Решение № 5089 от 9.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 7327/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивната жалба е подадена от ищеца „М.Г.••“ ЕООД, чрез представителя му, срещу решение № 47668 от 10.10.2018 г., по гр. д. № 42936/2016 г. на СГС, 73 с - в, поправено с решение № 20084622 от 23.03.2023 г. по чл. 247 ГПК по същото дело, с което е отхвърлен иска на „М.Г.••“ ЕООД •••• срещу ЗАД „А.“ АД с ЕИК •••• с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 2 763 лв., застрахователно обезщетение по договор за застраховка - полица № 93001410002296, за претърпените на 02.12.2015 г. при ПТП имуществени вреди - повредата по л. а. с peг. № СА •••• РР (с правилен рег. № С 02029, при допуснато ОФГ в решението), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 29.07.2016 г. до изплащане на сумата и ищецът е осъден за разноски.

Жалбоподателят излага доводи, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа, че вземането се основава на застрахователно събитие, настъпило на 04.12.2015 г. – отхвръкнал камък при извършване на строителна дейност със застрахования багер, в резултат от което е счупено стъклото и е увредена вратата на автомобила. Неоснователно съдът е приел, че по делото не е установено настъпване на застрахователното събитие, от което да са причинени щетите, които са установени и описани и от застрахователя. Съдът е съобразил изцяло възраженията на застрахователя, че не се установява вредите да са настъпили от процесното събитие, като не е взел предвид, че в тежест на ответника е да докаже правоизключващите си възражения, за които не представя никакви доказателства. Сочи, че от приетата САТЕ е установен механизма на увреждането и че щетите могат да бъдат причинени от него. Освен това съдът не е взел предвид обстоятелството, че ответникът не е оспорил настъпването на застрахователното събитие, както и причинените в резултат от това събитие вреди, видно от отговора на исковата молба. Не е оспорено, че е отхвръкнал камък и е нарушил целостта на вратата на багера. Вредите са били декларирани пред застрахователя на същия ден, който е направил и оглед, както и допълнителен оглед на МПС. Неоснователно застрахователят е отказал изплащане на обезщетение като е приел, че не е налице причинна връзка на вредите с механизма на увреждането и те са настъпили от различни обстоятелства. Поддържа, че застрахователят не е оспорил счупването на стъклото, а само повредите на външната дръжка на предната лява врата и държач за закрепване. Излага, че след като се установява от САТЕ, че стъклото е подменено, застрахователят е следвало да изплати новото стъкло в размер на 1 061, 40 лв. Счита, че за този размер ответникът не е оспорил основателността на иска. Неправилен е извода на съда, че застрахователната претенция не е доказателство за настъпване на ПТП, тъй като тя е частен документ и се ползва с формална доказателствена сила. Сочи, че настъпването на ПТП не е било спорно и се установява от доказателствата в съвкупност. Поддържа, че искът е доказан по основание и размер, включително механизмът на увреждането, което е покрит риск според ОУ на застраховката и не е налице основание за отказ за плащане на обезщетение.Моли да се отмени решението и искът да се уважи изцяло. Претендира разноски пред двете инстанции.

Въззиваемата страна - ответникът ЗАД „А.“ АД, чрез представителя си, в срока по чл. 263 ГПК, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че решението е обосновано и съобразено с материалния закон и събраните по делото доказателства. Сочи, че застрахователят може да откаже плащане на обезщетение по чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) при неизпълнение на задължение на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя. Излага съображения относно характера и вида на застрахователния договор като основание за заплащане на обезщетение при покрит риск. Поддържа, че още при подписване на договора, в ОУ застрахователят е посочил изключените рискове, при които не поема задължение за изплащане на вреди. Застрахованият няма задължение да сключи договора ако не приема ОУ или отделни техни клаузи, но ако не е възразил срещу тях следва де се приеме, че е обвързан с ОУ. Излага, че от доказателствата не се установява вредите по вратата и стъклото на застрахованото МПС да са в причинна връзка с събитие, което представлява покрит риск. Правилно съдът е приел, че не се доказва настъпване на събитие, от което да са причинени конкретни имуществени вреди и отказът за репарирането им е законосъобразен. Моли да се потвърди решението на СРС като правилно и законосъобразно. Претендира разноски в производството.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, в рамките на въззивната жалба, намира за установено следното:

По делото не е спорно и се установява, че ищецът е имал сключена с ответното дружество застраховка „каско“, по полица № 93001410002296, от 07.01.2015 г., за т. а. багер, товарач, марка Комацу, модел WB93S-5EO, с ДК№ С 02029, със срок на действие на застраховката до 06.01.2016 г. По уведомяване – декларация за щета от 04.12.2015 г. от водача на т. а. се установява, че на същата дата, в срока на действие на договора, при извършване на товаро – разтоварна дейност, е изхвърчал камък, който е паднал от предната кофа на багера и е счупил стъклото на предната лява врата. Описани са вреди - счупено стъкло на лява врата, повреди на ивица и механизъм, държач и външна дръжка на вратата.

По уведомлението при ответното дружество е образувана щета № 10015030139493, като от застрахователя са изготвени опис - заключения по щетата на 04.12.2015 г., след оглед на увреденото МПС и са констатирани описаните от заявителя повреди.

С писмо от 17.02.2016 г. на дружеството застраховател е отказало частично изплащане на обезщетение, поради това, че не се установява причинна връзка с декларираните подвреди по външна дръжка на предна лява врата, държач за закрепване и рамка на леви врати и механизма на произшествието. В писмото е посочено, че според застрахователя тези увреди са причинени от друг механизъм, както и че размерът на обезщетението за подмяна на стъклото на лявата врата ще бъде определено след представяне на фактура от сервиза. Застрахователят е посочил, че повредите на механизма, дръжката и държача не могат да се причинят при затворена врата, какъвто е бил случая.

Според данните по делото, на застрахователя е представена фактура от 22.12.2015 г. за отстраняване на повреди в размер на 2 763 лв. с ДДС.

С писмо от 16.06.2016 г. до ищеца застрахователят е отказал изцяло изплащане на обезщетение.

Във връзка с механизма на произшествието и причинната връзка на вредите с него пред СРС е прието заключение на САТЕ, което не е оспорено и съдът кредитира. Според вещото лице, при описаните пред застрахователя данни за настъпване на произшествието - изхвръкнал камък от предната кофа на багера, е възможно настъпване на две повреди:

1. Ако вратата на багера е затворена - би се стигнало до счупване на стъклото на лявата врата от отхвръкнал камък.

1. Ако вратата на багера е отворена – може да бъде увредена и рамката на вратата без другите детайли по кабината на багера.

Според експертизата действителната стойност на всички щети 2 186, 36 лв., като обезщетението само за подмяна на стъклото на предната лява врата е в размер 1 061, 40 лв., а за държача за закрепване и рамката вредите са в размер на 953, 96 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от доводите по въззивната жалба. Освен това съдът следи за допуснати нарушения на императивните материалноправни норми и без довод.

В рамките на проверката на решението по чл. 269 ГПК въззивният състав намира, че оспореното решение е валидно постановено и е допустимо. При постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материално правни норми при постановяването му.

Като съобрази доводите на страните поддържани във въззивното производство, съдът намира следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 208 КЗ вр. с пар. 22 от ПЗР на КЗ – 2016 г. (отменен, но действащ към датата на процесното събитие) - за заплащане на обезщетение по имуществена застраховка „каско“.

П о силата на договора за застраховка, застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу заплащане на застрахователна премия от страна на застрахования и при настъпването на застрахователното събитие - да му заплати застрахователно обезщетение.

Предпоставките за заплащане на обезщетение по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), са: наличие на валидно застрахователно правоотношение, в срока на което е реализиран покрит от застраховката риск, вреди от събитието и тяхната стойност, като размерът на обезщетението е равен на размера на вредата към датата на настъпването й. Тези предпоставки подлежат на доказване от ищеца.

Страните не са оспорвали, че към датата на деклариране на произшествието - 04.12.2015 г. е налице застрахователен договор по застрахователна полица „каско“ за процесния багер.

Според становището изразено от ответника в отговора на исковата молба, той не е оспорвал настъпване на произшествието в срока на действие на договора. Единствено е поддържал, че не е налице покрит риск, съгласно ОУ на договора, понеже не всички описани от застрахования вреди могат да бъдат причинени от декларирания механизъм на произшествието - изхвърчал камък, който е паднал от предната кофа на багера, поради което е отказал изцяло да изплати застрахователно обезщетение на ищеца за процесното произшествие.

СРС е приел, че ищецът не е доказал, че е настъпило събитието описано в исковата молба, поради което е отхвърлил иска само на това основание.

Настоящият състав намира, че с императивната норма на чл. 211 КЗ (отм.) законодателят лимитативно е посочил случаите, при които застрахователят може да откаже пълно изплащане на застрахователно обезщетение. Това са случаите на умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице (т. 1), неизпълнение на задължения на застрахования по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закона или в застрахователния договор (т. 2) и други случаи предвидени в закона (т. 3.).

В случая от отговора на исковата молба се установява, че застрахователят е отказал изцяло изплащане на обезщетение поради нарушения на т. 14. 8 от ОУ на застраховката. „каско“, според която не се покриват загуби причинени вследствие на заблуда на застрахователя през предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или застрахователното събитие, т. е. при хипотезата на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.).

Както се посочи, хипотезите, при които застрахователят може да откаже изцяло заплащане на обезщетение след настъпване на застрахователно събитие са уредени по императивен начин в КЗ (отм.) В чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) законодателят е предвидил възможност за отказ на застрахователя за плащане ако от страна на застрахования не са изпълнени значителни задължения по договора, с оглед интереса на застрахователя, а именно: 1. ако неточно обявеното или премълчано обстоятелство при сключване на договора или новонастъпило обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието - чл. 189, ал. 4 КЗ (отм.) и чл. 191, ал. 2 КЗ (отм.); 2. ако застрахованият не е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за настъпването на застрахователното събитие в законоустановените срокове с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя - чл. 206, ал. 3 КЗ (отм.); 3. ако настъпването на застрахователното събитие е следствие на неизпълнение на задължението за предотвратяване и ограничаване на вредите и в договора е предвидено, че на това основание застрахователят може да откаже плащането на обезщетението - чл. 207, ал. 2 КЗ (отм.).

Следователно законодателят не е предвидил, че всяко неизпълнение от страна на застрахования на договорните му задължение по застраховка „каско“ е основание, по смисъла на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), за пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.). В решение № 15/12.ІV.2012 г. на ІІ т. о. на ВКС по т. д. № 454/2011 г. е прието, че условието значителност „следва да се преценява във всеки конкретен случай“ - с оглед това да не се допуска посредством договорни клаузи, формално основани на текста на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), да се уговарят правни последици в ущърб на интереса на застрахования, когато не може да се констатира накърняване на легитимния интерес на съответния застраховател. В този смисъл е нормата и на чл. 186 КЗ, ал. 7 КЗ (отм.).

В практиката на съдилищата последователно се приема, че за да възникне право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 208 КЗ (отм.) в хипотезата на неизпълнено задължение на застрахования, предвидено в застрахователния договор, неизпълненото задължение следва да е от такова естество, че да се намира в пряка причинно - следствена връзка с настъпване на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да бъдат доказани. Причинната връзка между неизпълнението на конкретните, съществени задължения на застрахования и настъпването на вредите не се презюмирана, а следва да се докаже в процеса от застрахователя, на основание чл. 154 ГПК. (в този смисъл: решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г., т. к., І т. о. на ВКС; решение № 185 от 05.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г., т. к., І т. о. на ВКС решение № 32 от 11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г., т. к., І І т. о. на ВКС и. н.; решение № 207 от 13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС).

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав намира, че в производството не се установяват предпоставките по чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), при реализиране на които застрахователят може да се освободи изцяло от отговорност за заплащане на застрахователното обезщетение за настъпилата в срока на действие на договора вреда.

Въззивният състав приема, за разлика от СРС, че наличието на предпоставки за заплащане на застрахователното обезщетение в полза на ищеца на основание чл. 208 КЗ (отм.) не са опровергани от застрахователя. Още повече, че при извършването на опис - заключенията по вредите на увреденото МПС застрахователят е признал, че при описаният механизъм в уведомлението може да се увреди стъклото на лявата врата на увредения багер, което би подлежало на обезвреда.

Предвид изложеното, за разлика от СРС настоящият състав приема, че претенцията по чл. 208 КЗ (отм.) е частично основателна.

По размера на вредата: Обезщетението следва да е в размер на действителната стойност на вредите към момента на настъпване на събитието. Според заключението на приетата пред СРС САТЕ, при механизъм на произшествието изхвръкнал камък от предната кофа на багера в случай, че вратата на багера е затворена, би се стигнало до счупване на стъклото на лявата врата от отхвръкнал камък. При това действителната стойност само стъклото на предната лява врата е 1 061, 40 лв., до който размер искът е основателен и следва да се уважи.

Доколкото изводите на настоящият състав не съвпадат частично с тези на СРС, решението на СРС следва да се отмени за размер от 1 061, 40 лв. и искът по чл. 208 КЗ (отм.) да се уважи, като до пълния предявен размер от 2 763 лв., за който искът е отхвърлен, решението следва да се потвърди.

По разноските пред СРС: При този изход от спора решението следва да се отмени и в частта, в която са присъдени разноски в полза на ответника над размер от 62 лв. до присъдените 100 лв.

В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за СРС, съобразно уважената част от иска за държавна такса, вещо лице, депозит за свидетел и адвокатски хонорар общо в размер на 527 лв.

По разноските пред СГС: С оглед изхода от спора право на разноски по уважената част от жалбата (иска) има ищеца. Като съобрази доказателствата за реално направени разноски и уважената част от иска, съдът присъжда в негова полза 21, 22 лв. от разноските за държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, доколкото в тази инстанция не са представени доказателства за други разноски.

В полза на ответника също се дължат разноски, съобразно потвърдената част от решението, в която искът е отхвърлен, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в размер на 62 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, Софийският градски съд