по НКПД 2652 7013. Според този класификатор длъжността „музикален ръководител“ попада в раздел 265 – „Творци и изпълнители“, подраздел 2652 – „Музиканти, певци и композитори“. Длъжностите „Преподаватели“ са включени в раздел 23 от НКПД, с подраздели от 2310 до 2359, в които подробно са описани всички длъжности на преподаватели, учители и възпитатели. В чл. 124, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета са регламентирани учителските и възпитателските длъжности, сред които не попада длъжността „музикален ръководител“, заемана от подс. H.. в НЧ „Борба 1896“- гр. Кнежа. Предвид на това и отчитайки факта, че подс. H.. е била командирована от НЧ „Борба 1896“ - гр. Кнежа в качеството й на „музикален ръководител“ в същото читалище, съдът обосновано е приел, че подсъдимата не е имала качеството на учител, поради което тя не е адресат на задълженията, предписани с нормата на чл.128, ал.1, т.6 от Правилник за прилагане на Закона за народната просвета.

Тук следва да се отговори на довода на защитата на подс. H.. за това, че е недопустимо да се черпят аргументи за признаване на подсъдимата за виновна от заповедта за командироване, в която на практика се инкорпорират като задължения на подсъдимата именно посочените в разпоредбата на чл.128, ал.1, т.6 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, за чието нарушаване H.. е оправдана. Независимо че са почти идентични по своята същност задълженията, регламентирани в цитираната подзаконова норма, за която подс. H.. е оправдана, и тези, вписани в процесната заповед за командироване, доколкото задълженията се пораждат от два различни акта и имат различни адресати /съответно учител и музикален ръководител/ и неспазването на тези два акта е инкриминирано с обвинителния акт като две отделни нарушения, то съдът правилно се е произнесъл по цялото повдигнато на подс. H.. обвинение, като я признал за виновна за неизпълнение на задълженията, вменени й с конкретната заповед за командироване и я оправдал за неизпълнение на задълженията по чл.128, ал.1, т.6 от ППЗНП, защото не е адресат по този текст поради липсата на качеството на учител.

По повод престъплението по чл.123, ал.1 от НК на подс. П.:

Безспорно установените фактически констатации, изведени от събрания по делото доказателствен материал, дават основание на въззивната инстанция да прецени като законосъобразен формирания от първата инстанция правен извод и да се присъедини към него. Според същия подс. П. с описаното в пункт II. на обвинителния акт деяние е осъществил обективните и субективните елементи на престъплението по чл.123, ал.1 от НК, защото като спасител на плаж по сключен трудов договор от 01.06.2019 г. с фирма „Кей Ен Джи Водноспасителна служба“ ЕООД, в района на водноспасителен пост № 5 на морски плаж „Слънчев бряг - Централен“, при независимо съпричиняване с подс. М. H.., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – водноспасителна дейност, нарушил чл. 21, т. 1 и т. 2 от Наредба за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи, приета с ПМС № 182 от 1996 г., обн., ДВ, бр. 65 от 31.07.1996 г., като не наблюдавал непрекъснато по време на дежурство къпещите се в поверения му за охрана район на водноспасителен пост №5 и не е извършил спасителна акция, след като му е било съобщено за инцидент във водата, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на А. Я.в П., роден на ••.••.•••• г. В Постановление №2 от 27.09.1979г. на Пленума на Върховния съд изм. с Постановление №7 от 06.07.1987г. на Пленума на ВС, важимо и понастоящем, е прието, че текстът на чл.123 от НК е бланкетна норма, която относно задължителните във всеки конкретен случай разпоредби и запрети изисква позоваване на технически правила и норми от съответен нормативен и поднормативен акт, които конкретизират дължимото поведение на дееца и съдържанието на признаците на престъпния състав. Постановлението съдържа примерно изброяване на възможните правила или норми и сочи, че те могат да са правилник, наредба, инструкция, заповед, технологически правила, дори паспорти на машини.

Съгласно задължителните указания, дадени с т.6 от цитираното постановление на Върховния съд, по всяко дело съдът е длъжен да установи допуснатите от дееца нарушения на определени правила и норми за охрана на безопасността на труда от съответен нормативен или поднормативен акт, както и да установи наличието на причинна връзка между тях и настъпилия противоправен резултат.

