Решение № 2009 от 15.7.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 293/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 45, ал. 16 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), вр. чл. 44, ал. 9 от Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК (Наредба № 10 от 2009 г.). Образувано е по жалба на „Медикъл Ейдс“ ЕООД, гр. Русе, представлявано от управителя С. А. К., депозирана чрез адвокат-пълномощник В. М. при АК - Русе, против заповед № РД-20-19-1 от 17.03.2026 г., издадена от директора на РЗОК - Силистра, издадена на основание чл. 45, ал. 16 от ЗЗО, чл. 44, ал. 8 от Наредба № 10 от 2009 г., чл. 42, т. 17 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК, т. ІІІ, т. 9 от Указание към РЗОК за сключване и администриране на договори за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, и ремонтни дейности, заплащани от НЗОК № РД-16-00-15/17.02.2026 г., с която на основание чл. 44, ал. 8, вр. чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 2009 г., т. ІІ, т. 9, вр. т. І, т. 6 от Указанията на НЗОК № РД-16-00-15/17.02.2026г., е отказано сключване на договор по чл. 43, ал. 1 от Наредба № 10 от 2009 г. с дружеството-жалбоподател, поради влязла в сила на 09.04.2025г. заповед на директора на СЗОК за налагане на санкция „прекратяване на договор“ на „Д-р Ортопедик“ ЕООД, представлявано от Е. А. К. (свързано с кандидата лице по смисъла на ТЗ, вписано в регистъра на чл. 88, ал. 1 от ЗХУ). В жалбата, в хода на устните състезания по делото и в депозирани писмени бележки са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения административния акт като издаден в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Сочи, че разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 2009 г. е неприложима, поради липса на обратно действие. Твърди се нарушение на принципите по чл. 4 и чл. 6 от АПК, както и на чл. 35 от АПК. Излага, че РЗОК е излязла извън пределите на своите правомощия, като е приела по презумпция наличие на релевантна свързаност с конкурентноправно значение. Навежда доводи за нарушение на изискванията за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 1 и т. 8 от АПК. Иска от съда да се произнесе с решение, с което да отмени оспорения акт. Претендира се присъждане на направените разноски в производството по представен списък. Ответникът в производството - директор на РЗОК - Силистра, чрез процесуален представител в депозирани по делото писмени бележки и в съдебно заседание, оспорва жалбата. Иска от съда да се произнесе с решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Съдът като прецени поотделно и в съвкупност събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства, както и тези, част от административната преписка, съдържащи се в адм. дело № 101/2026 г. по описа на АдмС - Силистра, изпратено в АдмС - Русе по подсъдност, и взе предвид доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Със Заповед № РД-18-19-3/20.02.2026 г. на директора на РЗОК – Силистра (от л.107 до л.111 от делото) била открита процедура по сключване на индивидуални договори за предоставяне и заплащане на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия (ПСПСМИ) и ремонтни дейности за хора с увреждания. С акта били определени условия за участие в договарянето, необходимите документи за сключване на договор, срок за приемане на документите, комисия за проверка и обработка на постъпилите заявления, срок и ред за разглеждането им. Последвало издаването на покана, насочена към лицата, вписани в регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ, осъществяващи дейности по предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в т.ч. изработване и ремонтни дейности, заплащани от НЗОК (от л.112 до л.115 от делото). Със заявление вх. № 28-00-19-37 от 26.02.2026 г. „Медикъл Ейдс“ ЕООД кандидатствало за сключване на договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в т.ч. изработване и ремонт, заплащани от НЗОК. Към заявлението били приложени и изискуеми документи (от л.23 до л.49 от адм. дело № 101/2026 г. по описа на АдмС - Силистра). Видно от писмо изпратено от директора на РЗОК – Силистра до дружеството (л. 20 и л.21 от адм. дело № 101/2026 г. по описа на АдмС - Силистра), назначената със Заповед № РД-18-19-3/20.02.2026 г. комисия е извършила проверка на постъпилите документи. След извършени служебни справки комисията установила, че Е. А. К. е брат на С. А. К. – управител на дружеството-жалбоподател. От своя страна, Е. К. бил свързан с „Др. Ортопедик“ ЕООД – като управител и едноличен собственик на капитала, поради което се явявал свързано лице със С. К. по смисъла на ТЗ, вписано в регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ. Установено било още, че по отношение на „Др. Ортопедик“ ЕООД има наложена и влязла в сила, от 09.04.2025 г., санкция „прекратяване на договор“ по