Решение № 42 от 18.3.2026 г. на Районен съд - Петрич по дело № 683/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на ЕТ „С.Б.“, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление /населено място/, представлявано от С.С.Б., срещу Наказателно постановление /НП/ № 314а-56/23.04.2025 г. на ВПД Началник РУ в гр. Петрич, при ОДМВР Благоевград, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 16, ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.34а, ал.1 от същия закон е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 3 000 лева. С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност, съставено в нарушение на административно-производствените правила и на материалния закон. Посочва, че нарушената разпоредба в издадения АУАН и НП, е описана погрешно, а в същото време посочва, че по начина по който са издадени административните актове, наложеното административно наказание е грешно постановено относно наложената санкция, тъй като е наложена „имуществена санкция“ на физическо лице С.С.Б., а не на фирма ЕТ „С.Б.“. С оглед изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява лично, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - адв. Я.. В съдебно заседание поддържа жалбата и иска отмяна на НП. Претендира се присъждане на разноски. Наказващият орган – ВПД Началник на РУ Петрич, при ОДМВР Благоевград редовно призован не се явява, не изпраща представител. В съдебна зала се явяват и двама свидетели А. Г. Г. и К. З. З. - полицейски служители. От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни доказателства: На 06.04.2025 г., около 00:30 часа в /населено място/, св. А. Г. Г. - полицай „Охранителна полиция“ при РУ- Петрич и св. К. З. З. - ст. полицай при РУ- Петрич, които на 05.04.2025 г., били на смяна от 19:30 ч. до 07:30 ч. по АП- 711- КПД, участък: 1,2 - община Петрич, след постъпил сигнал на телефон 112 за силна музика идваща от заведението на центъра на /населено място/, били изпратени от дежурния при РУ-Петрич на адреса на заведението и посетили процесния търговски обект кафе „В.“, стопанисван от фирма ЕТ „С.Б.“. Пристигайки в заведението двамата полицейски служители установили, висока музика в заведението, като им било обяснено, че това е по повод организиран юбилей на И.Г.Б., за което кмета на /населено място/ - А.Т., който е присъствал на тържеството, е издал служебна бележка, като им обяснил, че същата се издава на рожденика, след уговорка с кмета на гр. Петрич - Д.Б.. Полицейските служители, свидетели по настоящото производство, отново посетили горепосочения обект около 02:00 ч., след отново постъпил сигнал, при което установили, че в заведението не се е чувало вече силна музика. Полицейските служители напуснали обекта, без да съставят акт на място. За проверката била изготвена докладна записка № УРИ 314р - 8072/07.04.2025 г. Впоследствие, на 08.04.2025 г., ст. полицай при РУ МВР - Петрич А. Г. Г. съставил АУАН № 314а- 56/1404, бл. № 481512 срещу С.С.Б., в качеството му на собственик на фирма ЕТ „С.Б.“ с адрес /населено място/, с ЕИК ••• и посочено ЕГН на собственика на фирмата, като в обстоятелствената част е посочено, че като собственик /ползвател/ управител на търговски обект кафе „В.“, стопанисван от фирма ЕТ „С.Б.“- ЕИК ••• е допуснал озвучаване на обекта и на открити площи и зони и територии предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 23:00 ч. до 08:00 ч., като е описано като нарушение чл. 16, ал.2 от ЗЗШОС. Актът е подписан от нарушителя Б. без възражения на 08.04.2025г.. На 08.04.2025 г., са снети и обяснения на С.С.Б. , в което същия сочи, че е собственика на кафе „В.“ и който е изложил фактите относно процесната проверка, като се подчертава че кмета на селото, присъствал на юбилея е издал бележка с която е указано позволение музиката да продължи до 22 часа. Посочва се също, че кметът на селото посочил това обстоятелство на полицаите и те напуснали обекта като му били казали, че музиката можело да продължи. Което и се случило , музиката продължила до 01:45 часа на другия ден. Сочи също че неочаквано за него бил извикан за връчване на АУАН, тъй като не счита себе си за виновен. Въз основа на така съставения акт, ВПД Началник РУ- Петрич при ОДМВР- Благоевград издал атакуваното НП № 314-56/23.04.2025 г., в което изцяло възприел описаната в акта фактическа обстановка. Посочил както и в АУАН за нарушена разпоредба чл. 16, ал.2 от ЗЗШОС и на основание чл. 34а, ал.1 от ЗЗШОС наложил на фирма ЕТ „С.Б.“- /населено място/, ул. „М.“ № *, с управител С.С.Б., ЕИК •••, Имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева. НП е връчено лично и срещу подпис на С.