Присъда № 43 от 8.5.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1419/2024 г.

Въз основа на закона и доказателствата по делото, съдът

МОТИВИ към Присъда № 43 от 08.05.2026 г. по НОХД № 1419/2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград

Производството пред Районен съд - Благоевград е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Благоевград, с който срещу С. Х. Д., родена на ••••••••••, с ЕГН •••••••••• е повдигнато обвинение затова, че на неустановена дата през месец юни 2018г. в гр.Благоевград, от офис на дружеството „••••••, гр.С., находящ се на •••••••, в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, буква „б” от НК - заемаща длъжността „п••••••••“, присвоила чужди пари, собственост на „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД, гр.С., ЕИК 130865192, връчени й в това качество да ги пази, а именно парични средства на обща стойност от 2 740,21 лв. /две хиляди седемстотин и четиридесет лева и двадесет и една ст./, събрани от продажбата на услуги за културен обмен в САЩ за студенти, редовна форма на обучение и сключени в тази връзка договори с „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД, гр.С., като не отчела същите в полза на „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД, гр.С. - престъпление по чл.201 ал.1 от НК, както и За това, че на 20.03.2019г. в гр.С., в централата на дружеството „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД, гр.С., ЕИК 130865192, находяща се на бул.Евлоги Г. № 99, ет.1, чрез посредственото извършителство на Е. Й. Н., заемаща длъжността „консултант“ в офис Благоевград на дружеството „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД, съзнателно се е ползвала от следните неистински частни документи - 56 броя вносни бележки на Алианц Банк България, БЦ Благоевград, както следва:

1. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90770532/30.01.2019г. за Н. Л., 2. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф. № 270DCCП907721Ш10Л2.2012г. за Р. Б., 3. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90771006/30.11.2018г. за К. Д., 4. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCI190771901/30.11.2018г. за Т. С., 5. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП907713/30.11.2018г. за С.Ф., 6. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф. №270DCCП90771018/11.01.2019г. за С. Ф., 7. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90776501/30.11.2018г. за Д.У., 8. вносна бележкана Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90771010/30.11.2018г. за Г. М., 9. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90772105/19.11.2018г. за Л. Ц., 10. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф. №270DCCП90770021/30.11.2018г. за А. З., 11. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф. №270DCCП90770721/30.11.2018г. за Б. В., 12. вносна бележка от Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.

№270DCCI19077n05/30.n.2018r. за А. Ш. 13. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCC1190772102/19.11.2018r. за М. П., 14. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCn90770012/30.n.2018n за Д. М., 15. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф. №o270DCCn90771081/2L12.2018n за М.П., 16. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCC••••••••••/21.12.2018n за А. З., 17. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCn90770101/2L12.2018n за Б. Ц., 18. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90771013/21Л2.2018г. за В. Г., 19. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCC1190772131/21.12.2018n за Ц. К., 20. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф. №^270DCCП907700Ш08ЛL2018г. за З. Ш., 21. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCI190772301/08.02.2019n за А. Д., 22. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф. №^70DCCП90770012/08ЛL2018г. за А. К.е, 23. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCC1190770013/08.11.2018n за А. З., 24. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCC1190770003/08.11.2018n за М. С., 25. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90772П9/14ЛL2018г. за Б. Ц., 26. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCC1190772123/14.11.2018г. за О. П. 27. вносна бележка от Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90772124/14.11.2018г. за Б. С., 28. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCC1190772101/19.11.2018г. за С. Т., 29. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90772004/19.11.2018г. за А. Х.,

30. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90776502/30.11.2018г. за Ана - М.В., 31. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП9077009/31.10.2018г. за А. Ч., 32. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCI190770422/30.01.2019r. за В. В., 33. вносна бележка от Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф. №270DCCI190772003/19.11.2018г. за И. Б., 34. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCC1190770001/1L0L2019n за И. Б., 35. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCC1190771207/18.0L2019n за Г. П., 36. вносна бележка от Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCC[190771021/18.0L2019г. за В. П., 37. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCI190771025/25.01.2019г. за И. Б. 38. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCI190770723/25.01.2019г. за К. П., 39. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф. №270DCCП90770801/25.01.2019г. за А. Ч., 40. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП9077110/25.01.2019г. за К. Д., 41. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП9077П03/25.01.2019г. за И. К., 42. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCC1190772101/30.01.2019г. за Н.К., 43. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90770421/30.01.2019г. за Б.У., 44. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCI190771205/11.01.2019г. за Г П. 45. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90773012/18.01.2019г. за Д. С., 46. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90770123/25.01.2019г. за Т. П., 47. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90771176/18.03.2019г. за С. Ф., 48. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90771051/21.12.2018г. за С. Д., 49. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90770012/08.11.2018г. за А. Д., 50. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCI190770002/19.11.2018г. за Т.Г. 51. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90771071/12.10.2018г. за Н. Л., 52. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCI190771007/31.10.2018г. за Г. П., 53. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90771023/12.10.2018г. за Г. П. 54. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCn90773101/12.10.2018T за В.Т.,

55. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90771216/21Л2.2018г. за А. В., 56. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90771015/21Л2.2018г. за В. Л., на които е придаден вид, че са издадени от Алианц Банк България, БЦ Благоевград и в графата „счетоводител/касиер“ са подписани от П. Б. Х. - касиер в Алианц Банк България, БЦ Благоевград, като ги представила пред П. Т. Д., финансов директор на „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД, гр.С., чрез изпращането им по имейл, за да докаже, че съществува правно отношение - внасяне на определени парични суми във връзка с продажбата на услуги за културен обмен в САЩ за студенти редовна форма на обучение и сключени в тази връзка договори с „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД, гр.С., като от нея за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК, и За това, че на 22.03.2019г. в гр.Благоевград, от офис на дружеството „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД, гр.С., находящ се на ул.Сандо и Петър Китанови №7, в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, буква „б” от НК - заемаща длъжността „••••••••“, присвоила чужди пари, собственост на „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД, гр.С., ЕИК 130865192, връчени й в това качество да ги пази, а именно парични средства на обща стойност от 60 222,25 лв. /шестдесет хиляди двеста двадесет и два лв. и двадесет и пет ст./, събрани от продажбата на услуги за културен обмен в САЩ за студенти редовна форма на обучение и сключени в тази връзка договори с „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД, гр.С., като не отчела същите в полза на „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД, гр.С. и присвоеното имущество е в големи размери - престъпление по чл.202 ал.2 т.1 вр. с чл.201 ал.1 от НК,

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-Благоевград поддържа обвинението, като счита че в хода на съдебното следствие е установено по безспорен начин извършването на всяко от престъпленията от страна на подсъдимата, поради което моли същата да бъде призната за виновна и да и бъде наложено съответното наказание, като при условията на чл.23 от НК да бъде определено едно общо най-тежко наказание. По отношение индивидуализация на наказателната отговорност на Д. излага доводи, че следва да бъдат отчетени изминалия период от време и чистото съдебно минало на подсъдимата.

В хода на производството от страна на „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД, гр.С. е предявен граждански иск в размер на 32192.20 евро /62 962,46 лева/ - представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от престъпленията по чл.201, ал.1 от НК и чл.202, ал.2, т.1, вр.чл.210, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от дата на деянията до окончателното изплащане на сумата, като дружеството е конституирано като граждански ищец. В съдебно заседание повереникът на гражданския ищец излага доводи за доказано обвинение и наличието на категорични доказателства за основателност на исковата претенция, поради което моли предявения граждански иск да бъде уважен изцяло. Претендира разноски.

В съдебно заседание подсъдимата се явява лично и с надлежно упълномощен адвокат, в правото си на последна дума моли да бъде оправдана. Защитата пледира за оправдателна присъда, като излага доводи за липсата на безспорни доказателства за виновно поведение на Д.. Навежда доводи за несъставомерност на обвинението, обосновано с липсата на данни, установяващи длъжностното качество на подсъдимата, както и за присвояване по смисъла на закона. По отношение престъплението по чл.316 от НК, вр. чл.309 от НК излага съображения, че по делото не е доказано, че именно подсъдимата се е ползвала от процесните вносни бележки. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, приема за установено от фактическа страна следното. Подсъдимата С. Х. Д. е родена на ••••••••, с ЕГН ••••••••••. Събраните по делото доказателства, относно правното положение на подсъдимата /свидетелство за съдимост/ установяват, че същата не е осъждана. На 25.10.2004г. подсъдимата С. Д. била назначена на длъжност консултант в дружеството „Интеграл Уърк енд травъл“

ООД, съгласно тр. договор № 15/25.10.2004 г.. /ДП том 2, л.139/ , като в последствие с допълнително споразумение трудовото правоотношение било изменено и Д. била преназначена на длъжността представител бизнес услуги в офис Благоевград /ДП том 2, л.140-141/:

Дружеството „ИНТЕГРАЛ УЪРК ЕНД

ТРАВЪЛ“ ООД е с ЕИК 130865192 и със седалище и адрес на управление гр.С., бул. Евлоги Г. № 99, ет.1. Според удостоверение от ТР основен предмет на дейност на същото бил: “сделки по търговско представителство на чуждестранни образователни организации в Р България, посредничество между такива организации и местни физически и юридически лица, след получаване на съответните разрешения, туроператорска и туристическа агентска дейност, след извършване на необходимата регистрация, извършване на посредническа дейност по наемане на работа“. Дружеството се

представлявало от свидетеля К. С. Б., управител на дружество, а свидетелката П. Т. Д. била финансов директор на същото. Във връзка с дейността си гражданския ищец си партнирал със „С••••••. с управител свидетелката П. Т. Д. и с основен предмет на дейност, свързан с туроператорска, турагентска дейност и всички видове туристически услуги, както и с „Интеграл Образователни програми“ ООД, гр.С., с управител свидетелката К. Б., които предоставяли различни обучения за възрастни и друга образователна дейност. Дружеството осъществявало дейност и извън гр.С., като същото имало офиси в различни населени места на територията на страната, включ. в ••••••••••• като дейността се изразявала основно в посредничило на клиенти за намирането на работодател в САЩ,

съдействие за подаването на документи за издаване на виза, организиране на пътуването до САЩ и настаняване. Кампаниите за набиране на студенти за програмата за културен обмен били активни от месец септември на предходната календарна година до месец май, включително на следващата календарна година, тъй като пътуванията се осъществявали през лятната ваканция. След преназначаването на Д. на длъжността „••••••“ на същата били възложени

задължения, свързани с приема на парични суми във връзка с плащането на дължимите по договорите такси; да връща ресто; да издава платежни документи за приети плащания на такси; да внася по банковите сметки на дружеството събраните в офиса парични средства, за което били издадени и съответните пълномощни. /л.20-21, т.11/. Във връзка с заеманата от нея длъжност

подсъдимата подписала декларация /л.11, т.11 от ДП/, както и споразумение за конфидециалност. Отделно от това на същата били разяснени и била запозната с наръчник за работа с клиенти. Според посочения наръчник при подписването на договор във връзка с програмата за културен обмен за всеки клиент се създавало досие, в което се съхранявали всички документи във връзка с програмата, вкл. документите, доказващи извършените от страна на клиента плащания. За клиентите на дружеството съществували две възможности за заплащане на дължимите такси, а именно в офиса на служител или лично по банков път. Плащанията се

отразявали както в електронното досие на клиента във вътрешната операционна система ИСМАС, така и самите документи за платените такси се съхранявали в досието, заедно с договора и всеки клиент имал задължението да предостави документ, доказващ извършеното от него плащане в офиса на дружеството „ИНТЕГРАЛ УЪРК ЕНД ТРАВЪЛ“ ООД, гр.С., в гр.Благоевград. В офиса в гр.Благоевград наред с подсъдимата в периода от 01.09.2017г. до 22.03.2019г работели и свидетелките Е. Й. Н., М. И. Б. и А. Х. Д., които основно се занимавали с консултантска дейност, като разяснявали на клиенти възможностите на програмата, подписвали договорите с тях, оформяли досиетата на клиентите, вкл. електронни такива, следели за своевременното плащане на дължимите такси, приемали плащания, които обаче отчитали на подсъдимата и не съхранявали пари в себе си. Ежедневно тези служителки отчитали събраните суми на Д., която от своя страна следвало да отчита и внася събраните парични средства по банковите сметки на дружеството. Съгласно утвърдената практика на дружеството събраните парични средства се отчитали веднъж в седмицата в рамките на периода на кампанията /от месец септември до месец май, вкл./. Отделно от това според правилата на работа, служителите следвало при приемането на извършените в офиса

плащания да оформят и издават разписка/приходен касов ордер в два екземпляра – за клиента и за прилагане към досието и да отразяват плащането в електронната система. В офиса в гр.Благоевград обаче тези правила не се спазвали, като по разпореждане на подсъдимата, която отговаряла за офиса, св. Н. и Б. приемали плащания от клиентите, но не издавали разписка, а отразявали плащането в системата ИСМАС, като извършено по банков път лично от клиента, след което предавали събраната парична сума на Д. . В офиса бил създаден и се водел извън системата ИСМАС отделен електронен регистър, под формата на екселска таблица, в който също се отразявали извършените в офиса плащания, като се отразявала дата на плащането, размера на паричната сума, името на клиента и името на служителя, приел плащането. Подсъдимата ползвала този регистър при отчитането на събраните от клиенти парични суми в полза на „ИНТЕГРАЛ УЪРК ЕНД ТРАВЪЛ“ ООД.

Служителките в офиса отчитали ежедневно получените сума на Д., която от своя страна ги съхранявала и обикновено веднъж в седмицата ги внасяла по сметките на дружеството „ИНТЕГРАЛ УЪРК ЕНД

ТРАВЪЛ“ ООД, гр.С. в клона на „Алианц Банк България“ АД в гр.Благоевград, бул.Св.Св. Кирил и Методий № 2. В тази връзка посещавала клона на банката в гр.Благоевград, където предавала на свидетелката П. Б. Х., касиер-счетоводител, списък, съдържащ информация, относно имената на клиентите на „ИНТЕГРАЛ УЪРК ЕНД ТРАВЪЛ“ ООД, гр.С., събраната парична сума в съответната валута от всеки клиент и основанието за внасянето й. От страна на свидетелката Х. се извършвало сверяване на списъка по клиенти, пресмятане на сумите и описване на предоставените парични средства по копюри, както и общия размер на паричните средства. В рамките на съответния работен ден свидетелката Х. издавала вносни бележки за внасяне на приетите суми по сметките на „ИНТЕГРАЛ УЪРК ЕНД

ТРАВЪЛ“ ООД за всеки описан в предадения й списък клиент. Д. не изчаквала оформянето на индивидуалните вносни бележки на името на всеки клиент, а идвала да вземе същите покъсно, обикновено в края на работния ден или на следващия, като подписвала екземпляра за банката и вземала другия, който следвало да бъде приложен в досието на съответния клиент. При така установения начин на работа в офиса в Благоевград в периода от 01.09.2017г. до 31.05.2018г. в рамките на провеждана кампания за набиране на студенти, желаещи за участват в програмата за културен обмен и работа в САЩ от представителите на дружеството в Благоевград били сключени множество договори и в тази връзка били събрани парични средства за дължимите по договорите такси в общ размер на 162 283,29 лв., която сума подсъдимата следвало да внесе по сметка на дружеството. На неустановена дата през месец юни 2018г. Д. в изпълнение на задълженията си посетила офиса на „Алианц Банк България“ АД в гр.Благоевград, бул.Св.Св. Кирил и Методий № 2, където по описания по-горе начин, а именно със списък предала на св.Х. сума в общ размер на 159 497,79 лв., която била преведена по сметка на „ИНТЕГРАЛ УЪРК ЕНД ТРАВЪЛ“ ООД, а не цялата събрана сума в рамките на кампанията съгласно отразеното в таблицата - регистър парична сума в общ размер на 162 283,29 лв. По идентичен начин в рамките на кампанията в периода от 01.09.2018г. до 22.03.2019г. от представителите на дружеството в Благоевград били сключени множество договори и в тази връзка били събрани парични средства за дължимите по договорите такси в общ размер на 96 920,65 лв., която сума подсъдимата следвало да внесе по сметка на дружеството. В посочения период Д. в изпълнение на задълженията си посетила офиса на „Алианц Банк България“ АД в гр.Благоевград, бул.Св.Св. Кирил и Методий № 2, където по описания по-горе начин, а именно със списък предала на св.Х. сума в общ размер на в общ размер на 36 698,40 лв., която била преведена по сметка на „ИНТЕГРАЛ УЪРК ЕНД ТРАВЪЛ“ ООД, а не цялата събрана сума в рамките на кампанията съгласно отразеното в таблицата - регистър парична сума в общ размер на 96 920,65 лв. Междувременно във връзка с постъпило

искане за възстановяване на сума от клиент на 15.03.2019г. св. Д., гл.счетоводител на дружеството извършила проверка на направеното плащане от този клиент, при което установила липси на парични суми, които били отразени в системата ИСМАС, като събрани и платени по банков път от клиента, но в действителност не били постъпили в полза на дружеството. При тези констатации свидетелката уведомила за това финансовия директор свидетелката П. Д., която от своя страна уведомила и управителя свидетелката К. Б.. Д. и Б. извършили собствена проверка на движенията по банковите сметки на управляваните от тях дружества и отразените в системата ИСМАС плащания от клиенти по договори и установили липса на отчитане на парични суми в полза на дружеството „ИНТЕГРАЛ УЪРК ЕНД ТРАВЪЛ“ ООД, гр.С. по договори, сключени в офиса в гр.Благоевград, поради което на 18.03.2019г. св. Д. провела няколко телефонни разговора с Д. във връзка с установените липси, като я помолила да изпрати по имейл сканирани копия на всички вносни бележки, издадени от „Алианц Банк България“, БЦ Благоевград и платежни нареждания, издадени в офиса за извършени плащания от клиенти по сключените в рамките на кампанията договори, за да бъдат сверени с постъпленията по банковите сметки на дружеството. Във връзка с проведения разговор на 20.03.2019г. подсъдимата възложила на св. Н. да сканира вносни бележки на „Алианц Банк България“, БЦ Благоевград за извършени плащания от клиенти и да и ги изпрати на служебния имейл, като и предала документите на ръка. Така след като сканирала 61 броя вносни бележки на „Алианц Банк България“, БЦ Благоевград, свидетелката Н. в същия ден по указание на подсъдимата ги изпратила на имейла на свидетелката П. Д., в качеството и на финансов директор на „ИНТЕГРАЛ УЪРК ЕНД ТРАВЪЛ“ ООД, гр.С.. Свидетелката Д. разпечатала всички изпратени й по имейла сканирани документи – вносни бележки и заедно със свидетелката Б. извършили проверка на същите, като не успели да открият посочените в тях плащания по банковите сметки. В тази връзка двете посетили клон на „Алианц Банк България“ АД в гр.С., където след извършването на проверка от страна на банковите служители установили, че вносните бележки не са издадени от банковата институция. По повод на така установеното на 21.03.2019г. свидетелката Б. издала Заповед № 1/21.03.2019г. за извършване на инвентаризация на събраните парични средства в офиса в гр.Благоевград в състав свидетелите К. Б., Г. Д., Н. Х. и П. Д.. В изпълнение на заповедта на 22.03.2019г. около 09:00 часа опредЕ.та комисия посетила офиса на дружеството в гр.Благоевград, където по това време били Н. и Б., на които бил разяснен предмета на проверката, както и какво следва да бъде предоставено, което включвало досиетата на клиентите, плащанията отразени в системата ИСМАС, сравняването им с внесените, респ. отчетени по банковите сметки парични суми по клиенти и отчитане на събраните и налични в офиса такива до деня на ревизията. Подсъдимата пристигнала в офиса около 11.00ч. като свидетелката Б. я запознала със заповедта за одита и я поканила да участва в него, но Д. отказала и напуснала обекта. Около 19:00 часа на същата дата комисията приключила работата си в офиса и от страна на свидетелката Б. бил съставен Протокол №1/22.03.2019г., в който било отразено, че са установени финансови липси в размер на около 80 000лв., били установени и нарушения в утвърдения принцип на работа, касаещ начина на отчитане на събраните парични суми. Във връзка с подписването на протокола и запознаване с резултата от ревизията свидетелката Б. се обадила на Д. и я помолила да се върне в офиса. Около 20:00 часа Д. дошла, като била уведомена за резултата от ревизията, както и че достъпа й до системите за работа са блокирани. Подсъдимата подписала протокола и не отчела, като предаде на свидетелката Б., като председател на комисията по одита, паричната сума, събрана от заплащането на такси по сключените по време на кампанията договори в размер на 60 222,25 лв., а я задържала за себе си. Свидетелите К. Б., Г. Д., Н. Х. и П. Д. напуснали офиса на дружеството „ИНТЕГРАЛ УЪРК ЕНД ТРАВЪЛ“ ООД,

гр.С. в гр.Благоевград, като иззели всички налични в офиса досиета на клиенти. Бил подаден сигнал до органите на МВР, била извършена предварителна проверка и образувано настоящото досъдебно производство.

В хода на досъдебното производство са изготвени три съдебно – счетоводни експертизи, от заключението по които се установява механизма на присвоителната дейност за периода, хронологията на отделните действия и размерите на паричните суми, които не са отчетени. Според

експертите, общият размер на присвоените пари е 62 962,46 лева лв.

В хода на досъдебното производство са изпълнени и графологическа експертизи, с предмет на изследване приобщените по делото вносни бележки, изпратени на св.Д., като според заключението на експерта подписите в графата „Касиер“ в изследваните общо 56 бр. вносни бележки на „Алианц Банк България“ АД, получени в централата на дружеството са копирани и са пренесени върху вносните бележки от един първоизточник.

В хода на досъдебното производство е назначена и видео – техническа експертиза с обект на изследване видеозапис от охранителни камери на офис на „Алианц Банк България“ АД, като според експерта са установени манипулации, като са изрязани определени времеви периоди и липсва достатъчно информация, за да бъде дадено заключение за лица и разговори

Съдът кредитира изцяло приетите заключения, като намери, че същите са пълни, обосновани, изготвени въз основа на личните възприятия, теоретични познания и професионален опит на експертите. В тази връзка посредством заключението по съдебно счетоводните експертизи се установява размерът на установените липси на дружеството, съответно непреведени по сметка, като при изслушването си вещите лица разясняват как са определили сумата и въз основа на какви доказателства, сочат убедителни аргументи в подкрепа на твърденията си. Посредством заключенията по графологичните експертизи се установява автентичностата на положените подписи в обектите на изследване /вносни бележки/ и механизмът на изготвяне. Пред настоящия съдебен състав И. с нужната категоричност разяснява посоченото в заключенията и приетото от него. Вещото лице П. от своя страна посредством изготвеното заключение, подържано в съдебно заседание установява годността на предоставените записи, тяхното съдържание, както и аргументите си за приетото. Ето защо настоящият състав намери, че всяко от коментираните заключения в нужната степен, аргументирано и обосновано е изяснило в оптимална степен и дало отговор на поставените задачи, поради което и няма основание същите да бъдат поставени под съмнение.

Възприетата фактическа обстановка намира своето потвърждение в събраните в хода на производството гласни доказателства. Безспорно, от изключително съществено значение са показанията на свидетелите, работили с подсъдимата в офиса в процесния период, защото са имали непосредствени впечатления върху организацията на работа, задълженията на подсъдимата и начина, по който ги е изпълнявала. Към тази група могат да бъдат отнесени показанията на Н., Б., частично и тези на сестрата на подсъдимата св.Д.. Всеки от тях потвърждава за създадената и описана по-горе организация на работата в офиса, задълженията на подсъдимата и останалите служители, всички те са категорични, че всички събрани парични суми се предавали на Д., която следвало да ги преведе по сметка на дружеството. Конкретно св.Н. чрез показанията си изяснява и своите действия по изпращане на вносните бележки на имейла на св.Д., указанията на подсъдимата, както и последващите събития. Със съществено значение, относно възприетата фактическа обстановка са показанията на св.Д. и Б., които чрез показанията си изясняват взаимоотношенията си с Д., задълженията на същата в дружеството, както и дейността на последното, потвърдени и от приобщените писмени доказателства. От показанията на тези свидетели се установява още и как е констатирано, че има липси, извършената проверка в Благоевград и предприетите действия. В подкрепа на посоченото от тези свидетели са и показанията на св.Д. и Х.. Приетото от фактическа страна, относно начина на превеждане на паричните суми и действията на подсъдимата в тази насока се установява и от показанията на св.Х., която при разпита си изяснява практиката на банката по повод постъпващите суми, начина на работа с Д., като същата отрича

съставянето на процесните вносни бележки, потвърдено и от експертното заключение. Съдът кредитира показанията на тези свидетели. Същите са убедителни, житейски последователни и кореспондират с останалите доказателства и експертни заключения. В тази връзка съдът отчете, че за всички съществени факти, предмет на доказване в настоящото производство тези свидетели дават подробни и прецизни показания, които се отличават с житейска убедителност и напълно подкрепят отразеното в обвинителния акт. При преценка показанията на тези свидетели съдът отчете взаимоотношенията на част от тях с дружеството-граждански ищец, като не отчете наличие на заинтересованост или преднамерено изопачаване на факти. Всеки от тези свидетели с нужната конкретика изяснява възприетото от него във връзка със случая, което се потвърждава и от останалите доказателства. Тези показания са последователни и непроменени във времето, липсват протИ.речия в тях, които да бъдат подлагани на анализ.

