Решение № 97 от 3.2.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 131/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК. С решение № 1252/14.02.2020г, постановено по гр.д.№ 7729/2010г по описа на СГС, ГО, I-9 състав, са отхвърлени предявените от П. В. Г.-П., с ЕГН ••••••••••, починала на ••••••••г и от наследниците й по закон Л. З. К., Й. В., В. В., Л. С., Д. Р., З. Р., С. В. и З. А., срещу Л. К. П. с ЕГН ••••••••••, искове с правно основание по чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД, и евентуални по чл.31, ал.1 ЗЗД, по чл.27, чл.29, ал.1 ЗЗД и по чл.87, ал.3 ЗЗД като неоснователни. Осъдени са Л. З. К., Й. В., В. В., Л. С., Д. Р., З. Р., С. В., З. А., да заплатят на Л. К. П. сумата от 2 617лв. за разноски по делото. С въззивна жалба с вх.№ 31760/11.03.2020г Л. З. К.-починала, с конституирани наследници Г. Г. К. и З. Г. К., и от Й. В., Л. С., В. В., С. В. /починал и на негово място конституиран по делото наследник –В. А./, З. А., З. Р. и Д. Р., е обжалвано решението с доводи, че е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Сочат, че съдът не е съобразил, че свидетелските показания на св.А. С. Ц. и Г. И. М. противоречат на свидетелските показания на П. А. П.. Позовават се на заключението на съдебно-медицинската експертиза, че ищцата е възприемала 20-30% от говорната реч, отделни думи, изречени на близко разстояние, но трудно е схващала смисъла на цели изречения, като това се дължало на почти пълна двустранна глухота. Поддържат, че показанията на нотариус М. противоречат на заключенията на двамата психиатри, че П. Г.- П. е с изначална личностова примитивност, наивна, с бързо изчерпващо се активно внимание, паметови нарушения, със старческа деменция, понижени интелeктуални възможности. Позовават се на заключението на вещото лице при изслушването му в съдебно заседание на 5.12.2019г, което е заявило, че ищцата е можела да бъде заблудена поради нисък ценз, примитивност, по-ниско интелектуално ниво. При клиничното изследване е установено отслабване на паметта, грешни възприятията, бързо губене на нишката при разговор и бърза смяна на темите. Поддържат още, че не е установено, че ответницата е полагала грижи за П. Г.-П., а такива са полагали нейните племенници Г., З. и Л.. По отношение на исковата претенция с правно основание чл.26, ал.2, предл. трето ЗЗД се поддържа, че е следвало да се приеме нищожност на договора поради противоречие с разпоредбата на чл.576 ГПК вр. с чл.583 ГПК. С оглед извода на съдебно-медицинската експертиза ищцата е била с почти пълна двустранна глухота, поради което е налице противоречие с показанията на нотариус М., че имала отлична комуникация с П. Г.-П.. По исковата претенция по чл.31, ал.1 ЗЗД възразяват, че съдът е приел, че ищцата е разбирала свойството и значението на действията си, като се е позовал на заключенията на вещите лица в частта им, в която не са дали точен и ясен отговор на въпроса. По отношение на исковата претенция с посочено правно основание чл.27 ЗЗД във вр. с чл.29, ал.1 ЗЗД се поддържа, че П. Г.-П. е била въведена в заблуждение, не е имала ясна представа за резултатите от своите действия, свързани със собствения й имот, и не е изяснено какви очаквания е имала за получаване на пари. По исковата претенция с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД излагат възражения, че съдът е приел, че не е налице неизпълнение на договора, тъй като свидетелските показания на св. М. и Ц. са в противоречие с твърденията в исковата молба. Ответната страна-Л. К. П., чрез адв.Б.С. от САК, е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Възразила е, че решението е недопустимо, тъй като не е установена процесуалната легитимация на конституираните като ищци лица, явяващи се правоприемници на първоначалната ищца и това им качество е оспорено. При приемане, че решението е допустимо, се излагат доводи, че е правилно и законосъобразно. Сочат, че са неоснователни твърденията за допуснати процесуални нарушения от съда, тъй като не следва да дава постоянно указания на страните. Подадена е и насрещна въззивна жалба с вх. № 64770/6.07.2020г от Л. К. П., чрез адв.Б.С. от САК, с доводи, че решението е недопустимо, тъй като не е установена активната процесуална легитимация на конституираните ищци като правоприемници на първоначалната ищца, във връзка с което е било проведено оспорване на представено удостоверение за наследници, издадено от район Витоша. Представените документи от РСърбия не са официални документи и не удостоверяват наследяване, тъй като не са заверени, съгласно Хагска конвенция от 1961г. Ответниците по насрещната въззивна жалба са оспорили същата с доводи, че е недопустима, тъй като ответницата няма правен интерес от въззивно обжалване на решението. Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Фактическата обстановка е възприета и възпроизведена правилно от първоинстаницонния съд и тя е следната: Ищцата по делото П. В. Г.-П. е посочила в исковата молба, че на 19.04.2010г в гр.София е била измамена от ответницата Л. П. да й прехвърли собствеността върху притежаваното от нея жилище гр.•••, ул. „•••“ № •, срещу задължение за издръжка и гледане. Не е съзнавала и разбирала резултата от извършеното, не е познавала лицето, на което е прехвърлила имота си. Изложила е твърдения, че е на 83 години, живеела сама в единственото си жилище, където е посещавана от племенниците си З. и Г. К.. Г. К. се е преместил да живее при нея, да се грижи за нея. От дължи години нямала слух, възприемала единствено единични, откъслечни фрази, изречени много силно и бавно, артикулирано и след многократно повтаряне. Била емоционално лабилна, наивна, недооценявала ситуациите, макар и да не страдала от психическо заболяване, но била обект на манипулация. На 10.04.2010г Г. К. и З. К. са заминали за една седмица извън София и в тази ситуация срещнала Л. П., която й предложила да купи имота й, обещавайки й много пари. При изповядване на сделката при нотариус В.М. изготвеният нотариален акт е бил прочетен на страните, при което ищцата не е възприела съдържанието му, тъй като е глуха и се подписала на документа. Посочила е, че договорът е сключен в нарушение на чл.583 ГПК и чл.576 ГПК, тъй като не се е запознала лично с документа, който подписва, не е прочела съдържанието му и не го е разбрала. Не е могла да прочете нотариалния акт, тъй като е учила начално образование в Югославия, а не в България. Претендирала е да се прогласи за нищожен сключения договор поради липса на предвидената от закона форма на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Изложила е доводи, че договорът е и унищожаем като сключен от лице, което при сключването му не е могло да разбира и ръководи действията си, съгл.чл.31, ал.1 ЗЗД, и като сключен от лице чрез умишлено въвеждане в заблуждение от друго лице относно предмета на договора-чл.27 вр. с чл.29, ал.1вр. с чл.28 ЗЗД. Навела е доводи и за пълно неизпълнение на договора, тъй като предвидените задължения за полагане на грижи за дома, здравето на ищцата, за предоставяне на необходимите средства за живот, заплащане на разходи, пазаруване, не са извършвани от ответницата Л. П.. Отношенията между двете са се влошили, тъй като ответницата е идвала вечер късно в жилището и е вдигала скандали. Въз основа на изложеното е предявила и иск за разваляне на договора поради пълно неизпълнение. Ответницата Л. К. П. е оспорила исковите претенции. Възразила е срещу твърденията, че са се срещнали с ищцата за първи път през април 2010г, тъй като се познавали от февруари 2006г, където ищцата й е била клиентка и е пазарувала от нея зеленчуци, станали близки. Помагала е на ищцата когато се е разболяла през м. февруари 2007г от респираторно заболяване, снабдявала я с лекарства, хранителни продукти. Ищцата й споделяла, че няма близки, които да се грижат за нея, че племенниците й не са се грижели за нея. При инцидент ищцата е предложила на ответницата да живее при нея и тя се пренесла, съжителствали добре до м.април 2009г. В първите месеци на 2009г ищцата започнала да настоява да уредят отношенията с ответницата като сключат договор за издръжка и гледане срещу прехвърляне на недвижим имот, завела я при нотариус М., за която заявила, че единствено имала доверие. По съвет на нотариуса в началото на м. април 2009г ищцата посетила психиатричен диспансер за установяване на доброто й психическо здраве и възможност за преценка на възможност за сключване на сделка, като е бил установен нормален здравен статус. Ищцата се отказала от сделката и ответницата напуснала дома й и се върнала в квартирата си. В началото на м. април 2010г ищцата отишла на работното място на ответницата и заявила, че е решила да сключат договор за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане. По настояване на нотариуса отново е бил проведен психиатричен преглед на ищцата на 14.04.2010г от психиатър д-р Л.П., като на 19.04.2010г е бил сключен процесният договор. Проектът за НА бил прочетен в детайли неколкократно на ищцата, правени били устни разяснения до потвърждение, че всичко й е ясно. Не е имало неразбиране, недооценка, нечуване на части или на целия текст на нотариалния акт. След сключване на сделката по искане на ищцата ответницата се преместила да живее при нея с оглед цялостно осигуряване на издръжката и гледането й, предоставяне на ежедневни грижи, водене на домакинство, снабдяване с продукти. В грижите са били включени и дъщерята на ответницата и мъжът с когото живеела, а колегите й на работното място-пазара „Красно село“ били запознати добре с развитието на отношенията между двете страни. След като разбрали за сключения договор племенниците на ищцата я водили по различни експертизи и предприели действия по снабдяването им с пълномощно за завеждане на иск за разваляне на сключения договор на 25.06.2010г. Последвали действия на ищцата, в които оттеглила пълномощията си, предоставени на племенниците й. Страните продължили да живеят заедно и след подаване на исковата молба по настоящето дело. Задълженията на ответницата по договора са изпълнявани. Претендирала е да се отхвърлят исковите претенции като неоснователни. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил исковите претенции като неоснователни. По исковата претенция по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е приел, че не е нарушена формата, тъй като продавачката по сделката не е била глуха, за да е необходимо спазване на чл.583 ГПК, че нотариусът е имал безпроблемна комуникация с нея и са обсъждали сделката с години. По исковата претенция по чл.31, ал.1 ЗЗД е приел, че не е установено, че ищцата не е могла да разбира и ръководи постъпките си. По исковата претенция по чл.27 вр. с чл.29 ЗЗД е прието, че не са налице неверни представи или незнание на определени факти и обстоятелства, имащи значение за формиране на волята на ищцата при сключване на договора, не е установено и умишлено въвеждане в заблуждение. По исковата претенция по чл.87 ЗЗД е прието, че не е налице неизпълнение на задължението от ответницата за полагане на грижи, тъй като ответницата я посещавала вечер, но ищцата била вземана от племенниците си късно вечер и сутрин са я връщали обратно в Б.. Не е установено, че ответницата е предизвиквала скандали и тормоз, че исковата молба е била заведена от прехвърлителката чрез пълномощниците й З. К. и Г. К., а впоследствие пълномощното било оттеглено. Не се спори между страните, че на 19.04.2010г е съставен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, в който е отразено, че П. В. Г.-П. е прехвърлила на Л. К. П. недвижим имот, находящ се в гр.София, Столична община, район „Витоша“, ул. „•••“ № •, УПИ IV-584, кв.7 по плана на гр.София, местност Б.а, целият с площ от 662кв.м. по графични данни, а по НА 672кв.м., заедно с построената в дворното място сграда със застроена площ от 62кв.м., състояща се от приземен етаж, на който се намират гараж, склад и помещение за гориво и етаж, на който са разположени дневна, кухня, две спални, тераса, сервизни помещения, която сграда е „търпим строеж“ по смисъла на пар.16 от ПР на ЗУТ, срещу задължението на Л. К. П. да поеме гледането и издръжката на П. В. Г.-П. лично, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, докато е жива, да се грижи за дома й здравето й, пазарува, подпомага я финансово при необходимост, да полага грижи, свързани с личността, здравето и бита на прехвърлителката. Видно от представено медицинско направление на П. В. Г. от 14.04.2010г, издадено от д-р Л.П., е, че е посочено, че разбира свойството и значението на постъпките си, че е налице затруднен вербален контакт. По делото е изслушано заключение по съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от д-р Е. М.-психиатър, в което е посочено, че П. В. Г.-П. не страда от душевно заболяване, няма данни за психотично разстройство към момента на прегледа и в миналото. Установен е начален психоорганичен синдром, органично разстройство на личността и поведението, дължащо се на мозъчно заболяване на фона на дългогодишна артериална хипертония и мозъчно-съдова болест, който включва церебрастенни оплаквания, лекостепенни нарушения на познавателните функции /памет и внимание/, емоционална лабилност и засилване на характеровите особености. Интелектуалното й развитие е в границите на нормата, няма данни за интелектуален упадък /деменция/. Описаните разстройства не нарушават базисните й психически годности и не я лишават от способността й да разбира говорната и писмената реч. Затруднения е възможно да възникнат при получаване на непълна или в различна степен на невярна информация поради значително намаления слух /практическа глухота/. В допълнителната съдебно психиатрична експертиза вещото лице е посочило, че поддържа заключението от предходната експертиза. При ответницата не се установяват данни за психоза и деменция както към времето на сделката, така и при проведения преглед на 3.06.2011г Диагностичната оценка от психиатричното изследване на 14.04.2011г потвърждава данните за наличието на органични нарушения по съдов тип, които са били в лека степен и не са нарушавали базисните психични годности на ответницата. Не се установяват психиатрични причини, които да са я лишавали от способността й да възприеме информация в устен и писмен вид. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че е отразило, че извършеният преглед е бил затруднен поради намаления слух, но изследванията са проведени и заключението е, че ищцата е могла да разбира свойството и значението на действията си. И при консултацията, извършена от д-р Л.П. през 2010г, както и от проведения от вещото лице преглед през 2011г, са установени начални промени на познавателните функции на П. Г. П., които се дължат на мозъчно съдова болест и са възрастово обусловени, свързани с атеросклеротични промени в мозъчните съдове, но тези нарушения не са стигали до деменция, нито до психоза, не е имало душевно заболяване по смисъла на закона, което да нарушава базисните й психични годности. Оплакванията са водели до субективен дискомфорт, но не са нарушавали способността на човека да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. По отношение на извършената консултация през 2010г е посочено допускане за повишена податливост на външно влияние и манипулируемост, което са качества и на здравата психика, тъй като всеки човек притежава в различна степен склонност да бъде лесно манипулиран и внушаем. Не е установено психично заболяване, което да е тежка личностова промяна или друго психично заболяване, което да обуслови болестно повишена внушаемост или манипулируемост. Описаните характерови особености на освидетелстваната от нейния племенник и при клиничното изследване, което вещото лице й е провело, установяват, че по характер е била по-доверчива и склонна да действия под влиянието на непосредствени емоции, но това при клиничното изследване и по анамнезни данни. Установила е, че е с нисък образователен ценз, по-примитивна личностова структура, но интелектуалното й ниво безспорно е в границите на нормата, вероятно на едно малко по- ниско ниво. По време на прегледа й е заявила, че знае каква сделка е извършила, че се е излъгала и предоверила и затова сега водела дело, за да си върне имота, което води до извод за наличие на критичност. От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвено от д-р Н.Б., се установява, че в резултат на извършените проучвания на медицинската документация по делото и направените изследвания на ищцата П. В. Г.-П. е установено състояние на почти пълна двустранна глухота, интензивността на говора трябва да е в рамките на 80-85вБ, на разстояние по-малко от 30-40см, и то при положение, че лицето наблюдава говорещия. Експертът е посочил, че е много трудно да се определи каква част от говорната реч е възприемаема, но е в рамките на 20-30% от речта. Ищцата възприемала отделни думи, но трудно е схващала смисъла на цели изречения. За възприемане на по-голям процент на разбираемост на думите се налагало повторение на текста, приближаване към ухото на по- малко от 30-40см и ясна артикулация. При липса на познаване на реалната обстановка, при която е изповядана сделката при нотариуса, вещото лице е заявило, че при нотариуса, за да се постигне по-значителна разбираемост би могла да се получи при изпълнение на изложените технически указания, като в противен случай говорният контакт с ищцата би бил невъзможен, дори и с помощта на слухов апарат. По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. С. Ц., който е дал показания, че с ищцата са съседи от 1970г., че не познава ответницата и не я е виждал никога. Ищцата живеела сама и идвало едно момче да я взема с кола, внук на брат й. Чул, че са я нападнали някакви крадци и затова не спи в Б., а я вземал Г.. Виждал, че й носят торби, но не знае дали е храна. Не е ходил на гости, минавал е покрай тях. Ищцата си имала градина в Б. и я засаждала, имала кокошки. Свидетелят Г. И. М. е дал показания, че познавал ищцата от две-три-пет години, но ответницата виждал за първи път в съдебната зала. Виждал я да ходи при негова съседка на ул. „•••“, над Хладилника, тъй като ищцата е нейна леля. Синовете на неговата съседка я вземали вечерно време, тя нощувала при тях и сутрин я връщали в Б., където живеела. По празници също е виждал ищцата при съседката. Свидетелят П. А. П. е дал показания, че познава и двете страни по делото. Л. му е била квартирантка 10 години. Ходила е да живее в Б., но не е освобождавала квартирата. Неговата майка е била наемодателка, тъй като той е бил в чужбина. Ответницата е напуснала жилището през м. април една година преди съдебното заседание на 9.06.2011г. Л. е отишла да живее в Б. при П.. Свидетелят е дал показания, че работи на пазара, където и Л. и масите им са близо. Ищцата познавал от преди пет-шест години. Тя ходела при Л., говорели си, ходели да пият кафе. Л. стояла 15-20 дни при П., и му споделила, че е болна и ще се грижи за нея. Л. му споделила, че П. й е като майка, а тя като нейна дъщеря. Свидетелят ходил много пъти при П., карал й дърва, купувал й продукти, тъй като Л. го карала и му давала пари. Л. работела на маса на пазара и затова не можела да отиде, а го карала него да ходи при П.. Имало случай, когато П. е отишла при Л., защото се страхувала, тъй като я били нападнали и били. Само веднъж е виждал при П. неин племенник, който я бил докарал до тях. Като попитал П. тя му казала, че нищо не знае, карат я и я връщат и, че не зависи от нея. Виждал е П. да пазарува на пазара, но е казвала на Л. да плати. Два-три пъти е посещавал П., а последните дни-през два дни. Свидетелката В. М. М. е дала показания, че работи като нотариус от 1998г. и познава ищцата от 2000г, която е ходила при нея многократно по различни поводи. По искане на П. Г. е извършвала няколко нотариални удостоверявания–през 2000г е подписан договор за наем с нотариално заверени подписи с М. М., който е неин племенник или неин познат за обекта, предмет на сделката. През 2002г ищцата е направила нотариално завещание в полза на М., което през 2004г е отменила. Посещавала е кантората на свидетелката за съвети за прехвърляне на имота на трето лице срещу задължение за издръжка и гледане, тъй като е имала нужда от помощ и грижа. Процесната сделка ищцата е обсъждала около година и половина с нея, ходела е с Л., обсъждали са рисковете и качествата й. П. е носела слухов апарат. Многократно й е звъняла вкъщи на домашния телефон, когато е имала съмнения или тревоги. Свидетелката е заявила, че не е имала съмнения, че П. добре е чула, разбрала и преценила условията по тази сделка. По време на срещите, когато са контактували, свидетелката никога не е ползвала тълковник. Ищцата я посещавала сама, както и с други хора, които не са й били придружители, тъй като не е имала нужда. Ходела е съвсем самостоятелно, ориентирала се е и се е справяла. Освен Л., е водила при нотариуса и други двама души също за сключване на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка. Правела е разлика между прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане и не е очаквала да получи плащане от страна на Л.. Не е коментирала намерение за продажба. Свидетелката е заявила, че е сигурна, че ищцата е чула съдържанието на НА при сключване на сделката, тъй като за да се подпише, са го обсъждали в рамките на 3-4 месеца преди това. За да е сигурна, че П. разбира добре правните последици на сделката, е изискала от нея медицинско психиатрично свидетелство, че разбира свойството и значението на действията й. Свидетелката е заявила, че е познавала единствено М. М. като близък на ищцата П., на когото е направила нотариално завещание, но впоследствие го е отменила. Представила го е като неин племенник. Свидетелката е дала показания, че не знае кой се е грижил за ищцата, тъй като тя сама се е грижела за себе си, пътувала е сама и се е справяла. С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното: Възраженията, че не е налице процесуална легитимация на конституираните наследници на П. В. Г.-П. са неоснователни, тъй като по делото са събрани надлежни доказателства. Представените удостоверения за наследници на ищцата удостоверяват, че конституираните лица са нейни наследници. Възраженията, че е следвало същите да бъдат легализирани е неоснователно, тъй като РСърбия е в списъка на държавите, подписали Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични документи ( 1961 г.) По предявената искова претенция по чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД за нищожност на договора поради неспазена от закона форма чл.583 ГПК, поради това, че продавачът по договора е глухо лице и не е прочел сам гласно документа и не е обявил дали е съгласен със съдържанието му. Съдебната практика приема, че за приложението на чл.583 ГПК, /посочен в решението чл. 479, ал. 1 ГПК (отм.)/ е достатъчно да се касае за загуба на слуха, при която с лицето не може да бъде осъществен нормален словесен контакт, за който да не се изискват някакви специални условия - да се говори от близко разстояние, ясно, отчетливо, високо, лицето да може да вижда говорещия, за да следи движението на устните му и пр. Не е достатъчно лицето да може да чува и да разбира отделни думи. Това следва от целта на правилото на разпоредбата да обезпечи възможност на участващите в акта лица да проверят съответствието на съдържанието на акта с тяхната действителна воля. Законът не ограничава изпълнението на това изискване до случаите, когато в акта участва лице с напълно изгубен слух, затова следва да се приеме, че се касае за лице, което не е достатъчно да може да чува и да разбира отделни думи. /Така Решение № 138 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 684/2012 г., I г. о., ГК и Решение № 1140/4.12.2008г по гр.д.№ 3463/2007г на ВКС, IV Г.О./ От заключението по съдебно-медицинската експертиза се установява, че действително лицето е имало почти пълна двустранна глухота към момента на прегледа на 18.05.2011г., и е следвало да му се говори от разстояние от 30-40см, като лицето наблюдава говорещия, че речта е възприемана около 20-30%. Вещото лице е посочило, че липсва познаване на реалната обстановка при нотариуса, но е следвало да се бъдат изпълнени посочените технически указания. От ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката М., изповядала като нотариус процесната сделка, се установява, че същата е посочила, че сделката е обсъждана в продължение на месеци, че П. е носела слухов апарат, че добре е чула и разбрала условията по сделката. Въз основа на изводите на експерта по съдебно-медицинската експертиза се установява, че ищцата П. В. Г. П. действително е страдала от двустранна глухота и към момента на изповядване на сделката, а от показанията на нотариуса се установява, че не е предоставен нотариалният акт на същата да го прочете сама и заяви дали го поддържа. Показанията, че продавачът-ищцата по делото е била със слухов апарат според вещото лице не променят неговите изводи. Въз основа на това следва да се направи извод, че ищцата е имала затруднения при разбирането на говорна реч. От съдържанието на нотариалния акт и свидетелските показания на нотариуса не се установява същият да е съобразил нейното състояние и да се е убедил, че е чувала и възприемала казаното от него и останалите участници в сделката. Свидетелските показания са в насока, че преди сделката същата е била обсъждана и разяснявана, а не и по време на самата сделка, което е ирелевантно за спазването на формата при изповядване на същата. С оглед на изложеното се установява, че исковата претенция по чл.26, ал.2, предл. 3 ЗЗД се явява основателна и сключеният договор на 19.04.2010г., отразен в НА № 40, том I, рег. № 3621, дело № 35/2010г по описа на нотариус В. М., нотариус с район на действие РС- София, вписана в НК № •••, е нищожен поради неспазена форма-чл.583, ал.1 ГПК вр. с чл.576 ГПК. Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде отменено и да се постанови, че се прогласява нищожност на основание на чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД вр. с чл.583, ал.1 ГПК и вр. с чл.576 ГПК на договор от 19.04.2010г, отразен в НА № 40, том I, рег. № 3621, дело № 35/2010г по описа на нотариус В. М., нотариус с район на действие РС-София, вписана в НК № •••, с който П. В. Г. П. е прехвърлила на Л. К. П. недвижим имот, находящ се в гр.София, Столична община, район „Витоша“, ул. „•••“ № •, УПИ IV-584, кв.7 по плана на гр.София, местност Б.а, целият с площ от 662кв.м. по графични данни, а по НА 672кв.м., заедно с построената в дворното място сграда със застроена площ от 62кв.м., състояща се от приземен етаж, на който се намират гараж, склад и помещение за гориво и етаж, на който са разположени дневна, кухня, две спални, тераса, сервизни помещения, която сграда е „търпим строеж“ по смисъла на пар.16 от ПР на ЗУТ, срещу задължението на Л. К. П. да поеме гледането и издръжката на П. В. Г.-П. лично, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, докато е жива, да се грижи за дома й здравето й, пазарува, подпомага я финансово при необходимост, да полага грижи, свързани с личността, здравето и бита на прехвърлителката. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъдена Л. К. П. с ЕГН •••••••••• да заплати на Г. Г. К. и З. Г. К. сумата от 3 000лв. за разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от 1732 лв. за държавна такса. Други разноски в списъка за разноски, представен на л.97 по делото, не са претендирани. Мотивиран от горното, съдът