С.Б. на 22.10.2025 г., в законоустановения срок - 03.11.2025 г. е депозирана чрез административно наказващия орган и разглежданата в настоящото производство жалба. По свидетелските показания на разпитаните по делото полицейски служители се установява следното: св. К. З., не излага подробности относно случилото се, извън приетото като фактическа обстановка в издадените актове. Посочва, че към онзи момент като мл. автоконтрольор към РУ-Петрич с колегата му А. Г. посетили заведението в центъра на площада на /населено място/ заведението поради постъпил сигнал за нарушаване на нощната тишина. Установили че там има тържество с музика и тонколони. Сочи също че им била представена бележка от кмета, като сочи, но без да е убедителен е ли е това собственика и управител на заведението. Сочи че сам той е свидетел на самото нарушение и е и свидетел по съставяне на Акта, както и си спомнял че същия е бил съставен на място. Полицейският служител и актосъставител А. Г., излага подробни обстоятелства, които съдът приема за логични и основателни и допълват наведените от неговия колега св.З. обстоятелства. На първо място посочва, че след като оперативния дежурен ги изпратил на място в /населено място/ поради постъпил сигнал за висока музика, в горепосочения търговски обект, заведение чието име не можа да посочи били около 00:30 часа. При пристигането си действително установили че има висока музика, както и че кмета на селото бил в това заведение на тържеството. Последният посочил на полицейските служители, че е издал разрешително за висока музика, като показал и издадената бележка. При справка с оперативния дежурен, същия заявил на че при него няма документ с разрешение за това след определеното време да има висока музика, поради което и полицейските служители разяснили на кмета на селото, че такава бележка се издава само от кмета на гр. Петрич. Кметът на /населено място/ изрично заявил, че ще представи такава и действително същата вечер не бил съставен акт. Свидетелят сочи че такава бележка не е била представена и поради тази причина е бил съставен посочения АУАН за висока музика в РУ-Петрич, където бил извикан и жалбоподателя. Актът му бил връчен в РУ-Петрич. По почин на настоящия съдебен състав било изискана справка от Община Петрич, относно това има ли вписване в регистрите на Община Петрич на търговски обект кафе „В.“, намиращ се в /населено място/, ••• кой е отразен като негов стопанин, респективно като собственик на търговския обект, на чие име е извършена регистрацията, издадено ли е удостоверение за вписване в регистрите на Община Петрич, за които и обстоятелства да се приложат и доказателства. По повод искането, по делото е постъпило писмо с вх. № 9974/10.11.2025 г.,/л.26 от делото/ кмета на Община Петрич - Д.Б. уведомява, че след извършена проверка в Общинския регистър на категоризираните търговски обекти, се установи, че Кафе „В.“, находящо се в /населено място/, ул. „А.П.“ № *, към настоящата дата не е категоризиран и не фигурира в Регистъра на Община Петрич като такъв. Следва да се обърне внимание, че по административната преписка действително е приложена и служебна бележка издадена от кмета на /населено място/ А.Т. и подписана от него, с положен печат /л.11 от делото/, от която става ясно, че същата е издадена на И.Г.Б. по повод 50-годишния му юбилей и е във връзка с това, че се разрешава музиката на събитието да продължи до 02:00 часа. На същата липсват каквито и да е данни относно това: на коя дата е издадена тази бележка, липсва данни да е изведена по регистъра по надлежния ред с изходящ номер, както и в кое именно заведение или обществено място се разрешава да има музика след установения от закона час. Гореизложената фактическа обстановка се установява и от приетите писмени доказателства: НП № 314а - 56/23.04.2025 г., докладна записка рег. № 314р - 8071/07.04.2025 г., обяснения от С.С.Б., служебна бележка от кмета на /населено място/-А.Т., АУАН № 314а - 56/1404/08.04.2025 г., писмо рег. № *1- 03-1369/1/07.11.2025 г. от Община Петрич, писмо рег. № 314000- 13375/18.12.2025 г. от РУ- Петрич, Заповед № 8121з-829/23.07.2019 г. Относно снетите свидетелски показания, на свидетелите - полицейски служители, съдът кредитира напълно, тъй като по несъмнен начин се подкрепят от всички събрани по хода на производството писмени доказателства, същите не се явяват в противоречие на изложената фактическа обстановка и се явяват относими към съответния спор и подробно изясняващи приетата фактическа обстановка по делото. Относно спомена на св. З., за това че Актът е бил съставен на място, счита че не следва да обърне внимание, поради обстоятелството, че от всичко приложено и прието като доказателство, се установи по безспорен начин, че Актът е бил съставен след извършената проверка на 06.04.2025 г., и след съставената докладна записка на 07.04.2025 г. /л.7 от делото/. Съдът възприема и в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени и гласни доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на които и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административно наказателното производство и съдебно следствие. От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице с правен интерес, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна, по следните съображения: Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Съдът не е обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № *0 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции констатираща, обвинителна и сезираща. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Същевременно, АУАН и наказателно постановление са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН давностни срокове. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и наказателното постановление на жалбоподателя. Съдът констатира, че са спазени и формално императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 от ЗАНН. От друга страна обаче, неясно е описанието на деянието, както и качеството на лицето, за което се твърди, че е извършил вмененото нарушение. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административно-наказателната отговорност на санкционираното лице, като липсата им води до издаването на незаконосъобразен акт. При внимателен прочит на реквизитите по чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН е налице съществено противоречие между установените фактически обстоятелства и тяхната правна квалификация. Налице е и несъвпадение между установените фактически обстоятелства в АУАН и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП касаещо неяснота и непълнота на изложението, изразяваща се в неясно отразяване на обективните признаци от състава на вмененото нарушение, които признаци обезпечават правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност. По конкретно на гореизложеното, видно от внимателния прочит и проверката на така издадените актове от настоящата инстанция, следва да се обърне внимание на следното: Административно- наказателната отговорност на нарушителя е ангажирана на основание следната разпоредба, а именно чл. 16, ал.2 от ЗЗШОС. В посочения Закон, съдът изрично подчертава, че такава разпоредба не съществува. Разпоредбите които са описани в този закон и приети за извършване на нарушение по Закона за защита от шума в околната среда, са следните: чл. 16, т.2 ЗЗШОС: „Физическите лица, юридическите лица и едноличните търговци: собственици на инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда провеждат собствен мониторинг и предоставят информация на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) за излъчвания от тях шум в околната среда“; чл. 16а, ал.2 ЗЗШОС: „Забранява се озвучаването от физически лица или от обекти по ал. 1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, включително когато озвучаването се излъчва от място извън строителните граници на селищната територия или от неурбанизирана територия за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия“. Изключението е отразено в ал.6 на същия член, съгласно която се допускат при провеждане на обществени мероприятия на открито, като озвучаването на тези мероприятия се осъществява при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 3, какъвто не е процесния казус. Видно от приетото като нарушение, АНО би следвало да ангажира отговорността на нарушителя - жалбоподател, по разпоредбата на чл. 16а, ал.2 от ЗЗШОС. За това обстоятелство се стига до извода, от описанието в обстоятелствената част на издадения АУАН и НП, като изрично е посочен състава на нарушението, както следва: „ е допуснал озвучаване на обекта и на открити площи и зони и територии предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 23:00 ч. до 08:00 ч.“ Съдът счита, че по този начин АНО е допуснал неотстранимо процесуално нарушение, тъй като при непосочване на правилна законова разпоредба, за която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя, правото на защита на последния е в максимална степен накърнено, тъй като по никакъв начин последния не може да стигне до извода, за какво точно е обвинен. По този начин не може да разбере и какво е наказанието му, което от своя страна ограничава и отнема възможността да организира своята защита и да я осъществи при положение. От тълкуване на посочените разпоредби следва, че след като волята на административно наказващия орган е била да наложи санкция в размер на 3000.00 лева на конкретен субект, то този субект е следвало да бъде конкретно юридическо лице, а не С.