Решение № 4418 от 31.10.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 822/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Производството е образувано по жалба на Б. П. Б. от [населено място], депозирана чрез процесуален представител, против т.II от Заповед № 3282з-3750 от 09.08.2024г. издадена от ЗА Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР, с която е заповядано временно отстраняване на жалбоподателя от длъжност и е разпоредено да бъдат иззети служебната му карта, личния знак и служебното оръжие. В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването й при неспазване на установената форма и материална незаконосъобразност. Твърди се, че в нарушение на чл.10, ал.2 от АПК издателят на заповедта не е бил безпристрастен, когато е издал административния акт с който жалбоподателят е отстранен от длъжност. Сочи се, че според практиката на Европейския съд по правата на човека, презумпцията за невиновност се нарушавала, ако в съдебното решение или декларация от страна на длъжностно лице във връзка с лице обвинено в извършване на престъпление се изразявало мнение, че то е виновно, преди да е доказана вината му. В дисциплинарни производства, подобни на настоящото ЕСПЧ бил приел, че не е нито цел нито търсен ефект на разпоредбата на чл.6, пар.2 от Конвенцията да възпрепятства властите, разполагащи с дисциплинарна власт да налагат санкции на държавен служител за деяния, за които му е повдигнато обвинение в извършване на престъпление, когато деянията са надлежно установени. Все пак, ако вътрешното решение за дисциплинарно наказание съдържа изявление, което вменява наказателната отговорност на съответното лице, това може да повдигне въпрос, попадащ в приложното поле на чл.6, пар.2 от Конвенцията. Освен наказателния съд чрез осъдителна присъда и при изчерпателно уредените хипотези, при които гражданският съд можел да се произнесе по предявен иск за установяване на престъпно обстоятелство, друг административен орган или съд не разполагал с компетентност да установява престъпни обстоятелства, съответно наличие на административно нарушение, дори и инцидентно във връзка с разрешаването на друг спор, който му бил подведомствен или подсъден. Приемане на обратното водело до нарушаване презумпцията за невиновност. В случая, с посоченото в мотивите на заповедта на практика, че на 06.08.2024г. около 12.30ч. жалбоподателят при изпълняване служебните си задължения на работното място АРМ 10/изход леки автомобили/ е пропуснал за излизане от страната 3 автомобила, отговарящи на рисков профил, за което е приел парична облага от една банкнота, с номинал от 100 евро, на практика дисциплинарно наказващия орган се произнесъл по това дали жалбоподателят е извършил престъпление. Това, според оспорващия, водело до нарушаване на съществените административно производствени правила. Излага се, че в случая като правно основание за издаване на обжалвания акт били посочени едновременно нормите на чл.214, ал.1, т.1 и ал.4 от ЗМВР. Докато първата норма е била относима към изложените факти от заповедта, то втората хипотеза била изцяло неприложима, тъй като оспорващият бил задържан единствено за 24 часа по реда на ЗМВР. Данни за това същият да е бил привлечен като обвиняем по образуваното досъдебно производство, а впоследствие да му е взета каквато и да е мярка за процесуална принуда липсвали. Ето защо нормата на чл. 214, ал.4 от ЗМВР не можела да обоснове отстраняването му от длъжност. От друга страна нормата на чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР изисквала кумулативното наличие на образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР и факта, че служебното положение на служителя би затруднило разкриването на обективната истина. Докато първата предпоставка не изисквала излагането на съображения, то за втората следвало да е посочена конкретната връзка между служебното положение на жалбоподателя и опасността от затрудняване разкриването на обективната истина по образуваното дисциплинарно производство, която трябвало да бъде обоснована. В случая втората предпоставка била бланкетно посочена от административния орган.В тази насока се сочи, че жалбоподателят заема длъжността старши полицай, която била младша изпълнителска, поради което останалите служители в ГПУ – Свиленград не се намирали в каквато и да е йерархична зависимост с оспорващия, за да можел последния да окаже по какъвто и да е начин въздействие върху тях. Странно било и твърдението на предложилия образуването на дисциплинарното производство, че на жалбоподателя следвало да се ограничи достъпа до всички документи в РДГП Елхово, тъй като и към момента на образуване на дисциплинарното производство оспорващия нямал достъп до всички тях. Не се разбирала връзката между документите в РДГП Елхово и твърдението, че жалбоподателят е получил подкуп на ГКПП [населено място], още повече, че се твърдяло че местопроизшествието е било запазено и обработено от оперативна следствена група още на 06.08.2024г. Ако опасенията били свързани с присъствието на жалбоподателя в ГКПП“[населено място]“ то вместо да бъдел отстранен от длъжност, той можело да бъде командирован в друга РД“ГП“. Следователно мярката не била пропорционална на преследваната цел. На практика, със заповедта без да било налице повдигнато обвинение на жалбоподателя, а дисциплинарно наказващия орган прилагал обявената за противоконституционна с Решение № 10 от 29.05.2018г. на КС на РБ по к.