Решение № 207 от 2.4.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 822/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство - Адвокатско дружество „З. и М.“ срещу Решение № 889 /11.07.2023г. по т.д.№ 2278/22 по описа на СГС, VI-16-ти състав, с което са отхвърлени предявените от Адвокатско дружество „З. и М.“, ЕИК 175279216, срещу “Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 26, ал. 2 вр. чл. 36 ЗА и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземане в размер на сумата 27 965, 66 лева, . представляващо дължимо възнаграждение по т. 3.3.2 от договор за процесуално представителство и на вземане за сумата 3 666, 90 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода 12.02.2021 г. - 29.05.2022 г., за които суми в производството по частно гр. дело № 28356/2022 г. на СРС, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Твърди се, че се обжалва постановеното решение изцяло с твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност, както и необоснованост. Като процесуално нарушение на първоинстанционния съд се посочва обстоятелството, че съдът се е произнесъл по възражение, което не е било наведено от ответника с отговора на исковата молба, а именно, че е налице основателна причина поради която са оттеглени пълномощията от ответника. Твърди, че никъде ответната стана не е навела възражение, че оттеглянето на пълномощните е основателно поради прехвърлянето на притежаваните от него облигации или че ищецът не е доказал към момента на оттеглянето да е положил труд за който му се дължи възнаграждение. Твърди, че след като съдът е обсъждал подобни възражения, без те да са наведени от ответната страна е допуснал процесуално нарушение. По отношение на материалната незаконосъобразност на решението, навежда доводи, че неправилно е изчислен размера на дължимото възнаграждение, съобразно материалния интерес и характера на производството; неправило било прието, че оттеглянето на пълномощните от Адвокатско дружество „З. и М.“ е било основателно, поради прехвърлянето на притежаваните от “Юробанк България“ АД облигации, като не била съобразена разпоредбата на чл. 4.7 от договора между страните, която предвижда, че в случай на прехвърляне на облигациите на трето лице, прехвърлителя остава задължен по договора, включително за заплащане на припадащата му се част от дължимото адвокатско възнаграждение, освен като приобретателя не го замести като страна по договора с писмено споразумение; че на ищеца не се дължи възнаграждение, тъй като той е представлявал ответната страна по делата, в частност по т.д. № 166/14 на ОС- Силистра. Твърди, че решението е необосновано, тъй като не е недоказано ищецът да е положил труд по договора. Моли решението да бъде отменено и в частта за разноските. Моли да бъде отменено решението и постановено ново, с което бъдат изцяло уважени предявените искове. Претендира разноски. В срок е постъпил отговор на жалбата, в който се оспорва същата и се иска потвърждаване на решението. Излагат се съображения за правилността на решението. Поддържа се възражението, че възнаграждение не се дължи на ищеца, тъй като не е настъпило условието по договора за изискуемост на втората неплатена част от уговореното възнаграждение. Претендират се разноски. Въззивната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част, поради което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност. От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна: Ищецът Адвокатско дружество „З. и М.“ е адвокатско дружество, учредено и регистрирано в регистър на СГС по реда на ЗА. Ищецът сключил с ответника “Юробанк България” АД, заедно с други облигационери по облигационна емисия с ISIN код ВG2100032064, емитирана от “Бросс Холдинг” АД (в несъстоятелност), в общ размер от 6 000 000 евро, разпредЕ. в 6 000 облигации на стойност 1 000 евро едната, договор за правно съдействие и процесуално представителство, по силата на който Адвокатско дружество „З. и М., приело да извърши цялостно процесуално представителство на “Юробанк България” АД и на другите облигационери, както и на банката довереник (“Обединена Българска банка” АД) в производството по несъстоятелност, образувано срещу “Бросс Холдинг” АД по търговско дело № 31/2013 год. на Окръжен съд Силистра и по свързаните с него производства, подробно посочени в приложение № 1 към договора: включително и не само производства по Закона за особените залози, производства по положителни и отрицателни установителни искове по чл. 694 ТЗ, специални отменителни искове за попълване на имущество на длъжника в масата на несъстоятелност по чл. 646 ТЗ и чл. 108 ЗС; производства, свързани с актове за осребряване на имущество на длъжника и производства по разпределение на събраните средства в производството по несъстоятелност; правни съвети и становище във връзка с посочените производства; представителство на събранията на кредиторите, както и всички необходими действия по защита на интереса на облигацонерите. Съгласно т. 3, т. 1 от сключения договор, за изпълнение на възложеното по т. 1 от него, “Юробанк България” АД и другите облигационери се задължили да заплатят на Адвокатско дружество „З. и М. общо възнаграждение в размер на 194 206 лева, без ДДС. От тази сума, припадащата се на “Юробанк България” АД част, била в размер на сумата 55 931, 32 лева, без ДДС, съобразно притежаваната част от облигационната емисия, а именно: 1728 облигации, представляващи 28, 80 % от цялата емисия. Не е спорно между страните, че съобразно уговореното половината от уговореното възнаграждение в размер на 27 965, 66 лева без ДДС или 