Решение № 106 от 20.6.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 222/2024 г.

Производство по реда на чл.34 ал.1 вр.чл.20 ал.1-3 от ЗПИИРКОРНФС. Постъпила е жалба от Щ. Я. Е. Г, • гражданин със статут на постоянноо пребиваващ в РБ против решение №69/16.04.2024г., постановено по ЧНД № 247/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е признато и допуснато до изпълнение решение за конфискация, постановено от Апелативен съд Г., К. Б. с реф. № ••, влязло в законна сила на 08 ноември 2016 г. в частта, с която за извършените престъпления по наказателния кодекс на К. Б., на Щ. Я. Е., роден на •• г. в град З., Б., с Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № •• и с настоящ адрес с. Е., ул. “О. Е.“, бл. № ••, вх. •, ет.•, ап. •, е наложена конфискация на сума в размер на 2 398 895, 21 евро /два милиона триста деветдесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и пет евро и двадесет и един цент/, с обща парична левова равностойност от 4 691 759, 251 лева. В жалбата се твърди, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като засегнатото лице получило призовката за делото на 12.04.2024г., а делото било разгледано на 16.04.2024г. в негово отсъствие без да му бъде осигурена възможност да се запознае с материалите и доказателствата по делото, включително чрез преводач, защото не владеел български език, както и да си упълномощи защитник по делото. Ето защо моли постановеното решение да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, за да може да организира и осъществи защитата си против решението за налагане на финансова санкция. Според представителя на Апелативна прокуратура- Пловдив жалбата е неоснователна. Счита, че са налице всички законни предпоставки за признаване на акта за конфискация, поради което предлага обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно. Засегнатото лице Щ. Я. Е. Г не се явява на заседанието пред въззивната инстанция, като на същия е бил осигурен и назначен преводач с оглед на оплакванията в жалбата му. Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. На първо място не се споделят възраженията на жалбоподателя, че е било нарушено правото му на защита в производството пред окръжния съд, тъй като получил призовката на 12.04.2024г., а съдебното заседание било проведено на 16.04.2024г. и по тази причина не се бил запознал с материалите и доказателствата по делото. Видно е, че засегнатото лице Щ. Я. Е. Г е бил редовно призован за насроченото за 16.04.2024г. съдебно заседание, но не се е явил и не е посочил причини за отсъствието си по делото. В това отношение следва да се има предвид и съдът се е съобразил с разпоредбата на чл.16 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, че неявяването на лицето, когато е редовно призовано, не е пречка за разглеждане на делото. Лицето не се яви и пред настоящата инстанция, въпреки, че са положени усилия за назначаване на преводач с оглед защита на неговите процесуални права и интереси предвид на възраженията в жалбата, която впрочем е подписана собственоръчно от него. По съществото на случая въззивната инстанция намира, че окръжният съд е извършил правилна и задълбочена проверка и преценка на материалите по делото, като подробно е обсъдил и правилно преценил всички изисквания и основания на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции / ЗПИИРКОРНФС /, за да признае и допусне изпълнение на решение за конфискация, постановено от Апелативен съд Г., К. Б. с реф. № ••, влязло в законна сила на 08 ноември 2016 г. Производството по делото е образувано е искане на Апелативна прокуратура Г., К. Б., за признаване и изпълнение на решение за конфискация, постановено от Апелативен съд Г. с реф. № ••, издаден на 18.02.2016 г., станал окончателен на 08 ноември 2016 г. в частта, с която за извършените престъпления по наказателния кодекс на К. Б., на Щ. Я. Е., роден на •• г. в град З., Б., с Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № •• с настоящ адрес с. Е., ул.“О. Е.“, бл. № ••, вх. •, ет.•, ап. •, е наложена конфискация на сума в размер на 2 398 895, 21 евро /два милиона триста деветдесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и пет евро и двадесет и един цент/. Въз основа на решението на •я съдебен орган е издадено удостоверение за конфискация /приложение II/ от Регламент /ЕС/ 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г., относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация, с превод на български език. Видно от удостоверението, срещу засегнатото лице в В К. Б. е проведено наказателно производство, което е завършило с влязъл в сила на 08.11.2016 г. съдебен акт, въз основа на който е постановена конфискацията, чието признаване и изпълнение се иска. Посочени са и обстоятелствата относно престъпната деятелност на засегнатото лице, а именно: Я. Щ. е бил лидер на организирана престъпна група. Той систематично е придобивал дружества, които вече са се намирали в сериозни финансови затруднения, с цел да ги лиши от техните активи и да увеличи техните пасиви, включително чрез регистрация на своите служители в тези фирми без заплащане на социални осигуровки. Той е придобивал въпросните дружества чрез посредничество на различни (чуждестранни) фиктивни фирми и също така е предприемал мерки, за да затрудни разследването на престъпленията чрез назначаване на фиктивни лица като управители на тези фирми и чрез регистрирането на фирмите на фиктивни адреси (пощенски кутии). Освен това Я. Щ. грубо е злоупотребил със системата на ДДС, като е създавал впечатление, че търгува в рамките на Общността, докато в действителност не е търгувал извън Б.. Посочен е и периода от време: Престъпленията са извършени в периода от 08.03.1999 г. до 07.11.2002 г. В удостоверението е посочена и правната квалификация на осъществената от засегнатото лице престъпна деятелност: Лидер на организирана престъпна група (член 324 bis и 324 ter § 4 и член 325 Нк.); Фалшифициране на автентични и публични документи (членове 193, 196 и 214 Нк.); Използване на фалшифицирани автентични и публични документи (членове 193, 196, 197, 213 и 214 Нк); Измама (член 496 Нк); Злоупотреба с доверие (член 491 Нк); Злоупотреба със средства на търговското дружество (член 492 bis Нк); Банкрут, присвояване или скриване на активи (чл. 489 ter, ал. 1, 1° и ал. 2, 489 quater и 490 Нк); Нарушение на законодателството относно счетоводството и годишните отчети на предприятията (чл. 489 ter, ал. 1, 2° и ал. 2, член 489 quater и член 490 Нк); Банкрут, неподадено навреме заявление за банкрут, с цел отлагане на обявяването на банкрут (чл. 489 bis, 4°, член 489 quater и член 490 Нк); Банкрут, закупуване за препродажба под цената и други обременителни операции с цел отлагане на обявяването на банкрут (чл. 489 bis, член 10, член 489 quater и член490 Нк); Банкрут, неизвършени задължения, предвидени в член 53 от "Закона за ликвидация на фирми" (чл. 489, 2° член 489 quater и член 490 Нк); Измамно създаване на състояние на неплатежоспособност (създаване на състояние на неплатежоспособност) (член 490 bis Нк); Изпиране на имущество, придобито от престъпление (чл. 505, ал. 1, 2°, ал. 3 и 5 НК); Изпиране на имущество, придобито от престъпление, преобразуване или прехвърляне на престъпни парични средства с цел скриване на незаконния им произход (член 505, ал. 1, 3, ал. 2, 3 и 5 Нк); Нарушение на социалното законодателство, като работодател, неизпълнение на задължението да се подаде навреме декларация за дължимите суми (чл. 218, 1 от Социалният Наказателен Кодек); Нарушение на ДДС кодекса; фалшифициране на документи (чл. 73 bis, 7 3 quinquies и 73 septies ДДС кодекс); Нарушение на ДДС кодекса, използване на фалшиви документи (чл.73 bis, 73 quinquies и 73 septies ДДС кодекс); Нарушение на ДДС кодекса, неподаване на ДДС декларация в определеният по закон срок (чл. 73 bis, 73 quinquies и 73 septies ДДС кодекс); Нарушение на "Закона за фирмен данък" (член 449, член 457 и член 459 ЗФД); Нарушение на "Закона за фирмен данък" (член 449, член 457 и член 459 ЗФД); Нарушение на законодателството относно наемане на работници с чуждестранно гражданство (член 12, първа алинея, 1, а) от Закона от 30 април 1999 г. относно наемането на чуждестранни работници); Нарушение на социалното законодателство, като работодател, не деклариране на (случайни) работници в регистъра на персонала (член 4 § 1-1 от Кралското Решение № 5 от 23 октомври 1978 г. относно воденето на социални документи). Както е отразил съдът, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции се касае за решение за конфискация, тъй като влезлият в сила акт е постановен от съд, компетентен по наказателни дела, издаден в държава-членка на Европейския съюз и води до окончателно отнемане на имущество. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 от същия закон имущество, подлежащо на конфискация или отнемане по смисъла на ал. 1, е имущество, за което съдът в издаващата държава е приел, че представлява облага от престъпление. Това обстоятелство е изрично отбелязано в приложеното удостоверение. Решението за налагане на финансова санкция е постановено в наказателно производство в държава-членка на Европейския съюз и се отнася за деяния, които са престъпления и по българското законодателство, като повечето от описаните престъпни посегателства представляват престъпления по Глава седма от НК „ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ФИНАНСОВАТА, ДАНЪЧНАТА И ОСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМИ“, и в частност в хипотезата на чл. 255а, ал. 2 от НК, поради което е изпълнено изискването на чл. 14, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Според цитираната разпоредба решения за конфискация или отнемане, постановени в друга държава-членка на Европейския съюз, се признават и изпълняват в Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления, за които се предвижда конфискация и по българското законодателство, независимо от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава. В случая, за извършената от засегнатото лице престъпна деятелност, по българското законодателство също се предвижда конфискация на част или цялото имущество на виновния. Отделно от това е налице и изискването на чл. 14, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, доколкото в удостоверението са маркирани престъпни посегателства от списъка приложение към цитираната алинея, за които не се изисква изследване на въпроса за наличието на двойна наказуемост. При разглеждане на исканията на молещата държава-членка за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансови санкции и конфискация, във всички случаи е приложим българския закон по силата на чл. 10, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. При това положение, относно същността на наложената в наказателно производство от издаващата държава конфискация на сума, която е придобита от престъплението незаконна имуществена облага, както и относно давността, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 53, ал. 2, б. "б" във вр. с ал. 3, т. 2 от НК / в редакцията на чл. 53 НК, въведена със ЗИДНК, ДВ, бр. 28/2019 г./. Отнемането на облагата от престъплението по чл. 53, ал. 2 от НК не е вид наказание "конфискация", а представлява законова последица от престъплението, и се подчинява на общите давностни срокове за изпълнение на наложеното наказание, съобразно размера на наказанието за съответното престъпление, т. е. давността за престъплението по чл. 255а, ал.2 от НК е съобразена с предвидената наказуемост от 3 до 8 години "лишаване от свобода", изпълнението на което може да бъде осъществено съгласно чл. 82, ал. 1 т. 3 от НК в десетгодишен давностен срок, който срок в случая не е изтекъл. Удостоверението за конфискация /приложение II/ от Регламент /ЕС/ 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г., относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация, е издадено от компетентен орган на К. Б. и е придружено с превод на български език, съгласно изискването на чл. 5, ал. 2 от чл. 10, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението съдържа данни за издаващия орган, такива за престъплението, обстоятелствата, при които то е извършено, наложеното наказание, информация относно датата на влизане на съдебния акт в сила. В удостоверението подробно са визирани инкриминираните обстоятелствата, включително поведението на засегнатото лице, което изпълва състава на престъплението. Окръжният съд правилно е приел, че не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение на решение за конфискация съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за конфискация. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Лицето се е явило лично на съдебния процес. Решението не се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. В удостоверението изрично е посочена сумата, подлежаща на конфискация, която е в размер на: 2 398 895, 21 евро (два милиона триста деветдесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и пет евро и двадесет и един цента). Решението е било постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си носи наказателна отговорност, и подлежи на преследване за деянието, което обосновава решението. Конфискуваната сума /или част от нея/ не е платена. Предвид изложеното, и въззивната инстанция намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИРКОРНФС. Представения акт следва да бъде признат и да бъде изпълнен в частта му, с която е наложена конфискация по отношение на засегнатото лице. Тъй като сумата, предмет на конфискацията е определена в евро, съгласно чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за конфискация. Решението е постановено на 08 ноември 2016 г. и следователно равностойността на 2 398 895, 21 евро в български лева е 4 691 759, 25 лева. Предвид на изложените съображения, обжалваното решение следва да се потвърди като правилно, обосновано и законосъобразно, поради което ПАС