Решение № 4330 от 24.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 11440/2023 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба с вх. № 92452/12.10.2023 г., уточнена с молба от 18.01.2024 г. (л. 24 от делото) и с молба от 02.12.2024 г. (л. 74 от делото), предявена о т А. Х. Н., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. Козлодуй, ул. •••“, бл. ••••, против ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ

ЖИВОТ” АД, ЕИК 040293319, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16.

Ищецът А. Х. Н. твърди, че на 28.05.2005 г. е сключил с ответника Договор за смесена застраховка „Живот” (Тарифа 17), обективиран в застрахователна полица № 1017003699/2005 г., с период на застрахователно покритие от 01.05.2005 г. до 01.05.2025 г. На 02.03.2023 г., А. Х. Н. получил едностранно волеизявление (Писмо с изх. № 2-101-1202-1792/01.03.2023 г.) от страна на застрахователя за прекратяване на посочения договор, считано от 28.02.2023 г., без основание, мотиви и предизвестие. Ищецът твърди, че процесният Договор за смесена застраховка „Живот” е бил прекратен незаконосъобразно едностранно от застрахователя. Основанията за прекратяване на застрахователния договор били уредени в чл. 354, ал. 1 и ал. 2 от КЗ. Застрахователният договор можело да бъде прекратен само и единствено на основанията, предвидени в КЗ и на тези, съдържащи се в самия договор. Редът за прекратяване на застрахователния договор по чл. 353 КЗ не бил спазен. Освен че договорът е прекратен без предизвестие /което не може да бъде по-малко от месец/, застрахователят го е прекратил и преди изтичане на текущия застрахователен период. В резултат на това, с молба от 24.04.2023 г. до ответника, ищецът поискал да му бъде изплатена сумата от 27 540 евро, представляваща сбор от 18 вноски по 1530 евро, които били внесени от А. Х. Н., в качеството му на застраховащ и застрахован до датата на неправомерното и едностранно прекратяване на договора. Това искане било обусловено от факта, че застрахователният договор е със смесен характер - изплащане на застрахователни суми в случай на смърт, както и спестовен такъв - при доживяване края на срока на застраховката. Счита, че не се дължи единствено откупната стойност, а пълната стойност по договора, доколкото откупна стойност се дължала само ако договорът бъде прекратен от застрахования. В отговор на това искане ответникът отказал да изплати премиите по застрахователна полица, с което се увреждали правата на ищеца, тъй като договорът имал и спестовен характер. След подадена от ищеца жалба до Комисията за финансов надзор, на 16.08.2023 г., ответникът изплатил на ищеца сумата от 46 884.12 лева, отговаряща на откупната стойност по застрахователния договор. Ищецът претендира разликата до пълния размер на внесените вноски, като и претендира лихва за забава от датата на изтичане на срока за доброволно плащане. Неизплащането от страна на ответника на дължимите суми нарушавало интересите на А. Х. Н.. Незаконосъобразните действия на ответника предизвикали у ищеца безпокойство, тревога и дискомфорт. Ищецът изпитвал неспокойствие, силно смущение и неудобство от начина, по който ответното дружество го третирало, като засягало достойнството и доброто му име. Усещал чувство за несправедливост, променило се негативно и здравословното състояние на ищеца – започнал да страда от безсъние, безпокойство, влошила се хипертонията на ищеца.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати:

• сумата от 6 979 лева, представляваща разликата между изплатената му сума от 46 884.12 лева и внесените от ищеца вноски по застрахователния договор, в размер на 27 540 евро, равняващи се на сумата от 53 863 лева, която представлява натрупани парични средства на отпаднало основание - прекратен Договор за смесена застраховка „Живот” - обективиран в Застрахователна полица № 1017003699/2005 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждането на исковата претенция /12.10.2023 г./ до окончателното изплащане на сумата;

• сумата от 1695.27 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 02.05.2023 г. до 16.08.2023 г.;

• сумата от 25 100 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждането на исковата претенция /12.10.2023 г./ до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК , ответникът ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ” АД, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва сключването на посочения от ищеца застрахователен договор, по който е получил посочената в исковата молба сума, че договорът е бил прекратен едностранно от ответника, както и че на 16.08.2023 г., ответникът е изплатил на ищеца сумата от 46 884.12 лева, отговаряща на откупната стойност по застрахователния договор.

Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Оспорва настъпването на неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между сочените неимуществени вреди и прекратяването на договора. Липсвали доказателства за търпени неимуществени вреди и за увреждания на здравето на ищеца. Претенцията била завишена, поради което оспорва и размера на претендираните неимуществени вреди. Дори да се докажели такива, причина за това било включването на А. Н. в Глобалния закон Магнитски. Оспорва претенцията за лихви. Относно прекратяването на договора ответникът бил част от Алианц Груп, която притежавал и дружества на територията на САЩ. Глобалният закон Магнитски бил с екстра териториално действие и бил приложим по отношение на Алианц Груп. Евентуално включване на Алианц Груп в SDN санкционен списък щяло да има неблагоприятен ефект. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Ищецът основава първата си претенция срещу ответника (уточнена с молбата от 02.12.2024 г., приложена на л. 74 от делото) на твърденията, че ответникът неоснователно се е обогатил за негова сметка, тъй като не му е изплатил пълният размер на всички платени вноски по прекратения Договор за смесена застраховка „Живот”. Доколкото не се претендира откупна стойност по реда на чл. 452 КЗ, нито друга специална хипотеза, предвидена в КЗ (напр. чл. 447 КЗ), липсва уговорка и в договора, и в ОУ за подлежащата на връщане сума при прекратяването действието на договора от страна на застрахователя, то приложение намират общите правила за неоснователното обогатяване.

Така исковете, предмет на разглеждане по делото са с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

Не се спори по делото, че на 28.05.2005 г. между А. Х. Н. и ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ” АД е бил сключен Договор за смесена

застраховка „Живот” (Тарифа 17), обективиран в застрахователна полица № 1017003699/2005 г., с период на застрахователно покритие от 01.05.2005 г. до 01.05.2025 г.

В изпълнение на този договор, А. Х. Н. е внесъл в полза на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ” АД, общо сумата от 27 540 евро,

представляваща сбора от 18 вноски по 1530 евро.

На 02.03.2023 г., А. Х. Н. е получил едностранно волеизявление (Писмо с изх. № 2-101-1202-1792/01.03.2023 г.) от страна на застрахователя за прекратяване на посочения договор, считано от 28.02.2023 г.

На 16.08.2023 г., ответникът е изплатил на ищеца сумата от 46 884.12 лева, отговаряща на откупната стойност по застрахователния договор.

За тези факти страните не спорят и същите са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото - с определението от 15.11.2024 г. (л. 66 от делото). Тези факти се установяват и от представените по делото документи:

По делото е представен Договор за смесена застраховка „Живот” (Тарифа 17), сключен във формата на застрахователна полица № 1017003699/2005 г. Застрахователното правоотношение е уговорено като срочно и валидно през периода на застрахователно покритие от 01.05.2005 г. до 01.05.2025 г. Уговорената годишна застрахователна премия е била в размер на 1530 евро, а застрахователната сума в размер на 28 143 евро.

Неразделна част от договора е Таблицата към полицата, в която е посочена откупната стойност по процесната застраховка „Живот“.

Договорът за смесена застраховка „Живот” е бил сключен при Общи условия на „Алианц България Живот“ АД.

На 02.03.2023 г., А. Х. Н. е получил едностранно волеизявление (Писмо с изх. № 2-101-1202-1792/01.03.2023 г.) от страна на застрахователя за прекратяване на посочения договор, считано от 28.02.2023 г.

Относно исковете чл. 55, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД :

Съгласно чл. 438, ал. 1 и ал. 2 КЗ договорите за застраховка „Живот“ се сключват срещу събития, свързани с живота, здравето и телесната цялост на физическо лице. Договорът за застраховка „Живот” може да е с покритие само за достигане до определена възраст, покритие само за смърт, покритие за достигане до определена възраст или за по-ранна смърт, както и с покритие в случай на брак или раждане. При настъпване на застрахователното събитие или на определените в договора условия по застраховка „Живот“ застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея, определена в застрахователния договор - чл. 448, ал. 1 КЗ. Предмет на застрахователна закрила са лични неимуществени блага - животът, здравето и телесната цялост на физическо лице. Застрахователят поема застрахователен риск при настъпване на определени събития свързани с живота, здравето и телесната цялост на застрахования, при настъпването на който следва да изплати застрахователно обезщетение. В замяна на това застрахованият следва да заплаща уговорената застрахователна премия.

Законът изрично дава възможност застраховката „Живот“ да се сключи със спестовна цел - арг. от чл. 446 КЗ - т. е. при ненастъпване на застрахователно риск в срока на застрахователно покритие застрахованият да получи обратно част от внесените застрахователни премии. Подобен вид застраховка съчетава рисков със спестовен елемент. Т а к а процесната застраховка е сключена за 20 години с годишна застрахователна премия от 1530 евро или общ размер на застрахователната премия 30 600 евро. Ако в срока на застрахователно покритие не настъпи покрит риск, който да обуславя отговорност на застрахователя, то след изтичане на срока на покритието /20 години/ застрахованият /в случая/ има правото да получи сума в размер на 28 143 евро – съгласно разд. ІІ , т. 6. И менно това е израз на спестовния характер на застраховката. Или при ненастъпване на застрахователен риск и непрекратяване на договора след изтичане срока на покритие застрахованият би имал право да получи около 91.98 % от внесените през годините застрахователни премии. Разбира се, при застраховка Живот от свободата на договаряне зависи, респ. от показателите на застрахования /възраст, здравословно състояния и др./ - размерът на премията, съотношението между внесените суми по застрахователните премии и застрахователната сума, която застрахованият има право да получи след изтичане срока на застрахователно покритие.

Няма спор в случая, че Договорът за смесена застраховка „Живот” е прекратен едностранно от застрахователя. Доколкото застрахователят не се позовава на предвидените основания за прекратяване в договора (или ОУ), то се касае до едностранно прекратяването по силата на чл. 353 КЗ - прекратяване на застрахователен договор за определен срок.

Спорно е по делото, дали прекратяването отговаря на законовите изисквания, както и каква сума по смесената и спестовна застраховка се следва на застрахования при подобно прекратяване на договора от застрахователя.

В уведомлението до А. Х. Н., обективирано в Писмо с изх. № 2-101- 1202-1792/01.03.2023 г.), е посочено, че считано от 28.02.2023 г. ЗАД „Алианц България Живот“ АД прекратява договора за смесена застраховка „Живот – Тарифа 17“. Посочено е също, че застрахователното покритие за всички рискове следва да се счита прекратено от датата на прекратяване на застрахователния договор. В уведомителното писмо не е посочено основание за прекратяване на договора, такова е посочено едва в последващата кореспонденция, а именно писмо от 04.05.2023 г. - съгласно съобщение от 10.02.2023 г. на Службата за контрол на чуждестранни активи на САЩ, А. Х. Н. е включен в санкционен списък на САЩ по „Глобалния закон Магнитски“. Подобно основание за прекратяване на договора не следва нито от договора, н и т о е твърди да е предвидено Общите условия. Съобразно КЗ застрахователят може да прекрати договора с предизвестие, отправено до другата страна, чийто срок не може да бъде по-кратък от един месец и подълъг от три месеца. Прекратяването влиза в сила от края на текущия застрахователен период - чл. 353, ал. 3 и ал. 4 КЗ.