Законосъобразно е решението на първата инстанция, че дейността на водните спасители е правно регламентирана, защото основните правила за нейното упражняване са уредени в подзаконов нормативен акт - в Наредба за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи, приета с ПМС № 182 от 1996 г., обн., ДВ, бр. 65 от 31.07.1996 г. Вярно е също заключението, че упоменатата дейност представлява източник на повишена опасност. Съгласно Постановление № 6/1969 г. на Пленума на Върховния съд източник на повишена опасност е всяко занятие или дейност, при които и най-малкото незнание или немарливо тяхно изпълнение създава опасност за живота или за здравето на други лица.

Обосновано е становището на съда, че подс. П. притежава свидетелство за воден спасител № Е-603 от 14.07.1978 г. и личен талон за воден спасител № 170068 и в предходни летни сезони също е работил като спасител на плаж в к. к. „Слънчев бряг“, поради което същият е имал необходимия професионален опит, умения и знания за характера на извършваната от него дейност. Като воден спасител подсъдимият е адресат на разпоредбата на чл.21 от Наредба за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи /обн., ДВ, бр. 65 от 31.07.1996г./, уреждаща задълженията на водния спасител и същевременно е годен субект на престъплението по чл.123, ал.1 от НК, защото непосредствено извършва правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.

Обосновано е също заключението, че като воден спасител подс. П. е нарушил разпоредбите на чл.21, т.1 и т.2 от Наредба за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи /обн., ДВ, бр. 65 от 31.07.1996 г./. Тези подзаконови норми по категоричен начин вменяват задължения на водния спасител: да наблюдава непрекъснато по време на дежурство къпещите се в поверения му за охрана район, като има постоянна готовност за предприемане на спасителна акция; и да извършва спасителна акция при инцидент във водата и оказва първа помощ до пристигане на медицински специалист. Всъщност тези нормативно предписани задължения по чл.21, т.1 и т.2 от цитираната Наредба са били възпроизведени и в длъжностната характеристика на подс. П., като според т. 4.1. и 4.2. от същата, на заеманата от подс. П. длъжност – „спасител плаж“ са били възложени задължения да наблюдава непрекъснато по време на дежурство плуващите и къпещите се в поверения му за охрана район, като има постоянна готовност за предприемане на спасителни акции /т. 4.1./, и да извършва при нужда спасителни акции и оказва първа долекарска помощ до пристигането на медицински специалист /т. 4.2./.

С оглед приетия за доказан факт, че при първоначалното отиване на подс.

H.. до спасителен пост №5, за да потърси помощ във връзка с детето А., подс. П. не е бил на поста си, съдът направил верен извод, че подс. П. е нарушил задължението си по чл.21, т.1 от цитираната Наредба да наблюдава непрекъснато по време на дежурство къпещите се в поверения му за охрана район на водноспасителен пост № 5.

Верен е също изводът, че подс. П. е нарушил и задължението си по чл.21, т.2 от цитираната Наредба - да извърши спасителна акция при инцидент във водата, защото при изрично съобщеното му от подс. H.., че детето А. е влязло във водата и го няма, и при настояване от нейна страна спасителят П. да влезе в морето, за да потърси детето, подсъдимият е отказал.

Правилно е становището на първата инстанция, че формата на изпълнителното деяние на вмененото на подс. П. престъпление по чл.123, ал.1 от НК, е немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, в частност такава на воден спасител. При тази форма на изпълнителното деяние деецът, в случая воден спасител, притежава необходимите теоретични знания, практически опит и квалификация, има яснота относно верния подход за гарантиране безопасно къпане и плуване в морето на посетителите на плажа, знае какви рискове и опасности крие несъобразената с правилата водоспасителна дейност, както и неблагоприятния изход от нея, знае своите задължения на воден спасител на поверения му спасителен пост и как да ги изпълнява, но не постъпва така, както трябва според правилата и изискванията на професията. В резултат на това липсва професионално дължимото поведение поради лошото изпълнение на задълженията му на воден спасител. Неговата немарливост се е изразила в неспазване на определен нормативен и ненормативен акт, каквито са цитираната вече Наредба и длъжностната характеристика на длъжността „спасител плаж“, предписващи основните задължения в дейността на водния спасител.

