Решение № 8 от 8.1.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 1669/2025 г.

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е НП №......, издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, с което на ’’КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК” ООД, ЕИК 206328575, със седалище и адрес на управление: град Стара Загора, ул. „Новозагорско шосе” №032016, на основание чл.79 ал.4, във връзка с чл.77 ал.3, във връзка с ал.2 от Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция /ЗТМТМ/ е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 8000 лева, за нарушение по чл.13 ал.1 от ЗТМТМ. М. К. /...../, в качеството си на управител на дружеството жалбоподател „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК” ООД, не се явява лично в съдебно заседание. С подадената писмена жалба, по същество моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира и присъждане на разноски. Представителя на въззиваемата страна оспорва изцяло подадената жалба, като е на мнение, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното: Извършената в периода от 01.04.2025г., 14.04.2025г. до 24.04.2025г. проверка, спрямо дружеството жалбоподател ’’КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК” ООД, била инициирана във връзка с постъпил в ДИТ Стара Загора сигнал от ОД на МВР Кърджали. Проверката била възложена на Й. Х. Й., като в нея взела участие и св. Б. В. Г., двамата служители в ДИТ Стара Загора. Във връзка с проверката, още на 02.04.2025г. била поискана справка от ОД на МВР Стара Загора, с искане да бъде предоставена информация за статута и основанията от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, поради които са били издадени разрешения за пребиване на двадесет и девет лица. Със същото писмо, била поискана и справка затова, дали на въпросните лица са били издавани разрешения за работа в България. На 02.04.2025г. била поискана и справка от Агенция по заетостта, като отново бил приложен списък с имена и лични данни на двадесет и осем лица. На 01.04.2025г. на дружеството ’’КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК” ООД била изпратена призовка на осн. чл. 45, ал.1 от АПК, с която им било указано да се явят на 14.04.2025г. и да представят трудовите досиета на лицата, посочени в поименен списък, както и документи относно тяхното пребиване в България, графици за работа, присъствени форми, ведомости за заплати, както и други документи уреждащи вътрешните трудови отношения в дружеството. Получаването на призовката било потвърдено на 01.04.2025г., получена от Л.П.П., пълномощник с пълномощно с рег. № 3624/27.02.2025г. В хода на извършената проверка, както и при анализа на постъпилите материали, включващи и трудовото досие на Б.Г., св. Й. Х. Й. установил, че лицето е гражданин на трета държава-Република Турция, роден на....г. Освен това се установило, че същото лице е назначено в дружеството с трудов договор №.....г. за изпълнение на длъжността „шофьор товарен автомобил - дванайсет и повече тона ", за който нямало данни да е законно пребиваващ на територията на Република България. При проверката били проверени представените- трудов договор №...... г.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда; длъжностна характеристика на Б.Г., Паспорт.....; шофьорска книжка на Б.Г. карта за предварителен медицински преглед на Б.Г. писмо от.....г. до Областна Дирекция на МВР -Стара Загора; писмо от.....г. от Областна Дирекция на МВР -Стара Загора; писмо от....г. до Областна Дирекция на МВР -Стара Загора; писмо от...г. от Областна Дирекция на МВР -Стара Загора; писма от ОД на МВР Кърдажали- 3бр. от.....г.; призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК до „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК" ООД за извършване на проверка; протокол за извършена проверка №.......г.; НП №.....г.; Решение №949 от 12.03.2025г. по описа на Административен съд Стара Загора. Предвид събраните в хода на проверката доказателства, св. Й. Х. Й. заключил, че „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК” ООД в качеството си на работодател, е наел на работа на 02.12.2024г. с Трудов договор №......г. в град СЗ чужденеца-гражданин на трета държава (Република Турция ) Б.Г. дата на раждане: .... г., като „шофьор товарен автомобил - дванайсет и повече тона“, за който няма данни да е законно пребиваващ на територията на Република България. За така констатираното нарушение, от страна на св. Й. Х. Й. бил съставен АУАН №.....г. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като препис от съставения акт бил връчен срещу подпис на присъстващия пълномощник. В срока по 44, ал.1 от ЗАНН, срещу акта не били депозирани писмени възражения, като въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП. Отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелката Б. Б. Г. и свидетеля Й. Х. Й.. Съдът намира, че административното нарушение е надлежно установено. На основание така съставеният акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, в което фактическата обстановка е описана така, както в акта. За това нарушение, на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 8000, 00 лева. Административно- наказващият орган е определил размера на това наказание, като е приел, че нарушението е извършено в условията на повторност, поради това че за нарушение на същия вид на дружеството е наложено административно наказание - имуществена санкция с НП...... в размер на 4000 лева, влязло в законна сила на 12.03.2025 година. Съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде изменено на основание чл. 63, ал.7, т.1 и т.2 ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети държави. Разпоредбата на чл. 77, ал.2 от същия закон предвижда, че Работодател - юридическо лице, който наруши забраната по чл. 13, ал.1 се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000 лв. По отношение на субекта на нарушението: Субекта на разглежданото административно нарушение, като елемент от фактическия му състав следва да има качеството „работодател“. Понятието е легално дефинирано в §1., т.1 от Допълнителните разпоредби на кодекса на труда, както следва: "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател“. Видно от представения по делото Трудов договор №....... година между дружеството жалбоподател и лицето Б.Г.е възникнало трудово правоотношение, по силата на което наказаното дружество е възложило на работника изпълнението на длъжността „шофьор на товарен автомобил над 12 тона, международни превози в предприятието „Керасус Лоджистик“ ЕООД. Наличието на трудово правоотношение между наказаното дружество и работника се доказва и от представените по делото допълнителни споразумения, списъци за командировки и разчетно-платежна ведомост. В тази връзка съдът намира, че административно-наказателната отговорност е ангажирана правилно. По отношение на изпълнителното деяние: Изпълнителното деяние на конкретното нарушение се изразява в наемане на работа на незаконно пребиваващо лице, на територията на Република България. Както се установи, действително на 02.12.2024 година дружеството жалбоподател е приело на работа лицето Б. Г. От представеното по делото писмо УРИ..... година на ОД на МВР Стара Загора, се установява, че лицето Б. Г., родено на...... не фигурира в масивите на МВР. От писмо УРИ...... година на ОД на МВР Стара Загора се установява, че лицето Б. Г. родено на.....г., с гражданство - Турция и разрешение за пребиваване в Испания с №........ За да се прецени дали това лице действително е незаконно пребиваващо по смисъла на чл. 13, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, обстоятелството, че лицето е имало разрешение за пребиваване в Испания следва да се съобрази в светлината на разпоредбата на чл. 13, от Регламент (ЕО) №562/2006 в частта на чл.5, параграф 4, в който чрез дерогация от параграф 1, в чл.5 е регламентирано следното: „на граждани на трети страни, които не отговарят на условията, посочени в параграф 1, но притежават разрешение за пребиваване или виза за повторно влизане, издадени от някоя от държавите-членки или и двата документа в случаите, когато това се изисква, се разрешава влизане на териториите на другите държави-членки за транзитно преминаване с цел достигане територията на тази държава-членка, която е издала разрешението за пребиваване или визата за повторно влизане, освен ако имената им не са включени в националния списък на лицата, на които не се разрешава влизане или транзитно преминаване в държавата-членка, чиято външна граница лицата се стремят да преминат“. Ето защо и установеното разрешение за пребиваване дава право на преминаване през територията на Република България, но не дава право на достъп до пазара на труд в страната, респективно и да се сключи трудов договор. Това разрешение за пребиваване също така не може да замести липсата на надлежно издадено от българските компетентни органи разрешение за пребиваване на територията на България по реда, предвиден в ЗЧРБ. Това разрешение от друга страна не може да се приравни и на гражданство на ЕС, за да обуслови и надлежно пребиваване на лицето в България. Следователно единствения извод е, че лицето е незаконно пребиваващ на територията на Република България, поради липса на надлежно разрешение от органите на МВР. Съгласно § 1 т.14 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност „незаконно пребиваващ“ е лице по смисъла на §1, т.3б от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България т.е. всеки чужденец - гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване. Дали едно лице отговаря на условията за престой се преценя в производството, което следва да започне по молба на чуждия гражданин, който да посочи и основанията, на които обосновава искането си за пребиваване. В случая доколкото няма данни лицето да е имало издадено разрешение за пребиваване на територията на страната а и не се твърди такова, то се явява и доказано твърдението на АНО, че към момента на сключване на трудовия договор, лицето Б.Г. е било незаконно пребиваващо. /така Решение №949/12.03.2025 г. по к.а.н.дело №60/2025 година по описа на Административен съд Стара Загора/. По този начин съдът намира за доказано изпълнителното деяние на разглежданото административно нарушение. Нарушението е такова на просто извършване, поради което липсата на настъпил конкретен противоправен резулат е ирелевантна. Предвид факта, че спрямо дружеството жалбоподател е реализирана административно наказателна отговорност по реда на чл. 83 ЗАНН, същата се приема за обективна и безвиновна. В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност на обжалваното НП съдът не констатира и нарушения на процесуалния закон, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП, опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му, в частност - административно наказателното обвинение е формулирано достатъчно пълно, точно и ясно, щото жалбоподателят да може да го разбере и да организира адекватно защитата си. В обстоятелствената част на наказателното постановление и на АУАН са изложени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение, с което е удовлетворено изискването на законодателя в чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН и чл.42 т.3 и 4 от ЗАНН. В случая е налице съответствие между фактическото и юридическото формулиране на административно наказателното обвинение, позволяващо на санкционирания субект да го разбере и да организира адекватно защитата си. Посочени са всички необходими факти и обстоятелства от съставомерен характер, субсумиращи се от една страна - отговарящи съобразно правната квалификация на нарушението на императивните изисквания за съдържание на АУАН и НП, предвидени в ЗАНН. Така съдът намира, че от обективна и субективна страна, от страна на жалбоподателя са осъществени елементите на разглежданото административно нарушение. По отношение на определеното наказание: За това административно нарушение, разпоредбата на чл.77, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е предвидил административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 3000 до 30 000 лева. В конкретния случай административно наказващия орган е приел, че нарушението е извършено в условията на повторност, като съгласно разпоредбата на чл. 77, ал.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност когато нарушенията по ал. 1 и 2 са извършени повторно, се налага глоба от 1500 до 15 000 лв., а на юридическите лица се налага имуществена санкция от 6000 до 60 000 лв. Съгласно разпоредбата на § 1., т.15 от допълнителните разпоредби на закона за трудовата миграция и трудовата мобилност "Повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акта, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. В мотивите си, за да обоснове повторността на нарушението, административно наказващият орган се е позовал на Наказателно постановление №...... година, влязло в сила на 12.03.2025 година. Установи се, от друга страна, че настоящото нарушение е извършено на 02.12.2024 година, т.е. преди влизане в сила на цитираното Наказателно постановление №.....година. Поради това и съдът намира, че по отношение на разглежданото административно нарушение не е налице повторност, по смисъла на § 1., т.15 от допълнителните разпоредби на закона. В тази връзка, на основание чл. 63, ал.7, т.1 ЗАНН следва да бъде изменено обжалваното наказателно постановление, като деянието следва да бъде преквалифицирано от такова по чл. 13, ал.1 ЗТМТМ, във връзка с чл. 79, ал.4, във връзка с чл. 77 ал.3, във връзка с ал.2 ЗТМТМ в такова по чл. 13, ал.1 ЗТМТМ, във връзка с чл. 79, ал.4, във връзка с чл. 77 ал.2 ЗТМТМ. На основание чл. 63, ал.7 т.2 ЗАНН следва да бъде намалено от 8000, 00 лева на 4000, 00 лева, с оглед относително определения размер на административното наказание в размер на 3000 лв. до 30 000 лв. Такъв размер, към минималния, определен в посочената разпоредба съдът намира, че съответства на целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН. Съдът намира, че в случая се явява неприложима хипотезата на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. По изложените съображения, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в горепосочения смисъл С оглед изхода на спора и на основание чл.63д ЗАНН следва да бъде осъдено дружеството жалбоподател да заплати на въззиваемата Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, сумата от 50, 00 лева, представляваща разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение. Следва да бъде осъдена въззиваемата Дирекция „Инспекция по труда“ да заплати на дружеството жалбоподател сумата в размер на 250, 00 лева, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение Воден от горните мотиви, съдът