Решение № 3839 от 13.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 7352/2023 г.

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 т. 2 от ГПК. Постъпила е жалба от К. М. В. – длъжник по изпълнително дело 182/2023 г. по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 при КЧСИ, срещу насочване на принудителното изпълнение върху сума в размер на 8 554.29лв., постъпила по банкова сметка на жалбоподателя, от които 6662.50 лв., представляваща обезщетение по чл.331 от КТ и 1879.74 лв., представляваща обезщетение по чл.224 от КТ. В жалбата се твърди, че ЧСИ е насочил принудителното изпълнение върху имущество, което е несеквестируемо. Жалбоподателят посочва, че трудовото му правоотношение с работодателя било прекратено и по повод прекратяването работодателят му превел по банкова сметка процесната сума, чийто произход бил обезщетение за прекратяване на трудово правоотношение по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение по чл.331 от КТ и обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск по чл.224 от ГПК. Длъжникът счита, че начисленото му обезщетение представлява доход от трудово правоотношение, който е несеквестируем, съгласно разпоредбата на чл. 446 от ГПК. Също така, посочва, че изпълнителното дело било образувано за задължения за издръжка за изминал период, а не за текуща издръжка, поради което същият се ползвал от закрилата на несеквестируемостта. Моли съда да отмени обжалваното действие. В писмени мотиви ЧСИ А.Б. посочва, че жалбата е неоснователна. Посочва, че удържаната сума е формирана от обезщетение за неползван отпуск по чл. 224 от КТ и от обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение по чл. 331 от КТ. Счита, че обезщетенията по КТ не са трудово възнаграждение, независимо, че се дължат във връзка с трудово правоотношение и че законът не забранява налагането на запор върху тези вземания. Сочи, че същите са изцяло секвестируеми и че не се ползват от защитата на чл. 446, ал. 1 от ГПК. Разграничава последните от обезщетенията за обществено осигуряване (обезщетение за временна неработоспособност или за безработица), спрямо които запорът бил недопустим. Намира обжалваните действия за правилни и законосъобразни. Взискателят не взема становище по жалбата. Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя и мотивите на ЧСИ и приложеното изпълнително дело, установи следното: Изпълнително дело № 20238500400182 по описа на ЧСИ А.Б., с рег. № 850 при Камарата на ЧСИ, район на действие Софийски градски съд, е образувано по молба на взискателя М.С.Г., ЕГН •••••••••• срещу длъжника К. М. В., ЕГН •••••••••• въз основа на изпълнителен лист от 27.01.2023 г., издаден по гр. д. № 20221110132909 по описа на Софийски районен съд, с решението по което длъжникът е осъден да заплаща 1/ месечна издръжка на малолетното си дете Н.К. В., ЕГН ••••••••••, чрез неговата майка и законен представител М.С.Г. в размер на 300 лв., считано от 20.06.2022 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до настъпване на причина, изменяща размера или прекратяваща издръжката, на основание чл. 143, ал. 2 от СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК; 2/ месечна издръжка за минал период на основание чл. 149 от СК на малолетното си дете Н.К. В., ЕГН ••••••••••, чрез неговата майка и законен представител М.С.Г. в размер на 300 лв. месечно за периода от 20.06.2021 г. до 20.06.2022 г. в общ размер на 3 600 лв., ведно със законна лихва за забава от падежа до окончателно изплащане; 3/ разноски съобразно уважената част на исковата претенция в размер на 300 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника, връчена на 23.03.2023г. чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК от 08.03.2023 г. Със запорно съобщение, получено от работодателя на длъжника СОФ К. АД на 16.02.2023г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника за събиране на паричните задължения по изпълнителен лист, като е указал на работодателя при изчисляване на удръжките да спазва правилата на чл.446 от ГПК. С уведомително писмо с изх. № 100-1693 от 23.02.2023 г. работодателят уведомил ЧСИ, че ще пристъпи към месечни удръжки от трудовото възнаграждение на лицето, докато е на постоянен трудов договор. Видно от приложения от жалбоподателя по изпълнителното дело фиш за заплата от месец април 2023г., работодателят е изплатил на длъжника обезщетение по чл.331 от КТ в размер на 6662.50 лв. и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 1879.74лв. Работодателят превел на длъжника сумите за обезщетенията по чл. 331 и чл. 224 от КТ в общ размер на 8554.29 лв. След постъпване на процесната сума по банкова сметка на длъжника, банката превела на ЧСИ 7 770 лв. по наложения запор върху банковата сметка. Жалбата на длъжника е подадена чрез ЧСИ на 11.05.2023г. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното. Жалбата е допустима - депозирана е в срока по чл.436 ал.1 предл. последно ГПК. Обжалват се действия на ЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо - чл.435 ал.2 т.2 ГПК. По същество съдът намира жалбата за неоснователна. Съгласно чл.446 ал.1 от ГПК вземанията за трудово възнаграждение или за каквото и да е друго възнаграждение за труд, както и за пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, са частично несеквестируеми. Трудовото възнаграждение се дължи за престиран труд. Обезщетенията по Кодекс на труда не представляват възнаграждения за труд по смисъла на чл.446 от ГПК. Те се дължат на различно правно основание, но все във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение. Разпоредбата на чл.446 от ГПК предвижда изрично, определени вземания на длъжника, срещу които при наличието на определени предпоставки, възниква процесуална забрана за принудително изпълнение. Това са вземания по трудово правоотношение, по гражданско правоотношение, по което се престира трудов резултат, по осигурително правоотношение. Възнаграждението за труд е частично несеквестируемо. Секвестируемите части се определят съобразно правилата по т. 1 - 4 от същия текст. Разпоредбата на чл.446 ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително, което обстоятелство е пречка пред включването на обезщетенията в категорията на процесуално защитените вземания на длъжника. Извън чл.446 от ГПК са уредени хипотези на несеквестируеми обезщетения, но те са изрично посочени в специалните закони - като например чл.114а, ал.1 от КСО досежно обезщетенията и помощите по държавното обществено осигуряване, чл.14 ал.3 от ЗСП по отношение на социалните помощи, чл.198 от КЗ досежно застрахователната сума по застраховка "Живот и Злополука" и застрахователното обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност". При липса на изрична уредба, предвиждаща разпростиране действието на несеквестируемостта върху вземането за обезщетение по чл.331 от ГПК и за обезщетение за неползван платен годишен отпуск, вземания на длъжника не са защитени от несеквестируемост и съдът намира, че постъпилия по банкова сметка доход е изцяло секвестируем. Отделно от това, изпълнителното дело е образувано за събиране на вземане за издръжка, не само за минал период, както твърди жалбоподателя, но и за текущия период до промяна на обстоятелствата, поради което е приложима разпоредбата на чл.446 ал.3 от ГПК. Когато принудителното изпълнение касае събиране на вземане за издръжка отпада закрилата на несеквестируемостта. А по отношение на издръжката за минал период, а удръжките по чл.446 ал.1 от ГПК се правят върху остатъка от всичките доходи на длъжника. Дали е съобразено последното е без значение за настоящия казус, доколкото съдът намира, че произходът на сумата постъпила по банкова сметка не е с характер на трудово възнаграждение и в този смисъл е изцяло секвестируема. По изложените съображения съдът намира, че банката законосъобразно е превела сумата законосъобразно на ЧСИ. Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд