Решение № 2413 от 18.3.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2553/2025 г.

Производството е образувано по жалба на А. М. Е. против Решение № 312000-26396/18.12.2025г. на и.д. Директор на ОДМВР-Пазарджик, с което е отказано да се изпълни искане за съдействие по чл.83 от НПК по подадено заявление с вх.№ 489700-9564/20.10.2025г. В сезиращата жалба се посочва, че решението е немотивирано, постановено при неправилно приложение на процесуалния закон, неизпълнение на Определение №10749/03.12.2025г. на Административен съд-Бургас, в нарушение на материалния закон. Иска решението да бъде отменено, да се върне преписката на ОДМВР-Пазарджик за ново произнасяне по същество и с указание да изпълни задълженията си по чл. 83 от НПК, като извърши или изиска да бъдат извършени поисканото със заявлението. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят или негов представител не се явяват. Ответникът - и.д. Директор на ОДМВР-Пазарджик, чрез процесуалния си представител юк П., депозира писмено становище, в което счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена, като излага подробни съображения за неоснователността й, прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв./102,26 евро и възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Представя административната преписка по издаване на оспореното решение. Административен съд-Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното: Административното производство е образувано по заявление с вх.№ 489700-9564/20.10.2025г., подадено от жалбоподателя чрез Системата за сигурно електронно връчване, до Директора на ОДМВР – Пазарджик, в което е поискал получаване на информация с посочено правно основание чл. 83 от НПК, в качеството му на пострадал и частен тъжител по подадена тъжба срещу Г. В. Д., а именно: 1. да бъдат изискани и приложени към преписката справки от мобилните оператори за проведените телефонни разговори и опити за обаждания от негов номер към номера на Г. Д. (••••••••••) на 14.10.2025 г. И 16.10.2025 г. в интервала 17:00-21:00 ч. 2. Да бъдат разпитани свидетелите И. Х. и К. Д., присъствали при направените опити за контакт, относно обстоятелствата, че не е била осигурена връзка с децата. 3. Да бъдат приобщени към преписката представените от него аудио записи и екранни снимки от мобилния телефон, удостоверяващи опитите за контакт. 4.Да бъде изискана справка от Дирекция „Социално подпомагане“ - Панагюрище относно подадените от него сигнали за осуетяване на режима на лични отношения. 5. Да му бъдат предоставени записите от дежурния телефон на РУ - Панагюрище с номер ••••••••••, касаещи неговите сигнали от 14.10.2025 г. и 16.10.2025 г., както и всички последващи разговори, свързани със случая. 6.Да му бъдат предоставени копия от всички докладни записки и вътрешни рапорти, съставени от дежурните служители и разследващите полицаи по повод на неговите сигнали от 14.10.2025 г., 15,10.2025 г., 16.10.2025 г. и 17.10.2025 г. Посочил, че действията и документите са необходими за пълното и обективно изясняване на фактите по случая, за доказване на умишленото осуетяване на режима на лични отношения, постановен със съдебно решение, както и за защита на правата на малолетните му деца. По подаденото заявление е постановен отказ, обективиран в писмо рег.№ 312000-23193/05.11.2025г., подписано от ид директор на ОДМВР Пазарджик. Отказът е оспорен пред Административен съд –Бургас и на основание чл.197 и сл. е постановено Определение №10749/03.12.2025г. по адм. дело № 2148/2025г. по описа на съда, с което е отменен отказът да бъде разгледано по същество искане вх.№ 489700-9564/20.10.2025г., направено от А. М. Е., на основание чл.83 от НПК, за оказване на съдействие за събиране на сведения, обективиран в писмо рег.№ 312000-23193/05.11.2025г., подписано от ид директор на ОДМВР Пазарджик и преписката е изпратена на ид директор на ОДМВР Пазарджик за решаване на искането по същество, като определя срок за произнасяне 14 дни от момента на постъпване на преписката при него. Представено е определение за насрочване на НЧХД № 169/2025г. по описа на Районен съд-Панагюрище, образувано по повод тъжба от А. М. Е., с която е повдигнал обвинение против Г. В. Д. за престъпление от частен характер. След получаване на Определение №10749/03.12.2025г. по адм. дело № 2148/2025г. по описа на съда, административният орган е изпратил писмо с рег.№312р-29750/10.12.2025г. до началника на сектор КИС при ДКИС-МВР за предоставяне на записите от дежурния телефон на РУ-Панагюрище с номер ••••••••••, касаещи сигнали на Е. на 14.10.2025г. и 16.10.2025г. , както и всички последващи разговори, свързани със случая. В отговор е получено писмо рег.№ 312р-30071 от 15.12.2025г. , в което е посочено, че разговорите се съхраняват автоматично до 30 дни от провеждането им, освен ако изрично не се маркират преди изтичане на срока, след посещение в РУ Панагюрище на 12.12.2025г. за посочените дати записи не са били открити. Последвало е произнасяне на административния орган по същество, съгласно Определение №10749/03.12.2025г. по адм. дело № 2148/2025г. по описа на Административен съд-Бургас, с оспореното по настоящото дело Решение № 312000-26396/18.12.2025г., в което: По т. 1 от искането е прието, че е отправено до некомпетентен орган, тъй като записите от мобилни оператори не се поддържат, администрират и съхраняват от органите на МВР. Не е приложен отказ от мобилен оператор за предоставяне на справка за проведени телефонни разговори и опити за обаждания от неговият собствен мобилен номер към номера на Г. Д. на 14.10.2025г. и 16.10.2025г. в интервала 17:00-21:00 ч. , като в тази хипотеза би следвало да се упражни правото за искане на съдействие от МВР. Посочено е, че редът е уреден в 159а от НПК. По т. 2 от искането е посочено, че няма данни лицата И. Х. и К. Д. да са поискани като свидетели по образуваното НЧХД и същите да не са допуснати или да е невъзможно установяването на тяхната самоличност и установяване, за да възникне задължението на основание чл. 83 от НПК за ОДМВР-Пазарджик. По т. 3 от искането е посочено, че не са предоставени данни цитираните аудио записи и екранни снимки от мобилния телефон, удостоверяващи опитите за контакт да не са приобщени като доказателства по образувано НЧХД. По т. 4 от искането. Отново не са предоставени доказателства за изискана справка от жалбоподателя от Дирекция „Социално подпомагане“- Панагюрище относно подадените от Е. сигнали за осуетяване на режима на лични отношения и да е предоставена или да е последвал отказ за предоставянето й от Дирекция „Социално подпомагане“- Панагюрище. Реда за предоставяне на данни от всички учреждения е уреден в чл. 159 от НПК. По т. 5 от искането. С писмо peг. № 312р-29750/10.12.2025г. е изискана нужната информация от началника на сектор КИС -Пазарджик. На 15.12.2025г. е постъпил отговор, че записите се съхраняват автоматично до 30 дни от провеждането им, освен ако изрично не се маркират преди изтичане на срока. Посетено е РУ-Панагюрище на 12.12.2025г. и за въпросните дати на компютъра няма налични записи. По т. 6 от искането е посочено, че претенцията на лицето касае служебна дейност на органите на полицията и важи забраната по чл. 22, ал. 2 ЗМВР. Съдът след като съобрази изложеното от фактическа страна, прави следните правни изводи: Жалбоподателят е подал искане по реда на чл. 83 от НПК за съдействие от органите на МВР, което представлява административна услуга, съгласно § 1, т. 2, б.“в“ от ДР на Закона за администрацията. Съгласно текста на § 8 от ПЗР на АПК, регламентираните в АПК, производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване се прилагат и при извършването на административна услуга, както и при обжалването на отказите за извършването й, освен ако в специален закон е предвидено друго. Това налага правния извод, че на оспорване по съдебен ред подлежат отказите за извършване на административна услуга, какъвто е настоящия случай. Жалбата е подадена на 22.12.2025г., като датата на издаване на решението е 18.12.2025г. , следователно е подадена в срока по чл.149 от АПК. Съдът намира жалбата за подадена от надлежно процесуално легитимирана страна – заявител на искането и адресат на оспорения акт. Насочена е срещу акт, който подлежи на оспорване –отказ за извършване на административна услуга, и е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно разпоредбата на чл. 83 от НПК пострадалият и подсъдимият имат право да искат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за събиране на сведения, които сами не могат да съберат. Систематичното място на разпоредбата е в раздел III на глава Осма - "Частен тъжител", като чрез нея се дава възможност на пострадалия от престъпление от частен характер да сезира органите на МВР да упражнят правомощията си, като съберат сведения във връзка с престъпното деяние, за които лицето не притежава друг легален ред и начин да получи. Същото това право е предоставено и на подсъдимия в производството, образувано по тъжба на пострадалия. Правната възможност, регламентирана в чл. 83 от НПК за пострадалия е насочена към гарантиране на участието му в съдебно наказателния процес от частен характер и доказване на евентуалните негови твърдения в него. В съответствие с предоставената му възможност жалбоподателят е подал заявление по чл. 83 от НПК. При преценка на материалните предпоставки за издаване на оспореното решение следва да се прецени законния интерес на жалбоподателя от исканата информация, компетентност на органа до който е отправено искането и невъзможност сведенията да бъдат събрани от лицето, което иска съдействие. На първо място жалбоподателят към момента на подаване на искането е сезирал Районен съд-Панагюрище с тъжба и е образувано НЧХД № 169/2025г., по което той е тъжител и в тази връзка може да се направи извод за наличие на законен интерес от исканото съдействие. На следващо място разпоредбата на чл.83 от НПК предвижда упражняване на правото за искане на съдействие само в хипотезата, когато заинтересованото лице само не е могло да се снабди с исканата информация, в смисъл на отправено обосновано искане от заинтересованото лице до компетентните да предоставят исканата от него информация органи е последвал изричен или мълчалив отказ. По делото не се установява отправяне на искане до компетентните органи, преди подаване на искането за съдействие по чл.83 от НПК. При съобразяване на гореизложеното и по отношение на всяка едно от исканията по заявлението, за което е налице мотивираното произнасяне на административния орган следва да се посочи следното. По т.1. от искането „ да бъдат изискани и приложени към преписката справки от мобилните оператори за проведените телефонни разговори и опити за обаждания от негов номер към номера на Г. Д. (••••••••••) на 14.10.2025 г. И 16.10.2025 г. в интервала 17:00-21:00 ч. „ Както правилно е посочил административният орган всяко лице може да поиска от мобилния оператор, с който е в договорни отношения разпечатка на изходящите повиквания от собствения си телефонен номер. Отделно от изложеното предоставянето на данни от този вид е регламентирано в разпоредбата на чл.159а от НПК при висящо съдебно производство, а именно компетентен е съда в съдебното производство да поиска от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да предоставят създадените при осъществяване на тяхната дейност данни при наличието на конкретно посочени в разпоредбата предпоставки. От изложените обстоятелства се установява, че искането на жалбоподателя за получаване на исканата информация е отправено до некомпетентен орган. По т.2. от искането „ Да бъдат разпитани свидетелите И. Х. и К. Д., присъствали при направените опити за контакт, относно обстоятелствата, че не е била осигурена връзка с децата.“ Тук отново следва да се посочи, че полицейските органи нямат правомощие да разпитват лица в качеството на свидетели по конкретно НЧХД. В хода на висящото съдебно производство жалбоподателят е следвало да поиска допускането на лицата в качеството им на свидетели и при затруднение с установяването на тяхната самоличност, адрес и др. да се поиска съдействие на основание чл. 83 от НПК. Разпит на свидетел е регламентиран в гл.ХІV от НПК и представлява способ на доказване в наказателното производството, в случая не е налице наказателно производство, по което са компетентни полицейските органи да извършват процесуално-следствени действия. Отново се налага извод, че искането е отправено до некомпетентния орган, следователно не са налице основания за оспорване, в тази част на отказа. По т.3. от искането „ Да бъдат приобщени към преписката представените от него аудио записи и екранни снимки от мобилния телефон, удостоверяващи опитите за контакт. “ Полицейските органи не са компетентни да вземат решение по отношение на приобщаването на определени доказателства и доказателствени средства по дело, което е висящо пред съд, поради което отново правилно са постановили отказ и в тази част на заявлението. По т.4. от искането „Да бъде изискана справка от Дирекция „Социално подпомагане“ - Панагюрище относно подадените от него сигнали за осуетяване на режима на лични отношения.“ При наличието на висящо съдебно производство относимите доказателства и доказателствени средства за установяване на обстоятелства, свързани с предмета на доказване са в компетентността на съда, пред който е висящо делото, следователно и в тази част ОДМВР-Пазарджик не е компетентен орган. В допълнение следва да се отбележи, че не се установява отказ от Дирекция „Социално подпомагане“- Панагюрище да представи справка относно подадените от Е. сигнали за осуетяване на режима на лични отношения. По т.5 от искането „Да му бъдат предоставени записите от дежурния телефон на РУ - Панагюрище с номер ••••••••••, касаещи неговите сигнали от 14.10.2025 г. и 16.10.2025 г., както и всички последващи разговори, свързани със случая.“ По отношение на това искане с писмо peг. № 312р-29750/10.12.2025г., представено по делото е изискана посочената информация от началника на сектор КИС –Пазарджик, но е постъпил отговор, че записите се съхраняват автоматично до 30 дни от провеждането им, освен ако изрично не се маркират преди изтичане на срока и е установено в РУ-Панагюрище при посещение на 12.12.2025г., че за посочените дати няма налични записи. При липса на съхранена информация е невъзможно предоставянето й, поради което органът правилно е постановил отказ. По т.6. от искането „Да му бъдат предоставени копия от всички докладни записки и вътрешни рапорти, съставени от дежурните служители и разследващите полицаи по повод на неговите сигнали от 14.10.2025 г., 15,10.2025 г., 16.10.2025 г. и 17.10.2025 г.“ При постановяване на отказ административният орган се е позовал на забраната по чл. 22, ал. 2 ЗМВР, като е приел, че исканото е служебна дейност. Административният орган е обвързан с изричната забрана по чл. 22, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която "забранява се предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред.“ Предвид изложеното, отново следва да се отбележи, че при наличието на висящо съдебно производство относимите доказателства и доказателствени средства за установяване на обстоятелства, свързани с предмета на доказване са в компетентността на съда, пред който е висящо делото, следователно и в тази част ОДМВР-Пазарджик не е компетентен орган директно да изпълни отправеното към него искане. По отношение на въведеното основание за оспорване, касаещо неизпълнение на Определение №10749/03.12.2025г. по адм. дело № 2148/2025г. по описа на Административен съд-Бургас, следва да се отбележи, че със съдебният акт е отменен отказът да бъде разгледано по същество искане вх.№ 489700-9564/20.10.2025г., направено от А. М. Е., на основание чл.83 от НПК, за оказване на съдействие за събиране на сведения, обективиран в писмо рег.№ 312000-23193/05.11.2025г., подписано от ид директор на ОДМВР Пазарджик. С оспореното в настоящото производство решение е разгледано искането и е постановен отказ по същество, поради което не се установява неизпълнение на постановеното от съда определение. С оглед така изложеното съдът приема, че постановен отказът да бъде извършена исканата административна услуга е постановен от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, както и целта на закона, а жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Исканата информация не се съставя и/или съхранява от ответника, не се установява невъзможност жалбоподателят сам да набави част информация, както и да е използвал процесуалните си възможности в хода на висящото НЧХД №169/2025г. на основание чл.159, чл.159а от НПК към момента на предявяване на исканията със заявлението. С оглед крайния изход на спора, основателно и своевременно предявено в становището искане на ответника за присъждане на направените по делото разноски. Същите са в ползва на юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал оспорения акт. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 102.26 евро / 200, 00 лева/ за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК Административен съд Бургас, ХХІІ-ри състав