Приетото от съда от фактическа страна напълно се подкрепя и от събраните писмени доказателства, а именно сигнал от С. Д., 52 броя вносни бележки ведно с 3 броя

извлечения, писмо № 270- 136/15.04.2019 г. на Алианц банк България, трудов договор № 126/13.03.2018 г. ведно с приложения, 1 брой CD, извлечение от сметка за период

01.09.21831.12.2018 г. на Интеграл уърк енд Травъл, ; извлечения по сметка в ОББ; протокол № 1/22.03.2019 г. за извършена проверка ведно с протокол, заповед за ОДИТ № 1/21.03.2019 г. ведно с протокол № 1/22.03.2019 г., списък с клиенти на програмата Уърк енд Травъл за сезон 2017/2018 г. - 4 броя, списък с клиенти на програмата Уърк енд Травъл за сезон 2018 /2019 г. - 3 броя, опис на продажбите и липсващите средства в Интеграл Уърк енд Травъл, опис на липсващите средства по програмата Студентска бригада в САЩ, опис на продажбите и липсващите средства, опис на липсващите средства по програмата Студентска бригада в САЩ, 79 броя

сканирани вносни бележки, опис на получените по имейл вносни бележки, събрани средства в брой в офис Благоевград, тр. договор № 15/25.10.2004 г. ведно с допълнително споразумение /л. 140-150/, ел. съобщения, протокол за доброволно предаване, вносни бележки в оригинал; копия от договори по програма Уърк енд Травъл. копия от договори по програма Уърк енд Травъл. копия от договори по програма Уърк енд Травъл. ПИСМО № 1218/26.06.2019 г. на Агенция по вписванията ведно с компютърни разпечатки и акт № 40, том I, дело № 251/13.02.2018 г., писмо № БНБ- 72481/04.07.2019 г. на БНБ ведно със справки. писмо № 0403-0616/25.11.2019 г. на Алианц банк България.; предоставени от Алианц банк България документи във връзка с Интеграл уорк енд травъл ООД и С••••. предоставени от Алианц банк България документи във връзка с Интеграл уорк енд травъл ООД и С•••••••. Документи на Алианц банк

България във връзка с Интеграл уорк енд травъл ООД и С••••••••. списък на програмните дати за WAT за нов сезон , пълномощно, писмо № 211/03.09.2020 г. на Агенция по вписванията ведно с удостоверения за актуално състояние на Интеграл уърк енд травъл и С••••••, писмо № 270-460/16.11.2020 г. на Алианц банк България ведно с образци на бланки на вносна бележка, заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани на С. Д., квитанции за извършени плащания чрез ПОС терминално устройство, копие от паспорт на С. Д., НП № 2443-3087/03.10.2017 Г., АУАН № 244а-3087/20.09.2017 г., документи от Алианц банк България АД, тр. договор № 15/25.10.2004 г. ведно с 10 бр. допълнителни споразумения, писмо № 11-02- 1774/19.10.2021 г. на Агенция по вписванията, справка АИС Регистрация на МПС и собственици, писмо № 21091#1 /23.12.2021 г. на НАП офис Благоевград, ведно със справка актуално състояние на всички трудови договори за Д., справки, писмо № 6001/07.07.2022 г. на Американски университет в България ведно с приложения, справка за регистрация в централния полицейски регистър.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на С. Д., справка за съдимост, справка за студентски бригади WAT, пълномощно, тр. договор № 15/03.12.2007 г. ведно с 2 бр. допълнителни споразумения за С•••••••, заповед № 11/27.02.2009 г., тр. договор № 22/01.03.2009 г. ведно с 6 бр. допълнителни споразумения, заповед № 539/27.11.2020 г., справки, болнични листа, молба, заповед № 2019-05/10.10.2019 г., молба за отпуск и заповед № 532/30.09.2020 г., писмо на НОИ, пълномощни, копие на дневник за сметки 411 и 412. декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на С. Д., молба от С. Д., заповед № 508/21.01.2021 г., писмо на ИА ГИТ.. Така приетите писмени доказателства изясняват извършвани проверки по отношение на подсъдимата, предприетите действия от пострадалото дружество, взаимоотношенията на Д. със същото, характера на изпълняваната от нея длъжност. които съдът кредитира като относими към предмета на доказване и потвърждаващи приетото от фактическа страна.

При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като съобрази събраният доказателствен материал, разгледа и анализира доказателствата, поотделно и в тяхната взаимна връзка, съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимата С. Д. е предадена на съд за три престъпления, а именно по чл.201, ал. 1 от НК, чл. 316, вр. чл.309, ал.1 от НК и чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201, ал.1 от НК.

По отношение престъплението по чл.201, ал.1 от НК.

Длъжностното присвояване е престъпление, което може да бъде осъществено само от особен субект, т.е. от такъв, който освен, че отговаря на изискванията на чл. 31 НК /физическо лице, възраст и вменяемост/, притежава и опредЕ. особеност, отличаваща го от общия субект на престъплението. В този смисъл анализираният престъпен състав може да бъде реализиран само от субект,

притежаващ качеството длъжностно лице. Последното понятие е легално дефинирано в чл. 93, т. 1, б. "а" и "б" НК.

Съгласно чл. 93, т. 1, б. "б" НК, "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп., бр. 62 от 1997 г., бр. 43 от 2005 г., изм., бр. 26 от 2010 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен

търговец, както и на нотариус и помощникнотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител; В настоящия случай според съда противно на застъпената от защитата теза подсъдимата към процесния период е имала качеството длъжностно лице по чл. 93, б. "б” НК, доколкото и е било възложено да изпълнява работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество - а именно да приема плащания, да съхранява приходите от извършваната в обекта дейност и да ги отчита на дружеството, като превежда постъпилите суми по банкови сметки. Служебния статус на Д. се установява от представените по делото доказателства, а именно ТД и допълнителни споразумения към него , съгласно които същата е заемала длъжността „представител бизнес услуги“, в „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД, гр.С., ЕИК 130865192, офис Благоевград, като от показанията на св.Д. и Б., както и приобщените по делото пълномощни се установява и това, че именно тя е отговаряла за съхранение на получените сума и техния превод по сметки на дружеството, потвърдено и от служителките на офиса Н. и Б., от банковата служителка Х., както и приложенитте по делото вносни бележки и писмени доказателства. Поради което и съдът приема, че към периода на обвинението подсъдимата е имала качеството на длъжностно лице по чл.93, б”б” от НК.

От обективна страна предметът на длъжностното присвояване е очертан от законодателя като "чужди пари, вещи или други ценности". Изложеното означава, че процесната сума, за която доказателствата установяват че е собственост на гражданския ищец е годен предмет на разглежданото престъпление. Друг важен обективен белег на анализирания престъпен състав е отношението на субекта към предмета на посегателството. Типично за всички престъпни присвоявания по НК е именно това, че престъпният деец упражнява фактическа и/или разпоредителна власт върху инкриминираната вещ, която му е връчена в качеството му на длъжностно лице или му е поверена да я пази или управлява. В случая приобщения трудов договор и допълнителни споразумения към него, както и показанията на свидетелите изясняват, че към процесния период дружеството – граждански ищец е възложило на Д. да изпълнява работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество - а именно да приема плащания, да извършва плащания, свързани с дейността на дружеството, да съхранява приходите от извършваната в обекта дейност и да ги отчита на търговското дружество, като превежда постъпилите суми по банковата сметка на дружеството. В тази връзка посредством показанията на св.Н., св.Б. и Д. се установява, че всички събрани парични суми от такси на клиенти по програмите се отчитали още същия ден на Д., която поради липсата на каса в офиса ги съхранявала в себе си. От показанията на св.Х. пък се изяснява, че именно подсъдимата е идвала в банката да превежда парите, потвърдено и от приложените пълномощни и показания на св.Д. и Б., изясняващи задълженията и правомощията на подсъдимата.. Не е

необходимо лицето да изпълнява службата или работата трайно - непрекъснато, достатъчно е, че пазенето и управлението на паричните суми, се явява съдържание на задължението на длъжностното лице и същност на възложената му работа, какъвто е и настоящия случай.

Процесната парична сума е поверена на подсъдимата именно в качество и на длъжностно лице и същата е имала

задължението да я пази и управлява по посочения вече начин, произтичащ от включените в длъжността и задължения. Доктрината и съдебната практика еднопосочно приемат, че не е задължително връчването или поверяването на имуществото да е станало с формален писмен акт, като е достатъчно длъжностното лице да е встъпило в изпълнение на функциите си по пазене или управление на имуществото. В този смисъл са Решение 244/1982 на I НО на ВС и Решение 565/1978 I НО на ВС, в които съставите на ВС са посочили, че служител, на когото с устна заповед на ръководителя на учреждението, предприятието или организацията е възложено да пази обществено имущество и да изпълнява функциите на материалноотговорно лице, има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “б” НК и може да бъде субект на длъжностно присвояване по чл. 201-205 НК, като за връчването не се изисква наличието на нарочен писмен документ, което опровергава и възраженията на защитата по отношение длъжностното качество на Д., липсата на длъжностна характеристика в случая не изключва качеството и на длъжностно лице, доколкото с допустими доказателства, включително пълномощно е установено, че на същата е било възложено пазене и управление на чуждо имущество, в случая да оперира с постъпващи парични суми във връзка с дейността на дружеството, в което е била назначена с ТД. Установяването на фактическа власт над чуждото имущество чрез фактическото му или юридическо "връчване" на длъжностното лице с посочената в чл. 201 НК цел означава то да получи реалната възможност в рамките на възложената му функция, работа, да може да извършва правомерни действия на фактическо или юридическо разпореждане с него за постигане на тази цел в интерес на собственика му / Решение № 604 от 20.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 1951/2012 г., I н. о/.

Конкретиката на случая установява, че е налице външнопроявена промяна на отношението на Д. към поверената и парична сума в размер на 2 740,21 лв, която последната е държала за сметка на „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД и трансформирането на това държане във владение за себе си, като отнела възможността на собственика да се ползва от паричната сума и се разпоредила с нея в свой личен интерес, довело до излизането на паричната сума от патримониума на юридическото лице, с което престъпния резултат е реализиран. Присвояването е завършено в момента, в който деецът е превърнал имуществото в свое, а не в момента, в който е реализирал неговата парична стойност. /В този смисъл Решение 64 от 1972 на ВС, II НО и Решение 410/1988 г. на ВС, II НО. Ето защо според съда по този начин на неустановена дата през месец юни 2018г г, подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл.201, ал.1 НК. За съставомерността на престъплението по чл. 201 НК е без значение периодът от време, през който и за който общественото

имущество се поверява на длъжностното лице в кръга на трудовите му функции да го пази и управлява (Решение №255/1978 г. I НО на ВС). Притежаваният от юридическото лице предмет следва да му е бил поверен за управление или пазене, като няма значение как е било сторено това. Възможно е предаването му да е било в резултат на предварително регламентирана процедура (по нормативен или ненормативен начин) или на фактическо предаване, но последното следва да е извършено във връзка със службата на приемащото лице. За да е налице подобно предаване, няма значение дали то е било документално оформено, но е задължително да е довело до установяване на трайна фактическа власт на съответното длъжностно лице (субект на престъплението) по отношение на вещите - предмет на присвояване. Всяко отклоняване на чуждото имущество от патримониума на последния в личен интерес на длъжностното лице или на всякакъв друг чужд интерес, при наличие на субективния елемент за своенето му,

представлява длъжностно присвояване. В случая изпълнителното деяние е извършено на неустановена дата през месец юни 2018г, когато Д. не е отчел процесната парична сума в полза на „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД и я задържала в себе си, като по този начин превърнала имуществото в свое, довело до ощетяването на патримониума на търговското дружество. В типично проявление на изпълнителното деяние при длъжностното присвояване, с действията си подсъдимата в качеството на длъжностно лице и в пряко нарушение на служебните си задължения, превърнала държанието, във владение за себе си, като именно в това се е изразило и длъжностното й присвояване.

Предвид изложеното съдът приема, че Д. от обективна страна е извършил престъпление по чл.201, ал.1 от НК, като на неустановена дата през месец юни 2018г. в гр.Благоевград, от офис на дружеството „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД, гр.С., находящ се на ул.Сандо и Петър Китанови № 7, в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, буква „б” от НК - заемаща длъжността „представител бизнес услуги“, присвоила чужди пари, собственост на „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД, гр.С., ЕИК 130865192, връчени й в това качество да ги пази, а именно парични средства на обща стойност от 2 740,21 лв. /две хиляди седемстотин и четиридесет лева и двадесет и една ст./, събрани от продажбата на услуги за културен обмен в САЩ за студенти, редовна форма на обучение и сключени в тази връзка договори с „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД, гр.С., като не отчела същите в полза на „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД, гр.С.. В тази насока са събраните по делото доказателства, които категорично установяват времето на извършване на деянието /показанията на св.Н., Д., приобщените писмени доказателства/, длъжностното качество на подсъдимата към периода /ТД, Пълномощно, допълнителни споразумения, показанията на св.Н., Б., Д., Х./, както и присвоената сума посредством изготвено по делото експертно заключение. Всичко изложено обуславя извода, че престъплението е доказано по безспорен начин от обективна страна, както и неговото авторство в лицето на подсъдимата. В тази връзка възраженията на защитата за несъставомерност на поведението на подсъдимата по чл.201 от НК не могат да бъдат споделени. Както се посочи основния аргумент на адв.Н. е че липсва съставомерно поведение по смисъла на чл.201, ал.1 от НК, доколкото не се установявало длъжностното качество на Д., обосновано с липсата на длъжностна характеристика. С разпоредбата на чл.201, ал.1 от НК законодателят е криминализирал поведението на длъжностни лица, които присвоят чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това им качество или поверени им да ги пазят или управляват. Какво е длъжностно лице е регламентирано в разпоредбата на чл.93, б.”а” и б.”б” от НК. Както се посочи, с т. 2 от Постановление № 3 от 25-27.VI.1970 г., на Пленум на ВС, ВС е разяснил, че когато на определено лице устно се възложи работа или служба от ръководни длъжностни лица, които могат да го назначат на тази работа в държавното предприятие, учреждение, кооперация или обществена организация, то става длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "а" и "б" НК. Ако в периода до издаването на писмена заповед за назначаването лицето се разпореди с повереното му обществено имущество, върши длъжностно присвояване, защото в този случай то не е фактически отчетник, а извършва служба или работа, свързана с пазене или управление на обществено имущество.Ето защо липсата на длъжностна характеристика в случая не изключва съставомерност на извършеното от подсъдимата, доколкото по делото е безспорно установено, че към периода на обвинението на подсъдимата е било възложено пазене и управление на чуждо имущество, като същата вече се е намирала и в трудови отношения с пострадалото дружество. Ето защо при възприетото от върховната инстанция, че възлагането може да стане и устно, то липсата на длъжностна характеристика не може да бъде прието като основание за отпадане на отговорност.

От субективна страна престъплението е извършено умишлено при пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала, че паричната сума е чужда, доколкото е собственост на „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД, че няма никакви права върху правомерно предадената и във владение в качеството на длъжностно лице парична сума и се е разпоредила с тази парична сума като със своя. Извършеното е довело до неправомерно обогатяване на подсъдимата, което също е обхванато от нейния умисъл. Д. ясно е съзнавала, че се разпорежда в собствен интерес с парична сума, поверена и във връзка със службата и осъществява това фактическо действие в нарушение на служебната си компетентност. За този си извод съдът отчита характера на изпълняваната от подсъдимата дейност, събраните доказателства за периода, в който е работила в дружеството, както и че същата е била запозната с утвърдения ред на работа в дружеството и възприетите правила.

Доколкото съдът прие за доказано по безспорен начин, както от обективна, така и от субективна страна, че подсъдимата е извършила престъплението по чл.201, ал.1 от НК, същата следва да получи и съответно наказание. За престъплението по чл.201, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” до 8 години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. Именно в този диапазон съдът следва да определи наказанието при липса на изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, какъвто е настоящият случай. При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимата престъпление в конкретният случай съдебният състав намери, че следва да вземе предвид характера на извършеното деяние, степента на обществена опасност на деянието и дееца в конкретния случай и наличието не само на смекчаващи, но и на отегчаващи отговорността обстоятелства. Обществената опасност на дееца намира проява и зависи главно от конкретното престъпление, но следва да отчита и други критерии- съдебното минало, трудовата ангажираност, процесуалното поведение на лицето и др. фактори. Обществената опасност на самото деяние в конкретния случай не е минимална, с оглед и характера на престъплението, тук следва да бъде отчетена и размера на присвоената сума, която не е незначителна, преценена с оглед минималната работна заплата за страната към датата на деянието, това, че подсъдимата се е

възползвала от достъпа, който е имала до вещта, както и че е извършено в реална съвкупност с други престъпления. Следва обаче да се спре вниманието и върху смекчаващите отговорността обстоятелства. На първо място като смекчаващо обстоятелство съдът определи липсата на предходни осъждания, отстраняването и от заемана длъжност, както и изминалия период от време от извършване на деянието. Предвид това и с оглед видът на конкретното престъпление и обществената опасност от извършване на този вид престъпления, съдът приема, че е налице баланс на отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, налагащ определяне на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца.. Предвидената от закона „конфискация” в случая е неприложима, което се извежда от нормата на чл.45, ал.1 от НК. От данните по делото е видно, че не притежава практическо никакво имущество /недвижими имоти и ценни движими вещи/, което прави

невъзможно прилагането на посочената санкция, в който смисъл е и цитираната разпоредба на НК. Съгласно чл.50 от НК

предвидените наказания по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК се налагат, когато „заемането на съответната длъжност или упражняването на съответната професия или дейност е

несъвместимо с характера на извършеното престъпление”. В конкретния случай подсъдимата понастоящем не работи, поради което и съдът не я лиши от посочените права, доколкото такива същия понастоящем не притежава.

По отношение изтърпяването на наказанието с оглед поправянето на подсъдимата и осъществяване целите на наказанието, предвидени от законодателя в чл.36 от НК съдът намери, че не се налага неговото ефективно изтърпяване, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК, го отложи за изпитателен срок от три години. Като отчете приложения и приет по делото бюлетин за съдимост, съдът смята, че не е налице пречка за приложение на чл.66, ал.1 от НК, доколкото е видно, че подсъдимата не е осъждана, а определеното от настоящия състав наказание е до три години.

Така определеното наказание според настоящия съдебен състав ще въздейства

превантивно и възпитателно по отношение на подсъдимия, като по този начин ще се осъществят целите, както на специалната, така и на генералната превенция на закона. По отношение престъплението по чл.316, вр. чл.309, ал.1, пр.1 от НК

От обективна страна е необходимо да се изследва съдържанието на изпълнителното деяние на престъплението по чл.316 от НК. Както се приема в теорията ползването на документ по смисъла на чл.316 от НК, се припокрива със съдържанието на втория акт от изпълнителното деяние по чл.309 от НК, а именно – употребата на престъпно създадения частен документ. Следователно документът следва да е ползван пред съответното лице за да се докаже определен факт, с правно значение. В случая ползването е осъществено пред П. Т. Д. – в качеството й на финансов директор на „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД. На следващо място следва да бъде установено, че документът е неистински. По делото бяха събрани категорични

доказателства както писмени, така и гласни, включително показанията на св.Х., от които се установява, че инкриминирания документ е неистински, тъй като не представляват конкретно писмено изявление с правно значение на обозначения в него издател, в тази насока е и заключението по съдебнографическите експертизи.

За да е осъществен състава на престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК от субективна страна се изисква деецът да съзнава, че се ползва от неистински частен документ. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. В конкретния случай според съда в хода на развилото се производство се установи по безспорен начин, че инкриминиранираните документи /вносни бележки/ са неистински. Именно за тях, заключението на графологична експертиза е установила, че подписа на св.Х. не е положен от нея. В настоящия случай представените 56 броя вносни бележки чрез посредственото извършителство на Е. Й. Н. от Д. са „частен“ документ, тъй като съгласно съдебната практика „частен“ документ е този, който е съставен от недлъжностно лице лично или като представител на друго частно лице, както и когато е съставен от длъжностно лице не в кръга на службата му или от представител на обществеността извън кръга на възложените му функции. Признаците на частния документ като такъв се извеждат посредством

тълкуване по аргумент за противното от нормата на чл. 93, т. 5 НК, дефинираща легално официалния документ. За разлика от последния, частният е издаден от лице без длъжностно качество, тоест в личното му такова, без да са нужни установени ред и форма, поради което безспорно в конкретния случай се касае за частни документи, на които е придаден вид, че изхождат от Алианс България и в графата „счетоводител/касиер“ са подписани от П. Б. Х. - касиер в Алианц Банк България, БЦ Благоевград, което видно от възприетата по-горе фактическа обстановка и събраните доказателства не е така. Според показанията на св.Х. тя никога не е е съставяла процесните вносни бележки, както и не са подписвани от нея, потвърдено и от изготвеното по делото заключение

Действията на подсъдимата по представяне на тези документи чрез св.Н. на на 20.03.2019г. пред св.Д., в качеството й на в качеството й на финансов директор на „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД, установяват ползването на неистински частини документи, което се подкрепя от събраните писмени доказателства, показанията на св.Н., св.Д. . Фактическият състав на престъплението изисква субект на същото да бъде само лице, което не е участвало по никакъв начин в престъпното съставяне на опорочения документ. От събраните доказателства, включ. експертните заключения се установява, че процесните вносни бележки не са съставяни от Д.. В същото време доказателствата установяват, че последната се е ползвала от неистински 56 броя вносни бележки, както следва: вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90770532/30.01.2019г. за Н. Л.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф. № 270DCCП907721Ш10Л2.2012г. за Р. Б.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90771006/30.11.2018г. за К. Дашева; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCI190771901/30.11.2018г. за Т. С.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП907713/30.11.2018г. за С. Ф.;вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф. №270DCCП90771018/11.01.2019г. за С. Ф.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90776501/30.11.2018г. за Д. У.; вносна бележкана Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90771010/30.11.2018г. за Г. М.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90772105/19.11.2018г. за Л. Ц.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф. №270DCCП90770021/30.11.2018г. за А. З.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф. №270DCCП90770721/30.11.2018г. за Б. В., вносна бележка от Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф. №270DCCI19077n05/30.n.2018r. за А. Ш.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCC1190772102/19.11.2018r. за М. П., вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCn90770012/30.n.2018n за Д. М; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф. №o270DCCn90771081/2L12.2018n за М. П.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCC••••••••••/21.12.2018n за А. З.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCn90770101/2L12.2018n за Б.Ц.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90771013/21Л2.2018г. за В. Г.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCC1190772131/21.12.2018n за Ц. К.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф. №^270DCCП907700Ш08ЛL2018г. за З. Ш.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCI190772301/08.02.2019n за А. Д.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф. №^70DCCП90770012/08ЛL2018г. за А. К.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCC1190770013/08.11.2018n за А. З.; . вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCC1190770003/08.11.2018n за М.С.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90772П9/14ЛL2018г. за Б. Ц.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCC1190772123/14.11.2018г. за О. П.; вносна бележка от Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90772124/14.11.2018г. за Б. С.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCC1190772101/19.11.2018г. за С.Т.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90772004/19.11.2018г. за А. Х.;

вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90776502/30.11.2018г. за Ана - М. В.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП9077009/31.10.2018г. за А. Ч.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCI190770422/30.01.2019r. за В. В., вносна бележка от Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф. №270DCCI190772003/19.11.2018г. за И. Б.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCC1190770001/1L0L2019n за И. Б.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCC1190771207/18.0L2019n за Г. П., вносна бележка от Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCC[190771021/18.0L2019г. за Васил Пиронев;вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCI190771025/25.01.2019г. за И. Б.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCI190770723/25.01.2019г. за К. П.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф. №270DCCП90770801/25.01.2019г. за А. Ч.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП9077110/25.01.2019г. за К.Д.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП9077П03/25.01.2019г. за И. К.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCC1190772101/30.01.2019г. за Н. К.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90770421/30.01.2019г. за Б. У.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCI190771205/11.01.2019г. за Г. П.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90773012/18.01.2019г. за Д. С.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90770123/25.01.2019г. за Т. П.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90771176/18.03.2019г. за С. Ф., вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90771051/21.12.2018г. за С. Д.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90770012/08.11.2018г. за А. Д., вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCI190770002/19.11.2018г. за Т.Г. вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90771071/12.10.2018г. за Н. Л.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCI190771007/31.10.2018г. за Г. П.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90771023/12.10.2018г. за Г. П.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCn90773101/12.10.2018T за В. Т.; вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90771216/21Л2.2018г. за А. В.

вносна бележка на Алианц Банк България, БЦ Благоевград с реф.№ 270DCCП90771015/21Л2.2018г. за В. Л., на което е придаден вид, че са издадени от от Алианц Банк България, БЦ Благоевград и в графата „счетоводител/касиер“ са подписани от П. Б. Х. - касиер в Алианц Банк България, БЦ Благоевград, като отразените в тях суми не са преведени по сметка на пострадалото дружество. Обстоятелството, че тези суми не са постъпили по сметка на дружеството се потвърждава и посредством показанията на св. Д., а посредством експертното заключение се установява, че подписа от името на св.Х. не е положен от неея, за което всъщност е и повдигнатото обвинение.

Предвид изложеното според настоящия състав по делото бе безспорно установено

извършването на престъплението от обективна страна, а възраженията в обратна насока намира за неоснователни, като без правно значение в случая е кой ги е съставил. От значение за обективна съставомерност на последните е те да са неистински, което по делото бе установено по безспорен начин. Що се касае до наведените доводи за правомерно поведение на подсъдимата, обосновани с подадения сигнал до Прокуратурата, следва да бъде посочено, че съпоставяйки датата на депозиране /26.03.2019г./ този сигнал е подаден едва след извършената вътрешна проверка в офиса и констатираните липси, поради което и не може да бъде възприето становището на защитата, че именно Д. е сигнализирала за нередности.

Съдът намира, че в случая събраните доказателства, включ. показанията на св.Н. установяват, че престъплението е извършено в условията на посредствено извършителство на Е. Н.. Според възприетото в съдебната практика и предвиденото от законодателя посредствено извършителство е налице, когато деецът съзнателно е мотивирал някое лице да извърши изпълнителното деяние на умишлено престъпление, при което от фактическия извършител не може да се търси наказателна отговорност. В този смисъл фактическият извършител е оръдието на престъпника, чрез който се осъществява съответното престъпление. Посредствен извършител е този, който осъществява престъпния състав не лично, а чрез друго лице, като му въздейства психически да извърши изпълнителното деяние, без, обаче това друго лице да върши виновно и протИ.правно изпълнителното деяние.. При всички случаи на посредствено извършителство е необходимо деецът така да е мотивирал фактическия извършител да осъществи изпълнението на престъплението, че той да действа при някое от обстоятелствата, изключващи умисъла. Следователно, за да се ангажира отговорността на дееца при обвинение за посредствено извършителство към умишлено престъпление, следва да бъде установено с положителни данни, че е упражнено

въздействие или влияние, така че по определен начин да се е стигнало до мотивиране на фактическия извършител да осъществи изпълнителното деяние. Втора материално - правна предпоставка за наличието на посредственото извършителство, е деянието на посредника (фактическия извършител) да е извършено изцяло в изпълнение на взетото от посредствения извършител решение и да е насочено за постигане на поставената от него цел, тъй като осъщественото от посредника представлява външен/обективиран израз на деянието на посредствения извършител. В конкретния случай от гласните доказателства по делото, включително показанията на св.Н. и Д. се установи, че на процесната дата подсъдимата е дала на Н. вносните бележки, като и е казала, че следва да бъдат сканирани и изпратени на св.Д., което Н. сторила в изпълнение на възложената и от отговорника на офиса служител. Няма данни по делото Н. да е знаела, че тези бележки са неистински, както и целта на изпращането им.

От субективна страна деянието е осъществено виновно, при наличието на пряк умисъл - подсъдимата е съзнавала, че се ползва от неистински частни документи, а също и че това е забранено. В интелектуално отношение тя е имала ясна представа за естеството на извършеното /общественоопасния характер на деянието и неговите последици/, като от волева страна, Д. е искали настъпването на тези последици. Последното се обективира именно чрез действията и по използването на документа. В тази връзка следва да се отбележи, че подсъдимата е съзнавала, че процесните бележки не са подписани от св.Х. и не са издадени от Алианц България, доколкото именно тя е била упълномощена да опрерира със средства, включ. да превежда суми на дружеството, което предпоставя наличието на знание у последнатта, че бележките са неистински, доколкото не е внасяла тези суми. В тази връзка следва да се отбележи, че Димотрова с оглед възложените и финкции и обстоятелството, че ежеседмично е превеждала пари на дружеството е била наясно с реда за съставяне на вносни бележки. От друга страна самото съдържание на тези документи, предполага превеждането на парични суми по банков път, което в случая не е извършено. Ето защо според настоящия състав Д. е съзнавала, че представените посредством св.Н. бележки са неистински и въпреки това се е ползвала от тях, за да докаже, че сумите са преведени на дружеството. Предвид изложеното съдът намира доводите на защитата за липсата на съзнателно ползване и недоказана субективна страна за неоснователни и опровергаващи се от доказателствата по делото.

Като прие, че подсъдимата е извършила

престъплението, за което е обвинена, съдът намира, че същата следва да получи и съответно наказание.

За извършеното от подсъдимата престъпление, квалифицирано от съда по чл. 316 във вр. чл. 309, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил налагане на наказание „лишаване от свобода” до две години. При индивидуализация на наказанието за извършеното от подсъдимата престъпление, съдът отчете като смекчаващи вината на дееца обстоятелства, чистото съдебно минало, липсата на други криминални прояви и изминалия период от време от извършване на деянието. За отежняващи обстоятелства съдът отечете извършването на деянието в условията на реална съвкупност с други престъпления. Изложеното мотивира съда да приеме, че престъплението не е извършено при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обосновават приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК. При тези обстоятелства и като отчете обществената опасност на дееца и подбудите, съдът намира, че на подсъдимата следва да се наложи наказание „лишаване от свобода”

около средния, а именно от десет месеца.. Съдът счита, че за поправянето на подсъдимата не е наложително същата да изтърпи ефективно наложеното и наказание „Лишаване от свобода“. Съдът намира, че целите на наказанието ще бъдат изпълнени и без да е наложително да се прилага закона в цялата му строгост. Поради това и с оглед наличието на изискуемите от закона

предпоставки, на основание чл.66, ал.1 НК, съдът отложи изпълнението на наказанието “Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години .Определеното при горепосочените съображения наказание, съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По отношение престъплението по чл.

чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201, ал.1 от НК. Длъжностното присвояване е престъпление, което може да бъде осъществено само от особен субект, т.е. от такъв, който освен, че отговаря на изискванията на чл. 31 НК /физическо лице, възраст и вменяемост/, притежава и опредЕ. особеност, отличаваща го от общия субект на престъплението. В този смисъл анализираният престъпен състав може да бъде реализиран само от субект,

притежаващ качеството длъжностно лице. Последното понятие е легално дефинирано в чл. 93, т. 1, б. "а" и "б" НК.

Съгласно чл. 93, т. 1, б. "б" НК, "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп., бр. 62 от 1997 г., бр. 43 от 2005 г., изм., бр. 26 от 2010 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен

търговец, както и на нотариус и помощникнотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител; В настоящия случай според настоящия състав противно на застъпената от защитата теза подсъдимата към процесния период е имала качеството длъжностно лице по чл. 93, б. "б” НК, доколкото и е било възложено да изпълнява работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество - а именно да приема плащания, да съхранява приходите от извършваната в обекта дейност и да ги отчита на дружеството, като превежда постъпилите суми по банкови сметки. Служебния статус на Д. се установява от представените по делото доказателства, а именно ТД и допълнителни споразумения към него , съгласно които същата е заемала длъжността „представител бизнес услуги“, в „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД, гр.С., ЕИК 130865192, офис Благоевград, като от показанията на св.Д. и Б., както и приобщените по делото пълномощни се установява и това, че именно тя е отговаряла за съхранение на получените сума и техния превод по сметки на дружеството, потвърдено и от служителките на офиса Н. и Б., от банковата служителка Х., както и приложенитте по делото вносни бележки и писмени доказателства. Поради което и съдът приема, че към периода на обвинението подсъдимата е имала качеството на длъжностно лице по чл.93, б”б” от НК.

От обективна страна предметът на длъжностното присвояване е очертан от законодателя като "чужди пари, вещи или други ценности". Изложеното означава, че процесната сума, за която доказателствата установяват че е собственост на гражданския ищец е годен предмет на разглежданото престъпление. Друг важен обективен белег на анализирания престъпен състав е отношението на субекта към предмета на посегателството. Типично за всички престъпни присвоявания по НК е именно това, че престъпният деец упражнява фактическа и/или разпоредителна власт върху инкриминираната вещ, която му е връчена в качеството му на длъжностно лице или му е поверена да я пази или управлява. В случая приобщения трудов договор и допълнителни споразумения към него, както и показанията на свидетелите изясняват, че към процесния период дружеството – граждански ищец е възложило на Д. да изпълнява работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество - а именно да приема плащания, да извършва плащания, свързани с дейността на дружеството, да съхранява приходите от извършваната в обекта дейност и да ги отчита на търговското дружество, като превежда постъпилите суми по банковата сметка на дружеството. В тази връзка посредством показанията на св.Н., св.Б. и Д. се установява, че всички събрани парични суми от такси на клиенти по програмите се отчитали още същия ден на Д., която поради липсата на каса в офиса ги съхранявала в себе си. От показанията на св.Х. пък се изяснява, че именно подсъдимата е идвала в банката да превежда парите, потвърдено и от приложените пълномощни и показания на св.Д. и Б., изясняващи задълженията и правомощията на подсъдимата.. Не е

необходимо лицето да изпълнява службата или работата трайно - непрекъснато, достатъчно е, че пазенето и управлението на паричните суми, се явява съдържание на задължението на длъжностното лице и същност на възложената му работа, какъвто е и настоящия случай.

Процесната парична сума е поверена на подсъдимата именно в качество и на длъжностно лице и същата е имала

задължението да я пази и управлява по посочения вече начин, произтичащ от включените в длъжността и задължения. Доктрината и съдебната практика еднопосочно приемат, че не е задължително връчването или поверяването на имуществото да е станало с формален писмен акт, като е достатъчно длъжностното лице да е встъпило в изпълнение на функциите си по пазене или управление на имуществото. В този смисъл са Решение 244/1982 на I НО на ВС и Решение 565/1978 I НО на ВС, в които съставите на ВС са посочили, че служител, на когото с устна заповед на ръководителя на учреждението, предприятието или организацията е възложено да пази обществено имущество и да изпълнява функциите на материалноотговорно лице, има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “б” НК и може да бъде субект на длъжностно присвояване по чл. 201-205 НК, като за връчването не се изисква наличието на нарочен писмен документ, което опровергава и възраженията на защитата по отношение длъжностното качество на Д., липсата на длъжностна характеристика в случая не изключва качеството и на длъжностно лице, доколкото с допустими доказателства, включително пълномощно е установено, че на същата е било възложено пазене и управление на чуждо имущество, в случая да оперира с постъпващи парични суми във връзка с дейността на дружеството, в което е била назначена с ТД. Установяването на фактическа власт над чуждото имущество чрез фактическото му или юридическо "връчване" на длъжностното лице с посочената в чл. 201 НК цел означава то да получи реалната възможност в рамките на възложената му функция, работа, да може да извършва правомерни действия на фактическо или юридическо разпореждане с него за постигане на тази цел в интерес на собственика му / Решение № 604 от 20.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 1951/2012 г., I н. о/.

Конкретиката на случая установява, че е налице външнопроявена промяна на отношението на Д. към поверената и парична сума в размер на 60 222,25 лв, която

последната държала за сметка на „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД и трансформирането на това държане във владение за себе си, като отнела възможността на собственика да се ползва от паричната сума и се разпоредил с нея в свой личен интерес, довело до излизането на паричната сума от патримониума на юридическото лице. По този начин на 22.03.2019г., подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл.202, ал.1 НК.

За съставомерността на престъплението е без значение периодът от време, през който и за който общественото имущество се поверява на длъжностното лице в кръга на трудовите му функции да го пази и управлява (Решение №255/1978 г. I НО на ВС). Притежаваният от юридическото лице предмет следва да му е бил поверен за управление или пазене, като няма значение как е било сторено това. Възможно е предаването му да е било в резултат на предварително регламентирана процедура (по нормативен или ненормативен начин) или на фактическо предаване, но последното следва да е извършено във връзка със службата на приемащото лице. За да е налице подобно предаване, няма значение дали то е било документално оформено, но е задължително да е довело до установяване на трайна фактическа власт на съответното длъжностно лице (субект на престъплението) по отношение на вещите - предмет на присвояване. Всяко отклоняване на чуждото имущество от патримониума на последния в личен интерес на длъжностното лице или на всякакъв друг чужд интерес, при наличие на субективния елемент за своенето му, представлява длъжностно присвояване. В случая изпълнителното деяние е извършено на 22.03.2019г, когато Д. не е отчела процесната парична сума в полза на „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД и я

задържала в себе си, като по този начин превърнала имуществото в свое, довело до ощетяването на патримониума на търговското дружество. В типично проявление на изпълнителното деяние при длъжностното присвояване, с действията си подсъдимата в качеството на длъжностно лице и в пряко нарушение на служебните си задължения, превърнала държанието, във владение за себе си, като в това именно се е изразило и длъжностното й присвояване.

Предвид изложеното съдът приема, че Д. от обективна страна е извършил престъпление по чл.202 ал.2 т.1 вр. с чл.201 ал.1 от НК, като на 22.03.2019г. в гр.Благоевград, от офис на дружеството „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД, гр.С., находящ се на ул.Сандо и Петър Китанови №7, в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, буква „б” от НК - заемаща длъжността „••••••••••“, присвоила чужди пари, собственост на „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД, гр.С., ЕИК 130865192, връчени й в това качество да ги пази, а именно парични средства на обща стойност от 60 222,25 лв. /шестдесет хиляди двеста двадесет и два лв. и двадесет и пет ст./, събрани от продажбата на услуги за културен обмен в САЩ за студенти редовна форма на обучение и сключени в тази връзка договори с „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД, гр.С., като не отчела същите в полза на „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД, гр.С. и присвоеното имущество е в големи размери. В тази насока са събраните по делото доказателства, които категорично установяват времето на извършване на деянието /показанията на св.Н., Д., приобщените писмени доказателства/, длъжностното качество на подсъдимата към периода /ТД, Пълномощно, допълнителни споразумения, показанията на св.Н., Б., Д., Х./. Всичко изложено обуславя извода, че престъплението е доказано по безспорен начин от обективна страна, както и неговото авторство в лицето на подсъдимата. В тази връзка възраженията на защитата за несъставомерност на поведението на подсъдимата по чл.201 от НК не могат да бъдат споделени. Както се посочи основния аргумент на адв.Н. е че липсва съставомерно поведение по смисъла на чл.201, ал.1 от НК, доколкото не се установявало длъжностното качество на Д., обосновано с липсата на длъжностна характеристика. С разпоредбата на чл.201, ал.1 от НК законодателят е криминализирал поведението на длъжностни лица които присвоят чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това им качество или поверени им да ги пазят или управляват. Какво е длъжностно лице е регламентирано в разпоредбата на чл.93, б.”а” и б.”б” от НК. Както се посочи, с т. 2 от Постановление № 3 от 25-27.VI.1970 г., на Пленум на ВС, ВС е разяснил, че когато на определено лице устно се възложи работа или служба от ръководни длъжностни лица, които могат да го назначат на тази работа в държавното предприятие, учреждение, кооперация или обществена организация, то става длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "а" и "б" НК. Ако в периода до издаването на писмена заповед за назначаването лицето се разпореди с повереното му обществено имущество, върши длъжностно присвояване, защото в този случай то не е фактически отчетник, а извършва служба или работа, свързана с пазене или управление на обществено имущество.Ето защо липсата на длъжностна характеристика в случая не изключва съставомерност на извършеното от подсъдимата, доколкото по делото е безспорно установено, че към периода на обвинението на подсъдимата е било възложено пазене и управление на чуждо имущество, като същата вече се е намирала и в трудови отношения с пострадалото дружество. Ето защо при възприетото от върховната инстанция, че възлагането може да стане и устно, то липсата на длъжностна характеристика не може да бъде прието като основание за отпадане на отговорност.

За конкретното престъпление и в конкретния случай съдът намира, че са налице и квалифициращите признаци, определящи длъжностното присвояване, като такова в „големи размери” , според ТР № 1/1998 год. на ОСНК на ВС, ако паричната стойност на предмета на престъплението надвишава 70 пъти минималната за страната работна заплата, е налице квалифициращия признак „големи размери”. За инкриминираният период, опредЕ.та минималната работна заплата за страната е била 560 лв. В случая присвоената от Д. сума значително надхвърля минималния праг, определен от съдебната практика.

От субективна страна престъплението е извършено умишлено при пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала, че паричната сума е чужда, доколкото е собственост на „Интеграл Уърк енд травъл“ ООД, че няма никакви права върху правомерно предадената и във владение в качеството на длъжностно лице парична сума и се е разпоредила с тази парична сума като със своя. Извършеното е довело до неправомерно обогатяване на подсъдимата, което също е обхванато от нейния умисъл. Д. ясно е съзнавала, че се разпорежда в собствен интерес с парична сума, поверена му във връзка със службата и осъществява това фактическо действие в нарушение на служебната си компетентност, като същата е била наясно, че тази сума следва да бъде преведена на дружеството. Дългогодишната и работа в пострадалото дружество, установимо от притите по делото договор и споразумение, обосновава наличието на знание за въведените правила и политика на дейност, но въпреки това не се е съобразила с тях.

Що се касае до конкретното наказание, което подсъдимият следва да понесе за извършеното престъпление, съдът съобрази следното:

Съобразно чл.54 от НК, за наказателната съдба на едно лице, са от значение

предвидената от приложимата правна норма санкция, степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и подбудите за извършване на престъплението, и другите смекчаващи и отегчаващи вината му

обстоятелства. Безспорно степента на обществена опасност на деянието е висока. Тя бе обсъждана при обосноваването на квалификацията „големи размери” на длъжностното присвояване и в този смисъл не следва да бъдат повторно отчитана като отегчаващи отговорността му обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства следва да се отчетат чистото и съдебно минало, добрите характеристични данни, изминалия период от време от извършване на престъплението. Съдът обаче намери, че не може да приложи разпоредбата на чл.55 от НК, доколкото не намери такива изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства.При преценката си съдът намери, че не може да п р е н е б р е г н е това, че подсъдимата е реализирала умисъла си в един продължителен период от време, злоупотребявайки с доверието, което изпитвали към нея както и това, че деянието е извършено в реална съвкупност с други престъпленияй. Тези обстоятелства преценени с останалите данни за подсъдимата не обсновават приложение на чл.55 от НК, но съдът намери че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 при известен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства

За престъплението по чл.202, ал.2, т.1, във вр. ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” за срок от три до петнадесет години, и „лишаване от права” по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК, като съдът може да наложи „конфискация” на цялото или на част от имуществото на виновния. На база изложените по-горе разсъждения съдът намира, че на Д. следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в предвидения законов минимум в размер на 3 години. Предвидената от закона „конфискация” в случая е неприложима, което се извежда от нормата на чл.45, ал.1 от НК. От данните по делото е видно, че не притежава практическо никакво имущество /недвижими имоти и ценни движими вещи/, което прави невъзможно прилагането на посочената санкция, в който смисъл е и цитираната разпоредба на НК. Съгласно чл.50 от НК предвидените наказания по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК се налагат, когато „заемането на съответната длъжност или упражняването на съответната професия или дейност е

несъвместимо с характера на извършеното престъпление”. В конкретния случай подсъдимия понастоящем работи като

снабдител, поради което и съдът не го лиши от посочените права, доколкото такива същия понастоящем не притежава.

Съдът намира, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е

наложително същият да изтърпи така

наложеното му наказание три години

лишаване от свобода ефективно, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на същото бе отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата.

Предвид всичко изложено съдът намира, че подсъдимата е извършила трите деяния в условията на съвкупност, поради което и на основание чл.23, ал.1 и ал.2 от НК съдът определи едно общо най-тежко наказание, а именно „Лишаване от свобода” за срок от „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години.

На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години.

Определеното при горепосочените съображения наказание, съдът намира за една адекватна на извършените престъпления санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдената към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху нея и да и се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По отношение на граждански иск

Извършените от подсъдимата престъпления по чл.201 и чл.202 от НК покриват и признаците на деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, тъй като се касае за виновно и протИ.правно деяние, от което в причинноследствена връзка са настъпили имуществени вреди за пострадалото дружество, съизмерими с присвоените суми от подсъдимата , установени с приета по делото експертиза, като според вещите лица общата щета от двете престъпления е 62 962,46 лева. Ето защо предявения граждански иск срещу подсъдимата, съдът приема за доказан по основание и размер и за това на пострадалото дружество „Интеграл уърк енд травел“ ООД следва да се заплати от подсъдимата обезщетение в размер на 32192.20 евро /62 962,46 лева/ - представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от престъпленията по чл.201, ал.1 от НК и чл.202, ал.2, т.1, вр.чл.210, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от дата на деянията до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на разноските, съдът не се е произнесъл с присъдата си, по който въпрос ще се произнесе по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК след окончателното приключване на наказателното производство, когато размерът и отговорността за разноските ще е изяснен напълно.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: