Решение № 1197 от 31.7.2026 г. на Административен съд - Габрово по дело № 140/2026 г.

Делото е образувано по Жалба с вх. № СДА-01-838 от 03.04.2026 г., подадена от «Лъч Корпорейшън Лед» ЕООД, Севлиево, [ЕИК] чрез адвокат С. Б. от АК – Габрово, против Предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР 2609024 от 25.03.2026 г., издадени от Директор на Дирекция «Инспекция по труда» Габрово.

В този Протокол са дадени следните предписания:

1. Управителят на дружеството, след извършване на ежедневен инструктаж, да го документира в съответната Книга за ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа, съгласно чл. 11б, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;

2. Дружеството си, в качеството му на строител, при работа на височина с подемно-транспортни машини преди започването на монтажни работи да определи с писмена заповед лице за безопасна експлоатация на подемно-транспортните машини, съгл. т.1.1. от Приложение № 4 към чл. 2, ал. 2 от ПЗР на Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР;

3. Дружеството – работодател да осигури срещу подпис и дата на предоставяне полагащото се работно облекло, в съответствие със спецификата на извършваната дейност и работното място;

4. Работодателят да осигури полагащите се лични предпазни средства на правоимащите работещи лица, съгл. чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3/2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства;

5. Работодателят да определи писмено длъжностно лице, което да го представлява пред контролните органи на ДИТ на обект: СМР- Полагане /монтаж/ на скари заел. Инсталации в „Ретел Парк“, в гр. Габрово, на посочен административен адрес;

6. Работодателя да обучи, инструктира и запознае работещите лица с инструкциите за безопасна работа при ръчна работа с тежести, съдържащи информация за правилните начини за ръчна работа с тежести и информация за рисковете, на които са изложени работниците, ако ръчната работа с тежести не се изпълнява правилно, съгл. чл. 6, ал. 2 от Наредба № 15/1999 г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести.

Даден е срок за изпълнение на предписанията – до 31.03.2026 г.

Протоколът е връчен на адресата на 25.03.2026 г., видно от инкорпорираната в него разписка. Жалбата е подадена на 03.04.2026 г. – в законово установения срок и като подадена от заинтересовано лице – субект на предписанията, против подлежащ на съдебно оспорване пред административен съд ИАА се явява редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество с оглед нейната основателност, след конституиране и призоваване на страните в открито съдебно заседание.

В жалбата си дружеството сочи, че за да е адресат на предписания, то следва да е установено, че същото е извършило конкретни правонарушения, които следва да бъдат отстранени. В тази връзка се твърди, че такива не са извършени. Неоснователно е предписанието по т. 5 за определяне на длъжностно лице, което да представлява дружеството пред ДИТ, след като същото има официален свой представителен орган в лицето на своя управител. Предписанията са дадени с кратък срок за изпълнение и всички те касаят осъществяване на дейности по ЗБУТ и безопасността на трети лица. Посочените правни норми регламентират задължения на работодателя/строителя, които са императивни и перманентни, поради което те не следва да бъдат обвързвани със срок за изпълнение. Те следва да се реализират по време на целия производствен процес и до прекратяване дейността на дружеството, поради което този срок е в противоречие със закона.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С. Б., която поддържа депозираната жалба.

Страната счита за установено, че по делото е доказано ежедневното провеждане на инструктаж на работниците всяка сутрин, преди те да бъдат разпределени и изпратени по различни строителни обекти. Не е необходимо да се извършва инструктаж за работа с транспортно-подемни машини, т.к. няма лица, работещи на трудови договор, които ползват такива в дейността си. Самата фирма сама не разполага с такива машини. На работниците се осигурява редовно работно и предпазно облекло, за получаването на което се съставят писмени документи, подписани от самите тях. Не е необходимо и упълномощаването на лице на отделните обекти, което да представлява дружеството пред ДИТ, това се осъществява от управителя и той никога не е създавал пречки за тези органи при изпълнение на техните правомощия. Дружеството не разполага с допълнителни лица, които да притежават съответната квалификация и да осъществяват такова представителство. Също така работниците не осъществяват трудова дейност, свързана с работа с тежести и няма за какво да бъдат допълнително инструктирани в тази връзка.

Ответната страна в лицето на административния орган, издал обжалвания ИАА, се представлява от юрисконсулт Н. С., която оспорва жалбата.

При направена проверка на място на обект на дружеството – «Ретел парк», е установено, че трима негови работници са осъществявали трудови функции, като от книгата за ежедневен инструктаж на предприятието е видно, че тя не е подписана по дни нито от лицето, провеждало инструктажа, нито от инструктираните лица, а предписанието не е за провеждане на инструктаж, а за неговото надлежно документиране. При направената проверка е установено, че три лица работят на посочения обект, като проверяващите не са могли на място да осъществят контакт с работодателя, т.к. нито едно от тях не е било упълномощено за това. Също така на място е установено, чепри работата си те са ползвали повдигаща платформа и са работили на височина от приблизително 4 м., като са работили с тежести от около 10 кг – решетки, които са поставяли на тавана на помещението, на което са прекарвали електрически кабели. Не е установено, че работещите са разполагали с предпазни средства, като каски, въпреки необходимостта от това, не са ползвали и работно облекло. Следователно за всички дадени предписания е била налице необходимост да бъдат направени, т.к. правните норми изискват такова поведение от страна на работодателя. Даденият срок за изпълнение е разомен, още повече, че нормативно са налице такива изисквания и въпреки това жалбоподателят не ги е изпълнил.

Процесуалният представител на ответната страна моли за присъждане на деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Съдът разгледа основателността на счетената за редовна и допустима жалба, като установи следната фактическа обстановка и направи следните фактически и правни изводи:

По делото не е налице спор, че жалбоподателят се явява работодател и осъществява строителна дейност. По силата на сключен Договор за СМР от 01.11.2025 г. той се задължава да осъществи в полза на «Интер Паур» ООД, Габрово, в обекта «Ретелпарк», Габрово, изграждане на кабелна инсталация за захранване на УПИ IX – кв. 9 по плана на гр. Габрово, което следва да направи „със свои ресурси“ /чл.1, от договора/ СМР в част Електро, вкл. пожароизвестителна система, външно ел. захранване.

Управител на дружеството и негов представляващ е Л. Н. Н., който със Заповед № 7 от 19.08.2024 г. се е оправомощил да изпълнява и контролира спазването на изискванията на ЗБУТ, да провежда съответния инструктаж.

Със своя Заповед № 3 от 27.09.2024 г. той е разпоредил обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие с извършваната дейност на работните места, като в нея е предвидил извършването и на ежедневен инструктаж.

По делото е приложена Заповед № 2-1 от 19.08.2024 г., с която същият определя длъжностно лице в обект, което да го представлява пред контролните органи на ДИТ, но не е посочил лицето, нито обекта, а за обект в гр. Габрово не е представил такава заповед.

На 05.03.2026 г. служители от ДИТ Габрово са извършили проверка на обект на „Лъч Корпорейшън Лед“ ЕООД, Севлиево, изпълняван в гр. Габрово, а именно посоченият по-горе „Ретел парк“. Проверката е извършена в работното време на обекта, в часовия диапазон 15.55 – 17.00 часа. При проверката е установено, че лицето В. Т. Н. е осъществявало трудова дейност, съвместно с Я. Ф. А., като вторият е назначен по трудов договор на длъжност „техник електрически системи“. Двамата били качени на вдигната до необходимото ниво ножична платформа и полагали/монтирали скари за електрически кабели. В. Н. попълнил саморъчно декларация по чл. 402, ,л. 1, т. 3 и ал. 2 от КТ и вписал, че работи за „Лъч Корпорейшън Лед“ ЕООД от същата дата, на длъжност „монтажник“, с работно време 8.00 – 17.00 часа. Посочил е, че има трудов договор, получава месечно трудово възнаграждение в размер от 620 лева, с почивни дни – събота и неделя и три почивки в работния ден. Посочва, че изпълняваната от него дейност се състои в полагане на скари за електрическо трасе, като потвърдил същото и в устните си обяснения, дадени пред проверяващите.

С две призовки – от 05.03. и 16.03.2026 г., от работодателя били изискани документи, свързани с безопасните и здравословни условия на труд, като управителят ги представил. От документите се установява, че В. Н. имал сключен граждански договор с предмет „Изработка на метални конструкции“, като в договора не е конкретизирано количество работа, предоставени от възложителя инструменти и материали. Срокът на този договор е 4 дни – от 04.03 до 07.03.2026 г., като за работата било договорено възнаграждение от 300.00 евро. В книгата за ежедневен инструктаж е вписано, че на лицето е проведен такъв, като се установява, че то е работило на посочения обект в дните 05.03, 06.03, 09.03, 10.03, 11.03, 12.03, 13.03.2026 г. – т.е. от 05.03. до 13.03.2026 г., вкл., в работните дни на седмицата, различни от посочените в гражданския договор. Правоотношението между дружеството и това лице е счетено за трудово и е обявено за такова с Постановление, издадено на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ.

Аналогично в същия обект при същата проверка е установено, че и друго лице – М. Б. В., също е попълнило декларация, в която е посочило, че работи на длъжност „общ работник“ на същия обект с работно време 8.00 – 17.00 ч., получава същото месечно възнаграждение, има почивни дни събота и неделя с една обедна почивка и две функционални почивки от по 15 минути всеки работен ден, като дейността му се състои в „полагане на ел. инсталации“. По същите причини и по отношение на него е издадено Постановление по чл. 405а от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Установено е нарушение на чл. 11б, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от същата Наредба.

В Книга за ежедневен инструктаж не са положени подписи на инструктиращ и инструктиран. За 05.03.2026 г. не е документиран извършен такъв инструктаж. Не е установено наличието на документ, от който да е видно, че работодателят е предоставил работно облекло и предпазни средства на работниците си в съответствие със спецификата на работата им и на работното им място, с което е нарушен чл. 29б, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 6, ал. 1 от Наредба за безплатното работно и униформено облекло и чл. 5, ал. 1 от наредба № 3/2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване здравето на работниците при използване на лични предпазни средства.

Не е установено и че работодателят е определил писмено отговорно лице за безопасна експлоатация на подемно-транспортни машини, с което е нарушил т. 1.1. от Приложение № 4 към чл. 2, ал. 2 от ПЗР на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР.

Работодателят не е определил писмено и лице, което да го представлява пред контролните органи на ИТ за обекта в нарушение на чл. 403а, ал. 2 от КТ.

Не са представени и доказателства за това, че работещите са обучени, инструктирани и запознати с инструкциите за безопасна работа при ръчна работа тежести, съдържащи информация за правилната работа с такива и за рисковете, на които са изложени , ако тази дейност не се изпълнява правилно, в нарушение на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 16/1999 г. за физиологичните норми и правилата за ръчна работа с тежести.

Въз основа на така установеното са издадени и процесните шест предписания., като е посочен срок за изпълнението им – 31.03.2026 г.

Управителят е одобрил Списък на работните места, професиите и видовете работа, за които се използват лични предпазни средства /ЛПС/, в т.ч. специално работно облекло на работещите в дружеството, в който за техник ел. системи и общ работник е предвидено при посещение на обект да се ползват ЛПС обувки с подсилено метално бомбе, ръкавици, очила, каска, сигнална жилетка. В приложената към списъка декларация не са налице данни, че такива ЛПС и работно облекло са предоставени на работещите в предприятието.

Приложен е и Списък на полагащото се безплатно работно и униформено облекло, като за същите работници е предвидено предоставянето на тениска на всеки 3 месеца, панталон, куртка /на 6 месеца/ и зимно яке /веднъж годишно/.

Приложени са двете цитирани в Протокола от проверката постановления за обявяване на съществуването на трудово правоотношение, в едно с декларациите на двамата работещи на процесния обект, в които същите са записали, че работят там с определено работно време, с почивни дни и почивки в рамките на работния ден, при договорено трудово възнаграждение, като полагат скари за трасе на ел. кабели. Трудови договори не са представени, но са приложени сключени с дружеството граждански договори, без конкретика в предмета, който е възложен за изработване – количество, вид на металните конструкции, големина, местоизпълнение /обект, на който същите следва да се изработят и инсталират/. Няма данни на тези лица да са предоставени работни облекла и ЛПС.

Приложен е „Личен картон“, подписан от третия работещ на обекта, с който е сключен трудов договор – Я. А., за получени обувки, тениска, панталон и суичър с поставена дата 10.02.2026 г., но липсват данни за предоставени ЛПС на лицето, като документът е предоставен по-късно, след направената на място проверка. Останалите приложени по делото Лични картони не са представени по време на проверката изобщо, а са приложени едва в хода на делото и те също касаят само облекло, но не и ЛПС.

В приложената Книга за ежедневен инструктаж липсват подписи на инструктиращ и инструктиран.

Съдът е разпитал в качеството на свидетел работникът Я. А., който заявява, че на обекта са работили той и двамата му колеги, за които са приложени граждански договори с дружеството-жалбоподател. Свидетелят работи като ел. монтьор на инсталации. През месец март работили с другите две посочени по-горе лица на обект „Ретел Парк“ в гр. Габрово, като тримата поставяли метални скари по тавана за кабели на височина от около 4м. Ползвали вишка, когато се налагало. Посочва, че понякога е ходил и на други обект, понякога и двамата му колеги са били на други обекти, което навежда на извода, че не са били наети само по конкретен повод за този обект. Каски изрично посочва, че на са им били предоставяни, въпреки че това е предвидено в горепосочения Списък за предоставяни ЛПС. Скарите, които поставяли, били с тегло около 10 кг. Не е имал пряк ръководител и на обекта не знае да е имало лице, което да представлява работодателя. Самият управител не стоял на обекта, сутрин им давал задачите и се разбирали кои работници на кой обект да отидат. Колегите му „работели като за дневна смяна“. Ползвали свои дрехи, които били получили от друго място.

Свидетелите М. А. и Ц. К. са служители от ДИТ, извършили проверката в обекта. По техни данни тримата работещи на място са ползвали ножична платформа, която се издига с пулт за управление на посочената височина, като съоръжението, с което са били повдигнати двама от тях, е подемно-транспортна техника, придвижвана самостоятелно, с подемна функция. Не е имало оправомощено лице, което да отговаря за безопасната експлоатация на същото. В. и Я. били повдигнати на съответната височина до тавана, където работели съвместно. Под „тежести“ проверяващите имали предвид материалите, с които работели, като въпросните скари били използвани и от тримата работещи, като единият ги поставял на платформата, а другите двама ги монтирали. Не е имало лице в обекта, което представлява работодателя, а това било необходимо за такива проверки и не е нужно то да има някаква специална квалификация, работодателят сам е следвало да избере такова лице и да го оправомощи. Работещите не разполагали с лични предпазни средства, не са имали каски. В предоставената книга за ежедневен инструктаж не са положени подписи на инструктиращ и инструктиран.

От гореизложеното по отделните пунктове на оспорения ИАА съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното и направи въз основа на него следните изводи:

Протоколът е съставен и издаден от служители на длъжност „главен инспектор“ Дирекция „Инспекция по труда“ Габрово. Същите се явяват контролни органи, съгласно чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ и длъжностна характеристика за длъжността, осъществяващи интегриран контрол в областта на трудовите отношения, здравословните и безопасни условия на труд и насърчаване на заетостта. При и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Закона за държавния служител и в други нормативни актове, с които се възлага контрол на агенцията.

Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ задължителните предписания са вид принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, които се прилагат от контролните органи на Инспекция по труда.

С оглед на така изложеното съдът намира, че процесните мерки са наложени от компетентен орган в изпълнение на предоставените му по закон правомощия.

По отношение на спазване изискванията на материалния, процесуалния закон и основните принципи по отделни пунктове от предписанията съдът намира за установено следното и направи следните фактически и правни изводи:

С оглед оплакването, че задълженията за работодателя не могат да бъдат ограничени със срок, т.к. са нормативно закрепени, то съдът обръща внимание на това, че въпреки законовата им регламентация, задълженията не са изпълнени, а с дадения срок за изпълнение не се посочва краен момент, от който те спират да са задължителни, а напротив – това е началният момент, до който работодателят трябва да организира дейността си така, че същата да е в съзвучие с тези задължения.

По отделните пунктове на предписанията:

1. Управителят на дружеството след извършването на ежедневен инструктаж да документира същия в съответната Книга.

От материалите по делото се установява, че действително въпросната Книга не е с попълнени всички реквизити, като липсват подписи на инструктиращ и инструктиран, с оглед на което не може да се установи дали действително ежедневно се извършва инструктажът за безопасност при работа.

Съгласно цитираната в процесния ИАА норма на чл. 11б, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в книги за инструктажи съгласно приложение № 1. Тези два липсващи реквизита са задължителни за попълване в документа, поради което правилно, мотивирано и законосъобразно административният орган е задължил работодателя да въведе в съответствие оформянето на инструктажната книга с нормативните изисквания. Срокът за изпълнение не е кратък. Така или иначе задължението е налице по силата на тази норма и не се сочи нито една обективна причина, която да препятства работодателя да изпълни този ангажимент още с издаване на предписанието. Инструктажът следва да се провежда всеки ден и това да се документира съобразно изискванията на Наредбата.

Предписанието следва да остане в сила в този си вид.

2. Работодателят, в качеството на строител с декларирана дейност КИД 2025, код: 42.99 – „Строителство на други съоръжения, некласифицирани другаде“, при работа на височина с подемно-транспортни машини, преди започване на монтажните работи, да определи с писмена заповед отговорно лице за безопасна експлоатация на подемно-транспортните машини. Съдът намира, че по делото е установено по безспорен начин, че работниците извършват дейности на височина с такива машини, като в случая няма значение чия собственост са последните и каква е честотата на този вид дейност. От значение е, че те осъществяват такъв труд и той е опасен за живота и здравето ми, като непознаването и неспазването на правилата може реално да доведе до трудов травматизъм.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, Наредбата се прилага при извършване на следните строителни и монтажни работи (СМР): Специфични изисквания за осигуряване на безопасност и здраве при изпълнение на видове СМР, посочени в приложения № 1 – 6. Приложение № 4 касае монтаж на строителни конструкции, технологично оборудване, тръбопроводи и инсталации, като в случая е полагана ел. инсталация. Нормата на т.1.1. от това Приложение изисква преди започване на монтажните работи строителят да определи с писмена заповед отговорно лице за безопасна експлоатация на подемно-транспортните машини, монтажните инструменти и приспособления и такелажните средства, което да осъществява контрол за техническото състояние и безопасната експлоатация на товароподемните механизми; да участва в освидетелстването на товароподемните и монтажните приспособления и да води отчет за годността им; да следи за спазване на вътрешните документи за изпълнение на такелажните работи и временното укрепване на монтираните елементи. С предписанието е изискано да се определи такова лице за безопасна експлоатация на подемно-транспортни машини, каквато е ползвана при поставянето на ел. инсталацията на тавана и на решетката, както е установено на място при проверката. Не се изисква това лице да има някаква специална квалификация, нито да получава отделно възнаграждение. Управителят може да определи и самия себе си, но следва да се определи кое лице носи отговорност за безопасната експлоатация на такава машина, като не е необходимо тя да е собственост на работодателя. Той може да ползва такова съоръжение под наем или по силата на договор за заем за ползване, но при всички случаи, когато се ползва такава техника е задължително да има такова определено лице.

Определеният за изпълнение на предписанието срок е достатъчен както с оглед на това, че задължението не се създава тепърва, а съществува по силата на тази Наредба, така и с оглед обстоятелството, че изпълнението не изисква определен продължителен период от време за издаването на такава заповед или друг документ, с който се определя отговорното лице.

В заключение съдът намира и този пункт от дадените предписания за законосъобразен и мотивиран.

3. Работодателят да осигури срещу подпис и дата на предоставяне полагащото се работно облекло, в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работещите в дружеството.

Съгласно чл. 196 от КТ, работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в колективния трудов договор. Нормата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло предвижда, че работодателят осигурява на работниците и служителите подходящо работно и/или униформено облекло в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място.

Както бе посочено по-горе, работодателят е одобрил списък за полагащото се работно облекло, но в т. 5 от Протокола 25.03.2026 г. е отразено, че не е представил документ, доказващ, че е осигурил срещу подпис и дата на предоставяне полагащото се работно облекло в съответствие със спецификата на извършваната дейност и работното място.

Работещият по трудов договор Я. А. заявява в откритото съдебно заседание, че е получил такова облекло, за което е подписал и Личен картон /л.49/, според който на 20.02.2026 г. е получил от работодателя си обувки, панталон, тениска и суичър. Документът е представен от ДИТ, т.е. той е бил на разположение на Дирекцията. Такива документи по делото са представени и за други лица, работещи на трудов договор при жалбоподателя. Такива обаче не са представени за двете лица, с които жалбоподателят е сключил граждански договори. За тях, както също е отразено по-горе, са изготвени Постановления за обявяване на съществуването на трудово правоотношение на 09.03.2026 г. Съгласно чл. 405а, ал. 1 от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Съгласно ал. 4, ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението. Според ал. 7, работодателят може да обжалва предписанието по ал. 4, съответно постановлението по ал. 2, по реда на АПК пред административния съд по своето седалище или постоянен адрес в 14-дневен срок от връчването му, като обжалването не спира изпълнението на акта, т.е. следва да се счита, че при издаване на Постановлението тези две лица имат правата на работещи по трудов договор и за тях също следва предоставяне на работно облекло, като на останалите работещи при жалбоподателя. Видно от Протокола от проверката и приложената присъствена форма, те са работили при жалбоподателя и след 09.03.2026 г., т.е. продължили са да осъществяват въпросния вид дейност в негова полза. По образуваните в АС Габрово адм.д. №№ 117 и 118 от 2026 г. за оспорване на тези две постановления, висящи към настоящия момент, не е спряно предварителното изпълнение, с оглед на което следва да се счита, че важи законовото предвиждане за предварително изпълнение на постановленията. Това означава, че и за тези лица работодателят е следвало да предостави работно облекло. За тях А. в о.с.з. заявява, че работели с техни дрехи, като едното дори имало надпис „Охрана“ на връхната си дреха, но не е изпълнявало такива функции в процесния обект. Тези две лица са изпълнявали същите функции като Я. А., който е бил назначен по трудов договор и е получил работно облекло. Според неговите показания те са работили заедно, едно и също, „като за дневна смяна“, на едни и същи обекти, като това е установено на място и от направената проверка от служителите на Д“ИТ“. По тези причини и на тях е следвало да се предостави работно облекло. Затова контролните органи са дали въпросното предписание и са определили срок то да бъде изпълнено. Даденият срок за изпълнение на предписанието до 31.03.2026 г. е също достатъчен то да се организира и реализира.

С оглед на така изложеното и по този пункт съдът намира предписанието за мотивирано и законосъобразно.

4. Работодателят да осигури полагащите се лични предпазни средства на правоимащите работещи лица.

За разлика от работното облекло, предоставено на някои от работниците, то по отношение на личните предпазни средства по делото не са представени писмени доказателства за тяхното фактическо предоставяне на правоимащите.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3 от 2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства, при работа с риск за здравето и безопасността, който не може да се отстрани по друг начин, работодателят осигурява на работещите необходимите лични предпазни средства. Безспорно работата по поставяне на ел. инсталации, работа с тежести /въпросните десетина килограмови решетки, поставяни на тавана на помещението/, работа при височина от 4 метра, съставлява работа с риск за живота и здравето. Така, напр., съгл. Приложение № 2 от тази наредба, т.8.1, предвижда ЛПС за защита от падане от височина, например: спирачни устройства срещу падане от прибиращ се тип; предпазни колани/сбруи за цялото тяло; предпазни колани/сбруи за седнало положение; колани/сбруи за поддържане и ограничаване при работа и предпазни въжета при работа; поглъщатели на енергия; спирачни устройства срещу падане с водач, включително осигурителна линия; регулиращи устройства с въже; осигурителни устройства, които не са предназначени за постоянно закрепване и които не налагат дейности по закрепване преди употреба; съединители; предпазни въжета; спасителен колан/сбруя за цялото тяло. В т.1.1.6 се изисква ЛПС за защита на главата срещу поразяване от електрически ток и при работа под електрическо напрежение; т. 5.1.3 - ЛПС за защита на горните крайници при поразяване от електрически ток и при работа под електрическо напрежение (антистатични, проводящи, изолационни); т. 6.1.4 - ЛПС за защита на долните крайници и против подхлъзване при поразяване от електрически ток и при работа под електрическо напрежение (антистатични, проводящи, изолационни). По делото няма данни такива ЛПС да са предоставяни срещу подпис изобщо – както на работещите по трудови договори, така и на двете лица, с което са били сключени граждански такива. Както бе посочено по-горе е предвидено да има предоставяне на такива средства, но не и доказателства, че това предвиждане е реализирано.

Срокът за изпълнението и на това предписание не е кратък, напротив – тези изисквания следва да се изпълнят още с постъпването на работещия в опасни условия на труд и работодателят следва дори да осъществява и контрол за редовното им и правилно използване.

Предписанието е мотивирано и законосъобразно, поради което следва да остане в сила.

5. Работодателят да определи писмено длъжностно лице, което да го представлява пред контролните органи на Инспекция по труда на процесния обект в гр. Габрово.

Видно от данните, съдържащи се в Протокола от проверката и от свидетелските показания, при посещението си на място служителите от ДИТ Габрово са установили, че в обекта работят назначени от жалбоподателя три лица, но нито едно от тях не представлява дружеството и не може от негово име да осъществява контакт с проверяващите.

Според нормативната разпоредба на чл. 403а, ал. 2 от КТ, работодателят е длъжен писмено да определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на инспекцията по труда. Целта на това изискване е при проверки на място, различно от централния офис на фирмата, където обичайно би се намирало лицето, което я представлява, органите на Агенцията да не бъдат възпрепятствани когато изискват документи на предприятието, осъществявайки проверка в по-отдалечени обекти. По този начин се осигурява постоянен достъп до информация, като във всеки обект или поделение на фирмата следва да има конкретно упълномощено лице, към което контролните органи да се обърнат на място. То е длъжно да осигури изискваните документи (напр. Правилник за вътрешния трудов ред, графици, заповеди и др., които следва също да са винаги на лице във всеки отделен обект, съгласно ал. 1 от същата разпоредба). По този начин се цели и предотвратяване на административни пречки, като определянето на такова лице предварително гарантира, че проверката на Инспекцията по труда няма да бъде възпрепятствана или забавена заради отсъствието на управителя. Разпоредбата улеснява процеса по доказване спазването на трудовото законодателство и осигурява бърза и адекватна комуникация между работодателя и контролните институции на всяко място, където се полага наемен труд.

Като намираща законова опора, правна и житейска логика съдът счита и това предписание за основателно и законосъобразно. От работодателя не се изисква оправомощеното от него лице да притежава специфична квалификация и опит, да му се заплаща допълнително или да бъде обучавано допълнително, за да получи, например, призовка с изисквани документи за проверка или сам да предостави такива документи на място при поискване. Управителят на дружеството не може да е налице едновременно във всички свои обекти, поради което законодателят с оглед така изложеното е предвидил като негово задължение да упълномощи други лица да го представляват по различните обекти, когато той лично не присъства на тях.

6. Работодателят да обучи, инструктира и запознае работещите лица с инструкциите за безопасна работа при ръчна работа с тежести, съдържащи правилните начини за извършване на такава и да запознае работещите с рисковете при неправилно изпълнение на този тип работа.

По смисъла на §. 1, т. 1 от Наредба № 16 от 1999 г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести, „ръчна работа с тежести" означава всяко пренасяне или поддържане на тежест от един или повече работещи, което включва вдигане, носене, поставяне, бутане, теглене, или преместване на тежести. В случая и тримата работещи в обекта са осъществявали такава работа, като единият от тях е подавал приблизително 10-килограмови решетки на другите двама, които са били качени на платформа, а те са имали за задача да я поемат и поставят на тавана на определеното за това място. Осъществяваната от тях работа съставлява ръчна работа с тежести. Тя е още по-опасана и с оглед на това, че е извършвана на близо 4-метрова височина, при което единият работещ е бил в позиция под или в близост до платформата, върху която са били колегите му и решетката /за да я подаде/ и едно изпускане на тежестта по невнимание би могло да причини сериозни увреждания, вкл. летален изход.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от тази Наредба, работодателят осигурява на работещите обучение и инструктаж за правилните начини за ръчна работа с тежести, включващи вдигане, преместване, носене, поставяне, разтоварване, подреждане на различните видове тежести, и информация за рисковете, на които са изложени, ако работата с тежести не се изпълнява правилно. По делото няма данни такъв специален инструктаж да е бил направен. Това е специфична дейност, която работниците не изпълняват постоянно, поради което няма данни да е включена в общия инструктаж за безопасност. Предписанието се явява мотивирано и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила.

От така изложеното се налага изводът, че процесният Протокол за извършена проверка № ПР2609024 от 25.03.2026 г. на главни инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ Габрово в частта му, в която с него са дадени задължителни предписания на жалбоподателя „Лъч Корпорейшън Лед“ ЕООД, е издаден от оправомощен орган, в изпълнение на процесуалните изисквания, в съответствие с материалноправните норми и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на правния спор, своевременно заявено и основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ такова следва да се присъди в размер на 103.00 евро.

Воден от изложеното и на основание 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 405, във вр. с чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, Административен съд- Габрово