33 558, 80 лв. с ДДС било заплатено от ответника в уговорения в договора срок – 14 дневен от сключването на договора на 17.02.2017г., въз основа на издадена проформа фактура и била издадена фактура № 2385/17.02.2017г. Било уговорено останалите 50% от договореното възнаграждение в размер на 27 965, 66 лева за бъдат заплатени от ответника в 14-дневен срок след извършване на първото разпределение на средства от осребреното имущество в производството по несъстоятелност на „Бросс Холдинг“ АД (н). В чл. 4.7 от договора сключен между страните, било уговорено, че в случай на прехвърляне от облигационер на облигациите/вземанията си, страните приемат, че прехвърлителя остава отговорен по този договор, включително за заплащане на припадащото му се адвокатско възнаграждение, разноските и таксите по делата, освен ако лицето придобило облигациите/вземанията не замести като страна по този договор отчуждителя, чрез сключване помежду им на допълнително писмено споразумение, което се представя на страните по договора. В т. 8.1.1 е уговорено, че договорът може да бъде едностранно прекратен с едномесечно предизвестие от всяка от страните, като за облигационерите е предвидено това да стане „заедно“. В т. 8. 5 и 8.4 е предвидено, че платеното до момента на прекратяването възнаграждение не подлежи на връщане и ако е налице извършена и заплатена работа, за нея се дължи плащане. С уведомление от 15.12.2020 г. “Юробанк България” АД до ищеца, заявила оттегляне на пълномощните, дадени на Адвокатско дружество „З. и М. въз основа на сключения договор за процесуално представителство. Уведомлението е получено на 16.12.2020 г.. В отговор на уведомлението, ищецът поканил “Юробанк България” АД, с писмо, получено на 12.02.2021 г., да заплати неизплатената част от възнаграждението, с оглед извършеното оттегляне, което не се дължало на действия или бездействия на пълномощниците. В отговор на поканата ответникът в писмо, изх. № 9300/0119/23.02.2021 г. посочил, че сключил договор за продажба на притежаваните 1728 броя облигации, като заплащането на 50 % от уговореното възнаграждение следвало да се извърши в 14-дневен срок след първото разпределение на средства в полза на облигационерите в производството по несъстоятелност на „Бросс Холдинг“ АД (н), но това производство изобщо не достигнало етапа на реализация на активите, не били извършени продажби и не била изготвена сметка за разпределение, съответно не били настъпили уговорените в т. 3.3.2 от договора предпоставки за плащане на остатъка от дължимия хонорар. От справка по партидата на „Бросс Холдинг“ АД (н) в ТРРЮЛНЦ се установява, че същото съгласно вписване № 20210309101126, е заличено като правен субект, въз основа на решение № 260006/19.02.2021 г. на съда по несъстоятелността, постановено поради изчерпване на масата на несъстоятелността. Не се установява в производството да са изготвени сметки за разпределение. За дължимото възнаграждение по описания договор, ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК пред СРС, по което било образувано ч.гр.д. № 28356/22 по описа на СРС. Била издадена заповед за изпълнение в полза на Адвокатско дружество „З. и М., за осъждането на “Юробанк България” АД да му заплати сумата 27 965, 66 лева, представляваща неплатената част от уговореното възнаграждение по договора между тях, както и сумата 3 666, 90лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от 12.02.2021г. до 29.05.2022г., включително. Ответникът е подал възражение в срок – на 21.10.2022г., поради което Адвокатско дружество „З. и М. е предявило в едномесечен срок от уведомяването настоящия иск. По делото са представени като доказателства пълномощни и справки образувани дела, попадащи в предмета на описания договор, които нямат пряко отношение към предмета на доказване по настоящия иск. Въз основа на приетото за установено от фактическа, съдът прави следните правни изводи: Предявен e положителен установителен и иск, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 26, ал. 2 ЗА и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването в полза на Адвокатско дружество „З. и М. на вземане от “ “Юробанк България” АД в размер на сумата 27 965, 66 лева без ДДС, представляващо дължимо възнаграждение по т. 3.3.2 от договор за процесуално представителство, сключен през 2016 г. и на вземане за сумата 3 666, 90 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода 12.02.2021 г. - 29.05.2022 г., за които суми в производството по частно гр. дело № 28356/2022 г. на СРС, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Безспорно е, че между страните в настоящото производство е сключен действителен договор с предмет предоставяне на правно съдействие и процесуално представителство. Този договор има характеристики едновременно на договор за изработка и на договор за поръчка, тъй като ищецът е поел едновременно задължението да извърши нещо от свое име и на свой риск, така и задължението да извърши нещо от името на доверителя и за негова сметка. По силата на уговореното между страните, ищецът се е задължил да извърши определени действия, в качеството си на адвокатско дружество - юридическо лице разполагащо с правомощията по ЗА, както и с право упълномощени от дружеството лица да извършват процесуално представителство в съдебни производства, както и да дават правни съвети и да изготвят становища. По отношение на сключения договор относно дължимото заплащане на извършеното по него, приложение намира уговореното между страните, както и разпоредбите на ЗА. Съгласно чл. 36 ал.1 и 2 от ЗА, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В конкретния случай, в представения договор страните са уговорили общо възнаграждение в размер на 194 206 лева, без ДДС, което е по-ниско от минималния размер по Наредбата за адвокатските възнаграждения (съобразно материалния интерес), като са приели, че до момента на сключването на договора вече са били извършвани действия по същия предмет от други адвокати. Съобразно уговореното в договора, всяка от страните по него може да го прекрати с едномесечно предизвестие, като дължи заплащане на извършеното до този момент. В чл. 26 от ЗА е предвидено, че клиентът може по всяко време да оттегли пълномощията си от адвоката или адвоката от Европейския съюз. При неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд. Не се спори между страните по делото, че ответника “Юробанк България” АД е изпратил писмо, с което заявява, че оттегля пълномощията си от ищцовото Адвокатско дружество „З. и М. с писмо от 15.12.2020г. Посоченото оттегляне на пълномощията, по своята правна същност представлява прекратяване на процесния договор от страна на ответника. Макар и да не е изрично посочено, то ще настъпи едва след изтичане на един месец от получаване на уведомлението за оттегляне на пълномощията. В случая, макар и в договора да е предвидено, че договорът може да се прекрати заедно от облигационерите, с оглед тяхното положение на отделен възложител, чиито права се защитават съразмерно на притежаваните от тях облигации и които дължат плащане също съразмерно на тях, не може да се откаже на отделния облигационер правото да прекрати договора само за своята част. С оглед изложеното и след като се вземе предвид уговореното в договора между страните, че при прекратяване на договора се дължи заплащане само на действително извършеното, не следва да бъде прилагана нормата на чл. 26 ал.2 от ЗА, тъй като свободата на договаряне между страните по договора изключва прилагането на съответната разпоредба от ЗА. Основателно е възражението във въззивната жалба, че първонистанционният съд е разгледал и се е произнесъл по възражение, което не е било наведено в срок от ответната страна, а именно, че е налице основателно оттегляне на правомощията от ищеца и по тази причина му се дължи само възнаграждение за положения труд. Такова възражение ответникът не е направил. Същия е навел две възражения, а именно, че уговореното възнаграждение се дължи за резултат и че не е настъпила изискуемостта на втората част от дължимото възнаграждение по договора, тъй като не са се сбъднали условията за това. Настоящата инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, относно обстоятелството, че дължимото адвокатско възнаграждение, представляващо сума в конкретен размер, платимо на две равни части – в 14-дневен срок от сключване на договора и съответно - от първото разпределение на средства от осребрено в несъстоятелността имущество, не го превръща в резултативно възнаграждение. В настоящия случай, възнаграждението не е определено за постигнат резултат, а се дължи за положения труд за процесуално представителство по производствата, включени в предмета на договора, без значение резултатите на тези производства, в които ответникът е представляван от Адвокатско дружество „З. и М., затова доводите на “Юробанк България” АД за уговорен резултативен хонорар са изцяло неоснователни, включително не са и от значение за изводите в настоящото производство. Основателно е второто наведено възражение от ответната страна, а именно, че не е настъпила изискуемостта на тази част от уговореното възнаграждение, тъй като то е следвало да бъде платено в 14-дневен срок след извършване на първото разпределение на средства от осребреното имущество в производството по несъстоятелност на „Бросс Холдинг“ АД (н). В тази връзка, е безспорно установен факта, че производството по несъстоятелност за „Бросс Холдинг“ АД (н) е прекратено поради изчерпване на масата на несъстоятелността и същото е заличено от ТР, както и че в това производство не се е стигнало да предявяване на вземания и до разпределение на осребрено имущество от масата. Тъй като не е настъпил уговорения в договора падеж за заплащане на втората част от възнаграждението и липсва уговорка за краен срок за плащане или за друг срок, с оглед различно развитие на производството по несъстоятелност, то следва да се приеме, че до момента на оттегляне на пълномощията (прекратяване на договора) не е било възникнало задължение за заплащане на тази част от сумата и тя не е била дължима. До момента на прекратяване на договора, на страната е било изплатено дължимото възнаграждение за извършена работа. Поради неоснователността на главния иск, се явява неоснователна е акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение. Тъй като правните изводи на настоящата инстанция относно основателността на иска съвпадат с тези на първоинстанционния съд, следва да бъде потвърдено обжалваното решение. При този изход на производството, на въззиваемата страна се дължат разноски за въззивната инстанция. Същата е представила доказателства за извършени разноски в размер на 6 000лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение. Насрещната страна е направила в срок възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението е основателно. Минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение, въз основа на обжалваемия интерес, съобразно чл. 7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е 2 831 лв. без ДДС или 3 398 лв. с ДДС. Тъй като делото не са отличава с правна и фактическа сложност, следва да бъдат присъдени разноските в минимален размер. Ръководен от изложеното, съдът