На следващо място, правилно е заключението, че изпълнителното деяние на разглежданото престъпление по чл.123, ал.1 от НК е било реализирано от подс. П. чрез недопустимо бездействие, защото не е предприел правилните и необходими мерки за гарантиране на безопасно къпане и плуване в морето на хората, като не е наблюдавал непрекъснато по време на дежурство къпещите се в поверената му морска зона на водноспасителен пост №5, а при изричното му уведомяване от подс. H.. за възможен инцидент с дете, което е влязло във водата и го няма, подсъдимият отказал да влезе в морето.

Водим от горните съображения, решаващият съд обосновано е приел, че подс. П. като воден спасител не е изпълнил конкретни свои задължения, установени както в нормативен акт – Наредба за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи /обн., ДВ, бр. 65 от 31.07.1996 г./, така и в длъжностната му характеристика на длъжността „спасител плаж“.

Обосновано е и заключението, че смъртта на пострадалото дете А. не би настъпила в случай на изпълнение от страна на подсъдимия на вменените му с нормативен и ненормативен акт конкретни действия, насочени към осигуряване безопасно къпане и плуване на хората в района на поверения му за охрана водноспасителен пост №5.

Безспорно е, че смъртта на пострадалия А. П. е настъпила вследствие на асфикция от удавяне. Важна причина за настъпване на злощастното събитие, наред с описаното бездействие на подс. H.., е и недопустимото бездействие на подс. П., който не е наблюдавал непрекъснато по време на дежурство къпещите се в поверения му район и който е отказал да влезе в морето при съобщен му инцидент с дете. С оглед на това, законосъобразен е изводът на съда за наличието на пряка и непосредствена причинноследствена връзка между допуснатите от подсъдимия и обсъдени по-горе нарушения на правилата за работа на водните спасители и настъпилия противоправен резултат – смъртта на пострадалото дете. Причинната връзка е налице, защото, ако подс. П. бе наблюдавал непрекъснато по време на своето дежурство къпещите се в поверената му за охрана морска зона, той е могъл да възприеме инцидента във водата с пострадалото дете и своевременно да извърши спасителна акция, като по този начин предотврати вредоносния резултат. Подс. П. е могъл да предотврати удавянето на детето и ако незабавно, след като му е било съобщено от подс. H.., че детето е влязло във водата и го няма, той беше предприел спасителна акция в морето. Това становище за предотвратимост на удавянето на детето се подкрепя и от заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни на доц. д-р Д. и от направените от това вещо лице устни разяснения. Според съдебния лекар възможността за спасяване на А. П. е съществувала, ако той е бил своевременно изваден от водата в рамките на 3 – 5 минути от започване на давенето, т. е. настъпилото злощастно събитие би могло да бъде предотвратено. С други думи, смъртта на пострадалото дете не е била неизбежна, нито е резултат на неблагоприятно стекли се за него обстоятелства, а е закономерна последица и от немарливото изпълнение на задълженията на подсъдимия като воден спасител на процесния водноспасителен пост №5, за който му е било възложено да отговаря. Освен това тази отговорност е лична и произтича от собствените му задължения като воден спасител, поради което обстоятелството, че и други лица, ангажирани с процесния водноспасителен пост №5 са имали задължения, свързани с безопасното къпане и плуване на хората в този район, е ирелевантно към отговорността на подс. П. – не я изключва, нито я намалява. Направеният по този въпрос довод от защитника на подс. П. се явява неоснователен.

От субективна страна подс. П. е извършил разгледаното деяние по непредпазливост, изразила се в небрежност. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици - смъртта на пострадалия. Подсъдимият обаче е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, както и да ги предотврати, ако не беше допуснал обсъдените по-горе нарушения на правилата на чл.21, т.1 и т.2 от Наредбата за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи /обн., ДВ, бр. 65 от 31.07.1996 г./. Към инкриминираната дата подс. П. е притежавал необходимия професионален опит като воден спасител, тъй като преди това много летни сезона е работил като спасител на плаж. Този професионален опит в съчетание с неговото висше образование и интелектуален капацитет, са му позволявали да предвиди, че при неговото бездействие, въпреки съобщеното му от подс. H.., че детето е влязло в морето и го няма, е било възможно да настъпи съставомерния вредоносен резултат – удавянето на детето. Ако подс. П. беше проявил дължимата грижливост и взискателност и ако беше подложил на внимателна преценка всички обстоятелства, които е бил длъжен, то той е могъл да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните последици от своето бездействие.

