Решение № 32 от 23.1.2026 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 230/2023 г.

Административно наказателно дело № 20234310200230 по описа за 2023 година Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН. С Наказателно постановление /НП/ №Р-001505 от 13.02.2023 год. на А.Г.Д. – член на Комисията за защита на потребителите, упълномощен със Заповед №28/13.01.2023 год. на Председателя на КЗП, като разгледал преписката по Акт №001505, съставен на 21.12.2022 год. от В. Г. Ч., на длъжност „старши инспектор“ в КЗП-Регионална дирекция-Русе, на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН и чл.233, ал.2 от ЗЗП, е наложено на „А1 България” ЕАД, ЕИК : •••, със седалище и адрес на управление : •••••••, представлявано от А.В.Д, ЕГН-•••••••••• и М.М, македонски гражданин, роден на 23.03.1978 год., притежател на паспорт №•••, издаден на 31.01.2020 год. от властите на Република Македония – представители, административно наказание в размер на сумата – 5 000 лева, за нарушение на чл.210в от З акона за защита на потребителите /ЗЗП/. Недоволен от НП е останал „А1 България” ЕАД, ЕИК : •••, със седалище и адрес на управление : гр.София-1309, ул.“Кукуш”№1, представлявано з а е д н о от А.В.Д – Главен Изпъллнителен директор и М.М – Финансов директор, чрез пълномощника си юрисконсулт Г. Х., който го обжалва чрез КЗП- Регионална дирекция-Русе до РС-гр.Ловеч, считайки, че то е постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, както и при липса на задълбочена преценка на събраните по административната преписка доказателства, поради което моли да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. В случай, че съдът не приеме изложените в жалбата аргументи, че „А1 България” ЕАД не е извършило твърдяното нарушение, моли, при условията на евентуалност, да бъде приложена правната норма на чл.28 от ЗАНН, поради факта, че твърдяното нарушение представлява маловажен случай. Алтернативно, ако съдът присъди, че няма основание за приложение текста на чл.28 от ЗАНН, моли за постановяване на решение, с което да намали наложената на дружеството имущественасанкция до минимално предвидения в чл.210в от ЗЗП размер на 3 000 лева. Относно допустимостта на жалбата твърди, че НП е получено от „А1 България” ЕАД на 28.02.2023 год., като преклузивният 14-дневен срок за обжалването му изтича на 14.03.2023 год., т.е. жалбата е подадена в законоустановения срок и от лице с правен интерес. По основателността й изтъква, че на първо място НП е издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – неправилно описание на твърдяното нарушение, датата, на която е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В НП са представени несъществуващи и погрешно възприети обстоятелства, които не съответстват нито на действителните факти при извършените проверки от служители на Комисията, нито отразяват правилно действията на „А1 България”ЕАД във връзка със сключеното от потребителя Приложение №1 към Договор за електронни съобщителни услуги. Счита, че административнонаказващият орган не е възприел всеобхватно и задълбочено всички доказателства, представени от „А1 България” ЕАД по административнонаказателната преписка, като не е взел предвид факти от съществено значение за правилната индивидуализация на твърдяното деяние. Неправилно административнонаказващият орган е издал НП, с което е санкционирал „А1 България”ЕАД, основано единствено на твърденията, описани в жалбата на госпожа Тотева до Комисията. Нито актосъставителят, нито други служители на КЗП са били свидетели на евентуалното нарушение, за да имат възможностда възприемат обективната действителност. Счита, че административнонаказващият орган не е изяснил докрай фактическата обстановка, в резултат на което не е установил по безпорен начин наличието на посоченото в НП нарушение. КЗП е кредитирала изцяло твърденията на жалбоподателя, без да е събрала доказателства, които да потвърждават извършването на конкретното нарушение. Неправилно в НП се твърди, че „А1 България”ЕАД е извършило нарушение на чл.210в от ЗЗП, тъй като не е изпълнило Заповед №412/08.06.2015 год. на Зам.председателя на Комисия за защита на потребителите, потвърдена с решение №7641/07.12.2015 год. на АССГ. Видно от обстоятелствената част на Заповед №412/08.06.2015 год. на КЗП между „А1 България”ЕАД и потребителите са били сключени договори, за които се твърди, че последните са искали да ползват различни услуги, предлагани от дружеството, но служителите не са ги запознали достатъчно подробно, с оглед възрастта им, с условията на услугите. Не следвало да се приема, че дружеството прилага практика, изразяваща се в противоречия на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, да не полага очакваните от него грижи към една особено уязвима група потребители, каквито са възрастните хора, и да променя съществено икономическото им поведение, като им предоставя по неподходящ за тях начин информацията за стоки и услуги, лишавайки ги от правото им да вземат информирано търговско решение. Твърденията в НП, че госпожа Тотева е „подведена“, тъй като е потребител в напреднала възраст, жалбоподателя намира, че е недоказано, предвид това, че въпросната госпожа е дееспособно лице и има право да изразява правно валидна воля. „А1 България”ЕАД не можело да указва на служителите си на дружеството в своите магазини да не сключват договори с по-възрастни потребители, тъй като това би било дискриминационно, нито пък служители на дружеството имат компетентността да правят констатации относно здравословното състояние на потребителя и доколко същия е бил във възможност да вземе обмислено решение въз основа на предоставената информация. Независимо от последното, предвид факта, че „А1 България”ЕАД е клиентски ориентирано дружество, стремящо се да действа максимално в защита интересите на своите абонати, „А1 България”ЕАД е премахнало срока на договора за №069422327, за да може потребителят да избере най-подходящия за него абонаментен план, да пренеса номера в друг оператор без неустойки или да го закрие. Пояснява, че наказващият орган не е извършил обективна и мотивирана преценка по чл.28 от ЗАНН за „маловажност на случая“, катто и не е изложил мотиви за размера на наложената санкция. В жалбата излага подробни съображения относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът да постанови решение, с което да отмени НП №Р-001505 от 13.02.2023 год., като присъди и възнаграждение за юрисконсулт в размер, съобразно чл.63, ал.5 от ЗАНН във връзка с чл.37 от ЗПрП. Видно е, че с Протокол за избор на съдия-докладчик от 08.04.2025 год. делото е преразпределено за разглеждане от съдия Наталия Райкова, тъй като досегашния съдия Галя Маринова е освободена от длъжност, считано от 01.04.2025 год. Пред настоящата инстанция жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но в писмото, с което изпраща административнонаказателната преписка до съда изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата, тъй като е подадена от лице без представителна власт. Прилага писмена защита, чрез пълномощника си ст.юрисконсулт Десислава Цанева, в която релевира подробни съображения относно неоснователността на така подадената жалба. От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В. Г. Ч. , Г. П. Б., К. С. И., Н. К. Н.-П., к акто и от изложеното в жалбата, съдът прие ма за установена следната фактическа обстановка : В качеството си мобилен оператор „А1 България”ЕАД, ЕИК : ••• стопанисва търговски обект, представляващ магазин в обект „А1“ в гр.Ловеч, на ул.„Търговска“ №52. На 27.09.2022 год. в КЗП е постъпила жалба, заведена в РД Русе с вх.№Р-01-406 от 19.09.2022 год. от К.И.Т. Потребителката била възрастен човек на 88 години и заявила в изложението на жалбата си, че на 19.07.2022 год. посетила магазина на „А1 България“ЕАД в гр.Ловеч,••••, тъй като домашният й телефон е прекъсвал повече от една минута и не можела да провежда разговори. Целта й била установяване на повредата. Служител на търговеца поискал личната карта на потребителката, след което я е накарал да се подпише и телефонът ще се подмени. После я накарал да се подпише отново, без да й казва за какво. След като се е подписала, служителят на търговеца й е казал, че от тази дата Тарифата се променя от 3.00 лв. на 6.19 лв. беза да е съгласна. Потребителката твърди, че е уведомила служителя на търговеца, че е в недобро здравословно състояние. Отговорено й било, без никакво разбиране и съчувствие, че това обстоятелство не го интересува. Впоследствие е била заплатена такса 8.26 лв., като телефонът й от 19.07.2022 год. не работел. Потребителката била огорчена, че служителят на „А1 България“ЕАД се е отнесъл недобросъвестно с нея, като я е заблудил да сключи нов договор без нейно съгласие. Във връзка с по стъпилата жалба длъжности лица на КЗП РД Русе извършили проверка с Констативен протокол №К-2731252/27.09.2022 год. в магазин на „А1 България”ЕАД в гр.Ловеч, ••••, стопанисван от „А1 България“ЕАД, при която е устновено, че в търговския обект има обособени 4 работни места. Пред самите тях нямало столове за сядане за потребителите. Само пред едно имало една табуретка. Договорите за потребителите се изготвяли на компютър и се подписвали дигитално от тях чрез устройство, поставено на всяко работно масто. Устройството било с много малък екран – размери 11х 6.5 см. Потребителката е посетила търговския обект на 19.07.2022 год., тъй като домашният й телефон не работил добре, но впоследствие е подписала срочен договор за услуга „Домашен телефон“ на по-висока месечна такса. С подписаните документи същата се задължавала дългосрочно да заплаща двойно по-висока месечна такса – вместо 3.00 лева, 6.19 лева. При проверката било установено, че подписаните от потребителя на 19.07.2022 год. документи : договор, приложения към договор №500031365, резюме, съдържат 5 страници информация, която е сложна и и трудна за разбиране и от потребители, които имат опит при сключване на договори. Възрастният човек не е имал възможност да прочете това, което подписва. Доверил се е изцяло на служителя на „А1 България"ЕАД и е сключил неизгодна за него сделка. С Констативният протокол са изискани документи, като на 10.10.2022 год. на електронната поща на КЗП в гр.Ловеч от „А1 България“ЕАД са предоставени документи и писмено становище във връзка с жалбата. В изразеното писмено становище от „А1 България“ЕАД се изтъквало, че тъй като госпожа Тотева попада в така наречената „особено уязвима група хора“ и във връзка с жалба до Омбудсмана, на 23.08.2022 год. са преобразували договора за услугата с №069422327 в безсрочен и това давало възможност на жалбоподателката да прекрати договора без неустойки или да избере удовлетворяващ потребностите й тарифен план от актуалните на А1. Предложили са нови тарифни условия за номера с месечна такса 3.08 лв. с ДДС, с включени 500 минути към фиксирани номера, неограничени разговори с „любим номер“ от мрежата на А1, което не се е случило преди извършената проверки от служителите на КЗП. Целта на „А1 България“ЕАД чрез служителя е сключването на повече договори, макар възрастният потребител да остане заблуден. При подписването на договора се оказало, че всъщност потребителят не разбира какво подписва. Смята, че е подписал за едно, на практика впоследствие се оказва, че е подписал съвсем друго. От важно значение било и полагането на дигитален подпис от възрастния потребител, който не можел да види документа, но го подписвал без да знае съдържанието му. В случая от страна на „А1 България“ЕАД, чрез служителя са извършени нелоялни действия спрямо възрастния потребител, който при подписването на договора е останал заблуден относно предлаганите му услуги. „А1 България“ЕАД използва практика, намаляваща значително способността на потребителя да вземе решение за сключването на договор за услуга „Домашен телефон“, без да се е запознал с условията, което води до вземането на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Случаят бил обсъден и анализиран от КЗП и било взето решение от комисията, че описаният по-горе случай в обекта на дружеството „А1 България“ в гр.Ловеч, представлява неизпълнение на Заповед №412/08.06.2015 год. на Председателя на КЗП, с която на основание чл.68л, ал.1 от ЗЗП се забранявало на мобилния оператор да прилага нелоялна търговска практика по чл.68г, ал.1 във връзка с чл.68г, ал.2 от ЗЗП, а именно : търговецът в противоречие с изискването за добросъвестност и професионална компетентност, да не полага очакваните от него грижи към една особено уязвима група потребители, каквито са възрастните хора и да променя съществено икономическото им поведение, като им предоставя по неподходящ начин информацията за стоки и услуги, лишавайки ги от правото им да вземат информирано търговско решение. Цитираната заповед е влязла в сила на 07.12.2015 год. Приемало се, че по конкретният случай ставало въпрос за прилагане от страна на „А1 България“ЕАД на същата нелоялна търговска практика на 19.07.2022 год. в А1 магазин в гр.Ловеч, ••••, като търговецът не изпълнява Заповед № 412/08.06.2015 год. на Председателя на КЗП. Касаело се за извършено нарушение по чл.210в във връзка с чл.68л, ал.1 във връзка с чл.68в във връзка с чл.68г, ал.1 във връзка с чл.68г, ал.2 от ЗЗП. АУАН е съставен в отсътвие на търговеца при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Нарушението е извършено повторно. АУАН №001505/21.12.2022 год. е съставен от В. Г. Ч. на длъжност ст.инскпектор в Област Ловеч – КЗП, в присъствието на свидетелите Г. П. Б. и К. С. И.. АУАН бил връчен на Н. К. Н.-П., на основание чл.233, ал.4 от ЗЗП. Същият е подписан от нарушителя, като е посочено, че има възраженипо акта. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП, като административнонаказващият орган изцяло възприел изложените в АУАН обстоятелства по случая. От така изложената фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът приема следното : Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е допустима. Атакуваното НП е издадено от компетентен орган, видно от заповед № 28/13.01.2023 год. на Председателя на КЗП и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице . Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, за това, че в НП е налице неправено описание на твърдяното нарушение, датата, на която е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, като и на доказателствата, които го потвърждават. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са ясно и подробно въведени конкретни фактически твърдения относно всички съставомерни елементи на твърдяното за извършено административно нарушение, които твърдения са били надлежно предявени на жалбоподателя с връчването на АУАН и впоследствие и на НП, в който смисъл съдът приема, че правото му на защита не е било нарушено. Посочена е ясно датата на извършване на нарушението – 19.07.2022 г., датата на която потребителката е посетила магазин на „А1 България“ЕАД в гр.Ловеч,••••, затова, че домашният й телефон прекъсвал и не можела да провежда разговори, но вместо това е била подведена да подпише срочен договор за услуга „Домашен телефон“ на повисока месечна такса. В НП е посочено конкретно и мястото, където е било извършено нарушението – гр.Ловеч, магазин „А1“, намиращ се на ул. “Търговска“№52, като с оглед характеристиките и особеностите на конкретно вмененото нарушение тази индивидуализация на мястото е напълно достатъчна. Налице е подробно и ясно описание и на всички други констатации при извършената проверка на място и по документи, събраните доказателства при проверката, направен е обстоен анализ на тези доказателства, като ясно и подробно са изложени изводите до които е достигнал административнонаказващият орган. Ето защо съдът приема, че е изпълнен заложения от законодателя стандарт при описание на нарушението, за което е санкционирано наказаното лице. АУАН е съставен на 21.12.2022 год., т.е. в рамките на преклузивния срок по чл. 34 от ЗАНН, а НП е издадено на 13.02.2023 год., отново при спазване изискванията за сроковете по-цитираната по-горе разпоредба. Съдът при извършен цялостен контрол за законосъобразност на обжалваното НП не се установи нарушения и на материалния закон. Фактическите констатации, залегнали в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП се потвърждават от показанията на свидетелите В. Г. Ч., Г. П. Б., К. С. И., Н. К. Н.-П. , както и от приложените писмени доказателства. По делото безспорно се установява, че потребителят е влязъл в магазина на „А1 България“ ЕАД с ясното и конкретно намерение да се види каква е повредата в домашния му телефон, като е заявил това си желание на служителя, който го е обслужил, но очевидно се е случило друго и се е стигнало до подписване на договор, който е неизгоден за потребителя. В този смисъл съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че потребителката е дееспособно лице, имащо право да изразява правно валидна воля, поради което и дружеството – жалбоподател не може да указва на служителите на дружеството в своите магазини да не сключват договори с по-възрастни потребители, тъй като не това е смисъла на нарушената Заповед №412/08.06.2015 год. на Председателя на КЗП . Точно поради тази причина съответният служител в магазина е бил длъжен да прояви необходимата добросъвестност и професионална компетентност и да не въвежда в заблуждение клиенти от подобна уязвима група хора. Но независимо от по-неблагоприятните финансови условия, същественото в случая е, че потребителката е отишла в магазина с ясно заявено друго желание, а не за подписване на договор, при по-неблагоприятни за нея условия. Изцяло непотвърдено остана и твърдението на ответната страна, че потребителката е била запозната със съдържанието на новите условия на подписания от нея договора. От приложената като доказателство по делото Заповед №412 от 08.06.2015 г од. на Председателя на КЗП, издадена на основание чл.68л, ал.1 във връзка с чл.68в във връзка с чл.68г, ал.1 във връзка с ал.2 от ЗЗП , се установява, че на „А1 България“ (към момента на издаването наименованието на дружеството е било "Мобилтел"ЕАД) е било забранено да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно : търговецът в противоречие на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, да не полага очакваните от него грижи към една особено уязвима група потребители, каквито са възрастните хора и да променя съществено икономическото им поведение, като им предоставя по неподходящ за тях начин информация за стоки и услуги, лишавайки ги от правото им да вземат информирано търговско решение. В НП наказващият орган е приел, че търговецът прилага нелоялна търговска практика по смисъла на ЗЗП, в нарушение на издадената Заповед № 412 от 08.06.2012 год. При така установените фактически обстоятелства съдът намира, че АУАН и обжалваното НП са обосновани и законосъобразни, като е налице извършено нарушение, тъй като действията предприети от оператора спрямо потребителката Тотева представляват нелоялна търговска практика и осъществяват състава на чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.1 от ЗЗП, в нарушение на издадената Заповед на основание чл.68л, ал.1 от ЗЗП . В случая не е изпълнена влязла в сила Заповед на председателя на КЗП с №412 от 08.06.2015 год., потвърдена с Решение №7641 от 07.12.2015 год. на ВАС, т.е. санкцията е наложена за неизпълнение на индивидуален административен акт (ИАА). С посочената Заповед на търговецът е било забранено да прилага нелоялна търговска практика в противоречие с изискването за добросъвестност и професионална компетентност, да не полага очакваните от него грижи към една особено уязвима група потребители, каквито са възрастните хора и да променя съществено икономическото им поведение, като им предоставя по неподходящ за тях начин информация за стоки и услуги, лишавайки ги от правото им да вземат информирано търговско решение в нарушение на чл.68 в, във връзка с чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Осъществявайки по описания начин дейността си търговецът уврежда икономическите интереси на потребителите и осъществява състава на нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1 във връзка с чл.68г, ал.2 от ЗЗП. Забраната съответства изцяло на описаното в АУАН и процесното НП нарушение, което очевидно е извършено отново, както в противоречие със закона, така и в противоречие с този влязъл в сила ИАА, поради което отговорността на търговеца е ангажирана правилно и законосъобразно. Като санкционна разпоредба е ползвана нормата на чл.210в от ЗЗП според която, който не изпълни заповед по чл.68л, ал.1 или разпореждане по чл.68л, ал.3 се наказва с глоба в размер от 1 500 до 30 000 лева, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3 000 до 50 000 лева. Приложена е правилната санкционна разпоредба, напълно съответстваща по обективни признаци на нарушението, за което е наказано дружеството. Наказанието правилно е индивидуализирано в съответствие на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН за индивидуализация и съответства на тежестта на нарушението и поредното проявление от страна на търговеца на практика, която потенциално и реално уврежда интересите на потребителя, поради което и е законово забранена. Характеристиките на конкретният случай по никакъв начин не сочат на маловажност по смисъла н а чл.28 от ЗАНН , още повече, че е извършен при условията на повторност. Не са установени смекчаващи отговорността обстоятелства, които да насочват към по-ниска степен на обществена опасност на деянието, в сравнение с други аналогични такива и в този смисъл алтернативното искане за приложението на чл.28 от ЗАНН е неоснователно. При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, приключило с издаването на оспореното наказателното постановление. Поради тези съображения настоящият съдебен състав намира, че при издаването на процесното НП е спазен материалния и процесуален закон, поради което същото следва да се потвърди, като законосъобразно издадено. При този изхода на процеса съдебно-деловодни разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. В разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, е посочено, че възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лева. Искане в тази насока е направено от процесуалният представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева с депозираното по делото писмено становище, което съдът счита, че следва да уважи до пълния претендиран размер, предвид процесуалното прадставителство на тази страна от ст.юрисконсулт Цанева, изразяващо се в представяне на писмено становище по делото. Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН съдът