Решение № 238 от 20.11.2024 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 262/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от М. Д. О. против Окръжен съд Велико Търново, с която е предявен иск по чл. 2в, ал. 1. т. 2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В обстоятелствената част на сезиращия акт се посочва, че по искова молба от М. Д. О. против ЧСИ И. Ц., с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД, е образувано гр.д. № 2159/2023 г. по описа на РС Велико Търново, че решението на районния съд е потвърдено с необжалваемо решение № 523/02.10.2023 г., по в.гр.д. № 256/2023 г. ОС Велико Търново. Твърди се, че съдебният състав по в.гр.д. № 256/2023 г. ОС Велико Търново е определен при липса на случайно разпределение, в съответствие с Единната методика по приложението на принципа за случайното разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища, че с оглед на това от окръжния съд е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, доколкото делото е било разгледано от съдебен състав, който не е бил независим и безпристрастен. Твърди се, че в резултат от разглеждане на в.гр.д. № 256/2023 г. ОС Велико Търново от съдебен състав, който не е отговарял на изискването за независимост и безпристрастност, М. Д. О. е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания - гняв, ярост, фрустриране - загубил доверие в правосъдието и житейки дискомфорт. От ищеца е изведено искане за присъждане на обезщетение за преживените от него неимуществени вреди, причинени от допуснатото съществено нарушение правото на ЕС по в.гр.д. № 256/2023 г. ОС Велико Търново, в размер на сумата от 5 000 лв., претендирана като частичен иск от претенция за 26 000 лв.(изменението е допуснато с определение от 21.10.2024 г.), ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В писмения отговор от ответника е направено оспорване на иска, с наведени възражения за неговата неоснователност (правоизключващи възражения), основани на оспорвания за липса на твърдяните негативни изживявания (неимуществени вреди), както и на твърдения за: образуване на в.гр.д. № 256/2023 г. ОС Велико Търново и определяне на съдията-докладчик по същото дело при стриктно спазване на процесуалните закони, Правилника за администрацията в съдилищата и утвърдените Правила за случайно разпределение на делата на основание чл. 9 ЗСВ в ОС Велико Търново; за разглеждане на в.гр.д. № 256/2023 г. ОС Велико Търново по при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби на българското право, вкл. на правото на Европейския съюз. От ответника е направено и правонамаляващо възражение, основано на оспорвания на обстоятелствата, с които се свързва претендирания размер на обезщетението. Ищецът не взема участие по делото – лично или чрез процесуален представител по пълномощие. Ответникът не взема участие по делото – чрез председателя на съда или процесуален представител по пълномощие, но в представено по делото писмена молба се поддържа становището в писмения отговор. Прокурорът от Окръжна прокуратура Ловеч С. И. дава становище за неоснователност на предявения иск, поставяйки акцент върху липсата на заявеното от ищеца основание за ангажиране на отговорността на ответника, поради недопуснато от съда нарушение на правото на Европейския съюз, в поддържания аспект за несъобразяване на стандартите по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. От представителя на прокуратурата се приема, че при липса на допуснато от съда нарушение, не би могло да има причинно-следствена връзка със страданията, за които ищецът е изложил твърдения в исковата молба. Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Съдът е обявил на основание чл. 155, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за общоизвестно и ненуждаещо се от доказване, че на интернет страницата на ОС Велико Търново, раздел Документи, са обявени Вътрешни правила за случайно разпределение на делата, на основание чл. 9 ЗСВ, че същите са утвърдени от председателя на съда и че съгласно общите им разпоредби, същите правила отменят предходните такива от 01.04.2015 г., последно изменени с решение на Общото събрание на съдиите от 29.01.2020 г. Правилата за случайно разпределение на делата, на основание чл. 9 ЗСВ са утвърдени със заповед № 138/07.11.2022 г. на Председателя на ОС Велико Търново, като със заповедта е разпоредено, че утвърдените правила влизат в сила от 07.11.2022 г. Със заповед № 138/07.11.2022 г. на Председателя на ОС Велико Търново е утвърден график на въззивните заседания на съдиите от Гражданското отделение при ОС Велико Търново за периода от януари до юли на 2023 г., а със заповед № 60/29.05.2023 г. е утвърден график на въззивните заседания на съдиите от Гражданското отделение при ОС Велико Търново за периода от септември до февруари на 2024 г. Производството по в.гр.д. № 256/2023 г. ОС Велико Търново е образувано по въззивна жалба от М. Д. О. против решение № 323/27.02.2022 г., по гр.д. № 2159/2022 г. на РС Велико Търново. Видно от приложения по делото протокол от 03.04.2023 г., съдията докладчик (Ивелина Солакова) е определена чрез автоматично разпределение на делото. С определение от 11.04.2023 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.05.2023 г. Видно от протоколите за разпределение от същия ден на постановяване на определението (11.04.2023 г.) за членове на съдебния състав, освен определения вече съдия докладчик Ивелина Солакова, са определени съдиите Станислав Стефански и Любка Минкова, като генерираният в протоколите начин за тяхното разпределяне е „ръчно разпределяне“, а означената причинна за ръчно разпределение „график“. Делото е пренасочено за 17.05.2023 г. Видно от протоколите за разпределение от 16.05.2023 г. (предходният ден на съдебното заседание от 17.05.2023 г.) за членове на съдебния състав, освен определения вече съдия докладчик Ивелина Солакова, са определени съдиите Еманоел Вардаров и Илина Гачева, като генерираният в протоколите начин за тяхното разпределяне е „ръчно разпределяне“, а означената причинна за ръчно разпределение „график“. По повод постъпила молба от адв. К. Т. (пълномощникът на въззивника М. О.) и на основание чл. 142, ал. 2 ГПК съдебният състав (Председател и докладчик Ивелина Солакова и членове Еманоел Вардаров и Илина Гачева) не е дал ход на делото и е насрочил ново открито съдебно заседание за 07.06.2023 г. Видно от протоколите за разпределение от 06.06.2023 г. (предходният ден на съдебното заседание от 07.06.2023 г.) за членове на съдебния състав, освен определения вече съдия докладчик Ивелина Солакова, са определени съдиите Любка Милкова и Радка Цариградска, като генерираният в протоколите начин за тяхното разпределяне е „ръчно разпределяне“, а означената причинна за ръчно разпределение „график“. В откритото съдебно заседание от 07.06.2023 г., по повод наведено основание за отвод на съдия Радка Цариградска и направено в съответствие с него искане от адв. К. Т. (пълномощникът на въззивника М. О.), съдебният състав (Председател и докладчик Ивелина Солакова и членове Любка Милкова и Радка Цариградска) не е дал ход на делото, а на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК съдия Радка Цариградска се отвежда от разглеждане на делото, като е насрочено ново открито съдебно заседание за 12.09.2023 г. Видно от протоколите за разпределение от 11.09.2023 г. (предходният ден на съдебното заседание от 12.09.2023 г.) за членове на съдебния състав, освен определения вече съдия докладчик Ивелина Солакова, са определени съдиите Димо Колев и Ангелина Богданова, като генерираният в протоколите начин за тяхното разпределяне е „ръчно разпределяне“, а означената причинна за ръчно разпределение „график“. В откритото съдебно заседание от 12.09.2023 г. съдебният състав (Председател и докладчик Ивелина Солакова и членове Димо Колев и Ангелина Богданова) е дал ход на делото, оставил е без уважение искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, обявил е съдебното дирене за приключило, дал е ход на устните състезания и след обявяване на устните състезания за приключили е обявил, че ще обяви решението си в установения от закона срок. С решение № 523/02.10.2023 г., по в.гр.д. № 256/2023 г. ОС Велико Търново, съдът е потвърдил решение № 323/27.02.2022 г., по гр.д. № 2159/2022 г. на РС Велико Търново и е разпределил отговорността за разноските, осъждайки въззивника М. О. да заплати 400 лв. адвокатско възнаграждение. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявеният от М. Д. О. против Окръжен съд Велико Търново иск по чл. 2в, ал. 1. т. 2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 5 000 лв., претендирана като частичен иск от претенция за 26 000 лв., е неоснователен. Установените по делото факти не осъществяват фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1. т. 2 ЗОДОВ, защото не разкриват допуснато от ОС Велико Търново нарушение на правото на Европейския съюз при разглеждане на в.гр.д. № 256/2023 г. на ОС Велико Търново, в аспект чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС - от съдебен състав, неотговарящ на изискването за независимост и безпристрастност. Съдия Ивелина Солакова е определена за съдия докладчик по въззивно гражданско дело № 256/2023 г. на ОС Велико Търново при автоматичен избор, със списък на другите възможни съдии от окръжния съд. Изборът е извършен електронно, чрез ползване на нарочната електронна програма за това, като за неговото извършване и резултат е генериран електронен протокол 03.04.2023 г., от който по делото е приложена разпечатка. Определеният съдия докладчик е взел участие във всичките съдебни заседания, включително е последното такова, в което делото е приключило с обявяването му за решаване, като съдия Ивелина Солакова е и докладчикът на обявения по делото съдебен акт по същество. Следователно в.гр.д. № 256/2023 г. на ОС Велико Търново е образувано и разпределено в съответствие принципа на случайния подбор по чл. 9 ЗСВ, при спазване на Правилника за администрацията в съдилищата (ПАС), Единната методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища (Методиката) и утвърдените въз основа на методиката Правилата за случайно разпределение на делата. Според цитираните актове за разпределение на постъпващите в съдилищата дела между съдиите от съответния съд, на принципа на случайния подбор се определя само съдията докладчик. Този извод следва пряко както от разпоредбите на чл. 35, ал. 4 ПАС и чл. 1, б. „а“ на Методиката, така и от особените хипотези на приложение на принципа на случайното разпределение на делата по чл. 4.1.2, б. „а“, „б“, „г“, чл. 4.1.4 и др.) изключвайки от разпределението първоначално определения докладчик или предвиждайки изрично, че делото са разпределя именно на него, без да се регламентира избор на останалите членове от съдебния състав за всяко дело поотделно. Отделно от това, следва да се отбележи, че определянето на останалите членове на съдебния състав е извършено при „ръчно разпределяне“, но това е било единствено с оглед предварително утвърдения график на заседанията на съответните въззивни съдебни състави, което е отразено като причина за ръчното разпределение. Този способ за персоналното определяне на останалите членове на съдебния състав, различни от съдията докладчик (за когото е установен принципа на случайния подбор) се явява функция от предварително определения график на съдебните заседания, чието създаване и утвърждаване е израз на правомощието на председателя на съда да организира работата на съдиите (чл. 86, ал. 1, т. 2 ЗСВ). Ето защо не би могло да се приеме за основателна претенцията на ищеца за допуснато нарушение при формиране на съдебния състав по в.гр.д. № 256/2023 г. на ОС Велико Търново и обусловеното от него разбиране, че делото е било разгледано без да са спазени стандартите по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС за независимост и безпристрастност на съда. Изискването за „Независимост“ се отнася до независимостта на съда по отношение на страните в производството и другите държавни власти, като то се свежда най-общо до гаранции, отделящи съдебната власт от всевъзможни влияния по конкретното дело. В случая то не е нарушено, защото установените по делото факти не разкриват потенциал за или проява на натиск към съда (към членовете на съдебния състав) – външен (институционален) или от насрещната по спора страна (от ответника И. Б. Ц.). Изискването за „безпристрастност“ означава отсъствие на предубеждения или пристрастия, като в практиката са изведени два критерия за безпристрастност: субективен, отнасящ се до въпроса за личното убеждение (предубеденост) на съдията по конкретното дело; и обективен, отнасящ се до наличието на адекватни гаранции, обезпечаващи безпристрастността на съда. Това изискване също не е нарушено, защото по в.гр.д. № 256/2023 г. на ОС Велико Търново не са били ангажирани доказателства, че член съдебния състав по същото дело е действал с лично пристрастие срещу въззивника М. Д. О. (ищецът по настоящето дело). Изискването за доказателства в тази насока е оглед установената оборима презумпция за безпристрастност на членовете на съдебния състав. Единственото искане на въззивника за отвод, подкрепено с доказателства, е по отношение на съдия Радка Цариградска, като след уважаването му, производството по делото е продължило с участие на друг съдия като член на съдебния състав, на мястото на отведения. По тези съображения съдът приема, че производството по в.гр.д. № 256/2023 г. на ОС Велико Търново е разгледано и решено от съдебен състав, отговарящ на изискванията за независимост и безпристрастност по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. С оглед липсата на един от елементите на фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, а имено: за допуснато от ответника нарушение на правото на Европейския съюз, при разглеждане на в.гр.д. № 256/2023 г. на ОС Велико Търново, в аспект чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС (от съдебен състав, неотговарящ на изискването за независимост и безпристрастност), безпредметно е да се излагат съображения за квалифицирането им като достатъчно съществени, за наличието на причинно- следствена връзка между тях и твърдените вреди, както и относно техния размер. Поради неосъществяване на фактическия състав по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, предявеният на това основание иск против държавата (в лицето на ОС Велико Търново) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и следва да се отхвърли. Независимо от резултата на производството (отхвърляне на иска), ищецът не следва да бъде осъждан да заплаща разноски в съответствие с чл. чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, защото такива не са сторени по делото. Водим от горните мотиви, съдът