В случая застрахователят освен че не е изпълнил задължението си да отправи предизвестие е посочил и, че застрахователното покритие по всички рискове се счита за прекратено от 28.02.2023 г. - дата, предхождаща уведомяването на застрахования. Прекратяването обаче не може да влезе в сила преди края на текущия застрахователен период. Застрахователният период е периодът, за който се определя застрахователна премия, който период е една година, освен ако премията се определя за по-кратък срок - чл. 352, ал. 1 КЗ. Премията по договора е годишна със срок на плащане най-късно 01.05 на всяка година, т. е. застрахователният период е до 30.04. С оглед чл. 353, ал. 3 КЗ едностранното прекратяване на договора в случая влиза в сила, считано от 01.05.2023 г., поради което прекратяване действието на договора от по-ранна дата и неосигуряването на покритие след 28.02.2023 г. от застрахователя е незаконосъобразно.

Характерно само за застраховките по приложение № 1, раздел I към КЗ, а именно застраховки „Клас животозастраховане“ е правото на откупна стойност. В чл. 451, ал. 2 КЗ предвижда, че при застраховка „Живот“ по искане от застраховащия за прекратяване на застрахователния договор застрахователят е длъжен да плати откупната стойност по договора, ако от началото на периода на застрахователното покритие са изминали поне две години и са платени всички премии за този период. Изискването да са изминали поне две години не се прилага, когато са платени 15 на сто или поголяма част от премиите по застраховката. В договора задължително следва да е посочен размерът на откупната стойност за всяка година от срока на договора, както и условията, при които застраховащият може да иска заплащане на откупна стойност - чл. 451, ал. 2 КЗ. В чл. 452 КЗ пък е посочено как се изчислява откупната стойност - откупната стойност е договорената сума по застраховките по раздел I от приложение № 1, която застрахователят е длъжен да изплати на застрахования или третото ползващо се лице при предсрочно прекратяване на договора и която представлява стойността на спестовната част от начислените премии, намалена с невъзстановените аквизиционни разходи, дължимите, но неплатени премийни вноски, непогасената сума по предоставен от застрахователя заем по договора, такса за откуп, в случай че такава е предвидена в застрахователния договор. С изплащане на откупната стойност застрахователят се освобождава от задължението си за по-нататъшно осигуряване на застрахователна закрила и за заплащане на застрахователна сума при настъпване на покрит по договора застрахователен риск.

Откупната стойност от икономическа гледна точка представлява процент от математическите резерви, образувани по животозастраховки със спестовен характер, които принадлежат на всички застраховани лица, а не на застрахователя /виж Йосифов, Б., Балабанов, Б. Застраховането в България. 1994, с. 244/. Откупната стойност се формира на основата на математическия резерв по даден застрахователен договор /чл. 86, ал. 1 от Наредба № 53/2016 г. на КФН/.

При застраховка „Живот“ застрахователната премия има освен премийна част /възнаграждението на застрахователя за покрития застрахователен риск/ има и спестовна част. В животозастраховането

определянето на размера на премията се свързва с актюерски изчисления и прогнози относно риска, лихвата и разноските на застрахователя. Актюерските изчисления за определяне на размера на застрахователните премии се извършват при спазване на т.н. „еквивалентен принцип” в застраховането. Според него в момента на сключване на застрахователния договор задълженията, поети от застрахователя към застрахованите, трябва да са равни на задълженията на застрахованите към застрахователя. Рисковата част от премията служи за изпълнение на задълженията на застрахователя за изплащане на застрахователни суми при настъпили застрахователни събития през времетраене на застрахователния договор. Спестовната част от премията се натрупва в математическия резерв. Т. е. откупната стойност се определя и зависи от заплатената застрахователната премия, частта от премията, която има спестовен характер и поетия от застрахователя риск.

Не винаги обаче при прекратяване на застрахователния договор се дължи само откупната стойност, така например при прекратяване на договора от застрахования в условията на чл. 447 КЗ, изрично е посочено какви стойности от платените суми подлежат на връщане. Нещо повече, с решение от 19.12.2019 г. по съединени дела С-355/18, С-356/18, С-357/18 и С-479/18, СЕС сочи, че дори при прекратен договор и платена откупна стойност по него, правото на отказ се запазва, в случай че не е дадена информация или е дадена погрешна информация относно правото на отказ от застрахователя, съответно от застрахователния посредник. Смисълът на правото на отказ в разглежданите случаи на прекратен застрахователен договор и изплатена по него откупна стойност е, че откупната стойност е много по-ниска от стойността на общата сума на платените премии по договора и оттук на сумата на евентуално подлежащите на връщане плащания. Това обуславя правния интерес от упражняване на правото на отказ след едностранното прекратяване на договора от титуляря на полица и получаването на откупната стойност. Със запазване на правото на отказ в посочената хипотеза се цели възстановяване на положението на титуляря на полица, каквото би било, ако договорът не беше едностранно прекратен от него. В този случай титулярят на полица би имал право евентуално на разликата между сумата, дължима по националното право при отказ от договора, и вече изплатената откупна стойност.

По аргумент от разпоредбата на чл. 451 КЗ следва, че правото на откуп на застраховката е право на застрахования, който в определени случаи плаща за това и такса откуп. Оттук и откупната стойност е стойността, която застрахователят е длъжен да изплати на застрахования или третото ползващо се лице при предсрочно прекратяване на договора от застрахования. Разбира се, в някои случаи откупната стойност може да съвпада и със сумата, подлежаща на връщане на застрахования при прекратяване на договора от застрахователя, но това не е задължително, като при всички положение при подобно прекратяване едностранно по воля на застрахователната компания застрахованият няма как да дължи такса за откуп. Титулярите на застрахователни полици са по-слабата страна по договора и се нуждаят от специална закрила, поради което няма основание при прекратяване на договора едностранно от застрахователя да се прилагат автоматично правилата за откупната стойност, важащи при прекратяването на договора от застрахования.

В случая, доколкото от началото на договора е изтекъл значителен период от време повече от 15 години и застрахователят е осигурявал покритие в периода до 28.02.2023 г., то се дължат аквизиционни разходи. По настоящото производство не е спорно, че са платени всички годишни премии до датата на известието за прекратяване 18 вноски по 1530 евро или 27 540 евро. От началото на полицата са изминали повече от 5 години и не се твърди прекратяване при условията на откуп от застрахования, поради което в случая не е начислявана такса за откуп. Няма данни и за дължими, но неплатени премийни вноски. С оглед осигуряването срока на покритие по договора застрахователят има право да удържи аквизиционни разноски и на ищеца следва да се присъди единствено резерва на застраховката /т. е. спестовната част от премията, която се натрупва в математическия резерв/ и лихвата от нетния инвестиционен доход - няма основание ищецът да се лишава от инвестиционния доход, от една страна договорът е прекратен от застрахователя, а от друга - ищецът има право на този доход и в случаите, в които той едностранно прекратява договора по арг. от чл. 452 КЗ. Освен по аргумент на по-силното основание, то обратното е лишено от житейска логика, тъй като, ако застрахователят не дължи връщане на инвестиционния доход при едностранно прекратяване на застраховка „Живот“, то това би довело до масово едностранно прекратяване на тези договори при приближаване на крайния срок на полицата и при реализирана печалба от инвестициите на резерва по застраховката. От друга страна, както беше посочено, през срока на договора, застрахователят е носил риска.

Видно от приложената таблица, откупната стойност към 01.05.2023 г. е 23 972.21 евро и това не е спорно по делото. Към тази сума следва да се прибави и нетният инвестиционен доход, за да не се поставя потребителят е по-лошо положение при прекратяването на застраховката от застрахователя, а и това обстоятелство не се оспорва от ответника с отговора на исковата молба. Съобразявайки спестовния елемент на застраховката, след удържане на аквизиционни разноски за срока на покритието, както и предвид обстоятелството, че при ненастъпване на застрахователен риск и непрекратяване на договора след изтичане срока на покритие застрахованият би имал право да получи около 91.98 % от внесените през годините застрахователни премии, съдът приема, че дължимата от ответника на ищеца сума, след прекратяване на договорното правоотношение, е била общо в размер на 25 331.29 евро (27 540 евро х 91.98 % ) . Не се спори, че на 16.08.2023 г., ответникът е изплатил на ищеца сумата от 46 884.12 лева, равняващи се на 23 971.47 евро. Следователно, ответникът дължи на ищеца още сумата от 1359.82 евро (равняващи се на 2659.58 лева) до който размер искът е основателен и следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер, искът следвада се отхвърли, като неоснователен. Сумата е дължима ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