Правилно е решението на съда, че в случая е налице независимо съпричиняване на престъпния резултат от страна на двамата подсъдими. В принципен план независимото съпричиняване е усложнен причинно - следствен процес, в който се включват няколко независими един от друг каузални фактора. Когато крайният престъпен резултат настъпва вследствие на поведението на няколко лица, за отговорността на всяко от тях е достатъчно да се установи причинна връзка между виновното му поведение и настъпилите общественоопасни последици, дори тогава, когато не всички причинители са обвинени и предадени на съд. В казуса е безспорно установено, че както поведението на подс. H.., така и поведението на подс. П. е в причинна връзка със смъртта на пострадалото дете и този резултат не би настъпил, ако не бе осъществено което и да е от деянията на двамата подсъдими.

Водим от всичко по-горе изложено, въззивният съд прие, че атакуваната присъда е законосъобразна. Същата е постановена в пълно съответствие с разпоредбите на чл.122, ал.1, чл.123, ал.1, предл.2 и чл.11, ал.3, предл.1 от НК, както и с тези от цитираните по-горе нормативни и ненормативни актове. Изпълнени са предписанията на тези правни норми за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимите H.. и П. за съответното коментирано престъпление против личността с указаната правна характеристика и липсват предпоставките, визирани в чл.304 от НПК, за оправдаването им.

Изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда и отчитайки алтернативното оплакване на подс. П. за явна несправедливост на наказанията му, въззивната инстанция осъществи контрол досежно справедливостта на наложените наказания и намери, че постановените наказания лишаване от свобода съответно за срок от една година на подс. H.. и за срок от две години на подс. П., както и наказанието лишаване от право да упражнява водоспасителна дейност за срок от две години за подс. П., не са явно несправедливи.

Доколкото индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, то съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие на наказателна репресия върху извършителя с оглед постигане целите на специалната и генералната превенции. Важно е също във връзка с определянето на наказанието да се посочи установеното в съдебната практика принципно разбиране, че при индивидуализацията на наказанието не може да се прилага механичен, формален подход при преценката на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца.

Коментирайки наложените наказания и отчитайки пропуска на първата инстанция да определи степента на обществена опасност на разгледаните престъпления и на извършителите, въззивният съд прие, че степента на обществена опасност и на двете непредпазливи убийства - по чл.122, ал.1 от НК и по чл.123, ал.1 от НК, е в пределите на характерната за съответния вид престъпления, с оглед причините и механизма на осъществяване на съответното деяние.

Допълвайки първоинстанционните мотиви, въззивната инстанция заключи, че степента на обществена опасност и на двамата подсъдими – H.. и П. - е ниска, тъй като до момента те не са осъждани за никакви престъпления и нямат регистрирани противообществени прояви, а настоящите им деяния са инцидентен случай в живота им.

Обсъждайки наказанията, въззивният съд взе предвид подбудите и причините за извършване на всяко от престъпленията, състоящи се в безотговорното поведение на подсъдимите - както на подс. H.. като ръководител на пътуване с участието на деца, комуто нарочно са възложили да опазва живота и здравето на децата, така и на подс. П. към задълженията му като воден спасител на поверения му район, включен в обхвата на процесния водноспасителен пост № 5.

Коментирайки обстоятелствата, значими за размера на наказанията, първоинстанционният съд обосновано е приел превес на смекчаващите вината обстоятелства над отегчаващите такива по отношение и на двамата подсъдими. Правилно е съобразил като фактори, смекчаващи вината на подс. H.., чистото й съдебно минало, трудовата й и семейна ангажираност, положителните й характеристични данни като добър професионалист с дългогодишен опит, оказаното от нея съдействие за разкриване на обективната истина, изразеното искрено съжаление за тежкия вредоносен резултат. В обхвата на смекчаващите отговорността на подс. П. факти съдът правилно е включил чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, трудовата му ангажираност, дългогодишната му трудова биография без данни за други професионални нарушения извън процесните, които да са обосновали ангажиране на административна или наказателна отговорност.

