Решение № 36 от 21.8.2026 г. на Окръжен съд - Габрово по дело № 41/2026 г.

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 278 от ГПК. Образувано е по жалба от „В.“ ЕООД, ЕИК •••••••••, представлявано от управителя Г. П. Б., със седалище и адрес на управление: гр. Г., чрез пълномощник адв. А. И., против отказ № 20260624103621/02.07.2026 г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията за отказ от вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „В.“ ЕООД, постановен по заявление с вх. № 20260624103621/24.06.2026 г., подадено от адв. А. Д. И., в качеството й на пълномощник на „В.“ ЕООД, за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на същото дружество: заличаване на съдружник и вписване на едноличен собственик на капитала на дружеството в резултат на напускане на единия съдружник по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, намаляване на капитала на юридическото лице и обявяването на актуален учредителен акт. Твърди, че така постановеният отказ е незаконосъобразен. Претендира се неговата отмяна, като се укаже на ДЛР да впише заявените обстоятелства. Жалбоподателят навежда доводи, че законът признава правото на съдружник да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок - тримесечен, като прекратяването следва да се счита за настъпило в момента на изтичане на срока на предизвестието. Нормата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ изключва възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в т. ч. от уреждане на имуществените отношения по чл. 127 във вр. чл. 125, ал. 3 от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове. Сочи още, че при липса на изменение на капитала на дружеството не се дължи представяне на документ за внесен капитал, тъй като стойността на дяловете на прекратилия участието си съдружник вече е била внесена в капитала на дружеството при неговото учредяване. С поемане на освободените дружествени дялове в процесната хипотеза на чл.125, ал. 2 от ТЗ за оставащите съдружници не възниквало задължение за вноска за покриване на поетия капитал. Поради това не съществувало и задължение на длъжностното лице по регистрацията при АВ да следи за това покритие. Съдът констатира, че жалбата е подадена е в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, от оправомощено лице /при редовно упълномощаване/, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата ДТ, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. За да се произнесе по същество по жалбата, съдът съобрази следното: Със заявление обр. А4 вх.№ 20260624103621/24.06.2026 г., подадено от адв. А. Д. И., в качеството й на пълномощник на „В.“ ЕООД, е поискано вписване на промени в обстоятелствата по партидата на посоченото търговско дружество, изразяващи се в: заличаване на прекратилия участието си съдружник И. Т. У. в хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, поемане дяловете на напусналия съдружник от другия съдружник Г. П. Б., превалутиране на капитала на дружеството от лева в евро и намаляването му от 2556,46 евро на 2500,00 евро, и изменение на учредителния акт. Към заявлението са приложени: учредителен акт-устав на „В.“ ЕООД от 13.06.2026 г., протокол-решение от 13.06.2026 г., нотариална покана-предизвестие от Ивайло Узунов, декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР, документ за внесен в банка капитал от 23.06.2026 г. за сумата 1 250 евро. В разглеждания отказ с рег. № 20260624103621/02.07.2026 г., постановен по заявление с вх. 20260624103621/24.06.2026 г., длъжностното лице по регистрацията е постановило изричен мотивиран отказ да се впишат заявените обстоятелства относно посочения търговец. Посочило е, че за вписване на нов едноличен собственик към заявлението следва да се представят доказателства за внасяне по банкова сметка на дружеството на дела на напускащия съдружник от желаещия да бъде вписан като едноличен собственик. ДЛР е приело, че в случая от представените документи не се установява надлежно изпълнение на това изискване, доколкото е представен платежен документ за внесена сума в размер на 1250 евро, а не на 1278,23 евро, колкото е размерът на дела на напускащия съдружник /2500 лв./1.95583/. Тъй като превалутирането на капитала и дяловете не е извършено преди поемането на дела на напускащия съдружник, същото не може да послужи като основание за внасяне на сума, различна по размер от стойността на дела на напускащия съдружник. Според ДЛР представената нотариална покана се отнася за друго дружество с различно наименование/“ВИКТОРИЯ“ ООД/ и че не се установява по отношение на „В.“ ООД връчване на предизвестие за напускане и изтичане на законовия срок. От правна страна съдът намира следното: При подаване на заявление за вписване на определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице, което е компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ, извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те съответстват на закона, т. е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. Правомощията на съда в производството по глава двадесет и първа от ГПК определят съответно и правомощията му в производството по обжалване на отказ на длъжностното лице по регистрацията, като водят до извод, че при осъществяване на контрол по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ съдът дължи самостоятелна проверка на предпоставките за извършване на заявеното вписване, заличаване или обявяване. В случая заявлението е подадено от надлежно легитимиран пълномощник на управителя на дружеството. По отношение на първото заявено за вписване обстоятелство - заличаване на прекратилия участието си съдружник И. Т. У. в хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, съдът намира, че към подаденото заявление са представени необходимите документи за извършване на заличаване и вписване на заявените обстоятелства – нотариална покана-предизвестие от Ивайло Узунов до юридическото лице и до другия съдружник - управител на дружеството, като към момента на подаване на заявлението е изтекъл законоустановения тримесечен срок на предизвестието, връчено на 12.03.2026 г.; приложен е и документ за внесена държавна такса. Видно от нотариалната поканапредизвестие, в нея е допуснатата техническа грешка, касаеща една буква във фирмата на дружеството – „Виктория“ ООД вместо „В.“ ООД. Всички останали идентифициращи търговското дружество обстоятелства са вярно посочени – ЕИК, седалище и адрес на управление, съдружник и управител. Следва да се съобрази и че нормата на чл. 125, ал. 2 ТЗ изключва възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в т. ч. от уреждане на имуществените отношения по чл. 127 във вр. с чл. 125, ал. 2 ТЗ между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове. Изтичането на срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с осъществяването му съдружникът губи както качеството "съдружник", така и правото на иск по чл. 74 ТЗ за оспорване на решенията на общото събрание на дружеството, взети след датата на прекратяването. В изложения смисъл е и Решение №46/22.04.2010 г. по т. д. №500/2009г. на ВКС. Проверката по чл. 21, т. 4 от ЗТРРЛЮНЦ обхваща изследването дали предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ е произвело действие. Ето защо хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ относно прекратяването на съдружието на Ивайло Узунов е настъпила. Поради това са налице формалните предпоставки за извършване на вписването. Постановеният отказ в тази му част е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, като на длъжностното лице се укаже да извърши исканото вписване. Останалите промени в обстоятелствата относно дружеството "В." ООД, които са заявени за вписване в Търговския регистър, са свързани с поемане дяловете на напусналия съдружник от другия съдружник Г. П. Б. и произтичащата от това промяна в правната характеристика на дружеството /от ООД в ЕООД/, превалутиране на капитала на дружеството от лева в евро, намаляването му от 2556,46 евро на 2500,00 евро, и изменение на учредителния акт. Съгласно мотивите в ТР №1/31.05.2020 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, с изтичане срока по чл. 125, ал. 2 от ТЗ членственото правоотношение се прекратява по право, като за дружеството възниква задължение чрез общото събрание да приеме решения за изменение на дружествения договор в частта по чл. 115 т. 3 от ТЗ и за дяловете на напусналия съдружник - в частта по чл. 115 т. 4 от ТЗ. Съдът споделя изложеното в жалбата становище, според което при липса на изменение капитала на дружеството не се дължи представяне на документ за внесен капитал, тъй като цялата номинална стойност на дяловете на напусналите съдружници, е била внесена в капитала на дружеството при неговото учредяване. В случая обаче не е налице тази хипотеза. Видно от представения протокол за взети решения от 13.06.2026 г., оставащият съдружник в дружеството е взел решение да поеме освободените дружествени дялове и да промени дружествения договор съобразно взетите решения, което е изцяло от компетентността на ОС, като съгласно чл. 137, ал. 3 ТЗ изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. При извършеното преразпределение на дяловете е променена стойността на регистрирания капитал, като в представения протокол е посочено, че съгласно чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 9, ал. 2 от ЗВЕРБ се превалутира и намалява капитала от 2556,46 евро на 2500,00 евро, като капитала се разпределя в 100 дяла с номинална стойност 25 евро всеки един дял, собственост на Г. П. Б.. Тези промени са отразени и в учредителния акт на дружеството. Така извършеното превалутиране не съответства на разпоредбата на чл. 31, ал. 4 ЗВЕРБ, съгласно която капиталът на дружество с ограничена отговорност се превалутира от левове в евро, като вписаната стойност на капитала в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс и резултатът се закръгли в съответствие с чл. 13, ал. 1. При извършено превалутиране съгласно законовите правила се получава капитал в размер от 2556,46 евро. При едновременното вземане на решение за неговото намаляване му, както е в разглеждания случай, са приложими разпоредбите на чл. 150-151 ТЗ, съгласно чл. 149, ал. 1 ТЗ. Според чл. 150 ТЗ решението за намаляване на капитала следва да бъде обявено в ТРРЮЛНЦ, като с обявяването му се смята, че дружеството е заявило, че е готово да даде обезпечение на вземанията или да изплати на кредиторите, които не са съгласни с намаляването, задълженията си към момента на обявяването. Съгласието се презюмира, ако до 3 месеца от обявяването те не изразят писмено несъгласието си. Именно след изтичането на този срок, според чл. 151 ТЗ се вписва и исканото намаляване, като към заявлението за вписване се представят и доказателства за спазване на изискванията по чл. 150 ТЗ и писмена декларация на управителя, че на кредиторите, които не са съгласни с намаляването, са дадени обезпечения или е изплатен дългът. Така описаната законодателна рамка цели защитата на интересите на кредиторите на дружеството с неудовлетворени вземания, изхождайки от опосредената гаранционна функция на капитала, придадена му от закона, стремящ се да осигури на кредиторите дружествено имущество в размер поне на записания капитал. С нея обаче не се е съобразил заявителят, тъй като по партида му в ТРРЮЛНЦ липсва обявено решение за намаляване на капитала и съпътстващите го документи. Съобразно нормата на чл. 119 ТЗ за вписване на едно дружество следва да се представи актуален дружествен договор, който се обявява. Такъв трябва да е представен и при искане за вписване на промени, касаещи въпроси от кръга посочен в чл. 115 ТЗ. В тези случаи актуалният дружествен договор следва да има посоченото в тази разпоредба минимално съдържание. Един от елементите му е размерът на дяловете, с които съдружникът участва в капитала – чл. 115, т. 5 ТЗ. Поради изложеното отказът в частта относно вписването на поемането на дяловете, съчетано с промяна в капитала на дружеството и изменение на учредителния акт, се явява законосъобразен. а жалбата срещу него в тази му част следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, съдът