Решение от 21.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1292/2020 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 392, ал.2 КЗ вр. с чл. 493, ал.1, т.2 КЗ от „ЗАД Армеец“ АД срещу „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД за заплащане на сумата 341345.71 лева – суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащане на застрахователно обезщетение за вреди на „Българиан Еър Чартър“ АД (сега „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД) от застрахователно събитие, настъпило на 08.07.2018г. на Летище Бургас, при което водач на т.а. „Ивеко с рег.№ ••••••МН, чиято отговорност е предмет на договор за задължителна отговорност „Гражданска отговорност“ с ответника, е причинил вреди на самолет на въздушния оператор, които вреди са били изцяло заплатени от ищеца, като застраховател по договор за професионална застраховка, сключен с „Панджи 2000“ ООД, чийто служител е деликвента, ведно със законната лихва от 23.10.2024г. до окончателното плащане (така в допълнителна искова молба от 29.10.2024г., с която исковата претенция е уточнена).

Ищецът „ЗАД Армеец“ АД твърди, че на 08.07.2018г. на летище в гр.Бургас е настъпило застрахователно събитие, при което водач на товарен автомобил на „Панджи 2000“ ООД, изпълняващ кетъринговото наземно обслужване на самолет LZ-LAD на превозвача „Бългериан Еър Чартър“ АД, при извършване на маневра, ударил въздухоплавателното средство и му причинил вреди, които били заплатени от „ЗАД Армеец“ АД в изпълнение на задълженията му по валиден към датата на събитието договор за застраховка „Обща гражданска отговорност към трети лица, произтичаща от дейност „Обслужване на борден бюфет“. Уточнява, че вредите били заплатени на 03.06.2024г. след влизане в сила на съдебно решение по предявен от въздушния оператор срещу ищеца иск по чл.432 КЗ (така в допълнителната искова молба) и същите възлизали на сумите от : 287511.68 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на увреждането, 183597.21 лева мораторна лихва и 40884.08 лева разноски в съдебното производство. Заявява, че отговорността за тези вреди е както на ЗАД „Армеец“ АД, така и на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, тъй като е налице хипотеза на многократно застраховане по смисъла на чл.392 КЗ, а именно – за събитието са налице два договора за застраховка, по които то е покрит риск, поради което следва да се приложат последиците на чл.392, ал.2 КЗ, според която разпоредба в отношенията между застрахователите в обезщетяване на вредите всеки от тях дължи сума в такава пропорция в каквато се отнася застрахователната сума по сключената от него полица към общата застрахователна сума. Пояснява, че съотношението между ищеца и ответника в отговорността им за покриване на вредите от настъпилото застрахователно събитие е 1/3 за ищеца и 2/3 за ответника от общия и заплатен вече от ищеца пълен размер на застрахователно обезщетение, поради което е поканил ответника да заплати припадащата му се част, но плащане не е постъпило. Предвид изложеното, предявява настоящия осъдителен иск с твърдение, че с плащането на застрахователно обезщетение на собственика на увредената от произшествието вещ в пълен размер се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника за търсените 2/3 части от тази сума. Заявява, че по развилото се преюдициално производство – т.д.№ 915/2019г. на СГС, приключило с решение от 18.01.2024г. по т.д.№ 4520/2022г. на ВКС, пострадалият е заявил главен иск срещу „ЗАД Армеец“ АД по чл.432 КЗ, като предпочитан ответник, евентуален срещу „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД по чл.432 и втори евентуален срещу „Панджи 2000“ ООД - работодател на деликвента по чл.49 ЗЗД, като поради уважаване на главния иск евентуалните искове не са били разгледани, което обуславя правния интерес на ищеца от настоящия иск. За яснота следва да се посочи, че искът е бил предявен в производството по т.д. № 915/2019г. на СГС като обратен иск от „ЗАД Армеец“ АД срещу „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД и като последица от искане по чл.219 ГПК за привличане на „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД като трето лице помагач на страната на първия ответник по т.д.№ 915/2019г на СГС – „ЗАД Армеец“ АД, но искането по чл.219 ГПК не е било уважено, поради обстоятелството, че „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД е участвал в производството като евентуален ответник. Ето защо и с протоколно определение от 08.07.2020г. по т.д.№ 915/2019г на СГС искът по чл.392 КЗ е бил отделен за разглеждане в друго производство, по което е образувано настоящото дело, а с определение от 24.08.2020г. т.д.№ 1292/2020г. на СГС е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до разрешаване с окончателен акт на спора по т.д.№ 915/2019г. на СГС. С определение от 02.09.2024г. производството е било възобновено.

Ответникът „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД оспорва исковата претенция като недопустима с довод, че: 1.) Ищецът не се е суброгирал в правата на застрахованото лице, тъй като не е представил доказателства за плащане на застрахователното обезщетение; 2.) Искът е бил заявен като обратен иск в производството по т.д.№ 915/2019г на СГС при липса на процесуалните предпоставки за това, което го прави изначално недопустим; 3.) Не е налице хипотеза на многократно застраховане по смисъла на чл.392 КЗ, тъй като сключените от „Панджи 2000“ ООД (осъществяващо кетъринговото наземно обслужване) договори не са от един и същи вид. При условията на евентуалност оспорва основателността на иска с твърдения, че договора за застраховка „Гражданска отговорност“ за т.а. „Ивеко“ с рег.№ ••••••МН, по който ответникът е застраховател, и договора „Обща гражданска отговорност към трети лица, произтичаща от дейност „Обслужване на борден бюфет“, по който застраховател е ищеца, покриват различни рискове, т.е. няма тъждественост между двата договора, поради което не е налице хипотеза на многократно застраховане и чл.392 КЗ е неприложим. Евентуално оспорва да е налице настъпило произшествие по вина на застрахования водач, в пряка причинно-следствена връзка с което противоправно поведение да са настъпили вредите за собственика на самолета. Навежда възражение за изтекла погасителна давност. Изразява съображения, че е налице хипотеза на лошо воден процес от страна на ищеца като ответник по т.д.№ 915/2019г. на СГС, в рамките на който последният не е навел възражение, че събраните доказателства не могат да служат като такива в съдебния процес по аргумент от чл.142, ал.6 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ).

И двете страни в производството претендират разноски.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Съдът намира предявеният иск – предмет на делото, за допустим. Същият е бил заявен в хода на развилото се т.д.№ 915/2019г. на СГС като обратен иск, но отделен с протоколно определение на съда за разглеждане в друго производство, поради липса на процесуални условия за приемането му. Фактът, че искът е бил заявен като обратен иск, не го прави недопустим в настоящото производство. Налице е осъдителен иск за парично вземане, който подлежи на разглеждане. Обстоятелството, че към датата на подаването му – 18.07.2019г., не са били представени доказателства за плащане на вредите към въздушния превозвач, на което обстоятелство основава притезанието си ищеца, е въпрос по основателността на спора, а не по неговата допустимост, т.е. съдът не може да приеме, че искът е бил преждевременно заявен и поради производството следва да бъде прекратено като образувано по недопустим иск. Възражението за давност също касае основателността на иска. Възражението за липса на хипотеза на многократно застраховане, макар заявен като условие за допустимост, е относим към съществото на спора.

По основателността на претенцията

Относно застрахователните правоотношения:

От приложената по настоящото дело, както и по т.д.№ 915/2019г. на СГС полица № BG/23/118000057407 от 19.12.2017г. се установява, че „Панджи 2000“ ООД е сключил договор със „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, по силата на който застрахователят е поел да отговаря пред трети лица за причинени вреди (имуществени и неимуществени), „свързани с притежаването и/или използването“ на т.а. „Ивеко“ с рег.№ ••••••МН, собственост на застраховащия. Периодът на валидност на застраховката е 01.01.2018г. – 31.12.2018г., а покритието е до 2 млн лева, който праг е нормативно определен в чл.492, т.2 КЗ, съгласно приложимата към датата на събитието редакцията на закона. Договорът е по същество такъв за задължителна отговорност „Гражданска отговорност“ (ГО) по смисъла на чл.477 КЗ вр.чл.461, т.1 КЗ.

От приложената полица № 17 120 1101 0000617582 от 01.08.2017г. се установява, че „Панджи 2000“ ООД е сключил договор за професионална отговорност, наименован „Обща гражданска отговорност към трети лица, произтичаща от дейност „Обслужване на борден бюфет“, свързана с „Отговорност на собственици/оператори на летища“. Периодът на покритие е 02.08.2017г. – 01.08.2018г. с лимит 1 млн лева. Съгласно договора застрахователят „ЗАД Армеец“ АД е поел отговорността да обезщети имуществени вреди, нанесени на самолет или самолетно оборудване, които не са собственост на застраховащия, нито са наети или дадени под наем от него, докато са на земя – секция II от ОУ, обобщена и в полицата. Този договор е задължителен за наземния оператор по чл.41, ал.1, т.5, пр. първо от Наредба 20 от 24.11.2006г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, летателни площадки, системи и съоръжения за наземно обслужване, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата (сега с променено наименование, което е Наредба 20 от 24.11.2006г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата). Съгласно Наредбата издаването на лиценз за оператор по наземно обслужване предпоставя сключването на валиден договор за застраховане на отговорността на оператора към трети лица за причинени вреди – чл.41 от Наредбата вр.чл.461, т.3 КЗ. По делото не се спори и се доказва от приобщените като доказателства материали от т.д.№ 915/2019г. на СГС, че „Панджи 2000“ ООД е притежавал такъв лиценз от ГД ГВА (л.341, т.2 от т.д.№ 915/2019г. на СГС), съответно че водачът на т.а. „Ивеко“ с рег.№ ••••••МН – Л.Л.К. е притежавал валидно удостоверение за управление на МПС/СОТ (самолетообслужваща техника), издадено му от наземния оператор на Летище Бургас – „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД.

Не е спорно и се доказва, че и двата договора са породили правно действие е са обвързвали страните по тях.

Относно механизма на произшествие, вредите и причинната връзка

Настъпването на произшествие на Летище Бургас на 08.07.2018г., при който при наземно обслужване от кетъринговата компания „Панджи 2000“ ООД е бил увреден самолет на „Българиан Еър Чартър“ АД, се оспорва от ответника по делото с доводи, че същото е недоказано. Оспорва се както механизма на твърдяно произшествие, така и вината на водача на т.а. „Ивеко“ с рег.№ ••••••МН и причинно-следствената връзка между събитието и вредите на въздухоплавателното средство.

За доказване на произшествието по делото са събрани следните доказателства:

• Свидетелство за авиационен оператор на „Българиан Еър Чартър“ АД – л.23, том 1 от т.д.№ 915/2019г.) и удостоверение за регистрация на собствения на въздушния оператор самолет LZ-LAD Airbus A320-231, със сериен номер 0353 (л.28 от същото дело), ведно с удостоверение за летателна годност на същото (л.29), от които се установява, че увредената вещ е собствена на въздушния оператор;

• Свидетелство за регистрация(л.31), удостоверяващо, че т.а. „Ивеко“ с рег.№ ••••••МН е собствен на „Панджи 2000“ ООД, както и удостоверение за управление на МПС – СОТ на водача Л.Л.К. (л.32) – водач на увреждащото МПС;

• Договор от 24.01.2017г. и анекс към него 06.03.2018г. (л.338-340, т.2 от т.д.№ 915/2019г.) за кетърингово обслужване между възложителя „Българиан Еър Чартър“ АД, преди „Българиан Еър Чартър“ ООД, което дружество се е преобразувало чрез вливане в АД със същото наименование – вписване в ТР на 26.10.2017г., и изпълнителя „Панджи 2000“ ООД, по силата на който изпълнителят приема да извършва срещу възнаграждение кетърингово обслужване на самолетите на възложителя на Летище Бургас. Видно от същия договорът е в сила и към 08.07.2018г.;

• Протокол от 08.07.2018г. за настъпил инцидент и получени повреди при наземно обслужване, изготвен от оператора на Летище Бургас (л.33, том 1), в който са отразени участниците в произшествието, датата, часа и мястото на настъпването му, както и констатациите при оглед, вкл. на уврежданията на самолета на застрахования;

• Съобщение за настъпил инцидент, ведно с доклад за техническото събитие на ГД ГВА от 08.07.2018г. (л.42-43, том 1)

• Обяснения на водача на увреждащото МПС – Л.К. от същата дата, с които същият признава настъпилия между управляваното от него превозно средство и самолета удар;

• Документи (работен пакет), съставени във връзка с изискванията за отчет при ремонт на въздухоплавателни средства и техническата им безопасност, ведно с доказателства за разходите по ремонта – резервни части, транспорт, използване на специална техника, труд, вкл. командировъчни.

От така приетите и приобщени като доказателства по делото материали, събрани по т.д.№ 915/2019г. на СГС и приобщени като доказателства по това дело, се установява, че на 08.07.2018г., около 17ч. на Летище Бургас, при наземно обслужване на самолет на „Българиан Еър Чартър“ АД, а именно LZ-LAD Airbus A320-231, със сериен номер 0353, водача на т.а. „Ивеко“ с рег.№ ••••••МН - Л.К., който е служител на оператора за наземно кетърингово обслужване „Панджи 2000“ ООД, е предприел неправилна маневра за отвеждане на превозното средство от задния отсег за зареждане на бордния бюфет на самолета към предния, при което и поради несъобразяване с необходимата дистанция удря въздухоплавателното средство и му причинява материални щети – деформация и разрушаване на елементи на задната част на дясното полукрило (задкрилка, обтекател, капак на механизация на задкрилка, както и дясно полукрило в областта на горивния резервоар). Документите са задължителни при настъпване на събитие от такъв характер и не са били оспорени от страните по т.д.№ 915/2019г. на СГС, вкл. от ответника по евентуалния иск „ЗАД ОЗК – Застраховане“АД. Същите се издадени по реда на ЗГВ и са изготвени за нуждите на разследване, което има за цел „предотвратяване на авиационни произшествия“. Процесът включва събиране и анализ на информация, подготовка на заключения, включително установяване на причините и изработване на препоръки за осигуряване безопасността на въздухоплаването – чл.142, ал.1 ЗГВ. Изрично е предвидено, че разследването по реда на ЗГВ не обхваща въпросите относно вината и отговорността за събитието, поради което ал.6 повелява, че документите от разследването не могат да бъдат използвани като доказателство пред съд. Това не ги прави ненадлежни писмени доказателства в настоящия процес. Разпоредбата единствено отрича основаването на решение на гражданския съд, респ. присъда на наказателния съд за ангажиране отговорността на конкретен субект/извършител само на основание на така съставените документи, именно поради това, че те не изследват въпросите за вина/отговорност. Същите могат да бъдат ползвани при изследване на релевантните факти по спора, като годни писмени доказателства за настъпилото събитие и вредите от него при липсата на насрещно доказване за опровергаване на констатациите по тях.

Именно за изясняване на въпросите относно вината и противоправното поведение на водача на увреждащото МПС по настоящото дело е била изслушана съдебно-техническа експертиза (л.129 от т.д.№ 1292/2020г.), вещото лице по която е дало заключение, че установеният по-горе механизъм се доказва не само от съставените по ЗГВ протоколи и доклади, но и от местоположението и дълбочината на уврежданията, които са били констатирани, т.е. подходът на вещото лице е бил да установи механизма с оглед констатираните увреди, като изследването на съставените по ЗГВ документи от разследването са били само съпътстващи. Експертът е пояснил, че ударът е настъпил при маневра на заден ход на товарния автомобил и последващо потегляне напред, при което камионът е ударил задната част на дясното полукрило на самолета. Изложил е съображения, че това е резултат от нереална преценка за дистанция от страна на водача и нарушение на правилата за подход към зоната за кетърингово обслужване съгласно Инструкцията за движение на МПС и СОТ в летателното поле на Летище Бургас (л.320 и сл., т.2 от т.д.№ 915/2019г.), непозволяваща такъв заход от заден към преден отсег за зареждане на бюфета на въздухоплавателното средство. Експертът е категоричен, че се касае за неправилна маневра на товарния автомобил, като изключва възможността ударът да се дължи на затруднена видимост на водача от разположена в непосредствена близост количка за багаж, в който смисъл са дадените обяснения от водача К.. Изводът е обоснован с факта, че количките за багаж са на височина под нивото на видимост за управляващия товарния автомобил, който от една страна е заходил в нарушение на установените за летището правила, от друга – не е ползвал помощта на колега от кетъринговата компания като насочващ оператор, ако наистина е имал затруднение при маневрирането, както се препоръчва в Инструкцията. Самата Инструкция, приложена като доказателство по делото, съдържа ясно разписани и еднозначно установени правила. Съгласно същите самото придвижване на товарния автомобил е възможно едва след свалена напълно платформата за подход към самолета (т.нар. товарна кабина), което в настоящия случай не е било изпълнено. Посочва още, че маневрирането се подсигурява от насочващ оператор при нарушена видимост, както и че зареждането на бюфета се осъществява чрез придвижване на превозното средство на преден ход и само при невъзможности поради това по изключение - на заден ход с оператор ( така точки 5.4, 5.5, 5.7, 15.1 и 15.2 от Инструкцията). В заключение причините за удара се коренят в пренебрегване на основните правила за безопасност на територията на летището, неспазване на правилата по Инструкцията за работа с автолифт, неточна преценка на водача за отстояние между товарния автомобил, управляван от него, и самолета, и на височината на товарния автомобил, както и проявено невнимание от водача К..

Така приетото заключение съдът кредитира като обективно и обосновано. Вещото лице е обосновало причините за произшествието от гледна точка на описаните увреждания, които дават ясна представа за механизма на удара. Същият се явява закономерен резултат от противоправното и виновно поведение на водача на т.а. „Ивеко“ с рег.№ ••••••МН, който е нарушил правилата за движение на летищното поле, установени с Инструкцията за движение на МПС и СОТ на Летище Бургас, като в нарушение на т.15.1 и т.15.2, забраняващи изтегляне на заден ход без помощта на насочващ оператор, е предприел забранена маневра, като е отвел превозно средство от задния отсег на самолета за зареждане на бюфета на заден ход и се е придвижил напред към предния отсег, без навигация от колега и без съобразяване на необходимата за безопасност дистанция. Горното съставлява и нарушение на общите правила на Закона за движение по пътищата, забраняващи осъществяването на неподсигурена маневра, които правила са детайлизирани с Инструкцията с оглед характера на зоната на опериране на превозното средство – летище. Инструкцията е задължителна за прилагане от наземните оператори, вкл. „Панджи 2000“ ООД, и от водача на кетъринговата компания – К., за което последният е бил снабден с удостоверение за правоспособност за водач на МПС и СОТ, опериращи на територията на летищното поле.

Така установения механизъм напълно кореспондира и с показанията на свидетеля П.Ц., посетил местопроизшествието непосредствено след настъпването му и описал същото при запазена обстановка. Същият лично е възприел, че камионът е бил в съприкосновение със самолета, който е престоявал на местостоянката преди полет, и то в зоната, където са констатирани самите увреждания, като е възприел, че те са резултат от неправилен подход на водача на товарния автомобил към зоната за зареждане, който вместо да заобиколи самолета на преден ход, е предприел друга маневра и е ударил дясното полукрило на самолета в задната му част. Свидетелят описва и констатирани от него вреди – разкъсан изходящ ръб на задкрилката, разрушен обтекател на задкрилката, както и на опашния конус. Отрича съществуването на преграждащи видимостта предмети, вкл. багажни колички (съгласно протокола произшествието е настъпило в светлата част на денонощието при суха настилка). Това са и вредите, които са били отстранени при ремонт в периода 08-10.07.2018г., за което са съставени документи по утвърдени образци, които вреди са оценени на 261203.00 лева – деформирани и счупени части на самолета, 21491.00 лева – труд, 3200.00 лева – разходи за транспорт и разтоварване на резервните части,1169.59 лева разходи за ползвана специализирана техника и 478.09 лева командировъчни разходи за служителите, осъществили ремонта на летище Бургас. Общата стойност на вредите е 287541.68 лева. Същите са доказани с документи по присъединеното дело. Главницата, ведно със законната лихва от увреждането – 08.07.2018г., е била присъдена в тежест на ответника по главния иск „ЗАД Армеец“ АД с окончателно решение от 18.01.2024г. на ВКС по т.д.№ 4520/2022г. В тежест на ответника по уважения иск са присъдени и разноски в размер на 40884.08 лева. Сумите са били погасени от „ЗАД Армеец“ АД на 03.06.2024г., като общият размер на преведените средства надхвърля тези по съдебното решение, тъй като включват и такси и разноски по изпълнението.

Относно обстоятелството дали така настъпилото събитие е покрит риск по договора за застраховка между „Панджи 2000“ ООД и ответника

С оглед изложеното по-горе съдът приема за установено наличието на непозволено увреждане, осъществено виновно от водач на товарен автомобил – служител на „Панджи 2000“ ООД, по време на кетърингово наземно обслужване на самолет на „Българиан Еър Чартър“ АД по договор от 24.17.2017г., чийто срок е удължен с анекс за цялата 2018г. Установи се също, че към датата на настъпване на събитието „Панджи 2000“ ООД има валиден договор за задължителна застраховка ГО със „ЗАД Армеец“ АД, както и договор за застраховане на професионалната му отговорност със „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, което е вид на гражданската отговорност за вреди, нанесени при и по повод осъществяване на дейности по обслужване на бордния бюфет на въздухоплавателните средства на пострадалия. Със сила на пресъдено нещо е установено, че вредите, нанесени на 08.07.2018г. на Летище Бургас на LZ-LAD Airbus A320-231, със сериен номер 0353, се явяват покрит риск по договора за застраховка Обща гражданска отговорност за вреди от дейността на „Панджи 2000“ ООД по обслужване на бордния бюфет – така решение от 18.01.2024г. по т.д.№ 4520/2022г. на ВКС. Спорно е дали това събитие е покрит риск и по договора за задължителна застраховка ГО, сключен между „Панджи 2000“ ООД и „ЗАД ОЗК – Застраховане“ ООД.

За изясняване на спора съдът съобрази следното:

Ангажирането на отговорността на „ЗАД ОЗК – Застраховане“ ЕАД се предпоставя от изясняване на обстоятелството каква дейност е осъществявал товарния автомобил, който е ударил самолета. В случай, че същият е използван само като самолетообслужваща техника (СОТ) съгласно Инструкцията за движение на МПС и СОТ в летателното поле на Летище Бургас – л.321, т.2 от т.д.№ 915/2019г. на СГС, то поведението на водача на товарния автомобил би бил покрит риск само по договора със „ЗАД Армеец“ АД. В случай, че превозното средство на „Панджи 2000“ ООД е било и транспортно средство, то вредите от противоправното и виновно поведение на водача би се явил покрит риск както по договора за застраховка ГО със „ЗАД Армеец“ АД, така и по договора за професионална застраховка със „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД. Разграничението е направено с решение на СЕС № С- 162/13. В него е подчертано, че „използване на превозни средства“ включва всяко използване на превозно средство, което отговаря на обичайната функция на това превозно средство, поради което ограничителното му тълкуване, предложено от ответника, че по време на удара товарният автомобил е извършвал дейност по зареждане на бюфета на самолета и следователно не се третира като транспортно средство, не се споделя. Съгласно разрешението по дело № С-162/13, когато едно превозно средство се използва за осигуряване на транспорт по време на изпълнение на специфична задача, която му е възложена, то отговорността по договор за задължителна застраховка ГО не се изключва, само поради обстоятелството, че МПС е осъществявал специализирана дейност като машина. В настоящия случай, товарният автомобил, зареждащ бюфета на увредения самолет, е причинил удар при движение на заден ход и потегляне напред за заход към предния отсег за зареждане на бюфета – така в съдебно-техническата експертиза, т.е. към момента на удара камионът е изпълнявал както функцията си на средство за наземно обслужване на самолета, така и като превозно средство за транспортиране на продуктите за бюфета. Правилата за движение по пътищата напълно са относими към поведението на водача. Щом увреждането е поради неправилно предприета маневра на водача по време на управление на превозното средство, то е изпълнено условието на чл.477, ал.1 КЗ и чл.493, ал.1, т.3 КЗ, съгласно която разпоредба обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на превозни средства. Горното се подкрепя и от обстоятелството, че за летищното поле се прилагат разпоредбите на ЗДвП – така т.1.1 от част II на Инструкцията за движение на МПС и СОТ на територията на летището – л.323 и сл., т.2 от д.№ 915/2022г., които правила акцентират на обстоятелството, че достъпните за маневриране на МПС участъци от летищното поле се считат за пътища (т.4.1 от същия акт). Определението за път не изключва прилагане на правилата за движение по ЗДвП и на летищното поле, тъй като съгласно §1, т.1 от ЗР на Закона за пътищата път е ивицата от земна повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства, каквато е и летищната площадка при осигурен достъп на МПС и СОТ за наземно обслужване на летателните апарати. Горното означава, че вредите, причинени от водача на т.а. „Ивеко“ с рег.№ ••••••МН, са покрит риск както по договора за застраховка между кетъринговата компания с ищеца, така и по договора за застраховка между същото дружество и ответника, т.е. налице е един и същи интерес, който е обект на застраховане срещу един и същ застрахователен риск при повече от един застраховател, което означава, че е налице хипотеза на многократно застраховане по смисъла на чл.392, ал. 1 от КЗ.

Видно от приложеното платежно нареждане по настоящото дело ищецът е заплатил обезщетение за вредите в пълен размер в изпълнение на съдебното решение на ВКС. В този случай, той има правата по ал.2 на чл.392 КЗ, а именно – да иска припадащата се част от ответника, равна на 2/3 части от дължимото на „Българиан Еър Чартър“ АД застрахователно обезщетение.

Неоснователен е довода на ответника, че многократно застраховане няма, понеже договорите на „Панджи 2000“ ООД с ищеца и ответника са различни застрахователни продукти, респ. поради това, че професионалната отговорност изключва общата. Такива доводи не могат да се обосноват с разпоредбата на чл.392 КЗ, която ясно посочва, че многократно застраховане е налице, когато един и същи интерес е покрит риск по повече от един застрахователен договор (без значение е как са наименовани те и с какъв лимит са).

Неоснователни са и твърденията, че договорът за задължителна застраховка ГО покрива само рискове при управление на МПС от застрахования водач на път, който е част от републиканската пътна мрежа, респ. път, отворен за обществен достъп. Това се опровергава от правилото, че летищната площадка също се третира като път. Нещо повече, да се възприеме такава теза означава да се освободи деликвента от отговорност, респ. застрахователя му договора за задължителна застраховка ГО за вреди от негово противоправно и виновно поведение, съставляващи нарушение на установените правила за управление на МПС, само защото участъкът, в който е настъпило произшествието, е летище, какъвто не е смисъла на закона. Релевантно в случая е, че вредите са резултат от противоправно и виновно поведение при управление на МПС, за които деликвента отговаря, респ. неговият застраховател, тъй като отговорността му е функционално обусловена от тази на деликвента.

Предвид изложеното исковата претенция се явява основателна.

Относно размера

Правото на ищеца да иска припадащата се част от изплатеното застрахователно обезщетение включва главницата, ведно със законната лихва от датата на поставяне на ответника в забава.

В настоящия случай, по отношение на сумата от 25500 лева по първоначално заявената частична претенция, правна същност на покана за плащане има исковата молба, поради което с получаването й от ответника последният би бил поставен в забава, ако задължението му е било изискуемо. В случая обаче, от една страна това вземане на ищеца срещу ответника не е възникнало към 18.07.2019г., тъй като суброгация не е настъпила – липсва плащане на обезщетение към застрахования, а от друга страна – самият ищец с уточнението на петитума на исковата молба, направено с допълнителната искова молба от 29.10.2024г., е заявил, че претендира лихва от 23.10.2024г. По отношение на горницата до пълния заявен размер от 341345.71 лева забавата също е настъпила на 23.10.2024г., когато е изтекъл срока, предоставен на ответника да извърши плащане по претенцията на ищеца, съгласно поканата му, връчена на адресата на 16.10.2024г. – л.76 от делото, на която е отбелязано в горен ляв ъгъл датата на връчване.

Предвид изложеното, съдът намира, че искът следва да бъде уважен до размера от 2/3 от платената от ищеца главница, съставляваща застрахователно обезщетение за процесните вреди, ведно със законната лихва от 23.10.2024г. до окончателното плащане. При така изградения извод на присъждане подлежи сумата от 191694.45 лева или 2/3 части от 287541,68 лева, на колкото възлизат вредите. От тях: 261203.00 лева са увредените части (деформирани или разрушени), 21491.00 лева са разходи за труд, 3200 лева са разходи за транспорт на частите, 1169.59 лева са разходи за ползвана техника при ремонта и 478.09 лева са командировъчни разходи за служителите на въздушния превозвач, извършили ремонта на самолета. Всички тези разходи са установени с надлежни документи, приложени към приобщеното т.д.№ 915/2019г. на СГС. Сумата се присъжда ведно със законната лихва от 23.10.2024г. до окончателното плащане. Закъснителните лихви, присъдени в тежест на ищеца с решението на ВКС по т.д.№ 4520/2022г., постановено по реда на инстанционния контрол на решението по т.д.№ 915/2019г. на СГС, остават в тежест на ищеца, тъй като са резултат от собствената му забава. Същото важи и за разноските по преюдициалния спор. Ако ищецът бе изпълнил своевременно собственото си задължение към собственика на увредения самолет, то същият нямаше да търпи неблагоприятните последици от забавата – присъждането на мораторна лихва и съдебни разноски.

Уместно е да се посочи, че към датата на подаване на частичния иск – 18.07.2019г., вземането на ищеца към ответника не е възникнало, но това не прави исковата молба преждевременно заведена, съответно искът недопустим, тъй като това е въпрос относно съществото на спора. След възобновяване на делото, съдът е длъжен да зачете всички релевантни за възникване отговорността на ответника факти, настъпили в хода на процеса – чл.235, ал.3 ГПК, вкл. правопораждащия вземането факт, т.е. искът е допустим.

Искът не е погасен по давност в никоя част. Погасителната давност тече от настъпване изискуемостта на вземането – предмет на иска. Изискуемостта следва по време възникване на правото. Правото на ищеца възниква с плащането на застрахователно обезщетение по договора от 01.08.2017г. с „Панджи 2000“ ООД, което е осъществено едва на 03.06.2024г.

По разноските

При този изход на спора отговорността за разноски се разпределя по правилата на чл.78 ГПК.

Разходите на ищеца възлизат на 26953.83 лева, от които 13653.83 лева държавна такса, 100.00 лева депозит за свидетел, 1200.00 лева депозит за вещо лице и 12000.00 лева реално заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС. От тях в тежест на ответника се възлагат 15137.27 лева, съобразно уважената част от иска, които при прилагане на ЗВЕРБ тази сума възлиза на 7739.56 евро.

Разноските на ответника са 22800.00 лева, от които в тежест на ищеца се възлагат 9995.52 лева, съобразно отхвърлената част от исковата претенция, която сума при превалутиране възлиза на 5110.63 евро.

Така мотивиран, Съдът