д.№ 4/2017г. норма на чл. 214, ал.2 от ЗМВР. Твърди се също, че в случая е допуснато нарушение на чл.214, ал.3 от ЗМВР, според която срокът за временно отстраняване по ал.1 т.1 бил до два месеца, като по дисциплинарни производства с фактическа и правна сложност органът образувал дисциплинарното производство можел еднократно да продължи този срок с един месец. В заповедта срок за отстраняването не бил посочен, поради което оспорващият не можел да се защити срещу нея. Дори да се приемело, че имплицитно следва да се приеме, че срокът е максималният от два месеца, то мярката не била пропорционална на преследваната цел, тъй като в случая не било необходимо да се извършват действия по разследване за период от 2 месеца. По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на заповедта в оспорената й част по т.II като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна – Директор на Главна дирекция “Гранична полиция“-МВР, редовно призован не се явява, не изпраща процесуален представител и не ангажира становище по жалбата. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното: С Предложение рег. № 4070р-16733 от 07.08.2024г. Директора на РДГП-Елхово уведомил Директора на Главна дирекция“Гранична полиция“ – Елхово за получено съобщение № 10623/07.08.2024г. от Началника на 02 група на ГКПП – [населено място], в което се е съдържала информация за това, че на 06.08.2024г.в резултат на проведени оперативни мероприятия от служители на група ОИД от ГПУ Свиленград във вътрешността на страната и територията на ГКПП К. А. е извършен преглед на системата за видеонаблюдение на същото ГКПП, при което са възникнали съмнения за корупционно поведение от страна на служител от състава на дежурната смяна на ГКПП, изпълнявала служебните си задължения за времето от 08.00 часа до 20.00 часа на 06.08.2024г. Като във връзка с предприетите процесуално-следствени действия е установено, че на 06.08.2024г. около 12.30 часа мл. инспектор Б. Б. – старши полицай в 02 група на Гранично контролно –пропускателен пункт К. А. от ГПУ –Свиленград, към РДГП Елхово, е изпълнявал служебните си задължения на работно място АРМ 10/изход леки автомобили/ и е пропуснал на излизане от страната три автомобила отговарящи на рисков профил, за което е приел парична облага, от една банкнота с номинал от 100 евро. Посочено е също, че по случая е образувано ДП № 69 от 2024г. по описа на ОСлО-Хасково ОП Хасково по което служителят е задържан за срок от 24 часа със съответна заповед за полицейско задържане. В предложението са изложени и доводи за наличие на основания по чл. 214, ал.1, т.1 ал.4 от ЗМВР за временно отстраняване от длъжност на служителя. Въз основа на предложението на 09.08.2024г. За Директорът на ГД“ГП“-МВР е издал Заповед № 3282з-3750 от 09.08.2024г., с т.I от която заповядал образуване на дисциплинарно производство спрямо младши инспектор Б. П. Б. – старши полицай в 02 група на Гранично контролно-пропускателен пункт – К. А. от ГПУ Свиленград, към РД“ГП“ Елхово при ГДГП – МВР. С т.II от заповедта заповядал временно отстраняване от длъжност мл.инспекто Б. Б. и разпоредил да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие. Заповедта, съобразно саморъчно удостовереното в нея е съобщена на жалбоподателя на 14.08.2024г. в 11.10.ч. Жалбата срещу заповедта е депозирана по поща на 28.08.2024г., видно от пощенското клеймо и е постъпила в АдмС-Хасково на 30.08.2024г., като е регистрирана с вх. № 5842 от същата дата. Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. При извършената служебна проверка по реда на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 т. 1 от АПК, и съобразно представените по делото заповед за с № 3282з-3395 от 26.087.2024г. на Директора на ГД“ГП“, съдът намира проверяваният административен акт за изхождащ от компетентен орган по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР, вр. с чл.207, ал.1, т.2 от ЗМВР, вр. с чл. 215, ал.1 от ЗМВР. Заповедта е издадена в писмена форма и е подписана от издателя си. При издаването на заповедта не се констатира да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърденията за нарушение принципа на чл.10, ал.1 от АПК и за липсата на обективиран в заповедта срок за отстраняване на служителя съдът ще разгледа при преценката си за материална законосъобразност на административния акт. Заповедта е издадена на основание чл. 214, ал.1, т.1 и ал.4 от ЗМВР. От фактическа страна административният акт е обоснован с постъпилото предложение на Директора на РДГП-Елхово, в което са изложени съображения за осъществено дисциплинарно нарушение. Неоснователно се твърди от жалбоподателя, че органът е нарушил принципа за безпристрастност въведен с чл.10, ал.1 от АПК. Видно е от мотивите на заповедта, че за да обоснове образуването на дисциплинарно производство и да отстрани временно жалбоподателя от длъжност, ДНО единствено е преразказал съдържанието на отправеното до него предложение, а не е изложил извод за наличие на извършено от оспорващия престъпление от общ характер, нит е приел за безспорно установено, че такова е извършено. Липсва основание да се приеме, че се съдържа изявление вменяващо наказателна отговорност на Б. П. Б., поради което не може да се приеме, че издателят на заповедта не е бил безпристрастен към момента на издаването й. Съгласно разпоредбата на чл. 214, ал.1, т.1 от ЗМВР държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед в случай когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. Съответно в ал.4 на същата норма е предвидено, че държавен служител, на когото е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" или "домашен арест" по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, се отстранява временно от длъжност с писмена заповед на съответния орган по чл. 158 и 159, докато съответната мярка бъде отменена или заменена с гаранция или подписка. В чл. 215, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че при отстраняване от длъжност при условията на чл. 214, ал. 1, т. 1 и ал. 2 органът по чл. 207, ал. 1 разпорежда изземване на служебната карта, личния знак и служебното оръжие. Идентично правомощие, но при отстраняване при условията на чл.214, ал.4 от ЗМВР е предвидено и в чл.215, ал.5 от ЗМВР. В настоящото производство не се установява спрямо жалбоподателя да е била взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. В административната преписка липсват доказателства удостоверяващи този факт, а такива не са ангажирани и в изпълнение указанията на съда дадени на ответника с разпореждането за насрочване от 12.09.2024г., надлежно съобщено му на 13.09.2024г. Представени са единствено такива удостоверяващи, че на 06.08.2024г. в ОСлО-Хасково при ОП-Хасково е започнато досъдебно производство №69/2024г. срещу неконкретизиран мл.инспектор при ГКПП“[населено място]“ както и протокол за доброволно предаване, от който е видно че оспорващия в рамките на цитираното досъдебно производство доброволно предал свои вещи и дал обяснения досежно същите. При което не се доказва в случая да са били налице предпоставките визирани в чл. 214, ал.4 от АПК, даващи основание на органа да отстрани жалбоподателя от длъжност. Оттук не е налице възможност за прилагане хипотезата на чл. 215, ал.5 от ЗМВР. По отношение предпоставките на чл. 214, ал. 1, т.1 от ЗМВР: В този случай и за разлика от чл.214, ал.4 от ЗМВР органът действа при условие на оперативна самостоятелност. Съответно, за да бъде отстранен за определен период от време държавният служител от длъжност е необходимо да се налице две кумулативно необходими предпоставки: 1. Спрямо служителя да е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР и 2. Служебното му положение да затруднява разкриването на обективната истина. Първата предпоставка в случая е налице, тъй като с т.I от Заповед № 3282з-3750 от 09.08.2024г. срещу жалбоподателя е било образувано дисциплинарно производство при наличие на данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР. По отношение 2-та предпоставка: Със заповедта за образуване дисциплинарно производство е разпоредено срокът за приключването му да е до 10.10.2024г. До приключването на същото, ДНО безспорно е бил длъжен да осигури възможност за разкриване на обективната истина. В тази връзка няма пречка същият разполагайки с предоставената му от закона оперативна самостоятелност да прецени, че за правилното изясняване на дисциплинарното производство е наложително да отстрани дисциплинарно разследваното лице макар и временно от длъжност. Необходимо е обаче дисциплинарно наказващият орган да обоснове ясно и подробно тези си съображения по начин, по който и отстраненото лице да знае какви са конкретните мотиви на органа поради които спрямо него се въвежда този неблагоприятен резултат, но и съдът адекватно да може да упражни съдебен контрол върху така приложената временна мярка. В случая органът в заповедта си е преповторил доводите изложени в сезиращото го предложение, а именно, че „в качеството си на полицейски орган жалбоподателят би могъл да окаже влияние на обективността на свидетелите или да им въздейства да откажат да дават сведения по дисциплинарното производство, както и с цел да бъде ограничен достъпът му до документи в РДГП Елхово“, както и е посочил че приема за основателно искането за отстраняването му, тъй като с присъствието на работното си място би затруднил обективното извършване на разследването. Основателни в тази връзка се явяват възраженията в жалбата, че така изложените мотиви са изцяло бланкетни. Същите не могат да се отнесат към конкретните факти по случая. В мотивите си органът е посочил, че целта на приложената мярка е оспорващия да не окаже влияние върху обективността на свидетелите. Каква връзка имат тези свидетели с работното място на жалбоподателя е напълно неясно. Дали същите са служители в ГД“ГП“, респ. са колеги на оспорващия, или други лица имащи отношение към съответното, ГКПП, вкл. такива с които същия е в близки приятелски отношения или са дали уличаващи го обяснения в хода на дисциплинарното производство би могло да е само предмет на предположение в случая, което е недопустимо в рамките на формалното санкционно производство по прилагане на ограничителни мерки. Недостатъчно мотивиран се явява и втория довод на дисциплинарно наказващия орган за отстраняване на жалбоподателя от длъжност, а именно същия да няма достъп до всички документи в РДГП Елхово. Неясно е дали и какво отношение към разследването по дисциплинарното производство имат документите създавани и съхранявани в РДГП-Елхово, дали изобщо жалбоподателят е имал достъп до всички документи и ако не до кои евентуално е имал предоставен такъв. Неясно е и дали не би могло спрямо него вместо да бъде отстранен от длъжност, единствено да бъде ограничен достъпа му само до документите които имат отношение към случая(ако се приемер че е имал достъп до такива) и провежданото дисциплинарно производство, предвид че не е спорно обстоятелството, че служителят няма ръководни функции. Как, по какъв начин и по какви причини органът е счел, че с присъствието си на работното място служителят би затруднил обективното извършване на разследването е извод който също не е обоснован. Спазването на изискването за мотивировка на акта е гаранция за законосъобразност на същия, тъй като неизлагането на съображения защо административния орган е издал съответния акт както вече се посочи от една страна не дава възможност на засегнатите от акта лица да разберат по каква причина срещу тях са въведени неблагоприятните последици на акта и оттук да осъществят адекватно защитата си срещу него, а от друга страна препятства възможноста съда да осъществи необходимия контрол за законосъобразност на решението. Изискването за мотивировка не е самоцелно. Фактическите основания за издаване на акта следва да са конкретни и да са относими към приложимото материално право. Липсата на такива прави акта немотивиран, а съгласно трайно възприетата съдебна практика на касационната инстанция на липса на мотиви се приравнява и всяко общо и неконкретизирано излагане на твърдения. В случая мотиви отговарящи на горните изисквания и обосноваващи доводите на органа, че е налице от фактическа страна предпоставките на чл. 214, ал.1 от ЗМВР не са изложени в заповедта, а не се и съдържат в подготвителните документи по издаването й, поради което заповедта е издадена при наличие на отменително основание по чл. 146, т.2 от АПК. Отделно от това заповедта в оспорената й част е и материално незаконосъобразна. Съгласно чл. 214, ал. 3, пр. първо от ЗМВР, срокът за временно отстраняване по ал. 1, т. 1 е до два месеца, като по дисциплинарни производства с фактическа и правна сложност органът, образувал дисциплинарното производство, може еднократно да удължи този срок с още един месец. Видно е от съдържанието на цитираната разпоредба, че законът определя максималните предели на времето за отстраняване, като не допуска безсрочно отстраняване на съответния служител. В настоящия случай в заповедта не е посочен изобщо срок за временно отстраняване на жалбоподателя от длъжност, поради което като краен правен резултат чрез така издадената заповед оспорващия е отстранен без конкретен срок, респ. безсрочно във времето. Оттук единствения извод до който може да достигне съдът е, че така постановеното безсрочно отстраняване е и материално несъответстващо на правилото на чл. 214, ал. 3 от ЗМВР за допустимо отстраняване "до два месеца". Волята на органа не може да бъде тълкувана или предполагана в посока, че отстраняването е "до два месеца", съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като нито се твърди, нито се мотивира необходимост за максимално във времето приложение на временното отстраняване от длъжност, т.е. липсват обосноваване за приложението на този максимално допустим срок спрямо конкретните към казуса факти, цели на мярката и съразмерността на срока спрямо личното положение на оспорващото лице.В този смисъл и практиката на административните съдилища - Решение № 2531 от 30.07.2024 г. на АдмС - Благоевград по адм. д. № 858/2024 г., Решение № 13497 от 31.07.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 3090/2024 г. Предвид материалната незаконосъобразност на заповедта в частта й в която по т.II, с която е разпоредено временно отстраняване от длъжност на жалбоподателя, то няма как да бъде приложена и обвързаната с нея норма на чл. 215, ал. 1 от ЗМВР, при което обжалваната заповед в частта на разпореденото изземване на служебните карта, личен знак и оръжие също се явява несъответна на материалния закон. По изложените съображения, то са налице основанията за отмяна на заповедта по чл. 146, т.2 и т. 4 от АПК. При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени поисканите и действително направени по делото разноски в размер общо на 610.00 лева, от които: 10 лева държавна такса и 600 лева възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 19.08.2024г. Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът