Решение № 5205 от 13.5.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 175/2025 г.

Административен съд - Варна13.05.2025 г.докладчик Дарина Рачева

Диспозитив

Прогласява нищожността на Решение № 381 на Общински съвет – Вълчи дол по протокол № 20 от заседание от 17.12.2024 г. в частта, с която не дава съгласие да бъде освободено Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“, ЕИК 130823243, от такса битови отпадъци за 2025 г. за имоти с партидни номера 5307Н8836, 5307Н8838 и 5307Н8839, представляващи апартаменти №№ 1, 2 и 4 в гр. Вълчи дол, ж.п. гара, блок № 2. Осъжда Община Вълчи дол да заплати на Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“, ЕИК 130823243, сумата 150 (Сто и петдесет) лева, представляващи разноски по делото. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните. Съдия:

Мотиви

Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба от Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“, ЕИК 130823243, срещу Решение № 381 на Общински съвет – Вълчи дол от протокол № 20 от заседание от 17.12.2024 г. в частта, с която не е дадено съгласие за освобождаване на жалбоподателя от такса битови отпадъци за 2025 г. за имоти с партидни номера 5307Н8836, 5307Н8838 и 5307Н8839, находящи се в гр. Вълчи дол. В жалбата се твърди, че решението е немотивирано и незаконосъобразно. Жалбоподателят посочва, че е подал в срок декларация по образец за това, че няма да ползва имотите през съответната година и е изпълнил изискванията на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци и цени на услуги на територията на Община Вълчи дол. Счита, че решението на общинския съвет противоречи на тази разпоредба и на чл. 71, т. 2 от ЗМСМА. Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените в производството разноски. Ответникът Общински съвет – Вълчи дол не изразява становище по жалбата. Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното: Предмет на обжалване е Решение № 381 на Общински съвет – Вълчи дол, взето по протокол № 20 от заседание от 17.12.2024 г. в частта, с която не е дадено съгласие за освобождаване на жалбоподателя от такса битови отпадъци за 2025 г. за имоти с партидни номера 5307Н8836, 5307Н8838 и 5307Н8839. Решението е с правно основание чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, вр. чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ и чл. 12, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Вълчи дол (наричана по-нататък „наредбата“). Решението е издадено във връзка с Докладна записка вх. № 6602-23/27-222/13.12.2024 г. на Кмета на Община Вълчи дол, внесена в общинския съвет, с която е предоставена информация относно отчетните стойности на декларираните имоти с посочени обекти на юридически лица по опис, в който са включени имотите на ДП „НКЖИ“ с партидни номера 5307Н8836, 5307Н8838 и 5307Н8839, представляващи апартаменти №№ 1, 2 и 4 в гр. Вълчи дол, ж.п. гара, блок № 2. В докладната записка е посочено, че според чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредба на общинския съвет. Предвид това кметът е предложил проект за решение „дава/не дава съгласие за освобождаване от такса битови отпадъци за 2025 г.“ на изброени юридически лица за конкретно посочени недвижими имоти, сред които тези на жалбоподателя. Докладната записка е разгледана в Постоянната комисия по бюджет, финанси и инвестиционна политика при общинския съвет на заседание на 16.12.2024 г., като в представения протокол № 17 не се установяват становище или препоръки по докладната записка. Внесена е в заседание на общинския съвет на 17.12.2024 г., на което присъстват 12 от 13-те общински съветници, според приложена към преписката присъствена книга. Разгледана е по т. 5 от дневния ред на заседанието, като с т. 1 от решение № 381, прието с 12 гласа „за“ от 12 присъстващи, не е дадено съгласие за освобождаване от такса битови отпадъци за 2025 г. на изброени юридически лица за конкретно посочени недвижими имоти, сред които ДП „НКЖИ“ за имотите с партидни номера 5307Н8836, 5307Н8838 и 5307Н8839. С т. 2 от решение № 381 изпълнението на решението е възложено на кмета на общината. Решението е изпратено на жалбоподателя от кмета на общината на 03.01.2025 г. и постъпило при жалбоподателя на 07.01.2025 г. Жалбата е подадена чрез Общински съвет - Вълчи дол на 21.01.2025 г. Като подадена от адресата на обжалваното решение и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От съдържанието на обжалваното решение се установява, че същото има характер на индивидуален административен акт, доколкото с обжалваната в настоящото производство част от решение № 381 се засягат права и законни интереси на жалбоподателя, който в качеството си на собственик на посочените недвижими имоти счита, че не дължи за посочените имоти такса за битови отпадъци за 2025 г. Решението е взето на заседание на общинския съвет като колективен орган, при необходимия кворум и с мнозинство от всички съветници съобразно изискванията на чл. 5, ал. 1, т. 18 и 22 и чл. 5, ал. 9 от Правилника за дейността на общинския съвет. Решението е в писмена форма, но не съдържа мотиви, позволяващи съдебен контрол за законосъобразност. Такива мотиви липсват както в самото решение, така и в придружаващите го документи в преписката. Предложението на кмета е алтернативно „дава/не дава съгласие“ и не съдържа мотиви в единия или в другия смисъл. Липсва и яснота за кои от компонентите на таксата за битови отпадъци се отнася предложението и отказът. Не се твърдят и при служебния контрол не се установяват съществени нарушения на административно-производствените правила, налагащи отмяна на решението само на това основание. Решението обаче е нищожно, тъй като излиза извън материалната компетентност на общинския съвет. Като правно основание за приемане на решението са посочени чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, вр. чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ и чл. 12, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Вълчи дол. Чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА предоставя на общинския съвет правомощия да определя размера на местните такси, каквото обжалваното решение не е. Съгласно чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Със сходен текст е и чл. 12, ал. 1 от тази наредба на Общински съвет – Вълчи дол, според който Общински съвет - Вълчи дол може да ОБЕ sic или определи облекчен размер от приетите такси и/или цени на услуги за отделни категории физически и юридически лица при определени обстоятелства, налагащи това, с мотивирано изрично свое решение. При съпоставката между текста на чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ и чл. 71 от същия закон съдът намира, че освобождаването на някои лица с решение на общинския съвет от заплащането на отделни видове такси в първия случай е хипотеза, различна от хипотезата на недължимост на компонентите на таксата за битови отпадъци по чл. 66, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗМДТ за имотите, които не се използват през цялата година, предвидена в чл. 71, т. 2, предл. второ от ЗМДТ. Според чл. 71, т. 2, предл. второ от ЗМДТ не се събира такса за услугата по чл. 62, т. 1 и за дейността по третиране на битовите отпадъци когато имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с общинската наредба за определяне и администриране на местните такси. В настоящия случай се установява, че Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Вълчи дол предвижда в чл. 22, ал. 1, т. 2 да не се събира такса за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране и третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации за всички незастроени имоти или такива, които не се ползват през цялата година и е подадена декларация по образец за тези обстоятелства до 31 октомври на предходната година, намиращи се в районите, обявени със заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. В случая липсва спор, че имотите на жалбоподателя се намират в район с организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Установено е безспорно от представените от жалбоподателя доказателства, че за трите имота жалбоподателят е подал декларации по образец за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2025 г. поради неизползване през посочената година, изпратени с препоръчана пощенска пратка и получени в отдел МДТ в Община Вълчи дол на 30.10.2024 г. Подаването на декларация е отбелязано и в докладната записка на кмета и в съответния доклад по т. 5 от заседанието на общинския съвет, в което е прието обжалваното решение. Следователно са спазени определените в общинската наредба условия и ред за деклариране на обстоятелството, че имотите няма да се използват през 2025 г. При това положение недължимостта на таксата за битови отпадъци в компонентите сметосъбиране и сметоизвозване следва пряко от разпоредбата на чл. 71, т. 2, предл. второ от ЗМДТ, тъй като е изпълнено изискването за деклариране в определена форма и срок пред местната администрация на обстоятелството, че имотите няма да се използват през 2025 г. Принципът, въведен със Закона за местните данъци и такси по отношение на таксите е, че такива се дължат само за действително извършените от общината услуги. Такси не се събират, когато услугите не се извършват от общината, както е в случаите по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ. Законът предвижда и възможност такси да не се събират, когато тези услуги не се ползват, но при условие за деклариране по определен ред. Такива са случаите по чл. 71, т. 2 от ЗМДТ – ако имотът е незастроен или ако не се ползва през цялата година, с презумпцията, че в тези случаи не генерира битови отпадъци. Такива са случаите и по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, когато задълженото лице има отделен договор с регистриран по ЗУО оператор за събиране и транспортиране на битови отпадъци, тъй като по презумпция сметосъбирането и сметоизвозването не се извършва от общината, а от оператора. След като са изпълнени предвидените в ЗМДТ условия по чл. 71, т. 2 от ЗМДТ да бъде декларирано обстоятелството в определения ред и форма, недължимостта на таксата за декларатора следва по силата на самата законова норма в определените от същата норма части. За общинския съвет не е предвидено правомощие при изпълнени условия по чл. 71, т. 2 от ЗМДТ да дава или да не дава съгласие таксата в съответната част да не се събира, тъй като това би представлявало дерогиране на право, възникнало по силата на норма от по-висш ранг. Такова съгласие „за освобождаване“ той може да даде в други хипотези, когато дадена такса е дължима, но са налице обстоятелства, поради които счита за необходимо тя да не се дължи изцяло или частично, например намаление или освобождаване от такса за социални услуги за лица с ниски доходи, частично освобождаване от такса за битови отпадъци за използвани имоти в периоди на форсмажорни обстоятелства, извънредно положение, или други подобни. Даването на съгласие или отказът да бъде дадено съгласие собствениците на имоти да се ползват от предвидената в закон недължимост на таксата, след като надлежно са упражнили правото си по чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, не попада в правомощията на общинския съвет, не само тези по чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА за определяне на размера на местните такси, но и тези по чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ и чл. 12, ал. 1 от наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Това обосновава нищожност на решението, с което Общински съвет – Вълчи дол не дава съгласие ДП „НКЖИ“ да бъде освободено от такса битови отпадъци за 2025 г. за имотите с партидни номера 5307Н8836, 5307Н8838 и 5307Н8839. При този изход от производството и направеното искане от жалбоподателя, който е бил представляван от юрисконсулт, Община Вълчи дол следва да бъде осъдена да заплати на ДП „НКЖИ“ сумата 50 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 144 от АПК в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Цитирани разпоредби

22