Решение № 57 от 4.6.2026 г. на Районен съд - Луковит по дело № 95/2025 г.

Мотиви към Решение по НОХД № 95/2025 г. по описа на Районен съд Луковит Районна прокуратура – Ловеч - ТО Тетевен е внесла обвинителен акт, с който е повдигнала обвинения срещу трима подсъдими, както следва: срещу П. Д. М. за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.4 от НК за това, че на 24.12.2023г., за времето от около 05:46 часа до около 05:53 часа в гр.Луковит, пред дискотека „А.“, като непълнолетен (на 17г.), но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на М. В. Х. причинил на М. В. Х. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на носа и кръвонасядания по лицето, реализирало медико- биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота като деянието е извършено по хулигански подбуди (без смислена причина, брутално и демонстративно незачитане на обществения ред, на публично място и в противоречие с възприетия морал и добрите нрави, демонстрирайки явното си неуважение към човешката личност, нейната телесна неприкосновеност и достойнство и при липса на личен мотив във взаимоотношенията си с пострадалия) срещу Г. Й. И. за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК за това, че на 24.12.2023г., за времето от около 05:46 часа до около 05:53 часа в гр.Луковит, пред дискотека „А.“, в съучастие като съизвършител с Г. А. С. (извършител) чрез нанасяне на удари с ръце и крака (ритници) в областта на главата на М. С. Ц. причинил на М. С. Ц. лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости, първа степен разклащане на 21 горен ляв зъб, разкъсно-контузна рана на носа, кръвонасядания по лицето, реализирало медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота като деянието е извършено по хулигански подбуди (без смислена причина, брутално и демонстративно незачитане на обществения ред, на публично място и в противоречие с възприетия морал и добрите нрави, демонстрирайки явното си неуважение към човешката личност, нейната телесна неприкосновеност и достойнство и при липса на личен мотив във взаимоотношенията си с пострадалия); срещу Г. А. С. за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК за това, че на 24.12.2023г., за времето от около 05:46 часа до около 05:53 часа в гр.Луковит, пред дискотека „А.“, в съучастие като съизвършител с Г. Й. И. (извършител) чрез нанасяне на удари с ръце и крака (ритници) в областта на главата на М. С. Ц. причинил на М. С. Ц. лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости, първа степен разклащане на 21 горен ляв зъб, разкъсно-контузна рана на носа, кръвонасядания по лицето, реализирало медико- биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота като деянието е извършено по хулигански подбуди (без смислена причина, брутално и демонстративно незачитане на обществения ред, на публично място и в противоречие с възприетия морал и добрите нрави, демонстрирайки явното си неуважение към човешката личност, нейната телесна неприкосновеност и достойнство и при липса на личен мотив във взаимоотношенията си с пострадалия). В проведеното разпоредително заседание по отношение на всеки от тримата подсъдими е констатирано наличието на основания делото да бъде разгледано по реда на диференцираната процедура по глава двадесет и осма от НПК „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“, поради което незабавно съдът е преминал към разглеждане на делото по реда на глава 28 от НПК. Съгласно чл. 376, ал. 3 и ал. 4 от НПК в това производство не се допуска граждански иск и по тези дела не участва частен обвинител. Поради това съдът остави без уважение искането на пострадалия М. С. Ц. чрез повереника адв. Д. П. за приемане за съвместно разглеждане в наказателния процес на граждански иск срещу обвиняемите Г. Й. И. и Г. А. С. за сумата 10 000 лева, претендирана като обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди и за конституирането му в тази връзка като граждански ищец. Преди приключване на съдебното следствие е представено писмено споразумение на основание чл. 375а, ал. 3 вр. чл. 384а от НК сключено между прокурора, защитника на подсъдимия П. Д. М. и подсъдимия. С определение № 75 от 29.10.2025 г. по НОХД № 296/2025 г. по описа на РС – Луковит, по реда на чл. 384а, ал. 2 от НПК, друг състав на съда е одобрил споразумението, по силата на което е признал П. Д. М. за виновен за престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.4 от НК. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. На основание чл. 384а, ал. 3 от НПК, след произнасяне по споразумението съдът е продължил разглеждането на делото по обвинението срещу Г. Й. И. и Г. А. С. за престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК. Районна прокуратура – Ловеч не изпраща представител в съдебно заседание. Обвиняемият Г. А. С. дава обяснения, в които отрича да е участвал в сбИ.е. В последното съдебно заседание обвиняемият Г. А. С., редовно призован, не се явява и не изразява становище в съдебните прения. Защитникът му – адв. Р. М. счита, че в съдебното следствие не са събрани доказателства в подкрепа на обвинението срещу подзащитния му, пледира същия да бъде оправдан, като излага подробни съображения за това. Обв. Г. Й. И. дава обяснения, в които отрича да е участвал в някакво сбИ.е. Моли да бъде оправдан. Защитникът му адв. С. Х. счита, че в съдебното следствие не са събрани доказателства в подкрепа на обвинението срещу подзащитния й, пледира същия да бъде оправдан, като излага подробни съображения за това. Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Обвиняемият Г. Й. И. е роден на /лични данни заличени по GDPR/, ЕГН: ••••••••••. Обвиняемият Г. А. С. е роден на /лични данни заличени по GDPR/ ЕГН:••••••••••. На 23 срещу 24.12.2023 г. след полунощ св. П. Д. М. отишъл с приятели – обв. Г. А. С., св. Н. М. К. св. Б. М. А. в дискотека „А.“ в гр. Луковит. В дискотеката празнувал рожден ден и св. И. Б. Б. заедно с приятели, сред които били и обв. Г. Й. И. и св. К. П. Г.. Около 02.00 часа след полунощ в дискотеката дошли и свидетелите М. С. Ц., Б. Г. И. и Т. М. А., които пристигнали с такси от гр. Червен бряг. В дискотеката дошли и св. М. В. Х. и св. Б. К. Ц., които също пристигнали с такси от гр. Червен бряг. Дискотеката била пълна, имало много посетители. Св. Т. Т. Ц. и св. Л. Г. Г. също били тази нощ в дискотеката. Всички употребявали алкохол и се забавлявали, инциденти вътре не е имало. Около 5:45 часа свидетелите М. С. Ц., Б. Г. И. и Т. М. А. решили да си тръгват, като се разбрали със свидетелите М. В. Х. и Б. К. Ц. да се комбинират за такси, което да ги закара до гр. Червен бряг. Извикали такси и излезли пред заведението да го чакат. На около 15 метра от тях стоял св. П. Д. М., облечен с бяло яке, заедно с още 4-5 момчета, всичките облечени с тъмни якета. Св. П. Димитов М. се приближил към компанията от гр. Червен бряг и понечил да напръска със спрей с парфюм св. Т. М. А., с когото се познавали. Последният му казал, че не иска да го пръска. Тогава св. П. Д. М. напръскал със спрея св. М. С. Ц., който му казал да спре да го пръска, но св. М. отново го напръскал, при което св. М. Ц. му казал „Спри да ме пръскаш с тази сперма“. Двамата започнали да се разправят, защото св. П. М. разбрал, че св. Ц. му е казал да му яде спермата, св. Т. А. се опитал да го убеждава, че погрешно е разбрал какво му е казал св. Ц., че не е искал да го обиди. В 05:47 ч. пред дискотеката пристигнало таксито с водач св. И. М. Д.. Св. Б. Г. И. и св. Б. К. Ц. се качили в таксито. Св. М. В. Х. се изправил до отворената задна дясна врата на таксито да си допуши цигарата, когато св. П. Д. М. му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето. Междувременно до таксито се приближили и другите 4-5 непознати лица. Св. М. Ц. тръгнал да се качва в таксито, но едно от лицата му нанесъл удар с юмрук в лицето, две от лицата го издърпали за качулката на якето зад таксито, където трите лица продължили да му нанасят удари с ръце и крака в областта на лицето. Побоят продължил около 2 минути, след което св. М. Ц. успял да се качи в таксито, бил с окървавено лице. Св. Т. А. също се качил в таксито и всички отишли в РУ – Луковит, където подали сигнал за случая. От заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза е видно, че на св. М. В. Х. е причинено разкъсно-контузна рана и кръвонасядания по лицето, които травматични увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Увреждането е резултат на тъпа травма и според вида и разположението си може да е причинено от удари с ръце, крака в областта на лицето, както се съобщава по делото. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза на св. М. С. Ц. е причинено счупване на носните кости наложило тяхното наместване; първа степен разклащане на 21 – първи горен ляв зъб неналагащо поставянето на шина /лекостепенно/; разкъсно-контузна рана на носа; кръвонасядания на лицето, които травматични увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Увреждането е резултат от тъпа травма и според вида и разположението си може да е причинено от удари с ръце, крака в областта на лицето, както се съобщава по делото. На досъдебното производство е назначена съдебна видео-техническа експертиза с обект на изследване DVD-R диск, съдържащ видеозаписи от камера на системата за видеонаблюдение в гр. Луковит от 24.12.2023 г., находяща се в близост до дискотека „А.“ в гр. Луковит. Вещото лице е разпечатало кадри от видеофайловете – Фотоприложение 1 и Фотоприложение 2, като е направило описание на действията на участниците във видеото. Съгласно заключението при изследване на видеозаписите се установило, че участниците в побоя, които нанасят удари на лице от мъжки пол, обозначено във фотоприложенията като Мъж 7, са три лица, обозначени в същите като Мъж 3, Мъж 5 и Мъж 6. Назначената в досъдебното производство лицево-идентификационна експертиза /Протокол № 32/24-4 от 26.09.2024 г. / е дала заключение, че поради лошото качество на изображенията, дължащо се на резолюцията, ниската осветеност, голямото разстояние, от което са заснети лицата и ракурса не може да се извърши идентификация на лицата от мъжки пол, описани в заключението на видео-техническата експертиза като Мъж 3, Мъж 5 и Мъж 6. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства: обясненията на обвиняемите, показанията на свидетелите М. С. Ц., М. В. Х., Б. Г. И., Т. М. А., Л. Г. Г., К. П. Г., Б. К. Ц., И. Б. Б., П. Д. М., И. М. Д., И. К. К., Г. С. М., Т. Т. Ц., В. И.а И., Б. М. А., Л. К. Л., Н. М. К. след преценка по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК на събраните на ДП писмени и гласни доказателства, както и от писмените доказателства събрани в досъдебното производство, включени в доказателствения материал на основание чл. 378, ал. 2 от НПК – заключения на съдебномедицински експертизи, заключение на съдебна видео-техническа експертиза, заключение на лицево-идентификационна експертиза, медицинска документация, справки за съдимост, характеристични справки и др. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Несъмнено установено е извършването на престъпление против личността на св. М. С. Ц.. На инкриминираните дата, часови интервал и място му е бил нанесен побой от три непознати лица, при който са му били причинени установените чрез СМЕ травматични увреждания, съставляващи лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Спорният по делото въпрос е относно съпричастността към деянието на обв. Г. Й. И. и обв. Г. А. С.. Пострадалият М. С. Ц. твърди, че повече от две лица са му нанесли ударите, бил е наведен с лицето надолу, когато получил удари отляво и отдясно, не е видял кой му нанася ударите, а когато се е изправил бил със замъглен поглед. Преди това е видял лицата, които са стояли непосредствено до таксито преди да получи ударите. След инцидента негови приятели са му показвали снимки на приятели на П. М., с които е бил в една компания, разпознал на тези снимки двамата обвиняеми, разбрал и как се казват. При проведеното в следствието разпознаване по снимки разпознал двамата обвиняеми като лицата, които са били в непосредствена близост до таксито. Св. М. В. Х. твърди, че зад таксито двама или трима са нанасяли побой на М. Ц., разбрал после, че единият се казва Г., има бегли спомени, а в съдебното заседание посочи св. К. П. Г., че го е видял да нанася удари на М. Ц.. Св. Т. М. А. познавал лично само св. П. М., а останалите не познавал. Сочи, че двама са издърпали св. М. Ц. от таксито, трима или повече лица са му нанасяли удари веднъж до таксито, а след това зад таксито. Свидетелят сочи, че след случая е направил собствено проучване във Фейсбук и научил имената на две от лицата – Г. И. и Г. А., които после разпознал по снимки в следствието. Останалите двама свидетели от групата от гр. Червен бряг не изнасят информация досежно авторството на деянието. Св. Б. Г. И. е бил в таксито и твърди, че не е видял какво се е случило отвън, видял е само, че М. Ц. се е качил в таксито с окървавено лице, а св. Б. К. Ц. сочи, че е бил в таксито на предна седалка, отвън е имало около 7-8 човека, имало суматоха, видял, че удрят М. Ц., но не видял кой и колко лица го удрят, повече от един са го удряли. Показанията на прекия участник в конфликтната ситуация - св. П. Д. М. касаят повода за възникването на конфликта, спречкването му със св. М. Ц. по повод напръскването с парфюм и възприетата според него обидна реплика /“предложи ми да му ям спермата“/, както и нанасянето от негова страна на удар по св. М. Х., след което настанало суматоха, но твърди, че не е видял някой да нанася удари по св. М. Цветков, не си спомня обв. Г. И. и обв. Г. С. да са се появили в тази суматоха. Св. Л. Г. Г. твърди, че е бил в дискотеката, но си е тръгнал рано, не е присъствал на побой. Св. И. Б. Б. – празнувал рожден ден в дискотеката, тръгнал си е рано към 3.30 – 4.00 часа с приятелката си. Св. К. П. Г. е бил на рождения ден на св. И. Б., тръгнал си заедно с обв. Г. И. към 4.00-5.00 часа, не е видял нищо, на следващия ден разбрал за инцидента. Св. Тодор Т. Ц. няма спомени за случая. Св. Б. М. А. и св. Н. М. К. твърдят, че си тръгнали от дискотеката заедно с обв. Г. С., отвън имало много хора на групички, имало суматоха, но не са видяли сбИ.е. Св. Л. К. Л. заяви, че не е присъствал в дискотека „А.“ и не знае нищо за случая. Единствената индиция, навеждаща на предположението за участието на двамата обвиняеми в инкриминираното деяние е извършеното в хода на разследването разпознаване на лица по фотоснимки от св. М. Сименов Ц. и от св. Т. М. А., обективирани в протоколи, находящи се на л. 231 – л. 238 и на л.243 – л. 246 от материалите по досъдебното производство. Относно проведеното разпознаване с разпознаващ св. М. С. Ц.. Съставени са четири броя протоколи за разпознаване на лица по снимки, всичките с посочена дата 30.09.2020 г., която дата е преди инкриминираното деяние и преди образуване на досъдебното производство. Очевидно се касае за техническа грешка при изписване на датата, но от материалите по досъдебното производство не може да се установи на коя дата всъщност е извършено процесуално-следственото действие. На л. 229 от ДП е приложен констативен протокол, съставен от водещия разследването следовател за призоваване по телефона на св. М. Ц. за разпит като свидетел на дата 04.09.2024 г. от 10.00 ч., а на л. 228 – констативен протокол за призоваване на същия свидетел по телефона за участие в разпознаване на лица по снимки за дата 30.09.2024 г. в 10.00 ч. Същевременно е приложен фотоалбум от извършено разпознаване на дата 04.09.2024 г. При това разпознаване, проведено на неустановена дата, св. Ц. е разпознал на предоставените му снимки П. Д. М. като лицето причинило конфликта, обв. Г. А. С., св. Л. Г. Г. и обв. Г. Й. И. като лица присъствали при побоя. За Г. И. е посочил, че е държал вратата на таксито. Освен че е сгрешена датата, в протоколите за процесуално-следственото действие разпознаване на лица липсва час на започването му, както и час на приключването му, което налага преценката, че тези протоколи не отговарят на изискванията на чл. 129, ал. 1 от НПК. В случай, че се приеме датата от фотоалбума 04.09.2024 г. за меродавна, с оглед липсата на посочен час на започване на съответното действие по разпознаване не може да се установи и спазена ли е нормата на чл. 170 от НПК, а именно преди да бъде извършено разпознаването свидетелят дали непосредствено преди това е бил разпитан за особеностите, по които може да разпознае съответните лица. В случая свидетелят бил разпитан на 04.09.2024 г. за времето от 10.00 до 10.10 ч. /л.229-230/ за обстоятелствата по чл. 170 НПК, като е посочил твърде общи белези – видима възраст около двадесет, двадесет и пет годишни, облечени с тъмни дрехи, нормално телосложение за тази възраст, с черни къси коси. На следващо място, разпознаването е извършено по снимки, което по принцип е законово допустимо съгласно чл. 171, ал. 4 от НПК. Въпреки това, разпознаването на живо лице е много по-сигурно от това по снимки, поради което второто е изключение в процесуалния закон и то може да бъде извършено само ако е невъзможно разпознаване на живо лице. В материалите на досъдебното производство са налични констативни протоколи за призоваване по телефона на Г. И. Ценков, Т. Т. Ц. и Л. Г. Г. за участие в разпознаване на дата 04.09.2024 г. от 10.00 часа, удостоверено е че призованите лица са заявили, че ще се явят пред разследващия орган, като няма данни да не са се явили. Върху снимковият материал, предоставен на свидетеля за разпознаване на лицата от № 1 до № 4 е извършена поправка на номерацията с коректор, като не е известно кога и от кого е извършена тази поправка. В показанията си св. Ц. сочи, че при разпознаването не е забелязал да е поправяна номерацията на снимките, не е обърнал внимание на това. В протоколите за разпознаване със сгрешена дата е посочено, че действието е извършено от водещия разследването следовател Ц. Ц.а в присъствието на поемни лица П. П. Н. и И. К. К.. Разпитана като свидетел И. К. сочи, че е била поемно лице на разпознаване по снимки, което се е извършвало от следовател – мъж от Ловеч, друга жена освен другото поемно лице в помещението, в което се е извършвало действието, не е имало, познава следовател Ц. Ц.а и тя изобщо не е влизала. Освен това свидетелката сочи, че е имало трима или четирима разпознаващи, които влизали един по един в помещението. Не е забелязала дали към момента на разпознаването е имало поправка в номерацията на снимките. Другото поемно лице - П. П. Н., посочено в протоколите, въпреки усилията на съда не беше редовно призовано, тъй като не пребивава на посочения в протоколите адрес в гр. Враца, на който е и адресната й регистрация, не се установи друг адрес, на който може да бъде намерен. При тези факти, съдът намира, че протоколите с посочена сгрешена дата 30.09.2020 г. за разпознаване на лица по снимки /към които е приложен фотоалбум от 04.09.2024 г./ от разпознаващия М. С. Ц., са негодни доказателствени средства, поради допуснати нарушения на НПК, както при извършване на самото процесуално действие, така и с оглед съставените протоколи, обективиращи същото, поради което и съдът ги изключва от доказателствения материал по делото. Относно проведеното разпознаване на 29.11.2024 г. с разпознаващ св. Т. М. А.. Видно от съставените четири броя протоколи за разпознаване на лица по снимки, всичките от дата 29.11.2024 г., с приложен фотоалбум от същата дата, на свидетеля са представени за разпознаване снимки на същите 16 броя лица, като номерацията на снимките на лицата от № 1 до № 4 е заличена с коректор и впоследствие поправена. При това разпознаване св. А. е посочил П. М. /№ 1/, когото познавал, Г. А. С. /№ 2/, Л. К. Л. /№ 3/ и Г. Й. И. /№ 9/. За последните трима е посочил, че са нанасяли удари на пострадалия М. Ц.. За разпознатите обвиняеми е заявил, че знае, че и двамата се казват Г.. На 29.11.2024 г. за времето от 14.25 ч. до 14.35 ч. свидетелят е разпитан за обстоятелствата по чл. 170 НПК. Заявил е, че може да разпознае лицата, които са ги нападнали по „чертите на лицето“, двадесет годишни, облечени с тъмни якета. Единствено П. М., когото свидетелят познавал, бил облечен с бяло яке. В протоколите за разпознаване от 29.11.2024 г. липсва посочен часови интервал, в който е извършено действието – нарушение на изискванията на чл. 129, ал. 1 от НПК. Също така не може да се прецени дали разпита на свидетеля по чл. 170 НПК е извършен непосредствено преди разпознаването. В хода на съдебното следствие са разпитани поемните лица, участвали при разпознаването на 29.11.2024 г. От показанията на поемното лице Г. С. М. се установява, че е отишла по лични въпроси в следствието при следовател Ц.а, било есента 2024 г., към 11 часа, в кабинета й имало едно момче и момиче, които гледали каталог със снимки. Попитана била дали познава някой от лицата на снимките и тя се подписала на някакъв документ, че не познава никой. Свидетелката не разбрала като каква се подписва, останала с впечатлението, че тя е разпознаващ. От показанията на поемното лице В. И. И. се установява, че е съпруга на разпознаващия Т. А., както и че пострадалият М. С. Ц. им е кръстник. Сочи, че в деня след инцидента съпругът й си е направил проучване във Фейсбук и при разпознаването е намерил снимките на тези лица, които преди това е разпознал по снимки във Фейсбук, знае, че ставало въпрос за двама Г.ци. Съдът намира, че е била нарушена процедурата по чл. 137 НПК. Макар и формално поемните лица да са се подписали в протоколите, че са запознати с правата си по чл. 137, ал. 3 и ал. 4 от НПК, те реално не са им били разяснени /чл. 137, ал. 5 от НПК/. Поемното лице Г. С. М. изобщо не е разбрала в какво качество се подписва на протокола, че е определена за поемно лице, останала с впечатлението, че е разпознаващ. Поемното лице В. И. И. е определена в нарушение на чл. 137, ал. 2 от НПК, тъй като е близка с пострадалия /който е неин кръстник/ и съпруга на разпознаващия, който пък е близък приятел на пострадалия. С оглед на констатираните пороци, настоящият състав намира, че извършеното действие по разпознаване е било изначално опорочено, поради което обективираният в протоколите за разпознаване резултат не следва да се кредитира, а самите протоколи да бъдат ценени като годно доказателствено средство. Само за пълнота ще се посочи, че и достоверността на резултата от разпознаването е съмнителна, доколкото очевидно св. А. е повлиян от предварителното проучване, което си е направил във Фейсбук. Освен това е разпознал и Л. К. Л. като едно от лицата, които са нанасяли удари на пострадалия, същият въобще не е разпитван като свидетел в досъдебното производство. Разпитан като свидетел в съдебното следствие Л. К. Л. пък заяви, че въобще не е присъствал в дискотеката и не знае нищо за случая. Събраните в хода на делото доказателства не установяват по несъмнен начин авторството на деянието в лицето на обвиняемите лица. Анализът на доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка не обуслови извод за несъмнена доказаност на авторството на обвиняемите в извършване на инкриминираното деяние. Според чл. 303, ал. 1 НПК присъдата не може да почива на предположения. Само когато всички факти, включени във веригата на причинноследствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат напълно изяснени и установени с изискуемия се доказателствен интензитет, съдът може да обяви осъдителен съдебен акт. Съдът прецени, че събраните по делото доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъдат признати обвиняемите за виновни. По изложените съображения съдът призна обвиняемите Г. Й. И. и Г. А. С. за невиновни и на основание чл. 304 от НПК ги оправда по обвинението за извършено по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК престъпление. На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените в хода на досъдебното производство разноски в общ размер на 915,74 евро /1791,04 лв./ остават за сметка на държавата. По изложените съображения съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: