Решение № 23 от 7.8.2026 г. на Районен съд - Тутракан по дело № 85/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН. С Наказателно постановление № 885406-F869882 от 21.04.2026 г. на началник отдел „О. д.“ – В., дирекция „О. д.“ в ГД „Ф. к.“ при Национална агенция за приходите, на ЕТ „Е.-22-Б. Д.“ с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление •••, представляващ търговското качество на Б. Ю. Д. с ЕГН ••••••••••, за извършено нарушение на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 във връзка с ал. 1, т. 6 от ЗВЕРБ, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 600 евро. Недоволен от издаденото наказателно постановление, жалбоподателят го обжалва в срок, излагайки обстойни доводи за незаконосъобразността на НП. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощения адв. С. Р. от АК – Силистра. Претендират се сторените в хода на производството разноски. Въззиваемата страна – началник отдел „О. д.“ – В., дирекция „О. д. в ГД „Ф. к.“ при Национална агенция за приходите, редовно призован, не се явява, представлява се от ст. юрисконсулт Н. О.. В приложената писмена защита с вх. № 3544/09.07.2026 последният излага доводи за законосъобразността на НП. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност на адвокатското такова. Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан, редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното. На 28.01.2026 г. С. П. Д. и М. Р. Й. – инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол“ към НАП, извършили проверка в търговски обект – мини маркет „Е.“, намиращ се на адрес: •••, стопанисван от ЕТ „Е.-22-Б. Д.“, за което бил съставен Протокол за извършена проверка в обект серия АА № 0170587/28.01.2026 г. (л. 38). С писмо-покана по чл. 55а, ал. 1 от ЗВЕРБ от същата дата (л. 64), подписано за получено от търговеца на 28.01.2026, и допълнително изпратено по електронната му поща, проверяващата Д. изискала допълнителна информация във връзка с ценообразуването на подбрани продукти за следните дати: 11.08.2025 г., 11.10.2025 г. и 28.01.2026 г. Даден е на търговеца минималния срок по чл. 55а, ал. 2 от ЗВЕРБ от „пет работни дни от получаване на настоящото писмо“ за представяне на документите. Търговецът своевременно е представил документи за поисканата информация, с изключение на фактура за хранителни продукти към август 2025. Даденият срок по чл. 55а, ал. 2 от ЗВЕРБ е следвало да изтече на 04.02.2026, тъй като се броят само работните дни, а не и почивните, според начина, по който е указан срокът в чл. 55а, ал. 2 от ЗВЕРБ и в самото писмопокана по чл. 55а, ал. 1 от ЗВЕРБ. Така, първия работен ден от 28 януари, когато е връчена поканата, е 29 януари, вторият – 30 януари, третият – 2 февруари, четвъртият – 3 февруари, и петият – 4 февруари. Вместо да изчакат изтичането на срока за представяне на информацията, която са поискали, проверяващите прибързано са съставили акт за установяване на административно нарушение на 03.02.2026, в който констатират, че продажната цента на продукт „Яйца L размер“ към 11.10.2025 г. била 0,42 лв., а към 28.01.2026 г. – 0,48 лв., т.е. същата била повишена с 14,29 %. Същевременно доставната цена на продукта към 11.10.2025 г. била 0,34 лв. без ДДС (така е написано в АУАН), а към 28.01.2026 г. – 0,18 евро без ДДС, т. е. повишението на доставната цена било 2,94 %, поради което приели, че повишението на продажната цена било неоправдано. Продажната цена на продукт „Картофи 1 кг.“ към 11.08.2025 г. била 1,50 лв., а към 11.10.2025 г. – 1,75 лв. (повишение от 16,67 %). Същевременно, доколкото търговецът не представил фактура до момента на съставяне на АУАН, установяваща доставната цена на продукта за м. август, а същата към м. октомври 2025 г. била 1,17 лв. без ДДС, проверяващите приели, че увеличението на продажната цена от 16,67 % било необосновано. Със съставения на 03.02.2026 от С. П. АУАН № F869882 е вменено на ЕТ „Елис-22-Б. Джемил“ извършването на нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. Актът бил подписан от другата проверяваща в качеството на свидетел. АУАН бил връчен на търговеца на същата дата. На 04.02.2026, която дата е все още в срока на поканата по чл. 55а, ал. 1 и ал. 2 от ЗВЕРБ, Б. Д. подал възражение срещу съставения му акт, прилагайки фактура от 13.08.2025 г., от която е видна единичната доставна цена на картофите (1 лв. без ДДС), като е защитил доводите си, че всъщност не са налице твърдените от служителите на НАП необосновани увеличения на продажните цени за посочените дати. На 21.04.2026 г. било издадено процесното НП, което било връчено на търговеца на 07.05.2026 г. чрез Неджля Джемил – член на неговото домакинство. На 15.05.2026 г. била подадена жалбата против НП. В съдебното заседание актосъставителката признава, че ако е била взела под внимание фактурата от 13.08.2025, нямало е да състави акта за установяване на административно нарушение, тъй като такова липсвало. От собствени изчисления, след като ѝ е представена фактурата, излязло, че доставната цена е повишена с по-висок процент, отколкото продажната цена, която е била обявена. Съдът установява същото. Цената на яйцата към 11.10.2025, за която е взета под внимание фактура № 1000255245/10.10.2025, е посочена в АУАН като 0,34 лева без ДДС, а във фактурата пише, че е с ДДС. Тоест, без ДДС следва да е 0,2833 лева за брой, което прави 0,1448 цента за брой. Към 28.01.2026 е взета под внимание фактура № 1000264067/27.01.2026, в която единичната цена, но вече не е посочена с ДДС, при това е закръглена нагоре. Реалната цена без ДДС може да се изчисли, като цената от 63 евро без ДДС се раздели на броя на яйцата, за който се отнася тази цена, т.е. (63 : 360) = 0,175 цента за брой. Така, увеличението на яйцата L е (0,1750 – 0,1448) = 0,0302 евроцента, което е (0,0302 : 0,1448) = 0,2085% увеличение на доставната цена за януари 2026 спрямо октомври 2025. Същевременно проверяващите са установили, че увеличението на продажната цена в търговския обект на жалбоподателя за същия период е 14,29%. Картофите през октомври 2025 са били с доставна цена 1,17 лева/кг без ДДС, а от представената в срока по чл. 55а, ал. 2 от ЗВЕРБ фактурата за доставните цени на картофите през август 2025 е видно, че същите са с цена 1,00 лева за килограм. Увеличението е (1,17 – 1,00) : 1,00 = 17%. Същевременно, според проверяващите, увеличението на продажната цена на картофите за този период е 16,67 %, т.е. отново е по-малко от увеличението на доставните цени. Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото доказателства: показанията на актосъставителя; заверени копия на НП № 885406-F869882/21.04.2026 г.; известие за доставяне; АУАН № F869882/03.02.2026 г.; Възражение вх. № 55-18-686/04.02.2026 г.; Фактура № 1000030676/13.08.2025 г.; Протокол сер. АА № 1872721/03.02.2026 г.; Фактура № 1000033343/26.01.2026 г.; Фактура № 1000031866/10.10.2025 г.; Фактура № 1000264067/27.01.2026 г.; Фактура № 1000255245/10.10.2026 г.; Фактура № 1000250389/15.08.2026 г.; Фактура № 1000249793/08.08.2025 г.; Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0170587/28.01.2026 г. с приложени фискални бонове; Писмо изх. № 55-30-3418/28.01.2026 г.; Заповед № З-ОПР- 30-1/13.01.2026 г. на изпълнителния директор на НАП. Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава, тя е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Административнонаказателното производство (АНП) е започнало със съставянето на АУАН № F869882/03.02.2026 г. в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Актът е съставен от надлежен орган съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН във връзка с чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗВЕРБ във връзка с т. 2, б. „а“ от Заповед № З-ОПР-30-1/13.01.2026 г. на ИД на НАП и чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Поради това, че АУАН е съставен преди да е изтекъл срокът по чл. 55а, ал. 2 от ЗВЕРБ, същият се явява незаконосъобразен, което се признава непряко и от самата актосъставителка. НП № 855406-F869882/21.04.2026 г. е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от надлежен АНО съгласно чл. 47, ал. 2 вр. ал. 1, б. „б“ от ЗАНН във връзка с чл. 60, ал. 2, т. 3 от ЗВЕРБ във връзка с т. 1, б. „з“ от Заповед № З- ОПР-30-1/13.01.2026 г. на ИД на НАП. Жалбоподателят е административнонаказателно отговорно лице и представлява надлежен субект на административно нарушение по чл. 59, ал. 5, т. 6 вр. ал. 1, т. 6 вр. чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, тъй като е едноличен търговец, следователно има търговско качество по смисъла на ТЗ – § 1, т. 17 от ДР на ЗВЕРБ, и предлага стоки на потребители, доколкото обектът му е магазин. Изпълнителното деяние се заключава в необосновано от обективни икономически фактори увеличение на цените в търговския обект на субекта на нарушението в периода от 08.08.2025 г. до 08.08.2026 г. Изводът следва въпреки излишно усложнената от законодателя формулировка на разпоредбата (плод вероятно на дословен превод на нормативен акт от ПЕС). Задължението за добросъвестно и прозрачно ценообразуване, въведено от законодателя, според съда няма самостоятелно значение на отделен фактически състав на нарушение, тъй като ако то е изпълнено, и цената би била обективно повишена, и обратното – ако цената е злонамерено повишена (при липса на обективни икономически фактори), то и ценообразуването ще е недобросъвествно и непрозрачно (каквото и да значи последното). Доколкото процентно съотношение на увеличението на продажните цени към това на доставните цени се явява по-ниско, то според съда, а и според закона (§ 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ), увеличението намира своята обективна икономическа обосновка във външни за търговеца фактори, каквито са повишените доставните цени. Същите не се определят от търговеца – субект на твърдяното нарушение, и са извън неговия контрол, поради което завишаването на продажните цени вследствие на завишените доставни цени не следва да се вменява на търговеца, предлагащ непосредствено стоки на потребителите. Предвид изложеното, съдът счита, че следва да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, тъй като при издаването му е допуснато неправилно приложение на материалния закон – наказаното лице не е извършило вмененото му административно нарушение; а освен това, е допуснато и съществено процесуално нарушение като не е изчакан да изтече срокът за представяне на поисканата информация, необходима на проверяващите органи, преди да се състави АУАН. В хода на производството процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 400 евро. С оглед изхода на делото, искането се явява основателно. Съобразявайки атакуваната имуществена санкция от 2600 евро, която е материалният интерес на жалбоподателя от делото, и преценявайки обема на извършената от адвоката работа, възнаграждението му не е прекомерно, а възражението за обратното следва да бъде отклонено. Тежестта по възстановяване на разноските, направен от жалбоподателя, следва да бъде възложена на НАП. Предвид изхода на делото, искането на представителя на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се отхвърли като неоснователно. Водим от горното, съдът