Кръгът на смекчаващите вината обстоятелства следва да се допълни с продължителния период от време, изминал от извършване на престъпленията и до постановяване на осъдителния съдебен акт – четири години и три месеца. Тази продължителност на наказателното производство, макар и да е значителна и макар подсъдимите да не са допринесли със собственото си процесуално поведение за бавното правораздаване, не следва да се цени като прекомерна и не придобива изключителен характер. Вярно е, че прекомерната продължителност на наказателното производство и приключването му в неразумен срок съгласно практиката на ЕСПЧ по приложението на чл.6 § 1 от ЕКПЧОС предпоставя необходимост от приложението на ефективен компенсаторен механизъм за поправянето на нарушението, каквато мярка е възможността наказанието на подсъдимото лице да бъде намалено. За начина и вида на компенсацията чрез намаляване размера на наказанията, както практиката на ЕСПЧ, така и трайната съдебна практика на върховната съдебна инстанция е последователна и еднопосочна. При всички случаи констатацията за допуснато нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок се преценява като смекчаващо обстоятелство със съответната тежест и значение в зависимост от конкретния срок на забавата и причините за допускането й. При прилагане на механизма за компенсация, изводим от решението по делото „Димитров и Хамънов срещу България”, достатъчно е да се извърши намаляване на наказанието, което се следва за осъщественото престъпление, като това намаляване се прави по преценка на съда, при липса на задължение намаляването на санкцията да бъде реализирано при предварително определени параметри. Механизмът за компенсация по цитираното дело на ЕСПЧ не налага на националните съдилища императивно да намаляват наказанията на подсъдимите като компенсация за неразумно дълъг срок на наказателното производство, а изисква излагане на мотивирано становище от решаващите съдебни инстанции за наличието или липсата на предпоставки за определяне на такава компенсация, съобразено с обществения интерес и засегнатите права на обвиняемото /подсъдимото лице в случай на неоправдано забавяне на процеса. Самият компенсаторен механизъм не представлява самостоятелно основание за определяне на наказание под най-ниския предел на предвидената в българския наказателен закон санкция. В случая продължителността на наказателното производство от пет години и десет месеца към настоящия момент, макар и да е значителна, не следва да се цени като прекомерна и не придобива изключителен характер, обосноваващ приложението на чл.55 от НК. Наред с това, следва да се подчертае, че самото привличане на подсъдимите H.. и П. като обвиняеми е станало значително по-късно – за обв. H.. на 26.05.2022 г. /т.5, л.115 - 116 от ДП/ и за обв. П. на 11.05.2022 г. /т.5, л.93 – 94 от ДП/, от които дати те са започнали да търпят ограниченията и неблагоприятните последици, произтичащи от това процесуално качество, поради което и преценката дали продължителността на наказателното производство съответства на изискванията на ЕКПЧОС следва да се извършва съобразно посочените дати. С оглед на това в случая значителната продължителност на наказателното производство не следва да се цени като изключително смекчаващо вината обстоятелство при индивидуализацията на наказанията.

Изчерпателно изброявайки и обсъждайки всички налични смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, въззивната инстанция се присъедини към разбирането на първата, че същите не са многобройни по смисъла на чл.55 от НК и съобразно константната съдебна практика по неговото прилагане, нито някое от тях е изключително по своя характер, поради което те не обуславят в случая налагане на наказание съгласно чл.55 от НК.

Конкретно извършеното от подс. H.. престъпление по чл.122, ал.1 от НК не позволява налагане на наказание пробация, каквото би се постигнало в хипотезата на определяне на санкцията при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, доколкото в цитираната приложима материалноправна норма е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години и без фиксиран минимален размер. В казуса наказанието пробация се явява необосновано снизходително и несъответно на тежкия съставомерен резултат – причинена е смърт на 15-годишно дете с изявен музикален талант, известен на подсъдимата.

Аналогични с горните изводи следва да се направят и касателно наказанието на подс. П.. Разгледаното престъпление по чл.123, ал.1 от НК, извършено от този подсъдим, не обосновава налагане на наказание, което да е по-ниско от предвидения в цитираната приложима норма минимален размер от една година лишаване от свобода, какъвто размер би се постигнал в хипотезата на определяне на санкцията при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

Подобно наказание ще бъде несъразмерно леко, несъответно на индивидуализиращите вината обстоятелства, неефективно за постигане целите на санкцията по чл.36 от НК и поради това ще се окаже несправедливо, а налагането му ще бъде израз на неоправдана снизходителност към подсъдимия като автор на престъпление, извършено поради немарливо изпълнение на професионалните му задължения като воден спасител и довело до нелепата смърт на здраво и жизнено 15-годишно дете.

По изложените съображения настоящата инстанция намери за правилно решението на първоинстанционния съд за определяне на наказанията лишаване от свобода и за двамата подсъдими при условията на чл.54 от НК.

Разисквайки индивидуалните наказания на подсъдимите, първата инстанция не е пропуснала да отчете и утежняващите отговорността им обстоятелства. В категорията на отегчаващите вината на подсъдимите обстоятелства съдът правилно е отнесъл конкретния тежък резултат – смъртта на 15-годишно дете, което било с нормално физическо и психическо развитие, рядко е боледувало, било е здраво, жизнено и много талантливо. По отношение на подс. П. обосновано е отчел в негативен аспект и наличието на две допуснати нарушения на Наредбата за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи /обн., ДВ, бр. 65 от 31.07.1996 г./, всяко от които се намира в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Правилно не е ценил спрямо подс. П. като завишаващи отговорността факти некритичното му отношение към извършеното от него и непризнаването на вината си. Конкретното поведение на обвиняемия/ подсъдимия в процеса е израз на правото му на защита, гарантирано от процесуалния закон. Затова липсата на критичност и демонстрирано разкаяние са факти, които не могат да се интерпретират във вреда на подсъдимия и да утежняват наказателноправното му положение.

Водим от гореизложеното, настоящият въззивен състав прие, че първата инстанция е съблюдавала принципите за законоустановеност и индивидуализация на санкцията, отдала е нужното значение на констатираните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, отчела е по-значимия каузален принос на подс. П. за настъпването на общественоопасния резултат, съобразила е целите на специалната и генералната превенция и наред с това е проявила умерена строгост към извършителите. Предвид на това обосновано е решението, че за резултатното репресиране на подсъдимите за разгледаните престъпления, съответно по чл.122, ал.1 от НК за подс. H.. и по чл.123, ал.1 от НК за подс. П., е достатъчно да им се определи наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК при изявен превес на смекчаващи вината обстоятелства и в размер под средния предвиден в съответния приложим законов текст, а именно една година лишаване от свобода на подс. H.. и две години лишаване от свобода на подс. П.. Така индивидуализираните наказания не са явно несправедливи. Те ще способстват за поправителното въздействие спрямо подсъдимите и ще ограничат максимално вероятността в бъдеще да извършат други противообществени прояви, като наред с това ще окажат предупредително и възпиращо въздействие спрямо останалите членове на обществото, склонни към подобни престъпни деяния.

Проверявайки справедливостта на атакуваната присъда и отчитайки наличието на изрично искане във въззивната жалба на защитника на подс. П. за корекция размера на определеното наказание лишаване от право да се упражнява водноспасителна дейност, въззивната инстанция обсъди наложеното такова в размер на две години и намери, че то е справедливо. В унисон с допълнителната разпоредба на чл.160, ал.1 от НК, както и тази на чл.37, ал.1, т.7 от НК, първоинстанционният съд е наложил на подс. П. наказание лишаване от право да упражнява водноспасителна дейност за срок от две години. Правилно е аргументирал необходимостта от налагане на факултативно предписаното наказание с обективни критерии, каквито са броят и тежестта на конкретните нарушения на правилата на водноспасителната дейност, допуснати от подс. П., както и тяхното преимуществено значение за настъпване на общественоопасните последици. Вярна е преценката, че подс. П. е допуснал груби професионални грешки, които са довели до тежък престъпен резултат и изискват понасянето и на допълнително възможното по преценка на съда наказание лишаване от право да упражнява водноспасителна дейност.

Тълкувайки в тясна връзка разпоредбите на чл.37, ал.1, т.6 и т.7 и чл.49 от НК и съобразявайки задължителната съдебна практика по приложението им, установена с Постановление №1/17.01.1983г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение №61/1980г. на ОСНК на ВС, а също и константната съдебна практика на ВКС, следва, че наказанията лишаване от права, когато се налагат заедно с наказанието лишаване от свобода, не могат да са за срок по- малък от срока на лишаването от свобода. Аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че срокът на лишаването от права по чл.37, т.6 и т.7 от НК започва за тече от влизане в сила на присъдата, но осъденият не може да се ползва от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода.

Първостепенният съд в съответствие с правните норми на чл.160, ал.1 и чл.37, ал.7 от НК е наложил на подсъдимия наказание лишаване от право да упражнява водноспасителна дейност за срок от две години, който в случая е минималният съгласно цитираните актове на върховната ни съдебна инстанция и не може да бъде намален, както претендира защитникът. Този размер на обсъжданото наказание е съобразен с ниската обществена опасност на подсъдимия като личност и като воден спасител, упражнявал години наред тази професия без да е допускал нарушения в работата си. Наред с това, отмереното наказание в достатъчна степен ще въздейства осъзнаващо и предупредително върху подсъдимия и ще го възпре от последващи подобни груби нарушения в дейността му по водно спасяване.

Съдът е пропуснал да определи с присъдата си началния момент на изпълнение на коментираното наказание, но то ще се търпи от датата на влизане в сила на присъдата, съгласно чл.49, ал.3 от НК.

В заключение и като намери наложените наказания за правилно определени, за съобразени с целите на специалната и генералната превенция и за справедливи, въззивната инстанция прие, че не са налице предпоставките на чл.337, ал.1, т.1 от НПК за изменяване на проверяваната присъда чрез занижаване размерите на отмерените санкции.

По въпроса за изпълнението на наложените наказания лишаване от свобода въззивната инстанция се съгласи със становището на първата, че институтът на условното осъждане ще може да се приложи успешно спрямо подсъдимите. Законосъобразен е изводът, че в случая са налице абсолютно задължителните условия на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на посочените наказания – всяко от тях е лишаване от свобода за срок по-малък от три години, подсъдимите H.. и П. досега не са осъждани с влязла в сила присъда за никакви престъпления и не са им били налагани наказания по НК, включително и лишаване от свобода. Едновременно с това, сегашната възраст на всеки подсъдимите H.. и П., първата на 61 години, вторият на 68 години, предпоставя достатъчен житейски опит, който в съвкупност с постоянната им трудова заетост, семейна ангажираност и липсата на противообществени прояви, са достатъчни, за да се направи положителен извод за резултатно прилагане на условното осъждане спрямо тях. Правилна е преценката на съда, че за постигане целите на специалната и генералната превенция и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимите, които имат дългогодишен професионален стаж и утвърдени навици да полагат общественополезен труд, демонстрирали са последователна отговорност в работата си, не е наложително да търпят ефективно наложеното им наказание лишаване от свобода, като бъдат изолирани от обществото и откъснати от нормалната среда, в която живеят и работят и бъдат поставени при ограниченията на пенитенциарно заведение, за да се поправят. Установените им черти на трудолюбиви хора, на личности с утвърдено правомерно поведение и положителен социален облик указват, че тяхното поправяне и превъзпитание може да се постигне и при запазване на обичайното им място в обществото. Отчитайки добрите персонални характеристики на подсъдимите H.. и П., сочещи убедително на възможност да се превъзпитат и докато са на свобода, както и започналото спрямо тях поправящо и превъзпитаващо въздействие на настоящото наказателно производство, въззивният съд се солидаризира с разбирането на първоинстанционния, че в случая постигането на целите на санкцията по чл.36 от НК може да се обезпечи с отлагане изтърпяването на определените наказания лишаване от свобода.