Б., нито пък и двете лица, така както всъщност е издаден НП или ако административнонаказващия орган е приел, че нарушението е извършено повторно това обстоятелство е следвало да се установи предварително от актосъставителя и административнонаказващия орган, с оглед тежестта на доказване лежаща върху него, доколкото въз основа на своите правомощия и като длъжностни лица могат да изискват всякакви документи за установяване на нарушения или престъпления, и едва след това да очертаят в пълнота с фактически и правни твърдения с описание на нарушението и на всички негови елементи по смисъла на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС в АУАН и наказателно постановление, точният субект на отговорност и правилният вид на наказанието, които изначално липсват. Също така, ако се твърди, че С.Б. е собственик на самото кафе „В.“, то административно-наказващият орган отново с оглед тежестта на доказване лежаща върху него, е следвало да докаже по безспорен начин, дали физическото лице С.Б. или ЕТ „С.Б., е собственик на търговския обект по силата на нотариален акт или съдебно решение например, а ако е бил наемател - чрез договор за наем, ако е бил вещен ползвател - чрез нотариален акт за учредено вещно право на ползване, а ако е бил само владелец на обекта - чрез съответни доказателствени способи, чрез които да се установи факта на упражняваните фактически действия на владението в прострастранствените предели на обекта, с всички негови характеристики, с намерение да го свои за себе си. Освен това по преписката няма данни дали има назначен управител на самия ресторант, тъй като следва да се прави разлика между управител на ЮЛ и управител на стопанисвания от ЮЛ търговски обект - в случая кафе. По данни от АУАН и НП, а и от свидетелските показание на полицейските служители става ясно, че явилия се на място се е посочил като управител на заведението, но е ли е такъв, кой е именно той са обстоятелства, които административно наказващият орган и актосъставителят въз основа на своите правомощия и като длъжностни лица са могли да изискват всякакви документи за установяване на нарушения или престъпления, и едва след това да очертаят в пълнота с фактически и правни твърдения с описание на нарушението и всички негови елементи по смисъла на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС в съставения АУАН и наказателно постановление, точният субект на отговорност, въз основа на какви доказателства е установен и какъв да е правилният вид на наказанието, които изначално липсват. Съдът намира също така, че не може да санира множеството изброени пороци в частта на субекта на наложеното наказание и следващото от това и неговия вид и размер, със точният и правилен вид на съответното нарушение по чл. 16а, ал. 2 вр. чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС наказание в предвидените предели, тъй като на нарушителя би се отнела една инстанция по фактите - и тя е пред административнонаказващия орган, а съдът недопустимо би навлязъл в неговите правомощия да определя нарушителя и наказание по вид и размер вместо него. На следващо място съставът на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС предвижда задължение за бездействие, установено като законово изискване за въздържане от активно поведение, чрез действие и бездействие по извършване на озвучаване на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия. Именно в тази насока е и санкционната разпоредба на чл. 34а, ал. 1 от З., която определя вида на наказанието за нарушение с действие и бездействие на разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС. Съставът на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС не предвиждат нормирана хипотеза на допустителство, каквато е очертана от актосъставителя в АУАН бл.№481512 и с №314а-56/1404 от 08.04.2025г. и преповторена от административнонаказващия в обжалваното Наказателно постановление (НП) № 314а-56 от 23.04.2025 г. Ето защо настоящият състав на съда намира, че санкционната разпоредба по чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС, по която е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя в случая е неправилно приложена. Налице е особената хипотеза на чл. 10 от ЗАНН, според която е предвидена в закон административнонаказателна отговорност за допустителя. При допустителството деецът не извършва деянието, а осъзнава, че дава възможност друго лице, немотивирано и неподбудено от него и при липса на общност на умисъла за извършване на нарушението да извърши административното нарушение. Налице е различна форма на изпълнителното деяние от извършителството, каквато не е описана в наказателното постановление и АУАН-на, като описаната за хипотезата на допустителство от страна на жалбоподателя е непълна и неясна, като не се посочват кое лице от процесния обект - кафе „В.", под допустителството на жалбоподателя Б. е извършил с конкретни действия по озвучаването на откритите части на заведението в конкретния времеви момент и кой е той. Такива описания на правнорелевантни обстоятелства за хипотеза на допустителство според изискванията на чл. 10 от ЗАНН не се установяват да са отразени от актосъставителя в АУАН и от административно наказващия орган в обжалваното Наказателно постановление. Дължимото описание на нарушението по хипотезата, диспозицията и санкцията на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС следва да се определи само в хипотезата на извършителство, чрез проявна форма на деянието чрез действие и бездействие, а не като допустителство, при която хипотеза следва да е посочено и административното нарушение, което деецът е допуснал да бъде извършено от друго лице и самото това друго лице, което е извършило деянието при допустителство, което също не е сторено съгласно чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС, по която санкционна разпоредба жалбоподателят е санкциониран за допустителство като допустител във връзка с деяние в условията на извършителство като извършител, както е дефиниран и от законодателя по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС. Квалификацията на деянието е изцяло в правомощията на наказващия орган и е недопустима промяната му в съдебната фаза на процеса. Допуснатото несъответствие в правната квалификация, изразяващо се в посочването на неприложима санкционна разпоредба е съществено нарушение, опорочаващо санкционния акт и представляващо абсолютно основание за неговата отмяна. С оглед на изложеното съдът намира, че административно - наказващият орган /АНО/ е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото на защита на наказаното лице, като не е спазил разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение, поставя началото на административнонаказателното производство и чрез него нарушителят следва да има възможност да разбере точно какво е административното нарушение, в което е обвинен. А именно чл. 42 от ЗАНН е императивна норма, която осигурява правото на защита на привлечения към административна отговорност и правото да знае какво нарушение е извършил, за да организира защитата си в пълен обем. Елементите от акта са единно цяло и същите следва да си съответстват изцяло относно изписване на нарушението и неговата квалификация, а така също и в наказателното постановление, което от своя страна „влече“ нарушение и на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. При така изложеното съдът намира, че при издаването на НП са налице пороци които определят неговата незаконосъобразност и приема за основателно оплакването на жалбоподателя за несъответствие и разминаване между цифровата и текстовата квалификация на нарушението, посочени в акта и отразени в НП и поради това, а и с оглед изтъкнатите по - горе нередовности, които са неотстраними следва издаденото НП да бъде отменено. Посочените пропуски и несъответствия не позволяват да се установи каква е действителната воля на наказващия орган, респ. да се провери съответствието й със закона. Предвид горното, съществено е нарушено правото на защита на жалбоподателя, доколкото за същия не е налице яснота относно вмененото му административно нарушение. На практика, ако съдът допусне изменение в правната квалификация на нарушението, с това изменение жалбоподателят ще бъде запознат едва получавайки обявление за изготвено съдебното решение, изгубвайки процесуалната възможност да атакува и да се защитава. Тук само с оглед пълнота следва да се отбележи и още едно обстоятелство, което съдът установи в кориците на приложената административна преписка, а това е състоянието на приложения оригинал АУАН. Видно от приложения като косвено доказателство съставен Акт за административно нарушение, този се прилага скъсан и залепен с тиксо. При разпитването на свидетеля - св. К. З., същия обяснява, че не знае по каква причина е скъсан приложения АУАН по преписката. Въпреки, че от събраните по преписката доказателства, се доказват обстоятелствата, по които се установило нарушението, съдът обръща внимание, че при положение, че едно административно производство започва със съставянето на Акта за административно нарушение, то същия не би следва да се прилага по този вид. Съдът не счита, че това следва да се отчете като процесуално нарушение което самостоятелно да води до отмяна на наказателното постановление, тъй като, както спомена по - горе има такива по съществени, но при положение че настоящият съд е този който е длъжен да проверява всички изложени в административната преписка доказателства, и съответно дали от тях може да се установи нарушението за което е ангажирана административно наказателната отговорност, подчертава че това обстоятелство не следва да се приема като правилно от страна на АНО. Въпреки това, съдът приема че скъсания АУАН, е същия с приложеното копие, тъй като е с печат „Вярно с оригинала“ възприема като валиден. Това се потвърждава и от приложеното НП, при което е приета идентичната фактическа обстановка. В допълнение на горното, следва също така да се отбележи, че видно от представеното писмо от Община Петрич, процесния „търговски обект“ - кафе „В.“, не съществува никъде вписан в Регистрите на Общината, като категоризиран туристически обект. Т.е. въпреки, че качеството на С.С.Б. е ангажирано като собственик/ползвател/управител на търговски обект - кафе „В.“, тук се подчертава, че се говори за един несъществуващ търговски обект, който не е вписан в Търговските регистри на Община Петрич, попадащ в тази категория. За допълнение, съдът отбелязва, че процедурата за категоризиране на обекта се счита за открита с издаване на временното удостоверение за открита процедура от съответния категоризиращ орган въз основа на взето от него решение за откриването й. В случая такова удостоверение не е било издадено и до датата на издаване на обжалваното НП не била открита процедура за категоризиране на обекта. Т.е. от това се стига до извода, че по никакъв начин не е доказано качеството на ангажираното лице като собственик или ползвател на кафе „В.“ или „В.“. Като кое е точното име на кафето е обстоятелство, което също не се установи по делото, въпреки, че наказаното лице сочи в своите обяснения, че се касае за кафе „В.“, което име сочи и цялата административна преписка с изключение на справката изготвена от Община Петрич касаеща търговски обект кафе „В.“ с адрес съвпадащ с адреса и на кафе „В.“, а именно /населено място/. При обсъждане въпроса за прилагането на материалния закон, съдът от изложеното се констатира неправилно приложение на същия, което представлява извън горепосоченото, основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Предвид всичко изложено, съдът приема, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в настоящия казус е реализирана незаконосъобразно, в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. По тези съображения, съдът следва да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, в какъвто смисъл е и константната практика на касационната инстанция / Решение 1179 от 28.06.2023 г. по КНАХД № 96/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград, Решение № *091 от 19.05.2023 г. на АдмС – Благоевград по КНАХД № *75/2023 г., Решение № 575 от 10.03.2023 г. на АдмС - Благоевград по КНАХД № 65/2023 г., Решение № 442 от 17.02.2023 г. на АдмС - Благоевград по КНАХД № 27/2023 година, Решение № *179 от 28.06.2023 г. по КНАХД 96/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград /. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в действия към момента на приключване на съдебното следствие в производството по обжалване на НП съдът може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 от АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 от ГПК, регламентиращи произнасяне от страна на съда по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В случая адвокатът на жалбоподателя изрично заяви искане за присъждане на сторените по делото разноски, в последното проведено открито заседание на 25.02.2026 г. Разноските са в размер на 300 лева /153, 39 евро/, видно от приложеното пълномощно и договора за правна защита и съдействие /л.5 от делото/. Същите са платени в брой, съгласно попълнената графа в Договора. Предвид тези обстоятелства, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени на жалбоподателя. Считано от 01.01.2026 г., валутата на Република България е еврото при фиксиран валутен курс 1 евро = 1, 95583 лева - арг. чл. 4, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в България. Поради това в диспозитива на настоящето решение сумите следва да бъдат посочени в евро и в левовата им равностойност. Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2 във вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН, съдът