отношение на Договор № 22-8030/30.06.2022 г. При повторно извършена проверка в регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ било установено още, че посоченият в заявлението отговорник на търговския обект с адрес: гр. Силистра, ул. •••, ДКЦ 1, офис 12 – Е. В. Х., не е вписан в същия регистър. Със същото писмо на „Медикъл Ейдс“ ЕООД бил даден 3-дневен срок да отстрани констатираните несъответствия/непълноти. С молба вх. № (не се чете) от 16.03.2026 г. (л.17 и л.18 от адм. дело № 101/2026 г. по описа на АдмС - Силистра), „Медикъл Ейдс“ ЕООД изразило становище по отношение на изискването по чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 2009 г., съгласно което разпоредбата е неприложима предвид липсата на обратно действие на същата и представил заявление от 26.02.2026 г., с което било заявено вписване на Е. Х. в регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ. Назначената комисия отново разгледала представените документи и видно от Протокол от 17.03.2026 г. (л.121 от делото) констатирала, че няма промяна относно обстоятелството, че „Медикъл Ейдс“ ЕООД и „Др. Ортопедик“ ЕООД са свързани посредством лицата, които ги представляват, като връзката им е по съребрена линия, а „Др. Ортопедик“ ЕООД е със санкция „прекратяване на договор“ № 22-8030/30.06.2022 г. от РЗОК – София град, влязла в сила на 09.04.2025 г. Поради това, комисията предложила да не бъде сключван договор с „Медикъл Ейдс“ ЕООД. Последвало издаване на оспорената заповед, с която директорът на РЗОК - Силистра е отказал сключване на договор по чл. 43, ал. 1 от Наредба № 10 от 2009 г. с дружеството, поради влязла в сила на 09.04. 2025 г. заповед на директора на РЗОК – Силистра за налагане на санкция „прекратяване на договор“ на „Др. Ортопедик“ ЕООД, представлявано от Е. А. К. – свързано с кандидата лице по смисъла на ТЗ, вписано в регистъра по чл. 88, ал.1 от ЗХУ. В мотивите си органът посочил, че разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Наредба № 10 от 2009 г. въвежда условия, на които трябва да отговаря кандидатът за сключване на договор по чл. 43, ал. 1, като т. 4 предвижда изискване да не му е наложена и влязла в сила заповед за санкция „прекратяване на договор“ по време на действието на предходни такива договори през последните три години преди подаване на заявлението по ал. 5, включително на свързани с него лица по смисъла на ТЗ, вписани в регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ. Приел е, че кандидатът не отговаря на условието по чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 2009 г., тъй като е установено свързано с кандидата лице по смисъла на ТЗ, също вписано в регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ, на което е наложена и влязла в сила заповед за санкция „прекратяване на договор“ по време на действието на предходни договори по чл. 43, ал. 1 през последните три години преди датата на подаване на заявлението от „Медикъл Ейдс“ ЕООД за сключване на договор по чл.43, ал.1 от Наредба № 10 от 2009 г. Жалба срещу заповедта до АдмС - Силистра е подадена чрез органа по пощата на 23.03.2026 г. (л.3 от адм. дело № 101/2026 г. по описа на АдмС - Силистра). При извършена служебна проверка, с определение № 470/09.04.2026 г. (л.78 от адм. дело № 101/2026 г. по описа на АдмС – Силистра), АдмС – Силистра изпратил делото по подсъдност на АдмС – Русе за произнасяне по компетентност. В хода на съдебното дирене в настоящото производство жалбоподателят представя заповед № ЗОА-0270/27.04.2026 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с която се прекратява удостоверение за регистрация № BG/CA01/MD0002/28.02.2020 г. за група медицински изделия - индивидуални ортопедични обувки и стелки Dr. Orthopedic, издадено на „Др. Ортопедик“ ЕООД като същото се заличава от регистъра по чл. 31, ал. 2, т. 4 от ЗМИ (л.40 от делото). Представена е и заповед № ЗХУ/3-0071 от 27.04.2026 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с която се нарежда в регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ на лицата, осъществяващи дейности за производство и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, предназначени за хора с увреждания, в 3-дневен срок от издаване на заповедта да се заличи „Др. Ортопедик“ ЕООД - производител, представлявано от Е. А. К., ЕИК 205905052, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Възраждане, [улица], етаж партер, удостоверение за регистрация № 682/20.03.2020 г., издадено от изп. директор на Агенцията за хората с увреждания (л.41 от делото). Видно от изложените в тези заповеди правни и фактически основания, същите са постановени по подадени заявления от „Др. Ортопедик“ ЕООД, представлявано от Е. А. К. като и в двете заповеди е посочено, че следва да се съобщят на това дружество като заинтересовано лице по реда на чл. 61 от АПК. С протоколно определение от 01.06.2026 г., съдът изиска справка от Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ), в която да се посочи влязла ли е в сила заповед № ЗОА-0270/27.04.2026 г., както и заповед № ЗХУ/3-0071/27.04.2026 г. С писмо вх. № 2707/12.06.2026 г. на АдмС – Русе от ИАЛ е получена информация, че заповед № ЗОА-0270/27.04.2026 г. и заповед № ЗХУ/3-0071/27.04.2026 г. са влезли в сила на 14.05.2026 г. (л.63 от делото). В с.з. проведено на 01.06.2026 г., жалбоподателят навежда, че цитираните две заповеди представляват ново обстоятелство, относимо към предмета на правния спор, по см. на чл. 142, ал. 2 от АПК и следва да бъдат съобразени от съда. Друго обстоятелство, което според процесуалния представител на жалбоподателя, е такова по см. на чл. 142, ал. 2 от АПК и е от значение за правилното решаване на настоящия правен спор е решение № 4872 от 05.05.2026 г., постановено по адм. дело № 11692/2025 г. по описа на ВАС, ІV отделение, с което съдът е отменил разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 2009 г. в частта за свързаните лица. Основните мотиви на съда са, че е нарушен принципът на правна сигурност и предвидимост. Поставеното условие свързаните лица да са вписани в регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ не ограничава, а допълнително утежнява поставеното условие. Според съда, правна уредба като тази, разглеждана в настоящото дело /има се предвид оспорената разпоредба на чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 2009 г./, която урежда неблагоприятни последици за частноправните субекти, следва да съставлява съразмерно средство за постигане на определена цел, а нейното прилагане да бъде предвидимо за правните субекти. Според ВАС, по силата на оспорената норма на чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредбата, кандидатът за сключване на договор по чл. 43, ал. 1 от Наредбата може да се окаже ограничен във възможността да го сключи поради непредвидим за него факт - налагането на описаната по-горе санкция на свързани лица. След извършена от съда справка в сайта на ВАС, се констатира, че производството по адм. дело № 11692/2025 г. по описа на ВАС, ІV отделение все още е висящо като срещу постановеното решение № 4872 от 05.05.2026 г. са подадени касационни жалби, както от оспорващия, така и от ответната страна – министъра на здравеопазването, като на 04.06.2026 г. са изпратени преписи на другата страна. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена срещу акт, който подлежи на съдебно оспорване по реда на чл. 44, ал. 9 от Наредба № 10 от 2009 г. от лице с правен интерес от оспорването по арг. от чл. 147, ал. 1 от АПК. Спазен е и преклузивният 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед № РД-20-19-1 от 17.03.2026 г., издадена от директора на РЗОК – Силистра, подписана за директора от И. А. на длъжност заместник-директор на РЗОК – Силистра. Съдът намира, че административният акт е издадена от материално и териториално компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 16 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК, директорът на РЗОК сключва, изменя и прекратява договорите с лицата по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ. Нормата на чл. 41 от същия правилник регламентира, че директорът на РЗОК при осъществяване на дейността се подпомага от заместник-директор, който замества директора при отсъствие. Със Заповед № РД-09-00-271/12.03.2026 г. на управителя на НЗОК (л.24 от делото), съобразно чл. 19, ал. 7, т. 2 и т.11а от ЗЗО, е наредено И. А. – заместник-директор на РЗОК – Силистра да замества директора на РЗОК – Силистра – А. А. през периода от 12.03.2026 г. до приключване на временната му неработоспособност. По делото са представени болничен лист № 16/16.03.2026 г. и болничен лист № 18/08.04.2026 г. (л.25 и л.26 от делото), от които се установява, че директорът на РЗОК – Силистра – А. А. е бил във временна неработоспособност от 10.03.2026 г. до 05.05.2026 г. Предвид горното, оспорената заповед е издаден от надлежно овластен орган в рамките на неговата материална и териториална компетентност. Преценката за наличие на законовите предпоставки за сключване на договор с НЗОК е изцяло в компетентността на административния орган. Твърденията за навлизане в компетентността на други органи са неотносими, тъй като в случая не се извършва конкурентноправен анализ, а административна преценка по специален закон. Директорът на РЗОК не е извършил конкурентноправен анализ, не е упражнил правомощия на друг орган, а е направил преценка за наличие на законови предпоставки по специален нормативен акт като това е в рамките на неговата изрична компетентност. Оспорената заповед е издадена в писмена форма като съдържа фактически и правни основания, изложени в пълнота и обоснованост - подкрепени и от съдържащите се в преписката писмени доказателства. При постановяване на акта не са нарушени административно производствените правила. Производството е проведено при спазване на АПК, ЗЗО, ЗХУ и Наредба № 10 от 2009 г., като на жалбоподателя е предоставена възможност да участва и отстрани констатираните нередовности. Спазен е процесуалният ред по издаване на заповедта. Всички релевантни факти са установени по безспорен начин. Относно приложението на материалния закон, съобразно и наведените от страните доводи, съдът формира следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 9 от ЗЗО, условията, редът, механизмът и критериите за заплащане на съответните лекарствени продукти, медицински изделия, диетични храни за специални медицински цели и високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба по ал. 1, т. 11, 12, 15 и 20 се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването по предложение на Надзорния съвет на НЗОК. А ал. 16 гласи, че условията и редът за заплащане и за сключване на индивидуални договори с производители или с търговци на едро с медицински изделия/техни упълномощени представители за доставка и заплащане на медицински изделия, приложими в болничната медицинска помощ, както и с лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания, регистрирани като търговци и вписани в регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания – за заплащане на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания, се определят с наредбата по ал. 9. Това е Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, която е относима и приложима в настоящия случай. Неоснователно е възражението, че разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 2009 г. е приложена с обратно действие. Производството по сключване на договор с НЗОК е административно и завършва с акт. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК и установената практика на ВАС, приложимо е правото към момента на издаване на акта, а не към момента на настъпване на определени факти в миналото. В случая административният орган е съобразил правната уредба, действаща към момента на преценка на предпоставките за сключване на договор, а именно към датата на издаване на акта. Производството за сключване на договор е висящо административно производство, при което се прилага действащото към момента на произнасяне право. Не е налице обратно действие на нормата, тъй като същата не урежда последици за минал период, а въвежда изисквания за допустимост към момента на сключване на договора. Отчитането на предходни факти (вкл. наложени санкции) не представлява ретроактивност, а е елемент от фактическия състав. Наредбата не урежда последици за минал период, а въвежда отрицателна предпоставка за бъдещо право - сключване на договор. Отчитането на предходни юридически факти (прекратен договор) не променя правните им последици, а единствено ги включва като релевантен критерий за бъдеща правна преценка. В случая правната норма се прилага към висящо производство и поражда правни последици занапред, като не изменя правните последици на вече настъпил факт (прекратяване на договор), а го използва като юридически релевантен критерий за бъдеща правна преценка - допустимост за сключване на договор. Следователно не е налице обратно действие, а типична хипотеза за незабавно действие на правната норма. Наведените в жалбата възражения за неправомерно разширително тълкуване на „свързани лица“ са неоснователни. В случая е извършена преценка за наличие на връзка, която обективно предполага възможност за влияние и заобикаляне на ограничението. Връзката между лицата не е разглеждана формално, а в контекста на икономическа и организационна свързаност, която е релевантна за целите на Наредба № 10 от 2009 г. Не е приложен механичен формален критерий, а правилно е приложено тълкуване, съобразно действащото законодателство. Неоснователно е и възражението досежно липсата на валидно правно основание за постановяване на отказа за сключване на договор. Цитираното в заповедта Указание към РЗОК за сключване и администриране на договори за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, и ремонтни дейности, заплащани от НЗОК № РД-16-00-15/17.02.2026г. има само вътрешнослужебен и указателен характер и не представлява самостоятелно правно основание за акта. То няма характер на нормативен акт, както твърди жалбоподателя, тъй като не създава самостоятелни права или задължения, а служи за уеднаквяване на практиката. Правното основание за издаване на заповедта е изцяло в приложимата нормативна уредба. Горното е валидно и за всички писма на управителя на НЗОК относно прилагане на разпоредбите на чл. 44, ал. 1, т. 4 и чл. 44а от Наредба № 10 от 2009 г., поискани от жалбоподателя и представени по делото от административния орган. Оспорената заповед е издадена предвид въведените с нормата на чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 2009 г. условия, която изисква на кандидата, включително и на свързани с него лица по смисъла на ТЗ, които също са регистрирани по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ, да не е наложена и влязла в сила заповед за санкция „прекратяване на договор“ по време на действието на предходни договори по чл. 43, ал. 1 през последните 3 години преди датата на подаване на заявлението за сключване на договор. Безспорно е по делото, че към датата на подаване на заявлението за сключване на договор и към датата на издаване на процесната заповед е била налице отрицателната предпоставка на чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 2009 г. Доказателствата по делото установяват по категоричен начин, че управителят и собственик на „Медикъл Ейдс“ ЕООД е свързано лице по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон със собственика и представляващ „Д-р Ортопедик“ ЕООД, като между тях съществува родствена връзка - братя са. И двете дружества към датата на издаване на оспорения акт са вписани в регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ. Установено е също, че по отношение на „Д-р Ортопедик" ЕООД е била наложена и влязла в сила санкция „прекратяване на договор“ в релевантния за нормата период. По делото обаче безспорно също така е установено, че със заповед № ЗОА-0270/27.04.2026 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, се прекратява удостоверение за регистрация № BG/CA01/MD0002/28.02.2020 г. за група медицински изделия - индивидуални ортопедични обувки и стелки Dr. Orthopedic, издадено на „Др. Ортопедик“ ЕООД, като същото се заличава от регистъра по чл. 31, ал. 2, т. 4 от ЗМИ, както и че със заповед № ЗХУ/3-0071/27.04.2026 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, е наредено в регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ на лицата, осъществяващи дейности за производство и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, предназначени за хора с увреждания, в 3-дневен срок от издаване на заповедта да се заличи от регистъра „Др. Ортопедик“ ЕООД - производител, представлявано от Е. А. К.. Посочените по-горе заповеди, съдът приема за влезли в сила, предвид получената от ИАЛ информация, както и предвид че единственото заинтересовано лице в случая е „Др. Ортопедик“ ЕООД, по чиято инициатива същите са постановени. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. За да направи проверка за материалната законосъобразност на един индивидуален административен акт, съгласно чл. 146, т. 3 от АПК, съдът трябва да установи кои са твърдяните в акта факти и обстоятелства, настъпили ли са и съответни ли са на предвидените в хипотезата на сочената от органа правна норма. С оглед на това проверката е винаги a posteriori. Нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти. В конкретната хипотеза установеният факт, че с влязла в сила заповед № ЗХУ/3-0071 от 27.04.2026 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, е наредено в регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ на лицата, осъществяващи дейности за производство и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, предназначени за хора с увреждания, в 3-дневен срок от издаване на заповедта да се заличи от регистъра „Др. Ортопедик“ ЕООД - производител, представлявано от Е. А. К., следва да се съобрази по чл. 142, ал.2 от АПК. Установеният с цитираната заповед факт – заличаване от регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ на „Др. Ортопедик“ ЕООД - производител, представлявано от Е. А. К. представлява именно ново обстоятелство, относимо към предмета на правния спор, по см. на чл. 142, ал. 2 от АПК и следва да бъде съобразено от съда, доколкото при наличието му отпада и отрицателната предпоставка за сключване на договор по чл. 43, ал. 1 от Наредба № 10 от 2009 г. с жалбоподателя. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. По изложените съображения, настоящият състав на съда намира, че жалбата се явява основателна, а разпореждането като незаконосъобразно следва да се отмени. Доколкото административното производство е започнало по заявление на жалбоподателя, то преписката следва да бъде изпратена на административния орган, за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона по чл. 173, ал. 2 от АПК като на основание чл. 174 от АПК съдът определя 30-дневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт за новото произнасяне на органа. При този изход на спора на оспорващия се следват разноските по производството. Такива са доказани в общ размер на 639,12 евро, от които 25, 57 евро за внесена държавна такса (л.7 и л.8 от делото) и 613,55 евро с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие на л. 38 по делото, заплатено по банков път (издадена фактура и банков документ на л.150 и л.151 от делото). Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2, чл. 174 от АПК, Административен съд – Русе