С изложените допълнителни съображения въззивната инстанция се присъедини към направеното от първата такава заключение за липса на необходимост от ефективно изтърпяване на наложените на подсъдимите H.. и П. наказания лишаване от свобода. И чрез условното осъждане спрямо тях ще се въздейства ефикасно и може обосновано да се очаква положителен резултат на поправяне и превъзпитание от наказателната репресия. Важно е да се отбележи, че прилагането на условното осъждане в случая не противоречи на целите на генералната превенция, които се намират в диалектическа връзка с целите на личната превенция и се реализират чрез нея, без да са в непреодолима конкуренция помежду си. Не може да се приеме, че наказание, чиято строгост надхвърля необходимото за поправяне на дееца, ще въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото и ще насърчи общественото съзнание към положителни промени чрез примера на продължителна изолация в затвор. Идеята за санкцията като формално възмездие и назидание е чужда на българската наказателна система. Само справедливо по вид, размер и начин на изтърпяване наказание може да изпълни и превантивната функция на наказателната репресия.

В пълно съответствие с нормата на чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на обсъдените наказания лишаване от свобода за изпитателен срок от три години за подс. H.. и за изпитателен срок от четири години за подс. П.. Тези срокове са съобразени с размерите на определените наказания, с позитивната характеристика на подсъдимите, с очакванията за тяхното успешно поправяне, без ефективно изтърпяване на наказанието, както и с константната съдебна практика в тази насока. Характеристичните данни за всеки от подсъдимите H.. и П. ги определят като положителни личности, срещу които няма други висящи наказателни дела, като в съвкупност с установените смекчаващи отговорността факти обосновават заключението, че посочените размери на изпитателния срок за всеки от подсъдимите е напълно достатъчен за преоценка на поведението им и за успешното им поправяне и превъзпитание. Съзнанието им за наложено наказание лишаване от свобода и възможността от привеждане на същото в изпълнение в продължение на години гарантират трайността на въздържанието им от извършването на друга престъпна проява.

Съблюдавайки нормата на чл.189, ал.3 от НПК, първостепенният съд правилно е осъдил признатите за виновни в извършване на разгледаните престъпления подсъдими М. H.. и П. П. да заплатят в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Бургас общо сумата 654, 82 лева, по 327, 41 лева всеки от тях, както и по сметка на Окръжен съд - Бургас общо сумата 155, 04 лева, по 77, 52 лева всеки от тях, представляващи направени разноски по дело.

В съгласие с текста на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и нормите на чл.13, ал.1, т.2 и т.3, ал.3 и ал.4, и на чл. 14 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът е осъдил подсъдимите H.. и П. да заплатят на адвокат Т. П. възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ на частните обвинители А. М. и Я. П., като дължимата от подс. H.. сума е определена в размер на 3000 лева, а дължимата от подс. П. е фиксирана в размер на 4000 лева.

Изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК, въззивната инстанция провери изцяло атакувания съдебен акт и установи, че липсват пороците, визирани в чл.335 от НПК, които да са били допуснати по делото от първоинстанционния съд или от органите на досъдебното производство и които да съставляват основания за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

Мотивиран от всичко по-горе изложено, въззивният съд направи извода, че първоинстанционната присъда във всичките й части е законосъобразна, обоснована и справедлива, постановена е при липса на процесуални нарушения, поради което отсъстват регламентирани в НПК недостатъци, които да изискват отменяване или изменяване на съдебния акт. С оглед на това и на основание чл.338 от НПК, атакуваната присъда следва да се потвърди изцяло.

Повереникът на частните обвинители А. М. и Я. П. - адвокат Т. П. от САК претендира да бъде присъдено в негова полза адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на частните обвинители в хода на въззивното производство. Видно от представените пред въззивната инстанция два договора за правна защита и съдействие / л.50 и л.51 от ВНОХД №237/2024г. на АС – Бургас /, частните обвинители А. М. и Я. П. не са заплатили адвокатски хонорар, а процесуалното им представителство от професионален адвокат им е било предоставено безплатно. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция всеки от подсъдимите H.. и П. следва да бъде осъден да заплати на адв. Т. П. адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на двамата частни обвинители пред въззивната инстанция, определено по реда на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.13, ал.4, вр. ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както следва: подс. H.. за сумата 2000 лева / 2 х 1000 лева / и подс. П. за сумата 3000 лева / 2 х 1500 лева /.

Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд