Решение № 5162 от 5.5.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 327/2026 г.
Административен съд - Пловдив05.05.2026 г.докладчик Здравка Диева
Диспозитив
Отхвърля жалбата на БДЖ – Пътнически превози ЕООД, [ЕИК], [населено място], [улица], против Заповед № 26 ОА-45 от 13.01.2026г. на Кмета на Община Пловдив. Осъжда Осъжда БДЖ – Пътнически превози ЕООД, [ЕИК], [населено място] да заплати на Община Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Решението не подлежи на обжалване.да заплати на Община Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Решението не подлежи на обжалване. Съдия: �
Мотиви
Производство по реда на чл. 27 от Закона за общинската собственост.
БДЖ – Пътнически превози ЕООД, [ЕИК], [населено място], [улица], представлявано от управителя с пълномощник гл. юрисконсулт Т. И. обжалва Заповед № 26 ОА-45/ 13.01.2026г. на Кмета на Община Пловдив, в частта относно определено равностойно парично обезщетение за [ПИ] по КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК /без изменение за [ПИ]/, намиращ се в [населено място], [улица], с площ от 7 634 кв.м., трайно предназначение на територията : Територия на транспорта, НТП За първостепенна улица, при посочени граници, ведно със сграда с [идентификатор], застроена площ 177 кв.м., брой етажи 1, предназначение : сграда за транспорта, който имот, съгласно ПУП – ПУР Комуникационно-транспортен пробив под ж.п. ареал на •••, свързващ бул. В. А. и бул. •••, одобрен с Решение на ОбС – Пловдив № 351, прието с Протокол № 16 от 27.09.2018г. – попада в улична регулация, размерът на което равностойно парично обезщетение за имота е в общ размер на 184 905,30 евро без ДДС /361 643,34 лв./, като за [ПИ] – 168 880,10 евро без ДДС и 16 025,20 евро за 56784.531.5248.1 без ДДС.
- В жалбата е посочено, че съгласно [нотариален акт] от 20.12.2018г. оспорващото дружество е собственик на описания недвижим имот, определеното за който парично обезщетение се счита за неравностойно и крайно занижено. В тази вр. се поддържа, че размерът на обезщетението е данъчната оценка на ПИ и на сградата, без да са съобразени индивидуалните характеристика на имота и са нарушени правилата на ЗОС. С позоваване на чл.22 ал.5 ЗОС се счита, че местоположението на имота е в централната градска част, поради което пазарната оценка значително надвишава данъчната оценка. Твърди се да не е отчетено транспортното и стратегическо значение на имота, върху който има изградена жп инфраструктура /коловози, жп коловози – парче, стрелки, сграда експериментална работилници със застроена площ /ЗП/ 177 кв.м., масивна сграда в линейна дължина и ограда/. Оспорена е експертната оценка, изготвена в административното производство.
Поискано е заповедта да бъде изменена в оспорената част с увеличаване размера на обезщетението до по-висок справедлив размер, ведно с присъждане на съдебните разноски.
В ход по същество гл. юрисконсулт И. поддържа искането за изменение на заповедта и присъждане на разноски.
- Ответникът Кмет на община Пловдив оспорва жалбата, представляван от М. С. /Директор на дирекция Общинска собственост при община Пловдив, лице с юридическо образование/, М. Т. /Началник на отдел Правно обслужване на общинската собственост, лице с юридическо образование/ и И. М., гл. юрисконсулт. Поискано е да бъде отхвърлена поради законосъобразност на административния акт в обжалваната му част.
В ход по същество се поддържа установена по делото приложима норма – чл.22 ал.8 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, предвид което при отсъствие на имоти с идентично фактическо ползване на отчуждавания имот, обезщетението е в размер на данъчната оценка на имота по см. на чл.22 ал.12 ЗОС. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В писмени съображения по същество, представени от М. С. е посочено, че при издаване на оспорената заповед са спазени изискванията за форма и материалния закон, както и административно-производствените правила. Налице са предпоставките от фактическия състав на чл.21 ал.1 и ал.2 ЗОС : влязъл в сила ПУП-ПУР Комуникационно-транспортен пробив под ж.п. ареал на •••, свързващ бул. В. А. и бул. •••, одобрен с Решение на ОбС – Пловдив № 351, прието с Протокол № 16 от 27.09.2018г. /чл.21 ал.1 и ал.2 ЗОС/; публикувано обявление /№25Ф-4947-/7/ от 03.12.2025г./ за уведомяване собственика на имота за предстоящото отчуждаване; публикувано уведомление на определените от чл.25 ал.1 ЗОС места /информационното табло в сградите на община Пловдив на пл. •••и пл. С. С.; в сградата на район •••; на интернет страницата на общината/, видно от приложени в преписката протоколи; публикувано обявление и в два централни и един местен ежедневник /в. Телеграф, в. Труд и в. Марица/ на 08.12.2025г.; изготвена оценка от оценител, съобразно Закона за независимите оценители; размерът на равностойното парично обезщетение е определен не по-рано от три месеца преди издаването на заповедта.
Поддържа се, че в жалбата отсъстват конкретни съображения за твърдяното неравностойно и крайно занижено обезщетение. Представителят на ответника оспорва доводите в жалбата с аргумент от регламентираната в закона процедура – дължимо е равностойно парично обезщетение, а не сума, представляваща пазарна оценка /§ 1 ДР ЗОС/. С позоваване на чл.22 ал.5 и чл.21 ал.1 ЗОС вр. с предвижданията на ПУП /общ регулационен план от 1954г. – имотът попада в ЖП терен; РП от 1960г. – в терен – ЖП район; РП от 1969г. – в терен – ЖП район; РП от 1981г. – в улична регулация; ПУП-ПУР от 2018г. – в улична регулация/, се поддържа приложима норма – чл.22 ал.8 ЗОС. В тази насока е изтъкнато, че СОц.Е е потвърдила изводите на независимия оценител, изготвил оценката в административна фаза, като фактическото ползване на имота е видно и от приложен снимков материал към съдебната експертиза, а имотът е описан като „нежилищен ж.п. имот /нефункциониращ ж.п. ареал с трасе за достъп/, път за преминаване без трайна настилка на територията на процесния ПИ, както и нефункционираща нежилищна сграда /саморазрушаваща се и нестопанисвана“/.
- По данни от преписката заповедта е получена на 19.01.2026г. /л.42, л.78/ с известие за доставяне от Български пощи, който факт е посочен и в жалбата. Същата е с вх. номер в община Пловдив от 04.02.2026г. /л.3/. Срокът за оспорване е 14 – дневен и посочен в заповедта. Страните представиха доказателства за подаване на жалбата в законоустановения срок : на 09.02.2026г. община Пловдив посочи в писмен отговор, че жалбата е подадена чрез пощенски куриер и е приложено заверено копие на пощенски плик, в който е постъпила жалбата – пощенското клеймо върху плика удостоверява дата на подаване на жалбата на 02.02.2026г.; на 12.02.2026г. оспорващото дружество представи доказателства, потвърждаващи подаване на жалбата на 02.02.2026г. по пощата, с обратна разписка : опис-сметка от 02.02.2026г., писмо с баркод и клиентски номер от 02.02.2026г. – известие за доставяне.
Оспорването е осъществено в срок от адресат на неблагоприятен административен акт в обжалваната му част, поради което допустимо.
- Оспорената заповед е издадена от Кмета на Община Пловдив – компетентен административен орган съгласно чл.25 ал.2 ЗОС. Не е налице хипотеза на заместване и авторство не е оспорено.
