Решение № 124 от 8.4.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 459/2025 г.

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК. С решение № 18 от 11.03.2025 година, постановено по т. дело № 197/2022 година по описа на Окръжен съд – Пазарджик, е осъдено „ТЛС – Транспорт Логистика и Специдия“ ЕООД, ЕИК 203908594, да заплати основание чл.373 от ТЗ във вр. с чл.17, ал.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ на „Вoluvero S.L.“, CIF В 98612815, Хегасо, Valencia, С/Jaume I, 53 D, DNI 20040559S, Andres Boluda Benavent, със съдебен адрес град София, ул. „Цар Асен“ № 1, ет. 4, адв. Р. М., , сумата от 226299,26лв. /левова равностойност на 115705,74 евро/, представляваща обезщетение за повреда на товар - пресни гъби „Режийка“, възложен с договор за международен автомобилен превоз от 08.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2022 г.,до окончателното изплащане на задължението, определена при условията на чл.27, ал.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, както и сумата от 9488,39 лв. - разноски за производството по делото, изчислени по съразмерност. Отхвърлен е предявеният иск за разликата над уважената част от 226 299,26лв. /левова равностойност на 115705,74 евро/ до пълния предявен размер от 274 695,62лв. /левова равностойност на 140449,64 евро/ като неоснователен. Отхвърлен е предявеният иск от „В oluvero S.L.“ с правно основание чл.27, ал.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки за осъждане на „ТЛС – Транспорт Логистика и Специдия“ ЕООД да заплати лихва върху обезщетението в размер на 17093,54лв.за периода от 30.11.2021г. до датата на предявяване на иска като неоснователен. Осъдено е „Вoluvero S.L.“ да заплати на „ТЛС – Транспорт Логистика и Специдия“ ЕООД деловодни разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК в размер на 2599,54лв. Отхвърлен е като неоснователен предявеният от „ТЛС – Транспорт Логистика и Специдия“ ЕООД обратен иск против третото лице помагач по делото „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, за осъждането му да заплати исковите суми - главница в размер на 274695,62лв. (левова равностойност на 140449,64 евро) и лихва върху обезщетението в размер на 17093,54лв. за периода от 30.11.2021г. до датата на предявяване на иска. Осъдено е „ТЛС – Транспорт Логистика и Специдия“ ЕООД да заплати на „ Застрахователно дружество Евроинс“ АД деловодни разноски в размер на 1200 лева на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Решението е постановено с участието на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД като трето лице –помагач на страната на ответника „ТЛС – Транспорт Логистика и Специдия“ ЕООД. Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „ТЛС – Транспорт Логистика и Специдия“ ЕООД. С нея, както и с допълнението към нея, което е подадено в срока по чл. 259 от ГПК, се иска отмяна на решението в осъдителните му части и отхвърляне на иска срещу жалбоподателя, а при условията на евентуалност, ако се потвърди осъдителното решение, се иска отмяна на решението по обратния иск и постановяване на ново по същество, с което той да се уважи. Претендирани са разноски за първоинстанционното и за въззивното производство. Оплакванията са за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваните части. Твърди се, че съдът не е възприел в цялост фактическата обстановка, като е пропуснал факти от значение за отговорността на превозвача. Поддържа се, че превозвачът не е отговорен за вредите, понесени от получателя на стоката, тъй като е превозил товара съгласно указанията на изпращача – при температура от +2 до +4 градуса и на режим „Старт/Стоп“, което се установявало от показанията на свидетеля Е. К. и с които превозвачът не можел да не се съобрази. Превозът на гъби се извършвал обичайно при този режим и превозвачът не бил в състояние да избегне големите температурни колебания, довели до замръзването им. Превозът бил извършен с походящо превозно средство – хладилно ремарке с актуален АТР сертификат. Жалбоподателят се позовава на наличие на основание за освобождаване от отговорност съгласно чл. 17, §2 от Конвенция CMR – спазване нарежданията на изпращача. По жалбата срещу решението, с което е отхвърлен обратният иск, се твърди, че то е незаконосъобразно. Оспорен е изводът на съда за проявена груба небрежност от превозвача като основание за освобождаване на застрахователя от задължението за изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди се, че е налице валиден застрахователен договор и че повредата на товара е покрит риск съгласно чл. 4 от Общите условия на застрахователя. Превозвачът положил дължимата грижа съгласно инструкциите на изпращача и добрите практики и нямало как да избегне повредата на товара, която се дължала на температурни колебания, а не на действията на шофьора, извършил превоза или на недостатъци на използваното превозно средство. Посочено е също, че дори да се приеме, че повредата е настъпила по вина на превозвача, действията му не представлявали груба небрежност и дължимата сума за обезвреда се дължала от застрахователя като обезщетение по сключения застрахователен договор. Избраният режим бил използван и при предишни превози, според изпращача той бил оптималният, тъй като постоянният режим можел да доведе до дехидратация на гъбите. Ставало дума за установена между страните практика, поради което не можело да се твърди, че изборът на този режим е проява на груба небрежност по смисъла на закона и съдебната практика. Нямало данни за пренебрегване на основни правила, свързани с осъществяваната превозна дейност. Липсвали предприети действия от водача, изразяващи се в нарушаване на правила, при осъзнаване на възможността да настъпят вредоносни последици, респ. да се увреди превозвания товар. Отказът на застрахователя бил формален и неподкрепен с аргументи и доказателства. Соченото в мотивите на съда поведение на застрахования не кореспондирало със събраните доказателства, не било установено такова, което да попада в изключенията по Общите условия към застрахователния договор. По делото било установено, че от страна на превозвача са взети достатъчно мерки, които да предпазят превозваната стока и да не позволяват застрашаването й от въздействия. Твърди се, че е доказана връзката на вредата с настъпил проблем в агрегата на хладилното ремарке, но не и с действия или бездействия на водача. Не можело да се говори за небрежност по правилата на гражданското право, изразяваща се в неполагане на дължимата грижа на добрия стопанин, с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Жалбоподателят се е позовал на събрани доказателства за това, че водачът на товарния автомобил е осъществявал постоянно наблюдение на термометъра на ремаркето, който е показвал положителна температура, няколкократно е отварял ремаркето и не е установил видими белези за замръзване на стоката. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил обратния иск въз основа на неподкрепени с доказателства твърдения на ответника. Клаузите за изключен риск от Общите условия, на които се позовавал застрахователят и които били възприети от първоинстанционния съд, били неравноправни, от страна на застрахователя не било указано на превозвача да избере конкретен режим на превоз като условие за валидност на договора. Налице било скрито условие във вреда на потребителя. То не отговаряло на изискванията за добросъвестност и водело до значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя. Твърди се, че клаузите за изключен риск на застрахователя са в противовес на задълженията му по сключения застрахователен договор, регламентиран като условия в Конвенцията /CMR/ за застраховане отговорността на превозвача и като такива са противоправни и неравноправни. Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат Р. М. като процесуален представител на „Вoluvero S.L.“ – ищец по предявения първоначален иск. Становището е нейната неоснователност. Искането е за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на разноски за въззивното производство, включително адвокатско възнаграждение. Изложени са доводи, че осъдителното решение е в съответствие със събраните доказателства, по-конкретно с доклада на аварийния комисар и съдържащите се в него констатации за данните от температурните записващи устройства на хладилния агрегат на камиона, с приетата и неоспорена от страните комплексна експертиза, според която основната причина на замръзването на гъбите е избрания Старт – Стоп режим, който не е подходящ са превоз на охладени продукти и е довел до неспазване на изискването на изпращача за температурата, при която трябва да се транспортира стоката. Оспорени са доводите, че превозвачът е действал съобразно указанията на изпращача. Твърди се, че това е ново възражение, което не е направено своевременно с отговора на исковата молба и че ответникът на нито един етап от първоинстанционното производство не е заявявал конкретно възражение по чл. 18, § 4 във връзка с чл. 17, § 2 от Конвенцията /CMR/. Дори да се приемело наличието на своевременно заявено такова възражение, липсвали доказателства за дадени от изпращача специални нареждания за начина на настройване на хладилния агрегат на превозното средство и режима му на работа. Единственото указание било вписаното в товарителницата и било за превоз при температура от +2 до +4 градуса, а превозвачът следвало да избере режима, за да спази това изискване и да превози стоката без вреди. В отговора на жалбата има позоваване на разпита на водача на товарния автомобил Р. и на изявлението му, че не е имал необходимия опит за превоз на хладилни ремаркета и че не е наясно какви са температурните отклонения при избрания режим. Посочено е и заключението на вещите лица, че не е зададен хистерезис / диференциал/ на температурата, гарантиращ поддържането й в указаните в товарителницата граници, което било работа на водача, осъществяващ превоза. В отговора има позоваване на чл. 17, т. 1 от Конвенцията /CMR/, която по императивен начин възлагала отговорността за цялостна или частична липса или повреда на стоката на превозвача и липсата на основанията, изброени в т. 2 за освобождаването му от отговорност. Писмен отговор срещу въззивната жалба е подаден и от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, чрез юрисконсулт Й. И.. В него се изразява становище за неоснователност на жалбата срещу решението, с което е отхвърлен предявеният обратен иск от „ТЛС – Транспорт Логистика и Специдия“ ЕООД. Поддържа се, че решението по обратния иск е правилно и законосъобразно, съобразено със събраните доказателства, сочещи на поведение на застрахования превозвач, което попада в изключените рискове по Общите условия на сключения застрахователен договор. Цитиран е чл. 6, ал. 2, т. 7 от приложимите Общи условия, според който са изключени от покритието по застрахователния договор вреди, възникнали поради груба небрежност или виновно действие или бездействие, в това число и умишлено, на застрахования и негови служители. Доказателствата сочели на нарушения от страна на водача, които можели да се категоризират като небрежност и налагали извод за неизпълнение на задължението по чл. 14, ал. 1 от Общите условия за полагане грижата на добрия търговец, която била завишена в сравнение с тази на добрия стопанин по ЗЗД. Оспорени са и доводите за неравноправност на клаузите за изключен риск от Общите условия към договора, като се твърди, че ако се приеме тяхната неравноправност, застрахователят би следвало да отговаря във всички случаи на умишлени и непредпазливи действия на застрахования, довели до увреждане на товара. При условията на евентуалност, ако не се приеме изключен риск, се поддържа прилагане на уговорения с договора лимит на отговорността на застрахователя, който в случая бил 194 074,77 лева. Искането е да се потвърди решението, с което е отхвърлен обратният иск и да се присъдят разноски за въззивното производство на застрахователното дружество. Страните не са направили нови доказателствени искания пред въззивната инстанция. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното: Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, в срока по чл. 259 от ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. То е и правилно в тези части, респ. подадената въззивна жалба е неоснователна. По главния иск, въз основа на който е образувано т. дело № 197/2022 година по описа на Окръжен съд – Пазарджик, въззивният съд намира следното: Искът е осъдителен. Предявен е от „Болуверо“ООД /„ Boluvero S.L.“/, дружество регистрирано и със седалище в Испания, срещу „ТЛС – Транспорт Логистика и Специдия“ ЕООД. Обстоятелствата, на които се основава този иск, са за възложен от ищеца на ответника превоз на стоки – 9718 килограма пресни гъби „Режийка“ от град Кръджали, България до град Б., Испания, с транспортни средства – влекач с рег. № •• •••• •• и хладилно ремарке с рег. № •••••• ••, собственост на ответника. За превоза била издадена товарителница съгласно изискванията на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки / CMR/, подписана от изпращача „Е и М“ ООД град К. и ответника като превозвач, в която като изрично условие било посочено, че стоката следва да се транспортира при температурен режим от +2 до +4 градуса по Целзий. Твърди се, че при достигане до крайния пункт на доставката било установено, че гъбите са с видими следи от замразяване и позеленяване, увредени, изцяло негодни за консумация по предназначението им като пресен продукт. Поради това получателят отказал да приеме стоката и повикал авариен комисар. Той съставил авариен протокол след посещение на място, в който било описано състоянието на стоката, респ. унищожаването й и причината за това – неспазване на температурния режим при превоза. Посочено е, че ищецът, със съгласието на изпращача на стоката, продал цялото количество на друго търговско дружество – MF Benical S. L., Сарагоса, Испания, като стока с отпадъчни качества, но годна за преработка и консервация, за което получил сумата от 5796,26 евро. Ищецът изпратил рекламация на изпращача „Е и М“ ООД на дата 30.11.2021 година, в която била посочена общата стойност на нанесената му щета – 140 449,64 евро / равностойността на 274 695,62 лева/, включваща средната пазарната цена на 9718 килограма гъби „Режийка“ по 15 евро за килограм, или 145 770 евро, намалени с получената сума от продажбата за консервация – 5769,26 евро, с добавени разходи по обработка на щетата в размер на 448,90 евро. „Е и М” ООД от своя страна изпратило рекламация към ответника „ТЛС – Транспорт Логистика и Специдия“ ЕООД в качеството му на превозвач с посочване на същата стойност на щетата – 140449,64 евро. С предявения иск се претендира отговорност на превозвача на основание чл. 17 от CMR /Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки/ за повреда на товара, разпоредба, която е възпроизведена и в чл. 67 от Закона за автомобилния превоз. Твърди се, че отговорността на превозвача е безвиновна и че той носи такава в случай на пълна или частична загуба или повреда на превозвания товар. Поддържа, че вредата следва да бъде понесена в пълен размер. Претендирана е и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. С исковата молба е претендирана и лихва за забава от 5% върху размера на обезщетението, изчислена от датата на предявяване на рекламация пред превозвача, на основание чл. 27 от CMR, в размер на 17093,54 лева. Тази искова претенция не е предмет на въззивното производство, тъй като е отхвърлена с първоинстанционното решение и няма подадена въззивна жалба от ищеца. Извън предмета на произнасяне на въззивния съд е и дължимостта на претендираната главница над размера от 115705,74 евро/ равностойността на 226299,26 лева/ до 140449,64 евро/ равностойността на 274695,62 лева/. В тази част искът е отхвърлен от първоинстанционния съд и решението не е обжалвано. Въпросът за размера на обезщетението, дължимо от превозвача за цялостна повреда на товара, а именно 115705,74 евро, не е въведен като спорен във въззивното производство, с жалбата не са изложени доводи за неправилното му определяне, поради което въззивният съд не дължи произнасяне по него. Спорът е само за това налице ли са или не предпоставки за ангажиране на отговорността на превозвача. Основните доводи във въззивната жалба, касаещи уваженият главен иск, са свързани с наличието на основания за освобождаване на превозвача от отговорност, по-конкретно с изпълнение на дадени от изпращача нареждания. Между страните по делото не са въведени като спорни нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство въпросите за приложимостта в отношенията помежду им на Конвенцията за договора за международен автомобилен транспорт на стоки, за материалноправната легитимация на ищеца в качеството му на получател на заплатените от него стоки, да претендира ангажиране на отговорността на превозвача за цялостната им повреда, настъпила по време на транспортирането им, както и за пасивната легитимация на ответника да отговаря по предявените искове като превозвач – лице, натоварено с превоза и осъществило го със свои собствени транспортни средства, управлявани от негов служител. С очертания с жалбата предмет на въззивното производство не са въведени като спорни и въпросите, свързани със замръзването на превозваните гъби „Режийка“ по време на транспорта от България до Испания, с за тяхната негодност за реализацията им в пресен вид за директна консумация, за каквато са били предназначени, с реализирането им като продукт за консервиране и с размера на нанесената щета на ищеца в качеството му на получател на стоката. В първоинстанционното производство, оспорвайки основателността и размера на предявения иск, ответникът е поддържал доводи и възражения за липса на яснота относно фактите, обстоятелствата и начина на увреждане на стоките, оспорил е твърдението, че стоката е замразена при превозването й поради незададен правилно температурен режим от ответника, респ. от неговия водач, както и че въпреки следите от замразяване по гъбите, те са били напълно увредени и унищожени, респ. че не са били годни за директна консумация в пресен вид. В тази връзка са оспорени констатациите в приложения като доказателство по делото протокол на назначения авариен комисар по искане на получателя, в който е отразено, че е съставен в присъствието на водача на товарния автомобил и на представител на застрахователя на превозвача. Ответникът е оспорил и отказа на ищеца да получи стоката с твърдения, че не е имал основание за такъв. Поддържа, че липсват виновни действия или бездействия на превозвача, довели до повреждане на стоката, респ. че няма основание да носи отговорност по чл. 17 от CMR. Първоинстанционният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, е приел посочените доводи и възражения на ответника за неоснователни. Въззивният съд, преценявайки от една страна събраните доказателства, а от другата – липсата на конкретни оплаквания във въззивната жалба, възприема изводите на първоинстанционния съд по изброените въпроси. С представените писмени доказателства е установено сключването на 08.11.2021 година на договора за превоз на стоки от град К. до Б., Испания с получател дружеството – ищец „Болуверо“ ООД, между изпращача „Е и М“ ООД и превозвача „ТЛС – Транспорт Логистика и Спедиция“ ЕООД, с товарителница съгласно изискванията на CMR, със срок на доставката, вписан в товарителницата 7.00 часа на 11.11.2021 година. Установено е осъществяването на превоза от ответника с негови собствени транспорти средства - влекач с рег.№ •• •••• •• и хладилно ремарке с рег. № •••••• на стоката по договора – 9718 килограма гъби „Режийка“, както и наличие на изрично условие, вписано в товарителницата, при превоза на гъбите температурата да е между +2 и +4 градуса по Целзий. Пристигането на стоката при получателя в негоден за употреба в прясно състояние вид поради замръзването й, както и причината за това - температурните условия, при които е била превозвана, са установени от показанията на разпитаните свидетели, от кореспонденцията, водена между страните по делото и между ищеца и изпращача на стоката, както и от протокола на аварийния комисар, чиито изводи и констатации се потвърждават от приетата по делото, изготвена от компетентни вещи лица и неоспорена от страните комплексна инженерно-технологична експертиза. В качеството на свидетел по делото е разпитан с а р – водач на влекача, осъществил процесния превоз. От неговите показания се установява, че при натоварването на гъбите от склада на изпращача в град К. те са били в много добро състояние, охладени, незаскрежени. При натоварването свидетелят получил товарителницата, в която било посочено, че трябва да се поддържа температура между +2 и +4 градуса в хладилното ремарке. Свидетелят настроил температурата на 2 градуса с термографа. Той установява, че в кабината няма уред, показващ температурата в ремаркето, такъв има на самото ремарке отвън. Р. проверил стоката на ГКПП К., където го спрели за проверка и всичко било нормално. След К. до Б. той проверявал само термографа по три-четири пъти на ден, без да отваря ремаркето, като уредът показвал два градуса. При пристигане в Б. и отваряне на вратите на ремаркето било установено, че гъбите са заскрежени, поради което получателят отказал да ги приеме. Термографът отново показвал 2 градуса, но вътре в ремаркето била измерена отрицателна температура от -0,8 градуса. На следващия ден била извършена проверка на стоката и съставени документи. Свидетелят пренощувал в камиона, като тремографът останал на 2 градуса. Той установява, че хладилната инсталация има два режима на работа – „постоянен“, при който хладилникът поддържа постоянна температура от два градуса и „старт-стоп“, при който хладилникът поддържа температура от 2 до 0 градуса по Целзий или от 2 до 4 градуса по Целзий, като се включва, когато се стопли до 4 градуса и се изключва, когато стигне 0 градуса, след което отново се включва, за да достигне зададената температура 2 градуса. Заявява, че при „старт-стоп“ режима отклонението от зададената температура може да бъде плюс-минус едни – два- три градуса, но не е наясно. Свидетелят избрал „старт-стоп“ режима, нямал указания да избере постоянен режим на работа. Той заявява, че не разбира от хладилници. Твърди, че е превозвал пресни гъби 4-5-6 пъти до различни места, като са ползвани различни ремаркета, а до Б. е ходил един път. Свидетелят е разпознал представените към аварийния протокол снимки на камиона, гъбите и термографа, които са му предявени. За термометъра, с който е измерена температурата в хладилното ремарке е заявил, че не може го разпознае, но че температурата е измерена с черен термометър и той е показвал същата отрицателна стойност от -0,8 градуса. Като свидетел по делото е разпитан и ЕМК – управител на дружеството – изпращач „Е и М“ ЕООД. От неговите показания е видно, че се занимава с износ на гъби от 2001 година и че има трайни търговски отношения с ответното дружество, на което многократно е възлагал превоз на гъби в чужбина. Гъбата „Режийка“ се изнасяла за Испания и се продавала само в пресен вид на борсите в Б., В и П д М. При пристигане на процесния товар в Б. получателят му се обадил и го информирал, че е получил замръзнали гъби, изпратил му снимки и видеоклип, от които се виждало, че при отваряне на хладилния камион гъбите са замръзнали, със скреж, „като камък“. Това било единственият случай в практиката на свидетеля на повредена стока – замръзнали гъби. Свидетелят, като управител на дружеството-изпращач, присъствал при натоварването на стоката в България, гъбите били в перфектно състояние, охладени в неговата хладилна база. Те били в пластмасови каси, събиращи по около 3,5-4 килограма, неплътни, незатворени, на крачета, наредени една върху друга, за да се осигури циркулация на въздуха. Свидетелят казал на шофьора, че температурата в хладилника трябва да бъде положителна – от +2 до +4 градуса. Заявява, че не е изисквал документ за изправността на хладилната техника и че по принцип никога не прави това, доверява се на фирмата, извършваща транспорта, тъй като това е нейно задължение, отразено в товарителницата. Досежно температурния режим в хладилника, свидетелят е заявил, че указанията са написани в товарителницата – два до четири градуса, като той присъствал и ги дал и устно на шофьора. Заявява, че е видял действията на шофьора, когато настроил хладилника на градусите, които му казал. Шофьорът настроил хладилника на режим „старт- стоп“. По презумпция, според свидетеля, този режим има два градуса диференция и на +2 градуса хладилника спира да работи, за да не падне температурата под тази стойност, а при достигане на +4 включва режим „охлаждане“. Свидетелят обяснява, че не е казал изрично да се избере режим „старт-стоп“, но видял, че шофьорът е избрал този режим, което според него било добре, тъй като при постоянния режим вентилацията била постоянна и това можело да доведе до известна дехидратация, до изсъхване на гъбата. Констатациите в приетия като доказателство експертен доклад на авариен комисар, изготвен на 23.11.2021 година по заявка на ищеца, в присъствието на представител на застрахователната компания на превозвача и на получателя „Болуверо С.Л“ и в приложенията към него, не са оспорени по делото и не са опровергани, а напротив подкрепят се от приетата комплексна съдебна експертиза, изготвена от две вещи лица – инженер и икономист. В приложение № 3 към доклада на аварийния комисар се съдържат данни за отчетените температури от специалното устройство на хладилното ремарке с рег. № ••••••, в което са се намирали гъбите по време на превоза от България до Испания. Установено е, че температурното записващо устройство, сензор 2, е записало температури под нула градуса и под точката на замръзване на гъбите / -0,6 градуса по Целзий/ многократно по време на транспорта, като са достигнати температури много по-ниски от -0,6 градуса, а именно от -1,8 градуса и до -3,1 градуса по Целзий. Температури под -0,6 градуса са записани в цикли и непрекъснато през целия период на транспорта. Посочено е също, че в зависимост от локацията на сензор 2 на измерващото устройство е възможно от температурната разлика, която се образува при режим на работа „Старт-Стоп“ на студеното отделение, температурите в полуремаркето да са били и по-ниски от регистрираните от този сензор. Сензор 1 също е отчел отклонения от зададената от изпращача температура, но само сензор 2 е отчел такива под криоскопичната температура на гъбите. Освен това в протокола на аварийният комисар е отразено, че от товаренето на стоката / 23 часа на 07.11.2021 година/ до 8,54 часа на 11.11.2021 година зададената температурна стойност на устройството е била 2 градуса по Целзий, а след 8,54 часа е променена на 4 градуса по Целзий. От приетата по делото комплексна съдебна експертиза се установява, че процесният превоз е осъществен с годно ППС, с актуален АТР сертификат, отговарящо на изискванията, посочени в Спогодбата за международни превози на бързоразвалящи се хранителни продукти и специални транспортни средства, предназначени за тези превози /АТР/ от 01.09.1970 година, по която страни са България и Испания. В заключението е отразено, че оборудването на хладилното ремарке позволява осигуряване на предписаните температурни условия по време на превоза и че при спазване на указаната от изпращача температура в диапазона от +2 до +4 градуса не може да се стигне до замръзването на гъбите. Заключението на аварийния комисар, както и на изслушаните по делото вещи лица е, че избраният температурен режим „Старт-стоп“, при който има големи температурни колебания и голямата мощност на хладилния агрегат, са причината за излагане на гъбите на температури под криоскопичната им стойност и за тяхното замръзване. Те са посочили, че избраният режим е подходящ при транспортиране на дълбоко замразени продукти, но не е адекватен за транспортиране на плодове, зеленчуци и гъби, които следва да се транспортират на „постоянен“ режим, гарантиращ непрекъснат поток студен въздух, за да се отстрани биохимичната топлина, отделена при „дишането“ на тези продукти и позволяващ поддържането на по-постоянна температура в цялото товарно отделение по време на транспортирането, близка до зададената температура. В т. 10 от комплексната експертиза е посочено, че зададената точка за поддържане на температурата е определена коректно от водача на транспортното средство съобразно указания температурен режим, а именно +2 градуса, но липсват данни за настроения хистерезис /диференциал/ на температурата. При изслушването в съдебно заседание на 12.02.2025 година вещото лице инж. Ш е обяснило, че хистерезис /диференциал/ е стойността в градуси по Целзий между включването и изключването на хладилната инсталация при избрания температурен режим, като оборудването позволява на оператора за настройва стойностите му. Посочено е, че зададената точка е променена на +4 градуса в 8,54 часа на 11.11.2021 година. Според вещите лица избраният режим на работа на хладилното оборудване циклично „стартстоп“ крие рискове, свързани с големи температурни колебания. Вещите лица са обяснили / т. 12 от заключението/, че при зададения работен режим на хладилното оборудване „старт-стоп“ , в зависимост от зададената температура , хладилният агрегат се включва и изключва, като автоматично регулира температурата на въздуха в хладилното отделение спрямо зададения хистерезис /диференциал/, като съществуват рискове, свързани с големи температурни колебания и отклонения. Обяснили са, че температурата, както и режима на работа се настройват ръчно от оператора. На вещите лица, а и по делото не са представени доказателства за предприети от превозвача мерки във връзка с тези големи температурни амплитуди по време на превоза. Няма и твърдения да са извършени такива действия. Както аварийният комисар, така и вещите лица от комплексната експертиза са категорични, че температурите между -3 градуса по Целзий и +10,4 градуса по Целзий, или температурната амплитуда от 13,4 градуса, на която са изложени гъбите в ремаркето по време на транспорта им от България до Испания, според данните от записващото устройство, са довели до цялостна повреда на стоката, изразяваща се в това, че след замразяването им са засегнати пряко органолептичните, технологичните и потребителските качества на гъбите, което не позволява реализацията им на пазара като пресни гъби, каквото е предназначението им, а само като храна с нарушено качество в съответствие с технологичната документация за преработката им. При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че са налице предвидените в чл. 17, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки предпоставки за ангажиране на отговорността на превозвача за повредата на стоката. Според тази разпоредба превозвачът е отговорен за цялостната или частичната липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. В случая е установено сключването на договор за международен автомобилен превоз и повреждането на стоката при превоза по начин, превръщащ я в негодна за употреба според предназначението й, а именно пресни гъби за директна консумация. Според Конвенцията е достатъчно е настъпването на някое от изброените по-горе събития, включително повреда на стоката, каквото в случая безспорно е налице, не е необходимо установяването на виновно или противоправно поведение. Поддържаното от ответника основание са освобождаване от отговорност по чл. 17, т. 2, предложение второ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, е неоснователно. Тази разпоредба предвижда, че превозвачът се освобождава от отговорността по т. 1, когато липсата, повредата или забавата се дължат на нареждане на правоимащия, което не е резултат на грешка на превозвача. В случая следва да се посочи на първо място, че ответникът не е въвел такива обстоятелства и не е поддържал такова защитно възражение пред първоинстанциония съд, в преклузивния срок по чл. 367 от ГПК – с отговора на исковата молба. Възможността за въвеждането му за първи път с въззивната жалба е преклудирана, с оглед изричната разпоредба на чл. 266, ал. 1 от ГПК. Поради това въззивният съд не дължи произнасяне по него. Дори да не беше преклудирано, това възражение е неоснователно. Според чл. 18, т. 1 от Конвенцията доказването, че липсата, повредата или забавата са причинени от един от фактите, предвидени в чл. 17, параграф 2 , е в тежест на превозвача. Със събраните доказателства превозвачът не е установил замръзването на гъбите да се дължи на предприети от него действия в изпълнение на нареждане на изпращача. Съдържанието на сключения между страните договор се установява с представения писмен документ - товарителница. В чл. 9, т. 1 от Конвенцията/CMR/ е предвидено, че товарителницата установява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. В нея са отразени в писмен вид указания на изпращача за поддържане при превоза на температура от +2 до +4 градуса по Целзий. Превозвачът е бил длъжен да се съобрази с тези указания, като е отговорен за избора на температурен режим на хладилното ремарке и извършването на всички други необходими действия, за да се спази това изискване на изпращача. Не може да се приеме въз основа на показанията на свидетеля Е К, че превозвачът е действал в изпълнение на конкретни нареждания на изпращача. Свидетелят изрично препраща към указанията, вписани в товарителницата, посочва, че ги е предал и устно на водача на автомобила при товаренето на стоката. Изявлението му, че е видял, че шофьорът е настроил „старт- стоп“ режим и че според него този режим е добър и се е ползвал и друг път при превоза на гъби, не представява нареждане, а приемане и съгласие с извършените от шофьора действия към момента на товаренето на стоката. От показанията му обаче не може да се приеме, че е дал нареждане, различно от указанията, вписани в товарителницата, които са част от условията на договора. Спазването на тези указания е задължение на превозвача, респ. на неговия служител и той решава какви действия да предприеме, за да ги изпълни. Не е установена промяна на условията по договора, отразена в товарителницата, включително даване на конкретни нареждания от изпращача. По тези съображения съдът намира, че първоинстанционното решение, в частта, с която е уважен предявеният главен иск срещу „ТЛС – Транспорт Логистика и Спедиция“ ЕООД, е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора право на разноски за въззивната инстанция „Bulovero S.L“. Такива обаче не се претендират, с оглед изричното изявление на процесуалния му представител в проведеното открито съдебно заседание, поради което съдът не ги присъжда. По предявения обратен иск: На първо място следва да се посочи, че е недопустимо първоинстанционното решение в частта, с която съдът е разгледал обратния иск и за сумите, за които исковете на „Вoluvero S.L.“ срещу ответника „ТЛС – Транспорт Логистика и Спедиция“ ЕООД са отхвърлени, а именно за разликата над уважената част от 226 299,26лв. /левова равностойност на 115705,74 евро/ до пълния предявен размер от 274 695,62лв. /левова равностойност на 140449,64 евро/ дължима по чл. 17, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, както и изцяло иска по чл.27, ал.1 от същата конвенция за осъждане на „ТЛС – Транспорт Логистика и Специдия“ ЕООД да заплати лихва върху обезщетението в размер на 17093,54 лв.за периода от 30.11.2021г. до датата на завеждане на исковата молба. Обратните искове се предявяват като евентуални в зависимост от уважаването на първоначалните. Те имат за предмет регресно притезание, спрямо което правото, предмет на първоначалните искове, е преюдициално. При отхвърляне на първоначалните искове – изцяло или частично, няма основание за разглеждане на обратния иск за отхвърлените части, което налага извода за недопустимост на решението на ОС – Пазарджик в тези части и неговото обезсилване. В останалата част, с която е отхвърлен предявеният обратен иск на „ТЛС – Транспорт Логистика и Спедиция“ ЕООД, срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, конституирано в процеса като трето лице –помагач на страната на ответника, първоинстанционното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено. Обстоятелствата, на които се основава обратният иск, са за сключен застрахователен договор по полица 00800100040865/29.04.2021 година с ответното застрахователно дружество по застраховка „Отговорност на превозвача“. Посочено е, че в случай, че се докаже, че отговорен за увреждането на стоката е водачът на товарния автомобил на ищеца, то ответникът „ЗД Евроинс“ АД следва да покрие отговорността на превозвача на основание чл. 4 от Общите условия по сключения застрахователен договор и следва да бъде осъден да заплати дължимата от превозвача сума за обезвреда като обезщетение по застрахователния договор. Твърди, че е предявил писмена претенция пред застрахователното дружество за заплащане на нанесената щета, като с писмо рег. № 8898/5/15.04.2022 година му било отказано изплащане на исканото обезщетение с мотив, че след извършена експертна оценка от застрахователя е установено, че вредата е нанесена поради груба небрежност на превозвача. В исковата молба по обратния иск са оспорени мотивите за отказ, като се твърди, че те не отговарят на обективната истина, респ. че не е проявена груба небрежност от превозвача, който многократно е превозвал гъби при същия температурен режим и със същото ремарке. Твърди се, че с извършването на превоза по начин, по който е увредена превозваната стока на стойност 274 695,62 лева, ищецът „ТЛС – Трансапорт Логистика и Спедиция“ ЕООД е нанесло вреда на „Вoluvero S.L.“ , която следва да се поправи. Ищецът по обратния иск твърди, че се касае за застраховка „Отговорност на превозвача“ по смисъла на чл. 419 от КЗ, покриваща всички рискове, на които е изложен товарът, превозван по договор за автомобилен превоз на товари по смисъла на чл. 49 от ЗАП. Позоваването на ответника на груба небрежност съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки било неправилно. Твърди се, че застрахователното дружество не спазва нормативните си задължения за обезвреда, тъй като причинените вреди са пряка и непосредствена последица от покритото по сключения застрахователен договор виновно поведение. Искането е да се осъди ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца сумата, която бъде присъдена по първоначания иск като обезщетение за имуществени вреди на ищеца по първоначалния иск, дължимата лихва за забава и законната лихва върху посочената сума, както и направените разноски по водене на делото, включително адвокатско възнаграждение, след като ищецът по обратния иск изпълни постановеното срещу него осъдително решение по първоначалния иск. С отговора по обратния иск ответникът „ЗД Евроинс“ АД го оспорва по основание. Оспорва настъпването на покрит риск по полицата, а в случай, че се приеме наличие на такъв, поддържа, че са налице изключени рискове и предпоставки за отказ за плащане. По превозвания товар липсвала повреда по смисъла на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, както и по смисъла на Общите условия към застрахователната полица. Позовава се на предвидените в Общите условия изключения от застрахователното покритие, по- конкретно на изключенията по чл.6, ал.1, т.7, б. „б“, „в“ и „г“ и чл.6, ал.2, т.18. Поддържа, че превозвачът не е спазил изискванията, посочени в товарителницата да поддържа температура между +2 и +4 градуса по Целзий, като не е предприел всички необходими мерки относно избора, употребата и поддържането на хладилното ремарке, за което липсвал АТП сертификат, какъвто се изисквал съгласно Конвенцията за международните превози на лесно разваляеми хранителни продукти и специалните транспортни средства, предназначени за превоз на такива, като изискването за такъв сертификат било установено в Предписание 2, част от Общите условия към полицата, както и в чл. 18, ал.1, т. 9 от Общите условия. Липсвал сертификат за температурния логер / термограф/, какъвто също се изисквал съгласно цитираната конвенция и предписание 2 към ОУ. Направено е възражение за наличие на основание за отказ за плащане по чл. 408 от КЗ във връзка с чл. 432, ал. 2 от КЗ, поради това, че ищецът не е взел мерки за опазване на поверения му товара и не е изпълнил предписанията на застрахователя в нарушение на ОУ, както и на чл. 395, ал. 1 от КЗ, не е спазил изискванията според товарителницата и заявката за превоз за температурен режим, неправилно е задал режим „старт-стоп“, вместо постоянен. Неизпълнението на тези задължения било значително с оглед интереса на застрахователя, застрахователното събитие настъпило в резултат на това неизпълнение, в причинно-следствена връзка с него. Липсата на АТП сертификат и термолента от температурен логер попречили на застрахователя за установи точната причина за уврежданията. Направено е и възражение за наличие на изключен застрахователен риск поради груба небрежност от страна на застрахования и негови служители, съгласно чл. 6, ал.2 т. 7 от Общите условия, изразяваща се в неспазването на зададения температурен режим, посочен в товарителницата, в избора на „старт-стоп“ режим, вместо на „постоянен“, в липса на подходяща поддръжка на хладилното ремарке и оборудването, включително липсата на АТП сертификат и температурен логер, която е пряка причина на повреждането на товара. Оспорен е и размерът на предявения иск, като се твърди, че обезщетението следва да бъде определено съгласно чл. 23 от CMR, като застрахователят отговаря до посочения в застрахователната полица лимит. В допълнитената искова молба ищецът по обратния иск „ТЛС – Трансапорт Логистика и Спедиция“ ЕООД е оспорил възраженията, че не се касае за покрит риск, че са налице посочените изключения от застрахователното покритие, както и че е проявена груба небрежност. Посочено е също, че клаузите от Общите условия, на които застрахователят основава възражението си за изключен застрахователен риск, са в противовес със задълженията му по сключения застрахователен договор, регламентирани в Конвенцията /CMR/ и като такива са противоправни и неравноправни клаузи. Неоснователно и незаконосъобразно, според ищеца, се стеснявало покритието по договора с въвеждането на изключен риск по чл. 6, ал. 2, т. 18 от ОУ, в противоречие с повелителните норми на Конвенцията. Оспорени са доводите за неизпълнение на задължения от превозвача. Ответникът не оспорва обстоятелствата, а и със събраните по делото доказателства е установено, че за влекача с рег. № ••••••• собственост на ищеца по обратния иск, с който е извършен процесния превоз, е сключен договор за застраховка „Отговорност на превозвача“ по застрахователна полица №00800100040865, със срок на действие от 07.07.2021г. до 29.04.2022г. В нея изрично е посочено, че влекачът има право да превозва нетрайни стоки с хладилни превозни средства. Видно от вписания в полицата предмет на договора, срещу платената застрахователна премия застрахователят се е задължил в случай на застрахователно събитие да плати обезщетение в границите на застрахователната сума / лимит на отговорност/ за вредите, които са пряк и непосредствен резултат от събитието, съгласно Общите условия за застраховане на отговорността на превозвача по шосе и уговореното в договора. Лимитът на отговорност е до размера на вредата, но не повече от 8,33 разчетни парични единици за килограм загубено брутно тегло от товара или от уговорения лимит за едно събитие, който е 250 000 евро. В полицата е отразено, че застраховката покрива отговорността на превозвача за международни превози по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки в държавите от Европа и Азия, т.е. приложима е и за процесния превоз. Отразено е изрично, че застрахованият е получил информацията по чл. 326 от КЗ, както и общите и специалните условия по застраховката, които приема и които са неразделна част от договора. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 429 от Кодекса за застраховането. Въззивният съд намира, че това не е точната правна квалификация на предявения обратен иск. Чл. 429 от КЗ урежда общите положения във връзка със застраховане на гражданската отговорност, но не и предявяването на иск от застрахования по застраховка „Отговорност на превозвача“ срещу застрахователя. Правната квалификация не се отразява на допустимостта на първоинстанционното решение, а само на неговата правилност, доколкото по делото са установени фактите и обстоятелствата, имащи значение за произнасянето по обратния иск, както и по направените защитни възражения срещу него. Това позволява на въззивната инстанция, след определяне на точната правна квалификация на иска да се произнесе по неговата основателност. Правната квалификация на предявения иск е чл. 435 от КЗ . Според тази разпоредба, ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/ и на покритието по застрахователния договор. В случая обратният осъдителен иск срещу застрахователното дружество е предявен при условие, че ищецът по него в качеството си на застрахован, изплати изцяло сумите, присъдени по първоначалния иск. Видно от предмета на застрахователния договор, който се установява от застрахователната полица и общите условия към нея, в случая става дума за застраховане на гражданската отговорност за вреди от липса или повреда на товар, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност за превоз на стоки по занятие. Не се касае за транспортно застраховане, което е срещу рискове, на които е изложен превозвания товар / чл. 419 от КЗ/. По процесната полица е застрахована гражданската отговорност на превозвача за международни превози в Европа и Азия, за които е приложима Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Рамките на договорната отговорността на превозвача, до която отговаря и застрахователят, са уредени императивно в чл. 17 от на Конвенцията. В чл. 3 от Общите условия към застрахователната полица изрично е посочено, че обект на застраховане по застрахователния договор е отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени вреди при извършването на превози на товари по шосе, за които вреди застрахованият отговаря съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки – при извършване на международни превози. С обсъдените по-горе доказателства е установено възникването на валидно застрахователно правоотношение между страните по обратния иск по застраховка „Отговорност на превозвача“ съгласно Конвенцията / CMR/. По предявения първоначален иск съдът е обсъдил подробно доказателствата, сочещи на повреждане на целия товар от гъби „Режийка“ по време на превозването му от България до Испания от ищеца по обратния иск в качеството му на превозвач. Със събраните доказателства, включително с протокола, изготвен от аварийния комисар в присъствието на представител на ответното застрахователно дружество, съгласно чл. 18, ал. 1, т. 5 от Общите условия към застрахователния договор, са посочени причините за замръзването на гъбите, а именно избрани от водача на влекача режим „стартстоп“ на хладилното ремарке и големите температурни отклонения при този режим на работа, който е определен като неподходящ за превоз на такива стоки. Т.е., установено е настъпването на събитие по смисъла на чл. 17, ал. 1 от Конвенцията – повреда на товар, при което превозвачът носи отговорност спрямо правоимащия. Отговорността на застрахователя по застраховка „Отговорност на превозвача“ е функционално обусловена от отговорността на превозвача по договор за превоз, за който се прилага Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. В чл. 17 от Конвенцията са уредени случаи на освобождаване от отговорност на превозвача, които произтичат от грешки на правоимащия, недостатък на стоката, обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, не е могъл да преодолее последиците им или от особени рискове, посочени в нея. При наличие на основания за освобождаване на превозвача от отговорност по Конвенцията, такава не носи и застрахователят. По делото обаче не са установени обстоятелства, сочещи на някое от изброените основания за освобождаване на превозвача от отговорност. Доводите на превозвача за наличие на хипотезата на чл. 17, т.2, предложение второ, а именно изпълнение на нареждане на изпращача за температурния режим, довело до замръзването на гъбите, като основание за освобождаването му от отговорност, са неоснователни, в каквато насока съдът изложи мотиви погоре. Спорен между страните както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, е въпросът за застрахователното покритие и за това дали в отношенията помежду им са приложими изключенията от застрахователното покритие, съдържащите се в Общите условия към застрахователната полица. Застрахователят се е позовал на изключенията по чл. 6, ал. 1, т. 7, б. „б“, „в“ и „г“; чл. 6, ал. 2, т. 7 и чл. 6, ал. 2, т. 18 от Общите условия към застрахователната полица. Според чл. 6, т. 7, б. „б“, „в“ и „г“, от обхвата на застрахователното покритие са изключени превозите, извършени в нарушение на международни разпоредби или на разпоредби на отделни държави, вкл. и такива, с които се налагат отделни ограничения върху превоза на товари по шосе; без лиценз или разрешително за извършване на превози на товари, ако такива са необходими съгласно българския закон, законодателството на държавата, където е настъпила вредата или международни договори, в които България е страна; с помощта на превозни средства, които не са предназначени за превоз на товари или са технически неизправни съгласно действащите нормативни уредби. По делото не е установено нарушение на някое от горните изисквания от превозвача. Напротив, приетата комплексна експертиза е установила, че превозът е осъществен с хладилно ремарке, предназначено за превоз на товар като процесния – пресни гъби, като не са установени технически неизправности / т. 1 от заключението/. От експертизата е установено също, че превозвачът е спазил изискванията на Предписание 2 от ОУ, като е използвал за процесния превоз на гъби, изискващи определен температурен режим, превозно средство, които притежават валиден АТП сертификат и оборудването му е подходящо, /включително с температурен логер/ и позволява спазването на предписаните температурни условия по време на целия превоз / т. 14 от заключението/. С чл. 6, ал. 2 са изключени от обхвата на застрахователното покритие всякакви косвени вреди, както и вреди, описани в 33 пункта, според това от какво са произлезли. Сред тях са тези по т. 7 и т. 18, на които се позовава застрахователят. В чл. 6, ал. 2, т. 7 са посочени груба небрежност или виновно действие или бездействие, в това число и умишлено, на застрахования, негови служители или други лица, които го представляват и чиито услуги са използвани при извършването на превоза, по време на който са настъпили вредите. Чл. 6, ал. 2, т. 18 от ОУ изключва от обхвата на застрахователното покритие вредите, произлезли от извършването на превози с превозни средства, оборудвани да предпазят товарите от влиянието на топлината, студа, температурните промени или от влажността на въздуха, когато застрахованият не е взел всички мерки, които е бил длъжен да вземе с оглед на обстоятелствата, относно избора, поддържането и употребата на тези оборудвания или не е спазил специалните нареждания, дадени от изпращача. Ищецът е въвел по делото възражения за нищожност на тези клаузи от Общите условия като противоречащи на Конвенцията / CMR/, както и като неравноправни. В случая става дума за търговски отношения между равнопоставени правни субекти – превозвач и застраховател. Липсва основание да се приеме неравноправност на клаузи на договора помежду им. Неравноправните клаузи са приложими към договори с потребители, с оглед тяхното по-уязвимо положение. Безспорно е, че превозвачът като търговско дружество, сключило договора за застраховка в това качество, не е потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП. Изключенията от застрахователното покритие са част от съдържанието на договора, подписан от равнопоставени правни субекти, при свобода на договарянето съгласно чл. 9 от ЗЗД. Те са уредени в раздел Четвърти, чл. 6 от Общите условия. Въззивният съд намира за неоснователни възраженията за нищожност на клаузите, уреждащи изключенията, в частност на тези по чл. 6, ал. 2, т. 7 и 18, , като противоречащи на закона, конкретно на чл. 17, ал. 1 от Конвенцията / CMR/. Конвенцията очертава границите на отговорност на превозвача, респ. на функционално обусловената от отговорността на превозвача отговорност на застрахователя. Не съществува законова забрана страните да договорят изключения от застрахователното покритие, свързани с неизпълнение на конкретни задължения от застрахования, водещи до възникване на застрахователно събитие. Тези клаузи не противоречат на разпоредби на Конвенцията. Покритите застрахователни рискове и . изключенията от покритие са част от съдържанието на договора за застраховка, съгласно чл. 345 от КЗ и се определят по съгласие между страните. Съдържанието на договорите за застраховка на отговорността на превозвача не е уредено нормативно и се определя при свобода на договаряне. Поради това няма основание да се приеме нищожност на клаузите за изключения от застрахователното покритие. Обсъдените от съда доказателства и направените изводи за причините, довели до замръзването на превозваните гъби, сочат на наличие на обстоятелства, попадащи в изключението от застрахователното покритие по чл. 6, ал. 2, т. 18 от Общите условия. Безспорно е установено, че водачът на превозното средство – хладилно ремарке, което е оборудвано да предпази товарите от влиянието на топлината, студа, температурните промени или от влажността на въздуха, не е взел всички мерки, които е бил длъжен да вземе, с оглед на обстоятелствата, относно избора, поддържането и употребата на това оборудване. От експертизата и аварийния протокол се установява по категоричен начин неправилната употреба на хладилното оборудване, изразяваща се в избор на неправилен работен режим, довел до големи температурни амплитуди, включително многократно по време на превоза до температури под тези, при които гъбите замръзват, в резултат на което се е стигнало до повредата на стоката. Хладилното оборудване не е ползвано по начин, че да се осигури изпълнение на поставеното от изпращача условие за превоз при температура от +2 до +4 градуса, превозвачът не е взел мерките, които е бил длъжен да вземе във връзка с употребата му, поради което застрахователят не следва да носи отговорност, тъй като е налице предвидено в договора изключение от застрахователното покритие. Обстоятелството, че този режим е ползван и при други превози и не е имало проблеми, както и че изпращачът се е съгласил с извършеното от водача на превозното средство настройване на режима на работа на хладилника, не променят изводите за изключение от застрахователното покритие за процесния превоз, при категоричните данни, че до застрахователното събитие се е стигнало в резултат на неправилни действия на водача, за които отговаря превозвачът съгласно чл. 3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Въззивният съд намира, че въз основа на събраните доказателства не може да се направи извод за проявена груба небрежност от водача на превозното средство. В гражданското право се приема, че небрежността е неполагане на дължимата грижа според определен абстрактен модел - на добрия стопанин / чл. 63, ал. 2 от ЗЗД/. В случая, доколкото става дума за търговска дейност, грижата е тази на добрия търговец / чл. 302 от ТЗ/. Грубата небрежност е неполагане на грижа, но такава, която би положил и найнебрежния човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Грубата небрежност предполага липса на елементарно внимание, старание и пренебрегване на основни правила. От доказателствата не може да се направи извод за такова поведение. Установено е, че са предприетите действия от водача, насочени към осигуряване на охлаждането на превозвания товар, макар и не правилните, които е трябвало да предприеме с оглед на обстоятелствата, за да предотврати излагането на гъбите на голяма температурна амплитуда, включително на температури, довели до замръзването им. Оборудването на хладилното ремарке е позволявало спазване на условието, вписано в товарителницата, за температурата, при която следва да се извърши превоза, което е установено от вещите лица. Неспазването му се дължи само на неправилните действия на водача. По изложените съображения въззивният съд намира, че следва да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен обратният иск срещу застрахователя за сумите, присъдени с решението по първоначалния иск. С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция „ЗД Евроинс“ има право на разноски. Претендирано е юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева. Такова се дължи съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 евро. По изложените съображения Пловдивският апелативен съд