С молба, заведена на 24.04.2023 г. в ЗАД „Алианц България Живот“ АД, ищецът е поискал да бъде възстановено неоснователно удържаната сума в пет работни дни от получаването на поканата, поради което и с изтичането на този срок ответникът е изпаднал в забава или считано от 03.05.2023 г. ответникът е в забава. Датата на постъпване на молбата и началото на срока /24.04.2023 г./ не се брои по силата на чл. 72, ал. 1 ЗЗД, а 01.05.2023 г. е почивен ден, поради което и последният работен ден от дадения срок е 02.05.2023 г. и считано от 03.05.2023 г. ответникът е в забава.

За периода от 03.05.2023 г. до 1 6.08.2023 г. на ищеца се дължи лихва за забава в размер на законната лихва върху сумата от 49543.70 лева (равняващи се на 25 331.29 евро). След използване на електронния калкулатор на електронната страница на НАП и на основание чл. 162 ГПК, съдът определи законната лихва в размер на 1775.87 лева като с оглед диспозитивното начало искът следва да се уважи за предявения размер от 866.78 евро, равняващи се на 1695.27 лева. Този размер е заявен в исковата молба, в молбата от 18.01.2024 г. (л. 24 от делото), в молбата от 06.08.2024 г. (л. 61 и сл. от делото), в проекта за доклад на л. 66, обявен за окончателен, в молбата от 02.12.2024 г. (л. 74 от делото) и в писмените бележки от 27.02.2025 г. (л. 91 от делото). В писмените бележки от 05.05.2026г. г. са посочени 3 315.66 евро, но подобно увеличение на този иск не е допускано, поради което и не се дължи произнасяне за този размер.

За датата 02.05.2023 г., искът по чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.

Относно иска по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД – за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди:

Искът за неимуществени вреди е в защита на негативния интерес, промяната нито е желана, нито е предвидима при сключване на договора, поради което основанието на претенцията е на плоскостта на непозволеното увреждане и претенцията е с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД. Прекратяването на договора при нарушение на описания в КЗ ред за едностранно прекратяване не може да се приеме като предвидимо обстоятелство при сключването на договора.

С исковата молба и с молбата от 02.12.2024 г., ищецът заявява, че неправомерните действия на ответника се изразяват в неправомерно едностранно прекратяване на договора и отказът на ответника да върне дължимата по договора сума.

Налице е фактическият състав на непозволеното увреждане.

Ответникът по делото е прекратил договора на непредвидено в него основание без да представи предизвестие и без да осигури застрахователно покритие до края на текущия застрахователен период в нарушение на чл. 353, ал. 3 и ал. 4 КЗ, за което се изложиха съображения по-горе.

Ищецът твърди, че е претърпял неимушествени вреди, изразяващи се в безпокойство, тревога и дискомфорт. Ищецът изпитвал неспокойствие, силно смущение и неудобство от начина, по който ответното дружество го третирало, като засягало достойнството и доброто му име. Усещал чувство за несправедливост, променило се негативно и здравословното състояние на ищеца – започнал да страда от безсъние, безпокойство, влошила се хипертонията на ищеца. Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди, решението е постановено в съответствие с този принцип.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.К.-Д. и Л.Б.М..

Свидетелката И.К.-Д. познава А. Н. Н.а от повече от 20 години, двамата работили заедно, като освен колеги били и семейни приятели. Свидетелката сочи, че от „миналата година или по-миналата година“ (разпитът е проведен на 21.02.2025 г.), Н. започнал да страни, защото първоначално имал проблем с банките, след което се оказало, че и с Алианц има проблем. Семейството на свидетелката също имало застраховка „Живот“ в Алианц. Ищецът се оплакал на свидетелката, че Алианц са прекратили договора му и не желаели да приемат повече вноски по застраховка „Живот“. Освен това си поискал парите, в началото не му ги давали, а след това получил част от парите. Ищецът бил притеснен, стресиран. Ищецът започнал да отбягва хората, чувствал се страшно обиден, защото хората знаели доста неща. Започнали да го отбягват и да му задават въпроси. Специално за Алинц бил обиден, защото това била единствената институция, която отказвала да му върне част от сумата. Казвал, че Алианц го смятат за престъпник. Свидетелката сочи, че ищецът не е добре със здравето и предполага, че вследствие на всички тези неща, защото е в стресова ситуация, ищецът е започнал да вдига кръвно, което се отразило и на зрението му. Посещавал и лекар. Според свидетелката, това имало отношение с Алианц защото освен всичко друго, което му се струпало на главата , не му било приятно, че не му възстановили сумите. Изпитвал терзания, притеснявал се.

Свидетелката сочи, че причината за запора в банките на банките бил законът „Магнитски“. Самото му включване в списъка „Магнитски“ му се отразило по същия начин.

От разпита на свидетеля Л.Б.М. се установя, че познава А. Н. от над 15 години, били и близки семейни приятели. Свидетелят заявява, че забелязал промяната в Н., когато споделил, че му е прекратена застраховката „Живот“ в Алианц. Тогава се появили промени в настроението му, в социалното му поведение, здравословно имал негативни последици, от това, което се случило с прекратяването на застраховката. Ищецът споделил и на свидетеля, че е включен в списъка „Магнитски“, заявил, че не е престъпник и няма идея защо се случва това нещо с него. Малко след като му прекратили застраховката, ищецът бил с повишено кръвно налягане, обострила се и хипертонията му, изписали му лекарства. Продължавал да избягва обществени места, всичко го гледали като престъпник.

Съдът цени показанията на свидетелите по реда на чл. 172 ГПК. Относно твърдените медицински проблеми –по делото не са ангажирани медицински документи (освен една рецепта), поради което и съдът не кредитира показанията на свидетелите в тази им част.

Съдът намира, че неправомерните действия на ответника, при всички положения са създали неудобства и безпокойства на ищеца. От друга страна, съдът взе предвид, че първопричината за сочените за ищеца неблагоприятни последици, включително и прекратяването на процесния договор е включването на А. Н. в Глобалния закон Магнитски, за което ответникът не може да носи никаква отговорност. От друга страна, при спазването на закона ответникът отново би могъл да прекрати договорното правоотношение, считано от края на текущия застрахователен период, а и неправомерното прекратяване не се отразява на възможността ищеца да получи резерва /спестовната част/ по застраховката. На следващо място, ищецът, чиято е доказателствената тежест, не установява по делото твърдените си неимуществени вреди, включително значителни неудобства, които да са му причини единствено и само вследствие на действията по прекратяване на договорното правоотношение. Оттук, съдът намира, че неимуществените вреди са с нисък интензитет.

Съдът преценяйки всички относими обстоятелства по делото, включително и обществено-икономическите условия към 2023 г. и възрастта на ищеца, намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва е 400 евро, равняващи се на 782.33 лева. Определянето на по-висок размер от посочения и съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията на справедливостта. При всичко изложено, съдът намира, че определянето на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер на 400 евро, равняващи се на 782.33 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 25 100 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Върху присъдената главница се дължи законна лихва от дата на подаване на исковата молба - 12.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 333.69 евро от общо направените разноски в размер на 2224.63 евро, равняващи се на 4351 лева (2224.63 евро х 0.15), в т.ч. платена държавна такса (общо 1351 лв. – л. 9 и л. 37) и платено адвокатско възнаграждение (3 000 лв. – л. 36).

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 200 евро. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 170 евро (200 евро х 0.85) за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 2 състав,