Заповедта е фактически обоснована с данните от преписката, която съдържа отразените в обстоятелствената част актове и документи : [нотариален акт] от 20.12.2018г. за собственост на БДЖ – Пътнически превози ЕООД /л.11 вр. с л.62 – скица на [ПИ] от 01.12.2025г., издадена от СГКК – Пловдив, според данни от която имотът е в територия с трайно предназначение – територия на транспорта и НТП – за първостепенна улица/; писмо от 06.10.2025г. на директор Д. У. планиране и кадастър, община Пловдив с информация за предвижданията на устройствените планове за [ПИ] в хронология, л.30 и сл. / общ регулационен план от 1954г. – имотът попада в ЖП терен; РП от 1960г. – в терен – ЖП район; РП от 1969г. – в терен – ЖП район; РП от 1981г. – в улична регулация; ЗРП от 1984г., л.38 - в улична регулация; ПУП – ПУР Комуникационно-транспортен пробив под ж.п. ареал на •••, свързващ бул. В. А. и бул. •••, одобрен с Решение на ОбС – Пловдив № 351, прието с Протокол № 16 от 27.09.2018г., л.32 и сл. – в улична регулация/; становище от 14.10.2025г. на главен архитект на Р. Ю., съгласно което сградата с [идентификатор] по КККР на [населено място] представлява търпим строеж по см. на § 16 ПЗ ЗУТ /л.48/; експертна оценка от 28.11.2025г., изготвена от независим оценител, л.55 и сл. /договорът за възлагане е от 28.10.2025г., л.52 и сл./; удостоверение от 08.01.2026г. на Дирекция МДТ при община Пловдив за данъчна оценка на [ПИ] и сградата в него - [ПИ] /л.61/; обявление от 03.12.2025г., публикувано във вестници [община], Труд и Телеграф на 08.12.2025г. /л.64-67/, както и поставено на таблото за обяви в Р. Ю. – Община Пловдив на 11.12.2025г. /л.70/, а на таблата за обяви в сградите на община Пловдив на пл. С. С. и пл. •••№ 1 на 05.12.2025г. и обявено на сайта на община Пловдив на 04.12.2025г. /протоколи, л.67, 68/.
Актовете по устройство на територията са приложени ведно с графичните им части, онагледяващи местоположението на отчуждавания имот. Отчужденият имот е в обхвата на Годишната програма на община Пловдив за управление и разпореждане с имоти – общинска собственост за 2025г. /л.49 и сл. – л.50 гръб, т.1 – р.IV Описание на имотите, които общината има намерение да придобие в собственост и способите за тяхното придобиване с конкретна цел по отношение [ПИ] : ПУП – ПУР Комуникационно-транспортен пробив под ж.п. ареал на •••, свързващ бул. В. А. и бул. •••, одобрен с Решение на ОбС – Пловдив № 351, прието с Протокол № 16 от 27.09.2018г. е към проект Рехабилитация на железопътен участък Пловдив – [област], фаза 2, Проект 1 Развитие на железопътен възел Пловдив, участък № 11 Централна гара/. Необходимата площ за отчуждаване от [ПИ] е цялата площ от 7 634 кв.м. /скица на СГКК – Пловдив, л.62 и графично онагледена площ в скица на л.63/.
Експертната оценка от 28.11.2025г. е изготвена от независим оценител след преглед и анализ на изходна информация, предоставена от възложителя, оглед и съобразяване с приложимите норми на ЗОС във вр. с проверена база данни, получена от АВп. Данните са филтрирани по критерии : вид – прехвърляния; вид акт - §1 т.2 ДР ЗОС; вид имот – ПИ и сгради; район в близост до отчуждавания имот, в една и съща ценова зона с отчуждавания имот. От предоставени 14 465 бр. общо вписвания, 9 962 бр. от тях са прехвърляния, а 6 668 бр. – прехвърляния с акт, съответстващ на § 1 т.2 ДР ЗОС и касаещи ПИ и сгради, респект. 1 111 бр. от тях в район в близост до отчуждавания имот, в една и съща ценова зона с него, а именно – Р. Ю., [населено място]. От посочените 1 111бр. прехвърляния са избрани 2 бр. вписани сделки като подходящи – имоти, които имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания. За двете сделки от 2025г. е констатирано : едната е за сграда за транспорта, но ведно с други имоти, като цената на всеки имот от тях не е диференцирана; другата е за ПИ с НТП за автогараж, ведно със сграда с предназначение Сграда за транспорта, но без посочени диференцирани цени за ПИ и за сградата. Предвид това последвал извод – в предоставената от АВп. база данни за извършени сделки с ПИ и сгради в периода от 28.10.2024г. до 28.10.2025г. – не се откриват пазарни свидетелства, които да отговарят на изискванията на § 1 ДР ЗОС, поради което равностойното парично обезщетение следва да се определи съгласно чл.22 ал.12 ЗОС.
Фактическата установеност, която не е спорна, мотивирала административния орган да приеме, че предвид отреждането на имота по предходните планове, обезщетението следва да бъде определено по реда на чл.22 ал.8 ЗОС : „Размерът на равностойното парично обезщетение по ал. 5 за поземлени имоти, включени в обхвата на урбанизирана територия съобразно действащия общ устройствен план, които не са урегулирани за застрояване с предходен подробен устройствен план, се определя като за имоти без предвидено застрояване и се съобразява с установения траен начин на фактическото им ползване.“.
С прилагане на цитираната норма - оценката, изготвена в хода на административното производство е основана на чл.22 ал.12 т.1 ЗОС /“ В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти със сходни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на: 1. приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси - за имоти в урбанизираните територии;“/, тъй като не са открити пазарни свидетелства за сделки с ПИ и сгради, намиращи се в близост до отчуждавания имот, отговарящи на условията на § 1 ДР ЗОС.
Оспорената част от заповедта се съдържа в т.2 на административния акт – размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждения имот е 184 905,30 евро /361 643,34лв./ без ДДС, която сума е описана като сбор от сумите за имота и за сградата в него.
- На жалбоподателя е указана доказателствената тежест за опровергаване на фактическата установеност, възприета в обжалваната заповед – в оспорената й част относно определено равностойно парична обезщетение за имота /[ПИ], [ПИ] по КККР на [населено място]/ и конкретно : „Доказателственото искане за СОц.Е е допустимо и основателно, но с оглед твърденията за изградената жп инфраструктура – не е ясен обхвата на експертизата, като за описаните елементи от инфраструктурата с жалбата не са приложени строителни документи и данни за стойност на всеки от тях.“ /л. 106 гръб/. В първото съдебно заседание бе заявено вр. с указанията, че оценъчната експертиза следва да определи стойността само на имота и сградата, тоест – без описаната в жалбата инфраструктура.
Други доказателствени искания не са заявени от жалбоподателя и не са представени доказателства, вкл. за сделки, които да бъдат анализирани от експерта, извън обхвата на проверените в СВп. – Пловдив.
СОц.Е е изготвена от независим оценител – сертификат за оценителска правоспособност рег.№ 100100154 от 14.12.2009г. /л.137 и сл./ : Описана е ползваната документална информация във вр. с периода от 28.10.2024г. до 28.10.2025г. относно сделки със съпоставими недвижими имоти, вписани в Сл.Вп – Пловдив. В констативно-установителната част на заключението е посочено местоположението и характеристиките на [ПИ] и сградата в него - [ПИ]. В допълнение на данните за ПУП е отразено, че съгласно ОУП – Пловдив, процесният имот се намира в устройствена зона Терен за транспорт, в съответствие с Правила и нормативи за прилагане на ОУП – Пловдив. По отношение възприетата от административния орган приложима норма – чл.22 ал.8 ЗОС, е представено фотозаснемане на имота и сградата /л.143/, като експертът отчита подход с контролиран достъп до нежилищния ж.п. имот /“нефункциониращ ж.п. ареал“/ с трасе за достъп /път за преминаване без трайна настилка/ на територията на ПИ, подлежащ на отчуждаване, както и нефункционираща нежилищна сграда /саморазрушаваща се и нестопанисвана/, в североизточната част на имота.
Вписан е извод, основан на документални източници на информация и оглед : [ПИ] попада в урегулирана транспортна територия, в която същият не е урегулиран за застрояване с ПУП, което потвърждава основанието по чл.22 ал.8 ЗОС. Сградата / [ПИ] / е нефункционираща и неподдържана, като според документи за собственост е за експериментална работилница, а съгласно скицата от СГКК – Пловдив е с НТП – сграда за транспорта.
Заключението е съобразило предоставената информация от Сл.Вп – Имотен регистър : общо 53 227 позиции, от които общо за периода 23 437 прехвърляния – анализирани след филтриране по вид съобразно § 1 т.2 ЗР ЗОС, по отношение обхват – райони със съпоставими ценови зони и по-специално за сделки с имоти на територията на [населено място] със сходни характеристики и в съответствие с приложимата методика на чл.22 ал.8 вр. с общата разпоредба на чл.22 ал.5 ЗОС, с този на процесния ПИ район на ж.п. ареал, район ••• и съпоставими зони. От селектирания масив са възприети за реалистично възможни две сделки от вписани актове със сходни параметри /40 бр./ : покупко-продажба на недвижими имоти и сграда / сгради с НТП – за автогараж, за обществено обслужващи дейности, автогара и местен път, като са били селектирани 19 сделки от всички, представени на л.148 / за обществено-обслужващи дейности, автогара – А. С. с две сгради в имота; автогараж с НТП за местен път; за друг ПИ за движение и транспорт; за друг обществен обект – комплекс – празен; за съоръжение на друг вид провод; за второстепенна улица/. Според в.л. селектираните сделки носят относително надеждна информация по см. на л.22 ал.6 и ал.5 ЗОС вр. с §1 ДР ЗОС, но след допълнителен анализ е прието, че същите не могат да се приложат при определяне на равностойно парично обезщетение по см. на чл.22 ЗОС чрез прилагане на § 1 ДР ЗОС, предвид следните причини : са с обща пазарна цена /ПИ и сгради или ид.ч. от няколко ПИ/; не са съпоставими като обхват /площ/; спорно е ползването им като съпоставими сделки по НТП в хипотезата на чл.22 ал.8 ЗОС.
В аналитичната част на експертизата е потвърдено съображението за общата пазарна цена на селектираните сделки – пазарни свидетелства, което не са приложени към заключението, тъй като са с обща пазарна цена и не е възможно да бъдат приложими при определяне на размера на равностойното парично обезщетение, тъй като не съдържат съпоставима информация за сравнимите „равностойни имоти“ по см. на чл.22 ал.8 ЗОС вр. с ал.5 и не са в съответствие с методиката на § 1 ДР ЗОС.
Поради неоткрити пазарни свидетелства, които отговарят на изискванията на § 1 ДР ЗОС е посочено, че равностойното парично обезщетение следва да се определи съгласно чл.22 ал.12 ЗОС и възлиза на данъчната оценка, без начислен ДДС.
При изслушване на заключението бе заявено, че данъчната оценка е тарифна и не отразява пазарната ценност на имота, поради което не е приложим оценителски подход, изразяващ се в сравнение на данъчна оценка между имот и сграда в имота с извеждане на процентно съотношение.
Не са представени допълнителни доказателства или информация за сделки, които да бъдат изследвани в допълнителна експертиза.
Експертизата се цени от съда поради приложени специални знания въз основа на факти, установени със съответни потвърждаващи ги обективни данни – източници на информация за целите на конкретната задача. В.Л. е извършило компетентен анализ на документалната база, съответстваща на приложимите разпоредби от ЗОС и респект. понятията на §1 ДР ЗОС. Съобразени изцяло и професионално прецизирани са компонентите на „Пазарни цени на имоти със сходни характеристики".
- Съгласно чл. 21 ал.1 ЗОС : Имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. Според посочената разпоредба елементите от фактическия състав на отчуждаването са : необходимост от задоволяване на общински нужди, определени с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение.
В чл. 208 ЗУТ ал.1 и ал.2 /изм. и доп., бр. 13 от 2017г./, е предвидено, че срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 - публична собственост на държавата и общините. В конкретния случай отчуждителната процедура е започнала в предвидения срок и не е приложима разпоредбата на § 70 ПЗР ЗИД ЗУТ /ДВ, бр. 61 от 27.07.2007г., в сила от 27.07.2007г./, според която сроковете по чл. 208 за започване на отчуждителните процедури на недвижими имоти, определени по действащите към датата на влизане в сила на закона подробни устройствени планове, за изграждане на обекти-публична държавна или публична общинска собственост, текат от 31 март 2001г.
По отношение наличие на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, не са заявени възражения в жалбата и по същество. ПУП по чл.21 ал.1 ЗОС е одобреният ПУП-ПУР от 2018г., за който в обстоятелствената част на заповедта изрично е вписано, че е в сила от 12.02.2020г. и обстоятелството не е спорно.
Относно приложима норма за определяне на равностойно парично обезщетение се съобразиха приетите по делото доказателства във вр. с общото правило на чл.22 ал.5 ЗОС : „Размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.”. [ПИ] попада в урегулирана транспортна територия, в която същият не е урегулиран за застрояване с ПУП, което обосновава прилагане на чл.22 ал.8 ЗОС /цитирана по-горе/.
Процедурата по чл.25 ал.1 ЗОС е спазена. Заповедта е издадена в срока, предвиден в чл.25 ал.2 пр.последно ЗОС. Експертната оценка в хода на административното производство е изготвена от независим оценител на недвижими имоти по ЗНО, вписан в публичния регистър на КНОБ.
По см. на чл.22 ЗОС и §1 т.1 ДР ЗОС, По см. на чл.22 ЗОС и §1 т.1 ДР ЗОС, По см. на чл.22 ЗОС и § 1 т.1 ДР ЗОС, размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното предназначение на имота според приложимата хипотеза – алинея от чл.22 ЗОС / "Равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждавания имот или на част от него, определена по реда на този закон” /. Следователно, други методи или математически изчисления, основани на различни от предвидените критерии, не са приложими, както и не са законосъобразни /вкл. приложение на методи от други подзаконови нормативни актове или закони/.
В случая [ПИ] и сградата в него са в обхвата на бъдеща улична регулация на бул. ••• и прилежащата й улична мрежа. Конкретното предназначение на всеки имот, предвиден за отчуждаване, респект. част от имот, попадаща в обхвата на отчуждаване се определя в зависимост от това, дали имотът е урегулиран или не. Трайното предназначение на територията, в който попада даден имот не е въведено като основен критерий за предназначението му, а се намира в ДР на закона - §1 т.3, с пояснение за „имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот”, като в §1 т.2 е пояснено значението на „Пазарни цени на имоти със сходни характеристики" - осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот. Съгласно чл.32 ал.2 от УКАЗ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове: „В допълнителните разпоредби се включват: т.3. обяснения на думи или изрази, които се употребяват многократно в нормативния акт или чието обяснение не е възможно да се даде в съответния текст.” и с прилагане на цитираната норма, следва, че при определяне размера на равностойното парично обезщетение се съобразява §1 т.3 ДР ЗОС : "Имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот" са имотите, които се намират: а) в една и съща ценова зона с отчуждавания имот - в урбанизираните територии; б) (изм. - ДВ, бр. 19 от 2011г., в сила от 9.04.2011г.) в едно и също землище с отчуждавания имот - в земеделските територии и в горските територии.“. Територията на отчуждавания ПИ е урбанизирана съобразно действащия общ устройствен план и ПИ не е урегулиран за застрояване с предходен подробен устройствен план, предвид което и съгласно чл.22 ал.8 ЗОС – размерът на равностойното парично обезщетение се определя като за имоти без предвидено застрояване и се съобразява с установения траен начин на фактическото им ползване.
Двете експертни оценки /в хода на административното производство и СОц.Е/ са съпоставили пазарни свидетелства – сделки с имоти в урбанизирана територия, за които са налице критериите по см. на §1 т.2 ДР ЗОС. Допълнителните критерии за определяне на равностойно парично обезщетение и конкретно за „близост до отчуждавания имот” са обвързани с територията, в която попада имотът към момента на отчуждаване във вр. с изискването за период на съпоставимите сделки. Съобрази се, че броят сделки е въведен като количествен критерий в §1 т.2 ДР ЗОС, но когато в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от двадесет сделки. Това означава, че сделките може да са по-малко, извън хипотезата на чл.22 ал.12 ЗОС. Тоест, няма установена от закона забрана оценката да бъде извършена и въз основа на минимум две сделки.
Установените по делото факти налагат извод за законосъобразно приложена от страна на административния орган норма на чл. 22 ал.8 ЗОС, тъй като отчуждавания с оспорената заповед имот е включен в обхвата на урбанизирана територия съобразно действащия общ устройствен план /който факт не е спорен/, и не е урегулиран за застрояване с предходен подробен устройствен план. В този см. ползваните пазарни свидетелства удовлетворяват изискването от § 1, т.2 ДР ЗОС: "...в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот...", като се съобрази НТП по КККР – за първостепенна улица при трайно предназначение на територията: територия на транспорта. Тоест, размерът на равностойното парично обезщетение за поземления имот, включен в обхвата на урбанизирана територия съобразно действащия общ устройствен план, който имот не е урегулиран за застрояване с предходен подробен устройствен план, се определя като за имоти без предвидено застрояване и се съобразява с установения траен начин на фактическото им ползване. Фактическото ползване подлежи на съобразяване в хипотеза на установен траен начин, а при липсата му е приложима информацията от КК за НТП, в случая – за първостепенна улица. В тази вр. не е оспорен изводът на СОц.Е, произтичащ от фотозаснемане на имота и сградата, ведно с отчитане на подход с контролиран достъп до нежилищния ж.п. имот /“нефункциониращ ж.п. ареал“/ с трасе за достъп /път за преминаване без трайна настилка/ на територията на ПИ, подлежащ на отчуждаване, както и нефункционираща нежилищна сграда /саморазрушаваща се и нестопанисвана/, в североизточната част на имота : [ПИ] попада в урегулирана транспортна територия, в която същият не е урегулиран за застрояване с ПУП, което потвърждава основанието по чл.22 ал.8 ЗОС.
Експертът е съобразил имоти, съпоставими по НТП, доколкото са в една група на класификатора за НТП, съгласно Приложение 3 на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. Приложение № 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри съдържа Класификатор за начина на трайно предназначение на териториите и съответните кодове, а Приложение № 3 съдържа Класификаторът за начина на трайно ползване на поземлените имоти и съответните кодове. Видно е от Приложение № 3, че в група "8. Поземлени имоти за движение и транспортни обекти" попадат ПИ за автогараж, местен път, автогара, второстепенна улица, друг ПИ за движение и транспорт /посочени в селектираните 19 сделки, л.148 от делото – СОц.Е/, вкл. отразени и други, извън обхвата на групата. Експертът е уточнил, че послужилите за целите на експертизата пазарните свидетелства са възприети като реалистично възможни. Затова с прилагане на § 1 ДР ЗОС прецизно са изведени само 2 сделки, които не са могли да обосноват извод за изменение размера на определеното със заповедта равностойно парично обезщетение, поради различно фактическо ползване. Следва да бъде отбелязано, че дори да бе възприето наличие на сходен или идентичен траен начин на фактическо ползване /което не бе установено/, общата пазарна цена /недиференцирани цени за ПИ и сграда/ не позволява прилагане на различен от регламентирания в закона метод или механизъм за изчисление.
Равностойното парично обезщетение е определено на основание чл. 22 ал. 12 т. 1 ЗОС, която разпоредба се прилага, когато не могат да се определят пазарните цени на имоти със сходни характеристики, поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията. Изводът на административния орган е потвърден от СОц.Е и не бе разколебан или опроверган с допълнителни доказателства.
Предвид изложеното жалбата се приема за неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника – 100 евро, в съответствие с чл. 24 пр. 1-во от Наредба за заплащането на правната помощ. Съдът приема, че спорът не е с материален интерес, независимо от оспорване на конкретна част от заповедта – т.2 за размер на определеното равностойно парично обезщетение /в тази насока Решение № 1235 от 29.12.2025г. на АдмС - [област] по адм. д. № 382/2025г.; Решение № 10467 от 17.03.2026г. на АдмС - [област] по адм. д. № 246/2026г.; др./. Административният акт поражда последицата си не за отделни части, а в цялост, тъй като съгласно чл.29 ал.3 ЗОС имотът „се смята“ за отчужден след превод на паричното обезщетение.
Мотивиран така и на основание чл.27 ал.6 ЗОС, съдът
Цитирани разпоредби
25- чл. 1 ЗОС
- чл. 21, ал. 1 ЗОС
- чл. 22, ал. 12, т. 1 ЗОС
- чл. 22, ал. 8 ЗОС
- чл. 1
- чл. 21, ал. 1
- чл. 22, ал. 8
- чл. 70 ЗИД
- чл. 22, ал. 5 ЗОС
- чл. 22 ЗОС
- чл. 22, ал. 12 ЗОС
- чл. 25, ал. 1 ЗОС
- чл. 25, ал. 2 ЗОС
- чл. 27, ал. 6 ЗОС
- чл. 29, ал. 3 ЗОС
- чл. 208 ЗУТ
- чл. 16 ПЗ
- чл. 32, ал. 2 УКАЗ
- чл. 20
- чл. 208
- чл. 22, ал. 5
- чл. 24
- чл. 25, ал. 2
- чл. 27
- чл. 64